ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н P. MENGOZZI
представено на 17 март 2011 година(1)
Дело C‑101/10
Генчо Павлов
Gregor Famira
срещу
Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien
(Преюдициално запитване, отправено от Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission (Австрия)
„Външни отношения — Споразумения за асоцииране — Непосредствено действие — Национална правна уредба, която не допуска вписване на български граждани в регистъра на младшите адвокати преди присъединяването на Република България към Европейския съюз — Забрана на всяка дискриминация, основана на гражданството — Понятие за условия на труд — Съвместимост“
1. Основният въпрос, който настоящото преюдициално запитване поставя, е дали спрямо български гражданин, на който преди присъединяването на Република България към Европейския съюз е отказано да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати в Австрия, е допусната дискриминация, основана на гражданството, забранена по смисъла на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписано на 1 март 1993 г. (наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране с Република България“)(2).
I – Правна уредба
А – Споразумението за асоцииране с Република България
2. Член 7, параграф 1 от Споразумението за асоцииране с Република България предвижда, че: „[а]социирането включва преходен период с максимална продължителност 10 години, разделен на два последователни етапа, всеки от които продължава по принцип 5 години. Първият етап започва с влизането на споразумението в сила“.
3. Член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България гласи:
„1. В зависимост от условията и формите, прилагани във всяка [държава] членка:
– третирането, предоставено на работници — български граждани, законно наети на територията на [държава] членка, ще бъде освободено от каквато и да е дискриминация на основата на гражданство по отношение на условия[та на труд], заплащане или [уволнение] в сравнение с нейните собствени граждани“.
4. Член 42, параграф 1 от Споразумението за асоцииране с Република България предвижда:
„1. Вземайки предвид ситуацията на пазарите на работна сила в [държавата] членка в съответствие с нейното законодателство и при спазване на действащите в съответната държава членки правила в областта на движението на работници:
– съществуващите улеснения за достъп при наемане на български работници, предоставени от [държави] членки по двустранни споразумения, следва да бъдат запазени и по възможност подобрени;
– останалите [държави] членки ще разглеждат благоприятно възможността да сключат подобни споразумения“.
5. Съгласно член 45, параграф 1, включен в раздел „Установяване“ от Споразумението за асоцииране с Република България, „[в]сяка [държава] членка ще предостави от влизане в сила на споразумението за установяване на български [дружества] и граждани и за извършването на дейности от български [дружества] и граждани, установени на нейната територия, третиране, не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си [дружества] и граждани, с изключение на областите, посочени в приложение ХVа“.
6. Съгласно член 45, параграф 5, буква а), подточка i) от Споразумението за асоцииране с Република България понятието „установяване“ означава „по отношение на граждани — правото да предприемат и осъществяват стопански дейности като самостоятелни (ненаети по трудов договор) лица и да образуват и ръководят предприятия, и по-специално [дружества], които те ефективно контролират. Осъществяването на самостоятелна дейност и стопанско предприемачество от гражданите не обхваща търсене и получаване на работа на трудовия пазар на другата [държава]. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за лицата, които не са изключително (изцяло самостоятелни) ненаети по трудов договор“.
7. Съгласно член 45, параграф 5, буква в) от Споразумението за асоцииране с Република България „стопански дейности“ означават по-специално „дейности от промишлен характер, дейности от търговски характер, дейности на занаятчии и упражняващи свободни професии“.
8. Член 47 от Споразумението за асоцииране с Република България предвижда, че „[с] цел да се улесни предприемането и осъществяването на [регулирани] професионални дейности от гражданите на Общността и гражданите на България, съответно в България и в Общността, Съветът за асоцииране ще проучи какви стъпки е необходимо да бъдат предприети за взаимно признаване на квалификацията. Той може да предприеме всички необходими мерки за тази цел“.
9. Член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране с Република България гласи: „[з]а целите на част ІV от това споразумение нищо в него няма да попречи на страните да прилагат своите закони и подзаконови актове, отнасящи се до влизане, престой, работа, условия на труд и установяване от физически лица и предоставяне на услуги, при положение че в този случай те не ги прилагат по начин, обезсилващ или нарушаващ ползите, произтичащи за всяка от страните от условията на някоя конкретна разпоредба на споразумението […]“.
Б – Национална правна уредба
10. Разпоредбите относно упражняването и достъпа до адвокатската професията в Австрия се съдържат съответно в Закона за изпита за достъп до адвокатската професия (Rechtsanwaltsprüfungsgesetz(3), наричан по-нататък „RAPG“) и в Правилника за адвокатската професия (Österreichische Rechtsanwaltsordnung(4), наричан по-нататък „RAO“).
