Language of document : ECLI:EU:T:2011:355

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

13 юли 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства“

По дело T‑38/07

Shell Petroleum NV, установено в Хага (Нидерландия),

Shell Nederland BV, установено в Хага,

Shell Nederland Chemie BV, установено в Ротердам (Нидерландия),

за които първоначално се явяват адв. T. Snoep и адв. J. Brockhoff, а впоследствие адв. Snoep и адв. S. Chamalaun, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която първоначално се явяват г‑н M. Kellerbauer, г‑н V. Bottka и г‑жа J. Samnadda, а впоследствие г‑н Kellerbauer и г‑н Bottka, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение С (2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) в частта относно Shell Petroleum NV и Shell Nederland BV или при условията на евентуалност за отмяна или намаляване на размера на глобата, наложена на Shell Petroleum, Shell Nederland и Shell Nederland Chemie BV,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: г‑н F. Dehousse (докладчик), изпълняващ функциите на председател, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka и г‑н N. Wahl, съдии,

секретар: г-жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 октомври 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С Решение C (2006) 5700 окончателен от 29 ноември 2006 година (дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като са участвали в картел на пазара на горепосочените продукти.

2        Адресати на обжалваното решение са следните предприятия:

–        Bayer AG, установено в Леверкузен (Германия),

–        The Dow Chemical Company, установено в Midland, Мичиган (Съединени американски щати) (наричано по-нататък „Dow Chemical“),

–        Dow Deutschland Inc., установено в Schwalbach (Германия),

–        Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH (по-рано Dow Deutschland GmbH & Co. OHG), установено в Schwalbach,

–        Dow Europe, установено в Horgen (Швейцария),

–        Eni SpA, установено в Рим (Италия),

–        Polimeri Europa SpA, установено в Brindisi (Италия) (наричано по-нататък „Polimeri“),

–        Shell Petroleum NV, установено в Хага (Нидерландия),

–        Shell Nederland BV, установено в Хага,

–        Shell Nederland Chemie BV, установено в Ротердам (Нидерландия),

–        Unipetrol a.s., установено в Прага (Чешка република),

–        Kaučuk a.s., установено в Kralupy nad Vltavou (Чешка република),

–        Trade-Stomil sp. z o.o., установено в Лодз (Полша) (наричано по-нататък „Stomil“).

3        Dow Deutschland, Dow Deutschland Anlagengesellschaft и Dow Europe се контролират изцяло, пряко или косвено, от Dow Chemical (наричани по-нататък общо „Dow“) (съображения 16—21 от обжалваното решение).

4        Дейността на Eni във връзка с разглежданите продукти се осъществява първоначално от EniChem Elastomeri Srl, което Eni контролира косвено чрез дъщерното си дружество EniChem SpA (наричано по-нататък „EniChem SpA“). На 1 ноември 1997 г. EniChem Elastomeri се влива в EniChem SpA. Eni контролира 99,97 % от EniChem SpA. На 1 януари 2002 г. EniChem SpA прехвърля стратегическата си химическа дейност (включително тази, свързана с бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) на дъщерното си дружество Polimeri, което притежава изцяло. Eni контролира пряко и изцяло Polimeri, считано от 21 октомври 2002 г. Считано от 1 май 2003 г., EniChem SpA променя наименованието си на Syndial SpA (съображения 26—32 от обжалваното решение). В обжалваното решение Комисията използва наименованието „EniChem“, за да обозначи всички дружества, притежавани от Eni (наричани по-нататък „EniChem“) (съображение 36 от обжалваното решение).

5        Shell Nederland Chemie е дъщерно дружество на Shell Nederland, което от своя страна се контролира изцяло от Shell Petroleum (съображения 38—40 от обжалваното решение).

6        Kaučuk е учредено през 1997 г. вследствие на сливане между Kaučuk Group a.s. и Chemopetrol Group a.s. На 21 юли 1997 г. Unipetrol придобива всички активи, права и задължения на слелите се предприятия. Unipetrol притежава 100 % от дяловете на Kaučuk (съображения 45 и 46 от обжалваното решение). Освен това съгласно обжалваното решение установеното в Чешката република дружество Tavorex s.r.o. (наричано по-нататък „Tavorex“) от 1991 г. до 28 февруари 2003 г. представлява Kaučuk (и неговия праводател Kaučuk Group) във връзка с износа. Отново съгласно обжалваното решение Tavorex представлява Kaučuk от 1996 г. на срещите на Европейската асоциация за синтетичен каучук (съображение 49 от обжалваното решение).

7        Съгласно обжалваното решение Stomil представлява полския производител Chemical Company Dwory S.A. (наричано по-нататък „Dwory“) в дейността му по износ в продължение на близо 30 години, поне до 2001 г. Отново съгласно обжалваното решение Stomil представлява Dwory между 1997 г. и 2000 г. на срещите на Европейската асоциация за синтетичен каучук (съображение 51 от обжалваното решение).

8        Приетата продължителност на нарушението обхваща периода от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г. (за Bayer, Eni и Polimeri), от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г. (за Shell Petroleum, Shell Nederland и Shell Nederland Chemie), от 1 юли 1996 г. до 28 ноември 2002 г. (за Dow Chemical), от 1 юли 1996 г. до 27 ноември 2001 г. (за Dow Deutschland), от 16 ноември 1999 г. до 28 ноември 2002 г. (за Unipetrol и Kaučuk), от 16 ноември 1999 г. до 22 февруари 2000 г. (за Stomil), от 22 февруари 2001 г. до 28 февруари 2002 г. (за Dow Deutschland Anlagengesellschaft) и от 26 ноември 2001 г. до 28 ноември 2002 г. (за Dow Europe) (съображения 476—485 и член 1 от разпоредителната част на обжалваното решение).

9        Бутадиеновият каучук (наричан по-нататък „БК“) и стирен-бутадиеновият каучук, получен чрез емулсионна полимеризация (наричан по-нататък „СБК“), са синтетични каучуци, използвани главно в производството на автомобилни гуми. Тези два продукта са взаимозаменяеми, като могат да бъдат заменени и с други синтетични каучуци или с естествен каучук (съображения 3—6 от обжалваното решение).

10      Освен производителите, посочени в обжалваното решение, други производители от Азия и от Източна Европа са продавали ограничени количества БК и СБК на територията на ЕИП. Впрочем значителна част от БК се произвежда пряко от големите производители на автомобилни гуми (съображение 54 от обжалваното решение).

11      На 20 декември 2002 г. Bayer се свързва със службите на Комисията и изразява желанието си да сътрудничи във връзка с БК и СБК в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“). Що се отнася до СБК, Bayer описва дейността на картела в устно изявление. То е записано на касета (съображение 67 от обжалваното решение).

12      На 14 януари 2003 г. в устно изявление Bayer описва дейността на картела във връзка с БК. Устното изявление е записано на касета. Bayer представя и протоколи от заседанията на комитета за БК на Европейската асоциация за синтетичен каучук (съображение 68 от обжалваното решение).

13      На 5 февруари 2003 г. Комисията съобщава на Bayer решението си да му предостави условно освобождаване от глоба (съображение 69 от обжалваното решение).

14      На 27 март 2003 г. Комисията извършава проверка в помещенията на Dow Deutschland & Co. в приложение на член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) (съображение 70 от обжалваното решение).

15      Между септември 2003 г. и юли 2006 г. Комисията отправя до посочените в обжалваното решение предприятия няколко искания за предоставяне на информация на основание член 11 от Регламент № 17 и член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 71 от обжалваното решение).

16      На 16 октомври 2003 г. Dow Deutschland и Dow Deutschland & Co. се срещат със службите на Комисията и изразяват желанието си да сътрудничат съгласно Известието относно сътрудничеството. По време на тази среща в устно изявление дружествата описват дейността на картела във връзка с БК и СБК. Това устно изявление е записано. Предоставена е и папка със свързани с картела документи (съображение 72 от обжалваното решение).

17      На 4 март 2005 г. Комисията уведомява Dow Deutschland за намерението си да намали глобата му с между 30 % и 50 % (съображение 73 от обжалваното решение).

18      На 7 юни 2005 г. Комисията образува производство и изпраща първо изложение на възраженията на предприятията, адресати на обжалваното решение — с изключение на Unipetrol — както и на Dwory. Първото изложение на възраженията е насочено и срещу Tavorex, но не му е връчено, тъй като Tavorex е обявено в несъстоятелност, считано от октомври 2004 г. Поради това производството срещу него е прекратено (съображения 49 и 74 от обжалваното решение).

19      Засегнатите предприятия представят писмени становища по първото изложение на възраженията (съображение 75 от обжалваното решение). Те получават и достъп до преписката — под формата на CD-ROM, както и до устните изявления и свързаните с тях документи в помещенията на Комисията (съображение 76 от обжалваното решение).

20      На 3 ноември 2005 г. Manufacture française des pneumatiques Michelin (наричано по-нататък „Michelin“) подава молба за встъпване в производството. То представя писмено становище на 13 януари 2006 г. (съображение 78 от обжалваното решение).

21      На 6 април 2006 г. Комисията приема второ изложение на възраженията и го изпраща до предприятията — адресати на обжалваното решение. Засегнатите предприятия представят писмени становища в това отношение (съображение 84 от обжалваното решение).

22      На 12 май 2006 г. Michelin подава жалба на основание на член 5 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242) (съображение 85 от обжалваното решение).

23      На 22 юни 2006 г. предприятията — адресати на обжалваното решение, с изключение на Stomil, както и Michelin участват в изслушването пред Комисията (съображение 86 от обжалваното решение).

24      Поради липса на достатъчно доказателства за участие на Dwory в картела Комисията решава да прекрати производството по отношение на него (съображение 88 от обжалваното решение). Комисията решава да прекрати производството и по отношение на Syndial (съображение 89 от обжалваното решение).

25      Освен това, докато първоначално са използвани два отделни номера на дело (един за БК и един за СБК) (COMP/E-1/38.637 и COMP/E-1/38.638), след първото изложение на възраженията Комисията използва един-единствен номер (COMP/F/38.638) (съображения 90 и 91 от обжалваното решение).

26      Административното производство приключва на 29 ноември 2006 г. с приемането на обжалваното решение от Комисията.

