Language of document : ECLI:EU:C:2012:763

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА J. KOKOTT

представено на 29 ноември 2012 година(1)

Дело C‑440/11 P

Европейска комисия

срещу

Stichting Administratiekantoor Portielje и др.

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 ЕИП — Понятие за предприятие — Подвеждане под отговорност за извършени от търговско дружество нарушения на правилата относно картелите на фондация, която контролира пряко или непряко 100 % от капитала на това дружество, но сама по себе си не извършва икономическа дейност — „Картел при услугите по преместване“ — Белгийски пазар на международни услуги по преместване“





I –  Въведение

1.        Настоящото дело за пореден път дава възможност на Съда да доизясни практиката си относно извънредно спорната проблематика за отговорността на дружествата майки за нарушения на правилата относно картелите, извършени от изцяло притежавани от тях дъщерни дружества. Основният въпрос в настоящото дело е дали такова подвеждане под отговорност за нарушения на правилата относно картелите зависи от условието дружеството майка да извършва собствена икономическа дейност, тоест дали само по себе си последното следва да се счита за предприятие по смисъла на европейското право на конкуренцията, или е достатъчно от своя страна дъщерното дружество да извършва такава икономическа дейност и двете — дружеството майка и дъщерното му дружество — заедно да образуват едно-единствено предприятие.

2.        Този правен въпрос е поставен във връзка с „картел при услугите по преместване“, който Комисията разкрива на белгийския пазар на международни услуги по преместване преди няколко години и който е предмет на решение за налагане на глоби от 11 март 2008 г. (наричано по-нататък „спорното решение“)(2). Комисията обвинява дружеството Gosselin Group NV (наричано по-нататък „Gosselin“), наред с други девет предприятия или групи от предприятия, в участие в картел при услугите по преместване и му налага глоба. За част от тази глоба Комисията подвежда солидарно под съвместна отговорност и Stichting Administratiekantoor Portielje (наричана по-нататък „Portielje“) — семейна фондация, която пряко или непряко контролира 100 % от дружествените дялове на Gosselin и която в интерес на семейството, основало дружеството Gosselin, има за цел да гарантира единното управление на дружеството Gosselin.

3.        Според преценката на Общия съд на Европейския съюз подвеждането под съвместна отговорност на Portielje обаче е неправомерно, като в Решение от 16 юни 2011 г. (наричано по-нататък още „решението на Общия съд“ или „обжалваното съдебно решение“)(3) обосновава това преди всичко с мотива, че самата Portielje не извършва икономическа дейност и следователно не представлява предприятие.

4.        Понастоящем Комисията обжалва това решение. Според нея единственият определящ момент с оглед на подвеждането под отговорност за нарушения на правилата относно картелите е дали дружеството майка и дъщерното дружество, което в случая означава Portielje и Gosselin, образуват заедно едно-единствено предприятие по смисъла на европейското право в областта на конкуренцията и дали участието в картела може да се вмени на тази стопанска единица.

5.        На Съда предстои да разгледа редица други правни въпроси във връзка с картела при услугите по преместване в останалите висящи производства по обжалване(4).

II –  Фактическа обстановка

6.        Gosselin е търговско дружество със седалище в Белгия, създадено през 1983 г., което от 20 декември 2007 г. осъществява дейност като предприятие за предоставяне на услуги по преместване със сегашното си наименование(5).

7.        Portielje е фондация със седалище в Нидерландия, основана през 2001 г., в която участват акционери, които са сред членовете на семейството, основало дружеството Gosselin, с цел гарантиране на единното управление на Gosselin. Самата Portielje не извършва търговска дейност.

8.        От 1 януари 2002 г. семейната фондация упражнява контрол отчасти пряко, отчасти непряко, върху всички дружествени дялове на Gosselin. По-конкретно 92 % от акциите на Gosselin се притежават пряко от Portielje в качеството ѝ на фидуциар, а останалите 8 % — от Vivet en Gosselin NV; на свой ред 99,87 % от акциите на последното дружество принадлежат на Portielje.

 A – Факти и административно производство

9.        Съгласно заключенията от разследването на Комисията, между 1984 г. и 2003 г. на пазара на международните услуги по преместване в Белгия е съществувал картел, в който десет предприятия(6), извършващи услуги по преместване, са участвали в различна степен през различни периоди(7).

10.      В спорното решение Комисията констатира, че при въпросния картел се касае за глобален картел под формата на едно-единствено продължавано нарушение(8), което се изразява в сключването на общо три вида споразумения(9):

–        ценови споразумения, с които участващите предприятия, извършващи услуги по преместване, са се договаряли относно възнаграждението, което клиентът заплаща за предоставените от тях услуги,

–        споразумения относно система на финансови компенсации за отхвърлените оферти или за непредставянето на оферта (комисиони); чрез този механизъм конкурентите на предприятието, на което е възложена поръчка за международно преместване, е трябвало да получат някаква финансова компенсация, независимо дали те също са представили оферта за поръчката; без знанието на клиентите посочените комисиони са били включвани в крайната цена на съответните услуги по преместване,

–        споразумения относно поделяне на пазара посредством система на фиктивни разчети на разходи (фиктивни оферти), представени на клиента или на преместващото се лице от предприятие, извършващо услуги по преместване, което не е имало намерение да осъществи преместването; за тази цел предприятието всеки път е посочвало на конкурентите си цената, размера на застраховката и разходите за складиране, които те е трябвало да фактурират за фиктивната услуга.

11.      Докато споразуменията за комисиони и за фиктивни оферти са се прилагали през целия период на съществуване на картела (от 1984 г. до 2003 г.), то липсват доказателства за използването на ценовите споразумения след май 1990 г.(10)

12.      Въз основа на установените от Комисията факти в спорното решение тя прави извод, че участващите предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 ЕИП, като през различни периоди са „[определили] по пряк и непряк начин цени за международн[и услуги по преместване] в Белгия, като са си [поделили] част от този пазар и са [манипулирали процедурите по набиране на] оферти“(11).

13.      Спорното решение е връчено на общо 31 юридически лица, на които за извършеното нарушение Комисията освен това налага глоби в различен размер(12), като в някои случаи глобите са индивидуални, а в други — солидарни.

14.      Според констатациите на Комисията в член 1, буква в) от спорното решение Gosselin е участвало в глобалния картел през периода от 31 януари 1992 г. до 18 септември 2002 г., а „с Stichting Administratiekantoor Portielje“ — през периода от 1 януари 2002 г. до18 септември 2002 г. По тази причина съгласно член 2, буква д) от спорното решение на Gosselin е наложена глоба в размер на 4,5 милиона евро, като за част от тази сума в размер на 370 000 EUR Portielje е подведено солидарно под съвместна отговорност.

