РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
12 юни 2012 година(*)
„Социално осигуряване на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) — Членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС — Временна заетост в държава членка, различна от тази, на чиято територия се осъществява обикновено дейността — Семейни обезщетения — Приложимо законодателство — Възможност за отпускане на обезщетения за дете в държавата членка на временната заетост, която не е компетентната държава — Прилагане на вътрешноправно правило за недопускане на натрупване, което изключва това обезщетение при получаване сходно обезщетение в друга държава“
По съединени дела C‑611/10 и C‑612/10
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Германия) с актове от 21 октомври 2010 г., постъпили в Съда на 23 декември 2010 г., в рамките на производства по дела
Waldemar Hudzinski
срещу
Agentur für Arbeit Wesel — Familienkasse (C‑611/10),
и
Jaroslaw Wawrzyniak
срещу
Agentur für Arbeit Mönchengladbach — Familienkasse (C‑612/10),
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts, г‑н J.‑C. Bonichot, г‑н J. Malenovský, г‑н M. Safjan и г‑жа A. Prechal (докладчик), председатели на състав, г‑н G. Arestis, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič, г‑н J.‑J. Kasel и г‑н D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑н K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 декември 2011 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Hudzinski и г‑н Wawrzyniak, от N. Lamprecht, Rechtsanwalt,
– за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑жа K. Petersen, в качеството на представители,
– за унгарското правителство, от г‑н M. Fehér, както и от г‑жа K. Szíjjártó и г‑жа K. Veres, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑н V. Kreuschitz и г‑жа S. Grünheid, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 февруари 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35), изменен с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 211, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), както и на нормите от Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на работници и принципа на забрана на дискриминацията.
2 Запитванията са отправени в рамките на спорове между г‑н Hudzinski и Agentur für Arbeit Wesel — Familienkasse (Агенция по заетостта — Каса за семейни добавки, Wesel), както и между г‑н Wawrzyniak и Agentur für Arbeit Mönchengladbach — Familienkasse (Агенция по заетостта — Каса за семейни добавки, Mönchengladbach) по повод отказа да се отпуснат обезщетения за дете в Германия.
Правна уредба
Право на Съюза
3 Първо и пето съображение от Регламент №°1408/71 имат следното съдържание:
„като има предвид, че разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалната сигурност спадат към свободното движение на [лицата …] и следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за трудова заетост;
[…]
като има предвид, че в рамките на тази координация е необходимо в Общността да се гарантира еднакво третиране съгласно различните национални законодателства на живеещите в държавите членки работници, лицата на тяхна издръжка и преживелите ги лица“.
4 Осмо, девето и десето съображение от този регламент гласят:
„като има предвид, че заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това;
като има предвид, че случаите, в които по изключение от общото правило дадено лице следва да бъде едновременно подчинено на законодателството на две държави членки, трябва да са възможно най-ограничени по брой и обхват;
като има предвид, че с оглед на възможно най-ефективно гарантиране на еднакво третиране на всички работници, които са заети на територията на дадена държава членка, за приложимо законодателство е целесъобразно по принцип да се определи законодателството на държавата членка, в която съответното лице упражнява трудова или самостоятелна трудова заетост“.
5 Член 13 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Общи правила“, предвижда:
„1. Съгласно членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.
2. [При спазване на] разпоредбите на членове 14 до 17:
a) лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава членка;
[…]“.
6 Член 14 от посочения регламент, озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“, гласи:
„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:
1) a) Лице, което е заето на работа на територията на държава членка от предприятие, в което обичайно работи, което е командировано от това предприятие на територията на друга държава членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка при условие че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца, и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл.
[…]“.
7 Член 14а от Регламент № 1408/71, озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които упражняват самостоятелна трудова заетост“, предвижда:
„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква б) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:
1) a) лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на държава членка и извършва работа на територията на друга държава членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че очакваната продължителност на работата не превишава 12 месеца;
[…]“.
8 Член 73, който се намира в дял III, глава 7 от Регламент № 1408/71 и е озаглавен „Заети или самостоятелно заети лица, членовете на чиито семейства пребивават в държава членка, различна от компетентната държава“, гласи:
„Заето или самостоятелно заето лице, което е подчинено на законодателството на държава членка, има право, по отношение на членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на първата посочена държава като пребиваващи в тази държава лица, съобразно разпоредбите на приложение VI“.
9 Член 76 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Правила за приоритетно прилагане в случаи на натрупване на право на семейни обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава и съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване на членовете на семейството“, който също се намира в глава 7, предвижда:
„1. Когато съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, се предвиждат семейни обезщетения през един и същи период от време за един и същи член на семейството и въз основа на упражняването на дадена професия, [прилагането на] правото на дължимите семейни обезщетения в съответствие със законодателството на друга държава членка, по целесъобразност съгласно членове 73 или 74, се [спира] до размера, предвиден в законодателството на първата държава членка.
