ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 18 ноември 2014 година(1)
Дело C‑147/13
Кралство Испания
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Жалба за отмяна — Осъществяване на засилено сътрудничество — Създаване на единна патентна закрила — Регламент (ЕС) № 1260/2012 — Приложими правила за превод — Принцип на недопускане на дискриминация — Делегиране на правомощия на органи извън Съюза — Избор на правно основание — Злоупотреба с власт — Принцип на автономия на правото на Съюза“
1. С жалбата си Кралство Испания иска отмяна на Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод(2).
2. Обжалваният регламент е приет след Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 година за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита(3).
3. Той е част от „пакета единен патент“ заедно с Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила(4) и Споразумението относно единен патентен съд, подписано на 19 февруари 2013 г.(5).
I – Правна уредба
4. Препращам към заключението ми по дело Испания/Парламент и Съвет (С‑146/13), понастоящем висящо пред Съда, за релевантните разпоредби, които вече са изложени в него.
А – Международното право
5. Член 14 от Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция), подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г.(6), озаглавен „Езици на Европейското патентно ведомство, европейските патентни заявки и други документи“, гласи:
„1. Официалните езици на Европейското патентно ведомство[(7)] са английски, френски и немски.
2. Европейската патентна заявка се подава на един от официалните езици или ако е подадена на друг език, се превежда на един от официалните езици съгласно Правилника за прилагане. По време на процедурата пред [ЕПВ] преводът може да бъде приведен в съответствие със заявката, така както е подадена. В случай че изискваният превод не бъде подаден в срок, заявката се счита за оттеглена.
3. Официалният език на [ЕПВ], на който европейската патентна заявка е подадена или на който е преведена, се използва за език на процедурата при всички производства пред [ЕПВ], освен ако Правилникът за прилагане предвижда друго.
4. Физически и юридически лица с постоянен адрес или седалище в договаряща страна, чийто официален език не е немски, английски или френски, както и граждани на тази страна с постоянен адрес в чужбина, могат да подават документи, за които има определен срок, на официалния език на тази страна. Съгласно Правилника за прилагане обаче те трябва да представят превод на един от официалните езици на [ЕПВ]. Ако даден документ, с изключение на тези, съставляващи европейската патентна заявка, не бъде подаден на предписания език или ако изискваният превод не бъде представен в определения срок, се счита, че документът не е подаван.
5. Европейските патентни заявки се публикуват на езика на производството.
6. Описанията [(8)] на европейски патенти се публикуват на езика на производството и включват превод на претенциите [(9)] на другите два официални езика на [ЕПВ].
[…]
8. Вписванията в Европейския патентен регистър се извършват на трите официални езика на [ЕПВ]. В случаи на съмнение за автентично се счита вписването на езика на производството“.
Б – Правото на Съюза
6. Съображения 5 и 6 от обжалвания регламент гласят:
„(5) [П]равила[та] за превод [на европейските патенти с единно действие(10)] следва да гарантират правната сигурност и да насърчават иновациите, и по-специално да са от полза за малките и средните предприятия [наричани по-нататък „МСП“]. Те следва да направят достъпа до [ЕПЕД] и до патентната система като цяло по-лесен, по-евтин и сигурен от правна гледна точка.
(6) Тъй като за издаването на европейски патенти отговаря ЕПВ, правилата за превод на [ЕПЕД] следва да надграждат върху съществуващата процедура в ЕПВ. Тези правила следва да бъдат насочени към постигането на необходимия баланс между интересите на икономическите оператори и обществения интерес по отношение на разходите за производство и наличието на техническа информация“.
7. Съображение 15 от този регламент предвижда:
„Настоящият регламент не засяга правилата относно езиците на институциите на Съюза, установени в съответствие с член 342 ДФЕС и Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност [(11)]. Настоящият регламент е основан на езиковия режим на ЕПВ и не следва да се счита, че създава специален езиков режим на Съюза или че създава прецедент за ограничен езиков режим в който и да било бъдещ правен инструмент на Съюза“.
8. Членове 3—7 от обжалвания регламент предвиждат:
„Член 3
Правила за превод на [ЕПЕД]
1. Без да се засягат членове 4 и 6 от настоящия регламент, не се изискват допълнителни преводи, когато спецификацията на европейски патент, който се ползва с единно действие, е била публикувана в съответствие с член 14, алинея 6 от Европейската патентна конвенция.
2. Искането за единно действие съгласно член 9 от Регламент […] № 1257/2012 се подава на езика на производството.
Член 4
Превод при спор
1. При спор относно предполагаемо нарушение на [ЕПЕД] патентопритежателят представя, по искане и по избор на предполагаемия нарушител, пълен превод на [ЕПЕД] на официален език на участващата [в засиленото сътрудничество(12)] държава членка, в която е извършено предполагаемото нарушение, или на държавата членка, в която се намира обичайното местопребиваване или в която е установен предполагаемият нарушител.
2. При спор относно [ЕПЕД], по искане на съд, компетентен в участващите държави членки по спорове относно [ЕПЕД], патентопритежателят представя в хода на съдебното производство пълен превод на патента на езика, използван в производството пред този съд.
3. Разходите за преводите, посочени в параграфи 1 и 2, се поемат от патентопритежателя.
4. При спор по иск за вреди, и по-специално когато предполагаемият нарушител е МСП, физическо лице или организация с нестопанска цел, университет или обществена научноизследователска организация, съдът, който разглежда спора, преценява и взема предвид това, дали предполагаемият нарушител е действал, без да знае или без да има сериозни основания да предполага, че нарушава [ЕПЕД], преди да му е бил представен преводът, посочен в параграф 1.
Член 5
Управление на компенсаторната схема
1. Предвид факта, че заявките за европейски патент могат да се подават на всеки език съгласно член 14, алинея 2 от [ЕПК], участващите държави членки в съответствие с член 9 от Регламент […] № 1257/2012 възлагат — по смисъла на член 143 от [ЕПК], на ЕПВ задачата по управлението на компенсаторната схема за възстановяването до определен максимален размер на всички разходи за превод, направени от заявителите, подали заявки за патент пред ЕПВ на един от официалните езици на Съюза, който не е официален език на ЕПВ.
