ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
12 май 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 1259/2010 — Приложно поле — Признаване на решение за развод по частноправен ред, постановено от религиозна инстанция в трета държава — Явна липса на компетентност на Съда“
По дело C‑281/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht München (Върховен областен съд, Мюнхен, Германия) с акт от 2 юни 2015 г. г., постъпил в Съда на 11 юни 2015 г., в рамките на производство по дело
Soha Sahyouni
срещу
Raja Mamisch
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, Aл. Арабаджиев, J.‑C. Bonichot, C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
като има предвид становищата, представени:
– за германското правителство, от T. Henze и J. Mentgen, в качеството на представители,
– за белгийското правителство, от C. Pochet, L. Van den Broeck и S. Vanrie, в качеството на представители,
– за френското правителство, от D. Colas и F.‑X. Bréchot, в качеството на представители,
– за унгарското правителство, от M. Fehér, G. Koós и M. Bóra, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. Wilderspin, в качеството на представител,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (ОВ L 343, 2010 г., стр. 10).
2 Запитването е отправено в рамките на правен спор между г‑жа Soha Sahyouni и г‑н Raja Mamisch във връзка със съдебно производство за признаване на решение по брачно дело, постановено от религиозна инстанция в трета държава.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 1, параграф 1 от Регламент № 1259/2010 предвижда, че последният се прилага „в случаи на стълкновение на закони в областта на развода и законната раздяла“.
4 Член 8 от същия регламент има следното съдържание:
„При липса на избор […] разводът и законната раздяла се уреждат от:
а) правото на държавата на обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,
б) правото на държавата на последно обичайно местопребиваване на съпрузите, при условие че това пребиваване е приключило не повече от една година преди сезирането на съда, и ако единият от съпрузите все още живее в тази държава към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,
в) правото на държавата, чиито граждани са съпрузите към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,
г) правото на държавата на сезирания съд“.
5 Съгласно член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183), посоченият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, за развода, законната раздяла или унищожаването на брака.
6 Член 2 от този регламент предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
4) терминът „решение“ означава решение за развод, законна раздяла или [унищожаване на брака], както и решение, което е свързано с родителската отговорност, което е постановено от съда на държава членка, както и да може да се нарече решението, включително [„решение“, „присъда“ или „определение“];
[…]“.
7 В съответствие с член 21, параграф 1 от Регламента решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специални процесуални действия.
Германското право
8 В Gesetz über das Verfahren in Familiensachen und in den Angelegenheiten der freiwilligen Gerichtsbarkeit (Закон за производството по семейноправни спорове и охранителни производства) се предвижда следното:
„Член 107. Признаване на чуждестранни решения по брачни дела
(1) Постановените в чужбина решения за унищожаване на брак […] се признават само ако съдебната администрация на съответната провинция е установила, че са налице условията за признаване. Ако решението е взето от съд или орган на държава, чиито граждани са двамата съпрузи към момента на постановяване на решението, признаването не зависи от установяване от страна на съдебната администрация на провинцията.
(2) Компетентна е съдебната администрация на провиницията по обичайното местопребиваване на един от двамата съпрузи. […]
(3) С подзаконов нормативен акт правителствата на провинциите могат да делегират правомощията, предоставени с настоящите разпоредби на съдебната администрация на провинциите, на един или няколко председатели на Oberlandesgericht [върховни областни съдилища]. […]
(4) Решението се постановява въз основа на подадена молба. Молбата може да бъде подадена от всяко лице, което докаже наличието на правен интерес от признаването.
[…]
(6) Ако съдебната администрация на провинцията установи, че са налице условията за признаване, съпругът, който не е подал молбата, може да поиска от Oberlandesgericht да се произнесе. […]
(7) Компетентно е гражданското отделение на Oberlandesgericht, в чийто съдебен район се намира седалището на съдебната администрация на провинцията. […]
(8) Горепосочените разпоредби са приложими mutatis mutandis, когато се иска да се установи, че условията за признаване не са налице.
[…]
Член 109. Изключване на признаването
1) Признаването на чуждестранно решение е изключено:
1. ако съдилищата на другата държава не са компетентни в съответствие с разпоредбите на германското право,
[…]
4. когато признаването на решението води до резултат, който е очевидно несъвместим с основните принципи на германското право, и по-специално когато признаването е несъвместимо с основните права.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 На 27 май 1999 г. г‑н Mamisch и г‑жа Sahyouni сключват брак в района на ислямския съд в Хомс (Сирия). От раждането си г‑н Mamisch е сирийски гражданин. През 1977 г. той получава германско гражданство по натурализация. От този момент насетне той има посочените две гражданства. От раждането си г‑жа Sahyouni е сирийска гражданка. След сключването на брака тя получава германско гражданство.
