РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
24 март 2011 година(*)
„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на участието в нарушението — Глоби — Определяне на началния размер на глобата — Пропорционалност“
По дело T‑377/06,
Comap SA, установено в Париж (Франция), за което първоначално се явяват адв. A. Wachsmann и адв. C. Pommiès, впоследствие адв. Wachsmann и адв. D. Nourissier, и накрая адв. Wachsmann и адв. S. de Guigné, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Nijenhuis и г‑н V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от адв. N. Coutrelis, avocat,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги), както и искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателя с посоченото решение,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑жа T. Weiler, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 февруари 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваното решение
1 С Решение С (2006) 4180 от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F 1/38.121 — Фитинги) (обобщение в ОВ L 283, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в различни периоди между 31 декември 1988 г. и 1 април 2004 г. са участвали в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение на общностните правила на конкуренция чрез редица, обхващащи територията на ЕИП, антиконкурентни споразумения и съгласувани практики на пазара на фитингите от мед и медни сплави. Нарушението се състои в определяне на цени, в договаряне на ценови листи, на отстъпки и намаления и на механизми за въвеждане на увеличения на цените, в разпределяне на националните пазари и клиентите и в обмен на друга търговска информация, както и в участие на редовни срещи и в поддържането на други контакти с оглед улесняването на нарушението.
2 Жалбоподателят — Comap SA, производител на медни фитинги, и неговото дружество майка към момента на настъпване на фактите, холдингът Legris Industries SA, са сред адресатите на обжалваното решение.
3 На 9 януари 2001 г. Mueller Industries Inc., също производител на медни фитинги, уведомява Комисията за съществуването на картел в сектора на фитингите и в други свързани с него промишлени отрасли на пазара на медните тръби и за желанието си да сътрудничи в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 1996 г.“) (съображение 114 от обжалваното решение).
4 На 22 и 23 март 2001 г. в рамките на разследване във връзка с медните тръби и фитинги Комисията извършва, на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), внезапни проверки в помещенията на редица дружества (съображение 119 от обжалваното решение).
5 В резултат на тези първи проверки през април 2001 г. Комисията разделя разследването във връзка с медните тръби на три отделни производства, а именно производство по дело COMP/E-1/38.069 (Медни водопроводни тръби), производство по дело COMP/F-1/38.121 (Фитинги) и производство по дело COMP/E-1/38.240 (Тръби за промишлени цели) (съображение 120 от обжалваното решение).
6 На 24 и 25 април 2001 г. Комисията извършва други внезапни проверки в помещенията на Delta plc, дружество, оглавяващо международна инженерингова група, чийто инженерингов отдел обхваща няколко производители на фитинги. Предмет на тези проверки са единствено фитингите (съображение 121 от обжалваното решение).
7 От февруари/март 2002 г. нататък Комисията изпраща до заинтересованите лица редица искания за предоставяне на информация в приложение на член 11 от Регламент № 17, а след това — на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 122 от обжалваното решение).
8 През септември 2003 г. IMI plc прави искане спрямо него да бъде приложено Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Впоследствие подобни искания правят групата Delta (март 2004 г.) и FRA.BO SpA (юли 2004 г.). Последното искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е направено през май 2005 г. от Advanced Fluid Connections plc (съображения 115—118 от обжалваното решение).
9 На 22 септември 2005 г. в рамките на дело COMP/F-1/38.121 (Фитинги) Комисията образува производство за установяване на нарушение и изготвя изложение на възраженията, което именно е изпратено на жалбоподателя (съображения 123 и 124 от обжалваното решение).
10 На 20 септември 2006 г. Комисията приема обжалваното решение.
11 В член 1 от обжалваното решение Комисията установява, че в периода между 31 януари 1991 г. и 1 април 2004 г. жалбоподателят е нарушил разпоредбите на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП.
12 За това нарушение в член 2, буква ж) от обжалваното решение Комисията налага на Legris Industries глоба в размер на 46,8 милиона евро, за плащането на 18,56 милиона евро от които жалбоподателят е солидарно отговорен.
13 За да определи размера на глобата на всяко от предприятията, в обжалваното решение Комисията прилага метода, посочен в Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (OВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“).
14 Що се отнася, първо, до определянето на началния размер на глобата според тежестта на нарушението, Комисията окачествява нарушението като особено сериозно поради неговото естество и географски обхват (съображение 755 от обжалваното решение).
15 Като приема по-нататък, че съществува значителна разлика между съответните предприятия, Комисията прилага разграничително третиране, като за целта се основава на тяхната относителна тежест на съответния пазар, определена в зависимост от пазарните им дялове. На тази основа тя разпределя съответните предприятия в шест категории (съображение 758 от обжалваното решение).
16 Жалбоподателят е поставен в четвъртата категория, за която началният размер на глобата е определен на 14,25 милиона евро (съображение 765 от обжалваното решение).
17 След това поради продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението (тринадесет години и два месеца) Комисията увеличава размера на глобата със 130 % (съображение 775 от обжалваното решение), в резултат на което основният размер на глобата достига 32,7 милиона евро (съображение 777 от обжалваното решение).
18 Освен това продължаването на участието в нарушението след проверките на Комисията се счита за отегчаващо обстоятелство, което обосновава увеличаване с 60 % на основния размер на наложената на жалбоподателя глоба (съображение 785 от обжалваното решение).
19 Прилагайки тавана от 10 % върху наложените глоби съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Комисията намалява размера на наложената на жалбоподателя глоба на 18,56 милиона евро.
Производство и искания на страните
20 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд [понастоящем „Общият съд“] на 14 декември 2006 г.
21 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, приканва жалбоподателя и Комисията да отговорят писмено на някои въпроси, на които те са отговорили съответно на 19 ноември 2009 г. и на 26 ноември 2009 г.
22 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 4 февруари 2010 г.
23 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, тъй като Комисията го е санкционирала за други периоди, освен за периода между декември 1997 г. и март 2001 г.,
– да измени членове 1 и 2 от обжалваното решение като намали размера на наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
24 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
25 По време на съдебното заседание, в отговор на поставен от Общия съд въпрос, жалбоподателят посочва, че не оспорва участието си в картела в периода 1995—1997 г.
От правна страна
26 Жалбоподателят излага две групи правни основания, а именно, от една страна, правни основания, свързани с продължителността на неговото участие в нарушението, и от друга страна, правни основания във връзка с изчисляването на размера на глобата.
По продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението
Доводи на страните
27 Жалбоподателят оспорва участието си в картела, що се отнася до периода след проверките на място от Комисията през март 2001 г. Той посочва също, че твърдяното нарушение е прекратено в периода от септември 1992 г. до декември 1994 г. (тоест за 27 месеца) и че следователно за фактите, настъпили преди декември 1994 г., е изтекла погасителната давност.
– Относно периода след март 2001 г.
28 След като напомня съдебната практика относно тежестта на доказване и необходимата степен на доказване, жалбоподателят посочва, че Комисията си противоречи, що се отнася до твърдяното продължаване на нарушението след осъществените при някои конкуренти през март 2001 г. проверки. В това отношение той се позовава на съображение 590 от обжалваното решение, в което Комисията твърди, че след март 2001 г. (и поне до юни 2003 г.) картелът бил в „период на намалена интензивност с ограничени контакти“, като в същото време в съображение 600 от обжалваното решение твърди, че до април 2004 г. „участниците не е трябвало да прилагат нова система или нова форма на съгласуване“, и то при положение че всяко позоваване на European Fittings Manufacturers Association (EFMA, Европейско сдружение на производителите на фитинги) — което представлява „стълбът“, около който са се организирали оспорваните от Комисията антиконкурентни практики — не се споменавало повече в обжалваното решение за времето след април 2001 г.
29 Според жалбоподателя всички контакти между съответните конкуренти през този период са били двустранни, с изключение на тези, осъществени по време на срещите на комитета по логистика на Fédération française des négociants en appareils sanitaires, chauffage, climatisation et canalisations [Френска федерация на търговците на санитарни, отоплителни, климатични и канализационни инсталации] (FNAS), които били напълно законни и изолирани събития и се отнасяли до географски зони, които не са свързани с географската зона, за която се отнасяли разглежданите през предходния период общоевропейски договорености. Освен това тези контакти били осъществени от лица, които не са визирани през предходния период, и най-вече твърдението за тяхното съществуване се основавало единствено на представените от FRA.BO документи, за които то твърдяло, че представляват доказателства, както и на официалните протоколи от срещите, организирани и председателствани от FNAS.
30 Всъщност в обжалваното решение Комисията направила разграничение между три групи от факти, а именно двустранните контакти с FRA.BO, изложението в Есен (Германия) и срещите на комитета по логистика на FNAS, които според жалбоподателя не разкривали никаква връзка на приемственост помежду си.
31 Що се отнася до двустранните контакти с FRA.BO, жалбоподателят посочва, на първо място, че съдържащите се в искането на FRA.BO твърдения за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не са основателни. Тези твърдения били неточни и не били подкрепени с доказателства и/или не били правдоподобни с оглед на действителното положение, както то е описано от жалбоподателя и в приложените към отговора му на изложението на възраженията документи и в писмените му становища от 20 февруари и 15 март 2006 г.
32 По-нататък, първо, жалбоподателят поддържа, че посочените двустранни контакти са законни поради съображения, свързани с промишлеността и търговията. В това отношение той се позовава на кръстосаните доставки, които оправдават такива контакти, както и на свързаните с тях точни цифрови данни за периода 2001—2005 г., които посочва в отговора си на изложението на възраженията.
33 Второ, с FRA.BO били осъществени контакти и във връзка с възможно промишлено сътрудничество, тъй като FRA.BO искало да продаде част от своя излишък от фитинги от мед и газови кутии от своя завод Meteor, намиращ се в района на Лион (Франция), което довело до поредица от контакти — както телефонни, така и преки.
34 Трето, имало и многократни контакти, свързани с желанието на FRA.BO да пусне на европейския пазар нов вид фитинги — „фитинги от смесен тип вода-газ“. Макар този нов вид фитинги да бил вече одобрен в Италия, по съображения за сигурност Европейският комитет по стандартизация (CEN) отказал да утвърди разширяването на валидността на одобрението на същите „за цяла Европа“. Поради тази причина FRA.BO се свързало с конкурентите си, за да опита да изготви съвместно досие в подкрепа на този вид фитинги и да лобира в Брюксел (Белгия). Освен че опитът на FRA.BO бил неуспешен, той довел и до установяването на контакти. Контактите, осъществени на 4 и 5 юни 2003 г. между г‑жа P. (FRA.BO) и г‑н Le. (служител на жалбоподателя), трябвало да се разглеждат от тази гледна точка.
35 Накрая твърденията на FRA.BO, както са предадени от Комисията, не били подкрепени с доказателства. В това отношение, първо, жалбоподателят оспорва твърдението на FRA.BO, че го е предупредил предварително в телефонен разговор на 5 февруари 2004 г. между г‑н Le. и г‑жа P. за решенията си относно цените за 2004 г. за Франция и Испания, както и за гръцкото си дъщерно дружество. Жалбоподателят подчертава, че съобщението за увеличаването на цените от неговото гръцко дъщерно дружество е направено на 12 януари 2004 г. и че следователно по време на този телефонен разговор то вече е било общодостъпно. Във Франция увеличението на цените на фитингите от мед било с 14 % през 2004 г., а не с 8 %, както твърди FRA.BO. Освен това, обратно на твърдението на FRA.BO — съгласно което то е посочило, че няма намерение да обявява увеличение на цените за Испания — то увеличило цените с 2,5 % през 2004 г.
36 Второ, жалбоподателят твърди, че в съображение 514 от обжалваното решение Комисията възприема най-неясните елементи от изявленията на FRA.BO, като споменава „срещи по време на промишлени изложения и на летища“. Той критикува обстоятелството, че FRA.BO не дава никакъв конкретен пример за антиконкурентен обмен. По време на единствената среща между представители на FRA.BO и на жалбоподателя, състояла се на изложение в Падуа (Италия) през април 2003 г., положението на италианския пазар било споменато само общо. Жалбоподателят счита, че изявленията на FRA.BO, при липсата на подкрепящи ги доказателства и с оглед на изключително неясния им характер, не могат да бъдат приети и използвани от Комисията по отношение на него като допустими доказателства.
