Language of document : ECLI:EU:C:2010:14

Дело C-343/08

Европейска комисия

срещу

Чешка република

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2003/41/ЕО — Дейности и надзор на институциите за професионално пенсионно осигуряване — Частично нетранспониране в предвидения срок — Липса на институции за професионално пенсионно осигуряване, установени на територията на страната — Компетентност на държавите членки да организират своята национална система за пенсионно осигуряване“

Резюме на решението

1.        Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Необходимост от пълно транспониране — Липса в дадена държава членка на определена дейност, посочена в директива — Липса на последици — Изключение — Географски съображения

(член 249, трета алинея ЕО)

2.        Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Необходимост от пълно транспониране — Директива 2003/41 — Дейности и надзор на институциите за професионално пенсионно осигуряване

(член 137, параграф 4 ЕО; членове 8, 9, 13, 15—18 и член 20, параграфи 2—4 от Директива 2003/41 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Липсата в дадена държава членка на определена дейност, посочена в директива, не може да освободи тази държава от задължението ѝ да приеме законови или подзаконови мерки, за да осигури адекватно транспониране на всички разпоредби на тази директива.

Както принципът на правна сигурност, така и необходимостта да се гарантира цялостното прилагане на директивите от правна, а не само от фактическа гледна точка, налагат всички държави членки да възпроизвеждат предписанията на разглежданата директива в ясна, точна и прозрачна рамка, която предвижда задължителни разпоредби в засегнатата от тази директива област.

Държавите членки имат такова задължение, за да не се допусне каквото и да било изменение на положението, съществуващо в тях към даден момент, и с оглед да се гарантира, че всички правни субекти в Общността, включително тези от държавите членки, в които не съществува определена дейност, посочена в директива, във всички случаи знаят ясно и точно кои са техните права и задължения

Транспонирането на директива не е задължително единствено тогава, когато то е безпредметно по географски съображения

(вж. точки 39—42)

2.        Като не приема в предвидения срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с членове 8, 9, 13, 15—18 и член 20, параграфи 2—4 от Директива 2003/41 относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, които налагат задължения за държавите членки, на чиято територия са установени такива институции, държавата членка не изпълнява задълженията си по член 22, параграф 1 от тази директива.

Дори ако според приложимата национална правна уредба нито една институция за професионално пенсионно осигуряване не може да се установи законосъобразно на територията на тази държава членка при липсата на втори стълб в националната система за пенсионно осигуряване, посочената държава е длъжна да транспонира напълно разпоредбите на Директивата, като приеме и приведе в сила във вътрешното си право необходимите за тази цел законови, подзаконови и административни разпоредби.

Подобно задължение за транспониране не може да накърни притежаваната от посочената държава компетентност относно организирането на националната ѝ система за пенсионно осигуряване и запазването на финансовото равновесие на тази система, изисквайки от същата държава да въведе такъв втори стълб при транспонирането, в противоречие с прерогативите ѝ, признати в член 137, параграф 4, първо тире ЕО. Нито една от разпоредбите на Директива 2003/41 не налага на държавите членки да въведат подобна правна уредба. Тази директива всъщност представлява единствено първа стъпка към създаването на вътрешен пазар на схемите за професионално пенсионно осигуряване, въвеждайки на европейско равнище минимални норми за разумно управление. За сметка на това тя няма за цел да хармонизира, дори частично, националните системи за пенсионно осигуряване, задължавайки държавите членки да изменят или да отменят нормите на националното им право, с които се определя самата организация на тези системи. По-конкретно, Директива 2003/41 сама по себе си не задължава държава членка, която забранява установяването на своя територия на институции за професионално пенсионно осигуряване поради липсата на втори стълб в националната ѝ система за пенсионно осигуряване, да отмени тази забрана, за да позволи на институциите за професионално пенсионно осигуряване да се установят на споменатата територия с цел да предоставят услуги, които попадат във втория стълб на националните системи за пенсионно осигуряване.

(вж. точки 48, 52, 53, 57, 59, 62 и 69 и диспозитива)