27      Съгласно член 1 от разпоредителната част на обжалваното решение следните предприятия са нарушили член 81 ЕО и член 53 ЕИП, като в посочените периоди са участвали в едно-единствено и трайно споразумение, в рамките на което са се споразумели да определят целеви цени, да разпределят клиенти чрез съглашения за въздържане от конкуренция и да обменят чувствителна информация относно цените, конкурентите и клиентите в секторите на БК и на СБК:

а)      Bayer, от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г.;

б)      Dow Chemical, от 1 юли 1996 г. до 28 ноември 2002 г.; Dow Deutschland, от 1 юли 1996 г. до 27 ноември 2001 г.; Dow Deutschland Anlagengesellschaft, от 22 февруари 2001 г. до 28 февруари 2002 г.; Dow Europe, от 26 ноември 2001 г. до 28 ноември 2002 г.;

в)      Eni, от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г.; Polimeri, от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г.;

г)      Shell Petroleum, от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г.; Shell Nederland, от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г.; Shell Nederland Chemie, от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г.;

д)      Unipetrol, от 16 ноември 1999 г. до 28 ноември 2002 г.; Kaučuk, от 16 ноември 1999 г. до 28 ноември 2002 г.;

е)      Stomil, от 16 ноември 1999 г. до 22 февруари 2000 г.

28      Въз основа на направените в обжалваното решение фактически констатации и правна преценка Комисията налага на засегнатите предприятия глоби, чийто размер е изчислен в съответствие с метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), както и в Известието относно сътрудничеството.

29      С член 2 от разпоредителната част на обжалваното решение се налагат следните глоби:

а)      Bayer: 0 EUR;

б)      Dow Chemical: 64,575 милиона евро, от които:

i)      60,27 милиона евро солидарно с Dow Deutschland;

ii)      47,355 милиона евро солидарно с Dow Deutschland Anlagengesellschaft и Dow Europe;

в)      ENI и Polimeri, солидарно: 272,25 милиона евро;

г)      Shell Petroleum, Shell Nederland и Shell Nederland Chemie, солидарно: 160,875 милиона евро;

д)      Unipetrol и Kaučuk, солидарно: 17,55 милиона евро;

е)      Stomil: 3,8 милиона евро.

30      В член 3 от разпоредителната част на обжалваното решение Комисията нарежда на изброените в член 1 предприятия да преустановят незабавно, ако все още не са го направили, посочените в същия член нарушения и да се въздържат занапред от всякакви действия или поведение, описани в член 1, както и от всякакви мерки с еквивалентна цел или последици.

 Производство и искания на страните

31      Shell Petroleum, Shell Nederland и Shell Nederland Chemie (наричани по-нататък общо „Shell“) подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 16 февруари 2007 г.

32      С решение на председателя на Общия съд от 2 април 2009 г. г‑н N. Wahl е определен за попълване на състава поради възпрепятстване на един от членовете му.

33      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.

34      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 12 октомври 2009 г.

35      Shell Petroleum моли Общия съд:

–        да отмени изцяло обжалваното решение в частта, в която то е адресирано до него,

–        при условията на евентуалност:

–        да отмени член 2, буква г) от обжалваното решение,

–        или да намали размера на глобата, доколкото той е неподходящ,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

36      Shell Nederland моли Общия съд:

–        да отмени изцяло обжалваното решение в частта, в която то е адресирано до него,

–        при условията на евентуалност:

–        да отмени член 2, буква г) от обжалваното решение,

–        или да намали размера на глобата, доколкото той е неподходящ,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

37      Shell Nederland Chemie моли Общия съд:

–        да отмени член 2, буква г) от обжалваното решение или да намали размера на глобата, доколкото той е неподходящ,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

38      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

39      В подкрепа на исканията си Shell изтъква четири правни основания. С първото си правно основание Shell оспорва факта, че според Комисията за нарушението са отговорни Shell Petroleum и Shell Nederland. С второто си правно основание Shell оспорва увеличаването с 50 % на основната сума на глобата поради повторно извършване на нарушението. С третото си правно основание Shell смята, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на мултипликационния коефициент с възпираща цел. С четвъртото си правно основание Shell поддържа, че Комисията е допуснала грешка при определянето на началния размера на глобата.

40      В началото Shell посочва в писмените си изявления, че Комисията изтъква, че то не оспорва нито един от изложените в обжалваното решение факти, по-специално степента си на участие в картела. Освен това, като препраща към обжалваното решение и към изявленията на Bayer, Комисията изтъквала, че Shell е играло главна роля в обсъжданията за определяне на цените както на БК, така и на СБК. Тези твърдения оставяли впечатлението, че Shell признавало, че е играло главна роля в нарушението. Това не било обаче така, въпреки че Shell признава, че Shell Nederland Chemie е нарушило член 81 ЕО. По-специално Shell оспорвало твърденията на Bayer в хода на административното производство. Освен това от твърденията на Bayer Комисията не извеждала никакво заключение от правен характер.

1.     По исканията за частична отмяна на обжалваното решение

 По първото правно основание, изведено от незаконосъобразно възлагане на отговорност за нарушението на Shell Petroleum и Shell Nederland

41      Shell смята, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, възлагайки отговорността за нарушението на Shell Petroleum и Shell Nederland.

42      Първото правно основание на Shell се разделя на три части. В рамките на първата част Shell смята, че Комисията е приложила погрешен критерий за преценка на отговорността на дружеството майка. В рамките на втората част Shell поддържа, че във всеки случай Shell Petroleum и Shell Nederland са оборили презумпцията по отношение на тях. В рамките на третата част Shell извежда последиците от грешката, която е допуснала Комисията.

 По първата част, изведена от погрешното прилагане на предпоставките за възлагане на отговорност за нарушението

–       Доводи на страните

43      Shell поддържа, че вменяването на отговорността за нарушението на Shell Nederland и Shell Petroleum не отчита факта, че Shell Nederland Chemie (което е участвало пряко в нарушението) притежава собствена юридическа личност.

44      Съгласно решението на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело ABB Asea Brown Boveri/Комисия (T‑31/99, Recueil, стр. II‑1881, точка 60) Комисията следва да отговори на два въпроса. Най-напред кое предприятие по смисъла на член 81 ЕО е извършило нарушението. После кое физическо или юридическо лице е адресат на решението и може ли да му се вмени отговорност за нарушението? Понятието за стопанска единица било релевантно във връзка с първия въпрос. Това обаче не било така във връзка с втория въпрос. Ако понятието за предприятие е определящо при вменяването на отговорност, нарушение, извършено от дружество, принадлежащо към дадена група, се вменявало винаги и автоматично на дружеството майка, разположено най-високо в схемата на управление на групата.

45      Според Shell действията на дъщерните дружества могат да се свържат с дружеството майка единствено при наличието на „определени обстоятелства“ (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точка 135). Това означавало, че дружеството майка трябва действително да се е възползвало от решаващото си влияние върху дъщерното дружество по отношение на неговото поведение (Решение на Съда по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, посочено по-горе, точка 137, Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Geigy/Комисия, 52/69, Recueil, стр. 787, точка 45 и Решение на Съда от 21 февруари 1973 г. по дело Europemballage и Continental Can/Комисия, 6/72, Recueil, стр. 215, точка 16). Решение на Съда от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия (107/82, Recueil, стр. 3151, точка 50) не свидетелствало за различен подход в това отношение. По това дело Съдът е установил наличието на „определени обстоятелства“, които позволяват да се вмени отговорността за нарушението на дружеството майка. От друга страна, в точка 29 от Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия (C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, наричано по-нататък „решението по дело Stora“) Съдът е приел, че Общият съд може законно да презумира, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество, „особено след като“ е установил, че в хода на административното производство само дружество майка се явява пред Комисията. От това Shell прави извода, че не съществува презумпция, че дружеството майка упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество при липсата на други доказателства.

46      За Shell нарушение, извършено от изцяло притежавано дъщерно дружество, може да се вмени на дружеството майка единствено при наличието на специфични обстоятелства, доказващи че посоченото дружество майка действително е упражнявало влиянието върху поведението на дъщерното дружество. Задължение на Комисията било да докаже това обстоятелство и да представи релевантните доказателства в този смисъл. Shell добавя, че Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия (T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947) потвърждава, че 100 %-вото притежаване на капитала на дадено дъщерно дружество от дружеството майка не води автоматично до разместване на тежестта на доказване, а до това, че отговорността на дружеството майка заради поведението на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество се обосновава единствено ако от определени обстоятелства се установи, че посоченото дружество майка действително е упражнявало решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество.

47      Като вменява нарушението на Shell Petroleum и Shell Nederland единствено въз основа на презумпцията, че поради прякото или косвеното им 100 %-ово участие в Shell Nederland Chemie, те упражняват решаващо влияние върху поведението му, без да се позовава на фактически обстоятелства, които са от естество да установят посоченото влияние, Комисията е нарушила принципите, установени в практиката на Съда и на Общия съд.

48      Комисията иска първата част от първото правно основание да бъде отхвърлена. По същество тя приема, че когато дадено дружество майка притежава 100 % от капитала на дъщерно дружество, е налице презумпция, че дружеството майка упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество.

–       Съображения на Общия съд

49      В обжалваното решение Комисията посочва, че дадено дружество майка може да се счита за отговорно за незаконосъобразното поведение на дъщерно дружество, след като то не определя самостоятелно поведението си на пазара. В това отношение Комисията се позовава по-специално на понятието за предприятие в конкурентното право (съображения 333 и 334 от обжалваното решение). Освен това Комисията посочва, че може да презумира, че дъщерно дружество, което се притежава изцяло от дружеството майка, основно прилага указанията, дадени му от него, без да трябва да проверява дали дружеството майка действително е упражнило това правомощие. Задължение на дружеството майка или на дъщерното дружество било да оборят тази презумпция, като представят доказателства, удостоверяващи, че дъщерното дружество е определяло самостоятелно поведението си на пазара, вместо да прилага указанията на дружеството му майка, по такъв начин, че спрямо двете дружества не се прилага понятието за предприятие (съображение 335 от обжалваното решение).

50      По-нататък Комисията приема, че Shell Nederland Chemie е отговорно за прякото си участие в нарушението. Тя уточнява, че по време на нарушението Shell Nederland Chemie се притежава изцяло от Shell Nederland, а то се притежава изцяло от Shell Petroleum. Ето защо можело да се презумира, че дружеството майка е упражнило решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество. В конкретния случай тази презумпция била подкрепена от връзките между посочените три дружества. Ето защо Комисията прави извода, че обжалваното решение трябва да се адресира до Shell Nederland Chemie, Shell Nederland и Shell Petroleum, които трябва да бъдат солидарно отговорни за нарушението (съображения 402—412 от обжалваното решение).

51      Първата част от първото правно основание, повдигнато от Shell, се основава по същество на правния постулат, че не съществува презумпция, че дадено дружество майка, което притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, упражнява решаващо влияние върху поведението му.

52      В това отношение следва да се напомни, че общностното право на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията и че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност независимо от своя правен статут и начин на финансиране. Съдът е уточнил също, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица. Когато една такава икономическа единица нарушава правилата за конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност тя следва да отговаря за това нарушение. Нарушението на общностното право на конкуренцията трябва да бъде вменено по недвусмислен начин на юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби, и изложението на възраженията трябва да бъде адресирано до последното. Важно е също изложението на възраженията да посочва в какво качество дадено юридическо лице се упреква за извършването на твърдените деяния (вж. Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точки 54—57 и цитираната съдебна практика).

