РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
22 януари 2013 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявки за словна и фигуративна марки на Общността „BUD“ — Наименования „bud“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По съединени дела T‑225/06 RENV, T‑255/06 RENV, T‑257/06 RENV и T‑309/06 RENV
Budějovický Budvar, národní podnik, установено в České Budějovice (Чешка република), за което се явяват F. Fajgenbaum, C. Petsch, S. Sculy-Logotheti и T. Lachacinski, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила пред Общия съд, бивше Anheuser-Busch, Inc., е
Anheuser-Busch LLC, установено в Сейнт Луис, Мисури (Съединени американски щати), за което се явяват V. von Bomhard, B. Goebel и A. Renck, avocats,
с предмет жалби против решенията на втори апелативен състав на СХВП, постановени на 14 юни (преписка R 234/2005‑2), 28 юни (преписки R 241/2005‑2 и R 802/2004‑2) и 1 септември 2006 г. (преписка R 305/2005‑2) относно процедури по възражение между Budějovický Budvar, národní podnik и Anheuser-Busch, Inc.,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик) и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑жа C. Heeren, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 септември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 1 април 1996 г., 28 юли 1999 г., 11 април и 4 юли 2000 г. встъпилата страна Anheuser-Busch, Inc., понастоящем Anheuser-Busch LLC, подава в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) четири заявки за регистрация на марка на Общността по силата на Регламент № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марките, чиято регистрация е поискана, за някои стоки и услуги, сред които бира, попадащи в класове 16, 21, 25, 32, 33, 35, 38, 41 и 42 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрацията на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, са словният знак „BUD“ и следният фигуративен знак:
3 На 5 март 1999 г., 1 август 2000 г., 22 май и 5 юни 2001 г. жалбоподателят Budějovický Budvar, národní podnik, прави възражения на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на поисканите марки за всички стоки, посочени в заявките за регистрация.
4 В подкрепа на своите възражения на първо място жалбоподателят посочва на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009) по-ранната международна фигуративна марка № 361566, регистрирана за „всякакъв вид светла и тъмна бира“ с действие в Австрия, Бенелюкс и Италия, възпроизведена по-долу:
5 На второ място жалбоподателят посочва на основание член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009), наименованието „bud“, както е защитено, от една страна, във Франция, Италия и Португалия въз основа на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г., ревизирана и изменена (наричано по-нататък „Лисабонската спогодба“), и от друга страна, в Австрия, въз основа на Договор относно закрилата на указанията за произход, наименованията за произход и останалите наименования, указващи произхода на селскостопански и промишлените стоки, подписан на 11 юни 1976 г. между Република Австрия и Чехословашката социалистическа република (наричан по-нататък „двустранният договор“), и на двустранно споразумение за приложението на посочения договор, сключено на 7 юни 1979 г. (наричано по-нататък „двустранното споразумение“) (наричани по-нататък заедно „разглежданите двустранни договори“).
6 С решение от 16 юли 2004 г. отделът по споровете на СХВП уважава възражението, направено срещу регистрацията на заявената марка по отношение на „услугите на ресторанти, барове и таверни“ (клас 42) в рамките на заявката за регистрация от 4 юли 2000 г., като приема по-конкретно че жалбоподателят е установил, че притежава право върху наименованието за произход „bud“ във Франция, Италия и Португалия.
7 С решения от 23 декември 2004 г. и от 26 януари 2005 г. отделът по споровете отхвърля възраженията, направени срещу регистрацията на марките, които са предмет на останалите три заявки за регистрация, като приема по същество за недоказано, че наименованието за произход „bud“ е знак, използван в процеса на търговия във Франция, Италия, Австрия и Португалия, който е с по-голямо значение от местното.
8 За да стигне до този извод, отделът по споровете приема, че следва да се приложат същите критерии като предвидените в член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009), разгледан в светлината на правило 22, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (OВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), свързани с доказването на „реално[то] използване“ на по-ранните марки, на които се основава възражението.
9 На 21 февруари и 18 март 2005 г. жалбоподателят подава три жалби пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решенията на отдела по споровете от 23 декември 2004 г. и 26 януари 2005 г.
10 На 8 септември 2004 г. Anheuser-Busch обжалва пред СХВП, на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94, решението на отдела по споровете от 16 юли 2004 г., доколкото с него частично се уважава направеното от жалбоподателя възражение. От своя страна жалбоподателят иска отмяна на решението на отдела по споровете, доколкото с него се отхвърля възражението по отношение на останалите услуги, включени в класове 35, 38, 41 и 42.
