РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
24 януари 2013 година(*)
„Обжалване — Държавни помощи — Опрощаване на 65 % от данъчни задължения в рамките на производство по несъстоятелност — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Критерий за частния кредитор — Граници на съдебния контрол — Замяна от Общия съд на мотивите, съдържащи се в спорното решение, със свои собствени мотиви — Явна грешка в преценката — Изопачаване на доказателства“
По дело C‑73/11 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 17 февруари 2011 г.,
Frucona Košice a.s., установено в Košice (Словакия), за което се явяват г‑н P. Lasok, QC, г‑н J. Holmes и г‑н B. Hartnett, barristers, както и г‑н O. Geiss, Rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа K. Walkerová, г‑жа L. Armati, както и г‑н B. Martenczuk, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
подпомагана от:
St. Nicolaus – trade a.s., установено в Братислава (Словакия), за което се явява г‑н N. Smaho, avocat,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н A. Rosas, изпълняващ функцията на председател на втори състав, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Ó Caoimh, г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик) и г‑н C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 юли 2012 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 септември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Frucona Košice a.s. (наричано по-нататък „Frucona Košice“) иска отмяната на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 декември 2010 г. по дело Frucona Košice/Комисия (T‑11/07, Сборник, стр. II‑5453, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд е отхвърлил жалбата му за отмяна на Решение 2007/254/ЕО на Комисията на Европейските общности от 7 юни 2006 г. относно държавна помощ C 25/2005 (ex NN 21/05), приведена в действие от Словашката република за Frucona Košice a.s. (ОВ L 112, стр. 14, наричано по-нататък „спорното решение“).
Обстоятелства, предхождащи спора и спорното решение
2 Frucona Košice е дружество, учредено по словашкото право, което е осъществявало дейност по-специално в сектора на производството на алкохол и напитки на базата на алкохол.
3 На 25 февруари 2004 г. Frucona Košice, което в миналото се е ползвало няколко пъти от възможността за отсрочване на плащането на данъчните си задължения, не е могло да плати дължимите от него акцизни сборове за м. януари 2004 г.
4 Поради това на 6 март 2004 г. лицензът му за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол му е отнет. От този момент то само доставя напитки на базата на алкохол с марката „Frucona“, закупувани от предприятие, което по силата на споразумение ги произвежда въз основа на лиценз във фабриките на Frucona Košice.
5 Frucona Košice изпада и в положение на задлъжнялост по смисъла на Закон № 328/1991 за несъстоятелността и предпазния конкордат (zákon č. 328/1991 Zb. o konkurze a vyrovnaní).
6 От спорното решение е видно, че производствата несъстоятелност и предпазен конкордат са поставени под съдебен контрол, насочен към уреждане на финансовото положение на задлъжнелите дружества. Докато производството по несъстоятелност води до прекратяване на задлъжнялото дружество, предпазният конкордат му позволява да продължи дейността си, като се достигне до споразумение, по силата на което задлъжнялото дружество изплаща част от дължимите от него суми, срещу което се опрощава остатъкът.
7 Генералният директор на Frucona Košice a.s. провежда на 16 декември 2003 г., както и на 23 и 30 януари 2004 г. срещи с представители на словашката Генерална данъчна дирекция и със словашкия министър на финансите по-специално за да им предложи да се уредят данъчните задължения на посоченото дружество с предпазен конкордат.
8 На 8 януари 2004 г. това дружество се свързва и със съответния данъчен орган, а именно данъчната служба на Košice IV (наричана по-нататък „местният данъчен орган“), който не се противопоставя на сключването на предпазен конкордат.
9 На 8 март 2004 г. Frucona Košice подава искане за започване на производство по сключване на предпазен конкордат пред Krajský súd v Košiciach (Регионален съд, Košice) (Словакия), с което предлага на кредиторите си да заплати на всеки от тях 35 % от размера на сумата, която му дължи (наричано по-нататък „предложението за предпазен конкордат“). Общият дълг на Frucona Košice възлиза на около 644,6 милиона словашки крони, от които 640,8 милиона словашки крони данъчни задължения.
10 С решение от 29 април 2004 г. Krajský súd v Košiciach разрешава започването на производството по сключване на предпазен конкордат, и по-специално възпроизвежда предложението за предпазен конкордат.
11 За да позволи на местния данъчен орган да оцени съответните предимства на предложението за предпазен конкордат, на производството по несъстоятелност и на производството за принудително изпълнение на данъчни вземания, Frucona Košice му представя на 26 април 2004 г. одитен доклад, изготвен от неговия вътрешен одитор (наричан по-нататък „докладът „K“), и на 7 юли 2004 г. одитен доклад, изготвен от независимо одитно дружество (наричан по-нататък „докладът „E“).
12 На 21 юни 2004 г. словашките данъчни органи извършват проверка на място в помещенията на жалбоподателя. В хода на тази проверка е установено, че към 17 юни 2004 г. жалбоподателят разполага по-специално с ликвидни средства в размер на 161,3 милиона словашки крони.