2. Ако в държавата членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, не бъде подадено заявление за обезщетения, компетентната институция на другата държава членка може да прилага разпоредбите на параграф 1, все едно че в първата държава членка са били отпуснати обезщетения“.
10 Член 10 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005 (наричан по-нататък „Регламент № 574/72“), озаглавен „Приложими правила в случай на натрупване на права на семейни обезщетения или семейни [добавки] за заети или самостоятелно заети лица“, предвижда:
„1 a) [Изплащането] на дължими обезщетения или семейни [добавки] съгласно законодателството на държава членка, според което придобиването на право на тези обезщетения или [добавки] не зависи от условия за осигуряване, трудова или самостоятелна трудова заетост, се спира, когато през един и същи период и за един и същи член на семейството се дължат обезщетения единствено съгласно националното законодателство на друга държава членка или при прилагане на разпоредбите на членове 73, 74, 77 или 78 от регламента, до размера на тези обезщетения.
б) Въпреки това, при упражняване на професионална или търговска дейност на територията на първата държава членка:
i) в случай на дължими обезщетения само съгласно националното законодателство на друга държава членка или съгласно разпоредбите на членове 73 или 74 от регламента[, з]а лицето, което има право на семейни обезщетения, или [з]а лицето, на което същите следва да се изплащат, [изплащането] на дължими семейни обезщетения само съгласно националното законодателство на въпросната друга държава членка или съгласно разпоредбите на посочените членове се спира до размера на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава членът на семейството. Разходите за изплатените обезщетения от държавата членка, на чиято територия пребивава членът на семейството, са за сметка на тази държава членка;
[…]“.
Германското право
11 Параграф 1 от озаглавения „Правоимащи лица“ член 62 от Закона за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz, наричан по-нататък „EStG“) гласи:
„Съгласно настоящия закон право на детски надбавки за децата по смисъла на член 63 има лицето:
1) което има постоянно или обичайно местопребиваване на територията на страната или
2) което, въпреки че няма нито постоянно, нито обичайно местопребиваване на територията на страната,
a) е изцяло данъчнозадължено за данъка върху доходите в съответствие с член 1, параграф 2, или
b) се третира като изцяло данъчнозадължено за данъка върху доходите в съответствие с член 1, параграф 3“.
12 Според член 65, параграф 1 от EStG, озаглавен „Други детски добавки“:
„1. „Добавките за дете на издръжка не следва да се изплащат за деца, за които съществува или би съществувало, ако бъде заявено, право на една от следните добавки:
1) добавки за дете, предвидени в законодателството относно злополуките или паричните помощи, отпускани въз основа на законодателството относно осигуряването за пенсия за старост;
2) детски добавки, предоставени в друга държава и подобни на добавките за дете на издръжка или на една от посочените в точка 1 добавки;
[…]
2. Ако в посочените в параграф 1, точка 1 случаи брутният размер на другите надбавки е по-нисък от детските надбавки по член 66 [от EStG], се изплащат детски надбавки в размер на разликата, ако тя е най-малко 5 EUR“.
13 В член 66 от EStG са предвидени норми относно размера на добавките за деца и правилата и реда за изплащането им.
Спорове в главното производство и преюдициални въпроси
14 Г‑н Hudzinski е полски гражданин, който пребивава постоянно в Полша и работи там като самостоятелно зает земеделски производител. Той е осигурен по социалноосигурителната схема на тази държава членка.
15 В периода от 20 август до 7 декември 2007 г. г‑н Hudzinski е нает като сезонен работник в градинарско предприятие в Германия. Във връзка с подадено заявление на основание член 1, параграф 3 от EStG за 2007 г. по негово искане жалбоподателят се третира като лице, което е изцяло данъчнозадължено за данъка върху дохода в Германия.
16 За времето, през което е работил в Германия, г‑н Hudzinski иска за двете му деца, които също пребивават в Полша, да бъдат изплатени помощите за деца по силата на член 62 и сл. от EStG в размер на 154 EUR месечно за дете.
17 Agentur für Arbeit Wesel — Familienkasse отхвърля това искане, както и подадената срещу решението за отхвърляне на искането жалба по административен ред. Тъй като жалбата срещу решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, също е отхвърлена, г‑н Hudzinski подава до запитващата юрисдикция ревизионна жалба срещу решението, постановено от първата инстанция.
18 Г‑н Wawrzyniak е полски гражданин, който заедно със съпругата си и с тяхната дъщеря живее в Полша. Той е осигурен по действащата социалноосигурителна схема.
19 От февруари до декември 2006 г. г‑н Wawrzyniak работи в Германия като „командирован работник“. За 2006 г. заедно със съпругата си той е изцяло данъчнозадължен за данък върху доходите в Германия.