2. Компенсаторната схема по параграф 1 се финансира чрез таксите, посочени в член 11 от Регламент […] № 1257/2012, и е достъпна само за МСП, физически лица, организации с нестопанска цел, университети и обществени научноизследователски организации, които пребивават или чието основно място на стопанска дейност се намира в държава членка.
Член 6
Преходни мерки
1. През определен преходен период, считано от началната дата на прилагане на настоящия регламент, исканията за единно действие съгласно член 9 от Регламент […] № 1257/2012 се подават, придружени от:
а) когато езикът на производството е френски или немски, пълен превод на спецификацията на европейския патент на английски език; или
б) когато езикът на производството е английски, пълен превод на спецификацията на европейския патент на някой от останалите официални езици на Съюза.
2. В съответствие с член 9 от Регламент […] № 1257/2012 участващите държави членки възлагат — по смисъла на член 143 от [ЕПК], на ЕПВ задачата по публикуване на преводите, посочени в параграф 1 от настоящия член, незабавно след датата на подаване на искането за единно действие съгласно член 9 от Регламент […] № 1257/2012. Текстът на тези преводи няма правно значение и служи само за информационни цели.
3. Шест години след началната дата на прилагане на настоящия регламент и на всеки две години след това независима експертна комисия извършва обективна оценка за наличието на разработен от ЕПВ висококачествен машинен превод на заявките за патент и на спецификациите на патенти на всички официални езици на Съюза. Тази експертна комисия се създава от участващите държави членки в рамките на Европейската патентна организация и е съставена от представители на ЕПВ и неправителствените организации, представляващи потребителите на европейската патентна система, поканени от Административния съвет на Европейската патентна организация като наблюдатели в съответствие с член 30, алинея 3 от [ЕПК].
4. Въз основа на първата оценка по параграф 3 от настоящия член, а след това — на всеки две години, въз основа на последващите оценки, Комисията представя доклад на Съвета и, когато е целесъобразно, предлага прекратяването на преходния период.
5. Ако преходният период не бъде прекратен въз основа на предложение на Комисията, той изтича 12 години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.
Член 7
Влизане в сила
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Той се прилага от по-късната от следните дати — 1 януари 2014 г. или датата на влизане в сила на Споразумението за [ЕПС]“.
II – Производство пред Съда и искания на страните
9. На 22 март 2013 г. Кралство Испания подава настоящата жалба в секретариата на Съда.
10. С решения на председателя на Съда от 12 септември 2013 г. Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейският парламент и Европейската комисия са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Съвета в съответствие с член 131, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.
11. Всички встъпили страни, с изключение на Великото херцогство Люксембург, представят писмени становища.
12. Кралство Испания моли Съда:
– да отмени обжалвания регламент,
– при условията на евентуалност, да отмени членове 4 и 5, член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от посочения регламент, и
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
13. Съветът моли Съда:
– да отхвърли жалбата, и
– да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
III – По жалбата
14. В подкрепа на своята жалба Кралство Испания излага главно пет основания.
15. Първото основание е изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на езика. Второто основание е изведено от нарушение на принципите, изложени в решение Meroni/Върховен орган(13), в резултат на делегирането на ЕПВ на административни задачи, свързани с ЕПЕД. Третото основание е изведено от липсата на правна основа. Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност. На последно място, петото основание е изведено от нарушение на принципа на автономия на правото на Съюза.
16. При условията на евентуалност Кралство Испания иска частична отмяна на обжалвания регламент, както е формулирана в точка 12 от настоящото заключение.
А – По първото основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на езика
1. Доводи на страните
17. По същество Кралство Испания твърди, че с приемането на обжалвания регламент Съветът нарушава принципа на недопускане на дискриминация, прогласен в член 2 ДЕС, като установява по отношение на ЕПЕД езиков режим, който е в ущърб на лицата, чийто език не е един от официалните езици на ЕПВ, а именно немски, английски и френски. Този режим създавал неравенство, от една страна, между гражданите и предприятията в Съюза, които са в състояние да разберат при наличие на известна компетентност документите, съставени на горепосочените езици, и от друга страна, тези, които нямат тази възможност и би следвало да ги преведат за своя сметка. Всякакво ограничение на използването на официалните езици на Съюза следвало да е надлежно обосновано при спазване на принципа на пропорционалност.
18. На първо място, достъпът до преводите на документи, които предоставят права на обществеността, не бил гарантиран, тъй като спецификацията на даден ЕПЕД ще се публикува на езика на производството и ще включва превод на претенциите на другите два официални езика на ЕПВ, без възможност за друг превод, което било дискриминационно и нарушавало принципа на правна сигурност. Обжалваният регламент не уточнявал дори езика, на който ще бъде издаден ЕПЕД, нито дали това обстоятелство ще бъде публикувано. Фактът, че законодателят на Съюза се е основал на режима на ЕПВ, за да установи езиковия режим на ЕПЕД, не гарантирал съвместимостта му с правото на Съюза. За разлика от режима на марката на Общността, обжалваният регламент не установявал равновесие между интересите на предприятията и тези на обществеността(14).
19. На второ място, разглежданата правна уредба била непропорционална и не можела да бъде обоснована със съображения от общ интерес. Най-напред, липсата на превод на спецификацията на патента, и най-вече на патентните претенции, водела до голяма правна несигурност и можела да има отрицателни последици за конкуренцията. Всъщност, от една страна, това положение правело по-труден достъпа до пазара, а от друга страна, имало отрицателно отражение върху предприятията, които трябвало да поемат разходите за превод. Освен това ЕПЕД бил документ, удостоверяващ права на индустриална собственост, със съществено значение за вътрешния пазар. Накрая, разглежданата правна уредба не предвиждала преходен режим, който да гарантира адекватно запознаване с патента. Нито развитието на машинните преводи, нито задължението за представяне на пълен превод в случай на спор не били достатъчни мерки в това отношение.
20. От това следвало, че въвеждането на изключение от принципа на равенство между официалните езици в Съюза трябвало да се обоснове с различни от посочените в съображения 5 и 6 от обжалвания регламент чисто икономически критерии.