13 С писмо от 6 юли 2004 г. генералният директор на словашката Генерална данъчна дирекция приканва местния данъчен орган да не приема предложението за предпазен конкордат, с мотива че това предложение не е благоприятно за Словашката република.
14 В хода на съдебното заседание от 9 юли 2004 г. за сключване на предпазен конкордат кредиторите на Frucona Košice, включително местният данъчен орган, приемат предложението за предпазен конкордат.
15 С решение от 14 юли 2004 г. Krajský súd v Košiciach одобрява предпазния конкордат и отбелязва по-специално, че последният предвижда да бъдат изплатени 35 % от вземанията на словашките данъчни органи в размер на около 224,3 милиона словашки крони.
16 На същия ден словашката Генерална данъчна дирекция отстранява от длъжност и сменя директора на местния данъчен орган, а на 14 декември 2004 г. срещу него е повдигнато обвинение за измама и злоупотреба със служебно положение във връзка с приемането на предложението за предпазен конкордат от местния данъчен орган. Със съдебно решение от 6 март 2006 г. Špeciálny súd v Pezinku (Специализиран съд, Pezinok) (Словакия) го оправдава по всички повдигнати срещу него обвинения.
17 С писмо от 20 октомври 2004 г. местният данъчен орган съобщава на Frucona Košice, че условията на предпазния конкордат представляват непряка държавна помощ, която подлежи на разрешение от Комисията на Европейските общности.
18 На 17 декември 2004 г. Frucona Košice изплаща по-специално на местния данъчен орган сумата от 224,3 милиона словашки крони, съставляваща 35 % от общия му дълг. С решение от 30 декември 2004 г. Krajský súd v Košiciach постановява приключване на производството по сключване на предпазен конкордат. На 18 август 2006 г. Krajský súd v Košiciach коригира сумата, дължима на местния данъчен орган, на 224,1 милиона словашки крони.
19 На 15 октомври 2004 г. е подадена жалба пред Комисията относно предполагаема незаконна помощ в полза на Frucona Košice.
20 С писмо от 4 януари 2005 г. Словашката република уведомява Комисията, в отговор на искане на последната за предоставяне на информация, за възможността Frucona Košice да е получило незаконна помощ и прави искане към нея да одобри тази помощ като оздравителна програма за предприятие в затруднение.
21 След като събира допълнителна информация, с писмо от 5 юли 2005 г. Комисията уведомява Словашката република за решението си да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване на разглежданата мярка. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 233, 2005 г., стр. 47).
22 На 7 юни 2006 г. Комисията приема спорното решение, в разпоредителната част на което — в член 1 от него — се предвижда, че държавната помощ, отпусната от Словашката република на Frucona Košice, която възлиза на 416 515 990 SKK [словашки крони], е несъвместима с общия пазар, и се разпорежда — в член 2 от същото решение — възстановяването на тази помощ.
23 В частта от това решение, която се отнася до съществуването на държавна помощ, Комисията отбелязва, че споразумението съдържа едни и същи условия за частните кредитори и за данъчната администрация, докато поради качеството си на привилегирован кредитор в производството по несъстоятелност посочената администрация се намира в икономически и правно по-благоприятно положение от частните кредитори.
24 При това положение Комисията приема, че прилагането на критерия за частния кредитор изисква да се провери дали местният данъчен орган е „в по-добра позиция, когато приема предложеното споразумение от [Frucona Košice], отколкото би бил [в рамките на производство по несъстоятелност или при принудително изпълнение на данъчни вземания]“.
25 Като разглежда приходите вследствие на производството по несъстоятелност Комисията не счита доклада „E“ за надежден източник, тъй като той се основава на състоянието на активите на Frucona Košice към 31 март 2004 г., а не на състоянието им по-специално към 17 юни 2004 г. По този начин възприетите в доклада „E“ коефициенти на ликвидност били прекалено ниски. Освен това не бил обяснен методът на изчисляването им. Нещо повече, изчисляването на таксите в производството по несъстоятелност, които трябва да се приспаднат от общия приход от продажбата на активи, било съмнително с оглед на другите налични оценки.
26 Въз основа на предоставените доказателства Комисията заключава, че „продажбата на активите на предприятието [вследствие на производството по несъстоятелност] би донесла по всяка вероятност по-висок рандеман“ от този от предпазния конкордат и че предвид привилегированото си положение на местния данъчен орган ще се изплати „почти цялата сума, получена [вследствие на производството по несъстоятелност]“. Относно приходите от принудително изпълнение на данъчни вземания, тя стига до същия извод.
27 По нататък Комисията подчертава, че словашката Генерална данъчна дирекция се е противопоставила на предложения предпазен конкордат и приема, че с оглед на прилагането на критерия за частния кредитор са неотносими евентуални държавни интереси в дългосрочен план, като например продължаване на данъчните приходи за държавата, произтичащи от дейността на Frucona Košice.
