Language of document : ECLI:EU:C:2017:133

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. WATHELET

представено на 16 февруари 2017 година(1)

Дело C‑228/16 P

Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI)

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Държавни помощи — Отказ да се издаде разпореждане за спиране на изпълнението на решение на арбитражен съд относно цената на електроенергията, която Alouminion SA следва да заплаща на DEI — Отказ да се разгледа жалбата на DEI относно твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion SA — Намалена цена на електроенергията“





I.      Въведение

1.        С жалбата си Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) иска отмяна на определението на Общия съд на Европейския съюз от 9 февруари 2016 г., DEI/Комисия (Т‑639/14, непубликувано, EU:Т:2016:77, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което съдът приема, че липсват основания за постановяване на решение по неговата жалба за отмяна на писмо на Европейската комисия COMP/E3/ΟΝ/AB/ark *2014/61460 от 12 юни 2014 г. (наричано по-нататък „оспорваното писмо“), в което са отхвърлени жалбите на DEI в областта на държавните помощи.

2.        В основанията на настоящата си жалба DEI поддържа, че като е приел, че липсват основания за постановяване на решение по неговата жалба в първоинстанционното производство, Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото, нарушил е правото му на изслушване, допуснал е явна грешка в преценката и е изопачил фактите и неговите доводи. Тези основания не повдигат никакъв нов правен въпрос, като се изключи второто основание, в рамките на което се твърди, че Общият съд нарушил принципите на добра администрация, на правна сигурност и на правото на ефективна съдебна защита.

3.        Ето защо в съответствие с молбата на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху второто основание в жалбата, в рамките на което се повдигат въпроси относно тълкуването на принципите, прогласени в точка 70 от решението от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783), в което Съдът приема, че „[с] оглед на изискванията на добрата администрация и на правната сигурност, както и на принципа на ефективната съдебна защита, трябва да се приеме, че от една страна, Комисията може да оттегли решение за прекратяване на преписката по оплакване относно твърдяна неправомерна помощ само за да отстрани незаконосъобразност, засягаща посоченото решение, и от друга страна, тя не може след това оттегляне да започне отново процедурата на етап, предхождащ точния момент, в който е възникнала установената незаконосъобразност“.

II.    Обстоятелства, предхождащи спора

4.        DEI е гръцко дружество, в което гръцката държава е мажоритарен акционер. Основният му предмет на дейност е производство на електроенергия. Сред неговите клиенти по-специално е Alouminion SA. След спор между тези две предприятия по повод цената на електроенергията гръцкият орган за енергийно регулиране (наричан по-нататък „RAE“) определя временна цена. В жалба, изпратена до Комисията на 15 юни 2012 г. (наричана по-нататък „жалбата от 2012 г.“), DEI твърди, че тази цена го принуждавала да доставя на Alouminion електроенергия на цена под пазарната и че по този начин RAE предоставял на това дружество неправомерна държавна помощ.

5.        На 31 октомври 2013 г. образуван от DEI и Alouminion арбитражен съд определя с обратна сила цената на доставяната от DEI електроенергия, като тя е още по-ниска от определената от RAE временна цена.

6.        На 23 декември 2013 г. DEI подава втора жалба до Комисията (наричана по-нататък „жалбата от 2013 г.“), като твърди, че арбитражното решение представлява държавна помощ.

7.        На 6 май 2014 г. Комисията съобщава на DEI предварителната си преценка, че липсва основание да продължи разглеждането на жалбата от 2013 г., тъй като арбитражното решение не представлява държавна помощ. С писмо от 6 юни 2014 г. в отговор на Комисията DEI изпраща допълнително становище.

8.        С оспорваното писмо Комисията уведомява DEI, че информацията в неговото писмо от 6 юни 2014 г. не поставя под въпрос предварителната преценка, изложена в нейното писмо от 6 май 2014 г. Според нея арбитражното решение не представлява мярка, отговорност за която носи държавата, тъй като последната не може да диктува решението на арбитражния съд(2) и не предоставя селективно предимство на Alouminion. В резултат на това „службите на ГД „Конкуренция“ са достигнали до извода, че [информацията, съдържаща се в писмото от 6 юни 2014 г.] не е достатъчна, за да обоснове ново разглеждане жалба[та]“.

