Дело C‑333/13
Elisabeta Dano
и
Florin Dano
срещу
Jobcenter Leipzig
(Преюдициално запитване,
отправено от Sozialgericht Leipzig)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на хора — Гражданство на Съюза — Равно третиране — Икономически неактивни граждани на държава членка, които пребивават на територията на друга държава членка — Изключване на тези лица от кръга на лицата с право на специални парични обезщетения, независещи от вноски по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 — Директива 2004/38/ЕО — Право на пребиваване за повече от три месеца — Член 7, параграф 1, буква б) и член 24 — Условие да се разполага с достатъчно средства“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 11 ноември 2014 г.
1. Социална сигурност — Работници мигранти — Равно третиране по смисъла на член 4 от Регламент № 883/2004 — Приложно поле — Специални парични обезщетения, независещи от вноски — Включване
(член 3, параграф 3 и членове 4 и 70 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; съображения 3 и 7 от Регламент № 1247/92 на Съвета)
2. Социална сигурност — Работници мигранти — Директива 2004/38 — Социално подпомагане — Понятие — Независещи от вноски специални парични обезщетения по член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004 — Включване
(член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Принцип на равно третиране — Задължение на приемащата държава членка да предоставя право на социални помощи на икономически неактивните граждани на другите държави членки — Условия — Пребиваване на територията на приемащата държава членка в съответствие с условията по Директивата — Задължение на икономически неактивния гражданин на Съюза да разполага с достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство
(членове 4 и 70 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; съображение 10, член 7, параграф 1, буква б) и член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на Хартата на основните права на Съюза — Национално дело с предмет, който няма връзка с правото на Съюза — Липса на компетентност на Съда
(член 6, параграф 1 ДЕС; член 267 ДФЕС; член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 70 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2004/88 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 1244/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че „специалните парични обезщетения, независещи от вноски“ по смисъла на член 3, параграф 3 и член 70 от Регламента, попадат в приложното поле на член 4 от него.
Всъщност, от една страна, от текста на член 3 от Регламент № 883/2004 ясно следва, че този регламент се прилага за специалните парични обезщетения, независещи от вноски. От друга страна, наистина член 70, параграф 3 от Регламента по изключение предвижда някои разпоредби на Регламента да не се прилагат към въпросните обезщетения, но сред тези разпоредби не е член 4. Накрая, видно от съображения 3 и 7 от Регламент № 1247/92, особената разпоредба, включена с този регламент в Регламент № 1408/71, се отличава с това, че предвижда непрехвърляемост на специалните парични обезщетения, независещи от вноски, в замяна на равно третиране в държавата по пребиваване.
(вж. точки 49 и 51—55; точка 1 от диспозитива)
2. „Специалните парични обезщетения, независещи от вноски“ по член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 1244/2010, попадат в обхвата на понятието „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки. Всъщност посоченото понятие обозначава съвкупността от схеми за помощи, които са установени от публичните органи на национално, регионално или местно равнище и от които се ползват лицата, които не разполагат с достатъчно средства, за да задоволят основните си потребности и тези на семейството си, и поради това има опасност по време на пребиваването си да се превърнат в тежест за публичните финанси на приемащата държава членка, като това би могло да се отрази на общото равнище на предоставяните от тази държава помощи.
(вж. точка 63)
3. Член 24, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, както и член 4 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 1244/2010, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която някои граждани на други държави членки са изключени от кръга на лицата с право на определени „специални парични обезщетения, независещи от вноски“ по смисъла на член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004, въпреки че тези обезщетения са гарантирани на намиращите се в същото положение граждани на приемащата държава членка, доколкото тези граждани на други държави членки нямат право на пребиваване в приемащата държава членка въз основа на Директива 2004/38.
Всъщност съгласно член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 всички граждани на Съюза, които пребивават въз основа на тази директива на територията на приемащата държава членка, се ползват с третиране, еднакво с третирането на гражданите на тази държава членка в рамките на обхвата на приложение на Договора. Оттук следва, че що се отнася до достъпа до упоменатите по-горе социални помощи, гражданите на Съюза могат да изискват да бъдат третирани еднакво с гражданите на приемащата държава членка само ако пребиваването им на територията на приемащата държава членка отговаря на условията по Директива 2004/38. Да се приеме, че лицата без право на пребиваване въз основа на Директива 2004/38 могат да имат право на социални помощи при същите условия като приложимите за гражданите на страната, би било в противоречие с една от целите на Директивата, изложена в съображение 10, а именно да не се допуска гражданите на Съюза от други държави членки да се превръщат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка.
Ето защо, когато става дума за икономически неактивни граждани на Съюза, продължителността на чието пребиваване в приемащата държава членка е над три месеца, но под пет години, следва да се провери дали пребиваването на тези граждани отговаря на условията по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38, едно от които е съответният икономически неактивен гражданин на Съюза да разполага с достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство — условие, което има за цел да не се допуска икономически неактивните граждани на Съюза да използват системата за социална закрила в приемащата държава членка, за да се препитават. Въз основа на тази разпоредба всяка държава членка трябва да има възможността да откаже да отпуска социални помощи на икономически неактивни граждани на Съюза, които упражняват свободата си на движение с единствената цел да получат достъп до социалното подпомагане в друга държава членка, въпреки че не разполагат с достатъчно средства, за да имат право на пребиваване. В това отношение следва да се извършва конкретна проверка на икономическото състояние на всяко заинтересовано лице, без да се вземат предвид поисканите социални помощи.
Същият извод се налага и при тълкуването на член 4 от Регламент № 883/2004, доколкото съгласно член 70, параграф 4 от Регламента „специалните парични обезщетения, независещи от вноски“ по смисъла на член 70, параграф 2, се предоставят изключително в държавата членка, в която пребивава заинтересованото лице, в съответствие с нейното законодателство.
(вж. точки 68, 69, 74, 76, 78, 80, 83 и 84; точка 2 от диспозитива)
4. Член 70 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 1244/2010, който дефинира понятието „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, няма за цел да определи материалноправните условия за възникването на правото на такива обезщетения. Следователно компетентен да определи тези условия е законодателят на всяка държава членка. При това положение, доколкото тези условия не са уредени нито в Регламент № 883/2004, нито в Директива 2004/38, нито в други актове на вторичното право на Съюза, което означава, че държавите членки са компетентни да определят условията за отпускане на такива обезщетения, също държавите членки са компетентни да определят и обхвата на социалната закрила, осигурявана с подобен род обезщетения.
Следователно, когато определят условията за отпускане и обхвата на специалните парични обезщетения, независещи от вноски, държавите членки не прилагат правото на Съюза.
Оттук следва, че не е от компетентността на Съда да се произнесе по въпроса дали членове 1, 20 и 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да отпускат на гражданите на Съюза независещи от вноски парични помощи за основна социална закрила, които да им дават възможност за постоянно пребиваване, или при отпускането на такива помощи държавите членки могат да се ограничат с осигуряването на необходимите средства за връщане в държавата по произход.
(вж. точки 87—92)