ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. WATHELET
представено на 7 юли 2016 година(1)
Дело C‑301/15
Marc Soulier,
Sara Doke
срещу
Ministre de la Culture et de la Communication,
Premier ministre
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)
„Преюдициално запитване — Директива 2001/29/ЕО — Авторско право и сродни права — Изключително право на възпроизвеждане — Член 2 — Право на публично разгласяване — Член 3 — Изключения и ограничения — Член 5 — Национална нормативна уредба, предоставяща на организация за колективно управление на авторски права упражняването на правото на използване на книги, изчерпани в търговската мрежа — Право на възражение на авторите или на носителите на авторски права“
I – Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) и постъпило в секретариата на Съда на 19 юни 2015 г., се отнася до тълкуването на членове 2 и 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(2).
2. Запитването е във връзка с дело, заведено от г‑н Marc Soulier и г‑жа Sara Doke срещу ministre de la Culture et de la Communication (министъра на културата и съобщенията) и premier ministre (министър-председателя), с предмет законосъобразността на Декрет № 2013‑182 от 27 февруари 2013 г. за прилагане на членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост) и относно цифровото използване на изчерпани книги от ХХ век(3) (наричан по-нататък „спорният декрет“).
II – Правна уредба
А – Правото на Съюза
3. Член 2 от Директива 2001/29, озаглавен „Право на възпроизвеждане“, гласи:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
a) за авторите — на техните произведения;
[…]“.
4. Член 3 от директивата, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, предвижда по-специално в параграфи 1 и 3 следното:
„1. Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.
[…]
3. Правата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член“.
5. Член 4 от посочената директива, озаглавен „Право на разпространение“, гласи:
„1. Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.
2. Правото на разпространение не се изчерпва в Общността по отношение на оригинала или копия от произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Общността на този обект се извършва от притежателя на права или с неговото съгласие“.
6. Съгласно член 5 от същата директива, озаглавен „Изключения и ограничения“, и по-специално съгласно параграф 2 от него държавите членки могат да предвидят различни изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в изброените по-нататък в него случаи.
7. Освен това параграф 3 от същия член гласи, че държавите членки могат да предвидят различни изключения или ограничения по отношение на правото на възпроизвеждане и правото на разгласяване, предвидени в членове 2 и 3, в изброените по-нататък в него случаи.
8. От своя страна параграф 5 от посочения член предвижда следното:
„Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.
Б – Френското право
Законът относно изчерпаните книги
9. Със Закон № 2012‑287 от 1 март 2012 г. относно цифровото използване на изчерпаните книги от ХХ век (JORF № 53 от 2 март 2012 г., стр. 3986, наричан по-нататък „Законът относно изчерпаните книги“) се внася допълнение в част I, книга I, дял III от Code de la propriété intellectuelle, уреждащ „използването на правата“, свързани с авторското право, с глава IV, озаглавена „Специални разпоредби за цифровото използване на изчерпаните книги“ и включваща членове L. 134‑1—L. 134‑9. Впоследствие някои от посочените членове са изменени или отменени със Закон № 2015‑195 от 20 февруари 2015 г., съдържащ различни разпоредби в приложение на правото на Европейския съюз относно собствеността на литературни и художествени произведения и относно културното наследство (JORF № 45 от 22 февруари 2015 г., стр. 3294).
10. Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, в редакцията им в тези два закона, гласят следното:
„Член L. 134‑1
По смисъла на настоящата глава изчерпана книга е книга, публикувана във Франция преди 1 януари 2001 г., която не се разпространява от издател в търговската мрежа и която не е в процес на публикуване под формата на печатно или цифрово издание.
Член L. 134‑2
Създава се публична база данни на изчерпаните книги, до която се предоставя свободен и безплатен достъп чрез онлайн услуга за публично разгласяване. Националната библиотека на Франция следи за нейното изграждане и актуализиране и за вписването на предвидените в членове L. 134‑4, L. 134‑5 и L. 134‑6 отразявания.
