РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (осми състав)
12 ноември 2008 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за триизмерна марка на Общността — Червено блокче „Lego“ — Абсолютно основание за отказ — Знак, който се състои изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат — Член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 40/94 — Представени доказателства“
По дело T‑270/06
Lego Juris A/S, установено в Billund (Дания), за което се явяват адв. V. von Bomhard, адв. A. Renck и адв. T. Dolde, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явява г‑н D. Botis, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Mega Brands, Inc., установено в Монреал (Канада), за което се явяват адв. P. Cappuyns и адв. C. De Meyer, avocats,
с предмет жалба срещу решение на разширения апелативен състав на СХВП от 10 юли 2006 г. (преписка R 856/2004‑G) относно процедура за обявяване на недействителност между Mega Brands, Inc. и Lego Juris A/S,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (осми състав),
състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑н J. Plingers, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 юни 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 1 април 1996 г. Kirkbi A/S, чийто правоприемник е жалбоподателят Lego Juris A/S, подава заявка за марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, изменен (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е представеният по-долу червен триизмерен знак:
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 9 и клас 28 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 9: „научни, навигационни, геодезични, електрически, фотографски, кинематографски, оптически, теглилни, измервателни, сигнални, контролни (надзорни), за оказване на помощ (животоспасяващи) и учебни апарати и уреди, включени в клас 9; апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ; магнитни носители на данни, записващи дискове; компютърни програми и софтуер, записани; автомати за продажба и механизми за монетни апарати; касови апарати, изчислителни машини, оборудване за обработка на информация и компютри; пожарогасители“,
– клас 28: „игри и играчки; гимнастически и спортни артикули (включени в клас 28); украшения за коледни елхи“.
4 На 19 октомври 1999 г. заявената марка е регистрирана като марка на Общността.
5 На 21 октомври 1999 г. Ritvik Holdings Inc., чийто правоприемник е Mega Brands, Inc., подава искане за обявяване на недействителността на тази регистрация съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 по отношение на „строителните игри“, попадащи в клас 28, поради това че споменатата регистрация противоречи на абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7, параграф 1, буква а), буква д), подточки ii) и iii) и буква е) от този регламент.
6 На 8 декември 2000 г. отделът по заличаването отлага произнасянето на своето решение до обявяването на Решение на Съда от 18 юни 2002 г. по дело Philips (C‑299/99, Recueil, стр. I‑5475, наричано по-нататък „решението по дело Philips“). Производството пред отдела по заличаването е възобновено на 31 юли 2002 г.
7 С Решение от 30 юли 2004 г. отделът по заличаването обявява недействителността на регистрацията по отношение на „строителните игри“, попадащи в клас 28, въз основа на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, като изтъква, че разглежданата марка се състои изключително от формата на стоките, която е необходима за получаването на технически резултат.
8 На 20 септември 2004 г. жалбоподателят обжалва решението на отдела по заличаването към СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94. Разглеждането на тази жалба е възложено на първи апелативен състав.
9 На 15 ноември 2004 г. жалбоподателят иска отвод поради пристрастност на председателя на първи апелативен състав в приложение на член 132, параграф 3 от Регламент № 40/94. С решение R 856/2004‑1 първи апелативен състав решава първоначално избраният председател да бъде заменен с първия му заместник.
10 С факс от 30 септември 2005 г. жалбоподателят иска, от една страна поради сложността на преписката, по отношение на жалбата да се проведе устна процедура в съответствие с член 75, параграф 1 от Регламент № 40/94, а от друга страна, с нея да бъде сезиран разширеният апелативен състав в съответствие с член 130, параграфи 2 и 3 от същия регламент.
11 На 7 март 2006 г. по предложение на председателя на апелативните състави президиумът на апелативните състави препраща преписката на разширения апелативен състав в съответствие с член 1б, параграф 3 от Регламент № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 г. за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към СХВП (ОВ L 28, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221).
12 С Решение от 10 юли 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) разширеният апелативен състав отхвърля искането на жалбоподателя във връзка с провеждането на устна процедура. Той освен това отхвърля жалбата като неоснователна, тъй като приема, че в приложение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 разглежданата марка не е годна за регистрация по отношение на „строителните игри“, попадащи в клас 28.
13 Всъщност разширеният апелативен състав приема в точка 32 и точка 33 от обжалваното решение, че ако марката придобива отличителен характер съгласно предвиденото в член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94, това не съставлява пречка за прилагането на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от този регламент. Той също така отбелязва в точка 34, че член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 предвижда забрана за регистрацията на форми, чиито съществени характеристики отговарят на техническа функция, поради което могат свободно да се използват от всички. В точка 36 апелативният състав приема, че формата не може да избегне действието на забраната, ако съдържа определен незначителен произволен елемент, например цвят. В точка 58 той не приема, че наличието на други форми, които позволяват получаването на същия технически резултат, е относимо. В точка 60 той приема, че терминът „главно“, използван в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, означава, че формата няма друга цел освен получаването на технически резултат и че терминът „необходима“, използван в същата разпоредба, означава, че формата е нужна за получаването на този технически резултат, но че от това не следва, че и други форми не могат да изпълнят същата задача. Освен това в точки 54 и 55 той отбелязва характеристиките на разглежданата форма, които счита за съществени, а в точки 41—63 извършва анализ на тяхната функционалност.
Производство и искания на страните
14 Жалбоподателят подава настоящата жалба на 25 септември 2006 г. в секретариата на Първоинстанционния съд. Встъпилата страна и СХВП представят писмените си отговори съответно на 29 и 30 януари 2007 г.
15 С писмо от 11 юни 2007 г. встъпилата страна иска включване в документите по делото на определение, постановено от германския Федерален трибунал за марките на 2 май 2007 г. С акт от 25 юли 2007 г. председателят на трети състав на Първоинстанционния съд допуска това искане. Жалбоподателят представя своето становище по това определение на 21 август 2007 г. СХВП не представя становище в определения срок.
