ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. MENGOZZI
представено на 15 декември 2011 година(1)
Дело C‑604/10
Football Dataco Ltd
Football Association Premier League Ltd
Football League Limited
Scottish Premier League Ltd
Scottish Football League
PA Sport UK Ltd
срещу
Yahoo! UK Limited
Stan James (Abingdon) Limited
Stan James PLC
Enetpulse APS
(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division), Обединено кралство)
„Директива 96/9/ЕО — Правна закрила на базите данни — Програми за първенства по футбол — Авторско право“
1. В настоящото дело от Съда се иска да допълни съдебната си практика относно възможността за закрила на програма за първенство по футбол на основание на Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни (наричана по-нататък и „Директивата“)(2). През 2004 г. Съдът е постановил, че тези програми по принцип не могат да се ползват от закрила въз основа на така нареченото право „sui generis“, предвидено в Директивата. Това, което трябва сега да се установи, за да се допълни правната рамка, е дали и при какви условия е приложима закрилата на авторското право.
I – Правна уредба
2. Директива 96/9/ЕО предвижда, че базите данни могат да се ползват от два отделни вида закрила. На първо място, от закрилата, гарантирана от авторското право, която е определена в член 3 по следния начин:
„1. В съответствие с настоящата директива базите данни, които с оглед на подбора или подреждането на съдържанието им представляват собствено интелектуално творение на автора, ще бъдат закриляни като такива от авторското право. Никакви други критерии няма да бъдат приложими за определяне пригодността им за тази закрила.
2. Закрилата по авторското право на бази данни, предвидена в настоящата директива, не се разпростира върху тяхното съдържание и не накърнява каквито и да е права, съществуващи върху [посоченото] съдържание“.
3. На второ място, член 7 от Директивата предвижда друг вид закрила, а именно закрилата „sui generis“, за базите данни, чието изготвяне изисква „съществена инвестиция“:
„1. Държавите членки предвиждат право на производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за [получаването], проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни.
[…]
4. Правото, предвидено в параграф 1, се прилага независимо от пригодността на базата данни за закрила от авторското право или други права. Освен това то се прилага независимо от пригодността на съдържанията на тази база данни за закрила от авторско право или други права. Закрилата на базите данни от правото, предвидено в параграф 1, не може да засяга съществуващите права по отношение на техните съдържания“.
4. Член 14 от Директивата урежда приложението ѝ във времето. По-специално в параграф 2 се посочва правилото, което трябва да се прилага, когато база данни е закриляна с авторско право преди влизането в сила на Директивата, но не отговаря на условията за такава закрила съгласно предвиденото в Директивата:
„[…], когато база данни, закриляна от режима на авторското право в държава членка към датата на публикацията на настоящата директива, не отговаря на изискванията за авторскоправна закрила, посочени в член 3, параграф 1, настоящата директива не води до скъсяване в тази държава членка на оставащия срок на закрила, установен [съгласно посочения режим]“.
II – Фактите, спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
5. Дружествата Football Dataco Ltd и др. (наричани по-нататък „Football Dataco и др.“) организират английските и шотландските футболни първенства. Във връзка с това те изготвят и правят достъпен за обществеността списъка на всички футболни срещи, които ще се играят всяка година в рамките на тези първенства. Ответната страна, Yahoo! UK Limited и др. (наричана по-нататък „Yahoo и др.“) използва въпросните футболни програми, за да представя новини и информация и/или за да организира залагания.
6. По същество Football Dataco и др. искат Yahoo и др. да заплатят такси за използването на изготвените от тях футболни програми. Те твърдят, че тези програми се ползват със закрила на основание на Директивата както въз основа на авторското право, така и въз основа на правото „sui generis“.