37 Що се отнася до изложението в Есен, жалбоподателят твърди, че в подкрепа на изводите си за случайните срещи Комисията използва като довод и контакт между г‑н К. (служител на жалбоподателя) и г‑н Н. (IBP Ltd), осъществен по време на посоченото изложение на 18 март 2004 г., за да докаже продължаването на нарушението след 2001 г. и неговия географски обхват. Жалбоподателят твърди, че става въпрос за среща без антиконкурентен характер, която не може да бъде свързана със събитията преди март 2001 г. и че към момента на тази среща той ясно е съзнавал отговорността си по правото на конкуренцията.
38 Жалбоподателят напомня, че според изявленията на IBP г‑н К. поискал от г‑н Н. да му даде сведения относно развитието на тарифната политика на IBP в Германия. В действителност според жалбоподателя разговорът се вписвал в рамките на наблюдение на конкуренцията, което той осъществявал, тъй като узнал от своите клиенти за предстоящо увеличаване на тарифите на IBP. Той допълва, че г‑н Н. дал само много неясен отговор на въпроса на г‑н К., без да посочи процента на увеличението, нито датата на неговото съобщаване, независимо че тя била много близка. Във връзка с това жалбоподателят обяснява, че новата ценова листа на IBP била публикувана едва малко повече от десет дни след посочения разговор. Освен това не е имало двустранен обмен между г‑н Н и г‑н К. Изявлението на IBP не давало никакво указание относно факта, че г‑н К. е дал някаква информация на г‑н Н.
39 Жалбоподателят подчертава, че тази среща по време на изложението в Есен представлява двустранен и случаен контакт, който нямал антиконкурентен характер. Тъй като наличието на няколко двустранни контакти в конкурентен като цяло контекст не било достатъчно, за да се установи надлежно продължаването на картела, Комисията трябвало да изключи от преписката си случайната среща в Есен. Във всеки случай според жалбоподателя не съществувало никакво косвено доказателство за наличието на воля за съгласуване между него и IBP на съответното им поведение на пазара, нито за съвпадащи волеизявления за възприемането на определено поведение на германския пазар през март 2004 г. В допълнение освен факта, че изявленията на дадено предприятие в рамките на искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер представлявали само доказателство с ниска доказателствена стойност, жалбоподателят отбелязва, че нито един друг елемент от преписката на Комисията не съдържа и най-малкото доказателство за нарушение на нормите на конкуренция на германския пазар през март 2004 г.
40 Жалбоподателят отбелязва също, че споменатият в изявлението на IBP разговор няма пряка връзка със санкционирания от Комисията картел. Според него след проверките на място от Комисията през март 2001 г. не са осъществени никакви антиконкурентни контакти. Затова било неестествено да се твърди, че е установена „връзка между същината на [обжалваното] [р]ешение и кратка среща в алеите на едно изложение“. Впрочем тази среща нямала никаква връзка с EFMA и със структурата на цените в Европа и била между две лица, за които не се твърди, че са участвали в по-ранните спорни практики. Освен това тази среща се състояла най-много три години след прекратяването на тези практики вследствие на разследванията на Комисията. Жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като твърди, че така е установила — чрез това напълно незначително събитие — приемствеността с по-ранното нарушение.
41 Освен това жалбоподателят изтъква, че на 16 март 2004 г. неговият изпълнителен директор г‑н В. е изпратил писмо до FNAS, за да се разграничи от „несъобразените думи“ по време на срещата на 20 януари 2004 г. и на телефонната конференция на 16 февруари 2004 г. на комитета по логистика на FNAS. Това разграничаване показвало, че той нямал никакво намерение да участва в антиконкурентни контакти.
42 Що се отнася до комитета по логистика на FNAS, жалбоподателят упреква Комисията, че е допуснала грешки при прилагане на правото, фактически грешки и грешки в преценката, като е приела, че споменатите в съображения 522—526 от обжалваното решение срещи на комитета по логистика на FNAS имали антиконкурентен предмет, който позволявал свързването им със събитията, предхождащи проверките на място на Комисията през март 2001 г. В това отношение той отбелязва, че темите, обсъждани по време на тези срещи били много отдалечени от контекста на твърдян „общоевропейски картел“, организиран успоредно със срещите на EFMA и представляващ сърцевината на обжалваното решение. При условията на евентуалност жалбоподателят отбелязва, че обжалваното решение е опорочено от противоречие в мотивите, доколкото в тях Комисията изключва отговорността на FNAS и нейните членове (търговците на едро), някои от които са били членове на комитета по логистика, но приема, че той следва да носи отговорност. Жалбоподателят уточнява, че FNAS е била организатор на срещите и е подготвяла протоколите от тях. Тъй като FNAS не е била санкционирана като форум за участниците в твърдения картел, според жалбоподателя точно това е доказателството, че не са налице достатъчно данни за осъществяването на твърдяното нарушение.
43 След като обяснява целта и организацията на FNAS, жалбоподателят уточнява, на първо място, че за разлика от събитията, предхождащи разследванията от март 2001 г., срещите на комитета по логистика на FNAS са се провеждали при пълна прозрачност, което следователно не съвпада с посоченото от Комисията в съображение 548 от обжалваното решение, че било обичайно дейностите на картел като този в настоящия случай да бъдат осъществявани нелегално, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум.
44 По-нататък жалбоподателят оспорва довода на Комисията, че срещите на комитета по логистика на FNAS имали европейски географски обхват. В нито един от протоколите от тези срещи не било посочено, че последните са могли да имат предмет, различен от разглеждането на въпроса за опаковката на фитингите от мед във Франция. Според него, макар да е направено сравнение с положението в други страни, то е единствено с цел да се използва като пример, а не за да се промени опаковката на фитингите в тези други страни.
45 Що се отнася до въпросните срещи, жалбоподателят уточнява, че от протокола от първата среща на комитета по логистика на FNAS от 25 юни 2003 г. е видно, че както търговците на едро, така и производителите са изразили своето безпокойство от спада на пазара, и че търговците на едро са поискали от производителите да адаптират своите опаковки, за да могат по-добре да се конкурират с другите дистрибуторски мрежи като продажбата по пощата. В отговор производителите изразили притеснения относно отражението върху производствените разходи, което би имало въвеждането на този нов вид опаковка. Обсъжданията във връзка с това нямали в никакъв случай антиконкурентен характер.
46 Същото важало за втората среща, която била проведена на 15 октомври 2003 г.
