Дело C‑681/11

Bundeswettbewerbsbehörde

и

Bundeskartellanwalt

срещу

Schenker & Co. AG и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Картели — Член 101 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 5 и член 23, параграф 2 — Субективни условия за налагане на глоба — Последици от правно становище или от решение на национален орган по конкуренцията — Възможност за национален орган по конкуренцията да установи нарушение на конкурентното право на Европейския съюз, без да наложи глоба“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 юни 2013 г.

1.        Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Извършване умишлено или поради небрежност — Породена от дадено от адвокат правно становище или решение на национален орган по конкуренцията грешка на предприятието относно характера на нарушение на неговото поведение — Пораждане на оправдани правни очаквания в това отношение — Липса, в случай че уверения са дадени от лица, различни от администрацията

(член 101 ДФЕС; член 5 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Право на преценка на Комисията

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

3.        Конкуренция — Правила на Съюза — Прилагане — Компетентност на националните органи по конкуренцията — Възможност да се констатира нарушение, без да се налага глоба, когато предприятието е участвало в национална програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер — Изключителен характер

(член 101 ДФЕС; член 5 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.        Член 101 ДФЕС трябва да бъде тълкуван в смисъл, че предприятие, нарушило тази разпоредба, не може да избегне налагането на глоба, когато то по погрешка е смятало поведението си за законосъобразно поради съдържанието на дадено от адвокат правно становище или на решение на национален орган по конкуренцията.

Всъщност от текста на член 5 от Регламент № 1/2003, определящ правомощията на органите по конкуренцията на държавите членки, не следва, че за да бъдат приети предвидените в член 23, параграф 2 от този регламент мерки за прилагане, се изисква да са изпълнени условия от субективна страна. Ако обаче държавите членки въведат такива условия, те би трябвало да бъдат поне толкова стриктни, колкото предвидените в член 23 от Регламент № 1/2003, за да не се постави под въпрос ефикасността на правото на Съюза. Що се отнася до въпроса дали дадено нарушение е извършено умишлено или поради небрежност, тази квалификация зависи от поведението на въпросното предприятие, когато то не може да не разбира антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията. Така предприятията, които съгласуват пряко продажните си цени, явно не могат да не разбират антиконкурентния характер на поведението си.

Освен това никой не може да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения, дадени от компетентната администрация. От това следва, че дадено от адвокат правно становище в никакъв случай не може да породи оправдани правни очаквания у предприятието, че поведението му не нарушава член 101 ДФЕС или че няма да доведе до налагане на глоба. Що се отнася до националните органи по конкуренцията, след като те не са компетентни да приемат отрицателно решение, а именно решение, което установява липсата на нарушение на член 101 ДФЕС, те не могат да породят у предприятията оправдани правни очаквания, че тяхното поведение не нарушава посочената разпоредба.

(вж. точки 35—37, 39, 41—43; точка 1 от диспозитива)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 48 и 49)

3.        Член 101 ДФЕС, както и член 5 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато е установено наличието на нарушение на член 101 ДФЕС, националните органи по конкуренцията могат по изключение само да констатират нарушението, без да налагат глоба, когато съответното предприятие е участвало в национална програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер.

(вж. точка 50; точка 2 от диспозитива)