Съединени дела C‑344/13 и C‑367/13

Cristiano Blanco
и
Pier Paolo Fabretti

срещу

Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale I di Roma — Ufficio Controlli

(Преюдициални запитвания,
отправени от Commissione tributaria provinciale di Roma)

„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Данъчно законодателство — Доходи от печалби от хазартни игри — Разлика при облагане на печалбите, получени в чужбина, и тези от национални игрални заведения“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 22 октомври 2014 г.

Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, която въвежда различно облагане на печалбите, получени в чужбина, и тези от национални игрални заведения — Недопустимост — Обосноваване — Липса

(членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС)

Членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, според която печалбите от хазартни игри, реализирани в игрални заведения за хазартни игри в други държави членки, се облагат с данък върху дохода, а същите доходи, когато са реализирани в игрални заведения на нейната територия, са освободени от този данък.

Тъй като е явно дискриминационна, такава правна уредба може да бъде обоснована само доколкото преследва цели, отговарящи на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве по смисъла на член 52 ДФЕС и съдържащите се в нея ограничения отговарят на условията за пропорционалност. Тази правна уредба обаче не отговаря на посочените условия, тъй като, що се отнася, от една страна, до целите, свързани с предотвратяването на прането на капитали и с необходимостта да се ограничи изнасянето в чужбина или внасянето в съответната държава членка на капитали, които биха имали неясен произход, органите на тази държава членка не биха могли основателно да предполагат, общо и без да правят разграничение, че установените в друга държава членка организации и образувания извършват престъпна дейност. От друга страна, когато става въпрос за борбата с пристрастяването към игрите, която е свързана със закрилата на общественото здраве, посочената правна уредба не може да гарантира постигането на целта за борба със зависимостта от игрите чрез последователни действия, тъй като освобождаването на печалбите от игралните заведения, разположени на територията на съответната държава членка, може да насърчи потребителите да участват в хазартни игри, които им дават възможност да се ползват от такова освобождаване.

(вж. точки 32, 33, 39, 41, 44 и 46—48 и диспозитива)