ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑ЖА J. KOKOTT
представено на 24 май 2012 година(1)
Дело C‑441/11 P
Европейска комисия
срещу
Verhuizingen Coppens NV
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 ЕИП — Пазар на международни услуги по преместване в Белгия — Глобален картел, който се състои от три отделни споразумения — Едно-единствено продължавано нарушение — Липса на доказателства за знанието на един от участниците в картела, който е участвал само в едно отделно споразумение, за останалите отделни споразумения — Частична или пълна отмяна на решение на Комисията“
I – Въведение
1. В кои случаи Общият съд на Европейския съюз може да отмени изцяло решение на Европейската комисия относно картел и кога е достатъчна само частична отмяна? Това е по същество правният въпрос, по който Съдът трябва да се произнесе в настоящото производство по обжалване и практическото значение на който не бива да бъде подценявано(2). Той е поставен във връзка с „картел при услугите по преместване“, който Комисията разкрива на белгийския пазар на международни услуги по преместване преди няколко години и който е предмет на решение за налагане на глоба(3) от 11 март 2008 г. (наричано по-нататък „спорното решение“).
2. Според констатациите на Комисията при посочения картел се касае за глобален картел под формата на едно-единствено продължавано нарушение, което се изразява в сключването на три вида антиконкурентни споразумения между участващите предприятия, извършващи услуги по преместване: споразумения относно цените, споразумения относно поделяне на пазара посредством система на фиктивни оферти и споразумения относно система на финансови компенсации за отхвърлените оферти или за непредставянето на оферта (комисиони).
3. Комисията обвинява дружество Verhuizingen Coppens NV (наричано по-нататък Coppens), наред с други 9 дружества или групи дружества, в участие в глобален картел. Що се отнася до дружество Coppens обаче, Комисията е успяла да докаже активното му участие само в един от трите компонента на глобалния картел, а именно в системата на фиктивни оферти. Въпросът дали дружество Coppens е знаелo или е трябвало да знае, че с участието си в системата на фиктивни оферти се включва и в глобалния картел, не е могъл да бъде изяснен. При тези обстоятелства с Решение от 16 юни 2011 г. Общият съд изцяло отхвърля констатацията за участие на Coppens в картела и изцяло отменя глобата, наложена на Coppens (наричано по-нататък „решението на Общия съд“ или „обжалваното съдебно решение“)(4).
4. Понастоящем Комисията обжалва това решение. Според нея Общият съд трябвало само частично да отмени спорното решение, в частта относно Coppens, защото във всеки случай било доказано участието на Coppens в антиконкурентната система на фиктивни оферти.
5. На Съда предстои да разгледа редица други правни въпроси по останалите висящи производства по обжалване във връзка с картела при услугите по преместване(5).
II – Фактическа обстановка
A – Факти и административно производство
6. Съгласно заключенията от разследването на Комисията, между 1984 г. и 2003 г. на пазара на международните услуги по преместване в Белгия е съществувал картел, в който през различни периоди(6) и в различна степен са участвали десет предприятия(7), извършващи услуги по преместване.
7. В спорното решение Комисията констатира, че при въпросния картел се касае за глобален картел под формата на едно-единствено продължавано нарушение, което се изразява(8) в сключването на общо три вида споразумения(9):
– ценови споразумения, с които участващите предприятия, извършващи услуги по преместване, са се договаряли относно възнаграждението, което клиентът заплаща за предоставените от тях услуги,
– споразумения относно система на финансови компенсации за отхвърлените оферти или за непредставянето на оферта (комисиони); чрез този механизъм конкурентите на предприятието, на което е възложена поръчка за международно преместване, е трябвало да получат някаква финансова компенсация, независимо дали те също са представили оферта за поръчката; без знанието на клиентите посочените комисионни са били включвани в крайната цена на съответните услуги по преместване,
– споразумения относно поделяне на пазара посредством система на фиктивни оферти, представени на клиента или на преместващото се лице от дружество, извършващо услуги по преместване, което не е имало намерение да осъществи преместването; за тази цел дружеството всеки път е посочвало на конкурентите си цената, размера на застраховката и разходите за складиране, които те е трябвало да фактурират за фиктивната услуга.