7. Националните юрисдикции изключват закрилата въз основа на правото „sui generis“, след като неотдавна и съвсем ясно Съдът вече се е произнесъл по въпроса в четири решения, постановени от големия състав през ноември 2004 г.(3) Като счита обаче, че все още не е разрешен въпросът относно възможната закрила въз основа на авторското право, който не е бил повдигнат по делата, по които са постановени решения през 2004 г., запитващата юрисдикция спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Какъв е смисълът на съдържащия се в член 3, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО израз „базите данни, които с оглед на подбора или подреждането на съдържанието им представляват собствено интелектуално творение на автора“, и по-специално:
a) трябва ли да се разбира в смисъл, че се изключват интелектуалните усилия и умения, вложени за създаването на данни;
б) трябва ли изразът „подбора или подреждането на съдържанието“ да се разбира в смисъл, че съществено допълва вече наличните данни (както в случая с определянето на датата на футболна среща);
в) изисква ли изразът „собствено интелектуално творение на автора“ нещо повече от това авторът да вложи значителни труд и умения, и ако е така — какво е необходимо?
2) Допуска ли Директивата авторски права върху бази данни по националното право, които са различни от предвидените в нея права?“.
III – По първия преюдициален въпрос
8. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да уточни при какви условия база данни може да бъде закриляна с авторско право по смисъла на Директива 96/9/ЕО. За да се отговори по подходящ начин, първо следва да се обобщи практика на Съда относно футболните програми и след това да се установи каква е връзката между двата възможни вида закрила на основание на Директивата: от една страна, авторското право и от друга, правото „sui generis“.
А – Практика на Съда в тази област
9. В практиката на Съда относно закрилата на базите данни, като по-конкретно имам предвид горепосочените решения от ноември 2004 г., се посочват ясно два основни момента, които следва да се имат предвид при разглеждането на отправените по делото преюдициални въпроси.
10. На първо място, дори да се състои от обикновен списък с футболни срещи, футболната програма трябва да се разглежда като база данни по смисъла на Директивата(4). Това е прието както от запитващата юрисдикция, така и от всички страни в производството и следователно този въпрос няма да бъде предмет на по-нататъшно разглеждане.
11. На второ място, футболната програма не отговаря на необходимите условия по смисъла на член 7 от Директивата за закрила на бази данни с правото „sui generis“. Това е така, тъй като съставянето на програмата, т.е. включването в подреден списък на съвкупност от съществуващи компоненти (данни относно всяка футболна среща), не изисква никаква съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на данните(5). Както вече посочих, и това обстоятелство е прието от запитващата юрисдикция за установено (макар че някои страни в главното производство са направили опит да отправят до Съда и въпроси относно правото „sui generis“), която поради това ограничава въпросите си само до закрилата въз основа на авторското право.
Б – Връзката между закрилата, основана на авторското право, и закрилата „sui generis“
12. Друг аспект, който следва непременно да се изясни, преди да се пристъпи към разглеждане на първия въпрос, се отнася до връзката между двата вида закрила, предвидени в Директивата. Всъщност при прочита на текста на приложимите разпоредби би могъл да се постави и въпросът дали не е налице йерархично отношение между закрила въз основа на авторското право и закрила „sui generis“. Подобно тълкуване, което може да бъде подкрепено с автентични източници(6) и се посочва непряко и в някои изявления, направени в съдебното заседание, разглежда закрилата „sui generis“ като второстепенна закрила, която може да бъде призната, ако база данни не притежава необходимата оригиналност, за да бъде закриляна с авторско право. В този случай фактът, че в решенията си от ноември 2004 г. Съдът е изключил закрилата „sui generis“ (така да се каже, „по-слабата“ закрила) за футболните първенства, автоматично изключвал и закрилата, основана на авторското право (така да се каже, „по-силната“ закрила).
13. При по-внимателно разглеждане на Директивата обаче е видно, че подобен прочит не е правилен и че двата вида закрила следва да се считат за напълно независими един от друг, както всъщност явно приемат и всички страни, представящи становища по настоящото дело, включително и Комисията.