1. RAPG
11. Член 1 от RAPG предвижда, че „[и]зпитът за адвокати има за цел да бъдат доказани способностите и знанията на кандидата, необходими за упражняването на адвокатската професия, и по-специално неговото умение да завежда и да се явява по дела от публичен и частен характер, възложени на адвокат, както и способността му да изготвя правни документи и правни становища и да представя структурирано писмено и устно изложение на правни и фактически обстоятелства“.
12. Съгласно член 2, параграф 1 от RAPG „[и]зпитът за адвокати може да бъде положен след придобиване на степен Doktorat der Rechte или за дипломираните с Diplomstudium по смисъла на Закона […] за юридическото образование от 2 март 1978 г. — на степен Magisterium der Rechtswissenschaften и практически стаж с продължителност от 3 години, от които поне 9 месеца в юрисдикция и 2 години при адвокат […]“.
2. RAO
13. Съгласно член 1, параграф 1 от RAO „[з]а упражняването на адвокатската професия […] не се изисква назначаване от орган, а само представяне на доказателства, че са спазени следните изисквания, както и вписване в регистъра на адвокатите“.
14. Съгласно член 1, параграф 2 от RAO условията, които трябва да бъдат изпълнени, са:
„a) австрийско гражданство;
[…]
г) практически стаж съгласно условията и продължителността, предвидени в закона;
д) успешно положен изпит за достъп до адвокатската професия;
[…]“
15. Член 2 от RAO гласи:
„1. Практическият стаж, който се изисква, за да се упражнява адвокатската професия, се състои в юридическа дейност в юрисдикция или прокуратура и при адвокат. […] Практическият стаж при адвокат се зачита, само ако тази дейност се осъществява като основна професионална дейност, без да се възпрепятства от друго професионално занятие […].
2. Практическият стаж по смисъла на параграф 1 трябва да е с продължителност от пет години, от които поне девет месеца в юрисдикция или прокуратура и поне три години при адвокат в Австрия.
[…]“
16. Съгласно член 1, параграф 3 от RAO „[г]ражданство на държава членка на Европейския съюз, на друга държава членка, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария се счита за еквивалентно на австрийското гражданство“.
17. Член 15 от RAO гласи:
„1. Когато законът изисква представителство от адвокат, адвокатът може пред всяка юрисдикция или административен орган да бъде представляван на своя отговорност от друго лице, включително и от младши адвокат, който е упълномощен да го представлява и който провежда стажа си при него; младши адвокатът обаче няма право да подписва документи до юрисдикции или административни органи.
2. Младши адвокатът има право да представлява адвокат, ако е положил успешно изпита за адвокати. […]
3. Когато законът не изисква представителство от адвокат, адвокатът може пред всяка юрисдикция или административен орган да бъде представляван на своя отговорност от младши адвокат, който провежда стажа си при него; младши адвокатът обаче няма право да подписва документи до юрисдикции или административни органи.
4. На младши адвокат, който провежда стаж при адвокат, адвокатският съвет е длъжен да издаде удостоверение за представителство пред съд, в което да посочи правото му да се субституира в правата и задълженията на този адвокат по смисъла на параграф 2 […] или правото му да представлява същия по смисъла на параграф 3 […].“
18. Член 30 от RAO, който урежда процедурата по вписване в регистъра на младшите адвокати, гласи следното:
„1. За да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати, при започване на стажа си при адвокат младшият адвокат трябва да уведоми адвокатския съвет и да представи доказателства за австрийското си гражданство и за спазването на останалите изисквания за допускане до стаж в юрисдикция, като за начало на стажа му се счита датата на посоченото уведомяване.
[…]
4. Отказът за вписване в регистъра на младшите адвокати, отписването от този регистър и отказът да се признае стажът при адвокат подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет и дисциплинарния съд на адвокатската колегия […]
5. Гражданство на държава членка на Европейския съюз, на друга държава членка, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария се счита за еквивалентно на австрийското гражданство“.
II – Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
19. Според запитващата юрисдикция г‑н Генчо Павлов е български гражданин, който през 2002 г. е завършил висше юридическо образование във Виена, Австрия(5). От 2004 г. той е нает на работа от г‑н Famira, адвокат във Виена. Г‑н Павлов има разрешение за установяване по смисъла на австрийското право и разрешително за работа в Австрия.
