Language of document : ECLI:EU:C:2013:477

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

18 юли 2013 година(*)

„Обжалване — Телевизионно излъчване — Директива 89/552/ЕИО — Член 3а — Мерки, взети от Кралство Белгия във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Световно първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с правото на Съюза — Мотивиране — Членове 43 ЕО и 49 ЕО — Право на собственост“

По дело C‑204/11 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 27 април 2011 г.,

Fédération internationale de football association (FIFA), за която се явяват A. Barav и D. Reymond, avocats,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Европейска комисия, за която се явяват г‑жа E. Montaguti и г‑жа N. Yerrell, в качеството на представители, подпомагани от г‑жа M. Gray, barrister, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник в първоинстанционното производство,

Кралство Белгия, за което се явяват г‑жа C. Pochet и г‑н J.‑C. Halleux, в качеството на представители, подпомагани от A. Joachimowicz и J. Stuyck, advocaten,

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват г‑н S. Ossowski и г‑жа J. Beeko, в качеството на представители, подпомагани от г‑н T. de la Mare, QC,

встъпили страни в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г‑н K. Lenaerts, г‑н E. Juhász, г‑н J. Malenovský (докладчик) и г‑н D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: г‑н N. Jääskinen,

секретар: г‑жа A. Impellizzeri, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 септември 2012 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 декември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Fédération internationale de football association (FIFA) иска отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 17 февруари 2011 г. по дело FIFA/Комисия (T‑385/07, Сборник, стр. ІІ‑205, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което се отхвърля искането за частична отмяна на Решение 2007/479/ЕО на Комисията от 25 юни 2007 година за съответствието със законодателството на Общността на мерките, предприети от Белгия съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 180, стр. 24, наричано по-нататък „спорното решение“).

 Правна уредба

2        В Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (OВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215), изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година (OВ L 202, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232, наричана по-нататък „Директива 89/552“), се съдържа допълненият с последната член 3а, който гласи:

„1.      Всяка държава членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват на изключителна основа събития, за които се смята от държавата членка, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. [Във връзка с това] съответната държава членка съставя списък от обозначени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. Извършвайки това, съответната държава членка определя също дали тези събития следва да се [излъчват] изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез [излъчване] на запис.

2.      Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всички взети мерки, или [за тези,] които следва да бъдат взети съгласно параграф 1. В срок от три месеца от уведомяването […] Комисията проверява […] дали тези мерки са съвместими с правото на Общността и ги съобщава на другите държави членки. Тя иска становището на Комитета, създаден съгласно член 23а. Тя незабавно публикува взетите мерки в Официален вестник на Европейските общности и поне веднъж годишно [публикува] консолидирания списък на мерките, предприети от държавите членки.

3.      Държавите членки осигуряват, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, телевизионните оператори под тяхна юрисдикция […] да не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след датата на публикуване на настоящата директива, по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава членка е лишена от възможност да проследи събития, които са посочени от тази друга държава членка съгласно предходните параграфи, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава членка съгласно параграф 1“.

3        Съображения 18—22 от Директива 97/36 гласят:

„(18) като имат предвид, че е особено важно държавите членки да са в състояние да предприемат мерки за защита правото на информация и да осигуряват широк достъп на обществеността до телевизионното отразяване на събития от национално или ненационално значение, от първостепенна важност за обществото, като Олимпиади, Световно първенство по футбол и Европейско футболно първенство; като имат предвид, че с тази цел държавите членки си запазват правото до предприемат мерки, съвместими с правото на Общността, насочени към регулиране упражняването от телевизионните оператори съгласно тяхната компетентност на изключителни права на излъчване на такива събития;

(19)      като имат предвид, че е необходимо да се приемат разпоредби в една общностна рамка, за да се избегне потенциална правна несигурност и нарушения на пазара и за да се координира свободното движение на телевизионни услуги с необходимостта от предотвратяване възможността от заобикаляне на националните мерки, предназначени за защита на легитимен общ интерес;

(20)      като имат предвид в частност, че е подходящо в настоящата директива да се предвидят разпоредби, отнасящи се до упражняването от телевизионните оператори на изключителни права за излъчване, които те може да са откупили за събития, смятани от първостепенно значение за обществото в дадена държава членка, различна от тази, която има юрисдикция по отношение на телевизионните оператори; […]

(21)      като имат предвид, че събитията от първостепенно значение за обществото […] следва по смисъла на настоящата директива […] да отговарят на определени критерии, което ще рече, че се касае за изключителни събития, които са от интерес за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка или в значителна част от определена държава членка и са организирани предварително от организатор на събития, който е законно упълномощен да продава правата, свързани с това събитие;

(22)      като имат предвид, че по смисъла на настоящата директива „свободна телевизия“ означава излъчването по канал, публичен или търговски, на програми, които са достъпни за обществеността без допълнително заплащане освен начините за финансиране на разпространението, които широко преобладават във всяка държава членка (като лицензна такса и/или основна периодична абонаментна такса за кабелна мрежа)“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

4        Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 5—17 от обжалваното съдебно решение, както следва:

„5      [FIFA] е сдружение, което е съставено от 208 национални футболни федерации и представлява изпълнителният орган за световен футбол. По-специално нейните цели са да насърчава като цяло футбола и да организира международни състезания по футбол. Продажбата на правата ѝ за телевизионно излъчване на финалната фаза на организираното от нея световно първенство по футбол (наричана по-нататък [„финалната фаза на световното първенство по футбол“]) представлява основният ѝ източник на приходи.

6      В Белгия Фламандската и Френската общност са компетентни да приемат мерки по смисъла на член 3а от Директива 89/552. Така органите на всяка общност са приели отделни мерки, за които впоследствие белгийските федерални органи са уведомили Комисията на Европейските общности.

7      Съгласно член 76, параграф 1 от приетите от Фламандския съвет декрети за радио- и телевизионно излъчване, съгласувани на 25 януари 1995 г. (Moniteur belge, 30 май 1995 г., стр. 15092), „[ф]ламандското правителство съставя списък със събития, които са приети за събития от голямо значение за обществото и които поради това не могат да се излъчват на изключителна основа по такъв начин, че голяма част от обществеността на Фламандската общност да не може да ги проследи посредством излъчване на живо или на запис по безплатна телевизия“.

8      С Наредба от 28 май 2004 г. (Moniteur belge, 19 август 2004 г., стр. 62207) фламандското правителство посочва събитията от голямо значение за обществото, сред които е и [финалната фаза на] световното първенство по футбол. Съгласно тази наредба, за да бъде включено в списъка със събитията от голямо значение за обществото, дадено събитие трябва да отговаря на поне два от следните критерии:

–        да има голямо значение като новина и да привлича значителен обществен интерес,

–        да се провежда в рамките на важно международно състезание или да бъде среща, в която участва националният отбор, белгийски клубен отбор или един или повече белгийски спортисти,

–        да е във важна спортна дисциплина и да бъде важно от културна гледна точка за Фламандската общност,

–        традиционно да се излъчва по безплатна телевизия и да има висок зрителски рейтинг за категорията си.

