Жалба, подадена на 5 април 2016 г. — Le Pen/Парламент

(Дело T-140/16)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Marie Le Pen (Ла Трините-сюр-Мер, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 29 януари 2016 г., изпратено на жалбоподателя с писмо № D 302191 от 5 февруари 2016 г., взето на основание член 68 от Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 г. и от 9 юли 2008 г. „за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, изменено, с което решение се установява, че жалбоподателят дължи сумата от 320 026,23 EUR, която е платена неправомерно за парламентарни сътрудници, и в което се излагат основания за нейното възстановяване,

да отмени Дебитно известие № 2016-195 от 4 февруари 2016 г., с което жалбоподателят се уведомява, че в съответствие с Решението на Генералния секретар от 29 януари 2016 г. по отношение на него е установено вземане, че се пристъпва към събиране на неправомерно платените за парламентарни сътрудници суми и че се прилага член 68 от мерките по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент и членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент,

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски пред настоящата инстанция,

да осъди Европейския парламент да плати на Jean-Marie Le Pen сумата от 50 000 EUR за възстановяване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание, свързано с пороци, засягащи външната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание има две части.

Първа част, според която компетентност в областта на финансовите решения, свързани с политическите партии, и оттам с депутатите, има Бюрото на Европейския парламент, а не Генералният секретар.

Втора част, според която Бюрото на Европейския парламент не можело да измени естеството и обхвата на своята компетентност. Генералният секретар обаче не обосновавал наличието на правомерно делегиране от страна на председателя на Бюрото на Парламента, което да го овластява да приема и да уведомява за обжалваните актове, свързани с уреждане на отнасящи се до депутати финансови въпроси.

Второ основание, свързано с пороци, засягащи вътрешната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание има четири части.

Първа част, според която обжалваните актове били опорочени от явна грешка в преценката.

Втора част, според която Бюрото на Парламента не било представило никакви доказателства, обосноваващи обжалваните актове.

Трета част, според която обжалваните актове били опорочени от злоупотреба с власт и с процесуални правомощия.

Четвърто основание, според което обжалваните актове имали дискриминационен характер.

____________