53      Освен това от постоянната съдебна практика следва, че поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка, по-конкретно когато, макар и да има отделна юридическа личност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на посочената по-горе съдебна практика. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 52 по-горе, точки 58 и 59, и цитираната съдебна практика).

54      В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на общностните правила за конкуренция, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара. Макар и да е вярно, че в точки 28 и 29 от Решение по дело Stora, точка 45 по-горе, Съдът е посочил освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество и други обстоятелства, каквито са липсата на оспорване на влиянието, което дружеството майка упражнява върху търговската политика на своето дъщерно дружество, и общото представителство на двете дружества по време на административното производство, не по-малко вярно е, че подобни обстоятелства са споменати от Съда само с цел да се изложат всички елементи, на които Общият съд е основал своето съждение, а не с цел прилагането на посочената по-горе презумпция да се постави в зависимост от представянето на допълнителни индикации, свързани с действителното упражняване на влияние от дружеството майка (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 52 по-горе, точки 60—62 и цитираната съдебна практика).

55      От това следва, че противно на поддържаното от Shell, съществува оборима презумпция, според която дружество майка, което притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, упражнява решаващо влияние върху поведението му. Следователно правният постулат на Shell е погрешен.

56      Ето защо първата част от първото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По втората част, изведена от доводите за оборване на презумпцията, приведени от страна на Shell Petroleum и Shell Nederland

–       Доводи на страните

57      Дори Общият съд да трябва да приеме, че Комисията основателно е вменила нарушението на Shell Nederland и Shell Petroleum въз основа на презумпцията, съществуването на която е оспорено в рамките на първата част от настоящото правно основание, Shell смята, че тази презумпция е оборена. Решение по дело AEG-Telefunken/Комисия, точка 45 по-горе, потвърждавало, че решаващите критерии за вменяване на отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество на дружеството майка са притежаването на капитала, даването на указания и осъзнаването на нарушението.

58      Като препраща към отговорите на първото и второто изложение на възраженията, които прилага, Shell поддържа, че през съответния период на нарушението нито Shell Nederland, нито Shell Petroleum фактически са упражнявали решаващо влияние върху поведението на Shell Nederland Chemie.

59      Що се отнася до Shell Nederland, то било подхолдингово дружество, което към момента на нарушението притежава акции в повече от 20 дъщерни дружества. На практика то не било в състояние да упражнява решаващо влияние върху търговските транзакции на всички тези дъщерни дружества.

60      По отношение на Shell Petroleum към момента на нарушението то е било един от двата основни холдинга на групата, притежаващи пряко или косвено участие от 95 % или повече в над 500 подхолдингови дружества. В това отношение Shell представя списък от 283 преки участия на Shell Petroleum към 31 декември 1996 г. Ролята на Shell Petroleum спрямо дъщерните му дружества се ограничавала в определянето на финансовите цели, в създаването на взаимодействия по отношение на разходите между различните видове дейност и в очертаване на глобалната и обща стратегия. В това отношение Shell представя справочник за организационната структура на групата, в който се уточнява по-специално, че „[х]олдинговите дружества на групата се занимават основно с въпросите на общо финансиране и с въпросите, свързани с упражняването на правата на акционерите“, както и „с инкасирането на дивидентите […], но самите те не са ангажирани с каквато и да е оперативна дейност“. Следователно на дружеството майка не можело да се вмени никаква отговорност, след като то приема само насоките на общата стратегия на групата, без да упражнява решаващо влияние върху дейността на дъщерното дружество, което присъства на пазара към момента на извършване на нарушението.

61      Според Shell към момента на нарушението оперативните дружества, които принадлежат към областта на химическата дейност, сред които е и Shell Nederland Chemie, действат основно самостоятелно, получавайки подкрепата от обслужващите дружества, спадащи към същата област на дейност (в настоящия случай Shell Chemicals Europe Ltd и Shell Chemicals Ltd). В този смисъл ролите на Shell Nederland и Shell Petroleum били много ограничени.

62      Ограничената роля на Shell Nederland и Shell Petroleum по отношение на Shell Nederland Chemie била отразена и в протоколите от събранията на управителните съвети на тези две дружества, проведени през периода на нарушението. Shell е представило тези протоколи на Общия съд. Дейността относно БК и СБК била спомената много накратко. Shell добавя, че е допустимо да предостави тези протоколи на Общия съд, доколкото те единствено подкрепят вече изложените в хода на административното производство доводи. Освен това фактът, че въпросът за прекратяване на дейността, свързана с БК и СБК, е обсъждан от управителния съвет на Shell Nederland, по никакъв начин не може да представлява доказателство, че това дружество, а още по-малко Shell Petroleum, участва в оперативното ръководство на засегнатите предприятия, по-специално на Shell Nederland Chemie.

63      Shell добавя, че Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело Shell/Комисия (T‑11/89, Recueil, стр. II‑757, точка 312), посочено от Комисията в писмените ѝ изявления, се отнася до Shell International Chemical Company Ltd, т.е. до едно от обслужващите дружества, което подпомага оперативните дружества от групата, а не, както в настоящия случай, само до холдингово дружество, което не упражнява никакво влияние върху търговското поведение на оперативното дружество, участвало в нарушението.

64      Накрая преписката на Комисията не съдържала никакво доказателство, от което следва, че с изключение на двамата служители на Nederland Chemie, участвали в нарушението, член на персонала на групата Shell, а още по-малко на дружествата Shell Nederland и Shell Petroleum, е участвал в нарушението или дори е бил информиран за него. Ако дадено лице в Shell Petroleum или Shell Nederland е било информирано за нарушението, то веднага е щяло да реагира по съответния начин. Shell добавя, че е безспорно, че Shell Petroleum и Shell Nederland биха били в положение да упражнят решаващо влияние върху Shell Nederland Chemie, за да прекратят нарушението, ако са знаели за него. Това обаче не означавало, че те действително са повлияли върху поведението на Shell Nederland Chemie на съответния пазара през периода на нарушението.

65      Комисията иска втората част от първото правно основание да бъде отхвърлена. По същество тя приема, че представените от Shell обстоятелства не са достатъчни, за да се обори съществуващата в настоящия случай презумпция.

–       Съображения на Общия съд

66      Поради изложените в рамките на първата част на първото правно основание причини Комисията може да презумира, че поради прякото или косвено притежаване на целия капитал на дъщерните си дружества Shell Petroleum упражнява решаващо влияние върху поведението им.

67      Следователно задължение на Shell е да обори тази презумпция, като докаже, че посочените дъщерни дружества определят самостоятелно своята търговска политика по такъв начин, че не представляват заедно с него един-единствен стопански субект и следователно, че не съществува едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

68      По-специално задължение на Shell е да представи всички обстоятелства относно организационните, икономически и юридически връзки между дъщерните му дружества и самото него, които счита, че са от естество да докажат, че те не представляват един-единствен стопански субект. При преценката си Общият съд всъщност трябва да отчита всички предоставени му от страните доказателства, чиито характер и значение могат да варират в зависимост от типичните за всеки конкретен случай характеристики (Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точка 65).

69      В това отношение се налага констатацията, че изложените от Shell обстоятелства основно целят да се докаже, че предвид ролята, отредена на дружествата Shell Nederland и Shell Petroleum, те не можели да упражняват решаващо влияние върху търговските транзакции на Shell Nederland Chemie, в частност на пазара, на който е извършено нарушението. По-специално никой от служителите на Shell Nederland и Shell Petroleum не е участвал в нарушението, нито е знаел за него.

70      Не наличието на отношения, свързани с подбудителство, между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито пък на по-силно основание участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно предприятие в гореспоменатия смисъл, дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка в група от дружества. По този начин, за да се подведе дружеството майка под отговорност за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество, не е необходимо да се доказва, че дружеството майка влияе върху политиката на своето дъщерно дружество в конкретната област, в която е извършено нарушението (Решение от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 68 по-горе, точки 58 и 83). По-специално фактът, че Shell Petroleum е само неоперативен холдинг, който не се намесва много в управлението на дъщерните си дружества, не е достатъчен, за да се изключи, че то упражнява решаващо влияние върху поведението на посочените дъщерни дружества, координирайки по-специално финансовите инвестиции в групата. Всъщност в контекста на група от дружества холдингово дружество, което по-специално координира финансовите инвестиции в групата, има за задача да групира участия в различни дружества и функцията да осигури единното ръководство именно чрез този бюджетен контрол (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Arkema/Комисия, T‑168/05, непубликувано в Сборника, точка 76).

71      За изчерпателност следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията приема, че презумпцията в тежест на дружествата майки в настоящия случай се подсилва от връзките, обвързващи Shell Nederland Chemie и съответно Shell Nederland и Shell Petroleum. По-специално Комисията посочва, че определени служители на Shell Nederland Chemie се отчитат на други служители на Shell Nederland и Shell Petroleum. Shell не е оспорило тези обстоятелства пред Общия съд.

72      Накрая твърдението на Shell, че ако дадено лице в Shell Petroleum или Shell Nederland е било информирано за нарушението, то е щяло веднага да реагира по съответния начин, не е от естество да докаже самостоятелността на Shell Nederland Chemie. Напротив, това твърдение е от естество да подкрепи презумпцията, според която в настоящия случай дружествата майки упражняват решаващо влияние върху поведението на дъщерните им дружества.

73      От тези обстоятелства следва, че доводите на Shell не могат да поставят под съмнение факта, че Shell Petroleum и дъщерните му дружества могат да се считат за една-единствена стопанска единица. Следователно втората част от първото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По третата част относно последиците от допуснатата от Комисията грешка

–       Доводи на страните

74      Shell подчертава, че отмяната на обжалваното решение, доколкото то е адресирано до Shell Nederland или Shell Petroleum, оказва влияние върху размера на глобата.

75      В случай че Общият съд реши да отмени обжалваното решение, доколкото то е адресирано до Shell Nederland и Shell Petroleum или само до Shell Petroleum, тази отмяна щяла да окаже влияние върху прилагания от Комисията мултипликационен с възпираща цел (който в обжалваното решение се основава на оборота на Shell Petroleum) и върху прилаганото увеличение заради повторност на нарушението. Поради това глобата трябвало да се намали спрямо Shell Nederland Chemie или Shell Nederland Chemie и Shell Nederland, според случая.

76      Освен това, ако Общият съд реши да отмени обжалваното решение, доколкото то е адресирано до Shell Nederland и Shell Petroleum, размерът на глобата, която трябва да се наложи на Shell Nederland Chemie, не може да надвишава 10 % от оборота му, реализиран през стопанската година, предхождаща приемането на обжалваното решение.