15.      С Решение за изменение от 24 юли 2009 г.(13) Комисията внася корекции в спорното решение, така че наложената на Gosselin глоба е изменена на 3,28 милиона евро, като сега вече Portielje е подведено солидарно под съвместна отговорност за сумата от 270 000 EUR. Посоченото изменение се дължи на преизчисляването на стойността на продажбите, която според Комисията е следвало да бъде взета предвид с цел определянето на основния размер на глобата, наложена на Gosselin и Portielje.

 Б – Първоинстанционно производство

16.      Няколко от адресатите на спорното решение подават жалби за отмяната му пред Общия съд(14).

17.      Общият съд съединява делата, образувани по жалбите, подадени от Gosselin и Portielje на 4 юни 2008 г., за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

18.      Произнасяйки се по жалбата, подадена по дело Т‑208/08, с обжалваното съдебно решение(15) Общият съд отменя спорното решение, доколкото с него се установява участие на Gosselin в нарушението през периода от 30 октомври 1993 г. до 14 ноември 1996 г. В съответствие с това Общият съд намалява размера на наложената на Gosselin глоба на 2,32 милиона евро. Общият съд отхвърля жалбата на Gosselin в останалата ѝ част и осъжда всяка страна по делото да понесе направените от нея съдебни разноски.

19.      Произнасяйки се по жалбата, подадена по дело Т‑209/08, също с обжалваното съдебно решение(16) Общият съд отменя спорното решение изцяло в частта му, която се отнася до Portielje, и осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

III –  Производство пред Съда

20.      На 25 август 2011 г. Комисията подава настоящата жалба срещу решението на Общия съд. Предмет на производството по обжалване е само онази част от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд уважава жалбата за отмяна, подадена от Portielje по дело Т‑209/08(17). Комисията иска от Съда:

–        да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него се отменя Решение C(2008) 926, изменено с Решение C(2009) 5810, в частта му, в която то се отнася до Portielje,

–        да се отхвърли жалбата на Portielje,

–        да се осъди Portielje да заплати съдебните разноски, свързани с производствата пред Общия съд и пред Съда.

21.      От своя страна Portielje моли Съда:

–        да отхвърли жалбата на Комисията като неоснователна и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.

22.      Пред Съда е проведена писмена фаза на производството, а на 24 октомври 2012 г. — и съдебно заседание.

IV –  Анализ

23.      В постоянната съдебна практика по член 81 ЕО (предишен член 85 от Договора за ЕИО, понастоящем член 101 ДФЕС)(18) е признато, че евентуално дружество майка носи солидарно съвместна отговорност за извършени от негово дъщерно дружество нарушения на правилата относно картелите, макар и в съответния картел да е участвало пряко само дъщерното дружество. Такава хипотеза на съвместна отговорност е налице именно когато дъщерното дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, тоест изложено е на решаващото влияние на дружеството майка(19). Нещо повече, когато към релевантния момент дружество майка притежава целия или почти целия капитал на своето дъщерно дружество, до доказване на противното се предполага, че то упражнява решаващо влияние върху пазарното поведение на това дъщерно дружество(20) (т.нар. „презумпция, изведена от притежаването на 100 % от капитала“(21) или „съдебната практика по дело Akzo Nobel“).

24.      Комисията упреква Общия съд, че в настоящия случай е допуснал грешка при прилагането на посочените принципи. В подкрепа на твърдението си тя изтъква две правни основания, първото от което се отнася до приложното поле на член 81 ЕО по отношение на лицата (вж. по този въпрос част A от настоящото заключение), а второто — до възможностите за оборване на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала (вж. по този въпрос част Б от настоящото заключение).

 А – По определянето на приложното поле на член 81 ЕО по отношение на лицата (първо правно основание)

25.      Първото правно основание поставя някои много принципни правни въпроси във връзка с понятието за предприятие по смисъла на правото на конкуренцията, тоест в крайна сметка поставя въпроса за приложното поле по отношение на лицата на член 81 ЕО и на член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003(22), чиито адресати са предприятията и сдруженията на предприятия(23).

26.      С посоченото правно основание Комисията критикува точки 36—50 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд констатира, че „не е доказа[но], че Portielje е предприятие по смисъла на член 81 ЕО“(24), вследствие на което уважава подадената от Portielje жалба за отмяна на спорното решение. Според Общия съд самата Portielje трябвало да бъде предприятие, за да носи солидарно съвместна отговорност за участието на Gosselin в картела при услугите по преместване(25).

1.     Понятието за предприятие в рамките на член 81 ЕО (първа част от първото правно основание)

27.      В първата част от първото правно основание Комисията твърди, че Общият съд се основал на неправилен от правна гледна точка критерий. Общият съд неоснователно съсредоточил основната част от проверката си върху въпроса дали самата Portielje е предприятие, вместо да си зададе въпроса дали Portielje и Gosselin образуват заедно едно-единствено предприятие. Според Комисията по този начин Общият съд възприел неправилно понятието за предприятие по смисъла на правото на конкуренцията.

28.      Безспорно в контекста на правото на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния статут и начина му на финансиране(26). Също така е безспорно, че такава стопанска единица може да е съставена от няколко физически или юридически лица(27).

29.      В обжалваното съдебно решение Общият съд също изхожда от посоченото по-горе определение(28). Следва обаче да се има предвид, че веднага след това Общият съд добавя, че „дружеството майка на предприятие, което е извършило нарушение на член 81 ЕО, не може да се санкционира с решение за прилагане на член 81 ЕО, ако самото то не е предприятие“(29).

30.      Този извод е израз на принципно погрешно тълкуване на понятието за предприятие във връзка с отговорността на дружествата майки за извършени от техни дъщерни дружества нарушения на правилата относно картелите.

31.      Всъщност солидарната отговорност на дружество майка и дъщерно дружество е обоснована от обстоятелството, че двете дружества образуват заедно едно-единствено предприятие по смисъла на правото на конкуренцията в хипотезата на липса на достатъчна самостоятелност на дъщерното дружество спрямо дружеството майка(30). В тази хипотеза двете дружества образуват един-единствен стопански субект и във вътрешните отношения помежду си могат да се ползват от т.нар. „групова привилегия“, която означава, че забраната за картел не се прилага по отношение на споразумения между тях(31). От друга страна, дружеството майка и дъщерното дружество образуват един-единствен стопански субект и във външните отношения и следователно трябва да носят солидарна отговорност за евентуални нарушения на правилата относно картелите, извършени от предприятието, което те образуват заедно(32).

