Language of document :

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 16 септември 2016 г. — Digital Rights Ireland/Комисия

(Дело T-670/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Digital Rights Ireland Ltd (Бенетсбридж, Ирландия) (представител: E. McGarr, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да обяви жалбата за допустима,

да обяви, че Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията от 12 юли 2016 година съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (EU-U.S. Privacy Shield) представлява явна грешка в преценката от страна на Комисията доколкото същата установява подходящо ниво на защита на личните данни в САЩ, съответстващо на 95/46/EC1 ;

да обяви обжалваното решение за нищожно и да разпореди отмяната на обжалваното решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага десет основания.

Първото основание е твърдението, че обжалваното решение не е съобразено с член 25, параграф 6 от Директива 95/46 във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второто основание е твърдението, че обжалваното решение не е съобразено с член 25, параграф 6 от Директива 95/46 във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с решението на Съда на Европейския съюз по дело C—362/14, Schrems.

Третото основание е твърдението, че „принципът на неприкосновеност на личния живот“ и/или официалните „писмени изявления и ангажименти“ (САЩ), съдържащи се в приложения I, III—VII към обжалваното решение не представляват „международни споразумения“ по смисъла на член 25, параграф 6 от Директива 95/46.

Четвъртото основание е твърдението, че разпоредбите на Foreign Intelligence Surveillance Act of 1978 Amendments Act of 2008 (наричан по-нататък „FISA Amendments Act of 2008“) представляват законодателство, което допуска достъп на публичните органи на общо основание до съдържанието на електронните комуникации и следователно противоречи на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Петото основание е твърдението, че разпоредбите на FISA Amendments Act of 2008 представляват законодателство, което допуска таен достъп на публичните органи на общо основание до съдържанието на електронните комуникации и следователно противоречи на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Шестото основание е твърдението, че като не е транспонирало изцяло разпоредбите на Директива 95/46 (по-специално член 28, параграф 3), обжалваното решение изглежда не гарантира надлежно, че правата на гражданина на Европейския съюз съгласно правото на Съюза са напълно защитени при предаването на техните данни на Съединените американски щати.

Седмото основание е несъответствие на обжалваното решение с членове 7 и 8 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Осмото основание е твърдението, че доколкото обжалваното решение допуска неконтролируем достъп на чуждестранни репресивни органи до електронните комуникации или, евентуално, не гарантира или не е гарантирало защита от такъв достъп, то е незаконосъобразно, тъй като нарушава правото на личен живот, на защита на данните, свободата на изразяване и свободата на събранията и сдруженията, установени от Хартата на основните права на Европейския съюз и основните принципи на правото на Съюза.

Деветото основание е твърдението, че доколкото обжалваното решение допуска неконтролируем достъп на чуждестранни репресивни органи до електронните комуникации или, евентуално, не гарантира или не е гарантирало защита от такъв достъп и не предоставя подходящи средства за защита на гражданите на Европейския съюз, до чиито лични данни е бил допуснат достъп по този начин, то лишава тези граждани от правото на ефективни правни средства за защита и правото на добра администрация, в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с основните принципи на правото на Съюза.

Десетото основание е твърдението, че като не е транспонирало изцяло разпоредбите на Директива 95/46 (по-специално членове 14 и 15), обжалваното решение изглежда не гарантира надлежно, че правата на гражданина на Европейския съюз съгласно правото на Съюза са напълно защитени при предаването на техните данни на Съединените американски щати.

____________

1 . Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр.10).