77      Комисията иска да се отхвърли третата част от първото правно основание. Предвид доводите, разгърнати в рамките на първата и втората част, тя приема, че не е допуснала грешка, вменявайки нарушението на Shell Nederland и Shell Petroleum и определяйки в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 размера на глобата въз основа на оборота на предприятието, на което е вменено нарушението.

–       Съображения на Общия съд

78      Третата част от първото правно основание, повдигнато от Shell, се основава на хипотезата, в която Общият съд би приел първата или втората част от същото правно основание.

79      След като първата и втората част от първото правно основание, повдигнато от Shell, са отхвърлени като неоснователни, третата част от същото правно основание също следва да се отхвърли като неоснователна.

80      Следователно първото правно основание, повдигнато от Shell, следва да се отхвърли в неговата цялост.

 По второто правно основание, изведено от необоснованото увеличение на основната сума на глобата поради повторност на нарушението

81      Shell смята, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, увеличавайки с 50 % основната сума на наложената му глоба поради повторност на нарушението.

82      Второто правно основание на Shell се разделя на две части. В рамките на първата част Shell смята, че Комисията е нарушила принципите на правна сигурност и на пропорционалност. В рамките на втората част Shell изтъква, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране по член 253 ЕО.

 По първата част, изведена от нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност

–       Доводи на страните

83      Shell признава, че нито член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, нито Насоките предвиждат максимален срок, който да позволи на Комисията да установи, че дадено предприятие е извършило повторно нарушение. Като препраща към Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия (C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331) и към заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по това дело (Сборник, стр. I‑1337), Shell поддържа, че Комисията е трябвало да съобрази всички релевантни обстоятелства в настоящия случай.

84      В това отношение, на първо място, Shell подчертава, че нарушенията в Решение 86/398/ЕИО на Комисията от 23 април 1986 година относно производство по прилагане на член [81 ЕО] (IV/31.149 — Полипропилен) (ОВ L 230, стр. 1, наричано по-нататък „Решението полипропилен“) и Решение 94/599/ЕО на Комисията от 27 юли 1994 година относно производство по прилагане на член [81 ЕО] (IV/31.865 — PVC) (ОВ L 239, стр. 14, наричано по-нататък „Решението PVC II“), посочени от Комисията, за да обоснове анализа си относно повторността, са извършени преди повече от 20 години и са прекратени през 1983 г. Освен това двете първоначални решения на Комисията по тези две дела датирали от втората половина на 80-те години.

85      На второ място, Shell доказало на Комисията, че е променило поведението си след нарушенията, довели до решение „Полипропилен“ и решение „PVC II“. По-специално през 1992 г. Shell е приело програма за спазване на правилата, забраняващи картелите. В това отношение Shell препраща към редица документи, предоставени на Комисията в хода на административното производство, които описват структурата, организацията и съдържанието на приетата програма. Shell не е толерирало нарушенията на правилата за конкуренция, извършени от неговите служители, и предприемало сериозни дисциплинарни мерки в случай на възникване на подобни нарушения. Установяването на етична програма в резултат на предходни нарушения и стриктното прилагане на посочената програма ясно показвали, че Shell не е пренебрегнало глобите, които са му наложени преди това, а напротив, впрегнало е всички възможни усилия, за да избегне възникването на подобни нарушения в бъдеще. То подчертава, че в основата на настоящото нарушение е недобросъвестното поведение на двама служители, които са действали самостоятелно и които освен това са преминали обучение за спазване на правилата за конкуренция. В това отношение Shell подчертава, че има разлика между отговорността на предприятие в рамките на нарушение — което Shell по никакъв начин не оспорва, що се отнася до Shell Nederland Chemie — и увеличението на глобата заради повторност на нарушението. Прилагането по-специално на програми, целящи спазването на правилата за конкуренция, не водело, както поддържала Комисията, до освобождаване на дружествата майки от тяхната отговорност.

86      На трето място, искреният ангажимент на Shell да спазва правната уредба в областта на конкуренцията се илюстрирал и с факта, че то не е преставало да сътрудничи с Комисията в хода на разследването. Shell е отишло отвъд пределите на задължението за сътрудничество, което обикновено се изисква в този вид производство. По-специално, въпреки че е продало дейността си относно БК и СБК на Dow Chemical през 1999 г., че единият от съответните служители се е пенсионирал през 1997 г. и че другият е напуснал веднага предприятието, Shell е провело задълбочени разследвания, за да предостави редица обстоятелства на Комисията. Тя освен това се е възползвала в голяма степен от отговора на Shell на първото изложение на възраженията, по-специално за да допълни преписката си в рамките на второто изложение на възраженията. В обжалваното решение тя приела също дълги пасажи от изявленията, направени от Shell, като доказателства за нарушението. Shell сътрудничело през по-голямата част от времето в момент, в който „подаването на молба за освобождаване от глоба не му [позволява] да се позове на оправдано правно очакване по отношение на последиците от неговото приемане на фактите“ [неофициален превод] (съображение 318 от обжалваното решение). Shell добавя, че в писмените си изявления Комисията се опитва да омаловажи сътрудничеството му в хода на административното производство. Предвид контекста на делото обаче, на прехвърлянето на дейността относно БК и СБК на Dow Chemical през 1999 г. и на късното откриване на нарушението отвътре Shell смята, че е оказало пълно сътрудничество на Комисията. Заедно с това след получаване на първото изложение на възраженията Shell е признало извършеното от Shell Nederland Chemie нарушение. Освен това Shell държи да подчертае, че въпросът за отчитане на сътрудничеството му в рамките на увеличението поради повторно извършване на нарушението е различен от този за прилагането на Известието относно сътрудничеството.

87      Изключителното наслагване на обстоятелствата в настоящия случай, което по-специално го различавало от делото, довело до постановяване на Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 83 по-горе, трябвало да накара Комисията да заключи, че не са налице достатъчно обстоятелства, които да потвърдят склонността на Shell да игнорира правилата за конкуренция.

88      Поради всички тези причини Shell смята, че увеличение с 50 % на основния размер на глобата поради повторност на нарушението трябва да се счита за непропорционално и противоречащо на принципа на правна сигурност. Ето защо в това отношение обжалваното решение трябвало да бъде отменено или при условията на евентуалност размерът на глобата, която трябва да се наложи на Shell, да бъде намален.

89      Комисията иска първата част от второто правно основание да бъде отхвърлена. По същество тя приема, че обстоятелствата по настоящото дело обосновават прилагането на увеличение с 50 % на основния размер на глобата заради повторност на нарушението.

–       Съображения на Общия съд

90      Точка 2 от Насоките посочва като пример за отегчаващи обстоятелства „[повторност на нарушение] от същия вид, извършено от същото предприятие“.

91      Понятието за повторност на нарушението, както е уредено в някои национални правни системи, означава, че едно лице е извършило нови нарушения, след като е санкционирано за подобни нарушения (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Recueil, стр. II‑347, точка 617 и Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 284).

92      Евентуалната повторност на нарушението е един от елементите, които следва да се вземат предвид при анализа на тежестта на разглежданото нарушение (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 91 и Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 83 по-горе, точка 26).

93      Комисията разполага с право на преценка относно избора на обстоятелствата, които би следвало да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобите, например по-специално особените обстоятелства в конкретния случай, контекста му и възпиращото действие на глобите, като не е необходимо да се придържа към обвързващ или изчерпателен списък със задължителни критерии. Установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността, са част от посоченото правомощие на Комисията и последната не е обвързана с евентуален давностен срок за подобно установяване (Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 83 по-горе, точки 37 и 38).

94      В настоящия случай Комисията посочва в обжалваното решение, че Shell вече е било адресат на решенията на Комисията в областта на картелите (вж. решение „Полипропилен“ и решение „PVC II“, точка 84 по-горе). Това доказвало, че първите глоби не са били достатъчни, за да промени Shell поведението си. От това Комисията прави извода, че повторността на нарушението съставлява отегчаващо обстоятелство, което обосновава увеличение с 50 % на основния размер на глобата на Shell (съображение 487 от обжалваното решение).

95      На първо място, следва да се посочи, че установеното в обжалваното решение нарушение е започнало малко повече от десет години след приемането на решение „Полипропилен“ и поне две години след приемането на решение „PVC II“. Повтарянето на неправомерното поведение от страна на Shell, по-специално малко след приемането на решение „PVC II“, като последното решение е прието по-малко от десет години след решение „Полипропилен“, свидетелства за склонността на Shell да не извежда подходящите заключения от установеното по отношение на него нарушение на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 355 и Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑410/03, Сборник, стр. II‑881, точка 464). Ето защо Комисията правилно може да се позове на решение „Полипропилен“ и на решение „PVC II“, за да установи повторност на нарушението на Shell в рамките на настоящото дело, без да нарушава посочения от Shell принцип на правна сигурност.

96      На второ място, по отношение на приетите от Shell мерки с цел спазване на правото в областта на конкуренцията те не могат да повлияят върху реалното съществуване на извършеното нарушение и установената в настоящия случай повторност на нарушението (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 52). По този начин приемането на програма за съответствие от съответното предприятие не задължава Комисията да предостави намаляване на глобата поради това обстоятелство (Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точки 266 и 267 и Решение на Общия съд по дело BASF и UCB/Комисия, посочено по-горе, точка 52). Освен това следва да се посочи, че е невъзможно да се определи степента на ефективност на вътрешните мерки, взети от дадено предприятие, за да бъде предотвратено повтарянето на нарушения на правото в областта на конкуренцията (Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone‑Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 144). В настоящия случай следва да се подчертае, че приетите от Shell мерки не са го насърчили да издаде картела, тъй като то е приело да сътрудничи едва след като е било уведомено за съществуването на твърдения за нарушения срещу него.

97      На трето място, в този смисъл сътрудничеството на Shell в хода на административното производство не може да промени характера на отегчаващо обстоятелство на повторността на извършеното от него нарушение. Ето защо изложените от Shell доводи в този смисъл са неотносими.

98      Накрая, що се отнася до довода на Shell, че приложеното увеличение било несъразмерно, следва да се напомни, че при определянето на размера на глобата Комисията разполага с право на преценка и не е длъжна да прилага точна математическа формула. При това с оглед на определяне на размера на глобата Комисията трябва да следи за възпиращия ефект от своите действия. Повторността на нарушението обаче е обстоятелство, което обосновава значително увеличение на основния размер на глобата. В действителност повторността на нарушението представлява доказателство, че по-рано наложена санкция не е оказала достатъчен възпиращ ефект (вж. Решение на Общия съд по дело Michelin/Комисия, точка 91 по-горе, точка 293, Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 95 по-горе, точка 348 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 398). Освен това следва да се отбележи, че като определя процента на увеличение с оглед на повторност на нарушението, Комисията може да вземе предвид данните, които са насочени към потвърждаване на склонността на съответното предприятие да се отклонява от правилата за конкуренция, включително времето, което е изтекло между разглежданите нарушения (Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело Outokumpu и Luvata/Комисия, T‑122/04, Сборник, стр. II‑1135, точка 62). В настоящия случай най-напред следва да се посочи, че разглежданото нарушение е третото от същия вид, за което Shell е било адресат на решение на Комисията. По-специално следва да се отбележи, че разглежданите нарушения в решение „Полипропилен“ и в решение „PVC II“ са имали за предмет, подобно на нарушението, което е в основата на настоящото дело, определянето на целеви цени или разпределянето на пазарни дялове. Освен това, както бе посочено в точка 95 по-горе, разглежданото нарушение е започнало по-малко от две години след приемането на решение „PVC II“. Въпреки приемането на това решение за кратък период от време Shell е повторило неправомерното си поведение. При тези обстоятелства никое от изложените обстоятелства не позволява да се приеме, че увеличението на основния размер на глобата с 50 %, за да се насочи поведението на Shell към спазване на правилата на конкуренция, е непропорционално.

