Дело T-39/07

Eni SpA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Пазар на бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Критерии за преценка

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

2.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Свобода на преценка на Комисията

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

3.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Критерии за преценка

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

4.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата

(член 81 ЕО; Съобщение 98/C 9/03 на Комисията)

6.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Много сериозни нарушения

(член 81 ЕО; Съобщение 98/C 9/03 на Комисията)

7.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Понятие

(член 81 ЕО; точка 2 от Съобщение 98/C 9/03 на Комисията)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид

(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      В случай на нарушаване на правилата за конкуренция отговорността за поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменена на дружеството майка, по-конкретно когато, макар и да притежава отделна юридическа личност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението.

В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на общностните правила на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да предположи, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.

(вж. точки 61 и 62)

2.      Вменяването на дружеството майка на отговорността за нарушението на правилата за конкуренция е възможност, предоставена на преценката на Комисията. Единствено фактът, че Комисията е приела в предходната си практика при вземане на решения, че обстоятелствата по дадено дело не обосновават вменяването на поведението на дадено дъщерно дружество на неговото дружество майка, не означава, че тя е длъжна да направи същата преценка в последващо решение.

(вж. точка 64)

3.      Комисията може да презумира, че поради факта на прякото или косвено притежаване на целия капитал на дъщерните му дружества дружество майка упражнява решаващо влияние върху поведението им. Дружеството майка трябва да обори тази презумпция, доказвайки, че посочените дъщерни дружества определят самостоятелно своята търговска политика по начин, че не представляват заедно с него едно икономическо образувание, а следователно и едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

По-специално дружеството майка следва да предостави всяко доказателство относно организационните, икономическите и юридическите връзки между него и неговите дъщерни дружества, с което счита, че може да докаже, че те не представляват едно-единствено икономическо образувание. При своята преценка Общият съд всъщност трябва да отчита всички предоставени му доказателства, чиито характер и значение могат да варират в зависимост от типичните за всеки конкретен случай характеристики.

Във връзка с това не наличието на отношения, свързани с подбудителство, между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито пък на по-силно основание участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно предприятие в гореспоменатия смисъл, дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка в група от дружества. Така, за да се подведе дружеството майка под отговорност за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество, не е необходимо да се доказва, че дружеството майка влияе върху политиката на своето дъщерно дружество в конкретната област, в която е извършено нарушението. По-специално фактът, че дружеството майка играе само ролята на технически и финансов координатор и че предоставя в полза на дъщерните си дружества необходимата финансова помощ, не би могъл да е достатъчен, за да се изключи обстоятелството, че упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерните му дружества, в частност координирайки финансовите инвестиции в групата. Всъщност в контекста на дадена група от дружества дружеството, което координира по-специално финансовите инвестиции в групата, има призванието да обедини участията в различни дружества и задачата да осигури единното ѝ ръководство, в частност посредством този бюджетен контрол.

Освен това доводът, че засегнатата от картела дейност била с относително значение в промишлената политика на групата, не би могъл да докаже, че дружеството майка е предоставило на дъщерните си дружества пълна самостоятелност, за да определят поведението си на пазара.

Фактът, че дружеството майка не притежава пряко, а косвено 100 % от капитала на предприятията, които осъществяват дейност в сектора, засегнат от картела, също не е от естество сам по себе си да докаже, че посоченото дружество майка и неговите дъщерни дружества не образуват едно-единствено икономическо образувание.

(вж. точки 93—95, 97, 98 и 102)

4.      Когато две образувания са част от едно и също икономическо образувание, фактът, че образуванието, което е извършило нарушението на правилата за конкуренция, все още съществува, сам по себе си не е пречка да се санкционира образуванието, на което то е прехвърлило икономическата си дейност. По-специално подобно налагане на санкция е допустимо, когато тези образувания са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, основно са изпълнявали едни и същи търговски указания. При тези условия принципът на личната отговорност допуска санкцията за нарушението, извършено най-напред от едно образувание и продължено впоследствие от картела, на който са прехвърлени съответните икономически дейности, да бъде наложена изцяло на последното образувание.