32.      Ето защо Общият съд неоснователно е приел, че понятието за предприятие по смисъла на правото на конкуренцията и понятието за подвеждане под отговорност на дружеството майка за действията на дъщерно дружество представляват „две отделни понятия“(33). В действителност понятието за предприятие и понятието за подвеждане под отговорност за нарушения на правилата относно картелите представляват двете страни на един и същ медал. В съвместната солидарна отговорност на дружеството майка и на дъщерното дружество за нарушения на правилата относно картелите намира израз, както се посочи, обстоятелството, че двете заедно образуват едно-единствено предприятие. Образуването на точно тази стопанска единица от дружеството майка и от дъщерното дружество съставлява необходимо и същевременно достатъчно условие за възникване на солидарната съвместна отговорност на дружеството майка за нарушения на правилата относно картелите, извършени от неговото дъщерно дружество.

33.      Изразеното в обжалваното съдебно решение правно становище, че и дружеството майка само по себе си трябва да има качеството на предприятие, за да може да носи съвместна отговорност за извършени от неговото дъщерно дружество нарушения на правилата относно картелите, в крайна сметка би означавало подвеждането под отговорност на дружеството майка за извършени от дъщерното дружество нарушения на правилата относно картелите да се постави в зависимост от допълнително условие, което в тази форма никога досега не е било признато.

34.      Считам, че от досегашната съдебна практика не може по никакъв начин да се направи извод, че съществува такова допълнително условие. Съществуването на такова допълнително условие би означавало, че например по дело „Akzo Nobel“, което през последните години е „leading case“ във връзка с разглежданата в случая проблематика, Akzo Nobel NV като същинско холдингово дружество(34) не следва да бъде адресат на решение за налагане на глоби.

35.      По този въпрос Общият съд не разглежда Решение по дело „Akzo Nobel“(35), посочено по-горе, нито пък излага мотиви за твърдяното от него съществуване на посоченото допълнително условие. Той се ограничава да цитира три повече или по-малко произволно избрани решения на Съда(36), в които според твърдяното от Общия съд било „безспорно“, че „дружеството майка е предприятие“(37).

36.      За целите на санкционирането на извършени от дадено предприятие нарушения на правилата относно картелите на основание член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) във връзка с член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 обаче е без значение дали всички физически или юридически лица, които образуват това предприятие от правна гледна точка, от своя страна извършват икономическа дейност и поради това всяко едно от тях само по себе си следва да се счита за предприятие.

37.      Определящ е само фактът, че общо погледнато, едно-единствено предприятие е извършило нарушението и че всички физически или юридически лица, на които е връчено решение за налагане на глоби с цел санкциониране на нарушението, образуват заедно това предприятие. Всъщност санкциите, наложени на основание член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, са предназначени да гарантират, че въз основа на принципа на личната отговорност са привлечени да отговарят онези лица, които оказват решаващо влияние върху участващото в картела предприятие, както и осигуряват, че предприятието няма да извърши отново такива нарушения(38). С оглед на тази цел е без значение дали и в останалите случаи, т.е. независимо от оказването на влияние от тяхна страна върху участващото в картела предприятие, посочените физически или юридически лица извършват икономическа дейност.

38.      Следователно в обобщение може да се приеме за установено, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че дружеството майка на предприятие не може да се санкционира, ако самото то не е предприятие, и вследствие на това проверява дали Portielje само по себе си е предприятие(39).

39.      Следователно първата част от първото правно основание е основателна.

2.     Приложимост на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, към отношенията между Portielje и Gosselin (втора част от първото правно основание)

40.      По съображения за изчерпателност по-нататък ще взема отношение и по втората част от първото правно основание, която Комисията излага при условията на евентуалност. Тази част се отнася главно до въпроса дали презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, произтичаща от съдебната практика по дело „Akzo Nobel“(40), може да намери приложение към отношенията между Portielje и Gosselin. Според Комисията в настоящия случай Общият съд неоснователно е отхвърлил приложимостта на посочената презумпция, изведена от притежаването на 100 % от капитала.

41.      Това оплакване се отнася до изводите на Общия съд в точки 46—49 от обжалваното съдебно решение, в които се изхожда от констатацията, че Portielje „не упражнява пряко стопанска дейност“(41). При това положение според Общия съд качеството на предприятие на Portieljes в краен случай е могло да произтича от наличието на „непряко участие“ на последното в стопанската дейност на Gosselin. За установяването на това участие Общият съд — позовавайки се на точки 111—113 от Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др.(42), постановено във връзка с правото на държавни помощи — изисква от Комисията да представи конкретни доказателства за „намеса“ на Portielje „в управлението“ на Gosselin и изключва приложението на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала(43).

42.      В това отношение Общият съд се основава по-конкретно на пасаж от Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., посочено по-горе, съгласно който обикновеното дялово участие, било то и контролно участие, само по себе си не е достатъчно, за да се характеризира дадена дейност като икономическа дейност(44). Напротив, фондация, която притежавала контролно участие в определено дружество, трябвало да се разглежда като участник в икономическата дейност, извършвана от контролираното „предприятие“, едва когато упражнявала действително този контрол, като „се намесвала“ пряко или непряко в управлението на същото(45).

43.      От посочения пасаж от Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., посочено по-горе, Общият съд прави извода, че Комисията имала тежестта да докаже намесата от страна на фондация като Portielje, която не извършва икономическа дейност, върху действащо на пазара търговско дружество като Gosselin и че Комисията не можела да спази задължението си по отношение на тежестта за доказване, като в приложение на съдебната практика по дело „Akzo Nobel“ се позовавала на (почти) стопроцентовия контрол на фондацията върху дружеството(46).

44.      Тази преценка на Общия съд е погрешна от правна гледна точка.

45.      Противно на това, което Общият съд изглежда счита, в Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., посочено по-горе, и в съдебната практика по дело „Akzo Nobel“ Съдът възприема аналогичен подход. Както в единия, така и в другия случай Съдът поставя презумпцията за съществуване на една стопанска единица и следователно и съществуването на едно-единствено предприятие, образувано от „дружество майка“ и негово „дъщерно дружество“, в зависимост от това дали дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху дъщерното дружество(47).

46.      Безспорно в съдебната практика по дело „Akzo Nobel“ „в особения случай“, когато дружество майка притежава целия или почти целия капитал на свое дъщерно дружество, освен това съществува оборима „презумпция за действителното упражняване на решаващо влияние“ от страна на дружеството майка върху поведението на дъщерното дружество (презумпция, изведена от притежаването на 100 % от капитала)(48), докато в Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др.(49), посочено по-горе, не става въпрос за такава презумпция.