99      Предвид тези обстоятелства първата част от второто правно основание, повдигнато от Shell, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По втората част, изведена от липса на мотиви

–       Доводи на страните

100    В случай че Общият съд реши, че увеличението с 50 % на основния размер на глобата не нарушава принципите на пропорционалност и правна сигурност, Shell изтъква, при условията на евентуалност, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране на основание член 253 ЕО.

101    В това отношение Shell подчертава, че в отговора си на второто изложение на възраженията е посочило, че увеличение на основната сума на глобата поради повторност на нарушението било безполезно и неразумно предвид въвеждането и стриктното прилагане на програма относно спазването на конкурентното законодателство.

102    В обжалваното решение обаче Комисията се е въздържала да отговори на изложените от Shell доводи. Вместо това в съображения 488 и 489 от него Комисията е разгледала редица други въпроси, повдигнати от Shell. Последното смята, че всъщност Комисията е отговорила на доводи, повдигнати от определени предприятия, принадлежащи към неговата група, в рамките на друго дело. В това отношение Shell препраща към съображения 337 и 338 от Решение C (2006) 4090 окончателен на Комисията от 13 октомври 2006 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО (дело COMP/F/38.456 — Битум — Нидерландия, наричано по-нататък „решението битум“), приложено към жалбата. Фактът, че Комисията евентуално не е длъжна да отговори на всички доводи на страните, не променял този извод.

103    Обстоятелството, че Комисията напълно е пренебрегнала доводите, които Shell всъщност е изтъкнало в отговорите си на първото и второто изложение на възраженията и в становищата си преди изслушването, но за разлика от това е разгледала доводите, изложени в рамките на делото, довело до решение „Битум“, се равнявало на липса на мотиви в нарушение на член 253 ЕО. Поради тази причина обжалваното решение трябвало да бъде отменено в тази му част.

104    Комисията иска втората част от второто правно основание да бъде отменена. По същество тя приема, че обжалваното решение отговаря на съществените формални изисквания, каквото представлява задължението за мотивиране.

–       Съображения на Общия съд

105    Мотивите на индивидуално решение трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали те отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста на разглеждания акт, но и на контекста, в който той е приет (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63).

106    Съществените процесуални изисквания, каквото е задължението за мотивиране, са изпълнени, когато Комисията посочи в решението си обстоятелствата, включени в преценката, които са ѝ дали възможност да определи тежестта и продължителността на нарушението (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, C‑291/98 P, Recueil, стр. I‑9991, точка 73 и Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 463).

107    В настоящия случай е достатъчно да се направи констатацията, че в съображение 487 от обжалваното решение Комисията ясно е изложила елементите на преценката, които са ѝ позволили да приеме за отегчаващо обстоятелство повторността на извършеното от Shell нарушение. Освен това приетите от Shell мерки с цел спазването на конкурентното право не са релевантни, за да се прецени наличието на нарушение и дали то е повторно извършено (вж. точка 96 по-горе). Ето защо фактът, че Комисията не е отговорила на повдигнатите от Shell в това отношение доводи в хода на административното производство, не може да опорочи обжалваното решение поради липса на мотиви. Освен това следва да се напомни, че Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. Решение по дело Arkema/Комисия, точка 70 по-горе, точка 127 и цитираната съдебна практика). Накрая по отношение на факта, че Комисията е посочила мотиви, чужди на картела относно БК и СБК, е достатъчно да се направи констатацията, че това обстоятелство, дори да се предположи, че е установено, не е от естество да засегне законосъобразността на обжалваното решение, при положение че то е мотивирано в достатъчна от правна гледна точка степен, както току-що бе констатирано.

108    Предвид тези обстоятелства втората част от второто правно основание, повдигнато от Shell, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна, а следователно и второто правно основание в неговата цялост.

 По третото правно основание, изведено от погрешното прилагане на мултипликационния коефициент с възпираща цел

109    Shell смята, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, прилагайки мултипликационен коефициент при определяне на началния размер на глобата.

110    Третото правно основание на Shell се разделя на две части. В рамките на първата част Shell смята, че Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност. В рамките на втората част Shell изтъква, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, което е в нейна тежест.

 По първата част, изведена от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност

–       Доводи на страните

111    Shell напомня, че Комисията е приложила мултипликационен коефициент три, за да определи началния размер на глобата, която се отнася до него (съображение 474 от обжалваното решение). За тази цел Комисията е използвала оборота на Shell Petroleum за 2005 г., а именно сумата от 246,549 милиарда евро.

112    В решение „Битум“ обаче Комисията по същество се е основала на същия оборот на Shell Petroleum за 2005 г., но решила да приложи мултипликационен коефициент две.

113    Тази разлика била нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност. В това отношение Shell посочва, че положението, характеризиращо настоящото дело, и това, довело до решение „Битум“, са сравними, след като двете решения са приети през 2006 г. в интервал от два месеца и половина, нарушението е вменено на Shell Petroleum и мултипликационният коефициент се основава на световния му оборот, за да се гарантира, че предвид мащаба му глобата ще има достатъчно възпиращо действие. Доколкото и в двата случая изборът на мултипликационния коефициент, който трябва да се приложи, следва да се основава на мащаба на предприятието и доколкото предприятието, което трябва да се санкционира, е същото, подобно различно третиране не било обективно обосновано. Shell добавя, че принципът на равно третиране се прилага дори в хипотезата, в която Комисията е приложила правилно Насоките. Освен това настоящият случай бил изключителен и поради тази причина все още не е бил разгледан от съда на Съюза.

114    Краткото позоваване на Комисията на „обстоятелствата в конкретния случай“ не можело да обоснове разлика в третирането. След като Комисията решава да увеличи размера на глобата, изборът на мултипликационен коефициент, като отделен етап от изчисляването на основния размер на глобата, трябвало да се основава изключително на мащаба на предприятието, което тя възнамерява да санкционира. Причината за това била, че предприятие, което разполага със значителни финансови ресурси, може да мобилизира по-лесно необходимите средства, за да изплати наложената му глоба. В това отношение, противно на поддържаното от Комисията в писмените ѝ изявления, Shell било, както се посочвало в решение „Битум“, и най-голямото предприятие, допуснало нарушение. Освен това „разлики относно общия мащаб“ между предприятията, участвали в нарушението в двете дела, не можели да обосноват прилагането на различни мултипликационни коефициенти спрямо Shell. Всъщност и в двата случая предприятията, спрямо които бил приложен мултипликационен коефициент, равен на единица, имали оборот по-малък от десет милиарда евро. И в двата случая най-голямото предприятие, чието участие в нарушението е установено, било Shell с оборот от 246,549 милиарда евро.

115    Поради тези причини обжалваното решение трябвало да бъде отменено или при условията на евентуалност размерът на глобата, която следва да се наложи на Shell, трябвало да бъде намален, като се приложи мултипликационен коефициент две вместо три.

116    Освен това, като препраща към първото правно основание, Shell добавя, че прилагането на мултипликационен коефициент три към глобата, която трябва да се наложи на Shell Nederland Chemie, е непропорционално и нарушава принципа на равно третиране, ако нарушението не може да бъде вменено на Shell Nederland или Shell Petroleum. В този случай изборът на мултипликационен коефициент трябвало да се основе на световния нетен оборот на Shell Nederland за 2005 г. (25,041 милиарда евро) или на оборота на Shell Nederland Chemie за същата година (1,186 милиарда евро). Това означавало, че никакъв мултипликационен коефициент не трябвало да се прилага към глобата, която трябва да се наложи на Shell Nederland Chemie или на Shell Nederland Chemie и Shell Nederland, или не повече от 1,5.

117    Комисията иска първата част от третото правно основание да бъде отхвърлена. По същество тя приема, че мултипликационните коефициенти са използвани, за да се отчетат разликите относно общия мащаб, както и че приложеният в настоящия случай мултипликационен коефициент спрямо Shell не е непропорционален.

–       Съображения на Общия съд

118    Насоките предвиждат, че освен характера на нарушението, неговото действително отражение върху пазара и размера на съответния географски пазар е необходимо да бъде взет предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори, и по-специално потребителите, и да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект (точка 1 A, четвърта алинея от Насоките).

119    Правомощието на Комисията да налага глоби на предприятията, които умишлено или поради небрежност нарушават член 81 ЕО, представлява един от способите, които са предоставени на Комисията, за да може тя да изпълнява възложената ѝ от общностното право надзорна функция — функция, която включва задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на установените в Договора принципи и към направляване на поведението на предприятията в тази насока. От това следва, че за да прецени тежестта на дадено нарушение с цел определяне размера на глобата, Комисията трябва да следи за възпиращия характер на действията си, най-вече във връзка с нарушенията, които имат особено вредоносни последици за постигането на целите на Общността (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точки 105 и 106, Решение по дело ABB Asea Brown Boveri/Комисия, точка 44 по-горе, точка 166 и Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 95 по-горе, точка 169).

120    Това налага адаптиране на глобата, за да се вземе предвид търсеното въздействие върху предприятието, на което тя се налага, така че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — съгласно изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата, и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност. Едно голямо предприятие, което разполага със значителни финансови ресурси в сравнение с тези на другите предприятия от картела, може да осигури по-лесно средствата, необходими за заплащане на глобата му, което обосновава с оглед на достатъчното възпиращо действие на последната налагането, по-специално чрез прилагането на мултипликационен коефициент, на глоба, която е пропорционално по-висока от тази, с която се санкционира същото нарушение, извършено от предприятие, което не разполага с такива ресурси (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точки 241 и 243, вж. също Решение по дело ABB Asea Brown Boveri/Комисия, точка 44 по-горе, точка 170 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 96 по-горе, точка 235).

