Language of document : ECLI:EU:C:2017:18

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

18 януари 2017 година(*)

„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост — Право на информация — Искане за информация в рамките на дадено производство — Производство, свързано с иска, по който е установено нарушение на право на интелектуална собственост“

По дело C‑427/15

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република) с акт от 24 юни 2015 г., постъпил в Съда на 3 август 2015 г., в рамките на производство по дело

NEW WAVE CZ, a.s.

срещу

ALLTOYS, spol. s r. o.,

СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от: C. Vajda (докладчик), изпълняващ функцията на председател на състава, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии,

генерален адвокат: M. H. Saugmandsgaard Øe,

секретар: M. A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от P. Němečková и M. F. Wilman, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между NEW WAVE CZ, a.s. (наричано по-нататък „NEW WAVE“), притежател на словната марка „MegaBabe“, и ALLTOYS, spol. s r. o. по повод на използването на тази марка от последното без съгласието на първото.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображение 10 от Директива 2004/48 гласи следното:

„Настоящата директива има за цел да сближи [законодателствата на държавите членки], за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар“.

4        Член 8 от тази директива, озаглавен „Право на информация“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.      Държавите членки гарантират, че във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на предявителя компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:

а)      е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;

б)      е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;

в)      е установено, че в търговски мащаб оказва услугите, използвани за действията по извършване на нарушение;

или

г)      е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.

2.      Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:

а)      имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;

б)      сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги“.

5        Член 9 от посочената директива, озаглавен „Временни и предпазни мерки“, гласи в параграфи 1 и 2:

„1.      Държавите членки гарантират, че по искане на заявителя съдебните органи могат:

а)      да постановят неокончателна забрана на предполагаемия нарушител, чието предназначение е да се предотврати всяко неминуемо нарушение на право върху интелектуална собственост, или да се забрани, на временни начала и при заплащане, когато е приложимо, на парична глоба, когато това е предвидено в националното законодателство, продължаването на предполагаемите нарушения на това право или това продължаване да стане обект на внасяне на гаранции с цел да се гарантира обезщетение за притежателя на правото. Неокончателна забрана може също така да се постанови при същите условия за посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на право върху интелектуална собственост. Забраните спрямо посредници, чиито услуги се използват от трета страна за нарушаване на авторско право или на сродно на него право, са обхванати от Директива 2001/29/ЕО;

б)      да разпоредят конфискация или предаване на стоките, за които има съмнения, че нарушават право върху интелектуална собственост, за да се предотврати тяхното навлизане или движение по каналите за търговия.

2.      В случай на нарушение, извършено в търговски мащаб, държавите членки гарантират, че ако ощетената страна покаже обстоятелства, които могат да бъдат пречка при покриване на обезщетението, съдебните органи могат да постановят предохранително конфискуване на движимото и недвижимото имущество на предполагаемия извършител, включително блокиране на неговите банкови сметки и други активи. За тази цел компетентните органи могат да разпоредят да се съобщи за банкови, финансови или търговски документи или да се даде подходящ достъп до съответната информация“.

6        Член 13 от Директива 2004/48, озаглавен „Обезщетение за вреди“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че по заявление на увредената страна компетентните съдебни органи постановяват на нарушителя, който съзнателно или при разумни основания да съзнава това е предприел действия, с които е нарушил права, да заплати на притежателя на правата обезщетение съобразно действителните вреди, понесени от последния в резултат на нарушението.

[…]“.

 Чешкото право

7        Член 3, параграф 1 от Zákon č. 221/2006 Sb., o vymáhání práv z průmyslového vlastnictví a o změně zákonů na ochranu průmyslového vlastnictví (Закон № 221/2006 за упражняване на правата върху индустриалната собственост и за изменение на законодателството за защита на индустриалната собственост, наричан по-нататък „Закон № 221/2006“), предвижда възможност да се предяви право на информация, свързана с нарушаване на дадено право.

8        Съгласно член 3, параграф 2 от Закон № 221/2006, ако информацията, посочена в параграф 1 от този член, не бъде предоставена доброволно в разумен срок, правоимащото лице може да я поиска по съдебен ред в рамките на производство за установяване на нарушаване на право. Съдът отхвърля искането, ако не е пропорционално на степента на застрашаването или на тежестта на нарушението на правото.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

9        NEW WAVE предявява иск срещу ALLTOYS за това, че при предлагането на стоките си същото използва марката „MegaBabe“ без неговото съгласие.