III. Жалбата за отмяна на оспорваното писмо пред Общия съд и обжалваното определение

9.        С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 август 2014 г., DEI иска да се отмени решението на Комисията, съдържащо се в оспорваното писмо.

10.      С писмо от 7 октомври 2014 г., изпратено до секретариата на Общия съд, DEI и Комисията съвместно искат спиране на висящото пред Общия съд производство за срок от шест месеца, тоест до 7 април 2015 г., за да бъде дадена възможност на Комисията да преразгледа повдигнатите в жалбата въпроси. Искането е уважено с определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 24 октомври 2014 г.

11.      На 25 март 2015 г. Комисията приема Решение C(2015) 1942 окончателен относно твърдяна държавна помощ SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP), предоставена на Alouminion S.A. въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от разходите (наричано по-нататък „официалното решение“). В точка 12 от решението си Комисията уточнява, че „[в] жалбата по настоящата преписка [DEI] се позовава и на [жалбата от 2012 г.]. В тази жалба се твърди, че Решение № 346/2012 на [RAE], с което е определена временна цена на доставяната на Alouminion електроенергия до разрешаването на спора между тези две страни относно посочената цена, е принудило DEI да доставя на Alouminion електроенергия на цена под пазарната, и следователно, да предостави на Alouminion държавна помощ. Въпреки това, доколкото арбитражното решение заменя изцяло и с обратна сила временната цена, определена от [RAE], Комисията счита, че предметът на жалбата [от 2012 г.] е отпаднал“.

12.      С писма от 27 април 2015 г. и от 19 юни 2015 г., изпратени до секретариата на Общия съд, Комисията иска от Общия съд да установи, че след приемане на официалното решение предметът на жалбата срещу оспорваното писмо е отпаднал и че липсва основание за произнасяне по нея. DEI представя на Общия съд становище по това искане с писмо от 3 юли 2015 г.

13.      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 юни 2015 г., DEI иска да се отмени решението от 25 март 2015 г. (дело DEI/Комисия (Т‑352/15), което е висящо пред Общия съд).

14.      С обжалваното определение Общият съд приема, че липсва основание за произнасяне по жалбата за отмяна на оспорваното писмо, тъй като официалното решение го отменя и формално го заменя, поради което последното вече не е част от правния ред на Съюза.

15.      Според Общия съд доводите на DEI не позволяват да се постави под съмнение този извод.

16.      Първо, той приема, че с посоченото определение не следва да се произнася по законосъобразността на официалното решение, което се ползва от презумпцията за законност на актовете на институциите, докато не бъде оттеглено, отменено или обявено за недействително. Така той отхвърля довода, че това решение е незаконосъобразно, а предметът на жалбата по дело Т‑639/14 продължава да е налице.

17.      Второ, Общият съд отхвърля твърдението на DEI, че продължава да има правен интерес да обжалва оспорваното писмо, за да попречи да се повтори в бъдеще твърдяната незаконосъобразност, отнасяща се до вменяването на арбитражното решение в отговорност на гръцката държава. Според Общия съд тази твърдяна незаконосъобразност не е посочена в оспорваното писмо и във всеки случай въпросът дали DEI e доказало или не наличието на нарушение на правилата в областта на държавните помощи, е предмет на жалбата срещу официалното решение.

18.      Накрая, трето, Общият съд приема, че липсва основание за произнасяне по жалбата, доколкото тя се отнася до жалбата от 2012 г., тъй като с решението си от 25 март 2015 г. Комисията имплицитно е отхвърлила посочената жалба от 2012 г.