47 Що се отнася до срещата на 3 ноември 2004 г., основната ѝ част била във връзка с преговорите между търговците на едро и френските производители относно списъка с продукти, чиято опаковка трябвало да бъде променена. Обратно на твърденията на Oystertec plc, възпроизведени от Комисията, според жалбоподателя в никакъв случай не ставало въпрос производителите да организират някакво общо определяне на цените на фитингите от мед на територията на Европейския съюз.
48 Що се отнася до срещата на 20 януари 2004 г. и телефонната конференция на 16 февруари 2004 г., жалбоподателят подчертава своята твърда реакция по отношение на думите, „изплъзнали се“ на два пъти на г‑н La. (представител на жалбоподателя в комитета по логистика на FNAS) — първия път по време на срещата на 20 януари 2004 г., когато той споменава „увеличение на разходите с 13 % (вместо първоначално предвидените 10 %)“, а втория път — отбелязани в протокола от телефонната конференция на 16 февруари 2004 г. относно посочването на увеличение с 5 % на цените на доставчиците през април 2004 г. Жалбоподателят се разграничил от този вид обмен, първо, по време на срещата на 3 март 2004 г. с председателя на FNAS, а след това чрез изпратено до FNAS писмо. Според жалбоподателя съгласно съдебната практика това писмо представлявало публично разграничаване. Освен това, обратно на това, което Комисията твърди, текстът на това писмо не бил неясен и то било разпространено бързо до всички членове на FNAS.
49 В писмената си реплика жалбоподателят поставя под въпрос някои дати, съдържащи се в подготвената от Комисията в рамките на писмената ѝ защита хронологична таблица, които според него не се отнасят до него и следователно трябва да бъдат изключени.
– Относно периода между 1992 г. и 1994 г.
50 Жалбоподателят твърди, че най-малко за периода между 10 септември 1992 г. и 13 декември 1994 г., тоест за период от 27 месеца, не съществуват никакви доказателства за свързани с него антиконкурентни действия. Ето защо това прекъсване за период от 27 месеца имало за правна последица изтичането на погасителната давност.
51 Що се отнася до посочения в съображение 218 от обжалваното решение факс от 14 юни 1993 г. относно неговата ценова листа за периода, който е започнал от 1 юли 1993 г., жалбоподателят твърди, че не е налице доказателство, което позволява да се заключи, че преди да бъде разпространена на неговите клиенти, тази листа е била получена от IMI. Всъщност, първо, листата вече е била отпечатана преди тази дата и, второ, била е разпратена и на клиентите, преди да бъде приложена.
52 Жалбоподателят отбелязва също, че през посочения период са проведени четири сесии на EFMA, без Комисията да твърди, че антиконкурентни срещи или срещи, наречени „Super EFMA“, са се провели по повод на официалните срещи.
53 Освен това жалбоподателят счита, че от обжалваното решение е видно, че през разглеждания период той е действал като самостоятелен конкурент на пазара, без да следва по какъвто и да е начин договореностите, постигнати в резултат на някакво съгласуване с конкуренти. Като се позовава на точки 71—77 от Решение на Общия съд от 14 октомври 2004 г. по дело Bayerische Hypo- und Vereinsbank/Комисия (T‑56/02, Recueil, стр. II‑3495), жалбоподателят посочва, че направеният по това дело извод може да бъде приложен към настоящото дело за разглеждания период. В подкрепа на тази теза той изтъква, че факсът от 12 май 1992 г. на Mueller Industries до Viega GmbH & Co. KG, посочен от Комисията в съображение 217 от обжалваното решение, докладната записка на г‑н Р. (IMI Italia), спомената в съображение 221 от това решение, както и факсът от 6 септември 1994 г. на гръцкия доставчик на IMI, цитиран в съображение 229 от посоченото решение, доказват неговото конкурентно и самостоятелно поведение.
54 Тъй като за периода между 10 септември 1992 г. и 13 декември 1994 г. не можело да се твърди, че жалбоподателят е имал някакво антиконкурентно поведение, той упреква Комисията, че не е спазила приложимите норми относно прекъсването на нарушението и на погасителната давност. В това отношение той напомня съдебната практика, съгласно която, за да се установи продължаването на твърдяното нарушение, Комисията трябва да представи „доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти“. Период от време от 27 месеца между две срещи, в които той е участвал, не можел да се разглежда като „достатъчно близък по време“ по смисъла на Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия (T‑43/92, Recueil, стр. II‑441). Поради прекъсването на твърдяното нарушение Комисията трябвало да установи поне факта, че са изтекли над пет години между края на първия период на 10 септември 1992 г. и началото на разследването на Комисията през 2001 г. след първото искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, подадено на 9 януари 2001 г. от Mueller Industries.
55 Комисията иска това правно основание да се отхвърли.
Съображения на Общия съд
56 В самото начало Общият съд припомня, че що се отнася до доказването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 март 1984 г. по дело CRAM и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, Recueil, стр. 1679, точка 20). Ако в съзнанието на съдията има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдията не би могъл да стигне до извода, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнения по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба (Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 215).
57 В постоянната съдебна практика също се приема, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 180 и цитираната съдебна практика).
58 Освен това е обичайно дейностите, в които се изразяват антиконкурентните споразумения, да бъдат осъществявани нелегално, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57 и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 51).
59 В това отношение следва да се отбележи, че изявленията, направени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имат голямо значение. Тези изявления от името на предприятията имат съществена доказателствена стойност, тъй като водят до значителни юридически и икономически рискове (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 57 по-горе, точки 205 и 211 и Решение по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, точка 58 по-горе, точка 103). Все пак, без да бъде подкрепено от други доказателства, направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 57 по-горе, точка 219 и цитираната съдебна практика).
60 Комисията трябва да докаже и продължителността на нарушението, тъй като същата е конститутивен елемент на понятието за нарушение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Във връзка с това се прилагат посочените по-горе принципи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точки 94—96). Освен това съдебната практика изисква при липсата на преки доказателства, въз основа на които да може да се установи продължителността на дадено нарушение, Комисията да се основе поне на доказателства, свързани с достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че това нарушение е продължавало по непрекъснат начин между две конкретни дати (вж. Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 51 и цитираната съдебна практика).
– Относно периода след март 2001 г.
61 Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че е участвал в картела преди проверките, извършени от Комисията през март 2001 г.
62 Следва също така да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва самите действия, за които Комисията го упреква, а именно участието му в срещите на FNAS, контактите му с FRA.BO, както и контактите, установени по време на изложението в Есен. Той обаче оспорва антиконкурентния характер на тези действия и факта, че те се вписват в рамките на установеното за периода преди март 2001 г. едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.