14. В действителност трябва да се отбележи, че в Директивата самият предмет на двата типа закрила е различен. От една страна, закрилата, основана на авторското право, е ориентирана основно към структурата на базата данни, т.е. към начина, по който тя е конкретно създадена от своя автор чрез подбора на съдържанието, което следва да се включи, или начина на неговото оформление. Освен това в член 3, параграф 2 ясно е уточнено, че предвиденото в същия член авторско право „не се разпростира върху […] съдържание[то]“ на базата данни, което може да бъде самостоятелно закриляно с авторско право, но това не е направено, защото съдържанието е включено в закриляна база данни. В съображение 15 се отбелязва, че авторскоправната закрила „обхва[ща] структурата на базата данни“. За сметка на това закрилата „sui generis“ е просто правото да не се допуска извличане и/или повторно използване на съдържанието на базата данни. Това право е предвидено не за закрила на оригиналността на базата данни сама по себе си, а за компенсиране на усилията за събирането, проверката и/или оформлението на съдържащите се в нея данни(7).
15. С други думи, в зависимост от случая база данни може да бъде закриляна само от авторско право, само от правото „sui generis“, от двете права или пък от нито едно от правата.
В – Понятието за база данни по смисъла на Директивата
16. Фактът, че както стана ясно двата вида възможна закрила на бази данни могат да бъдат напълно независими един от друг, обаче не означава, че понятието за база данни, както е определено от Съда в решенията му от ноември 2004 г., трябва да е различно по отношение на двата вида права. Напротив, струва ми се, че това понятие трябва непременно да бъде идентично. Безсмислено е ключово понятие от Директивата, определено в член 1 от нея, да има различен обхват, без нито един довод в този смисъл, за да се тълкуват две отделни разпоредби от нормативния текст, които впрочем запазват цялото си значение, когато са тълкувани в светлината на единно понятие за база данни. Авторското право може да предостави закрила на структурата на базата данни, докато правото „sui generis“ закриля нейното съдържание: това изобщо не изисква съществуването на две различни понятия за база данни.
17. С оглед на това Съдът е постановил, че обхватът на предоставената с Директивата закрила не се отнася до етапа на създаване на данни, а само до етапа на тяхното събиране, проверка или оформление(8). С други думи, при тълкуването трябва да се идентифицира „базата данни“, като се следи да се очертае ясна разграничителна линия между етапа на създаването на данни, който не попада в обхвата на Директивата, и етапа, когато тези данни са събрани или обработени, който обаче е от значение за определяне дали тази база данни следва да се ползва от закрила.
18. Съдът прави това разграничение между създаването на данни и тяхното включване в база данни от гледна точка на закрилата „sui generis“. Според мен обаче става дума за съображения, които са свързани по-общо със самото понятие за база данни по смисъла на Директивата. При това споменатото уточнение пояснява окончателно, че Директивата закриля създаването на бази данни — от гледна точка както на тяхната структура, така и на събирането на данни, — но не урежда въпроса за закрилата на данните като такива. Освен това целта на Директивата е да улеснява създаването на системи за събиране и преглед на информация(9), а не създаването на данни. Впрочем при разискванията си относно понятието за база данни Съдът многократно набляга на самостоятелната информативна стойност на данните, включени в базата данни(10).
19. Освен това фактът на незачитането за целите на Директивата на създаването на данни е напълно логичен и от гледна точка на авторското право, при положение че както е подчертано в Директивата, данните във всички случаи могат да бъдат закриляни с авторско право като такива, ако са изпълнени изискваните условия, независимо от съществуването на авторски права върху базата данни.
20. Трябва да отбележа също, че в случая самата идея за използване на авторскоправна закрила, за да се защитят футболните програми, най-малкото е нетипична. Впрочем, както вече отбелязах по-горе, когато става въпрос за база данни, авторското право закриля основно нейната „външна“ част — нейната структура. Доколкото става ясно, Yahoo и др. използват данните, обработени от дружествата — организатори на първенствата, а не евентуалните начини, чрез които тези дружества дават публичност на данните. Преди решенията на Съда от 2004 г. да изключат приложимостта ѝ, единствената закрила, предвидена от дружествата организатори, напълно разумно е била закрилата „sui generis“, която, както видяхме, закриля в по-голяма степен съдържанието на база данни (или с други думи вложените усилия за събирането и оформлението му), отколкото нейната структура. Прибягването до авторското право се явява в случая като резервно решение, което следва от изключването на закрилата „sui generis“ от Съда. Освен това дори не е сигурно, че евентуалното съществуване на закрила, основана на авторското право върху футболните програми, би било пречка за понастоящем извършваната от Yahoo и др. дейност, която, доколкото става ясно от преписката по делото, изглежда е ограничена само до използването на необработени данни (дата, час и отбори за различните футболни срещи), а не до използването на структурата на базата данни.