8. Докато споразуменията за комисиони и за фиктивни оферти са се прилагали през целия период на съществуване на картела (от 1984 г. до 2003 г.), то липсват доказателства за използването на ценовите споразумения след май 1990 г.(10)
9. Въз основа на установените от Комисията факти в спорното решение тя прави извод, че участващите предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 ЕИП, като през различни периоди са „[определили] по пряк и непряк начин цени за международн[и услуги по преместване] в Белгия, като са си [поделили] част от този пазар и са [манипулирали процедурите по набиране на] оферти“(11).
10. Спорното решение е връчено на общо 31 юридически лица, на които за извършеното нарушение Комисията освен това налага глоби в различен размер(12), като в някои случаи глобите са индивидуални, а в други — солидарни.
Б – Участие на Coppens в картела
11. В член 1, буква и) от спорното решение Комисията е установила участието на Coppens в глобалния картел за периода от 13 октомври 1992 г. до 29 юли 2003 г. По тази причина съгласно член 2, буква к) от спорното решение на Coppens е наложена глоба в размер 104 000 EUR, без да е разпоредено то да носи солидарна отговорност.
12. Видно от обжалваното съдебно решение обаче(13), Комисията не е доказала, че при участието си в споразумението относно фиктивните оферти Coppens е знаело за антиконкурентните действия на другите предприятия относно комисионите или че е можело разумно да ги предвиди. Що се отнася до това дали жалбоподателят знае за противоправните действия на другите участници в картела, Комисията сама признава, че спорното решение не почива на конкретни доказателства.
В – Първоинстанционно производство
13. Няколко от адресатите на спорното решение подават жалби за отмяната му пред Общия съд(14).
14. С обжалваното решение от 16 юни 2011 г. Общият съд се произнася по жалбата на Coppens, подадена на 4 юни 2008 г. С него Общият съд изцяло уважава жалбата на Coppens, като отменя член 1 буква и) и член 2 буква к) от спорното решение, и осъжда Комисията да заплати съдебните разноски за първоинстанционното производство.
III – Производство пред Съда
15. На 25 август 2011 г. Комисията подава настоящата жалба срещу решението на Общия съд. Тя иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли жалбата за отмяна на спорното решение или при условията на евентуалност да отмени член 1, буква и) от последното решение в частта му, в която се посочва, че Coppens носи отговорност за споразумението относно комисионите,
– да определи глоба в размер, който Съдът счита за подходящ,
– да осъди Verhuizingen Coppens да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване, както и част от съдебните разноски, свързани с производството пред Общия съд, каквато Съдът приеме за подходяща.
16. От своя страна Coppens иска от Съда:
– да потвърди обжалваното съдебно решение,
– при условията на евентуалност, ако Съдът отмени изцяло или частично обжалваното съдебно решение, да намали наложената от Комисията глоба до размер, равен на 10 % от оборота на Coppens на съответния пазар, както и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, свързани с производството пред Общия съд и с настоящото производство по обжалване.
17. Производството пред Съда протича писмено.
IV – Анализ на жалбата
18. Комисията излага едно-единствено основание. Тя твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е превишил правомощията си, като е отменил изцяло спорното решение в частта му относно Coppens. Вместо това според Комисията Общият съд е трябвало да се ограничи до частична отмяна, най-малкото защото било доказано активното участие на Coppens в един от аспектите на нарушението — антиконкурентната система на фиктивни оферти.
А – Допустимост на жалбата
19. В самото начало трябва да се отбележи, че Coppens критикува жалбата на Комисията за липса на прецизност.
20. Ако така Coppens иска да постави под съмнение допустимостта на жалбата, то твърдението му е неубедително, тъй като изтъкнатата от Комисията грешка на Общия съд при прилагане на правото е подробно описана в нейната жалба. Обратно на това, което Coppens изглежда счита, Комисията посочва точно кои норми счита за нарушени — членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС. В допълнение, Комисията се позовава на съображения за пропорционалност, за процесуална икономия и за ефективно прилагане на правилата за конкуренция и на принципа „ne bis in idem“.
21. Ето защо не може да има съмнение, че настоящата жалба е допустима.