21. Съветът отговаря, на първо място, че от Договорите не може да се изведе никакъв принцип, че всички официални езици на Съюза трябва да бъдат третирани равноправно при всякакви обстоятелства, което впрочем се потвърждавало от член 118, втора алинея ДФЕС, който не би имал смисъл, ако съществуваше един-единствен възможен езиков режим, включващ всички официални езици на Съюза.
22. На второ място, при съществуващата система всяко физическо или юридическо лице би могло да заяви европейски патент на който и да е език, стига обаче да представи в двумесечен срок превод на един от трите официални езика на ЕПВ, който става език на производството, като след това претенциите се публикуват на останалите два официални езика на ЕПВ. Ето защо дадена заявка би била преведена и публикувана на испански език само ако е поискано валидиране на патента за Испания.
23. На трето място, липсата на публикуване на испански език имала само ограничени последици, тъй като обжалваният регламент предвиждал схема за компенсиране на разходите; патентите по принцип се управлявали от представители по индустриална собственост, които владеят други езици на Съюза; въздействието върху достъпа до научна информация на испански език било ограничено; понастоящем само малка част от заявките за европейски патент били превеждани на испански език; обжалваният регламент предвиждал въвеждането на висококачествен машинен превод на всички официални езици на Съюза, а член 4 от обжалвания регламент ограничавал евентуалната отговорност на МСП, физическите лица, организациите с нестопанска цел, университетите и обществените научноизследователски организации.
24. На четвърто място, ограничаването на броя езици, използвани в рамките на ЕПЕД, преследвало законосъобразна цел, свързана с разумната цена на ЕПЕД.
25. Встъпилите страни се присъединяват към доводите на Съвета. Те подчертават, че постигането на равновесие между различните икономически оператори е било особено трудно, тъй като различията в становищата на държавите членки относно езиковия режим са провалили всички предходни проекти за единен патент.
26. Френската република, Кралство Швеция и Обединеното кралство добавят, че въвеждането на езиков режим, по силата на който би било необходимо да се превежда спецификацията, или най-малко претенциите към нея, на всички официални езици на Съюза би било толкова скъпо, че не би било възможно. От една страна, езиковият режим на ЕПЕД бил избран, защото немският, английският и френският език са официалните езици на ЕПВ. От друга страна, към настоящия момент близо 90 % от заявителите на европейски патенти подавали заявките си на тези езици, преди превода на спецификацията и претенциите.
2. Моята преценка
27. Кралство Испания възразява срещу това неговите доводи да се разбират в смисъл, че е необходим превод на патента на всички официални езици на Съюза. Това обаче е съмнително, тъй като в точка 25 от своята писмена реплика то посочва, че ЕПЕД е документ, удостоверяващ права, с такова значение, че всички субекти, а не само тези, които знаят немски, английски или френски език, трябва да могат да се запознаят в достатъчна степен с релевантната информация, и уточнява, че създадената система не предлага компромисни решения, които едновременно с намаляването на финансовите разходи биха гарантирали, че всички субекти, на които даден патент може да бъде противопоставен, надлежно са се запознали с него, така както е прието за марките на Общността.
28. Уместно е преди всичко да припомня контекста на нашето дело.
а) Контекстът на настоящото дело
29. Настоящото дело се вписва в рамката на осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.
30. След подписването на Договора от Лисабон, член 118, втора алинея ДФЕС предоставя подходящо правно основание на Съвета да установи „езикови[…] режими на европейските права на интелектуална собственост“.
31. Както подчертават в писмените си изявления Съветът и някои от встъпилите страни, текстът на тази разпоредба показва, че Договорът за функциониране на ЕС предвижда в определени случаи да могат да се установяват различни езикови режими и потвърждава, че е възможно да се ограничи броят на употребяваните езици(15).
32. Предвид тази разпоредба законодателят на Съюза е избрал по отношение на ЕПЕД езиков режим, които се основава на системата на ЕПВ — международен орган, чиито официални езици са немски, английски и френски.
33. В решение Kik/СХВП(16) Съдът признава, че правото на Съюза не познава принципа на равенство на езиците. Всъщност позоваванията на използването на езиците в Съюза, които се съдържат в Договорите, не могат да се считат като проявление на общ принцип на правото на Съюза, който осигурява на всеки гражданин правото всичко, което би могло да засегне неговите интереси, „при всички обстоятелства“ да бъде написано на неговия език“(17).
34. Суверенните правомощия на законодателя на Съюза обаче имат граници, тъй като Съдът посочва, че въпреки това правните субекти не могат да бъдат дискриминирани на основание на техния език(18).
35. В това отношение е уместно да се изтъкне, че в обжалвания регламент законодателят на Съюза е поставил в определени граници приложимите правила в областта на превода. Някои от тези правила се прилагат единствено през преходен период, до въвеждането в действие на система за висококачествен машинен превод на заявките за патенти и на спецификациите(19).
36. В рамките на първото си правно основание Кралство Испания не оспорва избора на законодателя на Съюза да се основе на системата на ЕПВ, обаче твърди, че тази система е дискриминационна, доколкото създава диференцирано третиране, защото икономическите оператори, чийто език не е немски, английски или френски, се третират по-неблагоприятно в сравнение с тези, които владеят тези езици, тъй като първите нямат достъп до преводи на техния език.
37. Според тази държава членка езиковият режим на ЕПЕД е рестриктивен и необоснован.
38. Член 3, параграф 1 от обжалвания регламент предвижда, че „[б]ез да се засягат членове 4 и 6 от настоящия регламент, не се изискват допълнителни преводи, когато спецификацията на европейски патент, който се ползва с единно действие, е била публикувана в съответствие с член 14, алинея 6 от ЕПК [(20)]“.
39. В случая няма никакво съмнение, че лицата, които не знаят официалните езици на ЕПВ, са дискриминирани и че по този начин законодателят на Съюза е предвидил диференцирано третиране.
40. Следователно трябва да се провери дали целта, преследвана от законодателя на Съюза с приетата дискриминационна правна уредба, е законосъобразна и евентуално да се разгледа дали това диференцирано третиране е подходящо и пропорционално(21).
б) Целта на законодателя на Съюза
41. Понастоящем системата на европейската патентна закрила се характеризира с много високи разходи(22). Всъщност, когато ЕПВ издава такъв патент, той трябва да бъде валидиран във всяка от държавите членки, за която се иска закрила. За да бъде валидиран този патент на територията на дадена държава членка, националното право може да изисква патентопритежателят да представи превод на патента на официалния език на тази държава членка(23).