47.      Неспоменаването на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, в Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. обаче може да се дължи най-вече на вида на производството по това дело — производство по отправяне на преюдициално запитване, което изобщо няма за предмет въпроси относно доказването. Освен това следва да се има предвид, че по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., посочено по-горе, Съдът не е бил сезиран по-конкретно с особения случай на стопроцентов или почти стопроцентов контрол, а съвсем общо с „контролно дялово участие“, което включва и дялово участие значително под прага от 100 %.

48.      При това положение Общият съд е придал прекомерно значение на обстоятелството, че в Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. Съдът „не е установил оборима презумпция за „намеса“ […]“(50), както тя съществува в съдебната практика по дело „Akzo Nobel“.

49.      По-специално не виждам никакво основание за извода, че в Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. Съдът не бил установил презумпция, изведена от притежаването на 100 % от капитала, именно поради липсата на качеството на предприятие на самите „дружества майки“ или поради факта че те представляват фондации.

50.      Дори в последно време да не е изключил изцяло възможността понятието за стопанска единица в областта на държавните помощи да се различава от понятието, което се прилага в другите области на конкурентното право(51), все пак до този момент Съдът винаги се е стремял да тълкува по абсолютно еднакъв начин понятието за предприятие във всички области на конкурентното право(52), не на последно място и в Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др.(53). Съдът следва да се придържа към този подход и по настоящото дело.

51.      Впрочем доказателство за това, че по-специално в Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., посочено по-горе, и в съдебната практика по дело „Akzo Nobel“ Съдът изхожда от същото понятие за предприятие, са някои препратки между тези две тенденции в съдебната практика(54). Комисията правилно отбелязва този факт в рамките на настоящото производство.

52.      Ето защо в крайна сметка от Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. не може да се направи извод за наличие на пречка за прилагането на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, към отношенията между фондация като Portielje и търговско дружество като Gosselin.

53.      Освен това, противно на поддържаното от Portielje, презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, не води до обръщане на тежестта на доказване. По-скоро тя представлява само правило за преценка на доказателствата във връзка с подвеждането под отговорност на дружеството майка за извършени от дъщерното му дружество нарушения на правилата относно картелите. Понеже притежаването на 100 % (или на почти 100 %) от дъщерното дружество позволява prima facie да се направи изводът, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние, последното е длъжно да опровергае именно този извод, като представи убедителни доказателства за противното; ако не го направи, този извод ще е достатъчен, за да се изпълнят установените в правовата държава изисквания относно тежестта на доказване. Другояче казано, още преди да се стигне до въпроса за обективната тежест на доказване, тежестта за посочване на доказателствата може неколкократно да премине от едната към другата страна(55).

54.      Противно на твърдяното от Portielje, прилагането на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, към случай като настоящия по никакъв начин не води и до разширяване на приложното поле на тази презумпция. Всъщност целта на тази презумпция е, от една страна, да улесни ефективното прилагане на правилата на конкуренция в Договорите, като в същото време се спазва принципът на личната отговорност, и от друга страна, да създава правна сигурност(56). От тази гледна точка положението на фондация като Portielje, чиято функция е да гарантира „единно управление“ на контролирано от нея търговско дружество, не следва да се преценява по различен начин от положението на „класическо“ дружество майка в отношенията му с негово дъщерно дружество или от положението на холдингово дружество в отношенията му с контролираните от него дружества от групата от предприятия. Всички тези дружества майки имат изключителен икономически интерес от конкретната дейност, извършвана от съответното им дъщерно дружество на пазара. Би било в противоречие с принципа на равно третиране да се прави разлика между тях по отношение на отговорността за нарушения на правилата относно картелите.

55.      Що се отнася до тяхната отговорност за търговското поведение на подчинените им дружества, без значение е дали упражняващите контрол субекти, било то фондации, холдингови дружества или други дружества майки, упражняват своя собствена икономическа дейност. Напротив, ако от приложното поле на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, по принцип се изключат фондациите и холдинговите дружества, които сами не извършват икономическа дейност, въпреки че те „дърпат конците“ в основата на икономическата дейност в рамките на съответната група от предприятия, това би означавало да се създаде възможност за дружеството, което е начело на групата от предприятия, да заобиколи ефективното носене на съвместна отговорност за нарушения на правилата относно картелите, извършени от участващите в групата подчинени дружества(57).

56.      Накрая, не може да бъде възприет и доводът на Portielje, че прилагането на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, в случай като настоящия, щяло да доведе до абсурдни резултати в други случаи, в които държавата има дялово участие в търговско дружество. Всъщност този довод е изведен от чисто хипотетичен проблем, който изобщо не се поставя по настоящото дело. Portielje изобщо не се намира в положение, което да е сходно на положението на държавата в качеството на инвеститор, като се има предвид, че дейността на Portielje, доколкото е известно, се свежда единствено до гарантирането на единното управление на едно-единствено семейно предприятие. Независимо от това, Съдът вече е дал да се разбере, че изцяло отчита особеното положение на държавата във връзка с отговорността за евентуални нарушения на правилата относно картелите, извършени от контролирани от държавата предприятия(58). Следователно няма основание за изразената от Portielje загриженост.

57.      В заключение и втората част от първото правно основание е основателна.

 Б – По оборването на презумпцията за упражняване на решаващо влияние (второ правно основание)

58.      Второто правно основание е насочено срещу точки 51—59 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд стига до извода, че в настоящия случай Portielje е успяла да обори презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, като е привела „[подходящи] доказателства“(59). Според Общия съд Portielje не е упражнила определящо влияние върху Gosselin и дори не е била в състояние да упражни такова влияние.

59.      Наистина тези точки от обжалваното съдебно решение са част от него, в която Общият съд само „с оглед на изчерпателност“ проверява дали Portielje може да бъде подведена под отговорност за действията на Gosselin(60). Като се има обаче предвид, че първата част от обжалваното съдебно решение, в която се разглежда понятието за предприятие, трябва да се отмени(61), разрешаването на настоящия спор зависи в съществена степен от правната преценка на тази втора част.

60.      Безспорно съгласно съдебната практика по дело Akzo Nobel презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху изцяло или почти изцяло притежавано от него дъщерно дружество (презумпция, изведена от притежаването на 100 % от капитала) е оборима презумпция(62).

61.      С второто си правно основание обаче Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото при преценката на изтъкнатите от Portielje доводи във връзка с оборването на посочената презумпция. Комисията по същество упреква Общия съд, че не обърнал нужното внимание на връзката в персонално отношение между Portielje и Gosselin. В това отношение тя изтъква общо три твърдения за нарушения, до които се отнасят трите части от второто ѝ правно основание. По-нататък ще ги разгледам, като втората и третата част ще анализирам заедно.

62.      В самото начало следва да се напомни, че в производството по обжалване Съдът не е компетентен, освен в случай на изопачаване, да поставя под въпрос извършената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата(63). В рамките на производството по обжалване обаче една от функциите на Съда е да упражнява контрол върху правната квалификация на фактите(64). Тук попада и разглеждането на въпроса дали при преценката си на фактите и доказателствата Общият съд е приложил правилните правни критерии(65).

