Language of document : ECLI:EU:C:2015:260

Дело C‑38/14

Subdelegación del Gobierno en Gipuzkoa — Extranjería

срещу

Samir Zaizoune

(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2008/115/ЕО — Общи стандарти и процедури във връзка с връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1 — Национална правна уредба, предвиждаща в случай на незаконно пребиваване да се наложи според обстоятелствата глоба или извеждане“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 23 април 2015 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите

(член 267 ДФЕС)

2.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Национална правна уредба, предвиждаща в случай на незаконно пребиваване да се наложи според обстоятелствата глоба или извеждане — Недопустимост

(член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 25—28)

2.        Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, и в частност член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграфи 2 и 3 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че тя не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на незаконно пребиваване на граждани на трети страни на територията на тази държава да се наложи според обстоятелствата или глоба, или извеждане, като всяка от двете мерки изключва другата.

В това отношение целта на Директива 2008/115, както произтича от съображения 2 и 4 от нея, е установяването на ефективна политика за извеждане и репатриране. Тази директива въвежда, по силата на член 1 от нея, общи норми и процедури, които да се прилагат от всяка държава членка за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

Впрочем член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда най-напред, като основна хипотеза, задължение за държавите членки да вземат решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия. Освен това, когато е взето решение за връщане срещу гражданин на трета страна, но същият не е спазил задължението за връщане, независимо дали в предоставения срок за доброволно напускане или без определяне на срок за това, член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 задължава държавите членки, за да се гарантира ефективността на процедурите за връщане, да предприемат всички необходими мерки, за да осъществят извеждането на заинтересувания, а именно, по силата на член 3, точка 5 от посочената директива, физическото транспортиране на същия извън посочената държава членка.

От това следва, че такава национална правна уредба не отговаря на ясните изисквания, наложени с член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Директива 2008/115. Възможността за държавите членки да се отклонят по силата на член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/115 от въведените с нея стандарти и процедури не поставя под въпрос този извод.

(вж. точки 30, 31, 33, 35, 36 и 41 и диспозитива)