20 За периода, през който работи в Германия, г‑н Wawrzyniak иска за дъщеря му да му бъдат изплащани обезщетения за дете в размер на 154 EUR месечно съгласно член 62 и сл. от EStG. Съпругата му е осигурена по здравноосигурителната схема единствено в Полша, включително и през този период. Там тя получава за дъщеря си, именно през този период обезщетение в размер на 48 PLN месечно, т.е. около 12 EUR.
21 Agentur für Arbeit Mönchengladbach — Familienkasse отхвърля искането на г‑н Wawrzyniak, както и жалбата по административен ред срещу решението, с което е отхвърлено искането му. Тъй като жалбата, подадена срещу решението, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред, също е отхвърлена, той подава до запитващата юрисдикция ревизионна жалба срещу първоинстанционното решение.
22 В жалбите си до Bundesfinanzhof г‑н Hudzinski и г‑н Wawrzyniak твърдят, че от Решение от 20 май 2008 г. по дело Bosmann (C‑352/06, Сборник, стр. I‑3827) следва, че членове 62 и сл. от EStG са приложими дори когато по силата на Регламент № 1408/71 Федерална република Германия не е компетентната държава членка по смисъла на член 14а, точка 1, буква a) от този регламент в случая на г‑н Hudzinski и на член 14, точка 1, буква a) от посочения регламент в случая на г‑н Wawrzyniak.
23 Г‑н Wawrzyniak освен това изтъква, че правото му на обезщетение за дете в Германия също не е изключено от разпоредбите на параграф 1, първо изречение, точка 2 във връзка с параграф 2 от член 65 от EStG, след като тези разпоредби противоречат на правото на Съюза и при всички положения не се прилагат в областта, която попада в приложното поле на Регламент № 1408/71.
24 В това отношение запитващата юрисдикция смята, на първо място, че изводите от посоченото по-горе Решение по дело Bosmann трябва да се разбират в смисъл, че държава членка, дори да не е компетентна по силата на член 13 и сл. от Регламент № 1408/71, все пак може да отпусне семейни обезщетения на работник мигрант въз основа на собственото си национално право.
25 Според същата юрисдикция обаче от посоченото решение следва, че тази възможност може да се приеме само в някои хипотези.
26 На първо място, държава членка, която не е компетентна по силата на член 13 и сл. от Регламент № 1408/71, имала тази възможност само ако, какъвто бил случаят, в който е постановено посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, семейно обезщетение следва да се отпусне от тази държава, за да се избегне настъпването на неблагоприятни правни последици за работник, поради това че е упражнил правото си на свободно движение.
27 По делата в главните производства не била налице такава хипотеза, тъй като за г‑н Hudzinski и г‑н Wawrzyniak не са настъпили никакви неблагоприятни правни последици поради временната им заетост в Германия.
28 Наистина, в съответствие с член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71 приложимото спрямо тях законодателство относно социалното осигуряване останало непроменено, така че що се отнася до периода на временна заетост в Германия, те са останали подчинени на полското законодателство.
29 Поради това те не могли да изгубят възможността да се ползват от предвиденото по германското право по-изгодно обезщетение за дете, тъй като в нито един момент не са имали право на тези обезщетения.
30 На второ място, запитващата юрисдикция смята, че има друго съществено различие между положенията, предмет на главните производства, и това, предмет на делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Bosmann. Наистина, за разлика от положението по последното посочено дело, по настоящите дела, предмет на главните производства, Федерална република Германия не е държавата членка по пребиваване на децата. Поставял се следователно въпросът дали това обстоятелство представлява друго условие, което ограничава възможността за държавата членка, която не е компетентна, да отпусне семейни обезщетения на работник мигрант.
31 На трето място, запитващата юрисдикция смята, че се поставя също и въпросът дали посочената възможност не трябва да бъде ограничена до случаите, в които не съществува право на сходни семейни обезщетения по силата на законодателството на компетентната държава членка, какъвто е случаят, предмет на посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, но при които положението е противоположно на положенията, разглеждани по настоящите дела в главните производства, в които работниците се ползват от такива обезщетения в компетентната държава членка.
32 Наред с това, дори да се предположи, че обратно на становището на запитващата юрисдикция, държавата членка, която не е компетентна, има възможност да отпуска семейни обезщетения в случаи като разглежданите в главните производства, независимо че те из основи се различават от този, предмет на делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, ще се постави въпросът дали правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора относно свободното движение на работници или принципът на забрана на дискриминацията, допуска правило като това, което произтича от член 65 от EStG, по силата на който обезщетенията за дете се отпускат само ако заинтересованото лице няма право на подобни обезщетения в компетентната държава членка.
33 Накрая, запитващата юрисдикция отбелязва, че ако обратно на нейната преценка, последният въпрос трябва също да получи утвърдителен отговор, ще се постави също и въпросът как да се разреши припокриването на правата, което се получава по този начин.
34 При тези условия по дело C‑611/10 Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 14a, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че при всички обстоятелства държавата членка, която не е компетентна съгласно посочената разпоредба, се лишава от възможността да отпуска семейни обезщетения на временно зает на нейната територия работник, при положение че нито той, нито неговите деца пребивават в компетентната държава и нямат обичайно местопребиваване в тази държава?“.