16 След промяна на съставите на Първоинстанционния съд на 25 септември 2007 г. съдията докладчик е включен в шести състав, на който следователно се разпределя настоящото дело.
17 На 12 ноември 2007 г. жалбоподателят подава искане за включване в материалите по делото на определение на унгарския столичен апелативен съд от 12 юли 2007 г. С акт от 22 ноември 2007 г. председателят на шести състав на Първоинстанционния съд допуска това искане. Встъпилата страна представя своето становище по това определение на 14 декември 2007 г. СХВП не представя становище в определения срок.
18 Тъй като първоначално определеният съдия докладчик е възпрепятстван да действа в това качество, с акт от 9 януари 2008 г. председателят на Първоинстанционния съд определя нов съдия докладчик, включен в осми състав, на който следователно се разпределя настоящото дело.
19 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
20 СХВП и встъпилата страна молят Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По допустимостта на документите, представени за първи път пред Първоинстанционния съд
21 В самото начало следва да се приеме, че позоваването на определенията на германското и унгарското съдилище, подадени съответно от встъпилата страна и от жалбоподателя (вж. точки 15 и 17 по-горе) се прави за първи път пред Първоинстанционния съд.
22 В това отношение следва да се припомни, че целта на жалбата до Първоинстанционния съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на СХВП по смисъла на член 63 от Регламент № 40/94. При това положение задачата на Първоинстанционния съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него. Всъщност допускането на тези доказателства е в противоречие с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав (Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2003 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (Calandre), T‑128/01, Recueil, стр. II‑701, точка 18).
23 Следователно трябва да се посочи, че встъпилата страна и жалбоподателят не могат да се позоват на тези определения в качеството им на доказателствени елементи, свързани с фактите по настоящото дело.
24 Същевременно нито за страните, нито за Първоинстанционния съд съществува пречка при тълкуването на общностното право да се позовават на общностната, националната или международната съдебна практика. Подобна възможност за препращане към решения на национални юрисдикции не се споменава в съдебната практика, припомнена в точка 22 по-горе, тъй като не се твърди, че апелативният състав не е взел предвид факти от определено решение на национална юрисдикция, а че е нарушил разпоредба на Регламент № 40/94 и се позовава на съдебната практика в подкрепа на това правно основание. (Решение на Първоинстанционния съд от 24 ноември 2005 г. по дело Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR И FELICIE), T‑346/04, Recueil, стр. II‑4891, точка 20, Решение на Първоинстанционния съд от 8 декември 2005 г. по дело Castellblanch/СХВ — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, Recueil, стр. II‑5309, точка 16 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2006 г. по дело Vitakraft-Werke Wührmann/СХВП — Johnson’s Veterinary Products (VITACOAT), T‑277/04, Recueil, стр. II‑2211, точка 71).
25 От това следва, че определенията на германското и унгарското съдилище, съответно представени от встъпилата страна и от жалбоподателя, са допустими, доколкото в случая могат да бъдат полезни за целите на тълкуването на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.
По съществото на спора
26 В подкрепа на своята жалба жалбоподателят посочва само едно правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. В рамките на това правно основание се разграничават две части — първата изведена от неправилното тълкуване на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, а втората — от неправилната преценка на предмета на разглежданата марка.
По първата част, изведена от неправилното тълкуване на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
27 Жалбоподателят изтъква, на първо място, че текстът на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 няма за цел да изключи самите функционални форми по отношение на регистрацията като марка, а само знаците, които се състоят „главно“ от формата на стоките, „необходима“ за получаването на технически резултат. Освен това за да се подчини на тази разпоредба, формата трябва да бъде лишена от характеристики, които не са функционални, и не трябва да съществува възможност за промяна на нейния външен облик в неговите отличителни характеристики, без при това формата да загуби своята функционалност.
28 На второ място жалбоподателят подчертава, че съгласно контекста на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 форма, която не попада в обхвата на абсолютните основания за отказ, предвидени от тази разпоредба, трябва да отговаря и на условията, посочени в член 7, параграф 1, букви б)—г) от този регламент. От съдебната практика следвало, че формите на стоките не са годни за регистрация, освен ако са придобили отличителен характер, а това условие се изпълнявало рядко. При това положение не се налагало разширително тълкуване на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, за да се запази общественият интерес от наличие на формите, нито за да се възпрепятства монополизирането на характеристиките на стоките. От това следвало, че тази разпоредба няма за цел нито да запази наличието на формите, нито да възпрепятства възможността от монополизиране на характеристиките на стоките. Нейната цел била само да запази свободни технически решения за конкурентите.
29 На трето място жалбоподателят изтъква, че според Решението по дело Philips член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 няма за цел изключване на функционалните форми per se от защитата, присъща на марките, а само на функционалните форми, чиято защита би създала монопол върху техническите решения или върху полезните характеристики на формата, които потребителят може да търси в стоките на конкурентите. Освен това от Решението по дело Philips следвало, че в рамките на преценката за отличителния характер тази разпоредба няма за цел да възпрепятства регистрацията на форми, които нямат произволно добавен белег без функционална цел. Това заключение също се прилага и спрямо преценката на функционалността.
30 Следователно жалбоподателят счита, че член 7, параграф 1, буква д), ii) от Регламент № 40/94 не възпрепятства възможността всички „промишлени дизайни“ да се ползват от защитата, присъща на марката. Възможна била регистрацията на подобни форми като марки дори ако те се състоят изключително от елементи, които имат функция. Определящо било да се установи дали защитата на марките би създала монопол спрямо технически решения или полезни характеристики на разглежданата форма или пък конкурентите в достатъчна степен имат свободата да прилагат същото техническо решение и да използват същите характеристики. Според жалбоподателя именно констатацията на препращащата юрисдикция за опасността от създаване на монопол във връзка с липсата на алтернативни форми накарала Съда да приеме в Решение по дело Philips, че за конкурентите не са оставени други „технически решения“.
