РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
10 март 2016 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Пазар на цимент и свързани продукти — Административно производство — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 18, параграфи 1 и 3 — Решение за изискване на информация — Мотивиране — Уточненост на искането“
По дело C‑247/14 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 май 2014 г.,
HeidelbergCement AG, установено в Хайделберг (Германия), за което се явяват U. Denzel, C. von Köckritz и P. Pichler, Rechtsanwälte,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейска комисия, за която се явяват M. Kellerbauer, L. Malferrari и R. Sauer, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: M. Ilešič (докладчик), председател на втори състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юни 2015 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 октомври 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си HeidelbergCement AG (наричано по-нататък „HeidelbergCement“) иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 14 март 2014 г., HeidelbergCement/Комисия (T‑302/11, EU:T:2014:128, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата на това дружество за отмяна на Решение C (2011) 2361 окончателен на Комисията от 30 март 2011 година относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (преписка COMP/39520 — Цимент и свързани продукти) (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 Съгласно съображение 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167):
„Комисията следва да разполага с правомощия по отношение на [целия Съюз] да изисква предоставяне на информацията, необходима за разкриване на всички споразумения, решения или съгласувани практики, забранени от [член 101 ДФЕС] […]“.
3 Съгласно параграфи 1 и 3 от член 18 („Искания за предоставяне на информация“) от Регламент № 1/2003:
„1. За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може, чрез обикновено искане или чрез решение, да изиска от предприятията и от сдруженията на предприятия да предоставят цялата необходима информация.
[…]
3. Когато чрез решение Комисията изисква от предприятия или от сдружения на предприятия да дадат информация, тя следва да посочи правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срока, в който трябва да се предостави информацията. Тя посочва и санкциите, предвидени в член 23, и посочва или налага санкциите, предвидени в член 24. В допълнение тя посочва и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности.
[…]“.
Фактическата обстановка и спорното решение
4 Общият съд описва по следния начин фактическата обстановка:
„1 През ноември 2008 г. и септември 2009 г. в приложение на член 20 от Регламент [№ 1/2003] Комисията на Европейските общности извършва редица проверки в помещенията на дружества, осъществяващи дейност в циментовия сектор, включително в тези на жалбоподателя, HeidelbergCement AG. Тези проверки са последвани от изпращането на искания за предоставяне на информация съгласно член 18, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Така на 30 септември 2009 г., на 9 февруари и на 27 април 2010 г. на жалбоподателя са изпратени искания за предоставяне на информация.
2 С писмо от 8 ноември 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателя за намерението си да му изпрати решение, изискващо предоставянето на информация по реда на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, като му изпраща проект на въпросник, който възнамерява да приложи към това решение.
3 С писмо от 16 ноември 2010 г. жалбоподателят представя своето становище по проекта на въпросник.
4 На 6 декември 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че е решила да образува производство по реда на член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 срещу него и срещу седем други дружества, осъществяващи дейност в циментовия сектор, за предполагаеми нарушения на член 101 ДФЕС, отнасящи се до „ограничения на търговските потоци в Европейското икономическо пространство (ЕИП), включително ограничения на вноса в ЕИП от държави извън ЕИП, разпределяне на пазари, съгласуване на цени и свързани с тях антиконкурентни практики на пазара на цимент и свързаните с него продуктови пазари“ (наричано по-нататък „решението за образуване на производството“).
5 На 30 март 2011 г. Комисията приема [спорното] решение.
6 В [спорното] решение Комисията посочва, че съгласно член 18 от Регламент № 1/2003, за да изпълни задълженията, възложени ѝ с посочения регламент, тя може чрез обикновено искане или чрез решение да изиска от предприятията и от сдруженията на предприятия да предоставят цялата необходима информация (съображение 3 от [спорното] решение). След като припомня, че жалбоподателят е бил уведомен за намерението ѝ да приеме решение по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и е представил становището си относно проекта на въпросник (съображения 4 и 5 от [спорното] решение), с решение Комисията изисква от жалбоподателя и от дъщерните му дружества в Европейския съюз, които са пряко или непряко контролирани от него, да отговорят на въпросника в приложение I, което се състои от 94 страници и включва 11 поредици от въпроси (съображение 6 от [спорното] решение).
7 Комисията припомня и какви са предполагаемите нарушения, посочени в точка 4 по-горе (съображение 2 от [спорното] решение).