11 С решения от 14 юни, 28 юни и 1 септември 2006 г. втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбите, подадени от жалбоподателя срещу решенията на отдела по споровете на СХВП от 23 декември 2004 г. и 26 януари 2005 г., а с решение от 28 юни 2006 г. посоченият състав уважава жалбите, подадени от Anheuser-Busch срещу решението на отдела по споровете от 16 юли 2004 г., и отхвърля изцяло направеното от жалбоподателя възражение (наричани по-нататък „обжалваните решения“).
12 На първо място апелативният състав сочи, че изглежда жалбоподателят вече не основава възраженията си на международната фигуративна марка № 361566, а единствено на наименованието за произход „bud“.
13 На второ място по същество апелативният състав приема, че знакът „bud“ трудно може да се приеме за наименование за произход и дори за непряко указание за географски произход. Поради това апелативният състав стига до извода, че е невъзможно да се уважи по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 възражение, основано на право, представено като наименование за произход, което фактически не е такова.
14 На трето място, като прилага по аналогия разпоредбите на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009) и на правило 22 от Регламент № 2868/95, апелативният състав застъпва становището, че предоставените от жалбоподателя доказателства относно използването на наименованието за произход „bud“ в Австрия, Франция, Италия и Португалия са недостатъчни.
15 На четвърто място апелативният състав приема, че възражението следва да се отхвърли и поради невъзможността жалбоподателят да установи, че разглежданото наименование за произход му дава право да иска използването на думата „bud“ като марка да бъде забранено в Австрия или Франция.
Производство пред Общия съд и Съда
16 С жалби, постъпили в секретариата на Общия съд на 26 август (дело T‑225/06), 15 септември (дела T‑255/06 и T‑257/06) и 14 ноември 2006 г. (дело T‑309/06), жалбоподателят е поискал отмяната на обжалваните решения.
17 С определение на председателя на първи състав на Общия съд от 25 февруари 2008 г. дела T‑225/06, T‑255/06, T‑257/06 и T‑309/06 са съединени за целите на устната фаза на производството, в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Общия съд.
18 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 1 април 2008 г.
19 С Решение от 16 декември 2008 г. по дело Budějovický Budvar/СХВП — Anheuser-Busch (BUD) (T‑225/06, T‑255/06, T‑257/06 и T‑309/06, Сборник, стр. II‑3555, наричано по-нататък „решението на Общия съд“) Общият съд съединява дела T‑225/06, T‑255/06, T‑257/06 и T‑309/06 за целите на съдебното решение, съгласно член 50 от Процедурния правилник, и отменя обжалваните решения. Той осъжда СХВП да понесе, освен направените от него разноски, и две трети от разноските на жалбоподателя. Общият съд осъжда също така Anheuser-Busch да понесе освен направените от него разноски и една трета от разноските на жалбоподателя.
20 На първо място Общият съд приема, в рамките на първата част от единственото правно основание, което изтъква жалбоподателят, че апелативният състав е нарушил член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, като е приел най-напред, че посоченото по-ранно право, защитено по Лисабонската спогодба и по двустранния договор, не е „наименование за произход“, и по-нататък, че въпросът дали знакът „BUD“ се е третирал като защитено наименование за произход, по-специално във Франция и Австрия, придобива „второстепенно значение“, и като стига до извода, че на тази основа възражението не може да се уважи (Решение на Общия съд, точки 92 и 97).
21 На второ място, в рамките на първото твърдение за нарушение от втората част на единственото правно основание на жалбоподателя Общият съд поставя под въпрос прилагането от страна на апелативния състав на предвиденото в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 условие относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното.
22 Най-напред Общият съд приема, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е решил да приложи по аналогия разпоредбите на правото на Европейския съюз, свързани с „реално[то]“ използване на по-ранната марка, по-специално за да определи дали разглежданите знаци са били предмет на използване „в процеса на търговия“, при това поотделно в Австрия, Франция, Италия и Португалия. Според Общия съд апелативният състав е трябвало да провери дали представените от жалбоподателя елементи по време на административното производство отразяват използването на разглежданите знаци в контекста на стопански операции, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не от частен характер, и то независимо коя е територията, засегната от това използване (Решение на Общия съд, точка 168). Впрочем в това отношение Общият съд уточнява, че от член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 не произтича, че възразяващият трябва да установи използване на разглеждания знак преди заявката за марка на Общността. Може най-много да се изисква разглежданият знак да е бил използван преди публикуването на заявката за марка в Бюлетина на марките на Общността (Решение на Общия съд, точка 169). Предвид всички документи, представени от жалбоподателя пред СХВП, Общият съд приема, че жалбоподателят е доказал използването на разглежданите знаци в процеса на търговия по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, обратно на заключението на апелативния състав (Решение на Общия съд, точка 177).
