Жалба, подадена на 30 септември 2011 г. от ThyssenKrupp Elevator AG срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия

(Дело C-505/11 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ThyssenKrupp Elevator AG (представител: T. Klose)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T 154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата и доколкото се отнася до жалбоподателя,

при условията на евентуалност, да се намали съразмерно глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 от обжалваното решение на Европейската Комисия от 21 февруари 2007 г.,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

да се осъди Европейската Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят посочва общо шест правни основания, сред които липса на компетентност на Комисията, нарушаване на съществени процесуални правила, нарушаване на ДЕО, съответно ДФЕС и на разпоредбите по тяхното прилагане, както и злоупотреба с власт и нарушаване на основни права.

На първо място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил компетентността на Комисията за провеждане на производството. Той е на мнение, че Общият съд е трябвало да отмени решението на Комисията поради неприложимост на член 101 ДФЕС (предишен член 81 ДЕО), тъй като ограниченото по териториален обхват твърдяно нарушение не би могло да засегне търговията между държавите членки. Дори и да е смятал, че член 101 ДФЕС е приложим, Общият съд е трябвало да съобрази, че компетентността на Комисията във всички случаи противоречи на въведената с Регламент № 1/2003¹ система на успоредните правомощия в съответствие с Известието за ЕМК. Накрая, Общият съд не е взел предвид, че последващото образуване на производството от страна на Комисията представлява нарушение на утвърдения с първичното право принцип за законоустановеност на наказанията.

На второ място, Общият съд не е преценил, че е налице нарушаване на принципа ne bis in idem, тъй като Комисията не е взела предвид издадените преди образуването на производството решения на националните картелни служби за освобождаване на жалбоподателя от отговорност.

На трето място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията, че жалбоподателят отговаря солидарно със своите дъщерни дружества. Самият жалбоподател безспорно не е участвал в нарушението. Подвеждането под отговорност на икономическата структура за чужди действия въз основа на неправилни предпоставки противоречи на наказателноправния принцип за личната отговорност, на принципа in dubio pro reo и на правото на справедлив процес.

На четвърто място, Общият съд не е съобразил, че потвърждаването на солидарната отговорност на жалбоподателя противоречи на принципа за личната отговорност. При условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията относно липсата на разпределение на солидарното задължение във вътрешните отношения, като в този смисъл съдебното решение не е мотивирано.

На пето място, жалбоподателят изтъква, че с решението си Общият съд е нарушил правомощието си за пълен съдебен контрол, като не е взел предвид в достатъчна степен несъразмерността между началния размер на глобата, възпиращия коефициент и многократното санкциониране за успоредни нарушения, както и неотчитането от страна на Комисията на сътрудничеството на жалбоподателя, като така Общият съд е нарушил основното право на справедлив процес и свързаната с него гаранция за съдебна защита. Във всички случаи съдебното решение не е мотивирано, доколкото потвърждава многократното санкциониране в отклонение от практиката на Комисията.

На шесто място, жалбоподателят изтъква, че са нарушени принципите на пропорционалност и на равно третиране по отношение на определянето на началния размер на глобата за нарушението в Германия, тъй като този начален размер е изчислен въз основа на неотносими обороти, въпреки че това противоречи на императивни съображения. Общият съд правилно прилага диференциран подход спрямо Schindler, но незаконосъобразно не прилага същия подход и спрямо жалбоподателя.

____________

¹ - Регламент (EО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).