Дело C‑74/14
„Eturas“ UAB и др.
срещу
Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba
(Преюдициално запитване,
отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas)
„Преюдициално запитване — Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Туристически агенции, участващи в обща информационна система за предлагане на пътувания — Автоматично ограничение на намаленията при онлайн покупки на пътувания — Съобщение на системния оператор относно посоченото ограничение — Мълчаливо съгласие, което може да се квалифицира като съгласувана практика — Елементи от фактическия състав на споразумението или съгласуваната практика — Преценка на доказателствата и стандарт на доказване — Процесуална автономия на държавите членки — Принцип на ефективност — Презумпция за невиновност“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2016 г.
1. Картели — Съгласувана практика — Доказателство на наличието на съгласувана практика — Обмен на информация между конкуренти — Липса на процесуален ред в правото на Съюза — Приложение на националното право — Условие — Спазване на принципите за равностойност и ефективност —Доказателство, съставено от определен брой улики и съвпадения, свидетелстващи за наличието и продължителността на непрекъснато антиконкурентно поведение
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 2 от Регламент № 1/2003)
2. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Презумпция за използване на информацията с цел определяне на пазарното поведение
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
3. Картели — Участие на предприятие в събрания с антиконкурентна цел — Мълчаливо одобрение без публично дистанциране или съобщаване на компетентните власти, което е достатъчно, за да се привлече отговорността на предприятието
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост
(член 101 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
5. Картели — Съгласувана практика — Обмен на информация между конкуренти — Туристически агенции, участващи в информационната система за предлагане на пътувания — Съобщение на системния оператор, предупреждаващо тези агенции за автоматично ограничение на намаленията при онлайн покупки на пътувания — Презумпция за участие в съгласуваната практика — Възможност за оборване — Приложение на националното право — Недостатъчност на простото изпращане на съобщението като доказателство с оглед на принципа на презумпцията за невиновност
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. В конкурентното право на Съюза, макар член 2 от Регламент № 1/2003 да урежда изрично разпределянето на доказателствената тежест, този регламент не съдържа разпоредби относно по-специфичните процесуални аспекти. Така по-конкретно посоченият регламент не съдържа разпоредба относно принципите, уреждащи преценката на доказателствата или стандарта на доказване в рамките на национално производство по прилагане на член 101 ДФЕС. Това заключение се подкрепя от съображение 5 от Регламент № 1/2003, което предвижда изрично, че този регламент не влияе върху националните правила за стандарт на доказване.
Ако в правото на Съюза не са предвидени правила в тази област, такива трябва да се установят във вътрешния правов ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия.
В този контекст отговорът на въпроса дали самото изпращане на съобщение, предупреждаващо, че отстъпките за продаваните продукти — посредством информационна система, предназначена туристически агенции да продават пътувания на уебсайтовете си — вече ще бъдат ограничени, и когато след разпространяването на това съобщение в разглежданата система са направени необходимите технически изменения за прилагането на тази мярка, може с оглед на всички обстоятелства по случая да представлява достатъчно доказателство, че неговите адресати са знаели или e трябвало да знаят за неговото съдържание, не произтича от понятието „съгласувана практика“ и освен това не е неразделно свързано с него. Всъщност подобен въпрос следва да се разглежда като въпрос, свързан с преценката на доказателствата и със стандарта на доказване, така че съгласно принципа на процесуална автономия и без да се засягат принципите на равностойност и на ефективност, към него намира приложение националното право. В тази връзка принципът на ефективност изисква нарушенията на конкурентното право на Съюза да могат да бъдат доказвани не само с преки доказателства, но и с улики, стига те да са обективни и съвпадащи.
(вж. т. 26 и 30—37)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 27 и 33)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 28)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 38)
5. Член 101, параграф 1 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че когато администраторът на информационна система, предназначена да даде възможност на туристически агенции да продават пътувания на уебсайтовете си, като се използва еднакъв начин на представяне на резервацията, изпрати на тези икономически оператори съобщение в индивидуална електронна комуникационна мрежа, с което ги предупреждава, че отстъпките за продаваните чрез тази система продукти вече ще бъдат ограничени, и когато след разпространяването на това съобщение в разглежданата система са направени необходимите технически изменения за прилагането на тази мярка, може да се презумира, че след като посочените оператори са знаели за изпратеното от системния администратор съобщение, те са участвали в съгласувана практика по смисъла на тази разпоредба, ако не са се разграничили публично от тази практика, не са съобщили за нея на административните органи или не са представили други доказателства, за да оборят тази презумпция, като например доказателства за системното прилагане на отстъпка, надхвърляща разглежданото ограничение.
Въз основа на националната правна уредба относно преценката на доказателствата и стандарта на доказване запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на всички изложени пред нея обстоятелства изпращането на подобно съобщение може да представлява достатъчно доказателство, че адресатите му са знаели за неговото съдържание. Презумпцията за невиновност не допуска запитващата юрисдикция да приеме, че самото изпращане на това съобщение може да представлява достатъчно доказателство, че адресатите му е трябвало да знаят за неговото съдържание.
(вж. т. 39, 40, 41, 43—47 и 50 и диспозитива)