63 Накрая следва да се отбележи, че жалбоподателят поставя под съмнение надеждността на изявленията на FRA.BO.
64 Поради това следва да се прецени дали действията, установени след извършените от Комисията през март 2001 г. проверки, трябва да бъдат окачествени като антиконкурентни контакти и дали въз основа на тях може да се направи извод, че става въпрос за продължаването на едно и също нарушение.
65 Що се отнася, първо, до двустранните контакти, от изявлението на FRA.BO, направено във връзка с искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и от няколко писмени доказателства, които това дружество е представило в административното производство, е видно, че конкурентите са продължили да обменят чувствителна информация след проверките на Комисията.
66 Доказателствата, изтъкнати срещу жалбоподателя, представляват телефонни разпечатки на FRA.BO и няколко ръкописни записки, съдържащи се в бележника на г‑жа Р. (FRA.BO).
67 Доводите на жалбоподателя, че ставало въпрос за законни контакти, свързани по-специално с кръстосани доставки, с проект за промишлено сътрудничество или с желана от FRA.BO обща стратегия спрямо CEN във връзка с въпроса за одобряването на вид фитинги, не поставят под съмнение факта, че е имало обмен на чувствителна информация, съгласуване и увеличаване на цените. Освен това посочените доводи не са подкрепени от нито едно доказателство като фактури или формуляри за поръчка, отнасящи се до разглеждания период. Всъщност, като се остави настрана фактът, че жалбоподателят е представил за първи път на етапа на писмената реплика, тоест несвоевременно, няколко фактури относно кръстосани доставки, следва да се посочи, че тези документи се отнасят само до периода след 2004 г.
68 Освен това следва да се отбележи, че Комисията не се е основала единствено на изявленията на FRA.BO. Всъщност от ръкописните записки на г‑жа Р. (FRA.BO) е видно, че по време на разговора на 5 юни 2003 г. жалбоподателят и FRA.BO са обсъждали прилаганите от IBP във Франция цени, което не е свързано с въпроса за одобряването на нов вид фитинги. Освен това от съдържащите се в бележника на г‑жа Р. ръкописни записки относно телефонен разговор на 5 февруари 2004 г. е видно, че предвижданията за увеличаване на цените във Франция и Гърция са били обсъждани. Впрочем, обратно на това, което жалбоподателят твърди, фактът, че действителното увеличение може да е било различно от посоченото в бележника на г‑жа Р., не поставя по никакъв начин под въпрос факта, че тези две предприятия са обменяли информация относно техните цени.
69 Що се отнася, на второ място, до срещата между г‑н H. (IBP) и представителя на жалбоподателя по време на изложението в Есен на 18 март 2004 г, от изявлението на г‑н H. е видно, че същият е отговорил на въпрос, свързан с цените, и че IBP е предвидило увеличение на цените в края на март 2004 г. След като жалбоподателят не е доказал, че тази информация вече е била общодостъпна, и доколкото официалното писмо на IBP относно това увеличение е било изпратено едва на 30 март 2004 г., се налага изводът, че става въпрос за контакт, без значение изолиран или не, който е свързан с тарифната политика на германския пазар.
70 Освен това доводът, че този обмен няма антиконкурентен характер поради липсата на взаимност или поради това че самият жалбоподател вече е решил да увеличи цените, е неотносим. Съдебната практика не изисква обменът на информация да е взаимен, за да се приеме, че е нарушен принципът на самостоятелно поведение на пазара. В това отношение от съдебната практика следва, че разгласяването на чувствителна информация премахва несигурността относно бъдещото поведение на конкурента и така, пряко или непряко, влияе върху стратегията на получателя на информацията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 ноември 2006 г. по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, Recueil, стр. I‑11125, точка 51 и цитираната съдебна практика).
71 Що се отнася, на трето място, до участието на жалбоподателя в срещите на FNAS, именно от протоколите от тези срещи се установява, че по време на срещите на комитета по логистика на FNAS са били обсъждани въпроси, свързани с цените, като например маржовете при продажбите и увеличаването на цените на фитингите.
72 В това отношение следва да се отбележи, че в протокола от 25 юни 2003 г. се споменава приета от конкурентите резолюция, съгласно която „целта е поне да се осигури стабилизиране на цените“. Видно от протокола от 15 октомври 2003 г., Aquatis France SAS, IBP и жалбоподателят са предоставили на другите производители информация за разпределянето на техните продажби по някои категории стоки и за маржовете им. На срещата на 3 ноември 2003 г. е обменена информация за бъдещото увеличаване на цените. Освен това от протокола от 20 януари 2004 г. е видно, че след като са обменили някои становища, г‑н Lа. е предложил „производителите да уведомят клиентите си за евентуалното увеличаване на цените с 6 % поради увеличаването на цените на суровините, за да се изпробва реакцията на пазара и успоредно с това да се оптимизира себестойността на опаковките“. Съгласно този протокол „[т]ова увеличаване на цените на суровините трябва да се отрази на цялата гама“ и „[е]диничната цена на новите опаковки [следователно трябва] да се увеличи с 5,3 % или 5,4 %“. Накрая след тази среща на 16 февруари 2004 г. е проведена телефонна конференция, на която всеки производител е изказал мнението си за предвижданото увеличаване на цените.
73 Макар обсъжданията с доставчиците във връзка с искането им за адаптиране на опаковките да са без значение от гледна точка на конкурентното право и подобно искане да води до допълнителни производствени разходи, съгласуването на процента, който ще бъде поет от доставчиците, или на частта от разходите, която ще бъде поета от производителите, само по себе си се отразява върху пазара. Това е въпрос, който предприятието трябва да реши самостоятелно. Същото важи и за маржовете при продажбите и за увеличаването на цените на фитингите.
74 Що се отнася до географския обхват на обсъжданията в рамките на срещите на FNAS, следва да се посочи, че обратно на това, което Комисията приема в съображения 575 и 584 от обжалваното решение, посочените обсъждания са се отнасяли единствено до френския пазар. Всъщност от протоколите от посочените срещи по никакъв начин не се установява, че последните са се отнасяли и до „Испания, Италия, Обединеното кралство, Германия и европейския пазар като цяло“. Следователно уместно е да се направи извод, че тайните споразумения в рамките на срещите на FNAS не са имали общоевропейски обхват. Обстоятелството, че срещите на FNAS са били между представители на предприятия от европейски мащаб, както отбелязва Комисията, не поставя под въпрос този извод.