31 Всъщност Съдът не приел в точка 84 от Решение по дело Philips, че всички алтернативни форми са ирелевантни. Той отсъдил, че ако се установи зависимост на „техническия резултат“ единствено от съществените характеристики на една форма, възможността същият резултат да бъде получен чрез други форми при използване на различни „технически решения“ не означава, че формата става годна за регистрация. В действителност съществуването или не на алтернативни форми, които са функционално еквивалентни и които използват същото „техническо решение“, служело като единствен критерий, за да се определи дали от предоставянето на защитата, присъща на марка, ще се получи монопол, което се признавало и от американската доктрина за функционалността.
32 В това отношение жалбоподателят подчертава, че в Решение по дело Philips Съдът използва израза „техническо решение“, за да обозначи целта да се възпрепятства създаването на монопол, докато използва израза „технически резултат“, когато има предвид други форми. Всъщност според жалбоподателя с тези изрази се означават различни понятия, тъй като получаването на определен „технически резултат“ е възможно чрез различни „технически решения“. Така Съдът изключил възможността да се предложат на конкурентите различни технически решения, пораждащи същия резултат, докато наличието на алтернативни форми, прилагащи същото техническо решение, доказвало, че не съществува опасност от монопол.
33 Това разграничение също съответствало на терминологията на патентното право, като изразът „техническо решение“ е синонимен на израза „патентовано изобретение“, който определя обхвата на патентната защита и позволява получаването на „технически резултат“. Според жалбоподателя възможно било и легалното получаване на същия резултат посредством други патентовани изобретения, докато алтернативните форми, които прилагат същото „техническо решение“, биха нарушили този патент. За сметка на това според жалбоподателя тези алтернативни форми не биха нарушили марката, която защитава специфични дизайни на едно и също „техническо решение“, при условие че разликите между дизайните позволяват на потребителите да различават стоките. В този смисъл защитата на марките не пораждала постоянен технически монопол, а позволявала на конкурентите на притежателя на правото върху марката да прилагат същото „техническо решение“.
34 На четвърто място според жалбоподателя историческото тълкуване показва, че Съветът е въвел в текста на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 понятията „главно“ и „необходима“, с цел да се изключи възможността определен конкурент да се възползва от популярността, от която се ползва позната форма със съществено техническо значение, тъй като нейната регистрация не се изключва, ако получаването на този резултат е възможно чрез други форми.
35 СХВП и встъпилата страна смятат, че предложеното от жалбоподателя тълкуване не е съвместимо с Решение по дело Philips, тъй като Съдът е приел, че забраната по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 обхваща всички съществено функционални форми, от които зависи техническият резултат.
Преценка на Първоинстанционния съд
36 По смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 „отказва се регистрацията на […] знаците, които се състоят главно от […] формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат“. Освен това според член 3, параграф 1, буква д), второ тире от първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92, наричана по-нататък „Директивата“) „не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни […] знаци, които се състоят изключително [другаде в текста: „главно“] […] от формата на стоките, която е нужна за постигане [другаде в текста: „получаване“] на технически резултат“.
37 В случая трябва да се посочи, че по същество жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че неправилно тълкува обхвата на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, и по-специално този на използваните термини „главно“ и „необходима“, като изтъква, че наличието на алтернативни форми, които са функционално равнозначни и използват същото техническо решение, е ирелевантно за целите на прилагането на тази разпоредба.
38 В това отношение на първо място следва да се установи, че думата „главно“, която се съдържа както в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, така и в член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директивата, трябва да се разбира в светлината на израза „съществени характеристики, изпълняващи техническа функция“, използван в точки 79, 80 и 83 от Решение по дело Philips. Всъщност от този израз следва, че прибавянето на несъществени характеристики, които нямат техническа функция, не дава възможност формата да избегне приложението на това абсолютно основание за отказ, ако всички съществени характеристики на тази форма отговарят на подобна функция. При това положение разширеният апелативен състав правилно е извършил своя анализ на функционалността на разглежданата форма спрямо характеристиките, които той счита за съществени. Следователно трябва да се установи, че тълкуването на понятието „главно“ е правилно.
39 На второ място, от точки 81 и 83 от Решение по дело Philips следва, че формулировката „необходима за получаването на технически резултат“, която се съдържа както в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, така и в член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директивата, не означава, че това абсолютно основание за отказ се прилага, само когато разглежданата форма е единствената, която позволява получаването на посочения резултат. Всъщност Съдът е постановил в точка 81, че „наличието на други форми, които позволяват получаването на същия технически резултат [не е] от естество да отстрани основанието за отказ“, а в точка 83 — че „регистрацията на определен знак, който се състои от [въпросната] форма, [се изключва] дори ако е възможно получаването на разглеждания технически резултат чрез други форми“. Следователно за да се приложи това абсолютно основание за отказ, е достатъчно съществените характеристики на формата да обединяват техническите характеристики, които в техническо отношение са в състояние да породят и са достатъчни за получаването на предвидения технически резултат, доколкото от тях може да зависи техническият резултат. От това следва, че разширеният апелативен състав не е допуснал грешка, като е изтъкнал, че понятието „необходима“ означава, че формата е нужна за получаването на технически резултат дори ако той може да се постигне чрез други форми.
40 На трето място, следва да се посочи, че обратно на твърдяното от жалбоподателя в точки 81 и 83 от Решение по дело Philips, Съдът отхвърля релевантността на наличието на „други форми, позволяващи получаването на същия технически резултат“, без да разграничава формите, които използват друго „техническо решение“ от тези, които използват същото „техническо решение“.