IV.    Производството пред Съда

19.      С жалбата си DEI моли Съда:

–        да отмени обжалваното определение,

–        да разпореди делото да се върне на Общия съд, за да се произнесе по направените от него в жалбата искания за отмяна на оспорваното писмо, и

–        да осъди Комисията да заплати всички направени съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване.

20.      Комисията моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди DEI да заплати съдебните разноски.

V.      По второто основание в жалбата — нарушение на принципите на добра администрация, на правна сигурност и на ефективна съдебна защита

 А.     Доводи на страните

21.      DEI твърди, че с приемането на официалното решение Комисията е оттеглила оспорваното писмо в нарушение на изискванията, произтичащи от решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783). От точки 70 и 71 от това решение следвало, че оттеглянето на определен акт е допустимо с оглед отстраняване на незаконосъобразност, при условие че актът за оттегляне или заместващият акт посочва естеството на незаконосъобразността, засегнала оттегления акт. Тъй като случаят с официалното решение не бил такъв, в точки 39 и 40 от обжалваното определение Общият съд не спазил това изискване и вследствие на това нарушил принципите на добра администрация, на правна сигурност и на ефективна съдебна защита.

22.      Комисията счита, че точки 38—51 от обжалваното определение съдържат единствено субсидиарни мотиви. Следователно второто основание, което е насочено срещу един от тези мотиви, било явно безпредметно.

23.      При всяко едно положение тези доводи трябвало да се отхвърлят като неоснователни, тъй като официалното решение било изцяло съобразено с изискванията, произтичащи от точка 70 от решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783).

24.      Всъщност Комисията оттеглила оспорваното писмо с обратна сила, тъй като то било засегнато от порок във формата. В областта на държавните помощи по силата на член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 май 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41)(3) Комисията била длъжна да приеме официално решение, когато след предварителното разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена, не представлява държавна помощ.

25.      Освен това след оттеглянето на оспорваното писмо Комисията не била започнала отново процедурата на етап, предхождащ възникването на незаконосъобразността. Тъй като целта на това писмо била прекратяване на фазата на предварителното разглеждане, Комисията правомерно приела със същата цел официалното решение на основание член 4 от Регламент № 659/1999. Положението щяло да бъде различно, ако Комисията просто беше оттеглила оспорваното писмо, без да прекрати фазата на предварителното разглеждане.

26.      Накрая, що се отнася до принципа на ефективна съдебна защита, той не бил нарушен, тъй като в рамките на дело Т‑352/15 DEI ще има възможност да оспори официалното решение и да изложи доводите си, че Комисията е следвало да постанови различен акт по жалбите от 2012 г. и от 2013 г.

 Б.     Оценка

27.      Според мен изтъкнатите в жалбата на DEI точки 39—41 от обжалваното определение не съдържат мотиви, изложени по съображение за изчерпателност, тъй като ако DEI имаше право относно тълкуването на точка 70 от решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783), Общият съд нямаше да може да приеме, че липсва основание за произнасяне. В този смисъл второто основание на DEI не може да бъде отхвърлено като безпредметно.

28.      Въпреки това аз считам, че то по същество не е налице и следва да бъде отхвърлено по следните съображения.

1.      Предварителни бележки

29.      Отношение към правото на институциите на Европейския съюз да оттеглят актовете си имат, от една страна, принципите на законност и защита на оправдани правни очаквания, а от друга страна, обстоятелството дали разглежданият акт е благоприятен за лицата, за които се отнася, или не(4).

30.      Съгласно постоянната практика на Съда(5) акт на институция на Съюза, който създава субективни права, по принцип не може да бъде оттеглен, ако е законосъобразен, тъй като след придобиването на субективното право необходимостта от запазване на доверието в стабилността на така създаденото положение надделява над интереса на институцията, която би искала да преразгледа решението си. Тази съдебна практика не уточнява условията, при които по изключение би могъл да се оттегли подобен законосъобразен акт.