[…]
Член L. 134‑3
I. Когато книга е вписана в посочената в член L. 134‑2 база данни за повече от шест месеца, правото за разрешаване на нейното възпроизвеждане и представянето ѝ в цифров формат се упражнява от дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения, уредено в книга III, дял II от настоящата част и лицензирано за целта от министъра на културата.
С изключение на случаите по член L. 134‑5, трета алинея, възпроизвеждането и представянето на книга в цифров формат са разрешени срещу заплащане на възнаграждение, на неизключително основание и за ограничен период от пет години, подлежащ на подновяване.
II. Лицензираните дружества имат право да участват като страни в съдебни производства, за да защитават поверените им права.
III. Лицензът, предвиден в параграф I, се предоставя с оглед на:
[…]
2° равно представителство на авторите и издателите сред съдружниците и в рамките на управителните органи;
[…]
5° справедливия характер на правилата за разпределение на получаваните средства между носителите на авторските права, независимо дали са страни по издателския договор, или не. Размерът на получаваните от автора или авторите на книгата средства не може да бъде по-малък от средствата, получавани от издателя;
6° убедителните средства, които дружеството смята да прилага, за да установи и открие притежателите на права за целите на разпределяне на получените средства;
[…]
Член L. 134‑4
I. Авторът на изчерпана книга или издателят, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на книгата, може да възрази срещу упражняването от страна на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения на правото на разрешение, посочено в член L. 134‑3, параграф I, първа алинея. Органът, посочен в член L. 134‑2, първа алинея, се уведомява писмено за това възражение най-късно шест месеца след вписването на съответната книга в посочената в същата алинея база данни.
Това възражение се отразява в посочената в същия член L. 134‑2 база данни.
След изтичането на посочения в настоящия параграф I, първа алинея срок авторът на изчерпана книга може да възрази срещу упражняването на правото на възпроизвеждане или на представяне на тази книга, ако счете, че възпроизвеждането или представянето на книгата може да навреди на честта или репутацията му. Това право се упражнява, без да се дължи обезщетение.
II. След като уведоми за възражението си при условията, предвидени в настоящия член, параграф I, първа алинея, издателят е длъжен да използва съответната изчерпана книга в рамките на две години след изпращане на уведомлението. Той трябва да докаже по всякакъв начин ефективното използване на книгата пред лицензираното дружество в съответствие с член L. 134‑3. Ако в определения срок книгата не се използва, отразяването на възражението в базата данни, посочена в член L. 134‑2, се премахва и правото да се разреши възпроизвеждането и представянето ѝ в цифров формат се упражнява при условията, предвидени в член L. 134‑3, параграф I, втора алинея.
[…].
Член L. 134‑5
Ако до изтичането на срока, предвиден в член L. 134‑4, параграф I, авторът или издателят не уведоми, че възразява, дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения предлага да се разреши възпроизвеждането и представянето в цифров формат на изчерпана книга на издателя, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на книгата.
[…]
Разрешението за използване по първа алинея се издава от дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения на изключително основание за срок от десет години с възможност за мълчаливо подновяване.
[…]
Ако авторът не възрази, като докаже по всякакъв начин, че този издател не разполага с правото на печатно възпроизвеждане на книга, последният, след като уведоми за решението си да приеме предложението, е длъжен да използва съответната изчерпана книга в рамките на три години след изпращане на уведомлението. Издателят трябва да докаже по всякакъв начин пред дружеството ефективното използване на книгата.
Ако предложението, посочено в първа алинея, не бъде прието или ако произведението не бъде използвано в срока, предвиден в настоящия член, пета алинея, дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат при условията, предвидени в член L. 134‑3, параграф I, втора алинея.
[…].
Член L. 134‑6
Авторът и издателят, разполагащи с правото на печатно възпроизвеждане на изчерпана книга, уведомяват съвместно по всяко време дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения, посочено в член L. 134‑3, за решението си да му отнемат правото да разрешава възпроизвеждането и представянето на въпросната книга в цифров формат.