23 По-нататък Общият съд приема, че апелативният състав също е допуснал грешка при прилагане на правото, като е установил връзка, що се отнася до Франция, между доказване на използването на съответния знак и условието относно необходимостта разглежданото право да има по-голямо значение от местното. Общият съд приема, че е достатъчно да се констатира в това отношение, че посочените по-ранни права са с по-голямо значение от местното, доколкото тяхната закрила по член 1, параграф 2 от Лисабонската спогодба и по член 1 от двустранния договор се простира извън тяхната територия на произход (Решение на Общия съд, точка 181).
24 На трето място, в рамките на второто твърдение за нарушение от втората част на единственото правно основание на жалбоподателя, Общият съд приема, че апелативният състав е допуснал грешка, като не е взел предвид всички релевантни фактически и правни елементи, за да определи дали съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 законодателството на съответната държава членка дава право на жалбоподателя да забрани използването на по-късна марка (Решение на Общия съд, точка 199).
25 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на 4 март 2009 г., Anheuser-Busch на основание член 56 от Статута на Съда обжалва Решението на Общия съд и иска от Съда да отмени посоченото решение, с изключение на точка 1 от неговия диспозитив, с която делата се съединяват за целите на съдебното решение.
26 С Решение от 29 март 2011 г. по дело Anheuser-Busch/Budějovický Budvar (C‑96/09 P, наричано по-нататък „съдебното решение по жалбата“), Съдът приема, че Общият съд не е допуснал грешка, като е уважил първата част и второто твърдение за нарушение от втората част на единственото правно основание на жалбоподателя, но по отношение на прилагането на предвиденото в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 условие относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното (вж. точки 21—23 по-горе), което е предмет на първото твърдение за нарушение от втората част на единственото правно основание, приема, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото.
27 В резултат на това Съдът отменя решението на Общия съд, „тъй като, що се отнася до тълкуването на член 8, параграф 4 от Регламент [№ 40/94], Общият съд е приел погрешно, първо, че значението на разглеждания знак, което следва да бъде по-голямо от местното, трябва да се преценява изключително в зависимост от обхвата на територията на закрила на този знак, без да се вземе предвид използването му на тази територия, по-нататък, че релевантната територия за преценка на използването на посочения знак не е [била] задължително територията на неговата закрила, и накрая, че използването на същия знак не трябва задължително да бъде преди датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността (съдебното решение по жалбата, точка 1 от диспозитива).
28 Съдът отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
29 Впрочем Съдът отбелязва, че „за да се прецени правното основание, изведено от [жалбоподателя] във връзка с прилагането от страна на апелативния състав на условието относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното, е [било] необходимо да се прецени доказателствената стойност на фактическите елементи, които могат да установят, че в настоящия случай това условие е [било] изпълнено, въз основа на определението му, така както е възприето в настоящото решение — фактически елементи, сред които по-конкретно са представените от [жалбоподателя] документи, посочени в точки 171 и 172 от обжалваното съдебно решение“ (съдебното решение по жалбата, точка 219). Доколкото етапът на производството не позволява Съдът да реши спора, той връща дела T‑225/06, T‑255/06, T‑257/06 и T‑309/06 на Общия съд и не се произнася по съдебните разноски.
30 Въпросните дела са разпределени на втори състав на Общия съд.
31 Страните представят своите становища относно по-нататъшния ход на производството в определените им срокове.
32 На 19 октомври 2011 г. Anheuser-Busch представя в секретариата на Общия съд копие от Решение от 9 август 2011 г., постановено от Oberster Gerichtshof (Върховният съд на Австрия). На останалите страни е дадена възможност да изразят становища по този документ, който е приет по делото.
33 С определение на председателя на втори състав на Общия съд от 22 юни 2012 г. дела T‑225/06 RENV, T‑255/06 RENV, T‑257/06 RENV и T‑309/06 RENV са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение, което слага край на производството, съгласно член 50 от Процедурния правилник.
34 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 11 септември 2012 г.
Искания, направени от страните след връщането на делата
35 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да потвърди Решението на Общия съд,
– да осъди СХВП и Anheuser-Busch да заплатят съдебните разноски.