75 Що се отнася до писмото от 16 март 2004 г. на изпълнителния директор на жалбоподателя до председателя на FNAS, което според жалбоподателя представлявало публично разграничаване от нарушенията, извършени по време на срещата на 20 януари 2004 г. и на телефонната конференция на 16 февруари 2004 г. на комитета по логистика на FNAS, в които по-специално е участвал г-н La., следва се напомни, че съгласно съдебната практика понятието за публично разграничаване като елемент за освобождаването от отговорност трябва да се тълкува ограничително (вж. Решение на Общия съд от 5 декември 2006 г. по дело Westfalen Gassen Nederland/Комисия, T‑303/02, Recueil, стр. II‑4567, точка 103 и цитираната съдебна практика).
76 От съдебната практика е видно, че съобщението, което има за цел публично разграничаване от антиконкурентна практика, трябва да бъде направено по твърд и ясен начин, така че другите участници в картела да разберат добре намерението на съответното предприятие (Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 120).
77 В настоящия случай следва да се отбележи, че използваната от изпълнителния директор на жалбоподателя формулировка в писмото му до председателя на FNAS е твърде обща, за да може да се направи извод за публично разграничаване. Всъщност в писмото само се изразява безпокойство относно свързаните с цените евентуални обсъждания между участниците и се напомня вътрешната политика на жалбоподателя в областта на конкурентното право, и в този контекст — отправеното до председателя на FNAS искане за вземане на мерки, за да се избегне такава антиконкурентна практика, без дори да се посочва, че такава практика действително е имало и че това писмо е свързано с факта, че неговият представител е започнал съгласувания на цените.
78 Освен това следва да се отбележи, на първо място, че посоченото писмо е адресирано единствено до председателя на FNAS и никакво „заверено копие“ от него не е изпратено от жалбоподателя на другите участници.
79 На второ място, посоченото писмо не съдържа и отправено до FNAS искане в този смисъл. Следователно фактът, че то е изпратено на 7 април 2004 г. на членовете на комитета по логистика на FNAS по инициатива на последната, като към него е приложен отговорът на това писмо на председателя на FNAS от 31 март 2004 г., с който се напомня целта на формираната в рамките на комитета по логистика на FNAS работна група, е без значение за извода за наличието на разграничаване на жалбоподателя от картела.
80 Накрая, дори да се предположи, че писмото на изпълнителния директор на жалбоподателя до председателя на FNAS може да се разглежда като публично разграничаване, следва да се отбележи — както основателно изтъква Комисията — че това писмо е пристигнало едва към края на периода, през който е установено посоченото нарушение, и следователно не позволява да се поставят под въпрос изводите на Комисията относно участието на жалбоподателя в картела преди 16 февруари 2004 г. — датата на последната среща.
81 На този етап следва да се заключи, че съответните действия, които са се осъществили след проверките на Комисията през март 2001 г., имат антиконкурентен характер. Освен това те са били надлежно доказани.
82 Що се отнася до това дали става въпрос за продължаване на установеното преди март 2001 г. нарушение, следва да се отбележи, че последното се е изразявало в редовното поддържане, в продължение на години, на многостранни и двустранни контакти между конкуриращи се производители, като целта на тези контакти е била да се установят незаконни практики, чрез които изкуствено да се организира функционирането на пазара на фитингите, по-конкретно относно равнищата на цените.
83 Посочените контакти са били установени по време на срещи, организирани в рамките на съсловни сдружения, и по-конкретно в рамките на EFMA (по време на т.нар. „Super EFMA“ срещи), на търговски изложения, на срещи ad hoc и в рамките на двустранен обмен на становища. По правило инициативите за обсъждане на евентуални увеличения на цените са били поемани на европейско равнище, а резултатът е бил изпълняван на национално равнище, като във всяка страна производителите са имали собствен механизъм за съгласуване на цените и местни договорености, които допълвали постигнатите на европейско равнище договорености.
84 Действията, за които се твърди, че са извършени след март 2001 г., също се изразяват в установяването на контакти в рамките на съсловни сдружения (срещи на FNAS), двустранни контакти по повод параметрите на конкуренцията, както и в установяването на контакти по време на търговски изложения (изложението в Есен).
85 След като целта на антиконкурентните практики е останала същата, а именно съгласуване на цените, обстоятелството, че някои характеристики или интензитетът на тези практики са се променили, е без значение при преценката дали разглежданият картел е продължил да съществува. В това отношение следва да се отбележи, че е възможно след проверките от страна на Комисията картелът вече да няма така ясно изразена структура и дейността му да е с по-променлив интензитет. Все пак фактът, че в различни периоди дейността на картела може да е с различен интензитет, не означава, че може да се приеме, че той е престанал да съществува.
86 В това отношение следва да се приеме, че макар след проверките през март 2001 г. броят на участниците в картела да е намалял от девет на четири, основните участници в картела преди тези проверки (а именно жалбоподателят, IBP, както и бившите дъщерни дружества на IMI) са продължили, видно от обжалваното решение, участието си в картела. Освен това някои от лицата, които са участвали в картела преди март 2001 г., са продължили участието си и след тази дата.
87 Що се отнася до географския обхват на продълженото едно-единствено нарушение, макар срещите на FNAS да са се отнасяли само до френския пазар (вж. точка 74 по-горе), оказва се, че след март 2001 г. други национални пазари като германския, гръцкия, испанския и италианския също са били визирани в рамките на антиконкурентните контакти между конкурентите, което се установява от телефонните контакти между жалбоподателя и FRA.BO или от установения по време на изложението в Есен контакт между жалбоподателя и IBP.
88 Доколкото поведението на всеки от участниците, включително на жалбоподателя, е било насочено към една и съща антиконкурентна цел, а именно контролиране и ограничаване на конкуренцията на пазара на фитингите чрез съгласуване на цените и увеличения на цените, както и чрез обмен на чувствителна информация, Комисията правилно е приела, че става въпрос за продължаването на предходно нарушение.
89 Накрая останалите доводи, изложени от жалбоподателя във връзка с това правно основание, а именно изведените от обстоятелството, че FNAS е била организатор на срещите и е подготвяла протоколите от тях, че самата FNAS не е адресат на обжалваното решение или още, че срещите са се провеждали при пълна прозрачност, не поставят под съмнение този извод.
