Дело C‑636/11

Karl Berger

срещу

Freistaat Bayern

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht München I)

„Регламент (ЕО) № 178/2002 — Защита на потребителите — Безопасност на храните — Обществена информация — Пускане на пазара на храна, която е негодна за консумация от човека, но не представлява риск за здравето на човека“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 11 април 2013 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Преформулиране на неподходящо формулираните или на изрично непосочените въпроси

(член 267 ДФЕС)

2.        Защита на потребителите — Безопасност на храните — Регламент № 178/2002 — Пускане на пазара на храна, която е негодна за консумация, но не е опасна за здравето на човека — Национална правна уредба, която позволява гражданите да бъдат информирани за името на храната и за това на предприятието, което е отговорно за производството, обработването и разпространението ѝ — Допустимост

(член 10 и член 17, параграф 2, втора алинея от Регламент № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета и член 7 от Регламент № 882/2004)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 31)

2.        Член 10 от Регламент № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните трябва да се тълкува в смисъл, че не е от естество да не допусне национална правна уредба, която позволява в информация, отправена до обществеността, да се посочи името на храната, както и на предприятието, под чието наименование или търговска фирма е произведена, обработена или разпространена храната, при положение че такава храна, без да е вредна за здравето, е негодна за консумация от човека. Член 17, параграф 2, втора алинея от въпросния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че позволява да се предостави информация на обществеността при спазване на изискванията на член 7 от Регламент № 882/2004 относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

(вж. точка 37 и диспозитива)