35 По дело С‑612/10 Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държава членка, в която работник е командирован и която съгласно посочената разпоредба не е компетентната държава членка, нито е държавата членка по местопребиваването на децата му, няма правомощие да предоставя семейни обезщетения на командирования работник, когато в резултат на командироването в тази държава членка за него не са настъпили неблагоприятни правни последици?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен,
следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държавата, в която работник е командирован, но която не е компетентната държава членка, има възможност да предоставя семейни обезщетения само ако е установено, че в другата държава членка не съществува право на сходни семейни обезщетения?
3) Ако отговорът и на този въпрос е отрицателен,
следва ли да се счита, че разпоредбите на правото […] на Съюза не допускат национална разпоредба като тази, произтичаща […] от член 65, от EStG, която изключва правото на семейни обезщетения, ако сходни обезщетения се изплащат в друга държава или би следвало да бъдат изплатени при подаване на съответно заявление?
4) Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен,
как следва да бъде решен въпросът с натрупването на правата в компетентната държава членка, която същевременно е и държава членка по местопребиваването на децата, и в държавата, която не е компетентната държава членка и също така не е държавата членка по местопребиваването на децата?“.
36 С Определение на председателя на Съда от 14 февруари 2011 г. дела C‑611/10 и C‑612/10 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.
По преюдициалните въпроси
По единствения въпрос по дело C‑611/10 и по първите два . въпроса по дело C‑612/10
37 С първия въпрос по дело C‑611/10 и с първите два въпроса по дело C‑612/10, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи, дали член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка, която не е определена по силата на тези разпоредби като компетентна държава членка, да отпуска обезщетения за дете в съответствие със собственото си национално право на работник мигрант, който е временно зает на нейна територия при условия като разглежданите в главното производство, включително когато е установено, на първо място, че съответният работник не е претърпял никакви неблагоприятни правни последици поради упражняването на правото си на свободно движение, след като е запазил правото си на семейни обезщетения от същия вид в компетентната държава членка, и на второ място, че нито този работник, нито детето, за което се претендира посоченото обезщетение, пребивават обичайно на територията на държавата членка, където се извършва временната работа.
38 В това отношение следва да се отбележи, както с основание отбелязва запитващата юрисдикция, че приложимото по отношение на положението на жалбоподателите в главните производства законодателство, що се отнася до правото им на семейни обезщетения, се определя съответно от член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71.
39 Безспорно е наистина, че въз основа на член 14, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71 г‑н Wawrzyniak за периода, по-кратък от дванадесет месеца, през който е бил командирован в Германия, е продължил да бъде подчинен на законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира седалището на дружеството, за което обикновено работи, а именно полското законодателство.
40 По същия начин не се оспорва, че въз основа на член 14а, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71 г‑н Hudzinski, що се отнася до периода, който не превишава дванадесет месеца, през който е упражнявал професионална дейност в Германия, е останал подчинен на законодателството на държавата членка, на чиято територия обикновено упражнява дейност като самостоятелно заето лице, а именно полското законодателство.
41 Като се има предвид това, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика разпоредбите на дял ІІ от Регламент № 1408/71, определящи приложимото законодателство по отношение на работниците, които се движат в рамките на Европейския съюз, целят по-специално заинтересованите лица по принцип да се подчиняват на схемата за социално осигуряване само на една-единствена държава членка, за да не се избегнат натрупванията на приложими национални законодателства и усложненията, които би могло да произтекат от това. Този принцип намира проявление по-специално в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 (вж. по-специално Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Schwemmer, C‑16/09, Сборник, стр. I‑9717, точка 40 и цитираната съдебна практика).
42 Освен това, тъй като член 48 ДФЕС предвижда съгласуване, а не хармонизация на законодателствата на държавите членки, различията по същество и процесуалните различия между схемите за социално осигуряване на всички държави членки и оттам — в правата на участващите в тях лица, не се засягат от тази разпоредба, тъй като всяка държава членка остава компетентна да определи в законодателството си, като спазва правото на Съюза, условията за отпускане на обезщетенията по схема за социално осигуряване (вж. по-специално Решение от 30 юни 2011 г. по дело Da Silva Martins, C‑388/09, Сборник, стр. I‑5737, точка 71 и цитираната съдебна практика).
43 В този контекст първичното право на Съюза не би могло да гарантира на осигурено лице, че преместване в друга държава членка ще е без последици от гледна точка на социалното осигуряване. Така прилагането, когато са налице условията за това, по силата на разпоредбите на Регламент № 1408/71 на национална правна уредба, която е по-малко благоприятна от гледна точка на социалноосигурителните обезщетения, по принцип може да бъде в съответствие с изискванията на първичното право на Съюза в областта на свободното движение на хора (вж. по аналогия Решение по дело Da Silva Martins, посочено по-горе, точка 72).