Б – Основателност на жалбата
22. Жалбата на Комисията ще бъде уважена, ако Общият съд е можел да отмени спорното решение в частта относно Coppens не изцяло, а само частично.
23. Обратно на становището на Комисията, преценката на този въпрос не зависи от принципа на пропорционалност, а още по-малко от особената му формулировка в член 5, параграф 1, второ изречение и параграф 4 ДЕС, що се отнася до разпределението на компетентностите между Съюза и неговите държави членки.
24. Напротив, sedes materiae е само член 264 ДФЕС(15). От цитираната норма произтичат правомощията на Общия съд — като част от институцията „Съд на Европейския съюз“ — при произнасянето по жалби за отмяна съгласно член 263 ДФЕС. Член 264, първа алинея ДФЕС гласи:
„Ако искът е обоснован, Съдът на Европейския съюз обявява атакувания акт за недействителен“.
25. Последната норма не трябва да се разбира погрешно като правило „всичко или нищо“. Ако жалбата за отмяна е само частично основателна, тя трудно би била уважена изцяло, защото жалбоподателят би получил повече от това, което му се полага по право. Ето защо член 264, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува и прилага така, че обжалваният акт да бъде отменен само доколкото жалбата е основателна.
26. В това отношение Съдът на Европейския съюз вече е постановил, че самото обстоятелство, че приема за основателно правно основание, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не допуска Общият съд автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато явно личи, че посоченото основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е основа само за частична отмяна(16).
27. В допълнение, преди всичко в административните производства, принципът на процесуална икономия предполага в случай на съмнение юридическите актове на Съюза да бъдат отменяни само частично, защото така може да се предотврати евентуалното повторно провеждане на административното производство и евентуалното образуване на ново съдебно производство, или най-малкото с цел да се ограничи техният предмет. На следващо място, специално при производствата по картели повторното провеждане на административното производство може, в зависимост от фактическите обстоятелства в случая, да противоречи на принципа ne bis in idem(17). Освен това частичната отмяна на решенията на Комисията е съобразена в по-голяма степен с основополагащото изискване за ефективно прилагане на правилата на конкуренция на Съюза(18), отколкото пълната им отмяна.
28. Частичната отмяна на акт на Съюза обаче е възможна само ако елементите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта (т.нар. условие за отделимост)(19). Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност(20).
29. Ето защо при упражняването на правомощията си съгласно член 264, първа алинея ДФЕС Общият съд е можел да отмени изцяло спорното решение в частта относно Coppens, ако частичната отмяна на това решение е щяла да доведе до изменение на неговата същност. Това трябва да се прецени по обективни критерии(21).
30. За съжаление в обжалваното съдебно решение Общият съд не излага конкретни съображения в това отношение. Той само отбелязва, че Комисията подвежда под отговорност Coppens за предполагаемо участие в едно-единствено продължавано нарушение, въпреки че участието на Coppens може да бъде доказано само за един от трите компонента на глобалния картел, а именно за системата на фиктивни оферти(22).
31. Очевидно както Общият съд, така и Coppens считат, че по същество участието на предприятие в едно-единствено продължавано нарушение значително се различава от извършването на „обикновено“ нарушение на член 81 ЕО (член 101 ДФЕС).
32. Това обаче не е така.
33. Със сигурност констатацията, че предприятие е участвало в едно-единствено продължавано нарушение, е „нещо повече“ от простата констатация, че то е участвало в един или няколко елемента на същото нарушение. Това обаче изобщо не означава, че по отношение на отделните споразумения, от които се състои, глобалният картел представлява aliud. По-скоро се касае за степенуване на разликите.
34. В случай като настоящия приемането за наличие на едно-единствено продължавано нарушение означава, че участието в нарушението на всеки от участниците в картела може да бъде вменено на всички останали участници в картела — като един вид съизвършители — дори самите те да не са участвали активно във всеки от съставните елементи на глобалния картел.
35. Според постоянната практика на Съда такова вменяване на отговорност предполага да е установено, че въпросното предприятие е знаело за неправомерните действия на другите участници или е могло разумно да ги предвиди, и е било готово да поеме риска за тях(23).