31.      В замяна институция, която установи, че неин акт, който създава субективни права, е незаконосъобразен, може да го оттегли в разумен срок с обратна сила, но при спазване на ограниченията, наложени от принципа на защита на оправданите правни очаквания на лицето, за което актът е благоприятен и което е можело да разчита на неговата законност(6).

32.      Въпреки това Съдът вече е постановил, че тези принципи не се прилагат по отношение на актовете с неблагоприятни последици(7). Всъщност институциите могат да оттеглят такива актове с обратна сила, независимо дали разглежданият акт е законосъобразен или незаконосъобразен. Всъщност, доколкото оттеглянето на акт с неблагоприятни последици за заинтересованото лице акт е благоприятно за него, оттеглянето не би могло да противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания(8).

33.      Според мен това важи и за частичното оттегляне на акт с неблагоприятни последици. Всъщност, макар да продължават да са налице неблагоприятни последици, частичното оттегляне на акта е в полза на заинтересованото лице, тъй като намалява обхвата на спора или на неблагоприятните последици.

2.      Решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783)

34.      Подобно на настоящото дело, делото, по което е постановено посоченото решение, е от областта на държавните помощи, а именно жалба от Athinaïki Techniki AE във връзка с твърдяна държавна помощ, предоставена от гръцката държава на консорциума Hyatt Regency в рамките на обществената поръчка „Казино Mont Parnès“. В рамките на това производство Комисията първоначално решава да прекрати преписката по жалбата на Athinaïki Techniki, но след постановяването на решение от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия (С‑521/06 Р, EU:C:2008:422)(9), тя оттегля решението си за прекратяване и възобновява преписката, като отново кани Athinaïki Techniki да представи доказателства, от които се установява предоставянето на неправомерна държавна помощ.

35.      Следователно тя започва процедурата за предварително разглеждане на жалбата на Athinaïki Techniki от самото начало, вместо да я възобнови от момента, в който е настъпила незаконосъобразността, установена с решение от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия (С‑521/06 Р, EU:C:2008:422), т.е. от момента, в който Комисията е трябвало или да приеме за установено, че не е налице помощ, или да не повдига възражения, или да започне официална процедура по разглеждане в съответствие с разпоредбите на член 4, параграфи 2—4 и на член 20, параграф 2, последна алинея от Регламент № 659/1999.

36.      Както обаче изтъква генералният адвокат Bot в точка 101 от заключението си по дело Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:492), като приканва отново Athinaïki Techniki да представи доказателства, които установяват предоставянето на неправомерна помощ, Комисията я кара да се „върти[…] в кръг“. Да се приеме […,] че такова оттегляне е законосъобразно, би могло да доведе до това на Комисията да се позволи да остане в състояние на бездействие, в противоречие със задълженията ѝ в областта на държавните помощи, тъй като […] би било достатъчно тази институция да прекрати преписката по оплакването, подадено от заинтересована страна, впоследствие, след подаването на жалба от тази страна, да започне отново процедурата по предварително разглеждане и да повтори тази операция толкова пъти, колкото е необходимо, за да се отклони от всякакъв съдебен контрол върху действията ѝ“.

37.      Съдът изрично потвърждава този анализ на генералния адвокат Bot, като в точка 68 от решението от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783) приема, че „[а]ко Комисията имаше право да оттегли акт като обжалвания акт при условията на настоящия случай, тя би могла да запази състояние на бездействие през фазата на предварителното разглеждане в противоречие със задълженията ѝ по член 13, параграф 1 и член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999, и да се отклони от всякакъв съдебен контрол. Всъщност, както посочва генералният адвокат [Bot] в точка 101 от заключението си, би било достатъчно тази институция да прекрати преписката по оплакването, подадено от заинтересована страна, и впоследствие, след подаването на жалба от тази страна, да оттегли решението за прекратяване на преписката, да възобнови фазата по предварително разглеждане и да повтори тези операции толкова пъти, колкото е необходимо, за да се отклони от всякакъв съдебен контрол върху действията си“.