41 По-нататък, според Съда член 3, параграф 1, буква д) от Директивата има за цел „да избегне възможността предоставената от правото върху марка защита да осигури на притежателя на правото монопол върху […] полезните характеристики на стоката“ и да „възпрепятства възможността предоставената от правото върху марка защита [да се превърне] в пречка за свободното предлагане [от страна на конкурентите] на стоки, включващи […] посочените полезни характеристики в конкуренция с притежателя на марката“ (точка 78 от Решение по дело Philips). Не трябва обаче да се изключи, че полезните характеристики на определена стока, с които според Съда конкурентите също трябва да разполагат, са специфични за определена форма.
42 Освен това Съдът подчертава в точка 80 от Решението по дело Philips, че член 3, параграф 1, буква д) от Директивата „преследва цел от общ интерес, която изисква формата, чиито съществени характеристики отговарят на техническа функция […] да може да бъде свободно използвана от всички“. Тази цел следователно не е насочена само към техническото решение, обхванато от подобна форма, а и към формата и към нейните съществени характеристики. Доколкото трябва да е възможно свободното използване на формата като такава, не може да се приеме разграничението, което жалбоподателят защитава.
43 От всичко изложено дотук следва, че член 7, параграф 1, буква д, подточка ii) от Регламент № 40/94 не допуска регистрацията на всяка форма, състояща се в своите съществени характеристики изключително от формата на стоката, която в техническо отношение е в състояние да породи и е достатъчна за получаването на търсения технически резултат, дори да може резултатът да бъде постигнат чрез други форми, използващи същото или друго техническо решение.
44 Поради това следва да се установи, че разширеният апелативен състав не е тълкувал неправилно член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.
45 Този извод не се поставя под съмнение от другите доводи, изложени от жалбоподателя.
46 Първо, доколкото жалбоподателят твърди, че не се налага разширително тълкуване на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, тъй като формата на дадена стока рядко отговаря на условията, поставени от член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3 от този регламент, следва да се посочи, че тези основания за отказ преследват различни цели и тяхното приложение предполага кумулативното наличие на различни условия. При това положение, както отбелязва Съдът в точка 77 от Решение по дело Philips, всяко от тези условия следва да бъде тълкувано в светлината на общия интерес, залегнал в основата му, а не спрямо вероятните практически последици, които произтичат от приложението на други основания. Следователно този довод трябва да се отхвърли.
47 Второ, що се отнася до сравнението между правото върху марка и патентното право, следва да се установи, че то почива на разграничението между форми, включващи еднакво техническо решение, и такива, които включват други технически решения (вж. точка 33 по-горе). Все пак вече беше установено в точки 40—43 по-горе, че подобно разграничение не може да бъде направено. Следователно този довод също трябва да се отхвърли.
48 Трето, следва да се посочи, че доводът, изведен от генезиса на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, е изложен в производството, довело до постановяване на Решение по дело Philips, без при това да се засяга анализът на Съда, и че той впрочем е отхвърлен от генералния адвокат г‑н Ruiz-Jarabo Colomer в точка 41 от заключението към това решение (Recueil, стр. I‑5478). При това положение този довод трябва да се отхвърли.
49 Предвид всичко изложено първата част от правното основание следва да се отхвърли.
По втората част, изведена от неправилната преценка на предмета на разглежданата марка
50 В рамките на втората част жалбоподателят изтъква по същество три оплаквания: първото, изведено от липсата на установяване на съществените характеристики на разглежданата марка, второто — от грешки в преценката на функционалния характер на съществените характеристики на споменатата марка, а третото — от неправилното взимане предвид на акт на национална юрисдикция. Уместно е първото и второто оплакване да се разгледат заедно.
По първото и второто оплакване, изведени от липсата на установяване на съществените характеристики на разглежданата марка, както и от грешки в преценката на функционалния характер на тези съществени характеристики
– Доводи на страните
51 Що се отнася преди всичко до оплакването, изведено от липсата на установяване на съществените характеристики на разглежданата марка, жалбоподателят първо упреква разширения апелативен състав, че е пропуснал да установи съществените характеристики на разглежданата форма, а именно дизайна и съотношението на кръглите издатини. Той разгледал функционалността на блокчето „Lego“ като цяло, като обхванал елементи, които не произтичат от поисканата защита, като кухата страна и вторичните издатини, въпреки че жалбоподателят е отбелязал, че само специфичната форма на външната повърхност е обхваната от заявката за регистрация. Разширеният апелативен състав по този начин не е отчел факта, че поисканата регистрация би позволила на жалбоподателя да се противопостави на заявки за регистрация, визиращи строителни блокчета, които изглеждат по същия начин, но не и на заявки, визиращи блокчета, които изглеждат по друг начин, независимо дали те прилагат същото техническо решение или не.
52 Второ, жалбоподателят счита, че от решението по дело Philips следва, че съществените характеристики на формата трябва да се определят от гледна точка на съответните потребители, а не от експертите въз основа на чисто технически анализ, тъй като е логично, че първо е необходимо да се идентифицират съществените характеристики на формата, преди да се разгледа дали те обезпечават определена техническа функция.
53 По-нататък жалбоподателят подчертава, че ако съществените характеристики на формата се окажат чисто функционални, ще се появи нежелан монопол върху определена техническа функция. За сметка на това, ако те не се окажат такива, по-специално тъй като могат да бъдат изменени, без да се засяга техническото решение, няма да се приложи член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. Въпреки това, за да бъде годна за регистрация, разглежданата форма освен това трябвало да е придобила отличителен характер, което според жалбоподателя е трудно изпълнимо условие.