10 Съпрузите живеят в Германия до 2003 г. и след това се преместват в Хомс. Поради гражданската война в Сирия те отново се връщат за кратко в Германия през лятото на 2011 г., след което от февруари 2012 г. живеят ту в Кувейт, ту в Ливан. През този период те пребивават многократно и в Сирия. Понастоящем двете страни в главното производство живеят на различни адреси в Германия.
11 На 19 май 2013 г. г‑н Mamisch обявява, че желае да се разведе със съпругата си, като неговият представител произнася предвидената за развода формула пред духовния шериатски съд в Латакия (Сирия). На 20 май 2013 г. този съд установява извършването на развода.
12 На 30 октомври 2013 г. г‑н Mamisch подава молба за признаване на решението на развода, постановено в Сирия. С решение от 5 ноември 2013 г. председателят на Oberlandesgericht München (Върховен областен съд, Мюнхен) уважава тази молба и установява, че законовите изисквания за признаване на посоченото решение за развод са изпълнени.
13 На 18 февруари 2014 г. г‑жа Sahyouni подава жалба за отмяна на това решение и иска да се постанови, че не са налице условията за признаване на разглежданото решение за развод.
14 С решение от 8 април 2014 г. председателят на Oberlandesgericht München (Върховен областен съд, Мюнхен) отхвърля жалбата на г‑жа Sahyouni. В посоченото решение той подчертава, че признаването на решението за развод се урежда от Регламент № 1259/2010, който се прилагал и към разводите по частноправен ред. Поради липса на валиден избор на приложимо право и на общо обичайно местопребиваване на съпрузите в годината, предшестваща развода, приложимото право се определяло в съответствие с член 8, буква в) от посочения регламент. Когато двамата съпрузи имат двойно гражданство, от значение е ефективното гражданство по смисъла на националното право. Към момента на разглеждания развод това е било сирийското гражданство. Изтъква се също, че общественият ред по смисъла на член 12 от Регламент № 1259/2010 не бил пречка за признаване на разглежданото решение за развод.
15 Сезираният със спора Oberlandesgericht München (Върховен областен съд, Мюнхен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Посоченото в член 1 от Регламент № 1259/2010 приложното поле включва ли и „развода по частноправен ред“, в случая — пред сирийски религиозен съд въз основа на шериата?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) При проверката дали разводът може да бъде признат съгласно националното право, следва ли да се приложи член 10 от Регламент (ЕО) № 1259/2010?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а):
– Следва ли съпоставката, според която правото на сезирания съд предвижда достъп до развод и за другия съпруг, но поради неговия пол го свързва с други процесуално- и материалноправни предпоставки в сравнение с достъпа на първия съпруг, да се вземе предвид абстрактно,
или
– Приложимостта на нормата зависи от това дали приложението на абстрактно дискриминационното чуждестранно право и в отделния случай — т.е. конкретно — е дискриминационно?
в) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква б), второ тире:
– Съгласието на дискриминирания съпруг с развода — включително под формата на одобрено приемане на обезщетение — само по себе си основание ли е за неприлагане на тази норма?“.
По преюдициалните въпроси
16 Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда или когато искане, иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
17 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
18 В самото начало следва да се посочи, че запитващата юрисдикция е сезирана не с молба за развод, а с искане за признаване на решение за развод, постановено от религиозен орган в трета държава.
19 Следва също така да се отбележи, че по-специално съгласно членове 1 и 8 от Регламент № 1259/2010 този регламент, който е обект на преюдициалните въпроси, определя само стълкновителните норми относно приложимото право в областта на развода и законната раздяла, но не урежда признаването в държава членка на вече постановено решение за развод.
20 За сметка на това Регламент № 2201/2003 е този, който определя по-специално правилата в областта на признаването и изпълнението на решения по брачни дела. Той обаче не е приложим към подобни решения, постановени в трета държава.
21 Това е така, защото съгласно член 2, точка 4 и член 21, параграф 1 от него този регламент се ограничава до признаването на решенията, постановени от юрисдикция на държава членка.
22 Като се има предвид, че Регламент № 2201/2003 се прилага само между държавите членки, признаването на постановено в трета държава решение за развод не попада в рамките на правото на Съюза.
