Дело C‑412/11

Европейска комисия

срещу

Велико херцогство Люксембург

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Транспорт — Развитие на железниците в Общността — Директива 91/440/ЕИО — Член 6, параграф 3 и приложение II — Директива 2001/14/ЕО — Член 14, параграф 2 — Независимост на органа, на който е възложено изпълнението на съществените функции“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 юли 2013 г.

1.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

(член 258 ДФЕС)

2.        Транспорт — Обща политика — Развитие на железниците в Общността — Разделение между управлението на инфраструктурата и транспортната дейност — Съществени функции, които трябва да бъдат възложени на независим орган — Понятие — Приемане на мерки за възстановяване на нормалните условия за движение при смущение в движението или при опасност — Изключване — Ново предоставяне на влакови маршрути — Включване

(член 14, параграф 2 и член 29 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 3 от Директива 91/440 на Съвета и приложение ІІ към нея)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 30)

2.        Не може да се приеме, че мерките, които са необходими за възстановяването на нормалните условия за движение и които са приети на основание член 29 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, включително отмяната на влакови маршрути, имат пряка връзка със съществената функция за разпределяне на влакови маршрути по смисъла на член 14, параграф 2 от тази директива, която функция следва да бъде възложена на независим разпределящ орган. Нещо повече, става въпрос за конкретни мерки, които трябва спешно да бъдат приети за справянето с особено положение, а и за да се гарантира, че ползващото се лице може действително да упражни правата на капацитет под формата на влакови маршрути, в съответствие с работното разписание. Следователно приемането на такива мерки е част от управлението на движението и за него не се прилага изискването за независимост, така че подобни функции могат да бъдат възложени на управител на инфраструктура, който същевременно е и железопътно предприятие.

Същевременно, макар отмяната на влакови маршрути при смущение в движението да не се счита за съществена функция, новото им предоставяне от своя страна трябва да се счита за част от съществените функции, които могат да бъдат извършвани само от независим управител или от разпределящ орган, тъй като за разлика от управлението на движението, което не предполага вземането на решения по смисъла на приложение II към Директива 91/440 относно развитието на железниците в Общността, новото разпределяне на влакови маршрути налага приемането на решения относно предоставянето на влакови маршрути.

(вж. точки 34 и 36—38)