Жалба, подадена на 22 март 2017 г. от Gascogne Sack Deutschland GmbH и Gascogne S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 10 януари 2017 г. по дело T-577/14, Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз
(Дело C-146/17 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Gascogne Sack Deutschland GmbH, Gascogne S.A. (представители: F. Puel и E. Durand, avocats)
Други страни в производството: Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Съда:
Да отмени частично обжалваното съдебно решение, съобщено на процесуалните представите на ищците чрез e-Curia на 16 януари 2017 г., с което решение Общият съд, като признава нарушението на разумния срок за произнасяне по дела, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T-72/06) и Sachsa Verpackung/Комисия (T-79/06), и наличието на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищците поради нарушението на разумния срок, осъжда Съюза да заплати недостатъчно обезщетение, което не включва всички претърпените от тях вреди,
да се произнесе окончателно по финансовото обезщетяване на имуществената и неимуществената вреда, претърпяна от ищците, по силата на правомощието си да упражни пълен съдебен контрол в съответствие с исканията на жалбоподателите,
да осъди ответната страна да заплати съдените разноски по настоящото производство.
Основания и основни доводи
С първото си основание Gascogne поддържа, че като отказва да предостави обезщетение за имуществената вреда, претърпяна за периода преди 30 май 2011 г., тъй като не може да се произнася ultra petita, Общият съд е допуснал явна грешка в правото при тълкуването и прилагането на този принцип.
С второто си основание Gascogne поддържа, че като е решил да приеме за начален момент на имуществената вреда, за целите на изчисляването на посочената вреда, определения от Gascogne в обратен ред момент въз основа на прекомерна продължителност, която дружеството оценява на 30 месеца, но Общият съд, от своя страна, е оценил на 20 месеца, и като е обезщетил по този начин претърпяната от Gascogne имуществена вреда за период от 6 месеца, при положение че Общият съд изрично е приел, че претърпяната имуществена вреда се състои в плащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърлянето на разумния срок (или период от 20 месеца), Общият съд на практика си противоречи и не е уважил исканията му.
С третото си основание Gascogne поддържа, че като е приложил различни начини за изчисляване на имуществената вреда от първоначално представените от ищците, без последните да могат да се произнесат по последиците, които начинът на изчисляване може да породи, Общият съд е нарушил правото им на защита.
С четвъртото си основание жалбоподателите поддържат, че като е приел, че не може да предостави обезщетение за претърпяната неимуществена вреда, чийто размер би изглеждал от пропорционална гледна точка твърде висок спрямо глобата, наложена от Европейската комисия, тъй като според съдебната практика съдът на Съюза не може да постави под съмнение изцяло или частично размера на глобата поради неспазването на разумен срок, Общият съд е допуснал грешка в правото при тълкуването и прилагането на посочената съдебна практика.
С петото си основание жалбоподателите поддържат, че като е отказва да уважи искането им за обезщетяване на претърпяната неимуществена вреда, тъй като предвид равнището ѝ, предоставянето на поисканото от ищците обезщетение фактически би довело до оспорване на размера на наложената им глоба, при положение че разпоредбите на член 256, параграф 1 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС целят по-специално да позволят на всеки ищец, жертва на вреди, причинени от европейските институции, да получи обезщетение от Общия съд, Общият съд е лишил от полезно действие и нарушил разпоредбите на член 256, параграф 1 ДФЕС и на член 340, втора алинея ДФЕС, както и правото на ефективни правни средства за защита.
С шестото си основание жалбоподателите поддържат, че като е предоставил на ищците обезщетение от 5 000 EUR на основание на претърпяната неимуществена вреда, при положение че Общият съд, от една страна, е приел, че обезщетяването на неимуществената вреда не може да постави под съмнение дори частично размера на наложената от Комисията глоба, а от друга страна, изрично е признал наличието на неимуществена вреда, претърпяна от ищците, която следва да се обезщети с оглед на „значителното неспазване на разумния срок“ и „ефективността на настоящото производство“, Общият съд на практика си противоречи.
Със седмото си основание жалбоподателите поддържат, че като е приел, без никаква обосновка в подкрепа на това, че от една страна, констатацията за нарушение на разумния срок за произнасяне би била с оглед на предмета и тежестта на това нарушение достатъчна за поправяне на твърдяното от ищците посегателство над репутацията, а от друга страна, че обезщетение от 5 000 EUR в достатъчна степен поправя претърпяната неимуществена вреда, Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране.
____________