Жалба, подадена на 17 април 2014 г. от AC-Treuhand AG срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 февруари 2014 г. по дело T-27/10, AC-Treuhand AG/Европейска комисия

(Дело C-194/14 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: AC-Treuhand AG (представители: C. Steinle и I. Bodenstein, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

да се отмени обжалваното съдебно решение,

да се отмени Решение С (2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) в частта, в която се отнася до жалбоподателя,

при условията на евентуалност, да се намалят глобите, наложени на жалбоподателя с член 2, точки 17 и 38 от това решение,

при условията на евентуалност спрямо искането по точка 2, делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствия с указанията на Съда по тълкуването и прилагането на правото,

при всички случаи Комисията да бъде осъдена да заплати разноските на жалбоподателя по производствата пред Общия съд и Съда.

Основания и основни доводи

1.    Обжалва се решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 февруари 2014 г. по дело T-27/10. С това решение Общият съд отхвърля жалбата, която жалбоподателят подава на 27 януари 2010 г. срещу Решение C (2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори).

2.    Жалбоподателят сочи общо четири основания за обжалване:

3.    По първото основание той поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в нарушение на принципа за законност (nullum crimen sine lege und nulla poena sine lege), закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тълкувал член 81 ЕО дотолкова разширително, че в случая изобщо не била налице изискваната във всяка правова държава степен на сигурност и предвидимост на условията за прилагане на член 81 ЕО. С това Общият съд нарушил член 81 ЕО и член 49, параграф 1 от Хартата.4.    По второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно приел, че четвъртото посочено отменително основание не е налице, тъй като не съобразил, че в случая принципът на законност (член 49, параграф 1 от Хартата) и принципът за равно третиране ограничават свободата на преценка на Комисията при определянето на глобите.5.    По третото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 и в нарушение на Насоките за определянето на глобите. Жалбоподателят изтъкнал пред Общия съд, че съобразно определената в Насоките от 2006 г. методология наложените му глоби е трябвало да се определят не фиксирано, а въз основа на възнагражденията, получени за доставката на свързаните с нарушенията услуги. Общият съд неправилно отхвърлил този довод и приел размера на глобите за законосъобразен.6.    По четвъртото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на член 261 ДФЕС, член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/20

03, доколкото не е упражнил правилно и в нужния обем правомощията си за пълен съдебен контрол. Освен това при упражняването на тези правомощия Общият съд сам нарушил принципа на законност (член 49, параграф 1 от Хартата), принципа за равно третиране и принципа на пропорционалност.