54 Трето, жалбоподателят счита, че при установяването на съществените характеристики трябва да се отчитат наличните доказателства относно потребителското възприятие. В случая няколко анкети показват, че що се отнася до горната страна на блокчето „Lego“, значителна част от потребителите разпознават нейния специфичен произход поради дизайна и пропорциите на кръглите издатини. Анкета, проведена в Германия през 1991 г., показвала, че потребителите възприемат функционалните елементи на блокчето „Lego“ и го различават от други строителни блокчета, които могат да изпълняват същите функции поради дизайна на кръглите си издатини. Втора анкета, проведена през 2003 г., потвърждавала, че конфигурацията на кръглите издатини служи като отличителен белег.
55 Четвърто, жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че не е взел предвид представените от него доказателствени елементи, позовавайки се на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94, а тази разпоредба изобщо не била предметът на обсъждане, който се отнасял до член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от този регламент. Разширеният апелативен състав неправилно приел, че от правна гледна точка е възможно едни и същи факти и доказателства да се окажат релевантни в различен контекст.
56 Що се отнася, по-нататък, до оплакването, изведено от грешки в преценката на функционалния характер на съществените характеристики на разглежданата марка, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав не е разгледал функционалността на съществените характеристики на разглежданата форма. Той направил анализ на блокчето „Lego“ като цяло, основавайки се само на експертизите, предложени от встъпилата страна, като отказал да разгледа наличието на алтернативни форми, които използват същото техническо решение, и като неправилно изтълкувал обхвата и значението на по-ранната защита в областта на патентите за преценката на функционалността на определена форма.
57 На първо място, що се отнася до експертизите, жалбоподателят упреква разширения апелативен състав най-напред че се е основал без никакъв критичен анализ на експертизата на г‑н M., предложена и финансирана от встъпилата страна, както и на експертизата на г‑н P. и на г‑н R. Предвид това, че експертизата на г‑н M. визира функционалността на блокчето „Lego“ като цяло, тя обаче била ирелевантна за определянето на функционалността на съществените характеристики на въпросната форма, и по-специално на дизайна на кръглите издатини. По-нататък, според жалбоподателя декларациите на г‑н P. са ирелевантни в случая, тъй като се отнасят до патента Duplo и единствено за „тръби“, разположени от вътрешната страна на блокчетата. Освен това твърдението на г‑н R., според което цилиндричната издатина е в по-голяма степен поливалентна, отколкото шестоъгълната, се прилагало спрямо безкраен брой цилиндрични форми, които имат твърде различен външен вид, а не само спрямо конкретния дизайн на разглежданата марка.
58 Второ, жалбоподателят изтъква, че обратно на твърдението на разширения апелативен състав, той по-специално в редица експертизи отхвърля твърденията на г‑н M. по отношение на функционалността на дизайна на кръглите издатини. Разширеният апелативен състав обаче не споменал тези експертизи, нито представил обяснение за причината, поради която единствено експертизата на г‑н M. трябвало да бъде приета за достоверна и релевантна. Той дори отрекъл наличието на всякакво доказателство относно липсата на функционалност на съществените характеристики на блокчето „Lego“. Жалбоподателят изтъква, че се е позовал на съдебни актове, с които се отрича, че формата на блокчето „Lego“ е продиктувана от определена функция и че е представил седем експертизи, които потвърждават, че дизайнът на кръглите издатини не изпълнява техническа функция, и по-специално тези на г‑н H., г‑н B.-W., г‑н R. и г‑н B. Според него разширеният апелативен състав трябвало да вземе предвид всички тези доказателства и като не го е направил, е нарушил правото на защита на жалбоподателя, а именно неговото право да бъде изслушан.
59 Трето, жалбоподателят счита, че отказът на разширения апелативен състав да вземе предвид експертизите, които му е представил, е довел до неправилна преценка на фактите. Всъщност според жалбоподателя от независимата експертиза на г‑н B.-W. следва, че възприетата от Lego форма на кръглите издатини не е технически необходима, тъй като става дума за една от безбройните възможности, предназначени да обезпечат определено идеално триене между две нови блокчета от една и съща серия след тяхното сглобяване и че съществуват алтернативни техники, благодарение на които е възможно тази функция да бъде също така добре изпълнена. Освен това според жалбоподателя г‑н R. е пояснил, че съществува голям брой различни дизайни на кръгли издатини, които по тяхната производствена цена, качество и сигурност функционално са напълно еквивалентни с тези на блокчето „Lego“ и които дори могат да са съвместими с него. Според жалбоподателя експертизите на г‑н B. и г‑н H. потвърждават функционалната еквивалентност на алтернативните дизайни и показват, че особеният облик на дизайна на блокчето „Lego“ изразява силна идентичност, състояща се преди всичко от кръглите издатини, които са ясно разпознаваеми.
60 На второ място жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че приема за ирелевантни функционално еквивалентните дизайни, които се използват от неговите конкуренти, а те са от значение при определянето дали защитата на определена форма води до монопол върху определено техническо решение. Според жалбоподателя разширеният апелативен състав си противоречи, тъй като потвърждава, че само формите, които са необходими за изпълнението на определена техническа функция, са изключени от защитата, и същевременно приема, че това не означава невъзможност други форми да изпълняват същата техническа функция.
61 В действителност според жалбоподателя единственият начин да се определи дали съществените характеристики на формата са функционални и дали могат да създадат риск от монопол, ако бъдат защитени, е да се разгледат алтернативните дизайни. Всички експерти, в това число и тези, върху чието становище се основава разширеният апелативен състав, следвали този сравнителен подход, по-специално що се отнася до алтернативните дизайни на кръглите издатини. Според жалбоподателя от съдебната практика на апелативен съд в Съединените щати следва, че алтернативните дизайни са релевантни за преценката на функционалността на определена форма.