44 От тези принципи следва, че жалбоподателите в главните производства, които са се преместили от една държава членка в друга, в конкретния случай Федерална република Германия, за да осъществяват трудова дейност, по принцип имат право само на семейните обезщетения, предвидени в законодателството на първата държава членка, което е единственото приложимо законодателство по силата на Регламент № 1408/71, дори ако, както в конкретния случай, те са по-неизгодни от обезщетенията от същия вид, предвидени в германското законодателство.
45 Следователно, след като германските власти не са длъжни по силата на правото на Съюза да отпуснат обезщетението за дете, предмет на главното производство, поставя се все пак въпросът дали това право е пречка за възможността за такова отпускане, още повече че както се установява от представената на Съда преписка, по силата на германското законодателство жалбоподателите в главните производства могат да се ползват от това обезщетение само поради факта че са били изцяло данъчнозадължени за данъка върху дохода или са били третирани като такива, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
46 Във връзка с това, както припомня Съдът в точка 29 от посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, разпоредбите на Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват в светлината на член 48 ДФЕС, който цели да улесни свободното движение на работници и означава по-конкретно, че работниците мигранти не трябва нито да губят права на обезщетения от социалното осигуряване, нито да търпят намаляване на размера им поради факта че са упражнили правото на свободно движение, предоставено им от Договора.
47 В точка 30 от същото решение Съдът отбелязва освен това, че в първо съображение от Регламент № 1408/71 се посочва, че разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалната сигурност, които се съдържат в този регламент, са от областта на свободното движение на лицата и следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за трудова заетост.
48 Като взима предвид тези елементи, Съдът приема в точка 31 от посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, че при обстоятелства като разглежданите по делото, по което е постановено това решение, държавата членка по пребиваването не би могла да бъде лишена от възможността да отпуска семейни обезщетения на лицата, които пребивават на нейна територия. Наистина, ако по силата на член 13, параграф 2, буква a) от Регламент № 1408/71 лицето, заето на територията на държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори ако пребивава на територията на друга държава членка, това не променя факта, че този регламент няма за цел да пречи на държавата членка по пребиваване да отпусне въз основа на законодателството си семейни обезщетения на това лице.
49 В точка 32 от същото решение Съдът приема, че припомненият в точка 41 от настоящото решение принцип на изключителна приложимост на законодателството, определено по силата на разпоредбите от дял ІІ от Регламент № 1408/71, не би могъл да се използва като основание за изключване на възможността държава членка, която не е компетентната държава и която не поставя правото на семейно обезщетение в зависимост от условия за заетост или осигуряване, да отпусне такова обезщетение на лице, пребиваващо на нейната територия, след като възможността за това отпускане действително произтича от нейното законодателство.
50 По разглежданите в настоящото производство дела запитващата юрисдикция иска от Съда отговор на въпроса дали трябва да се приеме, че възможността, призната по този начин на държава членка, която не е компетентната държава по силата на разпоредбите от дял ІІ от Регламент № 1408/1971, при обстоятелства като тези по делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, да отпусне на лице, което пребивава на нейна територия, семейно обезщетение, е налице също и при положения като разглежданите по делото в главното производство, независимо от факта, че те в много отношения се различават от положението, предмет на делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Bosmann.
51 На първо място, що се отнася до значението на обстоятелството, че жалбоподателите в главните производства не са загубили права на социалноосигурителни обезщетения, нито са понесли намаляване на размера на тези обезщетения, поради факта че са упражнили правото си на свободно движение, щом са запазили правото си на семейни обезщетения в компетентната държава членка, само по себе си това обстоятелство не би могло да изключи възможността за държава членка, която не е компетентна, да отпусне такива обезщетения.
52 Наистина, ако в точка 29 от посоченото по-горе Решение по дело Bosmann Съдът указва, че работниците мигранти не трябва да губят правата си на социалноосигурителни обезщетения, нито да понасят намаляване на техния размер, поради това че са упражнили правото си на свободно движение, което им е предоставено от Договора, това указание е дадено изрично като пример за възможните последици на член 48 ДФЕС и на целта на тази разпоредба за тълкуването на Регламент № 1408/71.
53 Това указание, което трябва да се разбира с оглед на спецификата на делото в главното производство, по което е постановено посоченото решение, освен това има второстепенно значение спрямо първия принцип, припомнен в посочената точка от споменатото решение, възприет и в постоянната съдебна практика, според който разпоредбите на Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват в светлината на целта на член 48 ДФЕС, която е да допринесе за установяването на възможно най-пълна свобода на движение на работниците мигранти (вж. по-специално Решение по дело Da Silva Martins, посочено по-горе, точка 70 и цитираната съдебна практика).
54 В това отношение е важно също да се припомни, че от първото съображение от Регламент № 1408/71 следва, че той цели да допринесе за подобряването на жизнения стандарт и условията за трудова заетост на работниците мигранти.