8 Като има предвид естеството и количеството на изисканата информация и тежестта на предполагаемите нарушения на правилата за конкуренция, Комисията приема за уместно да даде на жалбоподателя дванадесетседмичен срок за отговор на първите десет поредици от въпроси и двуседмичен срок за отговор на единадесетата поредица с предмет „Контакти и срещи“ (съображение 8 от [спорното] решение).
9 Разпоредителната част на [спорното] решение гласи следното:
„Член 1
[Жалбоподателят] с дъщерните си дружества, намиращи се в Европейския съюз, които са пряко или непряко контролирани от него, следва да предостави информацията, посочена в приложение I от настоящото решение, по начина, посочен в приложения II и III от същото решение, в дванадесетседмичен срок за предоставяне на отговор на въпроси 1—10 и двуседмичен срок за въпрос 11, считано от датата на съобщаване на настоящото решение. Всички приложения са неразделна част от настоящото решение.
Член 2
[Жалбоподателят] с дъщерните си дружества, намиращи се в Европейския съюз, които са пряко или непряко контролирани от него, са адресати на настоящото решение“.
10 На 18 април 2011 г. жалбоподателят отговаря на единадесетата поредица от въпроси. На 6 май 2011 г. той допълва отговора си.
11 С писмо от 26 май 2011 г. жалбоподателят моли срокът му за отговор на първите десет поредици от въпроси да бъде удължен с 18 седмици. С писмо от 31 май 2011 г. жалбоподателят е уведомен, че тази молба не е уважена. В това писмо обаче Комисията подчертава, че при мотивирано подадена молба относно съответните въпроси евентуално би могло да се допусне ограничено удължаване“.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
5 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 10 юни 2011 г., HeidelbergCement иска от Общия съд да отмени спорното решение.
6 В подкрепа на жалбата си HeidelbergCement излага пет основания, първо — нарушение на член 18 от Регламент № 1/2003, второ — нарушение на принципа на пропорционалност, трето — непълнота на мотивите на спорното решение, четвърто — нарушение на „принципа на точност“ и пето — нарушение на правото му на защита.
7 Общият съд отхвърля твърденията по тези основания като неоснователни, а вследствие на това и самата жалба.
Искания на страните
8 HeidelbergCement иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени спорното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя,
– при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе в съответствие с разрешените от Съда правни въпроси, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя пред Общия съд и пред Съда.
9 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– при условията на евентуалност, ако отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли първоинстанционната жалба, и
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По жалбата
10 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания. Първото основание е недостатъчен контрол и неправилно прилагане на предвидените в член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 изисквания относно посочването на целта на искането за предоставяне на информация. Второто основание е грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при преценката на задължението за мотивиране на избора на мярката за разследване и на определянето на срока за отговор. Третото основание е неправилни проверка, тълкуване и прилагане на „необходимостта“ от изисканата информация по смисъла на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Четвъртото основание е нарушение на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 предвид липсата на задължение за изготвяне, представяне и обработване на поисканата информация. Петото основание е противоречие на мотивите, изложени от Общия съд при преценката на оплакването за твърде кратък срок за отговор на искането за предоставяне на информация. С шестото си основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като нарушил изискването за конкретност на правните актове и не мотивирал обжалваното съдебно решение в частта относно оплакването за липса на конкретност. На последно място, седмото основание е нарушение на правото на защита, предвид задължението за оценка на информацията.
11 Най-напред следва да се разгледа първото основание.
Доводи на страните
12 С първото си основание, с което се оспорват точки 23—43 и 47 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят изтъква, че при проверката дали са спазени изискванията относно посочването на целта на искането за предоставяне на информация, които произтичат от член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Освен това обжалваното съдебно решение не било мотивирано в достатъчна степен, защото в него не било достатъчно конкретизирано съдържанието на решението за образуване на производството и на спорното решение, на които се позовава това съдебно решение; в обжалваното съдебно решение също така не било споменато дали в посочените решения могат да бъдат индивидуализирани едно или повече конкретни нарушения.
13 Комисията възразява, че мотивите на актовете на институциите на Съюза трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който той е бил приет, както и че изискването за излагане на мотиви трябва да е съобразено с обстоятелствата по конкретния случай. Искането за предоставяне на информация представлявало мярка за разследване, обикновено използвана в рамките на фазата на предварително проучване — етап, на който Комисията все още не разполага с точна информация за предполагаемото нарушение, а това трябвало да се отчита при преценката на правните изисквания относно необходимото съгласно член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 мотивиране. Ето защо задължението да се посочи достатъчно точно целта на искането, изобщо не означавало, че предполагаемото нарушение трябва да се опише в детайли, що се отнася до неговите естество, географски обхват, продължителност или вид конкретно засегнати продукти. Установяването на определено и отграничено във времето нарушение се извършвало чак на етапа на изложението на възраженията.
