Жалба, подадена на 13 ноември 2015 г. от Alain Laurent Brouillard срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 14 септември 2015 г. по дело T-420/13, Brouillard/Съд на Европейския съюз
(Дело C-590/15 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Alain Laurent Brouillard (представител: P. Vande Casteele, адвокат)
Друга страна в производството: Съд на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Да се обяви жалбата за основателна и да се отмени решението от 14 септември 2015 г. (T-420/13) ;
да се отменят писмата от 5 юни 2013 г., с които Съдът на Европейския съюз е поканил IDEST Communication SA, от една страна, да представи оферти в процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне с цел сключване на рамкови договори за превод на юридически текстове от някои официални езици на Европейския съюз на френски език (OВ S 47-075037, 2013 г.), и от друга страна, да потвърди, че жалбоподателят няма да бъде нает в предоставянето на услугите, за които се отнася поръчката.
Основания и основни доводи
В рамките на предоставянето на услугите за превод Съдът на Европейския съюз е приел, че жалбоподателят не може да бъде приет като подизпълнител на основание, че „ […] дипломата [която той е] получил от университета в Поатие (магистър по право, икономика, управление, с професионална насоченост, оценка по частно право, специалност юрист лингвист), макар и да представлява диплома за магистратура от ниво 2, не отговаря на пълно обучение по право“ и че „тази преценка съответства на постоянна практика на отдела за преводи на френски език, който счита, че обучението за „juriste-linguiste“, предлагано в университета в Поатие (master 2) не е обучение по право, отговарящо на изискванията в точка III.2.1 от обявлението за обществена поръчка “, като е уточнено, че „ [н]ачинът на получаване на дипломата („VAE“, тоест валидиране на придобития професионален опит) няма никакво отражение върху преценката“.
Жалбоподателят изтъква неспазване на общите принципи за равенство, свобода на установяване, свободно движение на работниците, свободно предоставяне на услуги, на принципа на пропорционалност, на членове 14, 15, 16, 20, 21, 51 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на членове 45, 49, 51, 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на правото на образование и обучение, както и грешка при прилагането на правото и злоупотреба с право.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е счел, че няма „нарушение“ на горепосочените права и свободи. Грешката при прилагането на правото е доказана в още по-голяма степен, доколкото жалбоподателят е притежател на дипломи, които го насочват по естеството си, дори по същността си, към предоставянето на услуги за правен превод. Съдът също е „нарушил“ най-малкото правото на жалбоподателя да се ползва от университетското обучение като юрист и преводач.
Общият съд е допуснал също грешка при прилагане на правото и е нарушил правото на Съюза, като е приел, че възложителят не бил задължен да прави сравнение с мотив, че Директива 2005/361 не е приложима и че следователно „жалбоподателят не можел да се основе на съдебната практика относно признаването на дипломи, за да изтъкне, че в случая Съдът е трябвало да отчете другите квалификации и опит, с които той разполагал“.
Общият съд е допуснал друга грешка при прилагане на правото, като е приел, че възложителят правилно не е взел предвид дипломата „master en droit“ (Bac + 5), издадена във Франция, при това „отчитайки различните дипломи, съществуващи в Белгия и Франция преди и след реформата от 2004 г. за хармонизиране на дипломите за висше образование в Европа“.
Нарушаването на горепосочените основни свободи и общи принципи на правото на Съюза, взети поотделно или в комбинация с принципа на пропорционалност, е резултат и от това, че изключването на жалбоподателя е било решено без да се вземат предвид всички негови дипломи, удостоверения и други звания, и неговия релевантен професионален опит и без да се сравнят университетските и професионални квалификации, за които той представил документи, с изискваните в спецификацията.
____________1 Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).