36 СХВП и Anheuser-Busch искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбите,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
37 В самото начало следва да се отбележи, че с искането си за потвърждаване на Решението на Общия съд жалбоподателят цели да постигне отмяната на обжалваните решения, както е поискал в жалбите си.
38 Следва освен това да се припомни, че по същество в жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94. Единственото правно основание на жалбоподателя се състои от две части. В първата част жалбоподателят оспорва заключението на апелативния състав, че знакът „bud“ не можел да се приеме за наименование за произход. Във втората част жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав, че условията по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 в случая не били налице.
39 В решението по жалбата Съдът потвърждава редица констатации на Общия съд относно грешките, допуснати от апелативния състав в обжалваните решения.
40 От решението по жалбата следва по-конкретно че Съдът не поставя под въпрос извода на Общия съд, че първата част на единственото правно основание трябва да бъде уважена. Така Съдът посочва, че установявайки, че последиците от по-ранните права, на които е направено позоваване, не са окончателно обявени за невалидни в Австрия и Франция, и че тези права продължават да бъдат валидни към момента на приемане на обжалваните решения, Общият съд правилно е заключил в точки 90 и 98 от своето решение, че апелативният състав е следвало да вземе предвид по-ранните права, на които е направено позоваване, без да може да поставя под въпрос самата им квалификация (съдебното решение по жалбата, точки 92 и 93).
41 По отношение на втората част на единственото правно основание Съдът постановява, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че изразът „използван в процеса на търговия“ не трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до реално използване, по аналогия с предвиденото в член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 за по-ранните марки, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението, както е приел апелативният състав в обжалваните решения (съдебното решение по жалбата, точки 142—146).
42 Впрочем, като припомня констатацията на Общия съд, че фактът, че знакът „bud“ е бил използван „като марка“, не означавал въпреки това, че посоченият знак не е бил използван в процеса на търговия — както е приел апелативният състав в обжалваните решения, — Съдът уточнява, че знакът, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, трябва да бъде използван като отличителен елемент, в смисъл че следва да служи за идентифициране на упражняваната от неговия притежател икономическа дейност, което в настоящия случай не се оспорва (съдебното решение по жалбата, точки 148 и 149).
43 По-нататък Съдът отбелязва, че Общият съд основателно е приел в точка 195 от решението си — що се отнася до закрилата във Франция на наименованието за произход „bud“, регистрирано по Лисабонската спогодба, — че апелативният състав не може да се основава на обстоятелството, че от постановеното в тази държава членка съдебно решение е видно, че жалбоподателят не е бил в състояние до момента да попречи на дистрибутора на Anheuser-Busch да продава бира във Франция с марката „BUD“, за да стигне до извода, че жалбоподателят не е доказал, че е изпълнено условието относно правото да се забрани използването на по-късно регистрирана марка въз основа на знака, на който се е позовал (съдебното решение по жалбата, точка 193).
44 На последно място, при положение че нито едно от съдебните решения във Франция и Австрия, посочени от апелативния състав, не е придобило сила на пресъдено нещо, Съдът приема, че Общият съд правилно е приел в точка 192 от своето решение, че апелативният състав не може да се основе единствено на тези решения, за да обоснове извода си, а е трябвало да вземе предвид и разпоредбите от националното законодателство, на които жалбоподателят се позовава в рамките на производството по възражение, за да прецени дали по силата на тези разпоредби жалбоподателят разполага с правото да забрани по-късно регистрирана марка въз основа на знака, на който се позовава (съдебното решение по жалбата, точки 195—197).
45 Същевременно, макар че обжалваните решения са опорочени от редица грешки, последните не са достатъчни, за да уважи Общият съд и втората част от единственото правно основание, и да отмени посочените решения. Действително апелативният състав е приел в обжалваните решения, че знакът, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, не отговаря на предвиденото в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 условие относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното. Тази констатация на апелативния състав би била достатъчна сама по себе си за отхвърлянето на възраженията, направени от жалбоподателя срещу регистрацията на заявените марки на Общността. По този въпрос Съдът отбелязва, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото (вж. точка 27 по-горе).
46 При това положение следва да се прецени доказателствената стойност на фактическите елементи, представени от жалбоподателя пред СХВП, които могат да установят, че в настоящия случай е изпълнено предвиденото в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 условие относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното, въз основа на определението му, така както е възприето в съдебното решение по жалбата.