38.      Именно за да се предотврати такова положение, което може да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права, в точка 70 от това решение Съдът постановява, че „[с] оглед […] на изискванията на добрата администрация и на правната сигурност, както и на принципа на ефективната съдебна защита, трябва да се приеме, че от една страна, Комисията може да оттегли решение за прекратяване на преписката по оплакване относно твърдяна неправомерна помощ само за да отстрани незаконосъобразност, засягаща посоченото решение, и от друга страна, тя не може след това оттегляне да започне отново процедурата на етап, предхождащ точния момент, в който е възникнала установената незаконосъобразност“.

39.      На това основание в точка 74 от това решение той постановява, че Комисията не е имала право да оттегли обжалвания акт и че Първоинстанционният съд неправилно е приел, че преписката е следвало да бъде прекратена.

40.      Следователно в точка 70 от посоченото решение, която е основен пункт в доводите в рамките на второто основание, Съдът установява две равностойни кумулативни условия, които следва да бъдат изпълнени, за да бъде законосъобразно оттеглянето на решение за прекратяване на преписката по жалба.

3.      Прилагане към настоящото дело

 а)     Основни съображения

41.      Трябва да се признае, че прилагането на класическото правило в областта на оттеглянето на актове, според което акт с неблагоприятни последици може чисто и просто да бъде оттеглен, е изключено в областта на държавните помощи спрямо решенията на Комисията, с които в края на процедурата за предварително разглеждане на дадена жалба се установява, че не е налице помощ или не се повдигат възражения. Всъщност член 4 от Регламент № 659/1999 задължава Комисията да приеме решение в края на тази процедура.

42.      Въпреки това от решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783), не следва, че Съдът е искал да установи ново правило в областта на оттегляне на актове само в случаите на решения за прекратяване на преписки по жалби в областта на държавните помощи. Ето защо буквалното тълкуване на точка 70 от това решение на Съда, в смисъл че първото поставено в него условие, а именно че оттеглянето на решение е възможно „само за да [се] отстрани незаконосъобразност, засягаща посоченото решение“(10), би означавало, че е невъзможно оттегляне по някакви други съображения.

43.      Тълкуването в този смисъл, което би попречило изобщо да бъде оттеглен законосъобразен акт с неблагоприятни последици, ми се струва твърде стриктно, като се има предвид логиката, следвана от Съда, за да реши делото, по което е постановено решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783), по начина, изложен в точка 70 от същото.

44.      Всъщност, както посочих в точки 36 и 37 от настоящото заключение, като оттегля решението си за прекратяване на преписката по жалбата от Athinaïki Techniki и като го приканва отново да представи становище, Комисията, от една страна, удължава състоянието на бездействие във връзка със своето произтичащо от член 4 от Регламент № 659/1999 задължение да вземе решение, тоест или да установи, че не е налице помощ, или да не повдига възражение, или да започне официална процедура по разглеждане. От друга страна, тя кара Athinaïki Techniki да се „върти в кръг“, тъй като процедурата за предварително разглеждане започва отново от самото начало.

45.      Като приема в точка 70 от посоченото решение, че „Комисията може да оттегли решение за прекратяване на преписката по оплакване относно твърдяна неправомерна помощ само за да отстрани незаконосъобразност, засягаща посоченото решение“, Съдът има предвид именно това състояние на бездействие, в което се е намирала Комисията, въпреки че член 4 от Регламент № 659/1999 я задължава да вземе решение. Това ясно следва от точки 64 и 68 от посоченото решение, в които Съдът изрично се позовава на риска от „запазва[не на] състояние на бездействие“ и от точка 101 от заключението на генералния адвокат Bot по дело Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:492).

46.      Според мен въз основа на телеологично и разумно тълкуване на точка 70 от посоченото решение и на предварителните бележки, изложени по-горе в точки 29—33 от настоящото заключение, законосъобразно решение за прекратяване на преписка по жалба, прието на основание член 4 от Регламент № 659/1999, може да бъде оттеглено, доколкото това оттегляне не води до състояние на бездействие на Комисията, което не би било налице, когато такова решение се замени с друго решение за прекратяване на преписка по жалба, от решение да не се повдигат възражения или от решение за започване на официална процедура по разглеждане.