36. Иначе казано, реципрочното вменяване на отговорност за участие в извършването на нарушение е възможно, ако съответният участник в картела е знаел или е бил длъжен да знае, че с действията си се включва в глобален картел и със своето поведение допринася за постигането на общите антиконкурентни цели, преследвани от всички участници в картела(24). Обхватът и степента на съответното участие в глобалния картел могат да бъдат взети предвид при индивидуалното определяне на глобата на всеки от участниците в картела(25).
37. Ако обаче реципрочното вменяване на отговорност за участие в извършването на нарушение не е възможно, понеже, както в настоящия случай, един от участниците в него не е знаел за съществуването на глобалния картел и не е могъл разумно да го предвиди, това съвсем не означава, че той би трябвало автоматично да бъде освободен от всякаква санкция. Няма пречка последният да продължи да носи отговорност за отделните споразумения, в които е доказано неговото активно участие(26) и с които е преследвана същата антиконкурентна цел.
38. Само по себе си обстоятелството, че няколко антиконкурентни споразумения могат да се разглеждат като едно-единствено продължавано нарушение, не изключва възможността всяко едно от тези споразумения също да съставлява нарушение на член 81 ЕО (член 101 ДФЕС)(27). Общият съд признава това(28), без обаче да направи в решението си необходимите изводи.
39. Както правилно отбелязва Комисията, и глобалният картел, и отделните споразумения в неговата основа могат да преследват една и съща антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО (член 101, параграф 1 ДФЕС)(29). В случая с белгийския картел на услуги по преместване общата антиконкурентна цел се изразява в пряко и косвено определяне на цени за международни услуги по преместване от и към Белгия, в поделяне на част от този пазар и в манипулиране на процедурите по набиране на оферти(30). Тази цел е залегнала както в отделните споразумения, така и в глобалния картел.
40. При тези обстоятелства в настоящия случай не е трябвало да има опасения, че и само частичната отмяна на спорното решение, единствено в частта, в която е прието, че Coppens носи отговорност за участие в глобален картел, е щяла да измени същността на това решение. Напротив, частичната отмяна е щяла да доведе до това, че дружество Coppens ще продължи да бъде считано за отговорно за нарушение със същата антиконкурентна цел като тази на глобалния картел, макар и вече сведено до активното му участие в само една част от картела — системата на фиктивни оферти.
41. Ето защо в крайна сметка Общият съд е бил длъжен съгласно член 264, първа алинея ДФЕС да отмени спорното решение само частично. Като отменя изцяло спорното решение в частта относно Coppens, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.
42. Следователно жалбата на Комисията е основателна и обжалваното съдебно решение трябва да се отмени.
V – Решение по жалбата за отмяна на Coppens
43. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
44. В настоящия случай в решението си Общият съд е разгледал само част от правните основания, изложени от Coppens в първоинстанционното производство. При това положение е възможно правният спор да бъде върнат на Общия съд за ново произнасяне(31). Такова действие обаче не е задължително. С оглед на процесуалната икономия Съдът може сам да реши окончателно правния спор, ако преписката е пълна, ако е събрал необходимите данни по делото и ако страните са могли да изразят становище пред Общия съд по всички релевантни въпроси(32).
45. Настоящият случай е точно такъв. От една страна, по същество релевантните факти са безспорни и не се нуждаят от допълнително изясняване. От друга страна, страните са имали достатъчна възможност, както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване, да обменят пред съдилищата на Съюза гледните си точки по всички релевантни за решаването на спора въпроси.
46. Ето защо предлагам на Съда да упражни в настоящия случай правомощието си сам да разгледа и да постанови окончателно решение по спора.
А – По констатацията, че Coppens е участвало в нарушението
47. Участието на Coppens в нарушението е установено в член 1, буква и) от спорното решение за периода от 13 октомври 1992 г. до 29 юли 2003 г. В първоинстанционното производство Coppens по същество излага три оплаквания, които по-нататък ще разгледам в променен ред.
48. Първо, според предприятието изобщо няма доказателства за вмененото му антиконкурентно поведение за периода между 1994 г. и 1995 г.