62 На последно място жалбоподателят счита, че доводът, според който при регистрацията на всички функционално еквивалентни дизайни е възможно получаване на монопол върху определено техническо решение, разкрива, че разширеният апелативен състав не е бил сигурен дали разглежданата марка в действителност ще породи монопол. Освен това според жалбоподателя е възможно този довод да се противопостави на всяка заявка за марка, за която не съществува само ограничен брой възможни комбинации, както например комбинациите между две букви, които при все това са разрешени от СХВП. Освен това жалбоподателят счита за нереалистично да се твърди, че би било „лесно да се регистрират всички възможни форми“, тъй като формата трябва да заобиколи препятствието на останалите абсолютни основания за отказ, което много малко триизмерни знаци преодоляват поради придобиване на отличителен характер.
63 На трето място жалбоподателят счита, че разширеният апелативен състав тълкува неправилно значението на по-ранната патентна защита за преценката на функционалността на формата. Той изтъква, че е възможна защита на един и същ предмет от различни права на интелектуална собственост.
64 Първо, според жалбоподателя разширеният апелативен състав неправилно приема, че според американското право по-ранен патент не служи като безспорно доказателство за функционалност на разгласените характеристики, а че става въпрос за доказателство, което може да бъде отхвърлено при доказване на наличието на функционално еквивалентни дизайни. Освен това тази съдебна практика препращала към характеристики, поискани с патент, а не към разгласените характеристики, както неправилно приема разширеният апелативен състав. На последно място, в европейското право върху марките не съществувала доктрина за функционалността като приложимата в Съединените щати.
65 Второ, жалбоподателят счита, че разширеният апелативен състав неправилно приема, че съществените характеристики на разглежданата марка, кръглите цилиндрични издатини, не са патентноспособно изобретение и че никога не са били патентовани. Според него специфичният механизъм за сглобяване на строителните блокчета не зависи от конкретния дизайн на отворите, който е бил поискан. Това показвало, от една страна, липсата на релевантност на дизайна на кръглите издатини за функционалността на игралното строително блокче, а от друга страна, че по-ранните патенти изобщо не са възпрепятствали трети страни да използват определена специфична форма на кръглите издатини. Разширеният апелативен състав обаче не разгледал фактите и доводите, представени в това отношение от жалбоподателя.
66 Трето, фактът, че „цилиндричните“ издатини са били описани в патентите като съставляващи предпочитано представяне на кръглите издатини, според жалбоподателя не означава, че е невъзможно получаването на техническо решение, освен с такива издатини, нито че дизайнът на кръглите издатини е функционален. Освен това техническият термин „цилиндричен“ се отнася до безкраен брой цилиндрични форми с различен външен вид. В този смисъл в областта на патентите, предоставени за „цилиндрични“ издатини, изобщо не е имало монопол.
67 Четвърто, според жалбоподателя строително блокче със сходен външен вид би могло да наруши правата върху марка на блокчето „Lego“, но не и по-ранен патент, ако прилага различно техническо решение. Обратно, алтернативните форми можели да нарушат по-ранни патенти, но не и разглежданата марка, ако се отличават по своята горна повърхност. От това според жалбоподателя следва, че разглежданата марка не предоставя изключителни права върху техническо решение и не удължава защитата, произтичаща от по-ранни патенти. Фактът, че много конкуренти са пуснали на пазара блокчета с различен външен вид, които прилагат едно и също техническо решение, доказвал, че конкуренцията не страда от изключителните права на жалбоподателя.
68 На четвърто място жалбоподателят подчертава, че не придобива монопол по отношение на определено техническо решение поради защитата на разглежданата форма в качеството ѝ на марка, тъй като е възможно получаване на същото техническо решение чрез неограничен брой различни форми, които могат да се отграничат от потребителите. При това положение не е нужно, за да приложат същото техническо решение, конкурентите да копират формата на блокчето „Lego“, което, доколкото е фактор за популярност, би било икономически примамливо за другите оператори. Подобен икономически интерес обаче според жалбоподателя не се защитава от член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, който не се прилага в случая, тъй като не съществува проблем във връзка с монопол.
69 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
– Преценка на Първоинстанционния съд
70 На първо място, доколкото жалбоподателят изтъква, че определянето на съществените характеристики на разглежданата форма трябва да се извърши от гледна точка на потребителя и че анализът трябва да вземе предвид анкети за потребителите, следва да се посочи, че подобно определяне се извършва в рамките на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 с ясната цел да се позволи разглеждането на функционалността на разглежданата форма. Възприятието на целевия потребител обаче не е релевантно за анализа на функционалността на съществените характеристики на формата. Всъщност целевият потребител може да не разполага с техническите познания, които са необходими за преценка на съществените характеристики на дадена форма, поради което е възможно определени характеристики да са съществени от негова гледна точка, а да не бъдат такива при анализ на функционалността, както и обратното. При това положение следва да се приеме, че съществените характеристики на формата трябва да бъдат обективно определени за целите на прилагане на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 въз основа на нейното графично представяне и евентуалните описания, представени по време на заявяване на марката.
71 Освен това от отбелязаното в предходната точка следва, че жалбоподателят неоснователно упреква разширения апелативен състав, че неправилно е изтълкувал обхвата съответно на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) (относно функционалността на формата) и на член 7, параграф 3 (относно придобития от нея отличителен характер) от Регламент № 40/94, и неоснователно поддържа, че анкетите за потребителите са релевантни и в двата случая.
72 На второ място, жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че е пропуснал да установи съществените характеристики на разглежданата форма и че е разгледал не тази форма, а блокчето „Lego“ като цяло, като е включил в своя анализ невидими елементи като кухата долна страна и вторичните издатини.