121    Важно е да се добави, че Съдът е подчертал по-специално релевантността на съобразяването на общия оборот на всяко предприятие, което участва в картела, с цел определяне размера на глобата (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Sarrió/Комисия, точка 106 по-горе, точки 85 и 86, и Решение на Съда от 14 юли 2005 г. по дело Acerinox/Комисия, C‑57/02 P, Recueil, стр. I‑6689, точки 74 и 75, вж. също Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Showa Denko/Комисия, C‑289/04 P, Recueil, стр. I‑5859, точка 17).

122    Накрая следва да се подчертае, че целта за постигане на възпиращ ефект, която Комисията има право да преследва при определяне на размера на дадена глоба, е насочена към това да гарантира спазване от страна на предприятията на правилата за конкуренцията, установени от Договора за осъществяване на техните дейности в рамките на Общността или на ЕИП. От това следва, че факторът възпиращ ефект, който може да бъде включен в изчисляването на глобата, се преценява, като се вземат предвид множество елементи, а не само конкретното положение на засегнатото предприятие. Този принцип се прилага по-специално, когато Комисията е определила „коефициент на възпиране“, който е отразен в наложената на дадено предприятие глоба (вж. в този смисъл Решение по дело Showa Denko/Комисия, точка 121 по-горе, точки 23 и 24).

123    В настоящия случай в обжалваното решение Комисията най-напред е приела, че в категорията много сериозни нарушения скàлата на санкциите позволява да се определи размер на глобите на равнище, което им осигурява достатъчно възпиращ характер, като се вземе предвид мащабът на всяко предприятие. Накрая, като се позовава на световните обороти на засегнатите предприятия, реализирани през 2005 г., Комисията посочва, че е налице голяма разлика в размера между Kaučuk (2,718 милиарда евро оборот) и Stomil (38 милиона евро оборот), от една страна, и другите засегнати предприятия, от друга страна, по-специално Bayer (27,383 милиарда евро оборот), а именно първото от големите предприятия, посочени в обжалваното решение. На тази основа и предвид обстоятелствата в конкретния случай Комисията приема, че спрямо Kaučuk и Stomil не следва да се налага мултипликационен коефициент с възпираща цел, а по отношение на Bayer — че е подходящ мултипликационен коефициент 1,5. Накрая, отново на това основание и предвид обстоятелствата в конкретния случай, Комисията налага мултипликационен коефициент 1,75 на Dow (37,221 милиарда евро оборот), мултипликационен коефициент 2 на EniChem (73,738 милиарда евро оборот) и мултипликационен коефициент 3 на Shell (246,549 милиарда евро оборот) (съображение 474 от обжалваното решение).

124    Доводите на Shell се основават основно на факта, че мултипликационният коефициент, приложен в настоящия случай, не трябвало да надвишава приетия в решение „Битум“ коефициент предвид спазването на принципа на равно третиране.

125    В това отношение следва да се напомни, че в сферата на определяне на размера на глобите Комисията разполага с широко право на преценка и не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки (Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 82). Следователно Shell не може да се позовава на политиката на Комисията при вземане на решения пред съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Bank der österreichischen Sparkassen/Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 123).

126    Във всеки случай следва да се напомни, че принципът на равно третиране е нарушен само когато сходни положения се третират по различен начин или различни положения се третират еднакво, освен ако такова третиране е обективно обосновано (Решение на Съда от 13 декември 1984 г. по дело Sermide, 106/83, Recueil, стр. 4209, точка 28 и Решение на Съда от 28 юни 1990 г. по дело Hoche, C‑174/89, Recueil, стр. I‑2681, точка 25, Решение на Общия съд от 5 декември 2006 г. по дело Westfalen Gassen Nederland/Commission, T‑303/02, Recueil, стр. II‑4567, точка 152).

127    В конкретния случай обаче Shell неоснователно поддържа, че разглежданите положения били еднакви. Безспорно вярно е, че общият оборот на всяко предприятие е релевантно обстоятелство за прилагането на мултипликационен коефициент с възпираща цел, както и че в това отношение оборотът на Shell в решение „Битум“ е еднакъв с оборота му в настоящото решение. Следва също да се посочи обаче, че в обжалваното решение Комисията започва с определяне на мултипликационните коефициенти с възпираща цел, приложими спрямо Kaučuk и Stomil, приемайки, че предвид обстоятелствата в настоящия случай спрямо тях не следва да се прилага никакъв коефициент. На тази основа и сравнявайки относителните мащаби на засегнатите предприятия, Комисията определя мултипликационния коефициент с възпираща цел, приложим спрямо другите предприятия, и по-специално спрямо Shell. От това следва, че определянето на мултипликационните коефициенти с възпираща цел в настоящия случай е резултат, от една страна, от съобразяването на общия оборот на всяко предприятие, но също, от друга страна, от относителния мащаб на всяко предприятие. Относителният мащаб на предприятията, засегнати от обжалваното решение, обаче е различен от този на предприятията, засегнати от решение „Битум“. Освен това от обжалваното решение следва, че мултипликационните коефициенти са определени, като се започне от предприятията с по-малък мащаб. Shell не е изложило специфични доводи, за да оспори избрания от Комисията метод, нито приетите в този смисъл коефициенти. Накрая по отношение на довода на Shell, според който съгласно обжалваното решение, както и съгласно решение „Битум“, то е най-значимото предприятие, следва да се посочи най-напред, че разминаването в общия оборот между Shell и предшестващото го предприятие е много по-значително в настоящия случай, както следва от обжалваното решение, и по-нататък, че мултипликационните коефициенти, които са послужили като основа за относително сравняване между засегнатите предприятия, са различни в двете решения.

128    За изчерпателност следва да се посочи, че по делото, довело до решение „Битум“, Комисията е приела, както в настоящия случай, че разглежданото нарушение е много сериозно (съображение 316 от решение „Битум“). В решение „Битум“ обаче Комисията посочва също, че разглежданото нарушение засяга само една държава членка, че стойността на пазара е сравнително ниска (а именно 62 милиона евро за 2001 г. — последната пълна година на нарушението) и че броят на участниците в картела е висок (четиринадесет предприятия) (съображение 317 от решение „Битум“). В настоящия случай тези обстоятелства не са налице.

129    Ето защо твърдението за нарушение на принципа на равно третиране не може да бъде прието.

130    Доколкото твърдението за нарушение на Shell, с което се оспорва пропорционалността на възприетия мултипликационен коефициент, също се основава на сравнение с решение „Битум“ и при липса на по-обстоятелствени доводи, то следва да се отхвърли поради същите съображения.

131    Предвид тези обстоятелства първата част от третото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По втората част, изведена от липса на мотиви

–       Доводи на страните

132    Ако Общият съд приеме, че прилагането на мултипликационен коефициент три не нарушава принципите на равно третиране и на пропорционалност, Shell изтъква, при условията на евентуалност, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране по член 253 ЕО. Всъщност, като се позовава на „обстоятелствата в конкретния случай“, прилагайки посочения мултипликационен коефициент, Комисията се е въздържала да посочи какви са тези обстоятелства, по какъв начин те могат да обосноват прилагането мултипликационен коефициент три и в каква степен се различават от обстоятелствата, довели до решение „Битум“, така че двете дела заслужавали различно третиране от гледна точка на възпиращия ефект. Shell иска обжалваното решение да бъде отменено.

133    Комисията иска втората част от третото правно основание да бъде отхвърлена. По-специално тя посочва, че са налице обективни разлики между настоящото дело и делото, довело до решение „Битум“. Следователно Комисията не била длъжна да изложи съображенията си, поради които избраният размер за изчисляване на глобата не е същият в настоящото дело.

–       Съображения на Общия съд

134    Предвид съдебната практика, припомнена в точки 105 и 106 по-горе, в настоящия случай следва да се посочи, че Комисията е посочила, че за да осигури достатъчно възпиращ характер на глобата, е взела предвид мащаба на всяко предприятие. На тази основа Комисията е използвала общите обороти от 2005 г. на засегнатите предприятия. Освен това Комисията е направила сравнение на относителния мащаб на различните предприятия с цел определяне на мултипликационните коефициенти с възпираща цел. По-специално по отношение на Shell Комисията посочва, че общият оборот на това предприятие представлява няколко пъти оборота на което и да е от другите засегнати предприятия. От това следва, че обстоятелствата, които са позволили на Комисията да определи мултипликационен коефициент към наложената на Shell глоба, ясно следват от обжалваното решение.

135    Фактът, че Комисията е посочила и „обстоятелствата в конкретния случай“, не може да обезсили този извод. Всъщност от обжалваното решение не следва, че Комисията е посочила изрично други обстоятелства, освен общите обороти и относителния мащаб на засегнатите предприятия, за да определи мултипликационните коефициенти с възпираща цел — факт, който Комисията впрочем потвърждава и в съдебното заседание. Освен това изразът „обстоятелствата в конкретния случай“ отлично може да се разбира като отнасящ се именно до общите обороти и относителния мащаб на засегнатите предприятия.

136    Накрая, по отношение на позоваването на делото, довело до решение „Битум“, и тъй като това дело и настоящото почиват на различни фактически положения, по-специално що се отнася до относителния мащаб на засегнатите предприятия (вж. точки 127 и 128 по-горе), следва да се приеме, че Комисията няма никакво задължение да посочи причините, поради които мултипликационният коефициент с възпираща цел не е еднакъв.

137    Предвид тези обстоятелства втората част от третото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да се отхвърли като неоснователна, а следователно и третото правно основание в неговата цялост.

 По четвъртото правно основание, изведено от погрешно определяне на началния размер на глобата

138    Shell приема, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, като е определила погрешно началния размер на глобата спрямо него.

139    Четвъртото правно основание на Shell се разделя на четири части. В рамките на първата част Shell смята, че Комисията необосновано е приложила диференциран подход по отношение на началните размери на глобите. В рамките на втората част Shell изтъква, че началните размери на избраните от Комисията глоби са неточни. В рамките на третата част Shell посочва, че определеният му начален размер нарушава принципите на пропорционалност и на равно третиране. В рамките на четвъртата част Shell поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране.

 По първата част, изведена от необосновано прилагане на диференциран подход по отношение на началните размери на глобата

–       Доводи на страните

140    Shell поддържа, че според съображение 466 от обжалваното решение Комисията е приложила диференциран подход по отношение на началните размери на глобите, „за да се вземе предвид специфичната тежест на всяко предприятие и в резултат на това действителното отражение на незаконосъобразното му поведение върху конкуренцията“ [неофициален превод]. Комисията обаче си противоречала със становището, изразено в съображение 462 от обжалваното решение, според което „е невъзможно да се определи действителното отражение върху пазара в ЕИП от комплекса споразумения, които съставляват нарушението“ [неофициален превод], поради което тя „не взема предвид отражението върху пазара, за да определи приложимите в настоящия случай глоби“ [неофициален превод]. Както Комисията приела в писмените си изявления, диференцираният подход по отношение на началните размери на глобите се основавал на факта, че „действителният икономически капацитет“ за „нанасяне на значителна вреда на конкуренцията“ е по-голям, когато обемът на продажбите (и съответният пазарен дял) на дадено предприятие на релевантния пазар са по-високи.