47.      Положението в настоящото дело не е такова.

48.      Всъщност в настоящото дело с оспорваното писмо Комисията уведомява DEI за решението си да прекрати разглеждането на жалбата от 2013 г., тъй като арбитражното решение, което заменя с нова цена на електроенергията цената, във връзка с която е подадена жалбата от 2012 г., не представлява мярка, за която отговорност носи държавата, не предоставя селективно предимство на Alouminion и следователно не представлява държавна помощ. Тя не се е поставила в състояние на бездействие, така че DEI да е било принудено да се „върти в кръг“, нито е възобновила фазата на предварителното разглеждане.

49.      Следователно оттеглянето на оспорваното писмо е законосъобразно и постановеното от Общия съд в обжалваното определение, че липсва на основание за произнасяне, ми се струва обосновано.

 б)     Алтернативни съображения

50.      Ако Съдът отхвърли телеологичното тълкуване на точка 70 от решението от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783) и реши да се придържа към буквално тълкуване, е целесъобразно да се разгледа дали в настоящото дело Комисията е оттеглила оспорваното писмо, „за да отстрани незаконосъобразност, засягаща посоченото [писмо], и от друга страна, [че] тя не може след това оттегляне да започне отново процедурата на етап, предхождащ точния момент, в който е възникнала установената незаконосъобразност“, което предполага да бъде анализирано официалното решение.

51.      С посоченото решение Комисията изменя оспорваното писмо в две отношения, без обаче да променя нито насоката, нито резултата от своето решение.

52.      На първо място, с официалното решение е изменена формата, в която е било оспорваното писмо. Последното съдържа решението, че арбитражното решение не представлява държавна помощ, но е било под формата на писмо, подписано от длъжностно лице на Комисията, докато официалното решение е подписано от члена на Комисията, отговарящ за държавните помощи.

53.      На второ място, без да се променя резултатът от решението, че арбитражното решение не представлява държавна помощ, официалното решение изменя мотивите на оспорваното писмо, доколкото Комисията изоставя доводите, че арбитражното решение не е мярка, за която отговорност носи държавата. В официалното решение Комисията единствено разглежда чрез прилагане на критерия за частния инвеститор дали арбитражното решение е предоставило предимство на Alouminion.

1)      Промяна на формата на решението

54.      Относно промяната на формата на решението на Комисията, съгласно което арбитражното решение не представлява държавна помощ, член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 предвижда, че „[к]огато Комисията след предварително разглеждане констатира, че мярката, за която е уведомена[,] не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение“(11). Що се отнася до правата на заинтересованите страни като DEI, член 20, параграф 2, трета алинея от регламента предвижда, че „Комисията изпраща до жалбоподателя копие от решението по даден случай, засягащо предмета на жалбата“(12).

55.      В точка 31 от писмения си отговор Комисията се съгласява, че оспорваното писмо е било незаконосъобразно, тъй като не е било във формата, изисквана по Регламент № 659/1999, и че DEI e съзнавало този порок във формата, тъй като го е изтъкнало пред Общия съд като първо основание за отмяна на обжалваното решение.

56.      Независимо дали точка 70 от решението от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783) се тълкува стриктно и буквално или широко и телеологично, оттеглянето на незаконосъобразен акт с неблагоприятни последици несъмнено е възможно с цел поправяне на тази незаконосъобразност. Заинтересованото лице не може да има никакви оправдани правни очаквания да бъде запазен един незаконосъобразен акт, тъй като това би противоречало на принципа на законност, с който институциите на Съюза трябва да се съобразяват.

57.      Освен това е безспорно, че Комисията не е възобновила процедурата на етап, предхождащ етапа, на който е допуснат порокът във формата. Както оспорваното писмо, така и официалното решение слагат край на фазата на предварителното разглеждане.