42. Заинтересованите страни, включително предприятия от всички сектори, бизнес сдружения, сдружения на МСП, специалисти по патентно дело, публични органи и изследователи, преценяват, че високите разходи за европейския патент са пречка пред патентната закрила в Съюза(24).
43. Предвид тази констатация и доколкото Съюзът си поставя за цел да благоприятства функционирането на вътрешния пазар, възможностите за иновации(25), растеж и конкурентоспособност на европейските предприятия, е от съществено значение и е необходимо законодателят на Съюза да се намеси за тази цел в областта на патентите. Ето защо въведената система трябва да гарантира единна патентна закрила на територията на всички участващи държави членки, като в същото време избегне твърде високите разходи благодарение на езиковия режим.
44. Следователно се налага правилата за превод на ЕПЕД да бъдат прости и икономически ефективни(26), да гарантират правната сигурност, да насърчават иновациите, и по-специално да са от полза за МСП(27).
45. Що се отнася до сравнението, което Кралство Испания прави с марката на Общността, по мое мнение в случая то е пресилено.
46. Наистина марката на Общността и европейският патент са две форми на документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, които са създадени в полза на икономическите оператори, а не на всички граждани, и тези оператори не са длъжни да прибягват до тях(28).
47. Посредством предоставяната от тях единна закрила те спестяват на тези оператори нуждата да внасят множество искания за национално валидиране и свързаните с това разходи за превод.
48. По въпроса за тези разходи обаче марката на Общността и ЕПЕД се различават съществено, както изтъкват Кралство Белгия, Френската република, Кралство Швеция, Обединеното кралство и Парламентът. Всъщност в двата случая не се превеждат едни и същи неща. При марката става въпрос за стандартизирана схема, докато при патента е необходимо твърде техническо описание(29).
49. Следователно между присъщия технически характер на двата документа, удостоверяващи права на интелектуална собственост, има разлика. Впрочем този технически характер непременно оказва влияние върху разходите за превод, тъй като той предполага по-дълги и по-сложни документи за превод. Претенциите(30) по правило налагат преводът да се възложи на специализиран преводач и по принцип са с обем около двадесетина страници(31), но могат да стигнат и до 200 страници(32).
50. Ето защо трябва да се приеме за установено, че законодателят на Съюза приема обжалвания регламент със законосъобразната цел да намери езиково разрешение в съответствие с целите на Съюза, посочени в точка 43 от настоящото заключение. С други думи, избраният езиков режим наистина предполага ограничаване на използваните езици, но преследва законосъобразната цел да се ограничат разходите за превод.
51. След като диференцираното третиране на официалните езици на Съюза преследва такава цел, сега е необходимо да се прецени дали този избор е подходящ и пропорционален(33).
в) Подходящият и пропорционален характер на диференцираното третиране
52. Съвсем малко са елементите, по отношение на които законодателят на Съюза може да се намеси, за да намали разходите за превод и в същото време да осигури единна европейска патентна закрила на територията на участващите държави членки.
53. Изглежда невъзможно впрочем да бъде ограничен броят страници на един патент. Именно спецификацията, и по-специално претенциите, ще определят обекта на закрила. Освен това средната цена на превода(34) трудно може да бъде по-ниска, с оглед на техническите характеристики на патентите.
54. От друга страна, колкото повече се увеличава броят на езиците, на които трябва да се превежда, толкова по-висок е и разходът за преводи.
55. Следователно, за да ограничи този разход, законодателят на Съюза няма друг избор, освен да ограничи броя на езиците, на които трябва да бъде преведен ЕПЕД.
56. Ето защо ограничаването на броя езици на ЕПЕД е подходящо, тъй като това гарантира единна патентна закрила и в същото време позволява значително намаление на разходите за превод.
57. Нещо повече, законодателят на Съюза избира да се основе на системата на ЕПВ, което е логичен избор, тъй като тази система вече е доказала своите качества(35), следователно определянето на немския, английския и френския език във връзка с ЕПЕД не е случайно, тъй като става въпрос за официалните езици на ЕПВ. Този избор дава известна стабилност на икономическите оператори и на патентните специалисти, които вече имат навик да работят на тези три езика.
58. Освен това е очевидно, че изборът на тези езици отговаря на езиковите реалности в сектора на патентите. В това отношение, както подчертава Съветът, по-голямата част от научните изследвания се публикуват на немски, английски или френски език. Следователно е неоспоримо, че европейските изследователи могат да разберат патентите, публикувани на тези езици. От посочената по-горе оценка на въздействието на Комисията, както и от доводите на Кралство Швеция, е видно също, че немският, английският и френският са езиците, които се говорят в държавите членки, от които произхождат най-голям брой заявки за патенти в Съюза(36).
59. Ето защо ограничаването до трите официални езика на ЕПВ ми се струва подходящо с оглед законосъобразните цели, които си поставя законодателят на Съюза.
60. Освен това този избор спазва принципа на пропорционалност.
61. В това отношение от решение Kik/СХВП(37) следва, че диференцираното третиране, възприето от законодателя на Съюза, е възможно, стига да съществува необходимото равновесие между различните разглеждани интереси(38).
62. Законодателят на Съюза е определил в обжалвания регламент приложимите правила в областта на превода по такъв начин именно за да смекчи разликата в третирането при избора на езици, както и неговото евентуално въздействие върху икономическите оператори и заинтересованите лица.
63. Макар Кралство Испания да подчертава само по-неблагоприятното третиране на тези, които не могат да разберат информацията, тъй като нямат достъп до преведени на техния собствен език заявки за европейски патенти (членове 4 и 6 от обжалвания регламент), това не променя факта, че при определяне на пропорционалността на избора на законодателя на Съюза трябва да вземем предвид и диференцираното третиране на тези, които подават заявка за европейски патент (член 5 от обжалвания регламент)(39).
64. Така, на първо място, в член 3, параграф 1 от обжалвания регламент законодателят на Съюза се е погрижил да посочи, че въведената система е „[б]ез да се засягат членове 4 и 6 от [този] регламент“(40).