Авторът на изчерпана книга може по всяко време да реши да отнеме правото на дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения, посочено в член L. 134‑3, да разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат, ако докаже, че е единствен притежател на определените в посочения член L. 134‑3 права. Той го уведомява за това решение.
[…]
Издателят, след като уведоми за решението си при условията по първа алинея, е длъжен да използва съответната книга в рамките на осемнадесет месеца след изпращане на уведомлението. Той трябва да докаже по всякакъв начин пред дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения ефективното използване на книгата.
Дружеството уведомява всички ползватели, на които е разрешило да използват съответната книга, за решенията, посочени в първите две алинеи на настоящия член. Носителите на авторските права не могат да възразяват срещу продължаващото използване на въпросната книга, започнало преди уведомяването, докато трае срокът на разрешението, посочено в член L. 134‑3, параграф I, втора алинея или в член L. 134‑5, трета алинея, но най-много до пет години и на неизключително основание.
Член L. 134‑7
Правилата за прилагане на настоящата глава — по-специално правилата за достъп до базата данни, предвидена в член L. 134‑2, естеството, а така също и форматът на събраните данни и най-подходящите мерки за разгласяване с цел гарантиране на възможно най-добро осведомяване на носителите на авторските права, условията за предоставяне и отнемане на лиценза на дружествата за събиране и разпределяне на възнаграждения, предвиден в член L. 134‑3 — се определят с декрет на Conseil d’État.
Член L. 134‑9
Чрез дерогация от разпоредбите на първите три алинеи от член L. 321‑9 посочените в член L. 134‑3 лицензирани дружества използват за мероприятия по подпомагане на творчеството, обучение на авторите писатели и насърчаване на обществените читални, организирани от библиотеките, средствата, получени от използването на изчерпаните книги, които не е могло да бъдат разпределени, понеже не е било възможно техните получатели да бъдат установени или открити преди изтичането на срока, предвиден в последната алинея от член L. 321‑1.
[…]“.
11. Правилата за прилагане на членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle са уредени със спорния декрет.
III – Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
12. Жалбоподателите в главното производство подават жалба, заведена на 2 май 2013 г. в секретариата по съдебни спорове на Conseil d’État, с която искат отмяна на спорния декрет, позовавайки се на превишаване на власт. Те твърдят по-конкретно, че Законът относно изчерпаните книги, който този декрет прилага, е несъвместим с изчерпателно посочените в Директива 2001/29 ограничения и изключения по отношение на правото за разрешаване на възпроизвеждането на защитено от авторско право произведение.
13. Syndicat des écrivains de langue française (SELF) (Професионален съюз на писателите на френски език), сдружението Autour des auteurs и 35 физически лица впоследствие встъпват в подкрепа на жалбоподателите в главното производство.
14. Ответниците в главното производство отхвърлят иска с мотива, че спорният декрет не противоречи на целите на Директива 2001/29, тъй като не създава изключение или ограничение по отношение на изключителното право на възпроизвеждане на произведението по смисъла на тази директива.
15. Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (Френското дружество за защита на интересите на авторите писатели, наричано по-нататък „SOFIA“) встъпва впоследствие в производството, като също иска жалбата да бъде отхвърлена. С постановление на ministre de la Culture et de la Communication от 21 март 2013 г. (JORF № 76 от 30 март 2013 г., стр. 5420) дружеството е лицензирано да упражнява цифровите права по отношение на така наречените „изчерпани“ книги от ХХ век.