58.      От гореизложеното следва, че що се отнася до изменението на формата на решението, съгласно което арбитражното решение не представлява държавна помощ, официалното решение на Комисията зачита принципите, на които Съдът се позовава в решението от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783).

2)      Изменение на мотивите на решението

59.      Що се отнася до изменението на мотивите на решението, Комисията не е съгласна, че мотивите в оспорваното писмо са били незаконосъобразни. Тъй като не е възпроизвела съображението, че арбитражното решение не може да бъде вменено в отговорност на държавата, Комисията просто решила да изостави това съображение.

60.      Точно по същата причина, като се позовава на точка 70 от решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783), DEI твърди, че оттеглянето на оспорваното писмо е незаконосъобразно, тъй като то било допустимо само за да се поправи незаконосъобразност, и то при условие че актът за оттегляне или заместващият акт посочва естеството на незаконосъобразността, от която е бил засегнат оттегленият акт.

61.      Според мен по съображенията, които изложих в точки 40—46 от настоящото заключение, принципите, прогласени в точка 70 от това решение, не са пречка Комисията да оттегли оспорваното писмо и да промени мотивите за прекратяване на преписката по жалбата на DEI по начина, по който е направила това, тъй като това оттегляне не е довело до запазването на състояние на бездействие от страна на Комисията и до принуждаването по този начин на DEI да се „върти в кръг“(13).

62.      Официалното решение не само слага край на процедурата за предварително разглеждане в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 2, трета алинея от Регламент № 659/1999, но то е и в същия смисъл като оспорваното писмо и в сравнение с него излага пред DEI явно по-подробни и по-задълбочени мотиви защо не е налице предимство. Така официалното решение зачита принципа на добра администрация, прогласен в член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

63.      Освен това, както подчертава Комисията, DEI е подало жалба срещу официалното решение, която е предмет на висящото пред Общия съд производство по дело DEI/Комисия (Т‑325/15). В това производство DEI ще има възможност да изтъкне, че Комисията е следвало да се произнесе по различен начин по неговите жалби. В този смисъл няма никакво нарушение на принципа на ефективна съдебна защита.

64.      Тази преценка не би могла да се постави под съмнение от довода на DEI, че оттеглянето на оспорваното писмо ще го лиши от възможността да оспори изтъкнатата от Комисията в посоченото писмо липса на основание арбитражното решение да бъде вменено в отговорност на държавата.

65.      В това отношение отбелязвам, че доколкото четирите условия за наличие на държавна помощ са кумулативни(14), всъщност изменението на мотивите на решението на Комисията за прекратяване на преписката по жалбите на DEI по никакъв начин не е неблагоприятно за него, тъй като по този начин Комисията е ограничила обхвата на спора от два критерия на един-единствен критерий, а именно критерия за наличието на предимство. В този смисъл частичното оттегляне на акта с неблагоприятни последици е благоприятно за DEI и не може да се счита за противоречащо на принципа за защита на оправданите правни очаквания.

66.      Отговорът би могъл да е различен, ако след евентуална отмяна на официалното решение Комисията вземе ново решение в същия смисъл като официалното, като се обоснове с липсата на основание за вменяване на арбитражното решение в отговорност на държавата. Въпреки това случаят по настоящото дело не е (все още) такъв и не може да се обсъжда в рамките на настоящото производство по обжалване.

67.      От съображения за изчерпателност добавям, че във всички случаи доводите на DEI би трябвало да бъдат отхвърлени дори и при твърде стриктно и буквално тълкуване на точка 70 от решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783). Първо, оспорваното писмо е оттеглено, за да бъде отстранена незаконосъобразност, по-конкретно порок във формата. Второ, с приемането на официалното решение след оттегляне на оспорваното писмо Комисията не възобновява процедурата на етап, предхождащ точния момент, в който е допуснат порокът във формата.