47 В това отношение следва да се припомни, че целта на условието относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното, предвидено в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, е да се ограничат конфликтите между знаците, като се избегне възможността по-ранно право, което не е достатъчно характерно, тоест важно и значимо в процеса на търговия, да възпрепятства регистрацията на нова марка на Общността. Такава възможност за възражение трябва да бъде запазена само за знаците, които ефективно и действително присъстват на техния релевантен пазар. За да може да възпрепятства регистрацията на нов знак, знакът, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението, трябва действително да е използван в достатъчно значителна степен в процеса на търговия и да има географски обхват с по-голямо значение от местното, което означава, че когато територията на закрила на този знак може да бъде разглеждана не като местна, това използване трябва да е на значителна част от тази територия. За да се определи дали случаят е такъв, трябва да се вземат предвид продължителността и интензитетът на използването на този знак като отличителен елемент за неговите адресати, които са както купувачите и потребителите, така и доставчиците и конкурентите. В това отношение е релевантно по-специално използването на знака в реклами и в търговската кореспонденция. Освен това преценката на условието, свързано с използването в процеса на търговия, трябва да бъде осъществена отделно за всяка от териториите, в които е закриляно правото, на което е направено позоваване в подкрепа на възражението. Накрая, използването на разглеждания знак в процеса на търговия трябва да бъде доказано преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката на Общността (съдебното решение по жалбата, точки 156—169).
48 В настоящия случай апелативният състав приема по същество, че представените от жалбоподателя пред СХВП доказателства не позволяват да се направи извод за използване в процеса на търговия във Франция, Италия, Австрия и Португалия на знак, който е с по-голямо значение от местното. От становищата относно по-нататъшния ход на производството е видно, че жалбоподателят оспорва обжалваните решения само в частта, с която се отхвърлят като недостатъчни доказателствата за използването на разглеждания знак в Австрия и Франция.
49 В становището си относно по-нататъшния ход на производството жалбоподателят посочва в самото начало, че условието, свързано със значението на знака, на който е направено позоваване, не може да се преценява по еднакъв начин за права от различно естество. Така, що се отнася до наименованията за произход, тяхната закрила не включва условие, свързано с използването им, макар да изглежда, че Съдът е добавил подобно изискване. Всяко друго тълкуване би означавало на наименованията за произход да се възприемат като отменими права, което би влязло в противоречие с духа на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114). Щом бъде регистрирано наименование за произход, условията по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 ще бъдат изпълнени. Достатъчно би било да се представи доказателство за тази регистрация, за да се приеме, че значението на разглеждания знак е по-голямо от местното. Освен това в конкретния случай разглежданото наименование за произход би било защитено на национално, двустранно и международно равнище. Следователно значението на това наименование за произход би било по-голямо от местното. Впрочем жалбоподателят подчертава, че производството на продукт, свързан с наименование за произход, е ограничено и че неговият износ също е ограничен. Производството на продукт, защитен с наименование за произход, би останало в действителност в голямата си част в неговата страна на произход. Жалбоподателят уточнява и че пазарът на бирата е специфичен пазар и припомня, че политическото положение на Чешката република е предшествано от режим, ограничаващ износа. Накрая, жалбоподателят поддържа, че условието за използване в процеса на търговия на знака, на който е направено позоваване, е качествено, а не количествено. Общият съд трябва да вземе предвид тези фактори, когато преценява фактическите обстоятелства по конкретния случай.
50 Колкото до използването във Франция на знака, на който е направено позоваване, жалбоподателят посочва, че е представил същите доказателства за използването на посочения знак като по делата, по които е постановено Решение на Общия съд от 12 юни 2007 г. по дело Budějovický Budvar/СХВП — Anheuser-Busch (BUD)(T‑60/04 — T‑64/04, все още непубликувано в Сборника). По тези дела обаче както апелативният състав, така и СХВП пред Общия съд били признали, че жалбоподателят е представил доказателство, що се отнася до Франция, за използване в процеса на търговия на знака, на който е направено позоваване, с по-голямо значение от местното.
51 По отношение на използването в Австрия на знака, на който е направено позоваване, жалбоподателят подчертава най-напред, че в Решение от 8 септември 2009 г. по дело Budĕjovický Budvar (C‑478/07, Сборник, стр. I‑7721) Съдът посочва, че „член 30 ЕО […] не поставя конкретно изискване относно качеството и продължителността на използване на дадено означение в държавата членка по произход, за да бъде неговата закрила обоснована с оглед на посочения член“. По-нататък, жалбоподателят поддържа, че доказателствата, които е представил пред СХВП, установяват използване с по-голямо значение от местното в Австрия.