10      В рамките на това първо производство националният съд постановява с окончателно решение, че ALLTOYS е нарушило правата на NEW WAVE върху марката „MegaBabe“, и разпорежда на първото да се въздържа от нарушения в бъдеще и да оттегли вече пуснатите на пазара съответни стоки. Тази юрисдикция обаче не допуска NEW WAVE да измени искането, така че ALLTOYS да бъде задължено и да му предостави цялата информация относно въпросните стоки.

11      След окончателното приключване на посоченото производство NEW WAVE предявява нов иск пред Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република), с който иска ALLTOYS да бъде задължено да му предостави цялата информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки с марка „Megababe“, които последното е държало на склад, продавало или внасяло в миналото или понастоящем, по-конкретно името и фамилията или търговското наименование и постоянно местопребиваване или седалище на доставчика, на производителя, търговеца, който държи стоките на склад, на дистрибутора и на други предишни държатели на тези стоки, както и информация относно количествата, които са доставени, държани на склад, получени или поръчани, и количествата, които са продадени, точни данни за продажната цена на отделните артикули, както и за цената, платена от ALLTOYS на доставчика за доставени стоки.

12      С решение от 26 април 2011 г. Městský soud v Praze (Градски съд Прага) отхвърля иска на NEW WAVE. Тази юрисдикция приема, че правото на информация не може да се предяви със отделен иск, тъй като член 3 от Закон № 221/2006 предвижда, че това право може да се предяви само чрез молба до съда, сезиран в рамките на производство за установяване на нарушаване на право. Тази юрисдикция обаче счита, че в главното производство производството относно установяване на нарушаване на право вече е приключило с окончателното решение, произнесено по първия иск.

13      NEW WAVE подава жалба пред Vrchní soud v Praze (Висш съд Прага, Чешка република), който с решение от 27 февруари 2012 г. изменя първоинстанционното решение, като разпорежда на ALLTOYS да предостави на NEW WAVE исканата информация. Тази апелативна юрисдикция приема, че за тълкуването на член 3 от Закон № 221/2006 следва да се вземе предвид член 8, параграф 1 от Директива 2004/48. В този контекст тази юрисдикция счита, че производството за предоставяне на информация, която не е била съобщена доброволно, също представлява производството за установяване на нарушаване на право.

14      ALLTOYS подава касационна жалба срещу посоченото решение на апелативната юрисдикция пред Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република).

15      Последният отбелязва, че макар Закон № 221/2006 да транспонира Директива 2004/48 в чешкия правен ред, все пак е налице разлика между текста на този закон и този на Директивата. Докато член 3 от Закон № 221/2006 предвижда възможност да се получи информация чрез молба „в рамките на производство относно нарушаване на право“ („v řízení o porušení práva“), текстът на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 на чешки език предвижда задължение за държавите членки да гарантират възможността за получаване на информация „във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост“ („v souvislosti s řízením o porušení práva duševního vlastnictví“). Според запитващата юрисдикция посочената национална разпоредба следва да се тълкува в съответствие с Директива 2004/48. Тя обаче отбелязва, че тълкуването на думите, съдържащи се в член 8, параграф 1 от тази директива, не е еднозначно.

16      На следващо място Nejvyšší soud (Върховен съд) подчертава, че са налице разлики между текстовете на Директива 2004/48 на различните езици. Така текстовете на чешки, английски и френски език на тази директива използвали съответно думите „във връзка с производство“ („v souvislosti s řízením“), „в контекста на производство“ („in the context of proceedings“) и „в рамките на производство“ („dans le cadre d’une action“). Според тази юрисдикция за разлика от текста на чешки и английски език на Директива 2004/48, текстът на същата на френски език съответства в по-голяма степен на текста на Закон № 221/2006, тъй като въвежда по-тясна връзка между производството и искането за информация.

17      При тези обстоятелства Nejvyšší soud (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че производството относно нарушаване на право върху интелектуална собственост обхваща положението, при което след окончателното приключване на производство, в което е установено нарушение на право върху интелектуална собственост, жалбоподателят поиска в отделно производство информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки или услуги, с които е нарушено това право върху интелектуална собственост (например с цел да може да определи точно размера на вредите и впоследствие да поиска обезщетение за тях)?“.