55 Всъщност в този контекст Съдът приема, че би означавало едновременно да се излезе извън предмета на Регламент № 1408/71 и извън целите и обхвата на член 48 ДФЕС, ако Регламент № 1408/71 се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да осигури на работниците и на членовете на техните семейства по-широка социална защита от произтичащата от прилагането на този регламент (Решение от 16 юли 2009 г. по дело Von Chamier-Glisczinski, C‑208/07, Сборник, стр. I‑6095, точка 56).
56 Действително правната уредба на Съюза в областта на координирането на националните законодателства относно социалната сигурност, с оглед именно на стоящите в основата ѝ цели, не може, освен при изрично предвидено изключение в съответствие с тези цели, да се прилага по начин, който да лишава работника мигрант или неговите правоприемници от правото на обезщетения, отпускани по силата единствено на законодателството на дадена държава членка (вж. по-специално Решение по дело Da Silva Martins, посочено по-горе, точка 75).
57 С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че не може да се изключи тълкуване на член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71, според което държава членка може да отпусне семейни обезщетения в положение като разглежданите в главните производства, при което работник мигрант нито е престанал да се ползва от социалноосигурителни обезщетения, нито е претърпял намаляване на техния размер, поради това че е упражнил правото си на свободно движение, при положение че е запазил правото си на семейни обезщетения от същото естество в компетентната държава членка, понеже поради естеството си такова тълкуване допринася за подобряване жизнения стандарт и условията на трудова заетост на работниците мигранти, като им осигурява по-широка социална закрила от тази, която имат въз основа на посочения Регламент, и по този начин допринася за постигане целта на тези разпоредби, която се състои в улесняването на свободното движение на работниците.
58 На второ място, когато в посоченото по-горе Решение по дело Bosmann се прави позоваване на мястото на пребиваване на работника мигрант на територията на държавата членка, която не е компетентна и от която се претендират семейни обезщетения, това се обяснява с факта, че по делото, по което е постановено това решение, жалбоподателят в главното производство е имал право на това обезщетение единствено поради факта че е пребивавал в тази държава по силата на член 62, параграф 1 от EStG, без тази разпоредба да поставя това право в зависимост от условия за заетост или осигуряване.
59 Следователно става въпрос за позоваване на правното основание на правото на разглежданото семейно обезщетение в законодателството на съответната държава членка, и по-конкретно на съдържащия се в него фактор за привръзка, свързан с мястото на пребиваване.
60 Член 62, параграф 1 от EStG обаче предвижда, че право на обезщетение за дете има също и всяко лице, което, без да има жилище или място на обичайно пребиваване на националната територия, е било изцяло данъчнозадължено за данък върху дохода или третирано като такова.
61 Именно този втори фактор за привръзка е предмет на делата в разглежданите главни производства.
62 Доколкото обаче по силата на националното право двата съдържащи се в член 62, параграф 1 от EStG фактора за привръзка сами по себе си са основание на правото на обезщетение за дете, което запитващата юрисдикция следва да провери, позоваването в посоченото по-горе Решение по дело Bosmann на фактора за привръзка, свързан с мястото на пребиваване на работника мигрант, не би могло да означава, че държава членка, която не е компетентна по силата на разпоредбите от дял II от Регламент № 1408/71, може да отпусне семейно обезщетение само ако правото на такова се претендира на основание на този фактор на привръзка, и обратно, че тази възможност би била изключена в положение, при което се прилага алтернативният фактор за привръзка.
63 При това положение запитващата юрисдикция си задава въпроси също и относно значението на обстоятелството, че в положенията, предмет на главните производства, обратно на това, разглеждано по делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, детето не пребивава на територията на държавата членка, която не е компетентна, в която се претендира обезщетението за дете.
64 Във връзка с това следва да се отбележи, че в посоченото по-горе Решение по дело Bosmann Съдът не се позовава на наличието в разглежданата по делото ситуация на този елемент на привръзка с територията на държавата членка, която не е компетентна, за да обоснове извода, че тази държава разполага с възможността да отпусне семейни обезщетения.
65 Накрая следва да се отбележи, че безспорно в положение като разглежданото по делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, мястото на пребиваване на работника мигрант и това на детето на територията на държавата членка, която не е компетентна, представляват елементи на привръзка, които са точни и особено тясно определени, преди всичко с оглед на естеството на разглежданото обезщетение.
66 В настоящите случаи, разглеждани в главните производства, връзката на разглежданите положения с територията на държавата членка, която не е компетентна, от която се претендира заплащане на семейни обезщетения, се изразява в наличието на задължение за цялостно облагане с данък за доходите, получени от временната заетост в тази държава членка. Такава връзка се основава на точен критерий и може да се разглежда като достатъчно тясна с оглед също и на факта, че претендираното семейно обезщетение се финансира от данъчни постъпления.