65. От една страна, законодателят предвижда разпоредби относно преводите при спор.
66. На първо място, при спор относно предполагаемо нарушение той предвижда достъп до информация на езика, избран от предполагаемия нарушител. Така по силата на член 4, параграф 1 от обжалвания регламент, когато се твърди, че едно лице е нарушило ЕПЕД, патентопритежателят е длъжен да представи за своя сметка на това лице и по негово искане превод на ЕПЕД на официален език на участващата държава членка, в която е извършено предполагаемото нарушение, или в която се намира обичайното местопребиваване на посоченото лице, по негов избор(41).
67. На второ място, при спор относно ЕПЕД член 4, параграф 2 от обжалвания регламент предвижда, че патентопритежателят трябва да представи за своя сметка пълен превод на патента на езика, използван в производството пред компетентния съд в участващите държави членки, по искане на последния(42).
68. На трето място, при спор по иск за вреди съдът, който разглежда спора, трябва да прецени добросъвестността на предполагаемия нарушител, който е действал преди да му е бил представен преводът, посочен в член 4, параграф 1 от обжалвания регламент, без да знае или без да има сериозни основания да предполага, че нарушава ЕПЕД, „по-специално“ когато става въпрос за МСП, физическо лице, организации с нестопанска цел, университети или обществени научноизследователски организации(43).
69. От друга страна, законодателят на Съюза предвижда преходни мерки, считано от прилагането на обжалвания регламент, докато ЕПВ въведе система за висококачествен машинен превод на заявките за патенти и спецификациите(44).
70. В този смисъл член 6, параграф 1 от обжалвания регламент гласи, че през преходния период заявките за ЕПЕД се подават придружени от пълен превод на спецификацията на английски език, когато езикът на производството е немски или френски, или от пълен превод на спецификацията на официален език на Съюза, когато езикът на производството е английски. Следователно това е гаранцията, че през този период всички ЕПЕД ще са на разположение на английски език. Освен това преводите на официалните езици на Съюза ще се извършват без автоматизирани средства и ще могат да служат за подобряване на системата за машинен превод.
71. На второ място, в член 5 от обжалвания регламент законодателят на Съюза предвижда компенсаторна схема за възстановяване на разходите за превод на лицата, които не са подали заявката си за европейски патент на някой от официалните езици на ЕПВ.
72. Тъй като заявките за европейски патент могат да се подават на всеки от официалните езици на Съюза, по силата на тази разпоредба на тези лица могат да бъдат възстановени до определен максимален размер всички разходи за превод. Изрично се посочва, че достъп до това възстановяване имат МСП, физически лица, организации с нестопанска цел, университети и обществени научноизследователски организации, които пребивават или чието основно място на стопанска дейност се намира в държава членка(45).
73. По този начин законодателят на Съюза е искал да предпази лицата или организациите, които са най-уязвими в сравнение с по-мощните структури, които разполагат с по-значителни средства и имат свои служители, компетентни да съставят заявките за европейски патенти направо на един от официалните езици на ЕПВ.
74. От тези съображения следва, че направеният от законодателя на Съюза избор на езици преследва законосъобразна цел и е подходящ и пропорционален от гледна точка на гаранциите и елементите, които смекчават дискриминационните последици от този избор.
75. Предвид гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли първото основание на Кралство Испания по същество.
Б – По второто основание, изведено от нарушение на принципите, посочени в решение Meroni/Върховен орган
1. Доводи на страните
76. Кралство Испания твърди, че като делегира на ЕПВ съгласно член 5 и член 6, параграф 2 от обжалвания регламент управлението на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод и публикуването на преводите в рамките на преходния режим, Съветът е нарушил принципите, посочени в решение Meroni/Върховен орган(46), потвърдено от последващата съдебна практика.
77. Съветът, който си поставя въпрос относно допустимостта на настоящото основание предвид препратките към някои от доводите, изложени по дело Испания/Парламент и Съвет (С‑146/13), понастоящем висящо пред Съда, най-напред отбелязва, че Кралство Испания не оспорва, че управлението на компенсаторната схема и задачата по публикуването на преводите са възложени на участващите държави членки посредством ЕПВ. Впрочем прилагането на правото на Съюза било възложено, на първо място, на държавите членки, а по отношение на задачите, свързани с компенсаторната схема и с публикуването на преводите, не било необходимо да има еднакви условия за изпълнение по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС. Принципите, посочени в решение Meroni/Върховен орган(47), потвърдени в последващата съдебна практика, не били релевантни. При всяко положение тези принципи били спазени.
78. Встъпилите страни споделят становището на Съвета, който счита, че принципите, посочени в това решение, не са приложими, и че при всяко положение те са спазени.
2. Моята преценка
79. Предвид отговорите, дадени при преценката на четвъртото и петото основание в рамките на заключението ми по дело Испания/Парламент и Съвет (С‑146/13), понастоящем висящо пред Съда, предлагам на Съда да отхвърли второто основание на Кралство Испания по същество.
В – По третото основание, изведено от липсата на правна основа на член 4 от обжалвания регламент
1. Доводи на страните
80. Кралство Испания твърди, че е неправилна правната основа, използвана за включване в обжалвания регламент на член 4, който урежда „превод[а] при спор“, тъй като тази разпоредба не се отнася до „езиковия режим“ на европейски документ, удостоверяващ права съгласно член 118, втора алинея ДФЕС, а съдържа определени процесуални гаранции в рамките на съдебно производство.
81. Съветът твърди, че член 4 от обжалвания регламент не е процесуалноправна норма, а установява правило относно езиковия режим, и това правило е неотменна и важна част от общия езиков режим на ЕПЕД, създаден с Регламента. Съветът уточнява, че тази разпоредба играе важна роля, тъй като запълва една празнота в правото, предвид обстоятелството, че езиковият режим по ЕПК не урежда изискванията за език в случай на спор. Според него освен това, предвид факта, че процесуалните норми на държавите членки не са хармонизирани от правото на Съюза, следва да се предвиди предполагаемият нарушител винаги да има право да получи превода на съответния ЕПЕД в неговата цялост. Ето защо били изпълнени условията за прилагане на член 118, втора алинея ДФЕС, който урежда приложимия езиков режим за целия „живот“ на патента.