 По преюдициалния въпрос

18      Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага при положение като това в главното производство, при което след окончателното приключване на производство, установило нарушение на право на интелектуалната собственост, жалбоподател иска, в отделно производство, информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава това право.

19      В това отношение съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 17 март 2016 г., Liffers, C‑99/15, EU:C:2016:173, т. 14 и цитираната съдебна практика).

20      На първо място, що се отнася до текста на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, следва, от една страна, да се отбележи, че думите „във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост“ не могат да се разбират в смисъл, че се отнасят само до производства за установяване на нарушение на право на интелектуална собственост. Всъщност използването на тези думи не изключва възможността посоченият член 8, параграф 1 да обхваща и отделни производства, подобни на главното производство, образувани след окончателното приключване на производство, с което е установено нарушение на право на интелектуалната собственост.

21      В това отношение трябва да се добави, че действително, както отбелязва запитващата юрисдикция, в текста на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 на някои езици, като например на френски език, се използват думи, които биха могли да се тълкуват в смисъл, че обозначават по-ограничено приложно поле в сравнение с думите, използвани на други езици, като например на чешки и английски език. Въпреки това, както отбелязва Европейската комисия в становището си, представено на Съда, от текста на нито един от тези езици не следва, че жалбоподателят трябва да предяви предвиденото в този член право на информация в рамките на едно и също производство, целящо установяване на нарушение на право на интелектуална собственост.

22      От друга страна, от текста на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 следва, че адресат на задължението за предоставяне на информация е не само нарушителят на съответното право на интелектуална собственост, но и „всеки друг“, който е посочен в букви а)—г) от тази разпоредба. Тези други лица обаче не са непременно страни в производството, целящо установяване на нарушение на право на интелектуална собственост. Това потвърждава, че текстът на член 8, параграф 1 от посочената директива не може да се тълкува в смисъл, че се прилага само в рамките на тези производства.

23      На второ място, посоченото тълкуване съответства и на целта на Директива 2004/48, а именно, както личи от съображение 10 от същата, да сближи законодателствата на държавите членки, що се отнася до способите, чрез които може да се осигури спазването на правата върху интелектуалната собственост, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар (Решение от 16 юли 2015 г., Diageo Brands, C‑681/13, EU:C:2015:471, т. 71).

24      Следователно, за да се гарантира висока степен на закрила на интелектуалната собственост, следва да се отхвърли тълкуване в смисъл, че предвиденото в член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 право на информация се признава само в рамките на производство, целящо установяване на нарушение на право на интелектуална собственост. Всъщност това равнище на закрила може да не бъде гарантирано, ако не е налице възможност за упражняване на това право на информация и в рамките на отделно производство, образувано след окончателното приключване на производството, с което е установено нарушение на право на интелектуална собственост.

25      На трето място, следва да се припомни, че предвиденото в член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 право на информация конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и така осигурява ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от същата (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29). Следователно правото на информация позволява на носителя на право на интелектуална собственост да установи кой нарушава последното и да вземе необходимите мерки, като например да поиска временните мерки, предвидени в член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/48, или обезщетение съгласно член 13 от тази директива, за да защити посоченото право. Всъщност, ако не е изцяло запознат с обхвата на нарушението на правото му на интелектуална собственост, носителят на това право няма да може да определи или да изчисли точно обезщетението, което има право да претендира поради това нарушение.

26      В това отношение следва да се отбележи, че невинаги е възможно да се формулира искане, целящо да се получи цялата релевантна информация, в рамките на производство, с което е установено нарушение на право на интелектуална собственост. По-конкретно, не може да се изключи възможността носителят на право на интелектуална собственост да е узнал за обхвата на нарушението на това право едва след окончателното приключване на посоченото производство.

27      От това следва, че упражняването на правото на информация, предвидено в член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, не трябва да се ограничава до производствата за установяване на нарушение на право на интелектуална собственост.

28      С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага при положение като това в главното производство, при което след окончателното приключване на производство, установило нарушение на право на интелектуалната собственост, жалбоподател иска, в отделно производство, информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава това право.

 По съдебните разноски

29      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага при положение като това в главното производство, при което след окончателното приключване на производство, установило нарушение на право на интелектуалната собственост, жалбоподател иска, в отделно производство, информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава това право.

Подписи


** Език на производството: чешки.