14 Според Комисията и в спорното решение, и в решението за образуване на производството има конкретни данни за естеството на предполагаемото нарушение, за неговия географски обхват и за визираните продукти. С оглед на кръга на своите адресати решението за образуване на производството съдържало конкретни данни за предполагаемите участници в това нарушение. Ето защо Общият съд правилно и без да наруши задължението си за мотивиране, приел в точка 42 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение във връзка с решението за образуване на производството съдържа достатъчно данни за целта на искането за предоставяне на информация. Освен това в спорното решение Комисията свела географската рамка на разследването до територията на ЕИП и във въпросника по-специално отчела някои целеви страни.
Съображения на Съда
15 HeidelbergCement по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че твърдението за липса на мотиви на спорното решение е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено. Става дума за правен въпрос, който подлежи на проверка от Съда в производството по обжалване (вж. решение Комисия/Salzgitter, C‑408/04 P, EU:C:2008:236, т. 55 и цитираната съдебна практика).
16 Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви на актовете на институциите на Съюза трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63 и Nexans и Nexans Франция/Комисия, C‑37/13 P, EU:C:2014:2030, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика).
17 По отношение в частност на мотивите на решението за изискване на информация следва да се напомни, че член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 определя какво основно те следва да съдържат.
18 Тази разпоредба всъщност предвижда, че Комисията следва да „посочи правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срока, в който трябва да се предостави информацията“. Тази разпоредба също така предвижда, че Комисията „посочва и санкциите, предвидени в член 23“, „посочва или налага санкциите, предвидени в член 24“, и „посочва и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности“.
19 Това специално задължение за мотивиране е основополагащо изискване, доколкото трябва не само да покаже обосноваността на искането за предоставяне на информация, но и да изясни на съответните предприятия обхвата на задължението за съдействие от тяхна страна, като същевременно съхрани правото им на защита (вж. по аналогия, що се отнася до решения на Комисията за проверка, решения Dow Chemical Ibérica и др./Комисия, 97/87—99/87, EU:C:1989:380, т. 26, Roquette Frères, C‑94/00, EU:C:2002:603, т. 47, Nexans и Nexans France/Комисия, C‑37/13 P, EU:C:2014:2030, т. 34 и Deutsche Bahn и др./Комисия, C‑583/13 P, EU:C:2015:404, т. 56).
20 Задължението да се посочи „целта на искането“, означава, че в искането си Комисията е длъжна да посочи предмета на своето разследване и следователно да конкретизира твърдяното нарушение на правилата на конкуренция (вж. в този смисъл решение SEP/Комисия, C‑36/92 P, EU:C:1994:205, т. 21).
21 В този аспект Комисията не е длъжна да съобщи на адресата на решение за искане за предоставяне на информация цялата информация, с която разполага за предполагаемите нарушения, нито да дава точна правна квалификация на тези нарушения, при условие че посочи ясно подозренията, които възнамерява да провери (вж. по аналогия решение Nexans и Nexans France/Комисия, C‑37/13 P, EU:C:2014:2030, т. 35 и цитираната съдебна практика).
22 Това задължение се обяснява по-специално с обстоятелството, че — както следва от член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и от съображение 23 от последния — за да изпълни задълженията, възложени ѝ с този регламент, Комисията може, чрез обикновено искане или чрез решение, да изиска от предприятията и от сдруженията на предприятия да предоставят „цялата необходима информация“.
23 Както правилно отбелязва Общият съд в точка 34 от обжалваното съдебно решение, „следователно Комисията може да изисква само предоставянето на информация, която да ѝ позволи да провери обосноваващите провеждането на разследването предположения за нарушения, посочени в искането за предоставяне на информация“.
24 Доколкото обаче необходимостта от информацията трябва да се прецени с оглед на целта, спомената в искането за предоставяне на информация, тази цел трябва да бъде посочена достатъчно точно, тъй като в противен случай ще бъде невъзможно да се определи дали информацията е необходима и Съдът няма да може да упражни контрол (вж. в този смисъл решение SEP/Комисия, C‑36/92 P, EU:C:1994:205, т. 21).