20. С молба от 2 януари 2004 г. г‑н Famira и г‑н Павлов искат г‑н Павлов да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати. Едновременно с това те искат и да му бъде издадено удостоверение за представителство пред съд на основание член 15, параграф 3 от RAO.
21. С решение от 6 април 2004 г. Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien (адвокатският съвет на адвокатската колегия във Виена) отхвърля въпросното искане с мотива, че г‑н Павлов не отговаря на условието за гражданство по член 30 от RAO. Тъй като при подаване на искането г‑н Павлов не е гражданин на държава — членка на Съюза, нито на Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien приема, че поради българското си гражданство той не отговаря на изискванията по член 30 от RAO. Подадената срещу това решение жалба е отхвърлена от пленума на Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien на 15 юни 2004 г.(6)
22. Срещу посоченото второ решение е подадена жалба пред Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission (висшия адвокатски съвет, наричан по-нататък „OBDK“). С решение от 1 август 2006 г. жалбата е отхвърлена. OBDK всъщност счита, че адвокатската професия е регулирана професия и че в обхвата на тази регламентация попадат и младшите адвокати. OBDK приема, че Споразумението за асоцииране с Република България забранява само дискриминацията по отношение на условията на труд, но що се отнася до достъпа до регулираните професии, договарящите се страни запазват правото си да въвеждат ограничения, основани на гражданството.
23. Жалбоподателите подават жалба и пред Verfassungsgerichtshof (Конституционния съд), който на 8 октомври 2007 г. отменя това решение, като постановява, че тъй като не е поставил преюдициално запитване пред Съда с искане за тълкуване на съответните разпоредби от Споразумението за асоцииране с Република България, OBDK е нарушил гарантираното от националната конституция право на жалбоподателите на защита пред компетентен съд. Ето защо той връща случая за ново разглеждане от OBDK.
24. На 17 април 2008 г. OBDK уважава частично жалбата срещу решението от 15 юни 2004 г., тъй като го отменя заедно с решението от 6 април 2004 г. предвид промяната в правното положение след присъединяването на Република България към Съюза. Поради настъпването на това ново обстоятелство OBDK счита, че правното положение е достатъчно ясно, за да може да се произнесе по спора, без да отправя до Съда преюдициално запитване. В резултат на това OBDK връща случая за ново разглеждане от Ausschuss der Rechtsanwaltskammer Wien , който следва да се произнесе след приключване на процедурата. Решението на OBDK от 17 април 2008 г. също е обжалвано пред Verfassungsgerichtshof.
25. С решение от 2 юли 2009 г. Verfassungsgerichtshof отменя новото решение на OBDK от 17 април 2008 г. По същество той счита, че OBDK не е разрешил въпроса за периода 2004—2006 г., тъй като не е отправил до Съда преюдициално запитване по въпрос, който въпреки присъединяването на Република България към Съюза след 1 януари 2007 г. запазва важността си за г‑н Павлов, доколкото, от една страна, той не може да положи изпита за адвокати, без да има поне две години практически стаж при адвокат (член 2, параграф 1 от RAPG), и от друга страна — за да се впише в регистъра на адвокатите, той би трябвало да докаже поне три години стаж при адвокат (по силата на член 2, параграф 2 от RAO).
26. Тъй като среща затруднения при тълкуването на правото на Съюза, OBDK решава да спре производството и с акт за преюдициално запитване от 23 февруари 2010 г. на основание член 267 ДФЕС отправя до Съда следните два преюдициални въпроса:
„1) Трябвало ли е член 38, параграф 1 от Споразумението [за асоцииране] да се приложи непосредствено в периода от 2 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г. в рамките на процедура по вписване на български гражданин в регистъра на младшите адвокати?
2) [При положителен отговор на първия въпрос] член 38, параграф 1 от Споразумението [за асоцииране] допуска ли, от една страна, член 30, параграфи 1 и 5 [от RAO] — който наред с другите условия за вписване изисква да се представят доказателства за австрийско гражданство или за гражданство, което се счита за еквивалентно на него — да бъде приложен по отношение на молба за вписване в регистъра на австрийските младши адвокати и за издаване на удостоверение за представителство пред съд по смисъла на член 15, параграф 3 [от RAO], подадена на 2 януари 2004 г. от български гражданин, нает на работа от австрийски адвокат, и от друга страна, тази молба да се отхвърли само въз основа на гражданството, независимо че другите условия са изпълнени и че молителят е разполагал с разрешение за установяване и разрешително за работа?“.