21. Предвид тези съображения смятам, че мога да пристъпя към разглеждане на трите подвъпроса, поставени от запитващата юрисдикция. Както ще видим, отговорите им ще позволят да се намери цялостен отговор на първия преюдициален въпрос.
Г – По първия преюдициален въпрос, буква а)
22. С първия от трите подвъпроса запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали извършената дейност за създаването на данни, които са включени в базата данни, трябва да се вземе предвид, за да се определи дали тя следва да се ползва от закрила въз основа на авторското право.
23. Отговорът на този въпрос следва пряко от посоченото по-горе във връзка с неизменно идентичното понятие за база данни в Директивата. Положените усилия за създаването на данни не могат да имат отношение към преценката на правото на закрила въз основа на авторското право, както и — съгласно практиката на Съда — не могат да имат отношение към преценката на правото на закрила „sui generis“. Създаването на данни е дейност, която попада извън приложното поле на Директивата.
24. Освен това следва да се отбележи, че ако дейността по създаването на данни не може да бъде взета предвид за закрилата „sui generis“, която е най-тясно свързана с данните и с тяхното събиране, както е постановил Съдът, то на още по-силно основание тази дейност не трябва да бъде взета предвид и по отношение на закрилата чрез авторското право, която е по-слабо свързана със събирането на данни и по-скоро се отнася до тяхното представяне.
Д – По първия преюдициален въпрос, буква б)
25. С втория подвъпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да поясни дали „подборът или подреждането“ на съдържанието на базата данни, чийто анализ дава възможност да се установи дали са налице предпоставки за закрила въз основа на авторското право, могат да се изразяват и в съществено допълване на вече съществуващи данни.
26. По същество става въпрос за това дали например фактът, че на включени в базата данни компоненти се приписват допълнителни специфични характеристики, представлява достатъчен „подбор или подреждане“, за да се осигури закрила на основание член 3. Запитващата юрисдикция дава за пример определянето на датата на футболна среща между два отбора.
27. Считам, че горепосоченият подвъпрос се основава на погрешна предпоставка. Всъщност цялата информация, отнасяща се до всяка среща от дадено първенство, трябва да се счита за определена преди въвеждането на данните в базата данни. Както Съдът вече е постановил, що се отнася до футболна програма, изходните данни, които са включени в базата данни, не обхващат всички отбори и всички възможни дати, а специфичните условия за всяка отделна среща, която ще трябва да се играе (дата, отбори, място и т.н.)(11). С други думи, определянето на цялата характерна информация за всяка среща се прави в етапа на създаването на данни — който, както видяхме, е изключен от закрила въз основа на Директивата — и не може да се счита за резултат или за следствие от систематизирането на данните в базата данни.
28. Запитващата юрисдикция обаче вероятно изхожда от това, че на практика в базата данни са включени някои обикновени списъци: всички отбори в първенството, всички дати и всички евентуални часове на срещите. От тази гледна точка определянето на специфичната характерна информация за всяка футболна среща (съответните отбори, дни и часове) се извършва след въвеждането на изходните данни в базата данни. Това определяне е продукт на базата данни.
29. Според мен такова тълкуване на фактите е погрешно. На включване в базата данни подлежат не само общите списъци с отборите, датите и евентуалните часове. Напротив, на включване в базата данни подлежат и всички отделни футболни срещи, които трябва да се играят, всяка със своята пълна характерна информация: час, дата, отбори. Преминаването от общите списъци (например отбори A, B, C, D и т.н., дати x, y, z и т.н.) към определяне на отделните срещи (например отбор A срещу отбор B на дата x) се прави в етапа на създаването на данни, предшестващ включването им в базата данни.