16. С решение от 19 декември 2013 г. запитващата юрисдикция сезира Conseil constitutionnel (Конституционен съвет, Франция) с въпрос от първостепенна важност за конституционността на спорния декрет. С решение от 28 февруари 2014 г. същият решава, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle са конституционносъобразни с мотива, че режимът за колективно управление на правата на възпроизвеждане и цифрово представяне на изчерпаните книги, които тези членове уреждат, не води до лишаване от собственост, от една страна, а от друга, че определянето на условията, при които авторите се ползват с тези права, не засягат по непропорционален начин преследваната от законодателя цел от общ интерес.
17. Според Conseil d’État, за да се гарантира възможността да бъде оценено писменото наследство, станало недостъпно за обществеността поради изчерпване в търговската мрежа, със спорния декрет се установяват разпоредби, с които се цели насърчаване на цифровото използване на произведения под формата на книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които не се разпространяват от издател в търговската мрежа и които повече не са издавани в печатен или цифров вид. Conseil d’État отбелязва, че в този случай правото на разрешаване на възпроизвеждането или представянето на тези книги в цифров формат се упражнява — след изтичането на шестмесечен срок, считано от вписването им в общественодостъпна база данни, за която отговаря Националната библиотека на Франция — от дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения, лицензирани за целта от министъра на културата.
18. Conseil d’État пояснява, че авторът на изчерпана книга или издателят, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на същата, може да възрази срещу упражняването на това право до шест месеца от вписването на книгата в базата данни. Освен това според Conseil d’État дори след изтичането на този срок авторът на изчерпана книга може по всяко време да възрази срещу упражняването на правото на възпроизвеждане или на представяне, ако счете, че възпроизвеждането или представянето на книгата може да навреди на честта или репутацията му. Conseil d’État допълва, че от друга страна, авторът на изчерпана книга може по всяко време да реши да отнеме правото на лицензираното дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения да разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат при условията, предвидени в член L. 134‑6 от Code de la propriété intellectuelle.
19. След като отхвърля всички основания на жалбоподателите в главното производство, позовавайки се на различни от членове 2 и 5 от Директива 2001/29 правни норми, запитващата юрисдикция преценява, че отговорът на основанието на жалбоподателите в главното производство, отнасящо се до тези разпоредби, зависи от уточнението дали въпросните разпоредби от Директива 2001/29 допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle да възлага на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.
20. При тези условия Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?“.
IV – Производството пред Съда
21. Писмени становища по преюдициалния въпрос представят г‑н Soulier, г‑жа Doke, SOFIA, френското, германското, италианското и полското правителство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание, проведено на 11 май 2016 г., устни становища изразяват SOFIA, френското, чешкото и полското правителство, както и Комисията.
22. Г‑н Soulier и г‑жа Doke, а също и Комисията изтъкват, че на преюдициалния въпрос трябва да се отговори положително, докато SOFIA, френското, германското и полското правителство считат, че отговорът трябва да бъде отрицателен. Италианското правителство пък предлага да се даде отрицателен отговор с уговорката, че запитващата юрисдикция следва да провери определени обстоятелства. То всъщност предлага запитващата юрисдикция да бъде приканена да провери по-конкретно дали спорната нормативна уредба не засяга по непропорционален начин правата на авторите, като разгледа по-специално разпоредбите ѝ относно предварителното им уведомяване, възможностите, с които разполагат за възразяване и оттегляне, както и за начините за предоставянето им на възнаграждение.
V – Анализ
А – Обхват на преюдициалното запитване
23. С преюдициалното запитване запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали национална нормативна уредба, която възлага на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото да разрешават(4) срещу възнаграждение(5) възпроизвеждането и представянето(6) в цифров формат на така наречените „изчерпани“ книги, е съвместима с член 2, буква а)(7) от Директива 2001/29, в който се урежда изключително право на възпроизвеждане в полза на авторите, и с член 5 от същата директива, с който се разрешава на държавите членки да предвиждат изключения или ограничения по отношение на това право(8).