III – Производство пред Съда
27. Жалбоподателите по главното производство, австрийското правителство и Европейската комисия представят писмените си становища и ги изразяват устно по време на проведеното на 13 януари 2011 г. съдебно заседание.
IV – Правен анализ
А – Предварителни бележки относно качеството на юрисдикция на OBDK
28. Най-напред следва да се провери дали OBDK представлява юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС, която в това си качество може да отправя преюдициални запитвания до Съда.
29. По този въпрос в Решение по дело Koller(7) Съдът неотдавна е приел, че „OBDK, за който е безспорно, че има задължителна юрисдикция, представя всички необходими елементи, както излага и генералният адвокат в точка 52 от заключението си, за да може да бъде квалифициран като юрисдикция по смисъла на член [267 ДФЕС]“(8).
30. При тези условия следва да се продължи с анализа, тъй като Съдът е компетентен да отговори на запитващата юрисдикция.
Б – По първия въпрос
31. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България е разпоредба от правото на Съюза, която има непосредствено действие, и дали трябва да се приеме, че е имала такова действие в периода от 2 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г. в рамките на процедура по вписване на български гражданин в регистъра на младшите адвокати.
32. Съгласно постоянната съдебна практика, която няма основание да бъде поставена под въпрос, разпоредба от споразумение, сключено от Общността с трети страни, трябва да се прилага непосредствено, когато предвид нейния текст, както и предвид предмета и същността на споразумението съдържа ясни и точни задължения, чието изпълнение или действие не зависи от издаването на последващ акт(9). Поради това член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България следва да се анализира въз основа на тези три критерия.
33. Що се отнася до самия текст на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България, както жалбоподателите по главното производство и австрийското правителство правилно отбелязват в писмените си становища, Съдът вече се е произнесъл по въпроса дали член 37, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране между Европейските общности и Полша, който има почти еднакво съдържание(10) с този на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България(11), има непосредствено действие. Съдът тогава е приел, че посоченият член 37, параграф 1, първо тире „съдържа ясно, точно и безусловно формулирана забрана за държавите членки да допускат дискриминация, основана на гражданството, по отношение на полските работници, за които се отнася тази разпоредба, във връзка с техните условия на труд, възнаграждение или уволнение в сравнение с нейните собствени граждани. […] Тази норма за равно третиране предписва задължение за постигане на точно определен резултат и по същество правните субекти могат да се позовават на нея пред националните юрисдикции, за да искат дискриминационните разпоредби от правната уредба на държава членка да не бъдат приложени, без за тази цел да е необходимо да се приемат допълнителни мерки по прилагането“(12). Употребата на израза „[в] зависимост от условията и формите, прилагани във всяка държава членка“ не може да постави под въпрос това заключение(13).
34. Що се отнася до същността и предмета на Споразумението за асоцииране с Република България, Съдът вече е постановил, че „съгласно седемнадесето съображение и член 1, параграф 2 от Споразумението за асоцииране целта на споразумението е да създаде асоциация, насочена към подпомагане на развитието на търговията и хармоничните икономически отношения между страните и по този начин да стимулира динамичното икономическо развитие и благоденствието в Република България с цел по-скорошното присъединяване на страната към Общността. Освен това, макар Споразумението за асоцииране да цели по същество да подпомогне икономическото развитие на България и поради това да поражда за Общността неравностойни задължения към съответната трета страна, това обстоятелство не може да попречи на Общността да признае непосредственото действие на някои разпоредби от посоченото споразумение“(14).
35. Впрочем член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране с Република България допуска подобно заключение, тъй като Съдът е постановил, че „от тази разпоредба само следва, че органите на държавите членки остават компетентни да прилагат националните си законодателства в рамките, определени от Споразумението за асоцииране“(15). Ето защо посоченият член не се отнася до прилагането от държавите членки на разпоредби от Споразумението за асоцииране с Република България относно условията на труд, нито цели да обвърже изпълнението или действието на задължението за равно третиране по член 38, параграф 1, първо тире с приемането на допълнителни национални мерки(16).
36. По отношение на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България са изпълнени всички поставени от Съда условия за непосредственото действие на разпоредба от международно споразумение, сключено от Общността.
37. Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия въпрос в смисъл, че член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България отговаря на условията, които се изискват, за да може разпоредба от правото на Съюза да има непосредствено действие, и следователно е могъл да бъде приложен непосредствено в периода от 2 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г.