67 При тези обстоятелства не се установява в положенията, предмет на главните производства, отпускането на това обезщетение, което не зависи от условия за заетост или за осигуряване, да може да засегне несъразмерно предвидимостта и ефективността на прилагането на разпоредбите за координиране от Регламент № 1408/71 — изисквания, свързани с правната сигурност, които защитават също интересите на работниците мигранти и към които се включва освен това и принципът, припомнен в точка 41 от настоящото решение, който се състои в изключителната, като правило, приложимост на законодателството на държавата членка, определена по силата на тези разпоредби като компетентна държава.
68 С оглед на изложените по-горе съображения, на единствения поставен по дело C‑611/10 въпрос и на първите два въпроса, поставени по дело C‑612/10, следва да се отговори, че член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка, която не е посочена по силата на тези разпоредби като компетентна държава, да отпусне в съответствие с националното си право обезщетения за дете на работник мигрант, работещ при условия на временна заетост на нейна територия при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, включително когато се установи, на първо място, че съответният работник не е понесъл никакви неблагоприятни правни последици поради упражняване на правото си на свободно движение, тъй като е запазил правото си на семейни обезщетения от същото естество в компетентната държава членка, и на второ място, че нито този работник, нито детето, за което се иска посоченото обезщетение, не пребивават обичайно на територията на държавата членка, където е била временната заетост.
По третия и четвъртия въпрос по дело C‑612/10
69 С третия и четвъртия си въпрос по дело C‑612/10, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали правото на Съюза, в частност правилата за недопускане на натрупване, съдържащи се в член 76 от Регламент № 1408/71 и в член 10 от Регламент № 547/72, нормите на Договора относно свободното движение на работници и принципът на забрана на дискриминацията, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в положение като разглежданото в главното производство прилагането на норма от националното право като съдържащата се в член 65 от EstG, която изключва правото на обезщетения за дете, когато сходно обезщетение трябва или би трябвало да бъде изплатено в друга държава, ако бъде направено искане в този смисъл.
70 В това отношение, след като при разглеждането на първите два въпроса по дело C‑612/10 се установи, че член 14, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство Федерална република Германия, която не компетентната държава по силата на тази разпоредба, има възможността, но не задължението, да отпусне обезщетения за дете в съответствие с националното си право на командирован работник, който работи при условията на временна заетост на нейна територия, като тази държава по принцип трябва също да може да реши, както посочва запитващата юрисдикция, дали и по какъв начин тя смята да отчете обстоятелството, че в компетентната по силата на тази разпоредба държава членка, в случая Република Полша, съществува право на сходно обезщетение.
71 Ако обаче в положение като разглежданото в главното производство законодателството на държава членка, която не е компетентна, предвижда право на семейно обезщетение, което осигурява допълнителна социална закрила на работника мигрант, поради факта че той е изцяло данъчнозадължен за данък върху дохода в тази държава или е третиран като такъв за периода, през който работи там, не би могло да се приложат предписани от това законодателство евентуални норми срещу натрупване като съдържащите се в член 65 от EstG, когато се установи, че прилагането им противоречи на правото на Съюза.
72 Така в посоченото по-горе Решение по дело Schwemmer, на което се позовават жалбоподателите в главното производство, Съдът приема, че в положението, предмет на главното производство, съдържащото се в член 10 от Регламент № 574/72 правило за недопускане на натрупване трябва да се тълкува в смисъл, че прилагането на правото на обезщетение за дете, дължимо по силата на германското право, не може да бъде частично спряно въз основа на член 65, параграф 1 от EStG до размера, който би могъл да се получи в Швейцария.
73 Следва все пак да се отбележи, че разглежданото в главното производство положение не попада в приложното поле на посоченото правило за недопускане на натрупване, нито впрочем на правилото, предвидено в член 76 от Регламент № 1408/71, тъй като то не се отнася до хипотеза на натрупване на права, предвидени от законодателството на държавата членка по пребиваване на съответното дете, с тези, произтичащи от законодателството на държавата членка по заетостта, посочена като компетентна държава по силата на посочения Регламент (вж. в този смисъл посоченото по-горе Решение по дело Bosmann, точка 24, както и посоченото по-горе Решение по дело Schwemmer, точки 43 и 51).
74 Наистина, по делото в главното производство Република Полша е едновременно държавата членка по пребиваване на съответното дете и държавата членка по заетостта на командирования работник, която е определена като компетентна държава по силата на член 14, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71, а именно държавата членка, на чиято територия обичайно се намира седалището на дружеството, за което той работи.
75 От това следва, че съдържащите се в член 76 от Регламент № 1408/71 и член 10 от Регламент № 574/72 правила за недопускане на натрупване не са пречка в случая да бъде изключено правото на обезщетение за дете въз основа на национално правило за недопускане на натрупване, като произтичащото от член 65 от EStG.