9      Съгласно член 1 от Наредбата от 28 май 2004 г. определени събития, включени в списъка, сред които и [финалната фаза на] световното първенство, трябва да се излъчват в пълни предавания на живо. Съгласно член 2 от същата наредба изключителните права върху включените в списъка събития не трябва да се упражняват така, че голяма част от населението да не може да ги проследи по безплатна телевизия. Освен това съгласно втората алинея от същата разпоредба голяма част от населението на Фламандската общност е в състояние да проследи събитие от голямо значение за обществото по безплатна телевизия, когато събитието се излъчва по телевизионен канал на нидерландски език, който се получава от поне 90 % от населението без допълнително заплащане освен абонаментната такса за приемане на телевизионни програми.

10      Съгласно член 3 от Наредбата от 28 май 2004 г. телевизионните оператори, които не отговарят на изискванията по член 2 от нея и които придобиват изключителни права за излъчване в нидерландската езикова област и в двуезичната област Брюксел-столица на включените в списъка събития, не могат да упражняват тези права, освен ако не са в състояние да гарантират посредством сключени договори, че голяма част от населението няма да бъде възпрепятствана да проследи тези събития по безплатна телевизия. За тази цел съответните телевизионни оператори могат да предоставят подлицензи на разумни пазарни цени на телевизионни оператори, които отговарят на тези условия. Въпреки това, ако никой телевизионен оператор, отговарящ на въпросните условия, не изяви желание да придобие подлицензи, придобилият изключителни права оператор може да ги упражни.

11      Съгласно член 4, параграф 1 от Декрета от 27 февруари 2003 г. (Moniteur belge, 17 април 2003 г., стр. 19637), приет от парламента на Френската общност, след консултация с Висшия съвет за аудио-визуални медии правителството на Френската общност може да приеме списък със събития, които счита за събития от голямо значение за обществеността в тази общност. Телевизионните оператори или RTBF не могат да упражняват изключителни права по отношение на тези събития, така че да лишат голяма част от зрителите в тази общност от възможността да проследят въпросните събития по безплатна телевизия.

12      За да може дадено събитие да бъде включено в списъка със събития от голямо значение за обществото, съгласно член 4, параграф 2 от Декрета от 27 февруари 2003 г. то трябва да отговаря на поне два от следните критерии:

–        да има особен отзвук сред зрителите във Френската общност като цяло, а не само сред тези, които обичайно следят подобни събития,

–        да има общопризната от зрителите във Френската общност културна значимост и да действа като катализатор на културна идентичност,

–        във въпросното събитие, в рамките на състезание или турнир с международна значимост, да участва известна личност или националният отбор на Белгия,

–        традиционно да се излъчва по безплатен телевизионен канал във Френската общност и да привлича широка публика.

13      Съгласно член 4, параграф 3 от същия декрет телевизионна услуга се счита за „безплатна“, ако телевизията се излъчва на френски език и може да се приема от 90 % от домакинствата, снабдени с оборудване за прием на телевизионен сигнал и разположени във френската езикова област и в двуезичната област Брюксел-столица. Извън техническите разходи за получаването на тази услуга не може да се изисква заплащане на допълнителна сума, освен абонаментната такса за основния кабелен пакет.

14      Съгласно член 2 от Наредбата от 8 юни 2004 г. (Moniteur belge, 6 септември 2004 г., стр. 65247), приета от правителството на Френската общност, „оператор, който предоставя услуга по телевизионно излъчване във Френската общност и възнамерява да упражни придобитите от него изключителни права за излъчване на събитие с голяма важност, трябва да излъчи събитието посредством безплатна телевизионна услуга и в съответствие с приложението към тази наредба“.

15      Приложението към Наредбата от 8 юни 2004 г., както и консолидираният списък със събитията от голямо значение за обществото в Кралство Белгия включват световното първенство по футбол, което следва да се предава на живо и изцяло.

16      С писма от 15 януари 2001 г. и от 16 май 2002 г. FIFA представя пред министерството на Фламандската общност становището си относно евентуалното включване на [финалната фаза на] световното първенство в списък със събития от голямо значение за белгийското общество, с което се противопоставя на включването в списъка на всички срещи от това първенство.

17      С писмо от 10 декември 2003 г. Кралство Белгия уведомява Комисията за мерките, приети в рамките на член 3а от Директива 89/552“.

 Спорното решение

5        На 25 юни 2007 г. Комисията приема спорното решение, в чийто член 1 се посочва, че „[м]ерките съгласно член 3a, параграф 1 от Директива 89/552/EИО, нотифицирани от [Кралство] Белгия на Комисията на 10 декември 2003 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз C 158 от 29 юни 2005 г., са в съответствие със законодателството на Общността“.

6        Съображения 3—6, 8, 16—18 и 22 от спорното решение гласят:

„(3)      При проверката Комисията взе предвид наличните данни за белгийското медийно пространство.

(4)      Списъкът [със събития от голямо значение за обществото], включен в белгийските мерки, […]е съставен ясно и прозрачно и в [Кралство] Белгия [са] [предприет]и широк[ообхватни] консултации.

(5)      Комисията […]е удовлетворена, че събитията, включени в белгийски[я списък с] мерки, [отговарят на] поне два от следните критерии, считани за надеждни показатели за [значението] на събития за обществото: i) [особен отзвук] в […] държавата членка, а не само [значение] за [зрителите], които обикновено следят въпросната спортна [дисциплина] или друга дейност; ii) общопризната, особена културна значимост за населението на държавата членка, по-специално [действаща] като катализатор на културна идентичност; iii) участие във въпросното събитие на национален отбор в [рамките] на състезание или турнир с международна значимост; и iv) факта, че събитието традиционно [се излъчва от безплатните телевизионни канали и привлича голяма] телевизионна аудитория.

(6)      Значителен брой събития, [включени в белгийския списък с] мерки, включително летните и зимни олимпийски игри, както и финалите [на световното и] [е]вропейското първенство по футбол (мъже), попадат в категорията на събитията, за които традиционно се счита, че са [от голямо значение за обществото], както изрично се споменава в съображение 18 на Директива [97/36]. Тези събития имат [особен отзвук] в Белгия, тъй като са особено популярни за широката общественост, [а] не само за [зрителите], които обикновено следят спортните състезания.

[…]

(8)      Изброените футболни събития, в които участва националният отбор, имат [особен отзвук] в Белгия[, тъй като] се създава удобна възможност за белгийските отбори да рекламират белгийския футбол на международно [равнище].

[…]

(16)      [Включените в списъка] събития, включително онези, които се считат за цяло, а не за серия от индивидуални събития, традиционно [се излъчват от безплатни телевизионни канали и привличат голяма] телевизионна аудитория. В случаите, когато няма специфични данни за гледаемостта (финален турнир на Европейския шампионат по футбол), включването на събитието се оправдава по-нататък с общопризнатата, особена културна значимост за населението на Белгия, като се вземе предвид важния му принос за разбирателството между народите, както и важността на футбола за белгийската общественост като цяло и за националната гордост, тъй като се осигурява удобен случай за най-добрите белгийски спортисти да постигнат успех в това важно международно състезание.