1.     По твърдението за изопачаване на доказателствата относно вида и обхвата на връзката в персонално отношение между Portielje и Gosselin (първа част от второто правно основание)

63.      С първата част от второто правно основание Комисията упреква Общия съд в „явно изопачаване на доказателствата“ относно статута и влиянието на трима членове на управителния съвет на Gosselin, които същевременно са членове на управителния съвет на Portielje.

64.      В това отношение Комисията оспорва по-конкретно констатацията на Общия съд, че „[oт] шестимата членове на управителния съвет на Portielje само половината участвали в управителния съвет на Gosselin“(66) и че, от друга страна, „тримата членове на управителния съвет на Gosselin, представлява[ли] само половината от управителния съвет на Portielje“(67). Според Комисията въз основа на тази констатация Общият съд неправилно приел, че посочените трима членове на управителния съвет на Gosselin „не са в състояние заедно да определят политиката на Portielje“.

65.      Следва обаче да се има предвид, че изопачаване е налице само когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на наличните доказателства е явно неправилна(68).

66.      В настоящия случай в нито една точка от обжалваното съдебно решение, и по-специално в точки 56 и 57 от него, Общият съд не е направил твърдения от Комисията извод, че посочените трима членове на управителния съвет на Gosselin „не са в състояние заедно да определят политиката на Portielje“. Следователно трябва да се отхвърли твърдението за изопачаване на доказателства в този смисъл.

67.      Ето защо първата част от второто правно основание е неоснователна.

2.     По липсата на формални решения на органите на Portielje и Gosselin (втора и трета част от второто правно основание)

68.      Във втората и третата част от второто правно основание Комисията по същество упреква Общия съд в преценка на възможностите за влияние на Portielje върху Gosselin, основана единствено на критерии, изведени от дружественото право.

69.      Действително Общият съд по същество основава извода си, че е оборена презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, изцяло на обстоятелството, че формални решения са взети от управителния съвет на Portielje едва след края на нарушението; според Общия съд „само на това основание [следвало да] се изключ[и]“ упражняването на определящо влияние от Portielje върху Gosselin(69). Освен това Общият съд изтъква, че през периода от 1 януари 2002 г. до 18 септември 2002 г., по отношение на който въз основа на спорното решение Portielje е подведена под отговорност за нарушения на правилата относно картелите, не било проведено общо събрание на акционерите на Gosselin, в рамките на което Portielje да е имала възможност да упражни влияние върху търговската политика на Gosselin(70). Освен това в разглеждания период Portielje не упражнила никакво влияние върху състава на управителния съвет на Gosselin, нито инициирала промяна на този състав(71).

70.      Тези изводи на Общия съд са израз на принципно погрешно разбиране на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, както и на правните изисквания за нейното оборване.

71.      Обстоятелството дали дъщерно дружество може по самостоятелен начин да определя своето поведение на пазара, или е изложено на определящото влияние на своето дружество майка, не може да се преценява единствено с оглед на приложимото дружествено право. В противен случай засегнатите дружества майки биха могли лесно да избегнат носенето на отговорност за нарушенията на правилата относно картелите, извършени от притежаваните изцяло от тях дъщерни дружества, позовавайки се само на обстоятелства, свързани само с дружественото право.

72.      Несъмнено следва да се има пред предвид с какви правомощия разполагат органите на участващите дружества, дали и кога са взели решения и евентуално какво е било съдържанието на тези решения. В крайна сметка обаче от решаващо значение е икономическата действителност, тъй като правото на конкуренция се ръководи не от формалностите, а от действителното поведение на предприятията.

73.      Както Комисията правилно отбелязва, би било проява на прекален формализъм и на незачитане на икономическата реалност, ако въпросите за влиянието между дружеството майка и дъщерното дружество се преценяваха изключително с оглед на релевантните от гледна точка на дружественото право действия.

74.      Точно в такъв формализъм обаче изпада Общият съд, като, възприемайки изложените от жалбоподателя в първоинстанционното производство доводи, счита, че единствено дружественото право е релевантно за преценката на въпроса за определящото влияние на Portielje върху Gosselin. Свеждайки критериите си за проверка само до критерии, изведени от дружественото право, Съдът е допуснал грешка при прилагане на правото. По специално Общият съд е пренебрегнал факта, че приемането на наличие на един-единствен стопански субект, образуван от дружество майка и дъщерно дружество, не предполага непременно наличие на формални решения на органите на дружествата. Напротив, този субект може да е неформално образувание в резултат по-конкретно на връзка в персонално отношение между двете дружества.

75.      Макар да е разгледал мимоходом и връзката в персонално отношение между Gosselin и Portielje, в това отношение Общият съд отново се е основал единствено на критерии, изведени от дружественото право. Всъщност в случая изглежда става дума за два сравнително теоретични въпроса, а именно, на първо място, дали „основните [членове на управителния съвет] на Portielje […] упражняват чрез общото събрание на Gosselin влияние върху управителния съвет на последното“, и на второ място, дали „всички предприятия, в които тримата членове на управителния съвет на Gosselin също са представени в това си качество, трябва поради това да се считат за дружества майки на Gosselin“(72).

76.      От решаващо значение обаче щеше да бъде, извън всички формални съображения, свързани с дружественото право, да се анализира действителното въздействие на връзката в персонално отношение между Portielje и Gosselin върху ежедневната дейност на предприятието и от чисто фактическа страна да се прецени дали Gosselin — за разлика от презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала — действително определя по самостоятелен начин търговската си политика. За съжаление обжалваното съдебно решение не съдържа нищо по този въпрос.

77.      Накрая, следва да се отхвърли повдигнатото от Portielje възражение за „необоримост“ на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, в хипотезата на възможности за влияние извън органите на участващите юридически лица. От една страна, Portieljе не излага никакви доводи в подкрепа на това възражение. От друга страна, очевидно е напълно възможно представянето на доказателства относно хода на събитията в рамките на ежедневната дейност на предприятието, включително относно събитията, осъществили се извън органите на юридическите лица, например въз основа на вътрешна кореспонденция и документи, бележки, водени по време на разговори, и свидетелски показания(73). В зависимост от съдържанието им такива доказателства могат да оборят или да потвърдят презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала.

78.      Следователно втората и третата част от второто правно основание на жалбата са основателни.

 В – Междинно заключение

79.      Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че двете части от първото правно основание, както и втората и третата част от второто правно основание на жалбата са основателни.