28 Комисията заключава, че не е изпълнен критерият за частния кредитор в пазарни условия, както и че поради това разглежданата мярка представлява държавна помощ, равна на размера на данъчните задължения, опростени от местния данъчен орган. Накрая Комисията приема, че тази помощ е несъвместима с общия пазар.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
29 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 януари 2007 г., Frucona Košice иска отмяна на спорното решение.
30 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 8 юни 2007 г., дружество St. Nicolaus – trade a.s. (наричано по-нататък „St. Nicolaus – trade“) прави искане да встъпи в производството в подкрепа на Комисията. С определение от 11 октомври 2007 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава това искане.
31 В подкрепа на жалбата си Frucona Košice изтъква десет правни основания, от които четвъртото е изведено от грешка при прилагане на правото и фактическа грешка от страна на Комисията, която е счела, че с оглед на квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ производството по несъстоятелност било по-благоприятно от предпазния конкордат и че поради това не е изпълнен критерият на добросъвестния частен кредитор.
32 С това правно основание Frucona Košice твърди по същество, че Комисията не е взела предвид, по специално с оглед на представените от него доказателства, продължителността на производството по несъстоятелност и въздействието му върху избора, който е трябвало да направи един частен кредитор, намиращ се в положението на данъчната администрация.
33 Преди всичко Общият съд е приел, че тъй като прилагането на критерия за частния кредитор предполага сложни икономически преценки, контролът за законосъобразността на спорното решение трябва да се ограничи до проверка дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
34 По нататък той е счел, че с оглед на този контрол в случая следва да се вземе предвид качеството на привилегирован кредитор на словашката данъчна администрация, особено предпазливият характер на осъществената от Комисията оценка, що се отнася до приходите от продажбата на активи на Frucona Košice в рамките на производството по несъстоятелност, и обстоятелството, че за разлика от предпазния конкордат, в производството по несъстоятелност не се предвижда опрощаване на задълженията.
35 С оглед на тези съображения в точки 123—129 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:
„123 Първо, що се отнася до довода на [Frucona Košice], изведен от неотчитането на продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия и на докладите на трети лица във връзка с това, следва да се отбележи, на първо място, че за разлика от твърдяното от [това дружество], Комисията не само е посочила в съображение 54 от [спорното] решение, че според Словашката република продължителността на производството по несъстоятелност с оглед на специфичните обстоятелства в настоящия случай би била по-кратка от средната продължителност, но и е отбелязала в съображение 40 от [спорното] решение, че според [Frucona Košice] производството по несъстоятелност в Словакия продължава средно между три и седем години. Комисията уточнява, че [Frucona Košice] основава позицията си на обстоятелства, статистики и пример за едно словашко дружество, което се намирало в положение, аналогично на неговото. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид този въпрос и позицията на [Frucona Košice] в това отношение.
124 Освен това, що се отнася до доказателствата, с които Комисията разполага, следва да се посочи, че самите предоставени от [Frucona Košice] данни не отговарят на изискванията за достоверност и съгласуваност. Всъщност оценките на продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия, които [Frucona Košice] е предоставил[о] на Комисията, са общи и не отчитат характеристиките на настоящия случай. Освен това някои от тези оценки са приблизителни и в известна степен не са съгласувани помежду си. Всъщност [Frucona Košice] се позовава на четири доклада, посочени в точка 96 по-горе, в които тази продължителност съответно е изчислена на четири години и осем месеца, на период между три и седем години или на повече от шест години.
125 Другите доклади, на които [Frucona Košice] се позовава, са докладите на Комисията от 2002 г. и 2003 г. за осъществения от Словашката република напредък по пътя на присъединяването към Съюза […]. Според [това дружество] в тези доклади Комисията се позовава на трудностите и необходимите подобрения, що се отнася до производствата в областта на несъстоятелността и неплатежоспособността в Словакия. Следва да се посочи обаче, че тези доклади на Комисията се отнасят до производството по несъстоятелност в Словакия по принцип, без да отчитат характеристиките на настоящия случай.
126 Освен това следва да се отбележи, че [Frucona Košice] е пропуснал[о] да спомене резултатите от доклада „К“, що се отнася до възможната продължителност на засягащото го производство по несъстоятелност. В този [доклад „К“], който сам[ото] [Frucona Košice] е предоставил[о] по делото, споменатата продължителност е изчислена на „около 2 години (в зависимост от условията и работата на синдика)“. Следва да се посочи обаче, че освен обстоятелството, че тази оценка на продължителността на такова производство по несъстоятелност е явно много по-оптимистична от останалите представени от [Frucona Košice] оценки, тя се отнася специално до [това дружество].
