Дело C‑152/11

Johann Odar

срещу

Baxter Deutschland GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Arbeitsgericht München)

„Равно третиране в областта на заетостта и професиите —Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминацията, основана на възраст и на увреждане — Обезщетение при уволнение — Социален план, който предвижда намаляването на размера на обезщетението при уволнение, изплащано на работниците с увреждания“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 декември 2012 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Общи или хипотетични въпроси — Въпрос, който има абстрактен и чисто хипотетичен характер от гледна точка на предмета на спора по главното производство — Недопустимост

(член 267 ДФЕС)

2.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Приложно поле

(член 1 и член 3, параграф 1, буква в) от Директива № 2000/78 на Съвета)

3.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Уволнение по производствени причини — Обективно обосновано различно третиране — Уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда различен от стандартния метод начин на изчисляване на обезщетението при уволнение за работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, в резултат на който им се изплаща по-малко обезщетение — Допустимост — Условия

(член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

4.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Уволнение по производствени причини — Уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда различни от стандартния метод начини на изчисляване на обезщетението при уволнение за работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, в резултат на които им се изплаща по-малко обезщетение — Непряка дискриминация, основана на увреждане — Пренебрегване на повишения риск, на който са изложени страдащите от тежко увреждане лица — Надхвърляне на границите, необходими за постигането на целите на социалната политика — Недопустимост

(член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 24, 26 и 28)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 31—34)

3.        Член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение.

Всъщност, след като такава уредба има за цел предоставянето на компенсация за в бъдеще, защитата на по-младите работници и подпомагането на тяхната професионална реинтеграция, като същевременно отчита необходимостта от справедливо разпределяне на ограничените финансови средства на социалния план — като изключение от принципа за забрана на основаните на възраст форми на дискриминация — е възможно да обоснове подобни разлики в третирането, доколкото средствата за постигане на тези цели са подходящи и необходими и не надхвърлят изискваното за постигането им.

(вж. точки 42, 43, 46 и 54; точка 1 от диспозитива)

4.        Член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение, като при прилагането на този различен метод на изчисляване се взема предвид възможността за по-ранно пенсиониране поради увреждане.

Всъщност се оказва, че макар да преследва законосъобразни цели въпросната уредба не е взела предвид нито риска, на който са изложени лицата, страдащи от тежко увреждане, нито факта, че този риск расте с доближаването на пенсионната възраст. Тези лица обаче имат специфични нужди, свързани както със защитата, която изисква тяхното състояние, така и с необходимостта да се предвиди евентуално негово влошаване. Ето защо следва да се има предвид рискът лицата, страдащи от тежко увреждане, да бъдат принудени да задоволяват свързани с тяхното увреждане финансови нужди, които няма как да бъдат избегнати, и/или че с напредването на възрастта тези финансови нужди нарастват. Като не взема предвид това и води до изплащането на обезщетение при уволнение на работник с тежки увреждания, което е с по-нисък размер от обезщетението, получено от работник без увреждания, разглежданата уредба има за резултат прекомерно засягане на законосъобразните интереси на работниците с тежки увреждания и по този начин надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели на социалната политика.

(вж. точки 67—70 и 72; точка 2 от диспозитива)