80.      От член 61, първа алинея от Статута на Съда следва, че ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Следователно точки 4 и 6 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, в които Общият съд се е произнесъл по жалбата на Portielje по дело Т‑209/08, трябва да се отменят. Това не засяга останалата част от обжалваното съдебно решение, която не е предмет на настоящото производство по обжалване.

V –  Решение по жалбата за отмяна на Portielje

81.      Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

82.      В настоящия случай в решението си Общият съд е разгледал обстойно правните основания, на които Portielje се е позовал в подкрепа на жалбата си в първоинстанционното производство по дело Т‑209/08. Освен това страните са имали възможност в първоинстанционното производство да обменят гледните си точки по всички релевантни за решаването на спора въпроси. Фактите също не се нуждаят от допълнително изясняване. Следователно фазата на производството позволява Съдът да постанови окончателно решение по спора.

 А – По първото правно основание за обжалване, изтъкнато от Portielje по дело Т‑209/08

83.      С първото си правно основание по дело Т‑209/08 Portielje поддържа, че не е предприятие по смисъла на правото на конкуренцията, така че между нея и Gosselin не били налице отношения от типа „дружество майка/дъщерно дружество“(74).

84.      Това правно основание трябва да се отхвърли по изложените по-горе(75) съображения.

 Б – По второто правно основание за обжалване, изтъкнато от Portielje по дело Т‑209/08

85.      С първото си правно основание по дело Т‑209/08 Portielje изтъква, че не може да бъде подведено под отговорност за действията на Gosselin, тъй като не упражнявало решаващо влияние върху това дружество(76).

86.      В това отношение следва да се отбележи, че безспорно Portielje контролира целия или почти целия капитал на Gosselin(77). Следователно съгласно съдебната практика по дело „Akzo Nobel“(78) действителното упражняване на определящо влияние от Portielje върху Gosselin трябва да се предполага до доказване на противното.

87.      С цел да обори тази презумпция жалбоподателят изтъква чисто формални доводи, изведени от правото на фондациите и от дружественото право, що се отнася до органите на Portielje и Gosselin. Той се позовава на законовото задължение на членовете на управителния съвет на Gosselin да действат само в интерес на това дружество и подчертава, че управителните съвети на Portielje и Gosselin са колегиални органи, членовете на които са само отчасти едни и същи лица.

88.      Както обаче бе посочено по-горе(79), такива доводи сами по себе си не са определящи, тъй като решаващи са действителните отношения и икономическата реалност. Това важи в още по-голяма степен в ситуация като настоящата, в която, макар да няма абсолютно съвпадане на членовете на управителните съвети на Portielje и Gosselin, все пак съществува значителна връзка в персонално отношение между двете юридически лица под формата на трима общи членове на управителните съвети. С оглед на тази връзка още повече се засилва първото впечатление за липсата на самостоятелност на Gosselin спрямо Portieljе и за синхронизиране на съответните им интереси.

89.      Жалбоподателят е трябвало(80) да посочи доказателства, че в настоящия случай „дружеството майка“ Portielje e проявяло сдържаност спрямо своето „дъщерно дружество“ Gosselin, така че последното е определяло по самостоятелен начин своето пазарно поведение въпреки стопроцентовия контрол от страна на първото(81).

90.      В това отношение в никакъв случай не става въпрос за probatio diabolica, което да изисква от дружеството майка да доказва отрицателни факти(82). Напротив, както вече бе посочено(83), въз основа на конкретни доказателства, произтичащи от ежедневната дейност на предприятието, може да бъде предоставена информация, за да се обясни дали и доколко дъщерното дружество е определяло по самостоятелен начин търговската си политика и поведението си на пазара и следователно е имало самостоятелно, т.е. независимо от неговото дружество майка поведение.

91.      След като обаче освен настоятелното позоваване на положения в правото на фондациите и в дружественото право Portielje не е представила никакви конкретни доказателства, за да обори презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, и по-специално не е разгледала действителното въздействие на връзката в персонално отношение между нея и Gosselin, второто правно основание на жалбата на Portielje също е неоснователно.

 В – Други

92.      Що се отнася до останалите правни основания, изложени от Portielje по дело Т‑209/08, Общият съд вече е приел, че всичките те са неоснователни. След като разгледах тези правни основания, също считам, че те са неоснователни, по същество по същите съображения като изложените от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

93.      Постановеното от Общия съд в полза на Gosselin намаляване на размера на глобата също не може да има последици за Portielje. Всъщност посоченото намаляване на санкцията се отнася до периода от 30 октомври 1993 г. до 14 ноември 1996 г., докато съгласно спорното решение Portielje носи солидарно съвместна отговорност само за периода от 1 януари 2002 г. до 18 септември 2002 г.

94.      Освен това не мога да установя никакви обстоятелства, от които да се направи извод за неправилно изчисляване на наложената на Portielje глоба, за нейния непропорционален или просто неуместен характер. Следователно в настоящия случай — дори и да се вземе предвид пълната юрисдикция на Съда (член 261 ДФЕС във връзка с член 31 от Регламент № 1/2003) — няма основание да се приеме, че посочената глоба трябва да бъде отменена или отново определена по размер.

 Г – Междинно заключение

95.      Следователно предвид изложените по-горе съображения жалбата за отмяна на Portielje по дело Т‑209/08 трябва да се отхвърли като неоснователна в нейната цялост.

VI –  По съдебните разноски

96.      Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски(84).

97.      По силата на член 138, параграф 1 във връзка с член 184, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала Portielje да се осъди да заплати съдебните разноски, а изложените от Portielje правни основания са отхвърлени и на двете инстанции, последната трябва да понесе съдебните разноски, направени в двете производства.

VII –  Заключение

98.      С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:

„1)      Отменя точки 4 и 6 от диспозитива на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юни 2011 г. по съединени дела Т‑208/08 и Т‑209/08, Gosselin Group NV и др./Комисия.

2)      Отхвърля жалбата за отмяна, подадена от Stichting Administratiekantoor Portielje по дело Т‑209/08.

3)      Stichting Administratiekantoor Portielje понася съдебните разноски в първоинстанционното производство по дело Т‑209/08, както и съдебните разноски в настоящото производство по обжалване“.


1 –      Език на оригиналния текст: немски.


2 – Решение на Комисията от 11 март 2008 г. относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване), нотифицирано под номер C(2008) 926 окончателен, чието обобщение е публикувано в ОВ C 188, 2009 г., стр. 16. Пълният текст на посоченото решение може да се намери само в неофициален вариант на френски език на уебсайта на Комисията, генерална дирекция „Конкуренция“ (http://ec.europa.eu/competition/antitrust/cases/index.html).


3 – Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Gosselin Group и. др./Комисия (T‑208/08 и T‑209/08).