127 Следва също да се приеме, както посочва Комисията, че когато, както в настоящия случай, броят на кредиторите на длъжника е ограничен и когато са налице активи с положителна стойност при ликвидация, производството по несъстоятелност може да бъде проведено по-бързо от средната му продължителност. На още по-силно основание това е вярно в настоящия случай, тъй като между страните не се спори, че вземането на словашките данъчни органи към [Frucona Košice] представлява около 99 % от пасива на последн[ото] и че посочените данъчни органи се ползват от качеството на привилегирован кредитор. Следователно словашките данъчни органи биха имали решаващо въздействие върху продължителността на производството по несъстоятелност. Разбира се, [Frucona Košice] твърди, че характеристиките, географско местоположение и моралното остаряване на по-голямата част от неговите активи биха затруднили търсенето на купувач и следователно биха забавили развитието на производството по несъстоятелност. Както обаче Комисията посочва в съображение 88 от [спорното] решение, няколко обстоятелства, и по-конкретно фактът, че за някои от производствените активи на [Frucona Košice] се е намерил наемател след отнемането на лиценза за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол, доказват, че това твърдение […] е неоснователно.
[…]
129 От изложените по-горе съображения следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, що се отнася до продължителността на производството по несъстоятелност“.
36 По-нататък Общият съд отхвърля и останалите правни основания, изтъкнати от Frucona Košice, и вследствие на това отхвърля жалбата му и го осъжда да заплати съдебните разноски.
Искания на страните
37 Frucona Košice моли Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него са отхвърлени четвъртото и шестото правно основание на жалбата,
– да уважи тези правни основания като основателни,
– да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по изложените в първоинстанционната жалба пето, шесто, седмо, осмо и девето правно основание, доколкото те се отнасят до производството за принудително изпълнение на данъчни вземания,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
38 Комисията моли Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Frucona Košice да заплати съдебните разноски.
39 St. Nicolaus – trade моли Съда да отхвърли жалбата, да потвърди обжалваното съдебно решение и да осъди Frucona Košice да заплати съдебните разноски.
По жалбата
40 В подкрепа на жалбата си Frucona Košice посочва две основания. Първото основание е изведено от допусната от Общия съд грешка при прилагането на критерия за частния кредитор. Това основание се състои по същество от две части, първата от които се отнася до продължителността на производството по несъстоятелност, а втората — до релевантността на мнението на експерт с оглед на преценката на коефициентите на ликвидност.
41 С второто основание Frucona Košice поддържа, че Общият съд е заменил обосновката на Комисията, съдържаща се в спорното решение, със своя собствена и е изопачил доказателствата. Това основание се състои по същество от четири части, първата от които се отнася до разходите за производството по несъстоятелност, втората — до продължителността на това производство, третата — до предпазливостта на Комисията при извършване на оценката и четвъртата — до релевантността на задълженията, останали непогасени след провеждане на посоченото производство.
42 На първо място следва да се разгледат заедно първата част на първото основание и втората част на второто основание, отнасящи се до продължителността на производството по несъстоятелност.
Доводи на страните
43 С първата част на първото основание Frucona Košice поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на критерия за частния кредитор.
44 Frucona Košice счита, че в рамките на извършената от него преценка Общият съд не е разгледал положението по същия начин, по който би го направил един частен кредитор, предвид информацията, с която последният може да разполага при сключване на предпазния конкордат. Общият съд потвърдил преценка, която е направена a posteriori от Комисията, и не отчел някои рискове и срокове, които биха могли да повлияят на решението на един частен кредитор при разглеждане на предимствата съответно на производството по несъстоятелност и предпазния конкордат.
45 По-конкретно, според Frucona Košice, Общият съд само е проверил дали направеният от Комисията анализ съдържа грешки, но не и дали този анализ е извършен при отчитане на гледната точка на предпазливия частен кредитор.
46 Frucona Košice смята, че този критерий предполага да се провери дали предвид разумно достъпната информация към момента на сключването на предпазния конкордат разглежданата мярка е предоставяла явно по-голямо предимство от решението, което би взел един частен кредитор, намиращ се в сходно положение.
47 По този начин Общият съд е трябвало най-напред да прецени дали информацията относно продължителността на производството по несъстоятелност може да повлияе на процеса на вземане на решение от един хипотетичен частен кредитор. По-нататък той следвало да провери дали Комисията е взела предвид тази информация. Накрая Общият съд е трябвало да разгледа въпроса дали тя е отдала на тази информация полагаемото се значение.
48 Frucona Košice счита, че за да направи избор между различните средства за събиране на вземания, предпазливият частен кредитор би взел предвид наличните в случая различни данни относно продължителността на производството по несъстоятелност и свързаната с него несигурност. Поради това според Frucona Košice различните доклади и документи относно производството по несъстоятелност срещу дружество Liehofruct, проведено по-рано в търговския сектор, съдържат правнорелевантна информация, която Комисията е длъжна да вземе предвид, но не го е направила и по този начин е допуснала грешка при прилагане на правото, която Общият съд е пропуснал да установи.
49 Frucona Košice уточнява, че доколкото Общият съд е приел, че извършената от Комисията оценка на докладите се отнася до фактически въпрос, а именно продължителността на производствата по несъстоятелност, при което тя разполага със свобода на преценка, той е допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като повдигнатият въпрос бил за отражението на тази информация върху преценката, която би направил един предпазлив кредитор.
50 С втората част на второто основание Frucona Košice поддържа, че относно продължителността на производството по несъстоятелност Общият съд е обосновал по-специално въз основа на своите собствени мотиви липсата на разглеждане на тези доказателства от Комисията.