24. Макар запитващата юрисдикция да се позовава единствено на членове 2 и 5 от Директива 2001/29, също както ищците в главното производство, германското правителство и Комисията смятам, че национална нормативна уредба като разглежданата в главното производство, която при определени обстоятелства разрешава цифровото използване на така наречените „изчерпани“ книги от лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения, трябва да се разгледа въз основа не само на член 2, буква а) от Директива 2001/29(9), но и на член 3, параграф 1, който предвижда за всички автори изключителното право да разрешават или забраняват всяко публично разгласяване на техни произведения.
25. Всъщност използването на цифрова версия на книга по начин, позволяващ обществен достъп, предполага предоставяне на публично разположение и според мен представлява публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29(10).
26. Следователно по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 цифровото използване на защитените от авторско право книги представлява „възпроизвеждане“ и „публично разгласяване“ на произведение, които налагат индивидуално и отделно разрешение от автора(11), освен ако тези действия не попадат в обхвата на предвиденото в член 5 от директивата изключение или ограничение(12).
Б – Член 5 от Директива 2001/29
27. Преди да се произнеса по тълкуването на член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, бих искал да изключа релевантността за решаването на главното производство на член 5 от тази директива и на режима на изключения и ограничения по отношение на залегналите и уредени в членове 2—4 изключителни права.
28. На практика нормативна уредба като разглежданата в главното производство не фигурира(13) сред изключенията и ограниченията, изброени подробно и изчерпателно(14) в член 5 от Директива 2001/29(15).
29. Освен това изключенията и ограниченията са стриктно очертани от член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, предвиждащ те да „се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“(16). Следователно позоваване на изключение по член 5 от директивата е възможно, ако изключението или ограничението по отношение на правото на възпроизвеждане или на публичното разгласяване изпълнява условията, определени в член 5, параграф 5 от Директива 2001(17).
30. Накрая, противно на твърдяното от SOFIA, нито член 5 от Директива 2001/29, нито впрочем някоя друга нейна разпоредба предвижда възможност държавите членки да разширяват обхвата на посочените изключения или ограничения(18).
31. Това би могъл да направи единствено европейският законодател. Също като Комисията считам, че предоставянето на възможност на държавите членки да прилагат други изключения от авторското право, освен предвидените на европейско равнище, би засегнало правната сигурност, която авторското право дава.
В – Обхват на изключителните права за разрешаване или забрана на възпроизвеждането и публичното разгласяване на произведения, уредени с член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29
32. Тъй като в случая е изключено каквото и да било ограничение или изключение по член 5 от Директива 2001/29, остава да се проучи обхватът на изключителните права по членове 2 и 3 от Директива 2001/29, за да се съпостави с нормативната уредба — предмет на преюдициалното запитване.
1. Предварителни бележки
33. От изискванията както за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и на принципа на равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст, също както в случая с членове 2 и 3 от Директива 2001/29, не съдържа никакво изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на смисъла и обхвата ѝ, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза(19).
34. Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част(20). В случая водещата цел на Директива 2001/29 е да осигури висока степен(21) на закрила в полза по-специално на авторите, като им позволи да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, в частност в случаите на възпроизвеждане или публично разгласяване(22).
35. По силата на член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 авторите имат изключителни права да разрешават или забраняват възпроизвеждането или публичното разгласяване на своите произведения(23).
36. Съдът е приел, че разглежданите изключителни права имат превантивен характер и те им позволяват да забранят възпроизвеждането (или публичното съобщаване)(24), което евентуалните ползватели на тяхното произведение могат да имат намерение да осъществят.
37. Следователно по силата на член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 авторът разполага с изключителното право да реши дали и евентуално кога и как да разреши или забрани възпроизвеждането или публичното разгласяване на своето произведение.
2. Изключителни авторски права и национална нормативна уредба като разглежданата в делото по главното производство
а) Изрично предварително съгласие на автора
38. Според мен член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 налагат изричното и предварителното съгласие(25) на автора за всяко възпроизвеждане или публично разгласяване на неговото произведение, включително в цифров формат. Това съгласие(26) е съществено и изключително право за авторите.