52 СХВП и Anheuser-Busch оспорват доводите на жалбоподателя. Впрочем, ако се приеме, че представените от жалбоподателя доказателства са достатъчни, за да се установи съществуването на знак, използван в процеса на търговия с по-голямо значение от местното, СХВП и Anheuser-Busch приканват Общия съд да вземе предвид и други елементи. В частност, като препращат към Решение по дело Budĕjovický Budvar, точка 51 по-горе, СХВП и Anheuser-Busch поддържат, че липсата на регистрация на знака „bud“ на основание Регламент № 510/2006 предполага, че закрилата на посочения знак в Австрия и Франция с оглед съответно на разглежданите двустранни договори и на Лисабонската спогодба е била без последици в тези държави членки към датата на приемане на обжалваните решения. Това тълкуване, що се отнася до Австрия, се потвърждавало от Решение от 9 август 2011 г., постановено от Oberster Gerichtshof (точка 32 по-горе). Общият съд бил обвързан от действащото право на Съюза.
53 На първо място, ако се предположи, че с доводите си жалбоподателят поддържа, че предвиденото в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 условие относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното е било изпълнено по отношение на френската територия, доколкото апелативният състав е приел, че това условие е било изпълнено по предходните дела пред СХВП между същите страни и засягащи идентичен знак, на който е направено позоваване, те трябва да бъдат отхвърлени. Следва да се припомни в това отношение, че решенията, които апелативните състави приемат по силата на Регламент № 40/94, относно регистрацията на даден знак като марка на Общността, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. При това положение законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент според неговото тълкуване от съда на Съюза, а не въз основа на практиката за вземане на решения на апелативните състави (Решение на Съда от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 65, Решение на Общия съд от 2 май 2012 г. по дело Universal Display/СХВП (UniversalPHOLED), T‑435/11, непубликувано в Сборника, точка 37). Впрочем, ако се приеме, че с доводите си жалбоподателят на практика се позовава на нарушение на принципа на равно третиране, следва да се припомни, че спазването на този принцип трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност (вж. Решение на Съда от 10 март 2011 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сборник, стр. I‑1541, точка 75). Освен това по съображения за правна сигурност и за добра администрация разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно, и да се прави във всеки конкретен случай (Решение по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, посочено по-горе, точка 77). Това стриктно и пълно разглеждане трябва да обхваща и знаците, на които е направено позоваване в подкрепа на възражение. Поради изложените по-долу мотиви обаче апелативният състав не е допуснал грешка, приемайки, че знакът, на който е направено позоваване в дадения случай, не отговаря на условието, предвидено в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното. Следователно жалбоподателят, за да обори извода, направен от апелативния състав в обжалваното решение, не може успешно да се позовава на предходни решения на СХВП (вж. в този смисъл Решение по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, посочено по-горе, точки 78 и 79 и Решение по дело UniversalPHOLED, посочено по-горе, точка 39). Освен това трябва да се подчертае, че заявените марки в предходните дела, на които жалбоподателят се позовава, се отнасят или за различни марки, или за продукти, различни от тези по настоящото дело, като производствата по възражение също са различни.
54 На второ място, трябва да се отбележи, че страните вече не оспорват, че документите, представени от жалбоподателя пред СХВП, могат да докажат използването на знака, на който е направено позоваване, в процеса на търговия в смисъл, че това използване е в контекста на търговска дейност с цел икономическо предимство, а не в частната сфера.
55 На трето място, по отношение конкретно на заявката за марка на Общността, визирана в жалбата по дело T‑309/06 RENV, е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят не е представил пред СХВП нито един елемент, който да предхожда датата на подаване на обсъжданата заявка за марка на Общността (1 април 1996 г.). При това положение предвиденото в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 условие относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното не е изпълнено. Следователно апелативният състав не е допуснал грешка в това отношение. Доколкото констатацията на апелативния състав в това отношение е достатъчна за отхвърляне на разглежданото възражение (вж. точка 45 по-горе), жалбата по дело T‑309/06 RENV следва да се отхвърли.