(17)      Белгийските мерки изглеждат [пропорционални и обосновават] дерогация[…] от основната свобода [за предоставяне] на услуги[, предвидена в Договора за ЕО, на основание на императивно съображение] от обществен интерес, [състоящо се в осигуряване на] широк достъп на обществеността до [предавания от голямо значение за обществото].

(18)      Белгийските мерки са съвместими с [предвидените в Договора правила] за конкуренцията[, тъй като] определянето на квалифицирани [телевизионни] оператори за излъчването на събитията от списъка се основава върху обективни критерии, които позволяват действителна и възможна конкуренция за придобиване на правата за излъчване на тези събития. В допълнение броят на събитията в списъка не е непропорционален, така че да наруши конкуренцията [на пазара на безплатната телевизия и пазара на платената телевизия надолу по веригата].

[…]

(22)      От решението на [Общия съд от 15 декември 2005 г. по дело Infront WM/Комисия, T‑33/01, Recueil, стр. II‑5897] следва, че [из]явлението, че мерките, предприети съгласно член 3a, параграф 1 на Директива [89/552], [са съвместими с правото] на Общността, съставлява[…] решение по смисъла на член 249 [ЕО], което следователно трябва да бъде прието от Комисията. [Ето защо в настоящото решение е необходимо] […] мерките, [предмет на уведомление] от [Кралство] Белгия, [да бъдат обявени за съвместими с правото] на Общността. Мерките […], [окончателно] предприети от [Кралство] Белгия и посочени в приложението към това решение, следва да бъдат публикувани в Официал[ен] вестник в [съответствие] с член 3a, параграф 2 от Директива [89/552]“.

 Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

7        FIFA обжалва спорното решение пред Общия съд с мотива, че с него Комисията е одобрила определянето на цялата финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение и така е приела включването на всички срещи от този турнир в съставения от Кралство Белгия списък със събития от голямо значение. FIFA счита, че посочената държава членка може да определи като такова събитие само „първостепенните“ или „гала“ срещите, а именно финала, полуфиналите и срещите на националния ѝ отбор (наричани по-нататък „гала срещите“). В този смисъл списъкът не трябвало да включва другите срещи от световното първенство по футбол (наричани по-нататък „обикновените срещи“).

8        В подкрепа на искането за частична отмяна на спорното решение FIFA изтъква шест основания. Те са изведени, първо, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, тъй като Комисията неправилно приела, че белгийските мерки са съвместими с член 49 ЕО, второ, от нарушение на последния посочен член, трето, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, тъй като Комисията неправилно приела, че белгийските мерки са съвместими с член 43 ЕО, четвърто, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, тъй като Комисията неправилно приела, че белгийските мерки са съвместими с правото на собственост на FIFA, пето, от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, тъй като Комисията неправилно приела, че процедурата, в резултат на която са приети белгийските мерки, е ясна и прозрачна, както и шесто, от липса на мотиви на спорното решение.

9        С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всяко едно от основанията, изтъкнати в подкрепа на жалбата на FIFA, както и жалбата в нейната цялост.

10      Той отхвърля и искането на FIFA за процесуално-организационни действия с оглед на разпореждане от Общия съд Комисията да представи определени документи.

 По жалбата

 Предварителни бележки

11      На първо място, следва да се отбележи, че с член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 законодателят на Съюза предоставя право на всяка държава членка да определя събитията от голямо значение за обществото ѝ (наричани по-нататък „събития от голямо значение“) и по такъв начин в рамките на предоставеното му от Договора право на преценка изрично приема неизбежно възникващите от това определяне пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост. Видно от съображение 18 от Директива 97/36, законодателят приема, че такива пречки са обосновани с оглед на целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на тези събития.

12      Впрочем Съдът вече е признал за правомерно преследването на такава цел, като при това е посочил, че търговията с изключителни права върху събития от значителен обществен интерес може да ограничи в голяма степен достъпа на обществеността до информация за тях. В едно демократично и плуралистично общество обаче правото на информация е от особено голямо значение, което е още по-явно в случаи като тези на посочените събития (вж. Решение от 22 януари 2013 г. по дело Sky Österreich, C‑283/11, точки 51 и 52).

13      На второ място, следва да се уточни, че съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 събитията от голямо значение се определят от самите държави членки и че в това отношение те разполагат с широко право на преценка.

14      Всъщност вместо да хармонизира списък с такива събития, Директива 89/552 изхожда от предпоставката, че в рамките на Съюза съществуват значителни различия от социално и културно естество по отношение на това, което е от значение за широката публика. Ето защо член 3а, параграф 1 от посочената директива предвижда, че всяка държава членка съставя списък със събития, „които тя прецени, че са от голямо значение“ за обществото. В съображение 18 от Директива 97/36 също се подчертава правото на преценка на държавите членки, като се посочва, че е „особено важно“ те да са в състояние да предприемат мерки за защита на правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития от голямо значение.

15      Значението на посоченото право на преценка е видно и от факта, че Директиви 89/552 и 97/36 не уреждат подробно упражняването му. Всъщност единствените критерии, които тези директиви установяват за квалифицирането от съответната държава членка на дадено събитие като събитие от голямо значение, са посочени в съображение 21 от Директива 97/36, съгласно което трябва да се касае за изключително събитие, което е от интерес за широката публика в Съюза или в дадена държава членка или в значителна част от определена държава членка и което е организирано предварително от организатор на събития, който е законно упълномощен да продава правата, свързани с това събитие.

16      Тъй като тези критерии са относително неточни, всяка държава членка следва да ги изпълни с конкретно съдържание и да прецени интереса на съответните събития за широката публика с оглед на социалните и културните особености на своето общество.

17      На трето място, следва да се посочи, че по силата на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 Комисията разполага с право на контрол относно правомерността на националните мерки за определяне на събития от голямо значение, което право ѝ позволява да отхвърли несъвместимите с правото на Съюза мерки.

18      В рамките на тази проверка Комисията е длъжна да следи дали са изпълнени следните условия:

–        дали съответното събитие е вписано в списъка по член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 по ясна и прозрачна процедура и в подходящо и реално време,

–        дали за такова събитие може основателно да се счита, че е от голямо значение,

–        дали определянето на съответното събитие като събитие от голямо значение е съвместимо с общите принципи на правото на Съюза като принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация, с основните права, с принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване, както и с правилата относно свободната конкуренция.

19      При тези условия контролното правомощие е ограничено по-специално по отношение на проверката на второто и третото условие по предходната точка.