73 В това отношение следва да се отбележи, че от съдебната практика следва, че само форма като възпроизведената в точка 2 по-горе трябва да бъде предмет на разглеждане във връзка със заявката за регистрация (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 30 ноември 2005 г. по дело Almdudler-Limonade/СХВП (Форма на бутилка за лимонада), Решение на Първоинстанционния съд по дело T‑12/04, точки 42—45; Решение на Първоинстанционния съд от 17 януари 2006 г. по дело Henkel/СХВП (Квадратна червено-бяла таблетка с кръгло синьо топче по средата), T‑398/04, точка 25 и Решение на Първоинстанционния съд от 31 май 2006 г. по дело De Waele/СХВП (Форма на колбас), T‑15/05, Recueil, стр. II‑1511, точка 36). Всъщност тъй като графичното представяне има за функция да дефинира марката, то самото трябва да бъде пълно с цел ясното и точно определяне на конкретния предмет на защитата, която регистрираната марка предоставя на своя притежател (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 12 декември 2002 г. по дело Sieckmann, C‑273/00, Recueil, стр. I‑11737, точки 48 и 50—52). В случая, като се има предвид, от една страна, че жалбоподателят е описал разглежданата форма по време на подаване на заявката за марка само с помощта на графичното представяне, посочено в точка 2 по-горе, и от друга страна, че всяко последващо описание не може да се вземе предвид (вж. в този смисъл решение по дело Форма на бутилка за лимонада, посочено по-горе, точка 42), именно въз основата само на това представяне трябва да се установят съществените характеристики.
74 От точки 38, 39, 42, 54, 55 и 61—63 от обжалваното решение обаче следва, че разширеният апелативен състав действително е разгледал блокчето „Lego“ като цяло и по-специално е установил в точки 54 и 55 от обжалваното решение разположената от кухата долна страна и вторичните издатини, които не са видими от представянето на разглежданата марка, като част от съществените характеристики, които са предмет на разглеждане.
75 Трябва обаче да се посочи, че този анализ също обхваща всички елементи, които са видими на графичното представяне, включено в точка 2 по-горе, всеки от които според разширения апелативен състав изпълнява конкретни технически функции, по-специално по смисъла на точка 54 от обжалваното решение: височината и диаметъра на първичните кръгли издатини — за силата на сцепление между блокчетата за игра, техният брой — за поливалентността при сглобяване, и тяхното разположение — за конфигурациите на сглобяване, страните — за свързване със страните на други блокчета за получаването на стена, общата форма на строителното блокче, и на последно място, неговия размер, който дава възможност на децата да го държат в ръка. Трябва също да се установи, че няма данни по делото, които да позволяват поставянето под съмнение на точността на установяване на тези характеристики като съставляващи съществени характеристики на разглежданата форма.
76 Впрочем при положение че разширеният апелативен състав правилно е установил всички съществени характеристики на разглежданата форма, това, че той е взел предвид и други характеристики, е без значение за законосъобразността на обжалваното решение.
77 При това положение първото оплакване трябва да се отхвърли.
78 Що се отнася до второто оплакване, следва да се подчертае, че нищо не изключва в рамките на анализа на функционалността на така определените съществени характеристики възможността разширеният апелативен състав да взима предвид някои невидими елементи на блокчето „Lego“ като кухата вътрешна страна и вторичните издатини, както и всеки друг релевантен доказателствен елемент. Разширеният апелативен състав в случая се е позовал в това отношение на по-ранни патенти на жалбоподателя, доколкото последният признава, че те описват функционалните елементи на блокчето „Lego“, както и на експертизите на г‑н M., г‑н P. и г‑н R.
79 В това отношение жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че без критичен анализ е взел предвид експертизата на г‑н M., която освен това се отнасяла до блокчето „Lego“ като цяло. Той също отбелязва, че изявленията на г‑н P. се отнасят до блокчето Duplo, а тези на г‑н R. — до всички цилиндрични форми на кръгли издатини, а не само тези на блокчето „Lego“. Следва обаче да се посочи, че г‑н P. и г‑н R. са изразили мнение относно функционалността на цилиндричните кръгли издатини сами по себе си и че разширеният апелативен състав се е позовал на тези изявления именно с цел да подкрепи своята преценка на функционалността на първичните цилиндрични кръгли издатини на разглежданата форма. Що се отнася до експертизата на г‑н M., тя без съмнение е представена и финансирана от встъпилата страна, но по-ранни патенти потвърждават констатациите на г‑н M., що се отнася до функционалността на характеристиките на блокчето „Lego“, подобно впрочем на представените от жалбоподателя експертизи. По-нататък, фактът, отбелязан от жалбоподателя, че анализите на г‑н M. се отнасят до блокчето „Lego“ като цяло, е без значение, при положение че те обхващат анализ на функционалността на съществените характеристики на разглежданата форма.
80 От изложеното дотук също следва, че доводът на жалбоподателя, според който липсата на функционалност на съществените характеристики на разглежданата форма се доказвала от собствените му експертизи, трябва да се отхвърли. Всъщност становищата на експертите и решенията на националните съдилища, на които се позовава жалбоподателят в подкрепа на довода, че алтернативните форми са релевантни при доказване на липсата на функционалност на знака, според него доказват, че формата на блокчето „Lego“ не е единствената форма, позволяваща получаване на желания резултат, и че следователно не е технически необходима. В точка 42 по-горе обаче беше установено, че преценката на функционалността на дадена форма трябва да се извърши независимо от наличието на други форми, а в точка 39 — че терминът „необходима“ означава, че формата трябва да обединява характеристиките, които са достатъчни в техническо отношение за получаването на разглеждания резултат.