30. Поради това представените от жалбоподателите в главното производство доста подробни становища, за да се докаже, че работата по определяне на характерната информация за всяка отделна футболна среща няма чисто автоматичен характер, а напротив, изисква значителни умения и компетентност, са ирелевантни. Всъщност тази дейност е изцяло подготвителна и отделна от създаването на базата данни.
31. Горепосоченото тълкуване се потвърждава от самата практика на Съда, по-специално от откъсите, в които се подчертава необходимостта отделните компоненти на базите данни да имат самостоятелна информативна стойност(12). Според мен обаче общите списъци с отбори, дати и часове не могат да се разглеждат като действително „информативни“. Само цялата характерна информация за отделната футболна среща може да има подобна стойност.
32. Предвид посоченото считам, че на подвъпроса трябва да се даде положителен отговор, ако е поставен абстрактно и без оглед на обстоятелствата по настоящото дело. С други думи, придаването на съществено значение на съществуващи данни — чрез включването им в база данни — представлява „подбор или подреждане на съдържанието“, което следва да бъде взето предвид за целите на закрилата въз основа на авторското право. Всъщност според мен няма съмнение, че в духа на Директивата фактът, че включването на данни в база данни придава на самите данни допълнителна стойност или значение, може да бъде релевантен за цялостната преценка с цел признаване на авторскоправна закрила на базата данни. Именно това е целта на разпоредбата, която има предвид закрилата на това, което дадена база данни „допълва“, по какъвто и да е начин, към включените в нея изходни данни. В случая на данни, които характеризират срещите от футболни първенства, всички те обаче са част от изходните данни, а не резултат от включването на тези данни в базата данни.
Е – По първия преюдициален въпрос, буква в)
33. С третия подвъпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да изясни израза „интелектуално творение“ на автора на база данни. Най-вероятно това е във връзка с обстоятелството, че член 3 от Директивата поставя закрилата въз основа на авторското право в зависимост именно от факта, че поради подбора или подреждането на съдържанието базата данни е собствено интелектуално творение на нейния автор. По-специално запитващата юрисдикция иска да се установи дали е достатъчно да се вложат значителни труд и умения („significant labour and skill“), за да е налице интелектуално творение.
34. Подобно на предходния, по всяка вероятност и третият подвъпрос се основава на предпоставка, която според мен е погрешна, че усилията, положени от дружествата организатори за определяне на отборите, датите и часовете на различните футболни срещи от първенството — усилия, които несъмнено изискват полагане на определен труд и организационен опит, — са свързани с реализиране на базата данни. Действително, както отбелязах по-горе, тези усилия обаче трябва да бъдат свързани с предходния етап — етапа на създаването на данни, който не може да бъде взет предвид при преценяване на правото на закрила на базата данни.
35. Във всички случаи, дори без да се имат предвид тези съображения и разглеждайки абстрактно искането на националната юрисдикция, според мен отговорът със сигурност е: закрилата на авторското право зависи от това дали за базата данни са характерни „творчески“ елементи, а не е достатъчно създаването ѝ да изисква труд и умения.
36. Известно е, че в Съюза съществуват различни стандарти относно равнището на оригиналност, изисквано като цяло за признаване на авторскоправна закрила(13). В някои държави от Съюза, по-специално тези, за които е характерна правната традиция, основана на common law, референтният критерий традиционно са усилията за „труд, умения или опит“ (labour, skills or effort). По тази причина например преди влизането в сила на Директивата в Обединеното кралство базите данни като цяло са се ползвали от авторскоправна закрила. База данни е била закриляна с авторско право, ако за нейното изготвяне авторът е трябвало да положи определени усилия или да вложи определени умения. За сметка на това в държавите с континентална правна традиция по принцип се изисква произведението да съдържа творчески елементи или да изразява в известна степен личността на своя автор, за да се признае закрила въз основа на авторското право, въпреки че винаги се изключват преценките относно качеството или „художествения“ характер на произведението.