20      От една страна, от значението, което има посоченото в точка 13 от настоящото решение право на преценка на държавите членки, всъщност следва, че контролното правомощие на Комисията трябва да бъде ограничено до установяване на явни грешки в преценката, допуснати от държавите членки при определянето на събитията от голямо значение. В този смисъл, за да провери дали е допусната такава грешка в преценката, Комисията би трябвало по-специално да установи дали съответната държава членка е разгледала внимателно и безпристрастно всички относими към конкретния случай данни, които подкрепят направените заключения (вж. по аналогия Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14, и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Gowan Comércio Internacional e Serviços, C‑77/09, Сборник, стр. I‑13533, точки 56 и 57).

21      От друга страна, по отношение по-специално на третото условие, посочено в точка 18 от настоящото решение, не може да се пренебрегне фактът, че правомерното определяне на дадено събитие като събитие от голямо значение неизбежно поражда пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост, които пречки законодателят на Съюза е предвидил и, както бе посочено в точка 11 от настоящото решение, е приел като обосновани с оглед на целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на тези събития.

22      С оглед гарантиране на полезното действие на член 3а от Директива 89/552 следва да се констатира, че ако дадено събитие правомерно е определено от държава членка като събитие от голямо значение, Комисията е длъжна да разгледа само онези последици, породени от определянето върху свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост, които надхвърлят последиците, присъщи за включването на събитието в списъка по член 3а, параграф 1.

 По първото основание

 Доводи на страните

23      Първото основание по същество съдържа шест части. С първата от тях FIFA твърди, че изложените от Общия съд съображения относно действителната според него същност на финалната фаза на световното първенство по футбол са противоречиви.

24      С втората част на това основание се поддържа, че Общият съд изглежда възприема противоречиви и несъвместими позиции, от една страна, като твърди, че световното първенство по футбол има единен характер, а от друга страна, като изтъква, че някои специфични обстоятелства могат да докажат обратното.

25      Третата част на това основание се отнася до точка 95 от обжалваното съдебно решение, съгласно която отправящата уведомлението държава членка не трябва да представя конкретни съображения за включването в списъка ѝ със събития от голямо значение на цялата финална фаза на световното първенство по футбол. По този начин Общият съд възпрепятствал извършването от Комисията на сериозна проверка и задълбочен преглед на съвместимостта на мерките, предмет на уведомление, с правото на Съюза.

26      В рамките на четвъртата част на първото основание FIFA твърди, че противно на приетото в обжалваното съдебно решение, Комисията следва да обоснове пред Общия съд извода си, че всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол представляват едно-единствено събитие от голямо значение. В този смисъл нито FIFA, нито която и да било друга заинтересована страна била длъжна да изтъква специфични обстоятелства, за да докаже обратното.

27      С петата част на първото основание FIFA твърди, че като е изтъкал съображения, които не се съдържат в спорното решение, Общият съд е надхвърлил пределите на съдебния контрол, който следва да упражни.

28      Според шестата част на посоченото основание Общият съд допуснал грешка като приел, че Комисията е мотивирала в достатъчна степен включването на цялата финална фаза на световното първенство по футбол в белгийския списък със събития от голямо значение.

29      Комисията, Кралство Белгия и Обединеното кралство оспорват обосноваността на първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата на FIFA.

 Съображения на Съда

30      Предвид значението за разсъжденията на Общия съд на съображенията, изложени в точка 95 от обжалваното съдебно решение, на първо място следва да се разгледа третата част на първото основание на жалбата.

–       По третата част на първото основание

31      Най-напред следва да се отбележи, че съгласно приетото от Общия съд в точка 72 от обжалваното съдебно решение световното първенство по футбол може с основание да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, които се разделят на „гала“ срещи и „обикновени“ срещи. Освен това видно от точка 5 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разглежда понятието „световно първенство по футбол“, посочено в съображение 18 от Директива 97/36, в смисъл, че включва единствено финалната фаза на това състезание.

32      При все това нито споменатото съображение, нито друг текст от Директива 85/552 или 97/36 съдържа указание, въз основа на което може да се установи, че понятието „световно първенство по футбол“ визира единствено финалната фаза на същото. В този смисъл посоченият термин по принцип трябва да обхваща и началния етап на първенството, тоест всички елиминаторни срещи. Установено е обаче, че елиминаторните срещи преди финалната фаза като цяло не могат да предизвикат същия интерес на широката публика на държавата членка като този по време на финалната фаза. Всъщност само някои точно определени елиминаторни срещи могат да предизвикат такъв интерес, като например тези, в които играе националният отбор на съответната държава членка или други отбори от неговата квалификационна група.

33      Освен това не може разумно да се оспори фактът, че значението на „гала“ срещите като цяло е по-голямо от това на предхождащите ги срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол, тоест от срещите в групите. Не би могло следователно a priori да се приеме, че значението на последната категория срещи е същото като това на първата категория и че поради това всички срещи в групите без разлика са познати като едно-единствено събитие от голямо значение, също като „гала“ срещите. В този смисъл квалифицирането на отделните срещи като събитие от голямо значение може да бъде различно за всяка държава членка.

34      От изложените съображения следва, че законодателят на Съюза не е искал да установи, че „световното първенство по футбол“ по смисъла на съображение 18 от Директива 97/36 обхваща само финалната фаза на това първенство и че същото представлява едно-единствено неделимо събитие. Напротив, световното първенство по футбол трябва да се разглежда като събитие, което по принцип може да се раздели на различни срещи или етапи, които невинаги могат да бъдат квалифицирани като събитие от голямо значение.

35      Следва обаче да се уточни, че този неправилен прочит от Общия съд на съображение 18 от Директива 97/36, и в частност на понятието за световното първенство по футбол, не е от значение за настоящото дело.

36      Най-напред, по отношение на изключването на елиминаторните срещи от понятието за световно първенство по футбол е достатъчно да се напомни, че белгийските органи не са ги включили в списъка със събитията от голямо значение и че следователно спорното решение не се отнася до тях.

37      По-нататък, следва да се констатира, че в точки 102—108 от обжалваното съдебно решение въз основа на материалите, представени му от FIFA, и с оглед на конкретното им възприемане от Фламандската и Френската общност Общият съд е разгледал дали всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол действително предизвикват достатъчен интерес от обществеността, за да бъдат част от събитие от голямо значение (вж. точки 55—57 от настоящото решение). Като приел обаче, че това е така, Общият съд с основание е констатирал, че във Фламандската и Френската общност всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол могат да се считат за едно-единствено събитие от голямо значение. Поради това преценката на Общия съд фактически съответства на изводите, направени в точка 34 от настоящото решение.

38      Накрая, видно от съображенията, изложени в точка 66 от настоящото решение, неправилният прочит на съображение 18 от Директива 97/36 няма отражение върху извода на Общия съд, че мотивите на спорното решение отговарят на условията по член 253 ЕО.

39      В този смисъл, като посочва съображенията, изложени в точка 31 от настоящото решение, в точка 95 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че никоя държава членка не е длъжна да съобщава на Комисията конкретните причини, поради които е определила цялата финална фаза на световното първенство по футбол за едно-единствено събитие от голямо значение за нея.