4 – Висящото дело Gosselin Group/Комисия и др. (С‑429/11) има за предмет жалба, която също е насочена срещу обжалваното по настоящото дело съдебно решение. Срещу други решения на Общия съд, които се отнасят до картела при услугите по преместване, са подадени жалби по висящите дела Ziegler/Комисия (С‑439/11 Р), Комисия/Verhuizingen Coppens (С‑441/11 Р) и Team Relocations и др./Комисия (С‑444/11 Р). По дело Комисия/Verhuizingen Coppens (С‑441/11 Р) представих заключение на 24 май 2012 г.


5 – Във връзка с този въпрос и с изложеното по-нататък вж. точка 2 от обжалваното съдебно решение.


6 – Allied Arthur Pierre, Compas, Coppens, Gosselin, Interdean, Mozer, Putters, Team Relocations, Transworld и Ziegler (вж. например съображение 345 от спорното решение).


7 – Тези периоди са били с продължителност между 3 месеца и повече от 18 години.


8 – Вж. по-специално съображения 307, 314 и 345 от спорното решение.


9 – Във връзка с това вж. съображение 121 от спорното решение и точка 1 от обжалваното съдебно решение.


10 – Във връзка с това вж. съображения 123—153 от спорното решение.


11 – Член 1 от спорното решение от спорното решение и точка 1 от обжалваното съдебно решение.


12 – Размерът на отделните глоби е между 1 500 EUR и 9,2 милиона евро.


13 – Решение на Комисията от 24 юли 2009 г., нотифицирано под номер C(2009) 5810 окончателен.


14 – Вж. по този въпрос, наред с обжалваното съдебно решение, Решениe на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Ziegler/Комисия (T‑199/08, Сборник, стр. II‑3507), Решение по дело Team Relocations и др./Комисия (T‑204/08 и T‑212/08, Сборник, стр. II‑3569), Решение по дело Verhuizingen Coppens/Комисия (T‑210/08, Сборник, стр. IІ‑3713) и Решение по дело Putters International/Комисия (T‑211/08, Сборник, стр. II‑3729).


15 – Вж. точки 1—3 и точка 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение.


16 – Вж. точки 4 и 6 от диспозитива на обжалваното съдебно решение.


17 – Останалата част от обжалваното съдебно решение, в която става въпрос за подадената от Gosselin жалба за отмяна, е предмет на производството по обжалване по дело С‑429/11 Р.


18 – Предвид факта, че спорното решение е прието преди влизането в сила на Договора от Лисабон, в настоящия случай все още се прилага забраната за картели в редакцията на член 81 ЕО. Изложените по-долу съображения обаче са изцяло приложими и към член 101 ДФЕС.


19 – Решение от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия (известно като „ICI“, 48/69, Recueil, стр. 619, точки 132 и 133), Решение от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия (известно като „AEG“, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 49), Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (известно като „Akzo Nobel“, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точки 58 и 72), Решение от 29 март 2011 г. по дело ArcelorMittal Luxemburg/Комисия (известно като „ArcelorMittal“, С‑201/09 Р и С‑216/09 Р, Сборник, стр. I‑2239, точки 95 и 96) и Решение от 19 юли 2012 г. по дело AOI и др./Комисия и др. (известно като „AOI“, C‑628/10 P и C‑14/11 P, точки 42—44).


20 – Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точки 60 и 61), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точки 97 и 98) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точки 46 и 47). Във всяко от двете решения от 29 септември 2011 г., а именно по дело Arkema/Комисия (C‑520/09 P, Сборник, стр. I‑8901, точки 40 и 42) и по дело Elf Aquitaine/Комисия (известно като „Elf Aquitaine“, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, точки 56, 63 и 95) става въпрос за дъщерно дружество, в което дружеството майка притежава 98 % участие).


21 – Във връзка с това вж. моето заключение, представено на 12 януари 2012 г. по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, по-специално точка 33).


22 – Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).


23 – Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 59), Решение от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др. (С‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, точка 38), Решение от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE (C‑49/07, Сборник, стр. I‑4863, точка 20) и Решение по дело Akzo Nobel (посочено в бележка под линия 19, точка 54).


24 – Точка 50 от обжалваното съдебно решение.


25 – Точки 42 и 43 от обжалваното съдебно решение.


26 – Решение от 23 април 1991 г. по дело Höfner и Elser (C‑41/90, Recueil, стр. I‑1979, точка 21), Решение от 23 март 2006 г. по дело Enirisorse (C‑237/04, Recueil, стр. I‑2843, точкa 28), Решение по дело ETI и др. (посочено в бележка под линия 23, точка 38), Решение по дело MOTOE (посочено в бележка под линия 23, точка 21), Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 54), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точка 95) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 42).


27 – Решение от 12 юли 1984 г. по дело Hydrotherm Gerätebau (170/83, Recueil, стр. 2999, точка 11), Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 55), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точка 95) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 42).


28 – Точка 40 от обжалваното съдебно решение; вж. и точка 44 от това решение.


29 – Точка 42 от обжалваното съдебно решение.


30 – Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 59), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точка 101) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 44); вж. освен това моето заключение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 173), както и по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 97).


31 – Решение от 13 юли 1966 г. по дело Италия/Съвет и Комисия (32/65, Recueil, стр. 458, 485 и сл.), Решение по дело „ICI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 134), Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Viho/Комисия (C‑73/95 P, Recueil, стр. I‑5457, точка 16) и Решение от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio (C‑217/05, Recueil, стр. I‑11987, точка 44).


32 – Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точки 56 и 59), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точки 95 и 101) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точки 42—44).


33 – Точка 39 от обжалваното съдебно решение.


34 – Във връзка с това вж. моето заключение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 11).


35 – Посочено в бележка под линия 19.


36 – Решение по дело Hydrotherm Gerätebau (посочено в бележка под линия 27), Решение по дело „ICI“ (посочено в бележка под линия 19, стр. 619) и Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия (C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925).


37 – Точки 40 и 41 от обжалваното съдебно решение.


38 – Във връзка с това вж. моето заключение, представено на 3 юли 2007 г. по дело ETI и др. (посочено в бележка под линия 23, точки 71 и 72), както и моето заключение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точки 39 и 41).


39 – Точки 42, 43 и 50 от обжалваното съдебно решение.


40 – Вж. по-специално Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точки 60 и 61), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точки 97 и 98) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точки 46 и 47).


41 – Точка 46 от обжалваното съдебно решение.


42 – Решение от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C‑222/04, Recueil, стр. I‑289).


43 – Точки 47—49 от обжалваното съдебно решение.


44 – Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (посочено в бележка под линия 42, точка 111).