90 Що се отнася, на първо място, до довода, че протоколите от срещите са били подготвени от FNAS, той е неотносим, тъй като е безспорно, че жалбоподателят е бил представляван на тези срещи. Поради това, доколкото посочените протоколи са му били предоставени, жалбоподателят е имал възможност било писмено, било по време на следващата среща, да ги поправи или да посочи въпросите, по които не е съгласен.
91 Що се отнася, на второ място, до довода, че самата FNAS не е адресат на обжалваното решение, той също е без значение. В това отношение следва да се отбележи, че видно от съображение 606 от обжалваното решение, Комисията е приела, че „макар да са налице данни, от които се установява, че производителите са сключили споразумение, което според Advanced Fluid Connections са приложили, липсват каквито и да било данни, че FNAS е приела активно да изпълнява възложената ѝ от производителите задача или че е улеснила прилагането на споразумението“. Ето защо в съображение 607 от обжалваното решение Комисията правилно е приела, че FNAS не е участвала в разглежданото споразумение и поради това не би следвало да е сред адресатите на обжалваното решение.
92 От гореизложеното следва, че правното основание, изведено от липсата на участие на жалбоподателя в картела след март 2001 г., трябва да бъде отхвърлено.
– Относно периода между 1992 г. и 1994 г.
93 В самото начало следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва установените факти относно неговото участие в картела за периода между 31 декември 1991 г. и 10 септември 1992 г., нито за периода между декември 1997 г. и март 2001 г. Освен това следва да се напомни, че в съдебното заседание жалбоподателят е посочил, че не оспорва своето участие в картела за периода 1995—1997 г. Следователно остава единствено да се разгледа обжалваното решение в частта, в която Комисията е установила участието на жалбоподателя в нарушението за периода между 10 септември 1992 г. и 13 декември 1994 г.
94 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 25, параграф 1 от Регламент № 1/2003 за правомощията на Комисията да налага глоби за нарушения на разпоредбите на правото на конкуренцията се прилага по принцип давностен срок от пет години. Съгласно член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 „в случай на продължени или повторни нарушения, давностният срок започва да тече в деня, в който нарушението е спряло“. Съгласно член 25, параграфи 3 и 5 от Регламент № 1/2003 всяко действие, предприето от Комисията с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва давността и с всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок.
95 В настоящия случай Комисията започва разследването си с проверките от 22 март 2001 г. Следователно не може да бъде наложена глоба за неправомерно поведение, което е прекратено преди 22 март 1996 г. Поради това е важно да се определи дали различните факти, изтъкнати в обжалваното решение, доказват, че участието на жалбоподателя в картела е продължило или е прекратено в периода от 10 септември 1992 г. до 13 декември 1994 г.
96 В това отношение следва да се отбележи, че съвкупността от доказателства, изтъкнати в подкрепа на споменатите в съображения 214, 217, 218, 221, 224, 225, 229 и 232 от обжалваното решение факти, са достатъчни, за да се заключи, че жалбоподателят не е прекратил своето участие в картела през разглеждания период.
97 Следва по-специално да се отбележи, че в съображение 214 от обжалваното решение Комисията се позовава на ръкописни записки от средата или от края на 1992 г., в които се споменава името на жалбоподателя и се посочва ценова листа, която следва да влезе в сила през януари 1993 г. (за всички страни, с изключение на Франция) и през април 1993 г. (за Франция). Освен това в съображение 217 се споменава факс от 12 май 1993 г., изпратен от Mueller Industries на Viega, в който се упреква жалбоподателят, че не спазва систематично клаузите на споразумението, по което е страна. Следователно от това може да се заключи, че жалбоподателят не се е оттеглил от споразумението. Същото важи и за факса от 6 септември 1994 г., изпратен от един вносител и доставчик на г‑н W. (IMI) (съображение 229 от обжалваното решение), в който се посочва, че жалбоподателят не спазва „споразуменията“, както би трябвало.
98 Относно последното достатъчно е да се посочи, че несъобразяването с картела не се отразява на самото му съществуване. Следователно в настоящия случай не може да се приеме, че участието на жалбоподателя в нарушението е прекратено през разглеждания период само поради факта че жалбоподателят е използвал картела в своя полза, като не е спазвал напълно договорените цени.
99 Всъщност членовете на даден картел остават конкуренти, като всеки от тях във всеки момент може да бъде изкушен да се възползва от спазването от страна на другите участници на картелните цени, за да намали собствените си цени с цел да увеличи своя пазарен дял, като в същото време поддържа относително високо общо равнище на цените. Във всеки случай обстоятелството, че жалбоподателят не е приложил изцяло договорените цени, не означава, че действайки по този начин е приложил цени, които е могъл да фактурира при липсата на картел (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точки 74 и 75).
100 Накрая от посочената в съображение 221 от обжалваното решение докладна записка от 15 март 1994 г. на г‑н Р. е видно, че жалбоподателят е присъствал по време на състоялите се на 11 и 13 март 1994 г. обсъждания относно италианския пазар.
101 Дори ако жалбоподателят не е участвал в някои от срещите, състояли се между 10 септември 1992 г. и 13 декември 1994 г. в рамките на картела, даже в нито една от тях, това не означава, че междувременно жалбоподателят се е оттеглил от картела предвид особеностите на разглеждания картел, който се характеризира с осъществявани поне веднъж или два пъти годишно многостранни и двустранни контакти, с контакти ad hoc и с обстоятелството, че не е необичайно член на картела да не участва систематично във всяка среща.
102 Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не се е разграничил публично от картела. От постоянната съдебна практика следва, че при липса на изрично разграничаване Комисията може да приеме, че нарушението не е преустановено (вж. в този смисъл Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, точка 76 по-горе, точка 119 и сл., и цитираната съдебна практика).
103 Следователно доводът, свързан с прекратяването на участието на жалбоподателя в нарушението през периода от 10 септември 1992 г. до 13 декември 1994 г., трябва да бъде отхвърлен.
104 От гореизложеното следва, че това правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
По изчисляването на размера на глобата
Доводи на страните
105 При условията на евентуалност жалбоподателят упреква Комисията, че не е спазила правилата, свързани с изчисляването на размера на глобите. Не са били спазени нито Насоките от 1998 г., нито Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Първо, началният размер на наложената му глоба бил непропорционален на началния размер на наложените на другите предприятия глоби. Второ, той нямал водеща роля в картела. Трето, Комисията трябвало да измени размера на глобата в зависимост от географския обхват и интензитета на съгласуването. Накрая Комисията неправилно отказала да намали размера на глобата, поради това че той не е оспорил значителна част от твърденията за нарушения.
