Жалба, подадена на 26 август 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 юни 2011 г. по дело T-210/08, Verhuizingen Coppens NV/Европейска комисия

(Дело C-441/11 P)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, S. Noë и F. Ronkes Agerbeek)

Друга страна в производството: Verhuizingen Coppens NV

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по дело Verhuizingen Coppens/Комисия (T-210/08);

да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени само член 1, буква и) от Решение C (2008) 926, окончателен относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38.543 - Международни услуги по преместване), в частта му, в която се посочва, че отговорност за споразумението относно комисионните носи Verhuizingen Coppens NV;

да се определи глоба в размер, който Съдът счита за подходящ;

да се осъди Verhuizingen Coppens NV да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване, както и част от съдебните разноски, свързани с производството пред Общия съд, каквато Съдът приеме за подходяща.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита, че Общият съд е нарушил правото, и по-специално членове 263 и 264 ДФЕС, както и принципа на пропорционалност, като е отменил изцяло решението ѝ, в което тя приема, че Coppens носи отговорност за едно и също продължавано нарушение, изразяващо се в разглеждания период в сключване на споразумение относно комисионните и на споразумение относно фиктивните оферти, тъй като не било доказано, че Coppens е било или би трябвало да е било в течение на споразумението относно комисионните. В интерес на доброто правораздаване и на ефективното прилагане на правилата на Съюза относно конкуренцията, Общият съд можел да отмени обжалваното решение само в частта му, в която се приема, че Coppens носи отговорност за споразумението относно комисионните. Отмяната на решението в неговата цялост означавала всъщност, че участието на Coppens в споразумението относно фиктивните оферти остава ненаказано, освен ако Комисията не приемела ново решение по отношение на тази страна по първоначалното нарушение. Това можело да доведе до нежелателно дублиране на административните и съдебните производства, като можело да е в противоречие дори и с принципа ne bis in idem.

____________