Language of document : ECLI:EU:C:2018:10





Определение на Съда (шести състав) от 16 януари 2018 г. — PM

(Дело C604/17)(1)

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност в областта на родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Компетентност на юрисдикция на държава членка да разгледа иск в областта на родителската отговорност, в случай че детето не пребивава на територията на тази държава — Компетентност в областта на задълженията за издръжка — Регламент (ЕО) № 4/2009“

1.      Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Съд на държава членка, компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка — Дете на съпрузите, което има обичайно местопребиваване в друга държава членка по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламента — Компетентност на посочения съд да се произнася по правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето — Липса — Липса на компетентност на съда по членове 9, 10, 12 и 15 от Регламента

(членове 3, 8, 9, 10, 12 и 15 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

(вж. т. 27—29 и 35)

2.      Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на съдебни решения по въпроси, свързани със задължения за издръжка — Регламент № 4/2009 — Компетентност във връзка със задължения за издръжка — Съд, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск — Понятие — Съд на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 — Включване

(член 1, параграф 3, буква д), член 3, член 8, параграф 1 и членове 9, 10, 12 и 15 от Регламент № 2201/2003 на Съвета и член 3, буква г) от Регламент № 4/2009 на Съвета)

(вж. т. 31—33 и 35)

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член 12 от посочения регламент не са изпълнени, като се има предвид и фактът, че и от обстоятелствата по делото в главното производство не следва, че тази компетентност би могла да се основе на членове 9, 10 или 15 от същия регламент. Този съд не отговаря и на условията, предвидени в член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, за да се произнесе по искането за издръжка.


1 ОВ C 22, 22.1.2018 г.