23 Следователно нито посочените от запитващата юрисдикция разпоредби на Регламент № 1259/2010, нито тези на Регламент № 2201/2003, нито какъвто и да е друг правен акт на Съюза са приложими към спора по главното производство.
24 При тези условия се поставя въпросът дали Съдът е компетентен да отговори на отправените въпроси, макар спорът по главното производство да се намира извън приложното поле на правото на Съюза.
25 В това отношение в точки 36 и 37 от своето решение от 18 октомври 1990 г., Dzodzi (C‑297/88 и C‑197/89, EU:C:1990:360) Съдът е постановил, че волята на създателите на Договора не е била от компетентността на Съда да се изключат преюдициалните запитвания относно разпоредба от правото на Съюза в особения случай, когато националното право на държава членка препраща към съдържанието на тази разпоредба, за да определи правилата, приложими към чисто вътрешни положения за тази държава, и че напротив, за правния ред на Съюза е налице явен интерес от еднакво тълкуване на всички разпоредби от правото на Съюза, независимо от условията за прилагането им, за да се избегнат бъдещи различия в тълкуването.
26 В последващата си практика Съдът е постановявал, че е компетентен да се произнесе по преюдициални запитвания относно разпоредби от акт на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в приложното поле на такъв акт, но въпросните разпоредби са приложими по силата на препращане в националното право към съдържанието им (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2012 г., Cicala, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 45 и цитираната съдебна практика). Така, когато национално законодателство съобразява уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на даден акт от правото на Съюза, с тази, предвидена в посочения акт, определено е от интерес за Съюза, за да се избегнат последващи различия в тълкуването, разпоредбите, заимствани от акта, да бъдат еднакво тълкувани (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 46 и цитираната съдебна практика).
27 Съдът е подчертал и че тълкуването от него на разпоредби от правото на Съюза по отношение на положения, които не попадат в приложното поле на това право, е обосновано в случаите, когато националното право е направило тези разпоредби пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се гарантира еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на правото на Съюза. Ето защо Съдът трябва да провери дали съществуват достатъчно точни данни, за да се установи това препращане към правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 47 и 48).
28 При все това, макар при подобни обстоятелства Съдът да може да направи поисканото тълкуване, той не следва да поема такава инициатива, ако от акта за преюдициалното запитване не е видно, че запитващата юрисдикция действително има подобно задължение (вж. определение от 30 януари 2014 г., C., C‑122/13, EU:C:2014:59, т. 15).
29 Това е така, защото само въз основа на уточненията, представени от запитващата юрисдикция в нейния акт за преюдициално запитване, Съдът може да определи дали е компетентен да отговори на поставените му въпроси.
30 В настоящия случай актът за преюдициално запитване не съдържа никакви данни, годни да обосноват компетентността на Съда въз основа на посочената в точки 25—27 от настоящото определение съдебна практика, тъй като националната юрисдикция изхожда от приложимостта на Регламент № 1259/2010 към фактите по главното производство и посочва единствено, че „председателят на Oberlandesgericht München [Върховен областен съд, Мюнхен] е изтъкнал, че възможността за признаване на спорното решение се определя от […] [Р]егламент [№ 1259/2010], който се прилагал и спрямо „развода по частноправен ред“.
31 Запитващата юрисдикция не е представила никакви други данни, за да се установи приложимостта на Регламент № 1259/2010 или на други разпоредби от правото на Съюза към фактите по главното производство.
32 Следва обаче да се изтъкне, че запитващата юрисдикция запазва възможността да отправи ново преюдициално запитване, когато е в състояние да представи на Съда всички данни, позволяващи му да се произнесе (вж. в този смисъл определения от 14 март 2013 г., EBS Le Relais Nord-Pas-de-Calais, C‑240/12, непубликувано, EU:C:2013:173, т. 22, от 18 април 2013 г., Adiamix, C‑368/12, непубликувано, EU:C:2013:257, т. 35 и от 5 ноември 2014 г., Hunland-Trade, C‑356/14, непубликувано, EU:C:2014:2340, т. 24).
33 При тези условия следва да се приеме, че на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник произнасянето по въпросите, поставени от Oberlandesgericht München (Върховен областен съд, Мюнхен), очевидно не е от компетентността на Съда.
По съдебните разноски
34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) определи:
Произнасянето по въпросите, поставени от Oberlandesgericht München (Върховен областен съд, Мюнхен) с акт от 2 юни 2015 г., очевидно не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.
Подписи