81 Поради това следва също да се отхвърли доводът, изведен от нарушение на правото на изслушване, поради това че разширеният апелативен състав не е взел предвид представените от жалбоподателя експертизи. Всъщност тъй като доводът, следващ от тези експертизи, се основава на неправилното разграничение между форми, обхващащи едно и също техническо решение, и такива, които обхващат други технически решения, разширеният апелативен състав не е бил длъжен да се позове на тези експертизи в обжалваното решение и следователно като не го е сторил, във всеки случай не е нарушил правото на жалбоподателя да бъде изслушан.
82 Предвид гореизложеното следва да се установи, че изводите на разширения апелативен състав по отношение на функционалността на съществените характеристики на разглежданата форма са основателни.
83 Другите доводи на жалбоподателя не поставят под съмнение направените по-горе констатации.
84 Първо, жалбоподателят приема за нереалистичен във връзка с изискванията относно отличителния характер, които следват от съдебната практика, довода на разширения апелативен състав, според който е възможно получаване на монопол върху определено техническо решение чрез регистрацията на всички форми, които използват това решение. Дори да се предположи обаче, че Първоинстанционният съд е трябвало да приеме за нереалистична регистрацията на тези форми, това не би поставило под съмнение констатацията за функционалността на разглежданата форма. При това положение доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли.
85 Второ, наличието или не в американското право на оспоримо доказателство, произтичащо от патент, също трябва да се приеме за ирелевантно. Всъщност като се позовава в точка 40 от обжалваното решение на американската съдебна практика, разширеният апелативен състав не е основал своя анализ на функционалността на блокчето „Lego“ на този неоспорим характер. Той основава своя анализ, извършен в точки 41—63 от обжалваното решение, на Решението по дело Philips и взима предвид в точки 42—48, както и в точки 52 и 53 от обжалваното решение, по-ранните патенти като един измежду много фактори, без да приема, че става дума за неоспоримо доказателство.
86 Трето, следва да се посочи, че доводите, изведени, от една страна, от факта, че патентната защита на определено техническо решение не възпрепятства защита на формата, включваща това решение, от правото върху марките, както и, от друга страна, от различието в обхвата на тези два типа самостоятелна защита, са ирелевантни. Всъщност разширеният апелативен състав признава това фактическо положение в точка 39 от обжалваното решение и по-нататък не се позовава на по-ранни патенти, освен за да докаже функционалния характер на съществените характеристики на блокчето „Lego“.
87 Четвърто, жалбоподателят изтъква, че не е нужно неговите конкуренти, за да приложат същото техническо решение, да копират формата на блокчето „Lego“, и че при липсата на опасност от създаване на монопол член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 не се прилага. Този довод обаче се основава на неправилно разбиране, според което свободното разположение на други форми, включващи същото техническо решение, доказвало липсата на функционалност на разглежданата форма, докато в точка 42 по-горе беше подчертано, че според решението по дело Philips самата функционална форма трябва да бъде на свободно разположение на всички. Следователно този довод трябва да се отхвърли.
88 Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че разширеният апелативен състав е направил основателно заключение относно функционалността на разглежданата форма. Следователно второто оплакване трябва да се отхвърли.
По третото оплакване, изведено от погрешното вземане предвид на акт на национална юрисдикция и от твърдяната пристрастност на обжалваното решение
– Доводи на страните
89 Жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, от една страна, че е взел предвид акт на Върховния съд на Канада, и от друга страна, че е счел за ирелевантно решение на Rechtbank Breda (Окръжен съд Breda, Нидерландия). Според него обаче тези два акта имат отношение към твърдяната функционалност на формата на блокчето „Lego“, постановени са в контекста на нелоялна конкуренция и фалшифициране и имат отношение към сляпо подражание. Единствената разлика помежду им се изразявала във факта, че канадската юрисдикция достига до извод, противоположен на този на нидерландската юрисдикция. Жалбоподателят счита, че селективното взимане предвид от страна на разширения апелативен състав на това решение, както и единствено на експертизите, които са в подкрепа на неговото заключение, доказват пристрастен подход.
90 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
– Преценка на Първоинстанционния съд
91 На първо място, що се отнася до позоваването на разширения апелативен състав на акт на Върховния съд на Канада и на факта, че той не взел предвид решението, постановено в Нидерландия, е достатъчно да се посочи признанието на самия жалбоподател, че актовете на националните юрисдикции са без значение за актовете на апелативните състави на СХВП. Всъщност общностният режим на марките е автономна система и законосъобразността на актовете на апелативните състави се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94 в съответствие с неговото тълкуване от общностния съд (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. по дело Suez/СХВП (Delivering the essentials of life), T‑128/07, непубликувано в Сборника, точка 32 и посочената съдебна практика). Освен това от обжалваното решение следва, че разширеният апелативен състав не е основал своето решение на канадското, а след като е направил извод за функционалността на блокчето „Lego“, е отбелязал, че неговият анализ се потвърждава от съдебната практика на множество национални юрисдикции, в това число и от решението на Върховния съд на Канада.
92 На второ място трябва да се посочи, че жалбоподателят неоснователно упреква разширения апелативен състав в пристрастно отношение. Всъщност, от една страна, разширеният апелативен състав е изложил в точка 65 от обжалваното решение съображенията, поради които е преценил, че постановеното в Нидерландия решение е ирелевантно. От друга страна, от направения в точки 36—49 по-горе анализ следва, че разширеният апелативен състав правилно е приел, че представените от жалбоподателя експертизи не са релевантни, тъй като всичките визират наличието на други форми, обхващащи същото техническо решение. Освен това СХВП правилно отбелязва, че разглежданият случай е бил възложен на разширения апелативен състав, че председателят на първи състав е бил заменен с неговия заместник, след като жалбоподателят е поискал неговия отвод, и че СХВП е предприело различни други мерки, предназначени да гарантират безпристрастността на производството.
93 Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.
94 Предвид всичко гореизложено жалбата трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
95 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Lego Juris A/S да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Dittrich |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 ноември 2008 година.
Подписи