68.      От гореизложеното следва, че оттеглянето на решение за прекратяване на преписката по жалба с цел отстраняване на незаконосъобразност без възобновяване на процедурата на етап, предхождащ точния момент, в който е допусната незаконосъобразността, не става незаконосъобразно, ако в новия акт издателят му е променил мотивите в смисъл, който е благоприятен за заинтересованата страна.

VI.    Заключение

69.      По тези съображения и без да се засяга разглеждането на другите основания в жалбата, предлагам на Съда да отхвърли второто основание в жалбата.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      „[…] the State does not seem to have had the possibility to dictate the decision of the arbitration tribunal“.


3      Считано от октомври 2015 г., този регламент е заменен от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). В настоящото заключение се позовавам на консолидирания текст на Регламент № 659/1999, който е приложим към датата на оспорваното писмо, тоест към 12 юни 2014 г.


4      Вж. Craig, P. EU Administrative Law. 2. ed., Oxford University Press, 2012, cap. 16.


5      Вж. решения от 12 юли 1957 г., Algera и др./Обща асамблея (7/56 и 3/57—7/57, EU:C:1957:7), от 22 март 1961 г., Snupat/Върховен орган (42/59 и 49/59, EU:C:1961:5), от 13 юли 1965 г., Lemmerz-Werke/Върховен орган (111/63, EU:C:1965:76) и от 22 септември 1983 г., Verli-Wallace/Комисия (159/82, EU:C:1983:242, т. 8).


6      Вж. решения от 9 март 1978 г., Herpels/Комисия (54/77, EU:C:1978:45, т. 38), от 3 март 1982 г., Alpha Steel/Комисия (14/81, EU:C:1982:76, т. 10), от 26 февруари 1987 г., Consorzio Cooperative d’Abruzzo/Комисия (15/85, EU:C:1987:111, т. 12) и от 17 април 1997 г., De Compte/Парламент (С‑90/95 Р, EU:C:1997:198, т. 35).


7      Вж. решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (С‑362/09 Р, EU:C:2010:783, т. 60). В този смисъл вж. още т. 80 от заключението на генералния адвокат Bot, представено по дело Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:492).


8      Вж. Craig, P., цит.съч., стр. 558.


9      В това решение Съдът приема, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Athinaïki Techniki подава жалба за отмяна срещу акт, който не произвежда правни последици и който следователно не може да бъде предмет на обжалване на основание член 263 ДФЕС. Ето защо той отменя определението от 27 ноември 2009 г., Athinaïki Techniki/Комисия (Т‑94/05 RENV, непубликувано, EU:T:2009:471) и му връща делото, за да се произнесе по искането на Athinaïki Techniki за отмяна на първото решение на Комисията, с което тя прекратява преписката по жалбата на Athinaïki Techniki.


10      Точен превод на текста на гръцки език на посоченото решение — гръцкият език е езикът на производството по това дело — който указва, че Комисията може да оттегли подобно решение „само за да отстрани незаконосъобразност, засягаща посоченото решение“ („μόνο για να επανορθώσει έλλειψη νομιμότητας από την οποία πάσχει η εν λόγω απόφαση“). Курсивът е мой.


11      Курсивът е мой.


12      Курсивът е мой.


13      Вж. образния израз, използван от генералния адвокат Bot в точка 101 от заключението по дело Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:492). Вж. също така точки 36 и 37 от настоящото заключение.


14      От постоянната съдебна практика следва, че за да може дадена мярка да попада, в качеството си на държавна помощ, в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, тя трябва, първо, да се изразява в намеса на държавата или чрез ресурси на държавата (условие, което е предмет на разглеждане в настоящия случай); второ, да е в състояние да засегне търговията между държавите членки; трето, да предоставя предимство на своя получател (условие, което е продължава да е налице в мотивите на официалното решение) и накрая, четвърто, да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията, като тези условия са кумулативни. Вж. в този смисъл решения от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др. (C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 121 и цитираната съдебна практика) и от 16 април 2015 г., Trapeza Eurobank Ergasias (C‑690/13, EU:C:2015:235, т. 17 и цитираната съдебна практика).