37. Впрочем в това отношение няма съмнения относно факта, че що се отнася до закрилата въз основа на авторското право, Директивата е възприела понятие за оригиналност, което предвижда нещо повече от обикновеното „механично“ усилие, необходимо за събиране на данните и за включването им в базата данни. За да бъде закриляна с авторско право, както изрично следва от член 3 от Директивата, базата данни трябва да бъде „интелектуално творение“ на автора. Този израз е напълно недвусмислен и съдържа стандартна формулировка от континенталната правна традиция за авторското право.
38. Ясно е, че не е възможно да се определи веднъж завинаги най-общо кога е налице „интелектуално творение“. Става въпрос за преценка, която, както вече посочих, не е необходима в настоящия случай. При всички положения, ако се налага, тази преценка следва да се осъществи от националната юрисдикция въз основа на обстоятелствата във всеки конкретен случай.
39. Съдът вече е имал възможност да даде известни указания по този въпрос и е подчертал по-специално, че авторскоправната закрила, призната от член 3 от Директивата за базите данни, както и от член 1, параграф 3 от Директива 91/250(14) — по отношение на компютърните програми, и от член 6 от Директива 2006/116(15) — относно фотографиите, предполага наличието на „оригинални [произведения], в смисъл че са собствено интелектуално творение на техния автор“(16).
40. В това отношение Съдът е имал и възможност да посочи, че е налице интелектуално творение на автора, когато произведението отразява неговата личност: такъв е случаят, ако авторът е могъл да направи във връзка с това свободен и творчески избор(17). Освен това Съдът уточнява, че по принцип не е налице необходимата оригиналност, ако характеристиките на произведенията са подчинени на техническата им функция(18).
41. По същество това, което авторите на Директивата са се опитали да постигнат, е компромис/съчетаване на правните тенденции, съществуващи в различни държави — членки на Съюза, при приемането на Директивата. За закрила въз основа на авторското право е избрана по-„строгата“ парадигма на държавите с континентална правна традиция, докато за закрилата „sui generis“ е използван референтен критерий, който на практика е по-близък до критерия от правната традиция на common law(19).
42. Видно е, че става въпрос за донякъде общи указания, върху които впрочем не е необходимо да се спираме подробно в случая, при положение че както посочих по-горе, когато става въпрос за футболна програма, базата данни обединява самостоятелни и завършени информационни единици, които не придобиват по-голямо значение поради включването им в базата данни.
43. Фактът, че за авторскоправна закрила върху базите данни се изисква по-скоро строг критерий за оригиналност, не означава, разбира се, че „механичните“ усилия за събирането на данни са ирелевантни за целите на Директивата. Напротив, основната цел на член 7 относно закрилата „sui generis“ е именно да гарантира защита на тази дейност. Обстоятелството, че Съдът е приел, че той не се прилага, когато става въпрос за футболни програми, не намалява най-общо неговото значение.
44. Същевременно е вярно, че по принцип при някои условия дори и футболна програма може да бъде закриляна от авторско право, ако при неговото практическо изготвяне авторът въвежда достатъчно оригинални елементи. Например програма, която се отличава с особен начин на представяне на срещите, с използване на цветове или други графични елементи, със сигурност би могла да се ползва от закрила на авторското право въз основа на Директивата. Тази закрила обаче се ограничава до начина на представяне, а не обхваща съдържащите се в презентацията данни. В настоящия случай не следва, че футболната програма, създадена от дружествата — организатори на първенствата, се отличава с какъвто и да било оригинален начин на оформление на данните: националният съд обаче следва да установи дали случаят е такъв, като за целта вземе предвид и горепосочените указания, дадени от Съда.