141    В това отношение Shell напомня предадената в хода на административното производство на Комисията информация, доказваща липсата на отражение върху пазара. Нито във второто изложение на възраженията, нито в обжалваното решение Комисията не е представила каквото и да е конкретно доказателство, че споразуменията и съгласуваните практики имат отражение върху пазара.

142    Освен това твърдението, според което „антиконкурентните споразумения са прилагани от производителите и прилагането им действително има отражение върху пазара“ [неофициален превод] (съображение 462 от обжалваното решение), оставало по същество неоснователно. Обжалваното решение или преписката не съдържало/съдържала нито едно конкретно доказателство, че споразуменията или съгласуваните практики са били прилагани и са имали отражение върху пазара.

143    Следователно Комисията не успяла да установи разлика между началните размери на глобите, за да отчете действителното отражение на нарушението върху конкуренцията. Напротив, Комисията била длъжна да избере същия начален размер на глобата за всички адресати на обжалваното решение въз основа на обективния характер на нарушението. В настоящия случай Shell посочва, че за Stomil Комисията е определила първоначален размер на глобата от 5,5 милиона евро. Нищо не обосновавало да се определи по-висок начален размер на глобата за Shell.

144    Във всеки случай, определяйки първоначалните размери на глобите, Комисията придала твърде голяма тежест на предполагаемото, но неустановено, отражение, което е имал всеки участник в картела върху нарушението. Както самата Комисия е признала в съображение 461 от обжалваното решение, обективната тежест на нарушението била главното обстоятелство, което трябва да се вземе предвид за установяване на началния размер на глобата. В настоящия случай обаче Комисията е избрала за Shell начален размер на глобата пет пъти по-голям от размера, определен за наложената на Stomil глоба. Поради всички тези причини наложената на Shell глоба трябвало да бъде чувствително намалена.

145    Комисията иска първата част от четвъртото правно основание да бъде отхвърлена. По-специално тя посочва, че Shell изглежда бърка диференциран подход и установяване на отражението на нарушението.

–       Съображения на Общия съд

146    Насоките правят разграничение между незначителни нарушения, сериозни нарушения и много сериозни нарушения (точка 1 А, първа и втора алинея от Насоките). Освен това направеното между предприятия разграничаване се изразява в определянето съгласно точка 1 А, трета, четвърта и шеста алинея от Насоките на индивидуалния принос на всяко предприятие в успеха на картела от гледна точка на действителния икономически капацитет с оглед на класирането на предприятието в съответната категория (вж. в този смисъл Решение от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, Т‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 225, вж. също Решение по дело Hoechst/Комисия, точка 95 по-горе, точка 360).

147    В настоящия случай, след като приема, че разглежданото нарушение е много сериозно (съображение 464 от обжалваното решение), Комисията прилага диференциран подход спрямо засегнатите предприятия въз основа на техните кумулирани обороти относно БК и СБК за 2001 г. — последната пълна година на нарушението, освен за Shell (1998 г.) и Stomil (1999 г.). Комисията класира засегнатите предприятия в пет категории, като Shell попада в третата (начален размер на глобата от 27,5 милиона евро) (съображения 465—473 от обжалваното решение).

148    По същество главното твърдение на Shell е, че Комисията е допуснала грешка, като е съобразила специфичната тежест на всяко предприятие, а следователно и действителното отражение на незаконосъобразното му поведение върху конкуренцията, докато в същото време посочва, че е невъзможно да се определи действителното отражение на нарушението.

149    Индивидуалният принос на всяко предприятие в успеха на картела от гледна точка на действителния икономически капацитет обаче трябва да се разграничи от действителното отражение на нарушението, посочено в точка 1 A, първа алинея от Насоките. В последния случай действителното отражение на нарушението се взема предвид, когато може да се определи, за да се направи класиране на нарушението като незначително, сериозно и много сериозно. От своя страна, индивидуалният принос на всяко предприятие се взема предвид, за да се претеглят определените размери в зависимост от тежестта на нарушението.

150    Следователно дори при липса на действително отражение на нарушението, което да може да се определи, Комисията може в съответствие с точка 1 A, трета, четвърта и шеста алинея от Насоките и след като е квалифицирала нарушението като незначително, сериозно или много сериозно, да направи разграничение между засегнатите предприятия.

151    Ето защо повдигнатите от Shell доводи в този смисъл следва да се отхвърлят.

152    По отношение на доводите, повдигнати при условията на евентуалност, по същество Shell приема, че Комисията е придала твърде голямо значение на „специфичната тежест“ на предприятията, членове на картела, спрямо тежестта на нарушението. Поради тази причина направеното от Комисията разграничение между засегнатите предприятия, при положение че тежестта на нарушението е еднаква за всички, не било обосновано.

153    Следва да се приеме, че чрез доводите си Shell фактически твърди, че е налице нарушение на принципа на равно третиране. Shell обаче не оспорва наличието на разлики, понякога дори значителни, между предприятията относно съответните им обороти за БК и СБК през приетите от Комисията години. Освен това от точка 1 A, шеста алинея от Насоките ясно следва, че Комисията може да претегли размера на глобата, за да вземе предвид специфичната тежест на неправомерното поведение на всяко предприятие.

154    Следователно, определяйки началния размер на глобата на по-високо равнище за предприятията, които имат сравнително по-голям пазарен дял от другите на съответния пазар, Комисията е взела предвид действителното отражение, което предприятието упражнява на пазара. Всъщност това обстоятелство изразява по-високото равнище на отговорност за вредите, причинени на конкуренцията, и в крайна сметка на потребителите чрез сключването на таен картел, на предприятията, които имат сравнително по-голям пазарен дял от другите предприятия на съответния пазар (Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 230).

155    При тези условия повдигнатите от Shell доводи при условията на евентуалност трябва да се отхвърлят.

156    Предвид тези обстоятелства първата част от четвъртото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По втората част, изведена от неточното определяне на първоначалните размери на глобите

–       Доводи на страните

157    Ако Общият съд приеме, че Комисията основателно е приложила диференциран подход спрямо началните размери на глобите, Shell изтъква, че във всеки случай избраните от Комисията размери, и по-специално избраният за Shell начален размер, противоречат на Насоките. По-специално Shell поддържа, че Комисията е трябвало да класира настоящото нарушение като сериозно по смисъла на Насоките, а не като много сериозно.

158    По този начин Shell посочва, че съответното нарушение, стриктно погледнато, не съставлява организиран картел, чрез който предприятия конкуренти се споразумяват за продажни цени и разпределяне на пазарни дялове, контролират взаимно политиката си в областта на цените и продажбите, прилагат механизъм на компенсиране, за да гарантират спазването на картела, и санкционират поведенията, които се отклоняват от целевите цени. Напротив, разглежданите споразумения били сключени по-скоро неформално, обикновено в двустранни или тристранни разговори, а не на официално събрание, включващо всички участници. Освен това нарушението нямало отражение върху пазара. В това отношение Shell изтъква, че съображения 134—159 от обжалваното решение, посочени от Комисията в писмените ѝ изявления, по никакъв начин не доказвали, че картелът е реализиран. Напротив, липсата на санкция и фактът, че засегнатите предприятия се критикуват взаимно относно неспазването на разглежданите споразумения, единствено потвърждавали извода, че споразуменията действително не са били приложени.

159    Освен това, като препраща към три предходни решения на Комисията по други дела, Shell смята, че в категорията на сериозните нарушения Комисията е класирала нарушения, които представляват степен на усложняване, поне равна на тази на разглежданото нарушение.

160    Shell прави извод, че в случай на сериозно нарушение началният размер на глобата не може да надвишава 20 милиона евро. Като е определила началния размер на наложената на Shell глоба на 27,5 милиона евро, Комисията нарушила Насоките.

161    Комисията иска втората част от четвъртото правно основание да бъде отхвърлена. По-специално тя подчертава, че тайните картели, като този в настоящия случай, съставляват най-сериозните нарушения, така че е правилно настоящото нарушение да се квалифицира като много сериозно. Освен това не било необходимо да се прецени приложението или отражението на даден картел, за да се установи наличие на много сериозно нарушение.

–       Съображения на Общия съд

162    Тежестта на нарушенията трябва да бъде установена въз основа на голям брой обстоятелства като специфичните обстоятелства по делото, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, и то без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид (Решение на Съда по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 106 по-горе, точка 465 и Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 241).

163    Сред елементите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко едно от предприятията, ролята, която всяко едно от тях е имало при създаването на картела, ползите, които са могли да извлекат от него, техният размер и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Общността (вж. Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 130 и цитираната съдебна практика).

164    Освен това Насоките предвиждат по-конкретно, че при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъде взет предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, когато то може да бъде определено, както и размерът на съответния географски пазар. Така нарушенията се класифицират в три категории, които дават възможност да се разграничат незначителните нарушения, сериозните нарушения и много сериозните нарушения (точка 1 А, първа и втора алинея).

165    В настоящия случай в обжалваното решение Комисията приема най-напред, че засегнатите предприятия са сключили споразумения относно целеви цени, както и относно разпределянето на пазара и са обменили чувствителна търговска информация. За Комисията тези практики по своя характер са много сериозни нарушения (съображение 461 и член 1 от разпоредителната част на обжалваното решение). По-нататък Комисията посочва, че не е възможно да се определи действителното отражение на картела върху пазара на ЕИП. Комисията добавя също, че дори да не е възможно да се определи действителното отражение на картела, разглежданите споразумения са прилагани от засегнатите предприятия и следователно са имали отражение върху пазара. В заключение Комисията уточнява, че няма да вземе предвид отражението върху пазара, за да определи размера на глобите (съображение 462 от обжалваното решение). Накрая Комисията посочва, че нарушението обхваща цялата територия на ЕИП (съображение 463 от обжалваното решение). Поради тези причини Комисията приема, че разглежданото нарушение може да се квалифицира като много сериозно (съображение 464 от обжалваното решение).

166    На първо място, следва да се приеме за установено, че в жалбата си Shell не оспорва неправомерния предмет на картела, както той е посочен в обжалваното решение, по-специално в член 1 от разпоредителната му част. В това отношение от описанието на много сериозните нарушения в Насоките следва, че споразуменията или съгласуваните практики, които целят по-специално, както в настоящия случай, определяне на целеви цени или разпределяне на пазарни дялове, могат единствено въз основа на характера им да бъдат квалифицирани като „много сериозни“, без Комисията да е длъжна да доказва действително отражение на нарушението върху пазара (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 75, вж. също Решение на Общия съд от 27 юли 2005 г. по дело Brasserie nationale и др./Комисия, T‑49/02—T‑51/02, Recueil, стр. II‑3033, точка 178 и Решение на Общия съд по дело Hoechst/Комисия, точка 95 по-горе, точка 345). Освен това е постоянна съдебна практика, че хоризонталните ценови картели са сред най-сериозните нарушения на общностното конкурентно право и следователно сами по себе си могат да бъдат квалифицирани като много сериозни (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 юли 2001 г. по дело Tate & Lyle и др./Комисия, T‑202/98, T‑204/98 и T‑207/98, Recueil, стр. II‑2035, точка 103 и Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 95 по-горе, точка 147).