51 Всъщност в точка 123 от обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал неправилно съдържанието на спорното решение, тъй като съображенията, на които се позовава Общият съд в тази точка, не са насочени към изразяване на позицията на Комисията относно продължителността на различните производства, а отразяват становищата на Frucona Košice и на Словашката република.
52 Като е приел в точка в точка 124 от обжалваното съдебно решение, че предоставените от Frucona Košice данни не отговарят на изискванията за достоверност и съгласуваност, за да отхвърли тези доводи, Общият съд незаконосъобразно е добавил нови мотиви към изложената в спорното решение обосновка. Освен това твърдението на Общия съд, че Комисията разполага с няколко оценки относно вероятната продължителност на производството по несъстоятелност в Словакия, не отговаря на развитите от Frucona Košice доводи.
53 Като е отхвърлил в точка 125 от обжалваното съдебно решение релевантността на докладите на Комисията от 2002 г. и 2003 г. за осъществения от Словашката република напредък по пътя на присъединяването към Съюза, с мотива че в тях не се вземат предвид характеристиките на конкретния случай, Общият съд е посочил и довод, на който Комисията не се е опирала, за да обоснове спорното решение. Освен това тези мотиви не били надеждни, тъй като, когато прилага критерия за частния кредитор, Комисията често се основава отчасти на обща информация относно икономическите условия в съответната държава членка.
54 Като е посочил в точка 126 от обжалваното съдебно решение, че в един от предоставените от Frucona Košice доклади продължителността на производството по несъстоятелност е изчислена на около 2 години, Общият съд отново се опитал сам да изтъкне мотив, с който да се обясни неотчитането на продължителността на производството по несъстоятелност. Освен това продължителността от две години била много по-голяма от четиримесечния срок, необходим за получаване на средствата в рамките на производство по предпазен конкордат.
55 Също така, въз основа на своите собствени мотиви, Общият съд е приел в точка 127 от обжалваното съдебно решение, че ако в случая е било проведено производство по несъстоятелност, неговата продължителност щяла да бъде много по-малка от обикновената продължителност на такова производство.
56 Що се отнася до първата част на първото основание на настоящата жалба, Комисията счита, че за прилагането на критерия за частния кредитор трябва да се прецени дали предоставените от държава членка облекчения на условията за плащане биха били предоставени и от частен кредитор, или е очевидно, че последният не би предложил подобни облекчения. Това тълкуване се подкрепяло от оперативната самостоятелност, с която разполага Комисията, когато извършва сложни икономически преценки, каквито предполага прилагането на критерия за частния кредитор.
57 Според Комисията Общият съд е приложил правилния правен критерий, който се състои в това да се прецени дали публичният орган е действал по същия начин, по който би действал един частен кредитор, поставен в неговото положение, с оглед на обстоятелствата, и правилно е приел, че упражняваният от него контрол се свежда до разкриването на явните грешки, допуснати от Комисията при преценката на фактите.
58 Накрая Комисията поддържа, че доводите на Frucona Košice относно липсата на позоваване на критерия за частния кредитор и обхвата на контрола от страна на Общия съд по отношение на преценките на Комисията се отнасят до начина, по който Комисията и Общият съд са оценили доказателствата, и следователно не засягат обосновката на Общия съд във връзка с приложимия правен критерий.
59 Относно втората част на второто основание на жалбата Комисията отбелязва най-напред, че преценката на фактите с оглед на критерия за частния кредитор трябва да се основава на оценка на всички релевантни фактори, докато Frucona Košice е оспорило само преценката на няколко от тези многобройни фактори.
60 Що се отнася до продължителността на производството по несъстоятелност, Комисията отбелязва, че в точка 123 от обжалваното съдебно решение Общият съд всъщност е установил, че в спорното решение Комисията е взела предвид този въпрос, но въпреки това е приел, че предвид информацията, съдържаща се в точки 17, 40 и 54 от спорното решение, не е било необходимо продължителността на производството по несъстоятелност да се разглежда като фактор срещу провеждането на такова производство.
61 В точка 124 от това съдебно решение Общият съд само потвърдил доказателствата, с които разполагала Комисията. Препращането, което направил Общият съд в точки 125 и 126 от обжалваното съдебно решение, към доклади, които не са посочени в спорното решение, било само obiter dictum.
62 Също така, в точка 127 от обжалваното съдебно решение, Общият съд само разгледал доказателствата, с които разполагала Комисията, за да провери дали последната е допуснала явна грешка в преценката. В това отношение Комисията твърди, че не е длъжна да отговаря конкретно на всеки довод, изтъкнат от получателя на твръдяна помощ, и че не се е спряла по-подробно на съображенията относно продължителността на производството по несъстоятелност, тъй като, по-конкретно предвид качеството на местния данъчен орган на привилегирован кредитор, въпросът не би могъл да бъде от интерес за хипотетичен частен кредитор.
63 Следователно доводите на Frucona Košice, изтъкнати в рамките на първата част на първото основание, за да се установи, че Общият съд е заменил обосновката на Комисията със своя собствена, не са основателни.