40      Като се има предвид обаче, че финалната фаза на световното първенство по футбол като цяло не може правомерно да бъде включена в списъка със събития от голямо значение, без да се отчете интересът към различните срещи от нея в съответната държава членка, то последната не е освободена от задължението да съобщи на Комисията съображенията, които позволяват да се приеме, че в конкретния контекст на нейното общество финалната фаза на световното първенство по футбол представлява едно-единствено събитие, което трябва да се счита, че като цяло е от голямо значение за това общество, а не да се разглежда като сбор от отделни събития, разделени на срещи, предизвикващи различна степен на интерес.

41      Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 95 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не може да разглежда включването на срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като противоречащо на правото на Съюза с довода, че съответната държава членка не ѝ е съобщила конкретните съображения, обосноваващи характера им на събитие от голямо значение за нейното общество.

42      При тези условия следва да се разгледа дали поради тази грешка обжалваното съдебно решение трябва да се отмени.

43      Видно от практиката на Съда в това отношение, грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, ако диспозитивът на това решение изглежда обоснован поради други правни съображения (вж. в този смисъл Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 47, и Решение от 29 март 2011 г. по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, Сборник, стр. I‑2359, точка 136).

44      В настоящото дело следва да се отбележи, на първо място, че за да се позволи на Комисията да упражни контролните си правомощия, мотивите, въз основа на които държава членка определя дадено събитие като събитие от голямо значение, могат, ако са относими, да бъдат и много кратки. В този смисъл не следва да се изисква по-специално при самото уведомяване на съответните мерки държавата членка да посочи конкретни цифрови данни относно всеки елемент или част на събитието, предмет на уведомление до Комисията.

45      В това отношение следва да се уточни, че ако възникнат някакви съмнения въз основа на предоставените ѝ данни относно определянето на дадено събитие като събитие от голямо значение, Комисията трябва да поиска разяснения от съответната държава членка (вж. по аналогия Решение от 29 март 2012 г. по дело Комисия/Естония, C‑505/09 P, точка 67).

46      В случая от уведомителното писмо, което Кралство Белгия изпраща на Комисията на 10 декември 2003 г., споменато в съображение 1 от спорното решение и приложено към писмената защита, представена пред Общия съд, по-специално следва, че фламандското правителство е определило всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение с мотива, че те традиционно се излъчват по безплатни телевизионни канали и имат много голям брой зрители. Като пример в уведомлението се посочва, че предаванията, включващи различни срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол от 2002 г., във Фламандската общност са били гледани от 1,8 % до 9,9 % от зрителите или съответно от 101 200 до 546 800 зрители, а пазарният им дял е бил между 22,9 % и 86,6 %.

47      В уведомлението от 10 декември 2003 г. правителството на Френската общност също е определило всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение с мотива, че те са особено популярни за широката публика на тази общност, а не само за тези, които обичайно следят футболните състезания. Освен това посочените срещи традиционно се излъчвали по безплатни телевизионни канали и имали много голям брой зрители. В това отношение уведомлението се позовава и на предаванията, включващи различни срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол от 2002 г., гледани във Френската общност от 4,7 % до 30,1 % от зрителите, като пазарният им дял е бил съответно между 50,8 % и 63,4 %.

48      Тези данни, които Кралство Белгия е съобщило в съответствие с изискванията на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, позволяват на Комисията да упражни контрол и да поиска, ако прецени за необходимо и подходящо, допълнителни разяснения от тази държава членка или други доказателства, освен съдържащите се в нейното уведомление.

49      На второ място, няма каквото и да било основание да се счита, че Комисията не е упражнила такъв контрол, който по същността си е ограничен, и че предвид мотивите, посочени в точки 46 и 47 от настоящото решение, не е проверила дали белгийските органи не са допуснали явна грешка в преценката, като са определили, че всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол представляват събитие от голямо значение.

50      В това отношение, видно от най-напред от съображение 6 от спорното решение, Комисията в действителност е проверила дали всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол, в това число следователно и „обикновените“ срещи, имат особен отзвук във Фламандската и Френската общност, тоест дали срещите от този турнир са особено популярни за широката публика, а не само за телевизионните зрители, които по принцип следят излъчваните по телевизията футболни срещи. Освен това, видно от съображение 16 от това решение, Комисията е взела предвид факта, че целият този турнир, включително следователно и „обикновените“ срещи от него, винаги се излъчва по безплатни телевизионни канали и привлича голям брой зрители.

51      По-нататък, уведомлението, посочено в точки 46 и 47 от настоящото решение, позволява на Комисията да констатира по-специално от колко зрители са гледани и какъв пазарен дял са заемали предаванията, включващи най-непопулярните срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол, всички от които са „обикновени“ срещи. Освен това уведомлението от 10 декември 2003 г. изяснява причините, поради които броят на зрителите на някои от тези срещи може да изглежда малък, като посочва защо същите тези срещи предизвикват достатъчен интерес от обществеността, за да бъдат част от събитие от голямо значение.

52      При все това FIFA не е оспорила факта, че спорното решение е основано на такива документи.

53      Накрая, FIFA няма основания да твърди, че евентуално недостатъчната степен на контрол от страна на Комисията е следствие от факта, че проверката ѝ е извършена с оглед на данните, налични към момента на получаване на уведомлението от Кралство Белгия от 10 декември 2003 г., и че не отчита по-късни данни, налични към датата на приемането на спорното решение.

54      В това отношение следва да се посочи, че такова твърдение за нарушение не е изтъкнато в първоинстанционното производство. Всъщност пред Общия съд FIFA твърди само, че мотивите на спорното решение не указват от какво естество и откога са данните за белгийското медийно пространство, които Комисията е взела предвид. В този смисъл FIFA не твърди, че степента на контрол от страна на Комисията евентуално е недостатъчна, тъй като такова твърдение се отнася до съществото на спора. От постоянната съдебна практика обаче следва, че да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда основание, на което не се е позовала пред Общия съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. В рамките на производство по обжалване Съдът по принцип е компетентен само да прецени съображенията на Общия съд във връзка с вече обсъдените пред него основания (вж. Решение от 19 юли 2012 г. по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C‑628/10 P и C‑14/11 P, точка 111 и цитираната съдебна практика). Поради това посоченото по-горе твърдение за нарушение следва да се отхвърли като недопустимо.

55      На трето място, FIFA е имала възможност да докаже пред Общия съд, че Комисията е трябвало да стигне до заключението, че белгийските органи са допуснали явна грешка в преценката, като са определили всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение.

56      За тази цел обаче FIFA представя на Общия съд данни, свързани по-специално с броя на зрителите на финалните фази на световното първенство по футбол през 1998—2006 г., като поддържа, че те доказват, че във Фламандската и Френската общност „обикновените“ срещи не предизвикват особен отзвук сред телевизионните зрители, които не гледат редовно футбол.