167    Следователно Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че по своя характер разглежданите практики са много сериозни нарушения.

168    На второ място, противно на поддържаното от Shell по същество, следва да се приеме, че предвид разнообразието и едновременността на преследваните от картела цели и въпреки че последният се характеризира с ниско равнище на формализъм, това не би могло да сочи по-ниско равнище на подготовка (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 95 по-горе, точка 149).

169    На трето място, по отношение на предходната практика на Комисията при вземане на решения, изтъкната от Shell, е достатъчно да се посочи, че Shell не е доказало по какъв начин фактическото и правно положение, довело до приемането на обжалваното решение, би било сравнимо с това на посочените предходни решения. Освен това следва да се отбележи, че фактите по делата, по-специално съответните антиконкурентни практики, не са еднакви.

170    Предвид тези обстоятелства втората част от четвъртото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По третата част, изведена от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране

–       Доводи на страните

171    Дори да се приеме, че нарушението трябва да се квалифицира като много сериозно по смисъла на Насоките, Shell поддържа, че началният размер на глобата от 27,5 милиона евро е непропорционален и противоречи на принципа на равно третиране. Предвид неструктурирания характер на картела и липсата на отражение върху пазара, Shell поддържа, че началните суми на глобите, определени за EniChem (55 милиона евро) — първи по значимост субект на пазара — и за него самия (27,5 милиона евро), не могат да бъдат обосновани, като се прибягва единствено до квалификацията на нарушението като много сериозно и като се прави позоваване само на мащаба на разглеждания географски пазар (в това отношение Shell препраща към съображения 465—473 от обжалваното решение).

172    Непропорционалният характер на началната сума на глобата от 55 милиона евро, наложена на EniChem, бил още по-очевиден, когато този размер се сравни с началните размери, определени от Комисията в сходни дела по прилагане на член 81 ЕО, в които нарушението било много по-систематично и структурирано или по които съществували явни доказателства, че посоченото нарушение е имало отражение върху пазара. В това отношение Shell препраща към три решения на Комисията.

173    Предвид тези обстоятелства началните размери на глобите от 55 милиона евро за EniChem и 27,5 милиона евро за Shell били явно непропорционални и противоречали на принципа на равно третиране.

174    Комисията иска третата част от четвъртото правно основание да бъде отхвърлена. Тя посочва, че началните размери на наложените глоби по посочените от Shell дела били резултат от специфични обстоятелства във всеки конкретен случай. Фактът, че Комисията е приложила в миналото глоби в определен размер за някои видове нарушения, не можел да я лиши от възможността да увеличи този размер в определените в Регламент № 17 граници, както напомняла съдебната практика (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 119 по-горе, Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 95 по-горе; Решение на Общия съд по дело BASF и UCB/Комисия, точка 96 по-горе и Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897). В настоящия случай Комисията смята, че определянето на началния размер на глобата на Shell е пропорционално.

–       Съображения на Общия съд

175    Следва да се напомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел (вж. Решение на Общия съд от 19 юни 1997 г. по дело Air Inter/Комисия, T‑260/94, Recueil, стр. II‑997, точка 144 и цитираната съдебна практика, и Решение на Общия съд от 23 октомври 2003 г. по дело Van den Bergh Foods/Комисия, T‑65/98, Recueil, стр. II‑4653, точка 201). В контекста на изчисляване на глобите принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Tate & Lyle и др./Комисия, точка 166 по-горе, точка 106, Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точки 416—418 и Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точка 1541).

176    В настоящия случай, на първо място, следва да се напомни, че разглежданото нарушение правилно се квалифицира от Комисията като много сериозно (вж. точки 162—170 по-горе). В това отношение следва да се подчертае, че засегнатите предприятия са се споразумели да определят целеви цени, да разпределят клиенти чрез съглашения за въздържане от конкуренция и да обменят чувствителна информация относно цените, конкурентите и клиентите. Освен това разглежданият картел обхваща цялата територия на ЕИП.

177    На второ място, следва да се напомни, че на основание точка 1 A от Насоките предвиденият размер на глобата за много сериозно нарушение е над 20 милиона евро, и да се посочи, че началният размер на глобата за Shell е резултат на определен брой обстоятелства, по-специално размера на продажбите на БК и СБК, реализиран от това предприятие на територията на ЕИП през 1998 г. (а именно 86,66 милиона евро) (съображение 470 от обжалваното решение).

178    На трето място, следва да се посочи, че размерът на глобата, определен за Shell, не надвишава тавана от 10 % от общия му оборот, реализиран в хода на предходната стопанска година, който таван е предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, като тази граница цели да се предотврати засегнатото предприятие да бъде поставено в невъзможност да изплати разглежданата глоба (вж. в този смисъл Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 119 по-горе, точка 119).

179    На четвърто място, по отношение на неструктурирания характер на картела и на липсата на отражение върху пазара, следва да се напомни, че тези обстоятелства не са от естество да поставят под съмнение извода на Комисията, според който разглежданото нарушение е много сериозно (вж. точки 162—170 по-горе). Освен това следва да се напомни, че преценката на тежестта на нарушението трябва да бъде предмет на обща оценка, като се съобразят всички релевантни обстоятелства в конкретния случай. В настоящия случай предвид изложените от Комисията в обжалваното решение обстоятелства и обстоятелствата, възпроизведени в точки 176—178 по-горе, Общият съд приема, че твърдените от Shell обстоятелства, дори да се окажат доказани, не позволяват да се направи извод, че началният размер на приетата от Комисията глоба би бил непропорционален.

180    При тези условия и при липса на по-подробни доводи нищо не позволява да се приеме, че началният размер на глобата от 27,5 милиона евро за Shell би противоречал на принципа на пропорционалност.

181    По отношение на обстоятелството, че началните размери на приетите в настоящия случай глоби били по-високи от тези по други дела за прилагане на член 81 ЕО и че поради този факт се нарушавал принципът на равно третиране, следва да се напомни, че при определяне на размера на глобите Комисията разполага с широко право на преценка и не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки. Следователно Shell не може да се позовава на политиката на Комисията при вземане на решения пред съда на Съюза (вж. в този смисъл цитираната в точка 125 по-горе съдебна практика). Освен това и за изчерпателност Shell не е доказало по какъв начин фактическото и правно положение, довело до приемането на обжалваното решение, било сравнимо с това по посочените по-ранни решения.

182    Предвид тези обстоятелства третата част от четвъртото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По четвъртата част, изведена от липса на мотиви

–       Доводи на страните

183    В случай че се приеме, че Комисията не е нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране при определяне на началния размер на глобата, Shell поддържа, че краткото позоваване на Комисията на квалификацията на нарушението като много сериозно и на мащаба на разглеждания географски пазар не е достатъчно, за да се обясни изборът на начален размер, който е много по-висок от този по други сходни дела от близкото минало.

184    Ето защо обжалваното решение трябвало да бъде отменено в това отношение или при условията на евентуалност размерът на глобата, която следва да се наложи на Shell, трябвало да се намали, така че да се съобразят неструктурираният характер на нарушението и липсата на отражение върху пазара.

185    Комисията иска четвъртата част от четвъртото правно основание да бъде отхвърлена. Тя напомня, че съществените процесуални изисквания, каквото е задължението за мотивиране, са изпълнени, когато Комисията посочи в решението си обстоятелствата, включени в преценката, които са ѝ дали възможност да определи тежестта и продължителността на нарушението. Комисията е изпълнила тези изисквания в съображения 465—473 от обжалваното решение. Освен това Комисията не следвало да обосновава решението си, сравнявайки го с други предходни решения.

–       Съображения на Общия съд

186    Предвид съдебната практика, припомнена в точки 105 и 106 по-горе, в настоящия случай е достатъчно да се приеме за установено, че съображения 461—464 от обжалваното решение съдържат обстоятелствата, включени в преценката, които са дали възможност на Комисията да приеме, че разглежданото нарушение е много сериозно. Освен това поради изложените в рамките на третата част от настоящото правно основание причини по-ранните решения, посочени от Shell в подкрепа на исканията му, не позволяват да се постави под съмнение законосъобразността на обжалваното решение. Следователно поради същите съображения Комисията не е длъжна да мотивира факта, че началните размери на приетите в настоящия случай глоби са по-високи от тези по делата, довели до приемането на предходни решения.

187    Предвид тези обстоятелства четвъртата част от четвъртото правно основание, повдигнато от Shell, трябва да се отхвърли като неоснователна, а следователно и четвъртото правно основание в неговата цялост.

188    Ето защо правните основания за частична отмяна на обжалваното решение трябва да се отхвърлят в тяхната цялост.

2.     По исканията за изменение на размера на глобата

189    Доколкото изложените от Shell правни основания са в подкрепа на исканията му за изменение на размера на глобата, е достатъчно да се приеме за установено, че както следва от предходното, тези правни основания не могат да бъдат уважени, поради което и не биха могли да доведат до намаляване на размера на глобата. Следователно тези искания трябва да се отхвърлят.

190    От гореизложеното следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

191    По смисъла на член 87 параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите за загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Shell Petroleum NV, Shell Nederland BV и Shell Nederland Chemie BV да заплатят съдебните разноски.

Dehousse

Wiszniewska-Białecka

Wahl

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 юли 2011 година.

Подписи

Съдържание


Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По исканията за частична отмяна на обжалваното решение

По първото правно основание, изведено от незаконосъобразно възлагане на отговорност за нарушението на Shell Petroleum и Shell Nederland

По първата част, изведена от погрешното прилагане на предпоставките за възлагане на отговорност за нарушението

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По втората част, изведена от доводите за оборване на презумпцията, приведени от страна на Shell Petroleum и Shell Nederland

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По третата част относно последиците от допуснатата от Комисията грешка

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По второто правно основание, изведено от необоснованото увеличение на основната сума на глобата поради повторност на нарушението

По първата част, изведена от нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По втората част, изведена от липса на мотиви

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от погрешното прилагане на мултипликационния коефициент с възпираща цел

По първата част, изведена от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По втората част, изведена от липса на мотиви

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от погрешно определяне на началния размер на глобата

По първата част, изведена от необосновано прилагане на диференциран подход по отношение на началните размери на глобата

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По втората част, изведена от неточното определяне на първоначалните размери на глобите

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По третата част, изведена от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По четвъртата част, изведена от липса на мотиви

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

2.  По исканията за изменение на размера на глобата

По съдебните разноски


* Език на производството: английски.