25 Следователно и в точка 39 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е постановил, че въпросът дали мотивите на спорното решение са достатъчни, зависи „от това дали предполагаемите нарушения, които Комисията възнамерява да провери, са изложени достатъчно ясно“.
26 По отношение на въпроса дали в констатацията на Общия съд в точка 43 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение е достатъчно мотивирано, е налице грешка при прилагане на правото, като начало следва да се отбележи, че в точка 42 от това решение Общият съд е подчертал, че мотивите на спорното решение „търпят критика, тъй като са изложени много общо, въпреки че е могло да бъдат уточнени“, но че може „все пак да се приеме, че разгледано във връзка с решението за образуване на производството, позоваването на ограниченията на вноса в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на разпределянето на пазари, както и на съгласуването на цени на пазара на цимент и на свързаните с него продуктови пазари предоставя минималната степен на яснота, позволяваща да се заключи, че изискванията на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 са спазени“.
27 В тази насока следва да се отбележи, че съгласно съображение 6 от спорното решение Комисията иска от жалбоподателя да отговори на въпросника в приложение I към решението. Както по същество посочва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, поместените там въпроси са изключително многобройни и обхващат твърде разнообразна по вид информация. Въпросникът в споменатото приложение по-конкретно изисква съобщаването на извънредно широка и подробна информация за значителен брой сделки — както национални, така и международни — които засягат дванадесет държави членки и обхващат период от десет години. Спорното решение обаче не излага ясно и недвусмислено подозренията за нарушение, даващи основание за приемането на това решение, и не позволява да се определи дали поисканата информация е необходима за целите на разследването.
28 С оглед по-специално на широкия обхват на въпросника, поместен в приложение I към това решение, който, както бе вече припомнено в съображение 6 от същото решение, отчита вече предоставените от разследваните предприятия в хода на цялото разследване сведения, първите две съображения към спорното решение всъщност съдържат само извънредно кратки, мъгляви и общи мотиви.
29 Тези две съображения имат следния текст:
„(1) Понастоящем Комисията разследва предполагаемо антиконкурентно поведение в сектора на цимента, на продукти на база цимент и други материали, използвани при производството на цимент и на продукти на база цимент […], в рамките на Европейския съюз/на Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП).
(2) […] Предполагаемите нарушения се отнасят до ограничения на търговията в Европейското икономическо пространство (ЕИП), и по-специално ограничения на вноса в ЕИП от държави извън ЕИП, разпределяне на пазари, съгласуване на цени и други свързани с тях антиконкурентни практики на пазарите на цимент и свързаните с него продукти. Ако наличието на такова поведение се потвърди, това би могло да представлява нарушение на член 101 ДФЕС и/или на член 53 от Споразумението за ЕИП“. [неофициален превод]
30 В съображение 6 от спорното решение се добавя, че „в приложение I е поискана допълнителна информация, необходима и за да може, при пълно познаване на фактите и на точния им икономически контекст, да се прецени дали разследваните практики са съвместими с правилата на конкуренция на [Европейския съюз]“. [неофициален превод]
31 Подобни мотиви не дават възможност да се установят достатъчно точно нито продуктите, предмет на разследването, нито подозренията за нарушение, които оправдават приемането на това решение. Следователно такива мотиви не позволяват нито на съответното предприятие да провери дали изисканата информация е необходима за целите на разследването, нито на съда на Съюза да упражни контрол.
32 Вярно е, че в светлината на съдебната практика, припомнена в точка 16 от настоящото решение, въпросът дали мотивите на спорното решение отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, трябва да се прецени с оглед не само на текста, но и на контекста, в който това решение се вписва и част от който по-специално е, както отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, решението за образуване на производството.
33 Мотивите на последното решение обаче не могат да отстранят проблема, че мотивите на спорното решение са кратки, мъгляви и общи.
34 Като начало, всъщност формулировката на предполагаемото нарушение в решението за образуване на производството също е особено кратка, мъглява и обща, доколкото там се говори за „ограничения на търговските потоци в Европейското икономическо пространство (ЕИП), включително ограничения на вноса в ЕИП от държави извън ЕИП, разпределяне на пазари, съгласуване на цени и свързани с тях антиконкурентни практики“.