64 St. Nicolaus – trade поддържа, че с оглед на прилагането на критерия за частния кредитор следва да се постави въпросът дали частен инвеститор би осъществил разглежданата операция при същите условия, и ако отговорът е отрицателен, да се повери при какви условия би я осъществил.
65 Това дружество посочва, че за местния данъчен орган незабавното плащане от страна на Frucona Košice на вземането му не било необходимост в момента, в който е приел предложението за предпазен конкордат. Следователно частен кредитор, който се намира в положение, аналогично на местния данъчен орган, не би бил склонен да се откаже от възможността да получи това плащане в по-голям обем, от този, който се предлага при предпазния конкордат.
66 Относно продължителността на производството по несъстоятелност St. Nicolaus – trade поддържа, че от точка 123 от обжалваното съдебно решение следва, че Комисията е разгледала този въпрос. В това отношение тази институция разполагала с широко право на преценка и в случая е преценила представеното ѝ фактическо положение с оглед на сложността на производството по несъстоятелност, на броя на кредиторите и на обстоятелството, че данъчната администрация е била не само мажоритарният кредитор, но и привилегированият кредитор по отношение на Frucona Košice. Въз основа на това Комисията, както и Общият съд са стигнали до правилния извод, че производството по несъстоятелност щяло да приключи най-вероятно в по-кратък срок от този, който обикновено е необходим за провеждането на такова производство.
Съображения на Съда
67 Frucona Košice поддържа по същество, че Общият съд само е проверил дали направеният от Комисията анализ съдържа явни грешки в преценката, но не и дали този анализ е извършен от гледна точка на предпазливия частен кредитор. По-конкретно Общият съд не е проверил дали наличната информация относно продължителността на производството по несъстоятелност може да повлияе на процеса на вземане на решение от един частен кредитор и дали Комисията е взела предвид тази информация. Вместо да извърши тази проверка, той е обосновал въз основа на своите собствени мотиви липсата на разглеждане на тези доказателства в спорното решение.
68 Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.
69 Понятието „помощ“ включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и пораждат същите последици (Решение от 1 декември 1998 г. по дело Ecotrade, C‑200/97, Recueil, стр. I‑7907, точка 34 и Решение от 19 май 1999 г. по дело Италия/Комисия, C‑6/97, Recueil, стр. I‑2981, точка 15).
70 Условията обаче, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако предприятието получател е могло да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия (вж. в този смисъл Решение от 5 юни 2012 г. по дело Комисия/EDF, C‑124/10 P, точка 78 и цитираната съдебна практика).
71 Когато публичен кредитор предоставя облекчения на условията за плащане на вземане, което има срещу предприятие, тази преценка се извършва по принцип с прилагането на критерия за частния инвеститор. Всъщност този критерий е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на такава помощ (вж. в този смисъл Решение от 29 април 1999 г. по дело Испания/Комисия, C‑342/96, Recueil, стр. I‑2459, точка 46, Решение от 29 юни 1999 г. по дело DM Transport, C‑256/97, Recueil, стр. I‑3913, точка 24 и Решение по дело Комисия/EDF, посочено по-горе, точки 78 и 103).
72 Подобни облекчения на условията за плащане представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато предприятието получател, предвид значението на така предоставеното икономическо предимство, явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и търси възможност да получи плащане на дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми (вж. в този смисъл Решение по дело Испания/Комисия, посочено по-горе, точка 46, Решение по дело DM Transport, посочено по-горе, точка 30 и Решение по дело Комисия/EDF, посочено по-горе, точка 79).
73 Ето защо Комисията следва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко релевантно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от такъв частен кредитор (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/EDF, посочено по-горе, точка 86).
74 Безспорно е, че проверката от страна на Комисията дали определени мерки могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, поради факта че публичните органи не са действали като частен кредитор, изисква да се извърши сложна преценка на икономическото положение (вж. Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сборник, стр. I‑9947, точка 59).
75 В това отношение следва да се напомни, че в рамките на контрола, който упражняват юрисдикциите на Съюза върху направените от Комисията сложни икономически преценки в областта на държавните помощи, съдът на Съюза не може да замести преценката на Комисията със своята икономическа преценка (вж. в този смисъл Решение от 2 септември 2010 г. по дело Комисия/Scott, C‑290/07 P, Сборник, стр. I‑7763, точки 64 и 66, както и цитираната съдебна практика).
76 Съдът на Съюза обаче трябва по-специално да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (Решение от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, Recueil, стр. I‑987, точка 39 и Решение по дело Комисия/Scott, посочено по-горе, точка 65).
77 От изложеното по-горе следва, че предвид изтъкнатите от Frucona Košice доводи в първоинстанционното производство Общият съд е трябвало по-специално да провери дали наличната информация относно продължителността на производството по несъстоятелност е релевантна в случая с оглед на преценката от гледна точка на критерия за частния кредитор и ако отговорът е утвърдителен, дали Комисията е взела предвид тази информация.