39. При липсата на дерогиращо европейско законодателство(27) изричното предварително съгласие на автора за възпроизвеждането или публичното разгласяване на произведението му не може да се отменя, предполага или ограничавано, като се заменя с мълчаливо съгласие(28) или презумпция за прехвърляне, срещу които авторът следва да възрази в определен срок и при условия, предвидени в националното право. Следователно национална нормативна уредба като спорния декрет, с която се заменя изричното предварително съгласие на автора с мълчаливо съгласие или презумпция за съгласие, лишава автора от съществен елемент на неговото право върху интелектуалната собственост.
б) Възможността за възразяване и оттегляне, както и правото на възнаграждение изменят ли обхвата на разглежданите изключителни права?
40. Фактът, че по силата на разглежданата в главното производство национална нормативна уредба авторът разполага с възможност при определени условия да възразява(29) срещу упражняването от SOFIA на правото да разрешава възпроизвеждането и публичното разгласяване на произведението му в цифров формат(30) или да отнема(31) от SOFIA правото да разрешава възпроизвеждането на книга или публичното ѝ разгласяване в цифров формат, не променя с нищо тази констатация(32).
41. Освен това фактът, че авторът получава възнаграждение или обезщетение съгласно националната нормативна уредба(33) за възпроизвеждането или публичното разгласяване на произведението му, не променя с нищо обстоятелството, че изключителните му права са били нарушени.
42. На практика изключителните права по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 включват правото на получаване на съответно възнаграждение за използването на произведенията, но не се ограничават само с него. С оглед на това Съдът вече е приел, че авторското право по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 следва да се разграничава например от правото с компенсаторен характер(34) на артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи, предвидено в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.
в) Липсата на публично разпространение на произведението в търговската мрежа оказва ли влияние върху съдържанието на разглежданите изключителни права?
43. Фактът, че авторът не се възползва пълноценно от своето произведение, тъй като например то не се разпространява публично в търговската мрежа(35), не променя неговите изключителни права да разрешава или забранява възпроизвеждането на своето произведение или неговото публично разгласяване.
44. В това отношение италианското правителство счита, че „при класическата конфигурация на правото на собственост, развила се от поземлената собственост, винаги се е смятало, че законът [може] — отвъд конкретните ограничения, характерни за това право, налагащи, поради висш общ интерес, на собственика да приеме [някои] действия на трети лица, които оказват влияние върху възможността му да се ползва от своя имот — да предвиди случаи, при които правото върху имота се погасява поради неговото неизползване, ако трети лица го използват продуктивно и следователно в полза на обществото. Всъщност, макар собственикът да може по-специално да не използва имота си, без това само по себе си да води до изгубване на правото му на собственост по давност, идеята — че пред собственик, който е загубил интерес от имота си и по този начин го е изключил от цикъла на производство, следва да се предпочете трето лице, което, макар и без правно основание, използва ефективно имота и му позволява да развие икономическия си потенциал — винаги е била приемана с разбиране“.
45. Въз основа на тук приложимите текстове в конкретния случай тази теза не може да бъде приета.
46. Всъщност в Директива 2001/29 не е предвидена никаква санкция или последствие, ако авторът не упражнява или пък упражнява ограничено своите изключителни права по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от нея. Следователно разглежданите изключителни права не се засягат(36), дори техният притежател да не ги „използва“.
47. Освен това Директива 2012/28 също потвърждава това тълкуване.
48. Посочената директива се отнася до някои начини на използване на така наречените „осиротели“ произведения — произведения, защитени от авторското право, носителят на което не е могъл да бъде установен или, ако е бил установен, не е известно местонахождението му. Директивата е приета, защото „[п]ри осиротелите произведения не е възможно получаването на такова предварително съгласие за възпроизвеждане или предоставяне на разположение на обществото“(37).