49. Всъщност спорното решение не съдържа конкретни доказателства за това, че в периода между 1994 г. и 1995 г. самото дружество Coppens е представяло фиктивни оферти или е изисквало от други участници в картела да представят такива. Комисията изрично признава, че няма подобни доказателства. Релевантни доказателства има само за периодите между 1992 г. и 1993 г., както и от 1996 г. до 2003 г.
50. От това обстоятелство обаче може да се направи най-много извод, че за периода между 1994 г. и 1995 г. Coppens не е участвало активно в изпълнението на споразумението за фиктивни оферти. Този факт евентуално може да бъде отчетен при определянето на размера на глобата(33).
51. От друга страна, не може да бъде направен по-общият извод, че в периода между 1994 г. и 1995 г. Coppens изцяло се е оттеглило от картела и следователно не е извършвало нарушение. Само по себе си обстоятелството, че едно предприятие не действа в съответствие с резултатите от обсъждания или споразумения с антиконкурентна цел, не може да го освободи от отговорност за участие в картел, освен ако предприятието открито не се е разграничило от това, което е обсъдено или договорено(34). В това отношение тежестта на доказване се носи от съответното предприятие(35).
52. В настоящия случай обаче в нито един момент Coppens не е представило подробни данни за това, че по-специално в периода между 1994 г. и 1995 г. открито се е разграничило от системата на фиктивни оферти. В допълнение, подобно разграничаване изглежда нелогично, като се има предвид, че за последвалите години са налице многобройни доказателства за активното участие на Coppens в системата на фиктивни оферти.
53. При тези обстоятелства Комисията не може да бъде критикувана, че за „промеждутъка“ от 1994 г. до 1995 г. е приела, че Coppens не е прекратило изцяло участието си в картела, а само е заключила, че Coppens временно не е участвало в неговото прилагане. Ето защо първото оплакване, изложено от Coppens, трябва да бъде отхвърлено.
54. На второ място, Coppens упреква Комисията, че не е отчела надлежно относителната степен на неговото участие в картела.
55. И това оплакване обаче не се отнася до констатацията за нарушението като такова, а може да бъде от значение най-много с оглед на размера на глобата. В настоящия контекст обаче това оплакване във всички случаи е ирелевантно.
56. На трето място, Coppens оспорва констатацията за участието му в картела като едно-единствено продължавано нарушение.
57. Последното оплакване е основателно. Безспорно Coppens е участвало активно в антиконкурентната система на фиктивни оферти, за което Комисията е представила общо 67 доказателства, неоспорени от Coppens. Не е доказано обаче, че Coppens има по-голямо участие в глобалния картел. Нито в спорното решение, нито в производството пред съдилищата на Съюза Комисията е представила каквито и да било доказателства, че с изключение на фиктивните оферти Coppens е знаело за неправомерните действия на другите участници в глобалния картел, или е могло разумно да ги предвиди, и е било готово да поеме риска за тях(36). Ето защо, като е счела дружеството Coppens за отговорно като участник в глобалния картел, Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
58. Coppens правилно отбелязва, че тази грешка в преценката не може да бъде отстранена просто с намаляване на глобата, наложена в член 2, буква к) от спорното решение. По-скоро посочената грешка трябва да бъде отчетена и във връзка с нарушението, констатирано в член 1, буква и) от спорното решение. В разпоредителната част на спорното решение трябва да бъдат надлежно посочени не само санкцията, но и неправомерното поведение, довело до нейното налагане. В противен случай осъждането на засегнатото предприятие със спорното решение би надхвърлило това, за което то може да бъде упрекнато от правна гледна точка. От една страна, това би могло да се отрази отрицателно на репутацията на предприятието, а от друга — да има отрицателни последици за него при предявени от трети лица гражданскоправни претенции или в рамките на евентуални бъдещи производства относно картели(37).
59. Както обаче вече отбелязах по-горе(38), грешката в преценката на Комисията не може да бъде основание за пълна отмяна на спорното решение в частта относно Coppens. Напротив, в съответствие с разпоредбите на член 264, първа алинея ДФЕС член 1, буква и) от спорното решение следва да бъде отменен, доколкото в него, наред с участието на Coppens в системата на фиктивни оферти, се установява участие в едно-единствено продължавано нарушение, т.е. в глобалния картел.