В — По втория въпрос
38. Член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България въвежда забрана за дискриминация, основана на гражданството, на работници — български граждани, законно наети на територията на държава членка, и за дискриминация по отношение на „условия[та на труд], заплащане или [уволнение]“.
39. Съдът вече се е произнесъл по съвместимостта на национална правна норма с разпоредба, чийто текст е сходен с този на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България. При анализа си на сходния на разглеждания случай Съдът на първо място е установил дали националната норма е пряко свързана с условията на труд, а след това, на второ място, е проверил дали тя всъщност представлява дискриминация, забранена от Споразумението за асоцииране с Република България. В това отношение Съдът е приел, че въпросът следва да се разгледа на три етапа: на първо място, трябва да се установи дали Споразумението за асоцииране с Република България съдържа забрана за дискриминация; след това следва да се установи обхватът на тази забрана за дискриминация, и по-специално дали този обхват е сходен с обхвата на идентична разпоредба от Договора за ЕО; накрая, при положителен отговор на двата предходни въпроса, следва да се провери дали дискриминацията може да бъде обективно обоснована(17).
40. Тъй като приетото по-горе не е установена практика, предлагам анализът да започне с разглеждането на дискриминационния характер на отказа, получен от жалбоподателя по главното производство, преди да се установи дали вписването в регистъра на младшите адвокати се отнася до понятието „условия [на труд]“ по смисъла на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България.
1. По наличието на дискриминация, основана на гражданството
41. В разглеждания случай лесно може да се констатира, че в член 38 от Споразумението за асоцииране с Република България е установено задължение за договарящите страни да не допускат по отношение на българските работници дискриминация, основана на гражданството им. Що се отнася до въпроса дали член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България би могъл да има същото широко тълкуване като в съдебната практика по член 45, параграф 2 ДФЕС, бих искал да отбележа, че Съдът не позволява систематично и общо възприемане на подобен подход, а напротив — изисква позоваване на целта на всяка от разглежданите разпоредби в присъщия за нея контекст(18). Ето защо обстоятелството, че в Решение по дело Kondova Съдът е приел, че съгласно съдебната практика тълкуването на член 43 ЕО не може да се приложи по отношение на разпоредби от Споразумението за асоцииране с Република България, свързани със свободата на установяване(19), не предопределя резултатите от анализа, който следва да се направи по отношение на разпоредбите от същото това споразумение, свързани с движението на работници.
42. Съдът досега не е имал непосредствена възможност да се произнесе по тълкуването на тези разпоредби. Съдебната практика по дело Pokrzeptowicz-Meyer(20) може обаче да помогне за анализа им. В посоченото решение Съдът е трябвало да установи обхвата на съдържащата се в Споразумението за асоцииране с Република Полша забрана за дискриминация, основана на гражданството, свързана с условията на труд. Следва да се отбележи, че тази забрана за дискриминация е почти идентична на предвидената в член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България(21) и съгласно изводите на Съда е сходна с текста на член 39, параграф 2 от Договора(22).
43. По този случай Съдът е приел, че от сравнителния анализ на целите и контекста на Споразумението за асоцииране с Република Полша, от една страна, и тези на Договора, от друга страна, следва, че няма каквото и да било основание на разпоредба от разглежданото споразумение за асоцииране да се даде обхват, различен от този, който Съдът е възприел по отношение на еквивалентна разпоредба от Договора.
44. Тези съображения се отнасят и за член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България, тъй като целите на тази разпоредба са сходни с целите на споразумението за асоцииране, сключено между Общността и Република Полша преди присъединяването ѝ(23). Разбира се, както Съдът вече е имал възможност да уточни, разпоредба като посочения член 38 не установява принцип на свободно движение на български работници в рамките на Съюза(24), а от момента на законното им наемане на работа на територията на държава членка им признава право на равно третиране по отношение на условията на труд, което е със същия обхват като правото на гражданите на Съюза, формулирано в Договора по сходен начин(25).
45. Впрочем нито в писмените становища, представени от заинтересованите страни, нито по време на обсъжданията в съдебното заседание е изтъкната обективна причина, която би могла да обоснове разликата в третирането на австрийските и българските граждани по отношение на достъпа им до вписване в регистъра на младшите адвокати.
46. Ето защо като междинно заключение следва да се възприеме следното: допусната е дискриминация, която изглежда не може да бъде обективно обоснована. Гордиевият възел обаче не е разсечен, тъй като все още не е установено със сигурност дали член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България обхваща случай като този по главното производство.