49. В това отношение член 6, параграф 1 от Директива 2012/28 определя, че държавите членки предвиждат изключение или ограничение на правата за възпроизвеждане и предоставяне на разположение на обществото, предвидени съответно в членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, за да гарантират, че организациите, посочени в член 1, параграф 1(38) от Директива 2012/28, имат право да възпроизвеждат осиротели произведения(39), които са част от техните колекции, по-специално с цел цифровизация, и да ги предоставят на разположение на обществото.
50. Следователно изключението или ограничението по членове 2 и 3 от Директива 2001/29, предвидено в член 6, параграф 1 от Директива 2012/28, е доста ограничено.
51. Освен това член 6, параграф 2 от Директива 2012/28 предвижда, че „[о]рганизациите, посочени в член 1, параграф 1, използват осиротели произведения в съответствие с параграф 1 от настоящия член само за постигане на цели, свързани с тяхното обществено предназначение, по-специално съхранение, реставрация и осигуряване на достъп за културни и образователни цели до произведения и звукозаписи, които са част от техните колекции. Организациите могат да получават приходи в хода на подобно използване само с цел да възстановят разходите си по цифровизацията и предоставянето на разположение на обществото на осиротелите произведения“(40).
52. Считам, че би било парадоксално да се налагат много по-строги изисквания по Директива 2012/28 за възпроизвеждането и публичното разгласяване на осиротяло произведение, отколкото за същия тип използване на така наречените „изчерпани“ книги по силата на национална нормативна уредба като разглежданата в главното производство(41).
53. Всъщност, за разлика от Директива 2012/28, която изисква добросъвестно и надлежно издирване на носителите на права преди използване на произведението, разглежданата национална нормативна уредба не налага никакъв индивидуален подход спрямо автора. Съгласно член L. 134‑3 от Code de la propriété intellectuelle, когато книга е вписана в посочената в член L. 134‑2 база данни, авторът разполага с шест месеца, за да възрази срещу упражняването от SOFIA на правото да разреши възпроизвеждането на произведението му или неговото публично разгласяване в цифров формат. Освен това, докато член 6, параграф 2 от Директива 2012/28 изрично изключва всяко използване с търговска цел на осиротяло произведение, разглежданата в главното производство национална нормативна уредба се отнася до търговското използване на така наречените „изчерпани“ книги.
г) Съждения относно правилата за управление в разглежданата национална нормативна уредба
54. SOFIA(42), френското, германското(43) и полското правителство смятат, че разглежданата в главното производство нормативна уредба не се отнася за закрилата на авторското право и е само начин за управление на някои права, като член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 допускат държавите членки да определят правилата за управление на авторските права.
55. Подобно схващане за авторското право ми се струва в разрез с член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29(44). Всъщност, като предвиждат изключително право за автора да разрешава или забранява възпроизвеждането и публичното разгласяване на произведенията си, посочените разпоредби засягат също и начина, по който авторът упражнява тези права.
56. Макар да е вярно, че Директива 2001/29 не хармонизира и не засяга правилата за управление на авторските права, съществуващи в държавите членки(45), законодателят на Съюза е упражнил своите правомощия в областта на интелектуалната собственост, като е предвидил, че авторът се ползва по принцип от изключителните права да разрешава или забранява възпроизвеждането и публичното разгласяване на своето произведение.
57. При тези обстоятелства държавите членки не могат вече да приемат правила за управление, които да поставят под съмнение правната уредба на Съюза(46), дори целта да е общият интерес(47). Всъщност, преди да се стигне до управление на правата на възпроизвеждане и публично разгласяване, притежателят на изключителните права трябва да е разрешил на орган по управление да ги управлява.
58. От съображения за изчерпателност бих искал да посоча, че намирам потвърждение на горепосоченото и в Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар(48), в която се определят „изисквания, необходими, за да се гарантира правилното функциониране на управлението на авторското право и сродните му права от организациите за колективно управление на авторски права“(49), въпреки че същата не е приложима ratione temporis към спора в главното производство.