56 На четвърто място, що се отнася до възраженията, в рамките на които жалбоподателят се позовава на закрилата на знака „bud“ във Франция (дела T‑225/06 RENV, T‑255/06 RENV и T‑257/06 RENV), представените пред СХВП документи са четири датирани фактури. Същевременно някои от тези фактури трябва да бъдат изключени от анализа, доколкото са последващи датата на подаване на обсъжданата заявка за марка на Общността. Такъв е случаят на фактура (от 10 октомври 2000 г.) по дела T‑225/06 RENV и T‑257/06 RENV, които засягат заявки за регистрация на марка на Общността, подадени на 11 април и на 4 юли 2000 г. Такива са и още две фактури (от 3 март и от 10 октомври 2000 г.) по дело T‑255/06 RENV, което се отнася до заявка за регистрация на марка на Общността, подадена на 28 юли 1999 г. Като се имат предвид релевантните фактури, представени по всяко от тези дела, трябва да се констатира, че те засягат твърде ограничен обем продукти (най-много 0,87 хектолитра, т.е. 87 литра), разпределени на две или три доставки от декември 1997 г. до март 2000 г. Освен това разглежданите доставки са били ограничени най-много до три града на френска територия, а именно Тие, Лил и Страсбург. На последно място, жалбоподателят не е представил нито едно друго доказателство, с което да се установи, че знакът, на който е направено позоваване, е бил използван в рекламата на релевантната територия. С оглед на тези елементи трябва да се приеме, че условието относно използването в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното не е изпълнено по отношение на френската територия.
57 Доколкото във възражението, по което е образувано дело T‑257/06 RENV, жалбоподателят изтъква само закрилата във Франция на знака „BUD“, без да се позовава на закрилата на посочения знак в Австрия, констатацията на апелативния състав относно липсата на използване в процеса на търговия на знак с по-голямо значение от местното е било достатъчно за отхвърляне на разглежданото възражение (вж. точка 45 по-горе). При тези условия жалбата по дело T‑257/06 RENV следва да се отхвърли.
58 На пето място, що се отнася до възраженията, в които жалбоподателят изтъква закрилата на знака „bud“ в Австрия (дела T‑225/06 RENV и T‑255/06 RENV), пред СХВП са представени следните документи:
– клетвена декларация на служител на жалбоподателя от юни 2001 г., към която са приложени девет изрезки от австрийската преса, датиращи от май до септември 1997 г., относно продукта „Bud Super Strong“,
– клетвена декларация на генералния директор на дружество за внос на бира в Австрия от 9 август 2001 г., към която са приложени четири фактури на жалбоподателя (от 26 май 1997 г., 22 юли 1997 г., 21 ноември 1997 г. и 23 януари 1998 г.), единадесет фактури за препродажба от дружеството за внос на предприятия, намиращи се в Австрия, както и списък с цени на продажба, включващ продукта „Bud Strong“,
– клетвена декларация на генералния директор на същото дружество за внос на бира в Австрия от 7 декември 2001 г., към която са приложени осем фактури на жалбоподателя (от 5 юни 1998 г., 11 декември 1998 г., 1 март 1999 г., 18 май 1999 г., 16 ноември 1999 г., 23 ноември 1999 г., 14 април 2000 г. и 20 юни 2000 г.) и осем фактури за препродажба от дружеството за внос на предприятия, намиращи се в Австрия,
– клетвена декларация на служител на жалбоподателя от 15 април 2005 г., удостоверяваща оборота, реализиран от продажбата на продукта „Bud Super Strong“ в Австрия за периода 1997—2004 г., към която са приложени множество фактури, издадени от жалбоподателя на горепосоченото дружество за внос на бира в Австрия, с вече изпълнени доставки, както и нова фактура (от 21 октомври 1999 г.) и примери на бордеро за опаковане при износ към горепосоченото дружество за внос на бира в Австрия за 1998 г., 1999 г., 2001 г. и 2002 г.
59 На първо място, трябва да се отбележи, по примера на СХВП и Anheuser-Busch, че представените от жалбоподателя документи в хода на административното производство показват много слаби продажби, по отношение както на обем, така и на оборот. Така включените в преписката фактури доказват продажбата на 22,96 хектолитра от съответния продукт през 1997 г. и 1998 г. Що се отнася до 1999 г., във фактурите се посочва обем на продажба 15,5 хектолитра и 5,14 хектолитра за периода преди 28 юли 1999 г. (период, който трябва да се вземе предвид по дело T‑255/06 RENV). От това следва, че разглежданите продажби са възлизали средно на 12,82 хектолитра годишно. Ако се предположи, че трябва да се вземат предвид обемите на продажба за 1999 г., споменати в клетвената декларация на служител на жалбоподателя, обемът на продажба за тази година ще бъде 51,48 хектолитра, т.е. средно 24,81 хектолитра годишно. Този обем на продажби трябва да бъде съотнесен към средното потребление на бира в Австрия, което през релевантния период е надвишавало — според доказателствата, представени в обжалваните решения и неоспорени от жалбоподателя — 9 милиона хектолитра годишно. Що се отнася до оборота, в клетвената декларация на служител на жалбоподателя се посочва сума от 44 546,76 чешки крони (CZK) за 1999 г., т.е. около 1 200 EUR (към 31 декември 1999 г.). Тази сума, предвид всички елементи в преписката, е била още по-ниска през 1997 г. и 1998 г.