2. По понятието „условия на труд“
47. Безспорно установено е, че г‑н Павлов разполага с „разрешение за установяване“ по смисъла на австрийското право(26), както и с разрешително за работа в Австрия. Освен това г‑н Павлов е нает на работа от 2004 г. от г‑н Famira. Следователно г‑н Павлов е работник на легалния пазар на труда, който в качеството си на заето лице може по принцип да се позове на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България.
48. От преписката по делото също е видно, че на г‑н Павлов е отказано вписване в регистъра на младшите адвокати само защото за това вписване австрийската правна уредба изисква австрийско гражданство или гражданство, приравнено на него, каквото той няма.
49. Ето защо, за да се произнесе дали приложената в конкретния случай правна уредба е съвместима с член 38 от Споразумението за асоцииране с Република България, трябва да се направи анализ дали тя се отнася до някое от условията на труд.
50. В това отношение може да се приеме, че тъй като г‑н Павлов е нает от г‑н Famira като младши адвокат, вписването му в регистъра на младшите адвокати спада към условията на труд на младшия адвокат поради няколко причини: от една страна, вписването в регистъра на младшите адвокати поставя началото на периода, от който започва да се отчита продължителността на стажа, и по този начин представлява едно от предварителните условия, за да му се разреши да положи изпита за адвокати и да получи званието адвокат(27). От друга страна, единствено вписан в регистъра младши адвокат има представителна власт („kleine Legitmationsurkunde“), която му позволява да представлява адвоката, за когото работи, пред юрисдикциите и административните органи(28). Подобно тълкуване би могло впрочем да се потвърди и от обстоятелството, че австрийската администрация по заетостта би разрешила на г‑н Famira да наеме г‑н Павлов като младши адвокат. Ето защо отказът дадено лице да се впише в регистъра на младшите адвокати би могъл да се тълкува като ограничаване на дейностите, които това лице може да извършва в рамките на своята „длъжност“, и следователно влияе пряко върху условията на труд съгласно установената практика на Съда в тази област, от която от особено значение е Решение по дело Deutscher Handballbund, постановено в рамките на производство по преюдициално запитване, отправено от германска юрисдикция.
51. В посоченото Решение по дело Deutscher Handballbund Съдът е трябвало да се произнесе дали приета от германската федерация по хандбал национална правна норма — с която се предвижда издаването на отделни лицензии на гражданите на трети страни, поради което само ограничен брой играчи, които притежават този особен вид лицензия, могат да участват в официални състезания — е съвместима с член 38 от Споразумението за асоцииране със Словашката република(29). В разглеждания случай жалбоподателят — словашки гражданин, който е нает законно на работа от германски клуб, оспорва по съдебен ред отказа да му бъде издадена лицензия, която да не включва ограниченията за граждани от трети държави.
52. След като потвърждава непосредственото действие на член 38 от Споразумението за асоцииране със Словашката република, Съдът постановява, че тълкуването на член 48, параграф 2 от Договора за ЕО следва да се приложи и по отношение на член 38(30). Съдът заключава, че разглежданото спортно правило се отнася до условията на труд, доколкото „влияе пряко върху участието в срещите от първенствата за купата на професионален словашки играч, който вече е законно нает на работа съгласно националните разпоредби на приемащата държава членка“(31).
53. Ето защо може да се приеме, че отказът г‑н Павлов да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати може да се тълкува по подобен начин като оказващ пряко влияние върху участието му в присъщите на тази „длъжност“ дейности.
54. Според мен обаче в разглеждания случай не е възможно позоваване на тази съдебна практика, тъй като това би означавало „длъжността“ на г‑н Павлов да се приравни на всяко друго трудово правоотношение, включително и на това на младши адвокат.
55. Разбира се, г‑н Павлов е нает на работа от г‑н Famira като младши адвокат. Квалификацията на младши адвокат, която е дадена обаче в трудовия договор, не е достатъчна в конкретния случай, за да обвърже националните органи. Както става ясно в съдебното заседание, една от задачите на адвокатския съвет на Виена е именно да извършва проверка дали лицата, които искат да станат младши адвокати, отговарят на условията, изисквани от националното законодателство, за да бъдат вписани като такива. Ако се приеме, че само договорното правоотношение между г‑н Павлов и г‑н Famira е достатъчно, за да се счита, че г‑н Павлов вече заема „длъжността“ младши адвокат и неговите условия на труд са засегнати поради отказа да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати, то тогава професионалните организации, на които държавите членки са възложили различни задачи за извършването на проверки, са фактически и правно обвързани от квалификацията на длъжността, съдържаща се в трудовия договор. В такъв случай би възникнала реална опасност от заобикаляне на националните законодателства, като се предостави свободен достъп до дейности или професии, които обаче се считат за регулирани.