76 Прилагането на такова правило за недопускане на натрупване от националното право по дело като разглежданото в главното производство обаче, доколкото може да води, както се установява от представената на Съда преписка, не до намаляване на размера на обезщетението до размера на сходното обезщетение, получавано в друга държава, а до премахване на това обезщетение, може да представлява съществена неблагоприятна последица, засягаща всъщност много по-голям брой работници мигранти, отколкото уседнали работници, упражнявали всичките си трудови дейности в съответната държава членка, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
77 Наистина, преди всичко работниците мигранти могат да се ползват, впрочем за суми с потенциално много различни размери, от сходни обезщетения в друга държава, в частност в тяхната държава членка по произход.
78 Такива неблагоприятни последици се оказват още по-неоправдани, тъй като разглежданото в главното производство обезщетение се финансира от данъчни приходи и според разглежданото национално законодателство жалбоподателят в главното производство има право на това обезщетение, поради това че е бил изцяло данъчнозадължен за данък върху дохода в Германия.
79 В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече се е произнесъл, че преследваната от членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС цел няма да бъде постигната, ако в резултат на упражняване на правото си на свободно движение работниците мигранти трябва да загубят предимствата на социалното осигуряване, които им гарантира единствено законодателството на една държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело Da Silva Martins, посочено по-горе, точка 74 и цитираната съдебна практика).
80 Също от практиката на Съда следва, че членове 45—48 ДФЕС, както и приетият за тяхното прилагане Регламент № 1408/71 имат за цел именно да се избегне работник, който използва правото си на свободно движение, без обективно основание да бъде третиран по-неблагоприятно от този, който е осъществил цялата си трудова дейност в една-единствена държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело Da Silva Martins, посочено по-горе, точка 76 и цитираната съдебна практика).
81 При това положение посочените в точка 76 от настоящото решение неблагоприятни последици, дори да могат да бъдат обяснени с различия в законодателствата за социалната сигурност на държавите членки, които продължават да съществуват, независимо от наличието на предвидени в правото на Съюза норми за координиране, противоречат на изискванията на първичното право на Съюза в областта на свободното движение на хора (вж. по-специално по аналогия Решение по дело Da Silva Martins, посочено по-горе, точки 72 и 73, както и цитираната съдебна практика).
82 Този извод не може да бъде оспорен от целта на член 14, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71, която според практиката на Съда и както припомня запитващата юрисдикция, се състои в това да насърчава свободното предоставяне на услуги, като не допуска установено на територията на държава членка предприятие да бъде принудено да осигури работниците си, обикновено подчинени на законодателството за социалната сигурност на тази държава, по схемата за социално осигуряване на друга държава членка, където те са изпратени да извършват работа за ограничен период от време, което би усложнило упражняването от такова предприятие на тази посочена основна свобода (вж. в този смисъл по-специално Решение от 10 февруари 2000 г. по дело FTS, C‑202/97, Recueil, стр. I‑883, точки 28 и 29).
83 В това отношение следва да се отбележи, че изключването на възможността да се получава обезщетението за дете в резултат на прилагането в положението, разглеждано в главното производство, на национално правило за недопускане на натрупване, като произтичащото от член 65 от EstG, няма за цел да избегне разходите и административните усложнения, до които би могла да доведе за предприятията от други държави членки, командироващи работници в Германия, промяна на приложимото национално законодателство.
84 Наистина, не се спори, че разглежданото в главното производство обезщетение се отпуска, без предприятията, в които работят тези работници, да бъдат задължени да участват във финансирането на това обезщетение и без в този контекст да им бъдат налагани административни формалности.
85 Ето защо на третия и четвъртия въпрос по дело C‑612/10 следва да се отговори, че нормите на Договора относно свободното движение на работници трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в положение като разглежданото в главното производство да се прилага правило от националното право, като произтичащото от член 65 от EstG, доколкото то води не до намаляване на размера на обезщетението до размера на сходно обезщетение, получавано в друга държава, а до изключване на това обезщетение.
По съдебните разноски
86 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност за заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., допускат държава членка, която не е посочена по силата на тези разпоредби като компетентна държава, да отпусне в съответствие с националното си право обезщетения за дете на работник мигрант, работещ при условия на временна заетост на нейна територия при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, включително когато се установи, на първо място, че съответният работник не е понесъл никакви неблагоприятни правни последици поради упражняване на правото си на свободно движение, тъй като е запазил правото си на семейни обезщетения от същото естество в компетентната държава членка, и на второ място, че нито този работник, нито детето, за което се иска посоченото обезщетение, не пребивават обичайно на територията на държавата членка, където е била временната заетост.
2) Нормите на Договора относно свободното движение на работници трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в положение като разглежданото в главното производство да се прилага правило от националното право, като произтичащото от член 65 от Закона относно данъка върху дохода (Einkommensteuergesetz), доколкото то води не до намаляване на размера на обезщетението до размера на сходно обезщетение, получавано в друга държава, а до изключване на това обезщетение.
Подписи