57      Общия съд разглежда тези данни в точки 102—108 от обжалваното съдебно решение, но не потвърждава преценката на FIFA. Той приема, че FIFA не е доказала, че констатациите, съдържащи се в съображения 6 и 18 от спорното решение и споменати в точка 50 от настоящото решение, са опорочени поради грешка, нито че поради това Комисията е трябвало да стигне до заключението, че белгийските органи са допуснали явна грешка в преценката, като са определили всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение.

58      От изложеното следва, че грешката при прилагане на правото, която, както бе констатирано в точка 41 от настоящото решение, Общият съд е допуснал, не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, тъй като диспозитивът на това решение явно е обоснован поради други правни съображения. Третата част на първото основание следователно трябва да се отхвърли като неотносима.

–       По другите части на първото основание

59      По отношение на първата и втората част на първото основание следва да се напомни, че въпросът дали мотивите на решение на Общия съд са противоречиви е правен въпрос, който може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване, тъй като мотивите на решението трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на Общия съд (вж. в този смисъл Определение от 29 ноември 2011 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑235/11 P, точки 29 и 30, както и Решение от 19 декември 2012 г. по дело Комисия/Planet, C‑314/11 P, точки 63 и 64).

60      Задължението за непротиворечивост на мотивите обаче не се налага самоцелно, а за да се предостави възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за вземането на решението (вж. в този смисъл Определение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, посочено по-горе, точка 30, и Решение по дело Комисия/Planet, посочено по-горе, точка 64).

61      В случая следва да се отбележи, че критикуваните в рамките на първата и втората част мотиви са изложени в подкрепа на констатациите, съдържащи се в точки 72 и 95 от обжалваното съдебно решение. При все това, след като в точки 31—41 от настоящото решение се приема, че посочените констатации са погрешни, Съдът следва да замени мотивите с такива, които могат обосноват взетото решение.

62      В този смисъл, тъй като не са от съществено значение за констатациите, които Съдът приема за погрешни и заменя с други, посочените мотиви не могат повече да служат като основание за взетото решение и необходимостта от разглеждане на твърдяната им противоречивост отпада.

63      С оглед на отговора на четвъртата част на първото основание следва да се напомни, че в уведомлението на Кралство Белгия от 10 декември 2003 г. и в спорното решение са изложени съображенията, поради които всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол са определени като събитие от голямо значение. В този смисъл предвид презумпцията за законност на актовете на институциите на Съюза (Решение от 20 септември 2007 г. по дело Комисия/Испания, C‑177/06, Сборник, стр. I‑7689, точка 36) и с оглед на ограничения характер на контрола, който Комисията и Общият съд упражняват, именно FIFA следва да оспори споменатите съображения пред Общия съд, като докаже, че Комисията е трябвало да стигне до заключението, че белгийските органи са допуснали явна грешка в преценката, като са включили всички срещи в списъка със събития от голямо значение. Впрочем FIFA е направила безуспешен опит да направи това (вж. точки 55—57 от настоящото решение).

64      При това положение четвъртата част на споменатото основание не може да се приеме.

65      По отношение на петата част на същото основание следва да се отбележи, че FIFA не е изложила точно съображенията, поради които счита, че Общият съд е надхвърлил пределите на съдебния контрол, който следва да упражни. Освен това тя не е посочила точно точките от обжалваното съдебно решение, в които се съдържат оспорените от нея мотиви. В съответствие с постоянната практика на Съда тази част от разглежданото основание трябва да се отхвърли като недопустима (вж. Решение от 2 април 2009 г. по дело France Télécom/Комисия, C‑202/07 P, Сборник, стр. I‑2369, точка 55, и Определение от 2 февруари 2012 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑404/11 P, точка 15).

66      По отношение на шестата част на първото основание следва да се отбележи, че видно от общите съображения, изложени в точки 107—111 от Решение от същата дата, като настоящото решение, по дело UEFA/Комисия (C‑201/11 P, публикувано в настоящия Сборник), мотивите на спорното решение отговарят на условията по член 253 ЕО. Всъщност с оглед на посочените общи съображения е достатъчно, че в съображения 6 и 16 от същото решение накратко се посочват причините, поради които Комисията счита, че всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол могат основателно да бъдат включени в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество, тъй като те позволяват на FIFA да разбере основанията за взетата мярка, а на Общия съд — да упражни контрол относно обосноваността на тази преценка.

67      С оглед на изложеното първото основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти необосновано.

 По второто основание

 Доводи на страните

68      Второто основание по същество съдържа четири части. С първата част FIFA поддържа, че Общият съд не е разгледал довода ѝ, свързан с указването на това от какъв вид и откога са данните, които Комисията е взела предвид за приемането на решението. Всъщност Общият съд трябвало да установи, че неясният израз „наличните данни за белгийското медийно пространство“, съдържащ се в съображение 3 от това решение, не отговаря на изискването за достатъчно мотиви. По-специално тъй като след приемането на решението от 7 април 2004 г. и преди приемането на заместващото го решение вследствие на Решение по дело Infront WM/Комисия, посочено по-горе, се провело световно първенство по футбол, Комисията трябвало да посочи броя на кои зрители и от кои години на провеждане на световното първенство по футбол е разгледала и взела предвид.

69      Според втората част на това основание в точки 71—73 от обжалваното съдебно решение Общият съд се основава на мотиви, които не се откриват никъде в спорното решение, за да приеме, че всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол могат да се считат за едно-единствено събитие и че Комисията не е длъжна да излага други мотиви, за да обоснове решението си за одобрение на включването на този турнир в белгийския списък със събития от голямо значение.

70      С третата част на същото основание FIFA упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като не отдал каквото и да било значение на практиката на другите държави членки, които не са включили „обикновените“ срещи в списъка със събития от голямо значение.

71      Четвъртата част на второто основание се отнася до тълкуването и прилагането на критериите, въз основа на които се установява голямото значение на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол. FIFA счита, от една страна, че Общият съд неправилно е одобрил констатацията на Комисията, че в Белгия всички тези срещи отговарят на критерия за „особен отзвук“, и също неправилно е приел, че Комисията достатъчно и точно е мотивирала тази си констатация. В това отношение Общият съд смесил критерия за „особен отзвук“ на събитията с този за популярността им. „Популярността“ на дадено събитие обаче не можела да е релевантен критерий и не била достатъчна, за да се приеме, че същото представлява „изключително събитие“ по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36. Освен това Общият съд не приложил правилно член 253 ЕО, като приел, че Комисията е мотивирала достатъчно и точно констатацията си относно критерия за „особен отзвук“.

72      От друга страна, Общият съд допуснал грешка като приел констатациите на Комисията, че всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол изпълняват изискванията на критерия, посочен в съображение 16 от спорното решение и свързан с традиционното излъчване в миналото на всички тези срещи и с големия брой зрители, който „обикновените“ срещи привличали. Според FIFA констатациите на Общия съд са лишени от основание и противоречат на фактите. Освен това същият неправилно приел, че Комисията е мотивирала достатъчно и точно извода си, според който посочените изисквания са изпълнени.