82. Встъпилите страни споделят доводите на Съвета.
83. Френската република, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция подчертават, че член 118, втора алинея ДФЕС не изисква законодателят на Съюза да хармонизира изцяло всички аспекти на езиковия режим или на режима за превод на разглеждания документ, удостоверяващ права на интелектуална собственост. Според Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Република Унгария, Кралство Швеция, Обединеното кралство, Парламента и Комисията член 4 от обжалвания регламент действително може да бъде включен в регламент, приет на основание член 118, втора алинея ДФЕС, тъй като тази разпоредба съставлява съществен елемент от режима на превод, предвиден в този регламент. Дори да се предположи, че посочената разпоредба не представлява присъщ елемент на режима на преводи, установен с посочения регламент, за нейното включване в обжалвания регламент не би трябвало да се използва правно основание, различно от член 118, втора алинея ДФЕС. Всъщност, според съдебната практика(48), ако при проверката на акт на Съюза се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание. Впрочем такъв бил настоящият случай.
2. Моята преценка
84. Кралство Испания счита, че член 4 от обжалвания регламент не представлява разпоредба относно езиковия режим, предвиден в член 118, втора алинея ДФЕС, и следователно тази разпоредба не може да бъде използвана като правна основа за включване на определени процесуални гаранции в рамките на съдебното производство.
85. Не мога да се съглася с подобен анализ по следните причини.
86. Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика „изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, сред които по-специално са целта и съдържанието на акта“(49).
87. Да отбележим на първо място, че в точка 48 от жалбата си, в рамките на първото си основание, Кралство Испания посочва, че обжалваният регламент всъщност въвежда твърде особен режим на използване и ограничаване на официалните езици на Съюза, което предполага истински „езиков режим“ в същинския смисъл, както установява правното основание, а именно член 118, втора алинея ДФЕС, и самото решение за засилено сътрудничество.
88. Предвид съображение 16 от обжалвания регламент, което посочва, че целта на Регламента е създаването на единен и опростен режим за превод на ЕПЕД, както и предвид моята преценка на първото основание и тази, която ще направя по отношение на четвъртото основание(50), и на искането за частична отмяна на обжалвания регламент(51), към които препращам, смятам, напротив, че член 4 от обжалвания регламент е неразривно свързан с езиковия режим, доколкото той има за цел да смекчи избора на законодателя на Съюза относно езиковия режим на ЕПЕД.
89. Добавям, че макар член 4, параграф 4 от обжалвания регламент да се различава от член 4, параграфи 1 и 2 от същия, доколкото той не установява правила относно самия превод при спор, това не променя факта, че първата разпоредба е свързана с член 4, параграф 1 от обжалвания регламент. Всъщност тя позволява на законодателя на Съюза да вземе предвид периода, през който заинтересованите лица евентуално не са били запознати с патента поради липсата на превод(52), и който е в ущърб по-специално на МСП, физическите лица или организациите с нестопанска цел, университетите или обществените научноизследователски организации. Така член 4, параграф 4 от обжалвания регламент смекчава тази липса на превод, като взема предвид добросъвестността по-специално на тези лица или организации.
90. В това отношение съображение 9 от обжалвания регламент уточнява, че съдът, който ще бъде компетентен да извърши анализ на добросъвестността във всеки отделен случай, ще трябва да вземе предвид езика на производството пред ЕПВ, и по време на преходния период, превода, представен заедно с искането за единно действие.
91. Предвид гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли третото основание на Кралство Испания по същество.
Г – По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност
1. Доводи на страните
92. Кралство Испания твърди по същество, че обжалваният регламент нарушава принципа на правна сигурност, доколкото, на първо място, ограничава възможностите за информиране на икономическите оператори. По-нататък, той не уточнявал правилата за публикуване на удовлетворените искания за единно действие и за вписването в Регистъра за единна патентна закрила(53). Освен това в рамките на управлението на компенсаторната схема той не посочвал максималния размер на разходите, нито начина за неговото определяне. Той дори не предвиждал конкретните последици, в случай че нарушителят е действал добросъвестно. На последно място, към момента на приемането на обжалвания регламент системата за машинен превод не съществувала.
93. Съветът счита, че твърденията на Кралство Испания са в противоречие с принципите за непрякото управление и на субсидиарността, на които се основава правото на Съюза. Обжалваният регламент оставял на държавите членки задачата да регламентират конкретни аспекти като компенсаторната схема или машинния превод. Принципът на правната сигурност не изисквал всички правила в обжалвания регламент да бъдат уредени до най-малките подробности, като някои от правилата можело да бъдат определени от държавите членки или уточнени в делегирани актове или актове за изпълнение.
94. Освен това член 4, параграф 4 от обжалвания регламент определял съществените елементи и критериите за тяхното прилагане от страна на националния съд. Тази разпоредба не била пречка националният съд да наложи санкция на нарушителя и напълно му позволявала да упражнява правораздавателните си правомощия.
95. Встъпилите страни се присъединяват към доводите на Съвета.
96. На първо място, Кралство Белгия, Френската република, Кралство Нидерландия и Комисията изтъкват, че тълкуван във връзка с Регламент № 1257/2012, обжалваният регламент урежда ясно и точно езиковия режим и правилата за публикуване и регистрация на ЕПЕД.
97. На второ място, Кралство Белгия, Френската република, Кралство Швеция, Обединеното кралство и Комисията поддържат, че обжалваният регламент не пречи на достъпа на заинтересованите лица до необходимата за упражняване на дейността им информация, тъй като всички ЕПЕД ще са включени на основание член 9, параграф 1, букви б) и з) от Регламент № 1257/2012 в Регистъра за единна патентна закрила, който ще бъде достъпен онлайн. Несъмнено спецификацията на ЕПЕД ще се публикува само на един език. Това ограничение обаче няма да бъде източник на правна несигурност за заинтересованите лица предвид системите за машинен превод на ЕПВ.
98. На трето място, Кралство Дания, Френската република, Република Унгария, Кралство Швеция, Обединеното кралство и Комисията считат, че разпоредбите на член 4, параграфи 1 и 3 от обжалвания регламент засилват правната сигурност в случай на спор относно предполагаемо нарушение на даден ЕПЕД. Обстоятелството, че предвиденият превод нямало да има правна стойност, не нарушавало принципа на правна сигурност, тъй като той бил по-добре защитен, когато автентичен е само един език. Член 4, параграф 4 от обжалвания регламент защитавал по-специално определени лица, ответници в спорове по искове за вреди.