59. Член 5 от параграф 2 от Директива 2014/26 предвижда, че „[н]осителите на авторски права имат правото да оправомощават избрана от тях организация за колективно управление на авторски права да управлява правата, категориите права или видовете произведения и други обекти по техен избор, за избрани от тях територии, независимо от държавата членка, чиито граждани са, или държавата членка на пребиваване или установяване на носителя на авторски права или на организацията за колективно управление на авторски права“(50). Нормативна уредба като разглежданата в главното производство противоречи на този член.
60. Освен това от член 5, параграф 7 от Директива 2014/26 ясно следва, че носителят на авторско право трябва да даде „изрично съгласие за всяко право, категория права или вид произведения и други обекти, за чието управление той оправомощава организацията за колективно управление на авторски права“. Посоченият член предвижда също и че „[в]сяко такова съгласие се доказва с писмен документ“.
61. Следователно съгласието е крайъгълният камък за упражняването на изключителните права от автора.
д) Влияние на Меморандума за разбирателство относно основните принципи във връзка с цифровизацията и предоставянето на произведения извън търговско обращение, подписан на 20 септември 2011 г.(51)
62. SOFIA, френското, германското и полското правителство изтъкват накрая, че разглежданата в главното производство нормативна уредба се вписва в контекста на проведена на равнище на Съюза работа, резултатите от която са включени в Меморандум за разбирателство относно основните принципи във връзка с цифровизацията и предоставянето на произведения извън търговско обращение, подписан на 20 септември 2011 г. от сдружения на библиотеки, журналисти, издатели, автори и изпълнители под егидата на Комисията(52), от представители на европейските библиотеки, автори, издатели и дружества за колективно управление (наричан по-нататък „меморандумът“). В меморандума, на който изрично се позовава Директива 2012/28(53), се предвижда възможността за масово цифровизиране на изчерпани в търговската мрежа книги, за да бъде осигурен на обществеността достъп до тях. Текстът предполага също, че съгласието на авторите за колективното управление на съответните права на използване може да бъде допускано, при условие, от една страна, че са положени всички усилия те да бъдат уведомени за това, и от друга страна, че е налице закрила на техните интереси посредством механизми за неприсъединяване или за оттегляне.
63. Съгласно съображение 4 от Директива 2012/28 „[н]астоящата директива не засяга разработваните от държавите членки конкретни решения за преодоляване на свързани с масовата цифровизация по-общи проблеми, като например в случая на така наречените „произведения извън търговско обращение. Тези решения отчитат особеностите на различните видове съдържание и различните ползватели и се основават на консенсус между съответните заинтересовани страни. Посоченият подход е възприет и в [меморандума]. […] Настоящата директива не засяга [меморандума], който призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че договорите на доброволна основа, сключени между ползватели, носители на права и организации за колективно управление на права с цел лицензиране на използването на произведения извън търговско обращение въз основа на принципите, съдържащи се в меморандума, се ползват от необходимата правна сигурност в национален и презграничен контекст“(54).
64. Според мен меморандумът няма правно задължителен характер, който да ограничава обхвата на изключителните права по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а съдържа само покана към Комисията и държавите членки да гарантират правната сигурност на доброволни споразумения(55), сключени между ползвателите, притежателите на права и дружествата за колективно управление на права. В разглежданата национална нормативна уредба обаче изобщо не става дума за „доброволни споразумения“.
VI – Заключение
65. Без да отхвърлям легитимната цел да се върнат към живот забравени книги, като при нужда се използват нови технологии, предлагам на Съда, предвид целите на Директива 2001/29, ясния текст на член 2, буква а) и на член 3, параграф 1 от същата, липсата на изключение от принципа на изричното предварително съгласие, а също и отсъствието на други разпоредби от правото на Съюза в различен от този смисъл, да отговори на поставения от Conseil d’État (Франция) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, която възлага на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, въпреки че позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват“.