73      В това отношение Общият съд по-специално се позовал на броя зрители според непредставителна извадка за срещите, като премълчал за тези от тях, на които били регистрирани най-малко зрители. Освен това той трябвало да констатира, че средният брой зрители на „обикновените“ срещи в Белгия не представлява „много широка аудитория“. Той допуснал грешка и при обясняването на малкия брой зрители на някои „обикновени“ срещи.

74      Накрая, FIFA критикува точка 117 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд се е произнесъл по доводите за оспорване на пропорционалността на включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в белгийския списък със събития от голямо значение. FIFA твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че броят на зрителите потвърждавал, че този турнир основателно може да се счита за едно-единствено събитие от голямо значение и че следователно пропорционалността на мерките, предмет на уведомление, ipso facto е установена.

75      Според Комисията второто основание на жалбата отчасти е недопустимо и отчасти е неотносимо. Освен това, както заключавали също Кралство Белгия и Обединеното кралство, то било лишено от основание.

 Съображения на Съда

76      По отношение на указването на това от какъв вид и откога са данните, взети предвид в спорното решение, видно от съображенията, изложени в точка 66 от настоящото решение, Комисията не е била длъжна да ги уточнява в решението си.

77      При тези условия, както бе прието и в точки 59—62 от настоящото решение, отпада необходимостта от разглеждане на въпроса дали Общият съд в достатъчна степен е отговорил на довода на FIFA относно указването на това от какъв вид и откога са споменатите данни.

78      Следователно първата част на второто основание не може да се приеме.

79      По отношение на втората част на посоченото основание следва да се напомни, че в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС Общият съд не може да замести мотивите на автора на обжалвания акт със свои мотиви и не може да попълни празнина в мотивите на този акт със свои собствени мотиви, като при това съображенията му не са свързани с нито една преценка, съдържаща се в това решение (вж. в този смисъл Решение от 24 януари 2013 г. по дело Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, точки 87—90 и цитираната съдебна практика).

80      В случая обаче съображенията, изложени в точки 71—73 от обжалваното съдебно решение, не попълват празнина в мотивите на спорното решение, а целят да определят доколко отговарят на изискванията на приложимата в тази област уредба на Съюза. В този смисъл Общият съд не е заместил мотивите на автора на обжалвания акт, а само е упражнил контрол за законосъобразност в съответствие с възложената му компетентност.

81      Следователно втората част на второто основание следва да се отхвърли като необоснована.

82      По отношение на третата част на същото основание следва да се отбележи, че пред Общия съд FIFA не е изтъкнала основание, изведено от обстоятелството, че за преценката дали „обикновените“ срещи са от голямо значение за белгийското общество следва да се вземе предвид практиката на другите държави членки. В жалбата си FIFA само отбелязва тази практика, без обаче да поддържа, че спорното решение е незаконосъобразно, тъй като белгийските органи и Комисията не са ѝ отдали каквото и да било значение.

83      В съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 54 от настоящото решение, третата част трябва следователно да се отхвърли като недопустима.

84      В рамките на четвъртата част на споменатото основание FIFA най-напред се позовава на редица доводи, с които иска да докаже, че отнасящите се до „обикновените“ срещи параметри не отговарят на критериите, посочени в съображения 6 и 16 от спорното решение и установени от белгийските органи за целите на определянето на събития от голямо значение.

85      С тези доводи обаче FIFA в действителност иска от Съда да замести преценката на фактите на Общия съд със своя преценка, без да е доказала, че фактите и доказателствата, представени на Общия съд, са били изопачени. Следователно с оглед на постоянната практика на Съда тези доводи трябва да се отхвърлят като недопустими (вж. Решение от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 85, както и Решение по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, посочено по-горе, точка 180).

86      По-нататък, по отношение на довода, изведен от твърдението за смесване на критерия за „особен отзвук“ на събитията с този за тяхната популярност, следва да се отбележи, че FIFA не е изтъкнала такова основание пред Общия съд. В съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 54 от настоящото решение, този довод следователно трябва да се отхвърли като недопустим.

87      Колкото до твърденията за нарушение поради недостатъчна мотивираност на спорното решение, те в действителност съвпадат с шестата част на първото основание и поради това следва да се отхвърлят с мотивите, посочени в точка 66 от настоящото решение.

88      Накрая, следва да се отбележи, че доводът, свързан с пропорционалността на включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество, се основава на погрешен прочит на точка 117 от обжалваното съдебно решение. Всъщност в тази точка 117 Общият съд не отхвърля довода, като се основава на обстоятелството, че пропорционалността на мерките, предмет на уведомление, е установена ipso facto, тъй като всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол могат правомерно да се считат за едно-единствено събитие от голямо значение. Общият съд е отхвърлил основанието с мотива, че изхожда от погрешна предпоставка, тъй като е изведено от твърдението, че приетите от белгийските органи мерки са непропорционални, доколкото „обикновените“ срещи не са от голямо значение. В точки 98—119 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд основателно приема, каквато практика той следва оттогава, че за всички срещи може да се приеме, че са от голямо значение за белгийското общество.

89      При тези условия посоченият довод на FIFA не може да се приеме.

90      С оглед на изложеното второто основание на жалбата трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти необосновано.

 По третото основание

 Доводи на страните

91      Третото основание по същество съдържа седем части. С първата част FIFA поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като въз основа на изтъкнати от самия него мотиви в точки 129 и 130 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорното решение установява пропорционалността на ограниченията на свободното предоставяне на услуги и на правото на установяване, до които водят мерките, предмет на уведомление. Според FIFA обаче Комисията, а не Общият съд трябва да разгледа тези ограничения. В този смисъл последният не можел да приеме, че тъй като финалната фаза на световното първенство по футбол има „единен характер“, Комисията — която не се е позовала на твърдение за такъв характер на турнира — не е длъжна да доказва, че ограниченията, до които води спорното решение, са необходими, подходящи и пропорционални.

92      Според втората част на същото основание Общият съд допуснал грешка, като в точки 55, 56 и 127 от обжалваното съдебно решение заключил, че целта да се осигури широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития от голямо значение и правото на информация обосновават ограниченията, до които води спорното решение. Всъщност широкият достъп на обществеността не следвал да се смесва с неограничения достъп на същата. В този смисъл правото на информация не предполагало право да се гледат по безплатни канали всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол и не обосновавало забраната за излъчване на някоя от тези срещи на изключителна основа от телевизионен оператор, различен от тези на безплатни телевизионни канали.

93      Според третата част на споменатото основание на FIFA Общият съд е трябвало да констатира, че Комисията е длъжна да разгледа въпроса дали други мерки, които са по-малко ограничителни от тези, които са одобрени със спорното решение, биха позволили да се гарантира постигането на целта, преследвана с член 3а от Директива 89/552.