Б – По определянето на нов размер на глобата
60. От предложената от мен частична отмяна на член 1, буква и) от спорното решение следва, че трябва да се преразгледа и размерът на наложената с член 2, буква к) от спорното решение глоба. В рамките на правомощието си сам да разгледа и реши делото съгласно член 61, първа алинея от своя статут, Съдът упражнява пълен съдебен контрол съгласно член 261 ДФЕС във връзка с член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003(39). Ето защо той може да определи новия размер на глобата по свое усмотрение(40).
Изходни съображения при определянето на глобата
61. Основният размер на глобата трябва да бъде определен съобразно оборота на Coppens от съответните услуги, реализиран през последната пълна календарна година на неговото участие в нарушението(41). В конкретния случай оборотът на Coppens за 2002 г., реализиран от международни услуги по преместване, безспорно възлиза на 58 338 EUR(42). Както нееднократно бе изтъкнато от Coppens, така най-добре могат да бъдат отчетени относителните размер и значимост на съответните предприятия на въпросния пазар.
Тежест и продължителност на нарушението
62. Картелът при услугите по преместване представлява особено тежко нарушение, с което участващите предприятия са „[определили] по пряк и непряк начин цени за международн[и услуги по преместване] в Белгия, като са си [поделили] част от този пазар и са [манипулирали процедурите по набиране на] оферти“(43).
63. В това отношение е неубедителен доводът на Coppens, че участието му в системата на фиктивни оферти е по-малко укоримо от участието на други предприятия в ценовите споразумения и в системата на финансови компенсации. Както Комисията правилно отбелязва, системата на фиктивни оферти също е в състояние трайно да наруши конкуренцията, да увеличи цените на съответните услуги и в крайна сметка така значително да ощети потребителя. Ето защо изобщо не става въпрос за маловажно нарушение.
64. Освен това Coppens не може да твърди, че е имало сравнително незначителна роля в рамките на системата на фиктивни оферти. Безспорно е, че Coppens е представило фиктивни оферти в 67 отделни случая, по-често от мнозинството от останалите участници в картела(44). Също така трябва да се отчита и фактът, че Coppens не само е представяло фиктивни оферти, но и от своя страна многократно е изисквало от други участници в картела да представят такива. Следователно Coppens има съществено участие — както активно, така и пасивно — в системата на фиктивни оферти.
65. На следващо място, няма значение колко пъти Сoppens реално е получило поръчка за извършване на преместване въз основа на системата на фиктивни оферти(45), тъй като представянето на фиктивни оферти поначало крие опасност от нарушаване на конкуренцията и по-високи цени, независимо кой на практика получава съответната поръчка. Ето защо конкуренцията, и така в крайна сметка потребителят, могат да бъдат увредени дори когато в конкретния случай не е настъпил точно желаният от участниците в картела резултат.
66. При това положение относно картела при услугите по преместване считам, че възприетият от Комисията коефициент, а именно 17 % от релевантния оборот(46), по принцип е подходящ, за да се отрази степента на тежест на нарушението, когато се определя размерът на глобата. Възпиращият коефициент, допълнително приложен от Комисията, от още 17 % от релевантния оборот(47), според мен също е подходящ(48). Впрочем в съдебното производство Coppens не е изложило подробни доводи срещу този факт.
67. Тъй като не установих грешка при прилагане на правото, допусната от Комисията относно продължителността на нарушението на Coppens(49), според констатациите в спорното решение при определянето на размера на глобата трябва да се изходи от период с продължителност от 10 години и 9 месеца, което съответства на мултипликационен коефициент 11(50).
68. Така полученият основен размер на глобата е 119 009,52 EUR и може да бъде закръглен на 119 000 EUR(51).
Намаляване на глобата
69. Трябва обаче да се има предвид, че в настоящия случай не е доказано участието на Coppens в картела при услугите по преместване, разглеждан като глобален картел, под формата на едно-единствено продължавано нарушение(52). По-скоро то може носи отговорност само за съпричастност към антиконкурентна система на фиктивни оферти. Този факт задължително води, както признава и Комисията, до намаляване на глобата.