56. Поради същите съображения, които изтъкнах по-горе във връзка с посоченото в трудовия договор на г‑н Павлов, не считам, че решението на администрацията по заетостта, която е разрешила неговото наемане като младши адвокат, може да породи каквото и да било право на вписване в посочения регистър: австрийското правителство с основание поддържа в съдебното заседание, че проверката дали кандидатът за вписване в регистъра отговаря на условията за това съгласно националното законодателство е въпрос от компетентността на адвокатския съвет, а не на посочената администрация. От функционална гледна точка не може да се приеме, че г‑н Павлов фактически вече е бил законно нает като младши адвокат в момента, когато подава искането си за вписване в регистъра.
57. Практиката на Съда в тази област показа, че условията на труд се уреждат от правния режим, приложим по отношение на съответното трудово правоотношение, както и на материалните или другите права, предоставени на работниците, но не и от самите условия за достъп до съответната професия. Например Съдът по-специално е приел, че национален закон, с който се цели да се избегнат неблагоприятните последици за работник, който започва отново работа в предишното си предприятие след отсъствие поради отбиване на редовна военна служба, като в частност в него се предвижда, че времето на военната служба се зачита за стаж в предприятието, „попада в рамките на условията на заетост и труд“(32); че предоставянето на надбавка за раздяла с цел компенсиране на затрудненията на работника, свързани с отделянето му от дома, представлява добавка към възнаграждението и „поради това спада към условията на труд“(33); че законодателство, което предвижда, че само националните научни работници могат да бъдат вписвани в органиграмата на Националния съвет за научни изследвания, оказва влияние върху условията на труд, тъй като посоченото вписване определя продължителността на договора и кариерното развитие(34); че национална правна разпоредба, съгласно която гражданите на трета държава, с която Общността е сключила споразумение за асоцииране, могат да бъдат назначени на длъжността лектори по чужд език само на срочен трудов договор, нарушава принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданството, по отношение на условията на труд(35). Тези мерки, които Съдът счита за релевантни по отношение на понятието „условия на труд“, по никакъв начин не могат да се сравнят с предмета на разглежданото в главното производство законодателство, което се отнася до достъпа до регистъра на младшите адвокати.
58. По отношение на този вид законодателство, както страните не пропускат да отбележат, Съдът вече е разглеждал спорове, свързани с дейността на младшите адвокати, по няколко дела, сред които е и това, по което е постановено Решение по дело Morgenbesser(36). В това решение Съдът приема, че дейността на младшия адвокат не е регулирана професия, която може да бъде отделена от адвокатската професия(37). Независимо че не е изразил позиция по въпроса дали вписването в регистъра на младшите адвокати спада към условията на труд, Съдът все пак е посочил, че дейността на младшия адвокат трябва да се счита като представляваща практическата част от необходимото обучение за допускане до адвокатската професия(38). Това е посочено също и в Решение по дело Lawrie-Blum(39), по което Съдът разглежда много сходен проблем на този, който се поставя по настоящото дело, независимо че се отнася до друга професия.
59. В посоченото Решение по дело Lawrie-Blum Съдът е трябвало да се произнесе по отказа на германските органи да допуснат британска гражданка до практическия стаж, необходим за да се преподава в гимназия, единствено поради това че тя не е имала германско гражданство. Като разглежда този проблем, Съдът не приема, че става въпрос за условие на труд, а напротив приема, че „провеждането и приключването на стажа и притежаването на диплома от втория държавен изпит са абсолютно необходими от правна гледна точка за достъпа до професията на преподавател“(40). Поради това жалбоподателката по главното производство е била дискриминирана по отношение на достъпа до заетост(41), а не на условията ѝ на труд.
60. Тази съдебна практика безспорно разкрива обаче обхвата на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране с Република България, в който не попада достъпът до заетост. Това обстоятелство се потвърждава и от член 42, параграф 1 от същото споразумение, който по отношение на заетостта на българските граждани, от една страна, препраща към двустранните споразумения в тази област, и от друга страна, посочва, че те следва в бъдеще да бъдат подобрени(42).
