Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social nº 2 de Terrassa (Испания), постъпило на 14 юли 2017 г. — Elena Barba Giménez/Francisca Carrión Lozano
(Дело C-426/17)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de lo Social nº 2 de Terrassa
Страни в главното производство
Молител: Elena Barba Giménez
Ответник: Francisca Carrión Lozano
Преюдициални въпроси
Трябва ли Директива 93/13/ЕИО1 , разглеждана във връзка с Директива 2005/29/ЕО2 и с член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 35 от Ley 1/2000 de Enjuiciamiento Civil (Закон 1/2000 за гражданското съдопроизводство), която не дава възможност на органа, пред който се провежда производството по искане за заплащане на дължими възнаграждения (производство „jura de cuentas“), преди да издаде изпълнителното основание, служебно да упражни контрол за наличието на неравноправни клаузи в договор между адвокат и потребител или за наличието на нелоялни търговски практики?
Попадат ли адвокатите, вписани в Turno de Oficio (Служба за правна помощ), в обхвата на понятието „търговец“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2005/29 или на понятието „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13? Приложими ли са член 6, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 2 от Директива 2005/29в случаите, когато тарифата, прилагана от лице, упражняващо свободна професия, е нормативно установена?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като член 36 от Ley 1/1996, de 10 de enero, de Asistencia Jurídica Gratuita (Закон 1/1996 от 10 януари 1996 г. за безплатната правна помощ), съгласно която нормативно установената тарифа се прилага задължително, независимо от обстоятелството, че търговецът е укрил информация или е заблудил относно формирането на цената на своите услуги?
Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като член 36 от Закон 1/1996, съгласно която при уважаване на иска възнагражденията на адвокатите, които предоставят услуги в рамките на системата за безплатна правна помощ, се определят според тарифа, която преди това е била приета от тези адвокати, без да е налице възможност за държавните органи да се разграничат от тази тарифа?
Съответства ли посочената правна уредба на изискванията за необходимост и пропорционалност, предвидени в член 15, параграф 3 от Директива 2006/123?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като член 36 от Закон 1/1996, която задължава […] [получателя] на безплатна правна помощ, в случай че искът му бъде уважен без да му бъдат присъдени съдебни разноски, да заплати на адвоката си възнаграждение в съответствие с приета от професионална организация тарифа, съгласно която това възнаграждение надхвърля с повече от 50 % годишния размер на обезщетение за социална сигурност?
____________
1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
2 Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22).