99. На последно, четвърто място, Френската република, Кралство Швеция, Обединеното кралство и Комисията подчертават, че обжалваният регламент не създава никаква правна несигурност относно уредбата на компенсаторната схема, предвидена в член 5 от него, тъй като не било необходимо Регламентът да определя максималния размер, до който определени заявители могат да поискат възстановяване на всички свои разходи за превод, тъй като тези правила можело да бъдат определени в последващ акт за изпълнение.
2. Моята преценка
100. За встъпление е важно да се припомни, че принципът на правна сигурност, който е един от основните принципи на правото на Съюза, изисква „действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо“, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза(54).
101. Ето защо следва да разгледаме дали доводите на Кралство Испания разкриват нарушение на този принцип.
102. Относно довода на тази държава членка, че обжалваният регламент нарушава принципа на правна сигурност, доколкото ЕПЕД не се превежда на всички езици и следователно възможностите на икономическите оператори да се информират са ограничени, препращам към преценката, която направих в рамките на първото основание, и от която следва, че този довод трябва да бъде отхвърлен.
103. Що се отнася до твърденията на Кралство Испания, че обжалваният регламент не предвиждал нито публикуването на удовлетворените искания за единно действие, нито правилата, по които ще става вписването в Регистъра за единна патентна закрила, нито дали то ще се извършва на три езика съгласно член 14 от ЕПК, аз считам, че те трябва да бъдат отхвърлени по същите съображения като изложените от някои от встъпилите страни, които се основават на тълкуването на разпоредбите на обжалвания регламент във връзка с разпоредбите на Регламент № 1257/2012 и на ЕПК.
104. Всъщност член 3, параграф 2 от обжалвания регламент посочва, че искането за единно действие съгласно член 9 от Регламент № 1257/2012 се подава на езика на производството(55), определен в член 2, буква б) от обжалвания регламент(56).
105. От своя страна член 9, параграф 1, буква з) от Регламент № 1257/2012 посочва, че ЕПВ гарантира, че единното действие се отбелязва в Регистъра за единна патентна закрила, когато е било подадено искане за единно действие.
106. Освен това по силата на член 3, параграф 1, първа алинея от посочения регламент, „[е]вропейски патент с еднакъв набор от претенции по отношение на всички участващи държави членки се ползва от единно действие в участващите държави членки, при условие че неговото единно действие е било вписано в Регистъра за единна патентна закрила“(57).
107. Впрочем член 14, параграф 8 от ЕПК посочва, че вписванията в Европейския патентен регистър се извършват на трите официални езика на ЕПВ и в случаи на съмнение за автентично се счита вписването на езика на производството.
108. Според мен от последната посочена разпоредба и от член 2, буква д) от Регламент № 1257/2012 следва, че вписването в Регистъра за единна патентна закрила се извършва на трите официални езика на ЕПВ.
109. Що се отнася до довода на Кралство Испания относно правната уредба на компенсаторната схема по член 5 от обжалвания регламент, че не били уточнени нито максималният размер на сумата за възстановяване, нито начинът, по който той се определя, следва да се вземат предвид следните елементи, за да се отхвърли този довод.
110. Член 9, параграф 2 от Регламент № 1257/2012 предвижда, че в качеството си на договарящи страни по ЕПК участващите държави членки гарантират управлението и надзора на дейностите по изпълнение на задачите по член 9, параграф 1 от този регламент(58), и че за тази цел те създават специален комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация(59) по смисъла на член 145 от ЕПК(60).
111. Следователно специалният комитет е компетентен да приеме решение по отношение на компенсаторната схема, предвидена в член 5 от обжалвания регламент, тъй като управлението ѝ е възложено на ЕПВ.
112. В това отношение подчертавам, че по време на Седмата среща на специалния комитет в Мюнхен на 26 март 2014 г. той прие правилата относно компенсаторната схема за възстановяване на разходи за превод на заявките, подадени на официален език на Съюза, различен от официалните езици на ЕПВ. Финансовите аспекти на компенсаторната схема, включително размера на сумата, подлежаща на възстановяване, обаче ще бъдат предмет на последващи обсъждания(61).
113. Следователно икономическите оператори и всички заинтересовани лица ще бъдат в състояние да се запознаят с правилата на компенсаторната схема, щом договарящите държави членки приемат тези правила посредством специалния комитет.
114. При всяко положение посочените правила ще трябва да вземат предвид съображение 10 от обжалвания регламент, по силата на което допълнителното възстановяване на разходите за превод от езика на заявката за патент на езика на производството пред ЕПВ ще трябва да надхвърли предвиденото понастоящем в рамките на ЕПВ.
115. Що се отнася до твърдението, че преводът, който патентопритежателят представя в случай на спор, нямал никаква правна стойност, присъединявам се към доводите, изложени от някои от встъпилите страни, тъй като принципът на правна сигурност безспорно е по-добре гарантиран, когато автентичен е само един език. Всъщност не виждам как този принцип би могъл да бъде спазен в случай на множество предполагаеми нарушители в няколко държави членки. Ако всички преводи бъдат автентични, това би довело до риск от разминаване между текстовете на различните езици, и съответно до правна несигурност. Ето защо това твърдение трябва да бъде отхвърлено.
116. Що се отнася до довода, че за разлика от режима на марката на Общността, не съществувала разпоредба, която не допуска добросъвестните трети лица, които са нарушили патент, да бъдат осъждани за вреди, тъй като член 4, параграф 4 от обжалвания регламент не предвиждал конкретните последици от нарушението на патента от страна на добросъвестно трето лице, бих му противопоставил обстоятелството, че нищо не задължава законодателя на Съюза да предвиди един и същ правен режим за марката на Общността и за ЕПЕД. Освен това припомням, че законодателят се е погрижил да установи известно равновесие, като по повод преценката на всеки конкретен случай, която следва да извърши националният съд, е предвидил, че този съд трябва да вземе предвид добросъвестността на предполагаемия нарушител(62). Конкретните последици за този предполагаем нарушител ще произтекат от тази фактическа и правна преценка. Така посоченият съд би могъл както да го осъди за вреди, така и да не постанови такива, напълно независимо. Следователно от прочита на член 4, параграф 4 от обжалвания регламент ясно се установява, че добросъвестността на предполагаемия нарушител следва да бъде взета предвид от компетентния съд.