45 – Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (посочено в бележка под линия 42, точка 112). За да бъдем точни, в посочения пасаж от това решение Съдът използва понятието не за фондация, а в по-общ план за „субект“, който притежава контролните дялови участия в дружество. От цялостния контекст на това решение обаче произтича, че в него става въпрос за фондации, и по-точно за банкови фондации по италианското право.


46 – Вж. в този смисъл точки 48 и 49 от обжалваното съдебно решение.


47 – Относно правилата относно картелите вж. съдебната практика, посочена в бележка под линия 19, както и моето заключение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка114); относно правото на държавни помощи вж. Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (посочено в бележка под линия 42, точка 112).


48 – Във връзка с това вж. по-горе точка 23 от настоящото заключение и съдебната практика, посочена в бележка под линия 20.


49 – Посочено в бележка под линия 42, по-специално точки 110—113.


50 – Точка 48 от обжалваното съдебно решение.


51 – Решение от 16 декември 2010 г. по дело AceaElectrabel Produzione/Комисия (C‑480/09 Р, Сборник, стр. І‑3355, точка 66).


52 – По този въпрос вж. съдебната практика, посочена в бележка под линия 26.


53 – Посочено в бележка под линия 42, точка 107; вж. също Решение по дело Enirisorse (посочено в бележка под линия 26, точка 28).


54 – В Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 54) Съдът препраща към Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (посочено в бележка под линия 42). В Решение от 20 януари 2011 г. по дело General Química и др./Комисия (известно като „General Química“, C‑90/09 P, Сборник, стр. І‑1, точки 34 и 35) се съдържа препратка както към Решение по дело „Akzo Nobel“, така и към Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др.


55 – Във връзка с това вж. моето заключение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 74), както и по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 170).


56 – Във връзка с това вж. моето заключение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 71 във връзка с точки 40 и 41).


57 – Относно някои примерни хипотези, в които все пак е възможно оборване на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала, вж. коментарите ми в бележка под линия 67 от моето заключение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19).


58 – Във връзка с това вж. Решение по дело ETI и др. (посочено в бележка под линия 23, точки 47—50).


59 – Точка 58 от обжалваното съдебно решение.


60 – Точка 51 от обжалваното съдебно решение.


61 – Вж. по-горе точки 25—57 от настоящото заключение.


62 – Вж. по-специално Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точки 60 и 63), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точка 97), Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точки 46 и 48), Решение по дело „General Química“ (посочено в бележка под линия 54, точки 39, 42 и 50) и Решение по дело „Elf Aquitaine“ (посочено в бележка под линия 20, точки 56 и 59).


63 – Определение от 17 септември 1996 г. по дело San Marco/Комисия (C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точка 39), както и Решение от 1 юни 1994 г. по дело Комисия/Brazzelli Lualdi и др. (С‑136/92 Р, Recueil, стр. I‑1981, точка 49), Решение по дело „Elf Aquitaine“ (посочено в бележка под линия 20, точка 68), Решение от 9 юни 2011 г. по дело Comitato „Venezia vuole vivere“/Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, Сборник, стр. I‑4727, точка 149) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 85).


64 – Определение по дело San Marco/Комисия (посочено в бележка под линия 63, точка 39), както и Решение по дело Комисия/Brazzelli Lualdi и др. (посочено в бележка под линия 63, точка 49), Решение по дело „General Química“ (посочено в бележка под линия 54, точка 71) и Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“/Комисия (посочено в бележка под линия 63, точка 149).


65 – Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия (C‑109/10 P, Сборник, стр. I‑10329, точка 51) и Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия (C‑110/10 P, Сборник, стр. I‑10439, точка 46).


66 – Точка 56 от обжалваното съдебно решение.


67 – Точка 57 от обжалваното съдебно решение.


68 – Решение от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет (С‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 37), Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Sniace/Комисия (C‑260/05 P, Сборник, стр. I‑10005, точка 37) и Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“/Kommission (посочено в бележка под линия 63, точка 153).


69 – Точка 54 от обжалваното съдебно решение.


70 – Точка 55 от обжалваното съдебно решение.


71 – Точка 56 от обжалваното съдебно решение.


72 – Точка 57 от обжалваното съдебно решение.


73 – По този въпрос вж. например преценката на доказателствата, направена от Съда в Решение по дело „General Química“ (посочено в бележка под линия 54, точка 104).


74 – Точки 28 и 29 от обжалваното съдебно решение.


75 – Вж. по този въпрос точки 27—57 от настоящото заключение.


76 – Точки 28 и 30—32 от обжалваното съдебно решение.


77 – Формулировката на Общия съд е, че Portielje притежава „почти целия капитал на Gosselin“ (точки 49 и 53 от обжалваното съдебно решение). Считам за по-правилно да се говори, че под контрола на Portielje са всички дружествени дялове на Gosselin, тъй като Portielje управлява 92 % от тези дялове като фидуциар от името на членовете на семейството, основало Gosselin, и освен това притежава почти всички акции (99,87 %) на Vivet en Gosselin NV, на което принадлежат останалите 8 % от капитала на Gosselin. Въпросът за тази формулировка обаче е без значение за прилагането на презумпцията, изведена от притежаването на 100 % от капитала.


78 – Вж. по-специално Решение по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точки 60 и 61), Решение по дело „ArcelorMittal“ (посочено в бележка под линия 19, точки 97 и 98) и Решение по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точки 46 и 47).


79 – Във връзка с това вж. точки 68—78 от настоящото заключение.


80 – Решение по дело „General Química“ (посочено в бележка под линия 54, точка 104) и Решение по дело „Elf Aquitaine“ (посочено в бележка под линия 20, точка 61).


81 – В този смисъл вж. моите заключения по дело „AOI“ (посочено в бележка под линия 19, точка 171) и по дело „Akzo Nobel“ (посочено в бележка под линия 19, точка 75).


82 – В този смисъл и Решение по дело „Elf Aquitaine“ (посочено в бележка под линия 20, точка 65).


83 – Вж. по-горе точка 77 от настоящото заключение.


84 – Съгласно общия принцип, че новите процесуални правила се прилагат към всички съдебни спорове, висящи към момента на тяхното влизане в сила (постоянна съдебна практика, вж. например Решение от 12 ноември 1981 г. по дело Meridionale Industria Salumi и др., 212/80—217/80, Recueil, стр. 2735, точка 9), възлагането на съдебните разноски по настоящото дело се урежда от Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 г., който влезе в сила на 1 ноември 2012 г. (в този смисъл вж. също Решение от 15 ноември 2012 г. по дело Съвет/Bamba, C‑417/11 P, точки 91 и 92). В съдържателно отношение обаче няма разлика с член 69, параграф 2 във връзка с член 118 и член 122, първа алинея от Процедурния правилник на Съда от 19 юни 1991 г.