94      С четвъртата част на третото основание FIFA поддържа, че Комисията не следва да извършва ограничена проверка на съвместимостта с правото на Съюза на мерките, предмет на уведомление. Общият съд трябвало да приеме, че тя е длъжна да извърши сериозна проверка и задълбочен преглед.

95      Според петата част на същото основание Общият съд погрешно констатирал, че Комисията е мотивирала в достатъчна степен извода си относно пропорционалността на ограниченията на свободното предоставяне на услуги.

96      Според шестата част на споменатото основание на FIFA Общият съд е трябвало да констатира, че Комисията е длъжна да разгледа въпроса дали други мерки, които в по-малка степен засягат правото на собственост от тези, одобрени със спорното решение, биха позволили да се гарантира постигането на целта, преследвана с член 3а от Директива 89/552. Всъщност когато са засегнати две основни права, ограниченията по отношение на упражняването на едното от тях би трябвало да са подчинени на преценка на равновесието между разглежданите права, каквато Комисията не направила в решението си и съответно Общият съд не разгледал в обжалваното съдебно решение.

97      Според седмата част на третото основание на FIFA Общият съд недостатъчно мотивирано е приел, че пречките пред свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване и правото на собственост са обосновани.

98      Според Комисията, Кралство Белгия и Обединеното кралство третото основание е необосновано.

 Съображения на Съда

99      Първата част на третото основание е следствие от неправилен прочит на точки 129 и 130 от обжалваното съдебно решение. Всъщност Общият съд не приема, че спорното решение установява пропорционалността на ограниченията на свободното предоставяне на услуги и на правото на установяване в резултат от мерките, предмет на уведомлението от Кралство Белгия. Също като по отношение на довода, посочен в точка 88 от настоящото решение, Общият съд отхвърля основанието на FIFA като необосновано с мотива, че то изхожда от погрешна предпоставка, тъй като е изведено от твърдението, че за да е пропорционален, списъкът със събития от голямо значение би трябвало да включва само „гала“ срещите, тъй като само те са от голямо значение за белгийското общество.

100    Следователно първата част на споменатото основание трябва да се отхвърли като необоснована.

101    По отношение на втората част на споменатото основание следва да се посочи, че в точки 54—58 и 127 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е заключил, че целта да се осигури широк достъп на обществеността до телевизионно излъчване на събития от голямо значение и правото на информация обосновават конкретните ограничения, до които е довело спорното решение. Той се произнася по този въпрос в общ контекст, като констатира, че тъй като се отнасят до събития от голямо значение, мерките по член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 могат да бъдат обосновани от споменатата цел и от правото на информация, при условие че могат да гарантират реализирането им и не надхвърлят необходимото за постигането им. С оглед обаче на принципите, посочени в точки 11 и 12 от настоящото решение, тази констатация не може да бъде оспорена.

102    Освен това от съображенията, изложени в точки 11, 21 и 22 от настоящото решение, следва, че противно на поддържаното от FIFA, Общият съд не е бил длъжен да съвмести посочените цели с изискванията за свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване.

103    При тези условия втората част на третото основание не може да се приеме.

104    По отношение на третата част на същото основание от съображение 17 от спорното решение е видно, че Комисията е разгледала въпроса дали мерките, предмет на уведомлението от Кралство Белгия, са пропорционални. Такова разглеждане на пропорционалността обаче непременно предполага проверка дали целите от общ интерес могат да бъдат постигнати с мерки, които са по-малко ограничителни за споменатите свободи на движение. При тези условия FIFA не може да поддържа, че Комисията напълно е пропуснала да провери съществуването на възможност за използването на такива мерки. В това отношение не е от значение фактът, че в споменатото съображение само се споменава свободното предоставяне на услуги, тъй като проверката на пропорционалността по същество не е различна за ограниченията на свободата на установяване, до които са довели мерките, предмет на уведомление, и за това дали последните не биха засегнали тази свобода само по изключение.

105    Освен това в точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда по-малко ограничителните мерки, които FIFA предлага, и констатира, че те не са съвместими с определението за свободна телевизия, съдържащо се в съображение 22 от Директива 97/36. Такива мерки следователно не позволяват да се гарантира реализирането на целите от общ интерес по-ефикасно, отколкото с мерките, предмет на уведомлението от белгийските органи. При тези условия Общият съд може да заключи, че Комисията не е била длъжна да разгледа такива мерки, преди да се произнесе по въпроса за пропорционалността на включването на всички срещи от световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество.

106    Следователно третата част на споменатото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

107    По отношение на четвъртата част на същото основание от точки 19 и 22 от настоящото решение е видно, че когато одобрява националните мерки за определяне на събития от голямо значение, Комисията следва да упражни ограничен контрол. FIFA следователно погрешно счита, че Общият съд е трябвало да приеме, че Комисията е длъжна да извърши „сериозна“ проверка и да направи „задълбочен преглед“ на съвместимостта на мерките, предмет на уведомление, с правото на Съюза.

108    Следователно четвъртата част на третото основание не би могла да се приеме.

109    По отношение на петата част на посоченото основание следва да се констатира, че предвид общите съображения, изложени в точки 107—111 от Решение по дело UEFA/Комисия, посочено по-горе, мотивите на спорното решение са достатъчни, така че същата трябва да се отхвърли като необоснована.

110    По отношение на шестата част на третото основание от съображенията, изложени в точки 11, 21 и 22 от настоящото решение, е видно, от една страна, че засягането на правото на собственост на FIFA е следствие от самия член 3а от Директива 85/552 и че по принцип то може да се обоснове с целта за защита на правото на информация и на гарантиране на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития от голямо значение. От друга страна, като се има предвид че всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол, взети заедно, са определени правомерно от белгийските органи за събитие от голямо значение, Комисията не е била длъжна да провери дали последиците от това определяне върху правото на собственост на FIFA надхвърлят последиците, които неизбежно възникват от включването на събитието в списъка със събитията, определени от тези органи.

111    В случая обаче FIFA не е представила на Общия съд каквито и да било доказателства, позволяващи да се констатира, че последиците за правото ѝ на собственост от определянето на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение имат такъв прекомерен характер.

112    При тези обстоятелства шестата част на посоченото основание трябва да се отхвърли като необоснована.

113    Накрая, по отношение на седмата част на същото основание е достатъчно да се посочи, че в точки 125—130 и 136—142 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изложил достатъчно мотиви, които да позволят на FIFA да се запознае с причините, поради които доводите ѝ не са приети, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.

114    Поради това посочената част не може да бъде приета.

115    С оглед на изложеното третото основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти необосновано.

116    Тъй като нито едно от посочените от FIFA в подкрепа на жалбата ѝ три основания не може да се приеме, жалбата следва изцяло да се отхвърли.

 По съдебните разноски

117    Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на FIFA и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Fédération internationale de football association (FIFA) да заплати съдебните разноски.

Подписи


* Език на производството: английски.