ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
19 януари 2012 година(*)
„Встъпване — Езиков режим — Надзорен орган на ЕАСТ — Поверителност“
По дело T‑289/11
Deutsche Bahn AG, установено в Берлин (Германия),
DB Mobility Logistics AG, установено в Берлин,
DB Energie GmbH, установено във Франкфурт на Майн (Германия),
DB Schenker Rail GmbH, установено в Майнц (Германия),
DB Schenker Rail Deutschland AG, установено в Майнц,
представлявани от W. Deselaers, O. Mross и J. Brückner, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н L Malferrari, г‑н N. von Lingen и г‑н R. Sauer, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2011) 1774 на Комисията от 14 март 2011 година относно отрасъла на железопътния трафик и свързаните с него престации (преписка COMP/39.678 и преписка COMP/39.731), прието в рамките на процедура за прилагане на член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП, с което по силата на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета на Deutsche Bahn AG, DB Mobility Logistics AG, DB Energie GmbH, DB Schenker Rail GmbH и DB Schenker Rail Deutschland AG e разпоредено да се подчинят на проверка.
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude (докладчик), съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
1 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 7 юни 2011 г., жалбоподателите Deutsche Bahn AG, DB Mobility Logistics AG, DB Energie GmbH, DB Schenker Rail GmbH и DB Schenker Rail Deutschland AG искат, първо, отмяна на Решение C (2011) 1774 на Комисията от 14 март 2011 г., с което им се разпорежда да се подчинят на проверка по реда на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (преписки COMP/39.678 и COMP/39.731), второ, отмяна на всички мерки, приети в резултат на проверката, извършена въз основа на посоченото решение, и трето, да бъде осъдена Комисията да върне всички копия от документи, направени в рамките на посочената проверка.
2 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 13 септември 2011 г. Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) (наричан по-нататък „Органът на ЕАСТ“) иска да бъде допуснат да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията, на основание член 115 от Процедурния правилник на Общия съд и член 40, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, който по силата на член 53, първа алинея от Статута на Съда се прилага в производството пред Общия съд. Той иска освен това на основание член 35, параграф 3, пета алинея от Процедурния правилник да му бъде разрешено да използва по време на писмената и на устната фаза на производството английски език като език на производството.
3 В съответствие с член 116, параграф 1 от Процедурния правилник молбата за встъпване е връчена на страните.
4 С писма от 21 и 24 октомври 2010 г. жалбоподателите и Комисията съобщават, че няма да представят становища по искането за встъпване на Органа на ЕАСТ. Те подават обаче молба за поверително третиране на някои елементи от преписката спрямо същия.
5 По силата на член 116, параграф 1, трета алинея от Процедурния правилник председателят на четвърти състав разпределя молбата за встъпване на Общия съд (четвърти състав).
По искането за встъпване
6 Съгласно член 40, трета алинея от Статута на Съда, без да се накърнява втората алинея, държавите, различни от държавите членки, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (OВ L 1, 1994 г., стр. 3), както и Органът на ЕАСТ, могат да встъпват по висящи пред Общия съд дела, когато се засяга някоя от областите на приложение на споразумението.
7 В съответствие с посочената втора алинея физическите или юридическите лица, включително и Органът на ЕАСТ, могат да встъпват по висящи пред Общия съд дела, ако могат да докажат интерес от изхода на тези дела, с изключение на делата между държави членки, между институции на Европейския съюз или между тези институции и държавите членки.
8 В конкретния случай, от една страна, настоящото дело, като спор между предприятие и институция на Съюза, не е от видовете дела, по които встъпването на физическите или юридическите лица е изрично изключено по силата на същата втора алинея.
9 От друга страна, член 40, трета алинея от Статута уточнява при какви обстоятелства, освен изключените от втората алинея от същия член, се предполага, че държавите, различни от държавите членки, които са страни по Споразумението за ЕИП, както и Органът на ЕАСТ, имат интерес от изхода на спор, а именно когато този спор засяга една от областите на приложение на това споразумение (вж. по аналогия Определение на председателя на Съда от 15 юли 2010 г. по дело Комисия/Португалия, C‑493/09, непубликувано в Сборника, точка 11).
10 Във връзка с това Органът на ЕАСТ отбелязва, на първо място, че спорът се отнася по-специално до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [EО] и 82 [EО] от Договора (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), на Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (OВ С 364, стр. 1), и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). На второ място, той отбелязва, че контролът на антиконкурентните практики спада към област на прилагане на Споразумението за ЕИП, като текстовете на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП по същество съответстват на текстовете на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, а член 55 от Споразумението за ЕИП възлага на Органа на ЕАСТ задачата да проверява антиконкурентните практики по същия начин, както Комисията ги проверява в Съюза. Освен това глава II от протокол 4 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд по същество съответства на Регламент № 1/2003. Той добавя, че от практиката на Съда на ЕАСТ следва, че разпоредбите на Споразумението за ЕИП трябва да се тълкуват в светлината на основните права, за тълкуването на които ЕКПЧ и практиката на Европейския съд по правата на човека са важни източници.
11 Тези съображения трябва да се приемат.
12 Поради това искането за встъпване на Органа на ЕАСТ трябва да се уважи.
13 Тъй като предвиденото в член 24, параграф 6 от Процедурния правилник известие в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано на 13 август 2011 г., искането за встъпване е направено в предвидения в член 115, параграф 1 от същия правилник срок и встъпилата страна има правата, предвидени в член 116, параграфи 2—4 от посочения правилник.
14 Що се отнася до искането за поверително третиране, на този етап връчването на документите по делото трябва да се ограничи до представените от страните неповерителни версии. Решение по основателността на исканията за поверителност ще бъде взето евентуално по-късно с оглед на възраженията и становищата, които биха могли да бъдат представени във връзка с това.
По искането за допускане на изключение от езиковия режим
15 Съгласно член 35, параграф 3, пета алинея от Процедурния правилник, на държавите, които са страни по Споразумението за ЕИП, различни от държавите членки, както и на Органа на ЕАСТ може да се разреши да използват друг от езиците, посочени в параграф 1, когато встъпват по дело пред Общия съд. Тази разпоредба се прилага както към писмените документи, така и към устните изявления.
16 В настоящия случай английският език, чието използване е поискано от Органа на ЕАСТ, действително е посочен в член 35, параграф 1 от Процедурния правилник.
17 Освен това другите страни не са представили възражения по искането на Органа на ЕАСТ за допускане на изключение от езиковия режим.
18 При тези обстоятелства следва да се разреши на Органа на ЕАСТ да използва английски език в писмената и устната фаза на производството.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
1) Допуска Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) да встъпи като страна по дело T‑289/11 в подкрепа на исканията на Европейската комисия.
2) Секретарят ще предаде на Надзорния орган на ЕАСТ неповерителната версия на всички свързани с производството документи.
3) Ще бъде определен срок, в който Надзорният орган на ЕАСТ да представи евентуалните си възражения относно исканията за поверително третиране. Не се произнася по искането за основателността на тези искания.
4) Ще бъде определен срок, в който Надзорният орган на ЕАСТ да представи писмено становище при встъпване, независимо от възможността да го допълни по-късно, евентуално след постановяването на решение по основателността на исканията за поверително третиране.
5) Разрешава на Надзорния орган на ЕАСТ да използва английски език в писмената и устната фаза на производството.
6) Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 19 януари 2012 година.