78 В това отношение следва да се приеме, че е релевантна всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и грижлив частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и търси възможност да получи плащане на дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми.
79 В случая е безспорно, че за да получи плащане на дължимите му суми, един нормално предпазлив и грижлив частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на местния данъчен орган, трябва да направи избор по-специално между предложението за предпазен конкордат и производството по несъстоятелност на Frucona Košice.
80 Следователно, за да определи най-благоприятната алтернатива, подобен кредитор трябва да оцени предимствата и недостатъците на всяко от посочените производства.
81 Както обаче правилно поддържа Frucona Košice, продължителността на посочените производства отлага във времето възстановяването на дължимите суми и по този начин при по-продължителни производства може се засегне по-специално стойността на тези суми, поради което се налага изводът, че става въпрос за информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и грижлив частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на местния данъчен орган.
82 Ето защо Общият съд следва да провери дали в рамките на преценката си на критерия за частния кредитор Комисията е взела предвид наличната информация по-специално относно продължителността на производството по несъстоятелност.
83 В това отношение от точка 123 от обжалваното съдебно решение, цитирана в точка 35 от настоящото решение, е видно, че Общият съд е приел, че в съображение 54 от спорното решение Комисията е посочила позицията на Словашката република относно продължителността на това производство, а в съображение 40 от посоченото решение е упоменала и позицията на Frucona Košice. От това Общият съд е направил извод, че Комисията е „взела предвид този въпрос“.
84 Преди всичко обаче съображенията, на които се позовава Общият съд, се съдържат, както правилно отбелязва Frucona Košice, в дялове IV и V от спорното решение, посветени на обобщеното излагане на становищата на заинтересованите лица и на Словашката република, а не в дял VI, съдържащ преценката на Комисията.
85 По-нататък, както бе посочено в точка 82 от настоящото решение, Общият съд следва да провери не дали Комисията е взела предвид или не наличната информация относно продължителността на производството по несъстоятелност, а дали я е взела предвид в рамките на преценката си на критерия за частния кредитор.
86 Следователно Общият съд е трябвало да провери дали Комисията е посветила на продължителността на производството по несъстоятелност част от обосновката, възпроизведена в дял VI от спорното решение, и по-конкретно в раздел 2.1 от него относно сравнението между предпазния конкордат и производството по несъстоятелност. От обжалваното съдебно решение обаче не е видно да е направена подобна проверка.
87 Накрая, доколкото в точки 125—127 от обжалваното съдебно решение, също цитирани в точка 35 от настоящото решение, Общият съд е разгледал различни данни относно достоверността и съгласуваността на информацията, представена от Frucona Košice в хода на административното производство, и е счел, че при конкретните обстоятелства в случая Комисията е могла да приеме, че продължителността на производството по несъстоятелност не би могла да повлияе на процеса на вземане на решение от частен кредитор, следва да се отбележи, че проверката на Общия съд не е свързана с нито една преценка, съдържаща се в спорното решение.
88 Следователно, за да отхвърли разглежданите от него правни основания, Общият съд се е основал на преценка на продължителността на производството по несъстоятелност, с която се попълва празнина в мотивите на спорното решение с мотиви, които не се съдържат в него. По този начин обаче Общият съд е надхвърлил границите на съдебния си контрол.
89 Всъщност в рамките на контрола за законосъобразност, посочен в член 263 ДФЕС, Съдът и Общият съд са компетентни да се произнасят по жалби на основание липса на компетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договора за ФЕС или на всякаква правна норма, свързана с неговото изпълнение, или злоупотреба с власт. Член 264 ДФЕС предвижда, че ако жалбата е основателна, атакуваният акт се обявява за недействителен. Следователно Съдът и Общият съд не могат по никакъв повод да заместят мотивите на автора на обжалвания акт със свои мотиви (вж. Решение от 27 януари 2000 г. по дело DIR International Film и др./Комисия, C‑164/98 P, Recueil, стр. I‑447, точка 38 и Решение от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сборник, стр. I‑10515, точка 141).
90 От изложеното по-горе следва, че като не е проверил дали в рамките на преценката си на критерия за частния кредитор Комисията е взела предвид продължителността на производството по несъстоятелност и като е попълнил в това отношение празнина в мотивите на спорното решение със свои собствени мотиви, Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото.
91 Ето защо първата част на първото основание, както и втората част на второто основание следва да се приемат за основателни и поради това обжалваното съдебно решение следва да се отмени.
По спора в първоинстанционното производство
92 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решение на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
93 В случая Съдът разполага с необходимите данни, за да се произнесе окончателно по първата част на четвъртото правно основание на жалбата в първоинстанционното производство относно продължителността на производството по несъстоятелност.