61. Освен това достъпът до дейността на младши адвокат и след това до тази на австрийски адвокат безспорно е уреден от националните законови и подзаконови разпоредби, които предвиждат, че тази дейност може да се упражнява само от лица, които отговарят на определени условия, и забраняват достъпа за лицата, които не отговарят на тях. Следователно г‑н Павлов не иска да се ползва от равно третиране по отношение на работата си, а да получи достъп до регулирана професия, който достъп за българските граждани преди присъединяването на държавата им към Съюза не е уреден от разпоредбите на член 38, параграф 1, първо тире. От този член не може да се изведе воля на договарящите се страни да премахнат всяка дискриминация, основана на гражданството, по отношение на достъпа на български граждани до регулирани професии. Във връзка с това трябва да се има предвид обстоятелството, че член 38, параграф 1, първо тире е включен в част ІV, първи раздел от Споразумението, озаглавен „Движение на работници“, докато Споразумението за асоцииране с Република България посочва регулираните професии в член 47 от него, съдържащ се в частта, посветена на установяването. Това обстоятелство представлява достатъчно ясен показател, че договарящите се страни не са искали да уредят въпроса за достъпа до регулирани професии с член 38 от Споразумението. В член 47 ясно и точно е предвидено, че в бъдеще Съветът за асоцииране ще улеснява достъпа до регулирани професии и тяхното упражняване чрез приемането на мерки, свързани с признаването на дипломите. Поради това следва да се заключи, че по отношение на достъпа до тези професии Споразумението не съдържа забрана за допускане на дискриминация като тази в член 38, параграф 1, първо тире.
62. Този извод не е в противоречие с член 45 от Споразумението за асоцииране с Република България, съгласно който „всяка [държава] членка ще предостави от влизане в сила на споразумението за установяване на български [дружества] и граждани и за извършването на дейности от български [дружества] и граждани, установени на нейната територия, третиране, не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си [дружества] и граждани“. По отношение на този член 45 членове 42 и 47 от същото споразумение представляват специални норми, които в това си качество изключват прилагането на посочения член в настоящия случай.
63. Накрая положението, в което се намира г‑н Павлов, е твърде неприятно и незадоволително — като следва да се констатира, че не е възможно да се твърди, че Споразумението за асоцииране с Република България съдържа какъвто и да било общ принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданството, който би бил приложим извън упражняването от български граждани на икономическа дейност — тъй като то не се обхваща от разпоредбите, свързани с движението на работници, и освен това не може да бъде обхванато и от разпоредбите, свързани с достъпа до регулирани професии.
64. Съдът често тълкува широко споразуменията за асоцииране и понякога дори споразуменията за партньорство. По един или друг начин обаче възприетото от Съда приравняване на обхвата на разпоредбите от различните международни споразумения на Общността с обхвата на разпоредбите от Договора винаги е намирало основание в самия текст на съответното споразумение. В настоящото дело това не е така. Несъмнено тук установяваме границите, присъщи на принципа на асоцииране на Съюза с трета страна, който, въпреки че има за цел да подготви присъединяването, очевидно не предоставя толкова всеобхватна и пълна защита, колкото тази на Учредителните договори на Съюза. Освен при абстрахиране от волята на договарящите страни и поемане на съпътстващия риск да се намали интересът от самото присъединяване, не ми се струва възможно да се приеме, че посредством Споразумението за асоцииране с Република България държавите членки са се задължили да премахнат всяка дискриминация, основана на гражданството, по отношение включително и на достъпа до регулирани професии.
65. При тези условия и с оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори, че нито член 38, параграф 1, първо тире, нито която и да било друга разпоредба от Споразумението за асоцииране с Република България е приложима по отношение на положение, при което преди присъединяването на България към Съюза на български гражданин е отказано да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати, тъй като приложимата национална правна уредба предвижда, че само лица с австрийско или приравнено на него гражданство могат да упражняват адвокатска професия в Австрия.
V – Заключение
66. С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам Съдът да отговори по следния начин на поставените от Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission въпроси:
„1) Член 38, параграф 1, първо тире от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписано на 1 март 1993 г., отговаря на условията, които се изискват, за да може разпоредба от правото на Съюза да има непосредствено действие, и следователно е могъл да бъде приложен непосредствено в периода от 2 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г.
2) Нито член 38, параграф 1, първо тире, нито която и да било друга разпоредба от Споразумението за асоцииране с Република България е приложима по отношение на положение, при което преди присъединяването на Република България към Европейския съюз на български гражданин е отказано да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати, тъй като приложимата национална правна уредба предвижда, че само лица с австрийско или приравнено на него гражданство могат да упражняват адвокатска професия в Австрия“.