35 На следващо място, относно продуктите, предмет на разследването, в решението за образуване на производството се говори — подобно на спорното решение — за пазарите на цимент и на свързани с него продукти. Макар това решение да уточнява, че „цимент и свързани с него продукти“ са циментът, продуктите на база цимент (например готови бетонови смеси) и други материали, използвани пряко или непряко за производството на продукти на база цимент (например клинкер, добавъчни материали, доменна шлака, гранулирана шлака от доменни пещи, гранулирана доменна шлака, летлива пепел)“, налага се изводът, че продуктите, предмет на разследването, са споменати там просто като примери.
36 На последно място, що се отнася до географския обхват на предполагаемото нарушение, мотивите на спорното решение, разглеждани във връзка с решението за образуване на производството, са двусмислени. Всъщност съгласно спорното решение предполагаемото нарушение обхваща територията на Съюза или на ЕИП. В решението за образуване на производството, прието три месеца по-рано, пък се говори за предполагаеми нарушения, географският обхват на които засяга „по-специално“ Белгия, Чешката република, Германия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Обединеното кралство. В това отношение двусмислеността на мотивите на спорното решение, разглеждани във връзка с решението за образуване на производството, се усилва поради съдържанието на приложения към спорното решение въпросник, който освен посочените по-горе десет държави членки се отнася и до търговски сделки, извършени в Дания и Гърция.
37 Вярно е, както подчертава Комисията, че искането за предоставяне на информация представлява мярка за разследване, обикновено използвана в рамките на фазата на проучване, която предхожда изложението на възраженията и единствената цел на която е да даде възможност на Комисията да събере информацията и документацията, необходими, за да се проверят наличието и значението на определена фактическа и правна обстановка (вж. в този смисъл решение Orkem/Комисия, 374/87, EU:C:1989:387, т. 21).
38 В допълнение, при все че по отношение на решения на Комисията за проверка Съдът е приел, че макар Комисията да е длъжна да посочи възможно най-точно какво се издирва и обстоятелствата, които трябва да бъдат проверени, за сметка на това не е необходимо в решението за проверка непременно да се посочат с точност границите на релевантния пазар, нито да се даде точна правна квалификация на подозираните нарушения, нито да се посочи периодът, през който те са били извършени, Съдът е обосновал тази постановка с факта, че проверките се извършват в началото на разследването, т.е. през период, през който Комисията все още не разполага с точна информация (вж. в този смисъл решение Nexans и Nexans France/Комисия, C‑37/13 P, EU:C:2014:2030, т. 36 и 37).
39 Изключително кратките, мъгляви, общи и в някои отношения двусмислени мотиви обаче не биха могли да отговарят на изискванията за мотивиране, определени с член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, за да оправдаят искане за предоставяне на информация, което, както в настоящия случай, е направено повече от две години след първите проверки, след като Комисията вече е била отправила няколко искания за предоставяне на информация до предприятия, подозирани за участие в нарушение, и то няколко месеца след решението за образуване на производството. С оглед на тези обстоятелства се налага изводът, че спорното решение е било прието в момент, когато Комисията вече е разполагала със сведения, които са щели да ѝ позволят да изложи по-точно подозренията към съответните предприятия за нарушение.
40 Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в точка 43 от обжалваното съдебно решение е постановил, че спорното решение е достатъчно мотивирано от правна гледна точка.
41 С оглед на изложените дотук съображения първото основание следва да бъде уважено.
42 Ето защо обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, доколкото Общият съд е приел, че мотивите на спорното решение отговарят на изискванията по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, без да е необходимо да се разглеждат нито твърдението за непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение, нито останалите основания, изложени от жалбоподателя.
По жалбата пред Общия съд
43 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решение на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Настоящият случай е именно такъв.
44 От точки 27—40 от настоящото решение следва, че твърдението, че първото основание на първоинстанционната жалба е налице, е основателно и че спорното решение трябва да бъде отменено поради нарушение на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003.
По съдебните разноски
45 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.
46 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
47 Тъй като жалбоподателят е поискал Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски както за първоинстанционното производство по дело T‑302/11, така и за производството по обжалване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 14 март 2014 г., HeidelbergCement/Комисия (T‑302/11, EU:T:2014:128).
2) Отменя Решение C (2011) 2361 окончателен на Комисията от 30 март 2011 година относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (преписка COMP/39520 — Цимент и свързани продукти).
3) Осъжда Европейската комисия да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези, направени от HeidelbergCement AG както за първоинстанционното производство по дело T‑302/11, така и за производството по обжалване.
Подписи