60 На второ място, що се отнася до включените в преписката изрезки от пресата, те засягат само кратък период, а именно май—септември 1997 г. Освен това не е представено нито едно доказателство, което да позволи да се определи с точност обхватът на тези публикации в смисъл на географско покритие или на съответни потребители.
61 На трето място, относно фактурите, издадени от дружеството за внос на предприятия, намиращи се в Австрия, в тях се посочват продажби в осем града на австрийска територия (седем, ако се вземат предвид само продажбите преди 28 юли 1999 г. по дело T‑255/06 RENV). В това отношение следва да се отбележи, че макар засегнатият продукт да е бил продаван в редица градове на австрийска територия, реализираните извън Виена продажби, както са отразени във фактурите, представляват пренебрежимо малки количества (24 бутилки, продадени в шест града, и 240 бутилки, продадени в един град). Тези незначителни продажби трябва да се разглеждат на фона на релевантната продължителност на търгуване със съответните продукти (между две и три години според делата) и средното потребление на бира в Австрия (повече от 9 милиона хектолитра годишно).
62 На четвърто място, що се отнася до разходите за пускане на пазара, споменати в клетвената декларация на служител на жалбоподателя, те засягат всички продукти, търгувани от жалбоподателя на австрийска територия. При това положение не е възможно, както признава жалбоподателят в хода на съдебното заседание, на тази основа да се определят сумите, които са били предоставени за пускането на пазара на съответния продукт в настоящия случай.
63 На пето място, що се отнася до ценовата листа, приложена към клетвената декларация на генералния директор на дружество за внос на бира в Австрия, в която се посочва продуктът „Bud Strong“, освен фактът, че тя споменава голям брой марки бира, не е представено друго доказателство, позволяващо да се определи обхватът или времетраенето на разпространение на разглеждания продукт.
64 Като се имат предвид всички тези елементи, трябва да се приеме, че жалбоподателят не е представил в конкретния случай доказателство, че знакът, на който е направено позоваване, е имал по-голямо значение от местното, по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, що се отнася до австрийската територия.
65 Останалите изтъкнати от жалбоподателя доводи не могат да променят този извод. По-конкретно, що се отнася до посочения от жалбоподателя факт, че производството на продукт, свързан с наименование за произход, е ограничено и че неговият износ също е ограничен, следва да се отбележи, по отношение специално на положението на жалбоподателя, признато от него в хода на съдебното заседание, че неговият обем на производство надвишава един милион хектолитра годишно, като половината от този обем се изнася извън Чешката република. Следователно доводът на жалбоподателя, що се отнася до специфичното положение в случая, не е подкрепен с факти.
66 Поради това, с оглед на гореизложеното и без да е необходимо произнасяне по допълнителните доводи, приведени от СХВП и Anheuser-Busch в писмените им изявления, следва да се отхвърлят и жалбите по дела T‑225/06 RENV и T‑255/06 RENV.
По съдебните разноски
67 С решението си по жалбата Съдът не се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 121 от Процедурния правилник с настоящото решение Общият съд следва да се произнесе по всички съдебни разноски, свързани с отделните производства.
68 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това според член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
69 В случая, макар че исканията на жалбоподателя са отхвърлени, следва да се подчертае, че обжалваните решения са били опорочени от множество грешки. В Решението на Общия съд тези грешки са довели до уважаване на първата част и второто твърдение за нарушение от втората част на единственото правно основание (вж. точки 20—24 по-горе). Установените от Общия съд грешки в това отношение са потвърдени от Съда в неговото решение по жалбата (вж. точка 26 по-горе). Поради това Общият съд счита за справедливо с оглед на обстоятелствата по делото всяка от страните да поеме направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбите.
2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Forwood | Dehousse | Schwarcz |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 22 януари 2013 година.
Подписи