Преюдициално запитване от Tallinna Ringkonnakohus (Естония), постъпило на 13 юни 2017 г. — Eesti Pagar AS/Ettevõtluse Arendamise Sihtasutus, Majandus- ja Kommunikatsiooniministeerium

(Дело C-349/17)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tallinna Ringkonnakohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eesti Pagar AS

Ответници: Ettevõtluse Arendamise Sihtasutus, Majandus- ja Kommunikatsiooniministeerium

Преюдициални въпроси

1)    Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 800/2008¹ на Комисията относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) да се тълкува в смисъл, че за целите на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако насърчаваната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен? Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за оттегляне от явяващия се пречка пред изпълнението на изискването за стимулиращ ефект договор? В случай че органите на държавите членки имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи поради оттегляне от договора могат да се считат за достатъчно незначителни от гледна точка на изпълнение на изискването за стимулиращ ефект?

2)    Задължен ли е орган на държава членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ, дори и когато Европейската комисия не е приела такова решение?

3)    Може ли орган на държава членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията за групово освобождаване, но която в действителност е неправомерна — да породи с действията си оправдани правни очаквания у получателите на помощта? За пораждането на оправдани правни очаквания у получателите достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се търси баланс между обществения и личния интерес? При търсенето на такъв баланс от значение ли е дали Европейската комисия е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар?

4)    Какъв давностен срок е приложим към решение на орган на държава членка за възстановяване на неправомерна помощ? Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999² на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95³ на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности?

Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз или Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности?

5)    Когато приема решение за възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея? При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока?

____________

¹ ОВ L 214, 2008 г., стр. 3.

² ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

³ ОВ L 312, 1995 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166.