(вж. точка 117)

5.      Правомощието на Комисията за налагане на глоби на предприятия, които умишлено или поради небрежност нарушават разпоредбите на член 81 ЕО, е едно от средствата, които са ѝ предоставени с цел изпълнение на мисията за надзор, поверена ѝ от общностното право — мисия, която включва задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на принципите, установени в Договора, както и към направляване на поведението на предприятията в тази насока. От това следва, че за да прецени тежестта на нарушението с оглед на определяне на размера на глобата, Комисията трябва да следи за възпиращия характер на взетата от нея мярка, особено във връзка с нарушенията, които имат особено вредоносни последици за целите на Общността.

Това налага адаптиране на размера на глобата, за да се вземе предвид търсеното въздействие върху предприятието, на което тя се налага, така че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — съгласно изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата, и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност. Едно голямо предприятие, което разполага със значителни средства спрямо тези на другите членове на картела, може да осигури по-лесно средствата, необходими за заплащане на глобата му, което обосновава, с оглед на достатъчното възпиращо действие на последната, налагането, именно чрез прилагането на мултипликатор, на глоба, която е пропорционално по-висока от тази, с която се санкционира същото нарушение, извършено от предприятие, което не разполага с подобни средства. По-специално съобразяването на общия оборот на всяко предприятие, което участва в картел, е релевантно за определяне на размера на глобата.

Целта за постигане на възпиращ ефект, която Комисията има право да преследва при определяне на размера на дадена глоба, е насочена към това да гарантира спазване от страна на предприятията на правилата на конкуренцията, установени от Договора за осъществяване на техните дейности в рамките на Общността или в Европейското икономическо пространство. От това следва, че възпиращият коефициент, който може да се включи в изчисляването на глобата, се оценява, като се вземат предвид множество елементи, а не само конкретното положение на разследваното предприятие. Този принцип се прилага по-специално когато Комисията е определила възпиращ мултипликационен коефициент, който се прилага към глобата, наложена на дадено предприятие.

По отношение на прилагането на възпиращ мултипликационен коефициент връзката между, от една страна, мащаба и общите средства на предприятията, и от друга страна, необходимостта да се осигури възпиращо действие на глобата, не може да се оспори. Едно голямо предприятие, което разполага със значителни финансови средства спрямо тези на другите членове на картела, може действително да осигури по-лесно средствата, необходими за заплащане на глобата му.

(вж. точки 133—136 и 146)

6.      От описанието на много сериозните нарушения в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва, че споразумения или съгласувани практики, насочени по-конкретно към определяне на целеви цени или към разпределяне на пазара, могат единствено поради присъщото им естество да бъдат квалифицирани като „много сериозни“, без Комисията да е длъжна да докаже действително въздействие на нарушението върху пазара. Също така хоризонталните ценови картели са част от най-сериозните нарушения на общностното конкурентно право и следователно могат сами по себе си да се квалифицират като много сериозни.

(вж. точка 140)

7.      Точка 2 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, изброява примерно като отегчаващи обстоятелства повторността на нарушението от същия вид, извършвано от същото предприятие. Понятието за повторност на нарушението, както е уредено в някои национални правни системи, означава, че едно лице е извършило нови нарушения, след като е санкционирано за подобни нарушения. Евентуалната повторност на нарушението е един от елементите, които следва да се вземат предвид при анализа на тежестта на конкретното нарушение.

Във връзка с това, когато Комисията взема предвид понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО за целите на прилагане на утежняващото обстоятелство, свързано с повторното нарушение, и приема, че същото предприятие е извършило повторно неправомерно деяние, въпреки че юридическите лица, участвали в разглежданите нарушения, не са едни и същи, тя трябва да представи точни и подробни доказателства в подкрепа на твърдението си.

В този смисъл, когато развитието на структурата и контрола върху съответните дружества е особено сложно, Комисията следва да предостави достатъчно подробна и точно информация за развитието на дружествата, притежавани от съответното предприятие преди нарушението, и да представи всички подробни доказателства, необходими за да се приеме, че дружествата, посочени в обжалваното решение, и дружествата, посочени в предходните решения, образуват едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

(вж. точки 161—163, 166, 167 и 170)

8.      Обстоятелството, че няколко дружества са солидарно отговорни за плащането на глоба, поради това че формират едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, не означава, що се отнася до тавана, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, че задължението на всяко от тях се ограничава до 10 % от оборота, който то е реализирало през последната стопанска година. Всъщност по смисъла на тази разпоредба горната граница от 10 % трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват единното икономическо образувание, действащо като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено сборът от оборотите на съставляващите го дружества може да представлява указание за размера и икономическата мощ на въпросното предприятие.

(вж. точка 177)