106 Комисията иска правното основание да се отхвърли.
Съображения на Общия съд
107 Относно първото твърдение за нарушение, изведено от непропорционалния характер на началния размер на глобата, следва да се напомни, че Комисията има право да разпредели членовете на картела в категории, в зависимост по-специално от притежаваните от всяко от предприятията пазарни дялове. В това отношение следва да се отбележи, че Комисията е обяснила в писмената си защита, че оборотът от фитинги на групата Legris Industries и нейният дял на пазара на фитингите през 2000 г. били приблизително три пъти по-големи от оборота и пазарния дял на FRA.BO и на Mueller Industries, два и половина пъти по-големи от тези на Flowflex Holding Ltd и повече от два пъти от тези на Sanha Kaimer GmbH & Co. KG. В този контекст Комисията правилно е възприела начален размер на наложената на жалбоподателя глоба (14,25 милиона евро) между два и три пъти по-висок от този на посочените по-горе предприятия (5,5 милиона евро). Независимо че приложената към обжалваното решение таблица поради съображения за поверителност наистина съдържа само широк указателен диапазон за размера и относителната тежест на предприятията, от поверителния вариант на тази таблица и от данните, на които се основава, е видно, че Комисията е разпределила членовете на картела в категории по последователен и обективно обоснован начин.
108 Доводът на жалбоподателя, че началният размер на глобата, която му е наложена, във всеки случай бил непропорционален, тъй като представлявал 77 % от максималния размер на глобата, която можело да му бъде наложена съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, трябва да се отхвърли.
109 Първо, следва да се напомни, че към момента на настъпване на фактите жалбоподателят и неговото дружество майка образуват едно-единствено предприятие, което е извършило нарушението, за което са упреквани в обжалваното решение. Следователно Комисията е имала право да се основе на данните за това предприятие при изчисляването на началния размер на глобата.
110 Второ, важно е най-вече началният размер на глобата да бъде пропорционален на нарушението, преценено в неговата цялост, като се отчита по-специално неговата тежест. В това отношение следва да се посочи, че при определянето на началния размер на глобата реализираният от предприятието оборот не е решаващ критерий за преценката на тежестта на нарушението. Освен това разглежданото нарушение поради самото си естество е сред най-тежките нарушения, посочени в член 81 ЕО, което съгласно Насоките от 1998 г. може да доведе до определяне на начален размер на глобата над 20 милиона евро.
111 Трето, следва да се отбележи, че прилагането на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота става в един от последните етапи на изчисляването на размера на глобата, тоест след изчисляването на глобата в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението и след като се вземат предвид евентуалните смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В това отношение следва да се напомни, че ако към датата на приемане на решението няколко адресата съставляват „предприятието“, таванът може да бъде изчислен въз основа на общия оборот на това предприятие. За сметка на това, ако — както в настоящия случай — към момента на приемане на решението този икономически субект се е разделил на два отделни субекта, всеки адресат на решението има право спрямо него отделно да се приложи посоченият таван. Това право обаче е независимо от прилагането на критерия за пропорционалност при определянето на началния размер на глобата. Накрая следва да се напомни, че съгласно съдебната практика само окончателният размер на глобата не може да надвишава максималния размер от 10 % от общия оборот. За сметка на това не е забранено при изчисляване на глобата неокончателният размер да надхвърля същата тази граница (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 277 и 278).
112 Що се отнася до второто твърдение за нарушение, изведено от обстоятелството, че жалбоподателят нямал водеща роля в картела, а роля, за която твърди, че е пасивна или последователска и която обосновавала намаляване на размера на глобата, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят е присъствал на всяка втора от преведените 160 тайни срещи в периода 1991—2001 г., както самият той признава. Безспорно от съдебната практика следва, че сред обстоятелствата, които са от естество да характеризират пасивната роля на дадено предприятие, може да бъде взето предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с това на неговите конкуренти. Жалбоподателят обаче не може основателно да твърди, че с оглед на честотата на неговото участие в срещите — 8 пъти годишно, то трябва да се окачестви като „значително по-нередовно“ в сравнение с това на другите участници и че следователно то съответства на изключително пасивна или последователска роля.
113 Относно третото твърдение за нарушение, изведено от обстоятелството, че Комисията трябвало да измени размера на глобата в зависимост от географския обхват и интензитета на съгласуването, достатъчно е да се отбележи, че фактът, че интензитетът на картела е бил по-слаб след проверките на Комисията, не се отразява по никакъв начин на квалификацията на този картел като много сериозно и продължително нарушение, което обосновава увеличение от 10 % за всяка пълна година на нарушение, както е уточнено в Насоките от 1998 г. Освен това, макар в началото този картел да е имал ограничени териториални измерения, впоследствие той е придобил общоевропейски мащаб, поради което не е налице никаква причина за диференциране на процента на увеличение, прилаган с оглед на продължителността на картела според географския мащаб.
114 Накрая четвъртото твърдение за нарушение трябва също да се отхвърли. Всъщност от съдебната практика следва, че намаляването на размера на глобата поради съдействие в хода на административното производство е оправдано единствено ако поведението на съответното предприятие е позволило на Комисията по-лесно да установи съществуването на нарушение и евентуално да го прекрати (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точка 36). Също видно от съдебната практика, намаляването на размера на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. може да бъде оправдано само когато може да се счита, че предоставените сведения, и по-общо поведението на засегнатото предприятие в това отношение доказват истинско съдействие от негова страна (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 395). От преписката обаче е видно, че в действителност истинността на фактите не се оспорва само за периода от декември 1997 г. до март 2001 г., тоест за три години от повече от 13 години обща продължителност на участието в нарушението. В този контекст следва да се напомни, че доводите, с които се цели да се оспори участието на жалбоподателя в нарушението след проверките, както и за периода 1992—1994 г., са отхвърлени. Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала да вземе предвид липсата на частично оспорване на фактите от жалбоподателя на основание на разпоредбите на дял Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
115 От това следва, че настоящото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
116 От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
117 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Comap SA да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Wahl | Dittrich |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 март 2011 година.
Подписи