Жалба, подадена на 24 ноември 2016 г. от National Iranian Tanker Company срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 септември 2016 г. по дело T-207/15 National Iranian Tanker Company/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-600/16 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: National Iranian Tanker Company (представители: T. de la Mare QC, M. Lester QC, J. Pobjoy, Barristers, R. Chandrasekera, S. Ashley, C. Murphy, Solicitors)
Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска Съда:
да отмени решението на Общия съд от 14 септември 2016 г. National Iranian Tanker Company/Съвет на Европейския съюз (дело T-207/15);
да реши спора пред Общия съд, по-конкретно като:
отмени Решение (ОВППС) 2015/236 на Съвета от 12 февруари 2015 година1 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/230 на Съвета от 12 февруари 2015 година2 в частта, в която се отнасят до жалбоподателя;
при условията на евентуалност, да обяви, че a) член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година3 (изменено) и б) член 23, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година4 (изменен), са неприложими в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, тъй като са незаконосъобразни; и
да осъди ответника да плати съдебните разноски в производството по обжалване и в производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.
Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато приел, че Решение (ОВППС) 2015/236 на Съвета от 12 февруари 2015 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/230 на Съвета от 12 февруари 2015 година не нарушават принципите на сила на пресъдено нещо, на правна сигурност, на оправдани правни очаквания и на целесъобразност, или правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС.
Второ основание: Общият съд допуснал грешка, когато констатирал, че по отношение на жалбоподателя са изпълнени критериите за включването му в списъка.
Трето основание: Общият съд допуснал грешка, когато констатирал, че намесата в основните права на жалбоподателя е пропорционална.
Четвърто основание: Общият съд допуснал грешка, когато отхвърлил довода на жалбоподателя, изтъкнат при условията на евентуалност, че широко тълкуване на критерия за включване в списъка би довело до непропорционалност на този критерий.
____________1 Решение (ОВППС) 2015/236 на Съвета от 12 февруари 2015 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 39, стр. 18).
2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/230 на Съвета от 12 февруари 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 39, стр. 3).
3 Решение 2010/413/ ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39).
4 Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1).