Ж – Заключение по първия преюдициален въпрос
45. Анализът на трите подвъпроса даде възможност да се изяснят няколко съществени аспекта в областта на закрилата на базите данни с авторското право въз основа на Директивата. По-конкретно бе установено, че усилията за създаването на данни не могат да бъдат взети предвид при преценката на правото на закрила на базата данни като такава (първи подвъпрос). На второ място, видяхме, че макар добавянето на нови компоненти към съществуващите данни вследствие на включването им в базата данни да може да е от значение, за преценката дали е налице право на закрила, когато става въпрос за футболни срещи, включени в база данни, не е налице никакво „обогатяване“ на съществуващите данни (втори подвъпрос). Накрая, бе установено, че обикновеното полагане на усилия или умения не е достатъчно, за да се приеме, че база данни е интелектуално творение, закриляно с авторското право (трети подвъпрос). Въз основа на тези съображения може да се изведе отговорът на първия преюдициален въпрос.
46. Предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, че база данни може да бъде закриляна от авторското право по смисъла на член 3 от Директива 96/9/ЕО само ако тя е оригинално интелектуално творение на своя автор. За целта не може да бъде взета предвид дейността по създаването на данните. Когато става въпрос за футболна програма, определянето на всички елементи за всяка отделна среща представлява дейност по създаване на данни.
IV – По втория преюдициален въпрос
47. С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали закрилата въз основа на авторското право, въведена с Директивата, е единствената възможна от този вид за база данни, или напротив, националното право може да признае същата закрила и за бази данни, които по смисъла на Директивата не отговарят на необходимите условия.
48. В акта за преюдициално запитване самата национална юрисдикция посочва ясно, че има само малки съмнения относно отговора на въпроса и на практика на този въпрос може бързо да се отговори. Ясно е, че в областта на закрилата на бази данни с авторско право Директивата осъществява изчерпателно хармонизиране, което не допуска други права, признати на национално равнище.
49. Прочитът на съображенията от Директивата показва недвусмислено, че такава е волята на законодателя. Например в съображение 3 се посочва следното:
„като имат предвид, че съществуващите различия, които водят до нарушаване на функционирането на вътрешния пазар, следва да бъдат отстранени и да не се допусне появата на нови такива, докато различия, които не засягат съществено функционирането на вътрешния пазар или развитието на информационния пазар в рамките на Общността, не е необходимо да бъдат отстранявани или предотвратявани“.
50. В същия ред на мисли съображение 12 гласи:
„като имат предвид, че такова инвестиране в модерни системи за обработка и съхраняване на информация няма да може да се осъществи в Общността, ако не се въведе стабилен и уеднаквен режим на правна закрила на правата на производителите на бази данни“.
51. Във всеки случай според мен аргумент, с който окончателно се решава въпросът, е член 14 от Директивата. Тази разпоредба предвижда специален преходен режим за базите данни, закриляни преди това с авторско право въз основа на норми от националното право, които не отговарят на условията за закрила въз основа на авторско право по смисъла на Директивата. За оставащия срок на закрила, предоставен въз основа на националната правна уредба, която предхожда Директивата, тези бази данни запазват авторскоправната закрила. Очевидно е, че разпоредбата би била лишена от смисъл, ако след влизането в сила на Директивата националното право продължи да признава без ограничение във времето закрила на база данни, която не отговаря на условията по смисъла на Директивата. Всъщност, ако това е така, националната правна уредба в областта на авторското право би продължила да се прилага самостоятелно и не е необходимо да се предвижда преходна разпоредба за базите данни, които по смисъла на Директивата не са в достатъчна степен оригинални, за да се ползват от тази закрила.
52. Следователно на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори, че Директивата не допуска националното право да признава авторскоправна закрила на база данни, която не отговаря на посочените в член 3 от Директивата условия.
V – Заключение
53. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на поставените от Court of Appeal преюдициални въпроси:
„1. База данни може да бъде закриляна от авторското право по смисъла на член 3 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни само ако тя е оригинално интелектуално творение на своя автор. За целта не може да бъде взета предвид дейността по създаването на данните. Когато става въпрос за футболна програма, определянето на всички елементи за всяка отделна среща представлява дейност по създаване на данни.
2. Посочената директива не допуска националното право да признава авторскоправна закрила на база данни, която не отговаря на посочените в член 3 от Директивата условия“.