70. Мислимо е определеният основен размер на глобата просто да се намали наполовина. Във всеки случай през периода на участие на Сoppens в картела системата на фиктивни оферти е била един от двата все още използвани съставни елемента на глобалния картел, за които с оглед на тежестта и последиците им трябва да се приеме, че имат еднаква значимост(53).
71. Според мен обаче подобен подход не отчита в достатъчна степен факта, че един глобален картел е нещо повече от сбора на отделните си компоненти. Именно поради специфичната си сложност и взаимодействието на няколко отделни споразумения в една обща структура глобалният картел е особено вероятно да наруши конкуренцията. Следователно нарушението на предприятието, участващо в глобален картел, е много по-тежко, отколкото простото участие на това предприятие в един или няколко от съставните елементи на картела.
72. Ето защо в настоящия случай според мен е уместно на Coppens да бъде наложена глоба, чийто размер е доста по-малък от половината от изчисления основен размер, и по-точно около една трета, т.е. 39 600 EUR.
73. Освен това трябва да се има предвид, че за 1994 г. и 1995 г., т.е. за две от почти единадесет години, няма доказателства за активното участие на Coppens в прилагането на системата на фиктивни оферти. Това все пак не трябва да води до пълно освобождаване от отговорност за посочените години, тъй като продължава да се счита, че през този период Coppens е член на картела(54). Уместно би било обаче да се направи допълнително намаление на основния размер с половината от размера, който съответства на този двугодишен период, т.е. намаление с почти 10 %. Така глобата би била в размер на 35 900 EUR.
74. След като Комисията не е установила отегчаващи или смекчаващи обстоятелства и такива не са изтъквани в производството пред съдилищата на Съюза, не се налага изчислената глоба да бъде увеличавана или намалявана.
75. Накрая ще отбележа, че така изчислената глоба не надвишава и нормативно предвидения максимален размер от 10 % от общия оборот на Coppens(55) (член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003).
76. В заключение, що се отнася до позоваването от Coppens на принципа на пропорционалност, съгласно този принцип глобата трябва да е пропорционална на вида, тежестта и продължителността на установеното нарушение(56). Тъй като Coppens виновно е извършило особено тежко нарушение през дългогодишен период, съвсем удачно е размерът на глобата да обхване голяма част от годишния му оборот на съответния пазар на международни услуги по преместване, който впрочем представлява сравнително малка част от общия годишен оборот на Coppens, реализиран от услуги по преместване.
Междинно заключение
77. След повторната преценка на всички обстоятелства в конкретния случай, и по-специално на вида, тежестта и продължителността на нарушението, както и на относителния размер на Coppens на съответния пазар, изглежда, че глоба от 35 900 EUR съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение. Тя по-специално не поражда съмнения от гледна точка на принципа на пропорционалност.
VI – По съдебните разноски
78. Когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски (член 122, параграф 1 от Процедурния правилник).
79. Съгласно член 69, параграф 3, първа алинея във връзка с член 118 от Процедурния правилник Съдът може да разпредели разноските, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. Настоящият случай е такъв: действително, основният довод на Комисията в производството по обжалване е приет, но съгласно предложеното от мен решение в производството пред Съда жалбата на Coppens за отмяна трябва да бъде уважена. При това положение изглежда справедливо съдебните разноски пред двете инстанции да бъдат преценени като цяло и Coppens да бъде осъдено да заплати една трета от направените от него съдебни разноски, а Комисията — останалите съдебни разноски.
VII – Заключение
80. С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да постанови, както следва:
„1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юни 2011 г. по дело T‑210/08, Verhuizingen Coppens/Комисия.
2) Отменя член 1, буква и) от Решение C(2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 г. по дело COMP/38.543, доколкото в него се установява, наред с участието на Verhuizingen Coppens NV в системата на фиктивни оферти, участието на това дружество в едно-единствено продължавано нарушение.
3) Определя размер на глобата, наложена на Verhuizingen Coppens NV в член 2, буква к) от същото решение, от 35 900 EUR.
4) Verhuizingen Coppens NV понася една трета от съдебните разноски, направени от него пред двете инстанции. Европейската комисия понася останалите съдебни разноски“.