117. На последно място, що се отнася до твърденията на Кралство Испания относно режима за машинен превод и преходните разпоредби, отбелязвам, че продължителността на преходния период е свързана с времето, което вероятно ще бъде необходимо за разработване на системата за машинен превод, за да може преводите на заявките за патенти и спецификациите на всички официални езици на Съюза да бъдат ефективни и висококачествени.
118. В това отношение отбелязвам, че въвеждането на тази система започна през 2004 г. с ограничен брой езици. Впоследствие посочената система бе разширена, така че към 2014 г. да е възможно да извършва машинен превод от и на английски език на езиците на всички държави — страни по ЕПК, и следователно на официалните езици на Съюза(63).
119. Освен това не бива да се забравя, че обжалваният регламент ще се прилага от датата на влизане в сила на Споразумението за ЕПС, като законодателят на Съюза посочва, че ако преходният период не бъде прекратен по предложение на Комисията(64), той ще изтече дванадесет години след тази дата(65). Според мен това предоставя достатъчна възможност на ЕПВ да въведе система за висококачествен машинен превод, още повече че тази система ще бъде усъвършенствана чрез неавтоматизираните преводи, извършвани през този период, което е гаранция за достоверност на информацията(66).
120. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отхвърли четвъртото основание на Кралство Испания, доколкото при разглеждането на доводите на тази държава членка не се установи нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като действието на разпоредбите на обжалвания регламент, на Регламент № 1257/2012 и на ЕПК е достатъчно ясно, точно и предвидимо.
Д – По петото основание, изведено от нарушение на принципа на автономия на правото на Съюза
1. Доводи на страните
121. Кралство Испания изтъква, че член 7 от обжалвания регламент противоречи на принципа на автономия на правото на Съюза, тъй като провежда разграничение между влизането в сила на този регламент, от една страна, и прилагането му, считано от 1 януари 2014 г., от друга страна, като същевременно посочва, че тази дата ще бъде отложена, ако Споразумението за ЕПС не е влязло в сила. В случая правомощието да определят датата на влизане в сила(67) на норма от правото на Съюза, а следователно и упражняването на неговата компетентност, било дадено на договарящите страни по Споразумението за ЕПС.
122. Съветът потвърждава, че от съвместния прочит на съображения 9, 24 и 25 от Регламент № 1257/2012 се установява, че с цел осигуряване на нормално действие на ЕПЕД, последователността на съдебната практика и съответно правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите, законодателят на Съюза е направил политическия избор да обвърже ЕПЕД с функционирането на отделен съдебен орган, който трябва да бъде създаден още преди издаването на първия ЕПЕД. В това отношение нямало никаква юридическа пречка пред обвързването на ЕПЕД с единния патентен съд, което било мотивирано в достатъчна степен в съображения 24 и 25 от Регламент № 1257/2012. Освен това в законодателната практика съществували няколко примера за обвързаност на приложимостта на даден акт на Съюза със събитие извън този акт.
123. Встъпилите страни се присъединяват към становището на Съвета.
2. Моята преценка
124. За преценката на това пето основание препращам към заключението ми по дело Испания/Парламент и Съвет (С‑146/13), понастоящем висящо пред Съда, и по-специално към съображенията относно последната част от шестото и седмото основание на жалбата, като предлагам на Съда да отхвърли посоченото пето основание по същество.
Е – По искането за частична отмяна на обжалвания регламент, направено при условията на евентуалност
1. Доводи на страните
125. Без формално да се противопоставя на направеното при условията на евентуалност искане на Кралство Испания, Съветът си задава въпрос за релевантността на основанията, изложени в подкрепа на това искане, и добавя, че частичната отмяна на член 7, параграф 2 от обжалвания регламент при всяко положение е невъзможна, тъй като тази разпоредба е неотделима от останалите разпоредби на Регламента. Федерална република Германия добавя, че жалбата е недопустима, доколкото има за предмет отмяната на членове 4 и 5, член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от посочения регламент, щом като членове 4—6 от обжалвания регламент са неразделна част от езиковия режим на ЕПЕД и щом отмяната на член 7, параграф 2 от този регламент би променила същността на ЕПЕД, а оттам и на споменатия регламент.
126. Кралство Испания подчертава, че искането му за частична отмяна е направено само при условията на евентуалност. Освен това доводите на Федерална република Германия изключвали всяко искане за частична отмяна.
2. Моята преценка
127. Припомням, че съгласно постоянната практика на Съда частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако частта, чиято отмяна се иска, може да бъде отделена от останалата част на акта. Съдът нееднократно е постановявал, че това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност(68).
128. От преценката ми на първото, третото и четвъртото основание следва, че членове 4 и 5 от обжалвания регламент имат за цел да смекчат избора на законодателя на Съюза относно езиковия режим на ЕПЕД. Поради това е немислимо тези разпоредби да бъдат отделени от обжалвания регламент, без това да накърни същността му.
129. Що се отнася до член 6, параграф 2 — който препраща към член 9, параграф 1, буква г) от Регламент № 1257/2012 — и член 7, параграф 2 от обжалвания регламент, препращам съответно към точки 189—195 и 198 от заключението ми по дело Испания/Парламент и Съвет (С‑146/13), понастоящем висящо пред Съда, за да обоснова извода, че тези разпоредби не могат да бъдат отделени от останалата част на обжалвания регламент.
130. Ето защо считам, че направеното искане при условията на евентуалност от Кралство Испания за частична отмяна на обжалвания регламент е недопустимо.
131. Тъй като не може да бъде уважено нито едно от посочените от Кралство Испания основания в подкрепа на жалбата му, те трябва да бъдат отхвърлени.
IV – Заключение
132. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Кралство Испания да понесе направените от него съдебни разноски, а Съветът на Европейския съюз и встъпилите страни да понесат направените от тях съдебни разноски.