Доводи на страните
94 С първата част на четвъртото правно основание на жалбата в първоинстанционното производство Frucona Košice твърди по същество, че Комисията не е взела предвид продължителността на производството по несъстоятелност и свързаните с това доказателства, които дружеството е представило в хода на административното производство. Един частен кредитор обаче би взел предвид тази продължителност и поради това би предпочел да приеме предложението за предпазен конкордат, като се има предвид, че производството по несъстоятелност било много по-продължително от производството по предпазен конкордат, предполагало загуба по отношение на интересите на кредиторите в сравнение с приходите от предпазния конкордат и следователно не би осигурило възстановяването на сума в по-голям размер от предлаганата в рамките на предложението за предпазен конкордат.
95 Комисията възразява, че в съображения 40 и 54 от спорното решение е взела предвид продължителността на производството по несъстоятелност и че при обстоятелствата по случая не е било необходимо да се определя с точност очакваната продължителност на това производство.
96 Преди всичко, дори да се предположи, че това производство по несъстоятелност било продължително, което Комисията оспорва, по-специално предвид мнението на словашките органи и малкия брой кредитори, от направените в спорното решение изводи следвало, че във всички случаи предпазният конкордат бил по-малко благоприятен за словашката държава от производството по несъстоятелност.
97 По-нататък, тъй като местният данъчен орган се ползвал със статут на привилегирован кредитор, понеже задълженията към него били гарантирани с недвижимите активи на Frucona Košice, оценени от последното на 194 милиона словашки крони и от посочения орган на 397 милиона словашки крони, вземанията на последния можело да бъдат събрани във всеки момент от производството по несъстоятелност чрез продажба на активите, които служат като особен залог, съгласно Закон № 328/1991 за несъстоятелността и предпазния конкордат. Следователно, що се отнася до тези активи, продължителността на производството по несъстоятелност била ирелевантна.
98 Накрая, изчислението на Frucona Košice се основавало на окончателно дължим размер, който бил много по-нисък от действителната стойност на активите на предприятието, намален с разходите за производството по несъстоятелност. Тъй като вземането на местния данъчен орган представлявало повече от 99 % от регистрираното вземане, последният можел да очаква да получи най-малко 435 милиона словашки крони в рамките на това производство. Дори да се вземат предвид посочените от Frucona Košice лихви по депозитите, ако би могъл да получи подобна сума, един частен кредитор би бил склонен да изчака приключването на производството по несъстоятелност, макар последното да продължи по-дълго време, отколкото той е очаквал.
99 St. Nicolaus – trade подкрепя доводите на Комисията.
Съображения на Съда
100 От точки 78—81 от настоящото решение следва по-специално, че в случай като настоящия продължителността на производството по несъстоятелност е информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и грижлив частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на местния данъчен орган, и че поради това в рамките на преценката си на критерия за частния кредитор Комисията е била длъжна да вземе предвид наличната информация, по-специално относно продължителността на това производство.
101 Налага се обаче изводът, че в дял VI от спорното решение, в който се съдържа преценката на Комисията, и по-конкретно в раздел 2.1 от него относно сравнението между предпазния конкордат и производството по несъстоятелност, изобщо не се посочва продължителността на това производство.
102 Доколкото Комисията поддържа, че при конкретните обстоятелства в случая е могла да приеме, че продължителността на производството по несъстоятелност не може да повлияе на процеса на вземане на решение от един частен кредитор, следва да се отбележи, както бе посочено в точки 78—81 от настоящото решение, че предвид доводите и доказателствата, представени от Frucona Košice в хода на административното производство, Комисията е била длъжна да изложи в спорното решение поне накратко съображенията, които са я довели до този извод.
103 От изложеното по-горе следва, че като в рамките на преценката си на критерия за частния кредитор не е взела предвид продължителността на производството по несъстоятелност, Комисията е допуснала явна грешка в преценката. Доколкото тази информация е трябвало да бъде взета предвид от Комисията, тя не е мотивирала надлежно своето решение.
104 Ето защо първата част на четвъртото правно основание на жалбата в първоинстанционното производство следва да се приеме за основателна.
105 При все това, тъй като в точки 93—99 от спорното решение Комисията е констатирала, че производството за принудително изпълнение на данъчни вземания е по-благоприятно за един частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на местния данъчен орган, отколкото предложението за предпазния конкордат, съдържащият се в предходната точка извод не може сам по себе си да доведе до отмяната на посоченото решение.
106 Всъщност, както посочва Общият съд в точка 92 от обжалваното съдебно решение, въз основа на посочената констатация трябва да се разгледат останалите правни основания, изтъкнати от Frucona Košice, по които той не се е произнесъл, сред които са по-конкретно правните основания, свързани с преценката на критерия за частния кредитор, що се отнася до посоченото производство за принудително изпълнение на данъчни вземания.
107 Относно това разглеждане обаче се налага изводът, че етапът на производството не позволява Съдът да реши спора. Ето защо делото следва да се върне на Общия съд за произнасяне по изтъкнатите пред него правни основания, по които той не се е произнесъл.
По съдебните разноски
108 Тъй като делото е върнато на Общия съд, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 декември 2010 г. по дело Frucona Košice/Комисия (T‑11/07).
2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за произнасяне по изтъкнатите пред него правни основания, по които той не се е произнесъл.
3) Съдът не се произнася по съдебните разноски.
Подписи