Жалба, подадена на 7 май 2018 г. от Bruno Gollnisch срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 7 март 2018 г. по дело T-624/16, Gollnisch/Парламент

(Дело C-330/18 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bruno Gollnisch (представител: B. Bonnefoy-Claudet, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Искания по отношение на обжалваното съдебно решение:

да се отмени решението на Общия съд от 7 март 2018 г., T-624/16 ,

да се постанови решение по повдигнатите въпроси в съответствие със съдебната практика,

да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

да се заплати на жалбоподателя сумата от 12 500 EUR като разходи в производството по обжалване пред Съда,

да се осъди Парламентът на заплати съдебните разноски.

Искания, изложени в случай, че жалбата бъде уважена:

ако Съдът сметне, че е достатъчно осведомен от материалите по делото, да разгледа въпросите по същество,

да се отмени решението на генералния секретар на Парламента от 1 юли 2016 г., нотификацията и мерките за изпълнение, съдържащи се в писмото на генералния директор на финансите от 6 юли 2016 г. и дебитното известие №°2016-914 от 5 юли 2016 г.,

да се уважат исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство,

в полза на жалбоподателя да се присъди сумата от 20 000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда,

да се осъди Парламентът да заплати всички съдебни разноски.

Искания при условията на евентуалност:

да се спре производството по делото до приключване на наказателните производства, провеждани във Франция,

да се спре изпълнението на решението на генералния секретар за този период и удържаните на това основание суми да се възстановят изцяло на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

1. Първо основание — липса на компетентност на генералния секретар и нарушение на член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента.

Обжалваното съдебно решение признава на генералния секретар компетентност да вземе решение, с което еднолично да обяви наличието на недължимо получена сума, докато съгласно по-ранната съдебна практика той има компетентност само да извършва разследване, да прави предложение и да осигурява изпълнението

2. Второ основание — неспазване на принципите „una via electa“ и „гражданското производство се спира до приключване на наказателното“.

В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че посоченият принцип следва от националното, а не от европейското право, и че случаят изобщо няма наказателноправен аспект.

3. Трето основание — нарушение на правото на защита.

В обжалваното съдебно решение 1) не е зачетено основното право на жалбоподателя да бъде изслушан, тъй като той е бил изцяло лишен от него в хода на производството 2) е потвърдена квалификацията, която администрацията на Парламента е дала в смисъл на обикновени подозрения, при положение че става въпрос за оплаквания, при това неоснователни, изложени срещу жалбоподателя в хода на посоченото производство, и че тези оплаквания са противоречиви и неточни, което представлява непреодолима пречка за надлежното подготвяне на защитата 3) не са взети предвид последиците от мълчанието на администрацията при размяната на писма с жалбоподателя, който ѝ е отправил въпроси за точното естество на поисканите от него доказателства за работата на неговия сътрудник.

4. Четвърто основание — дискриминационно третиране и fumus persecutionis, както и незаконосъобразно разместване на тежестта на доказване.

В обжалваното съдебно решение не е възприета квалификацията на съответните индиции като дискриминационно третиране или fumus persecutionis, и е изключена възможността да се приложи по аналогия съдебната практика, на която се е позовавал жалбоподателят, за случаите на политическа дискриминация.

5. Пето основание — непълнота на мотивите и нарушение на член 41 от Хартата на основните права.

В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че междинните документи в процедурата по връщане на недължимо получени суми нямат правна стойност по отношение на валидността на тази процедура, нито спрямо окончателния акт. Следователно в обжалваното решение не са направени изводи въз основа на факта, че като тази непоследователност на мотивите, така и мълчанието на администрацията по исканията на жалбоподателя да получи уточнения, не са му позволили да разбере как следва да докаже липсата на нарушение.

6. Шесто основание — нарушение на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.

В обжалваното съдебно решение е прието, че необходимостта за депутат да съхранява доказателства за работата на своите сътрудници няма обратно действие, нито е обвързваща.

7. Седмо основание — неправилна квалификация на доказателствата, изопачаване на фактите и противоречиви мотиви.

В обжалваното съдебно решение е развита едностранно, a posteriori, без правно основание и несъгласувано, теория за признатите и допустими доказателствени средства за работата на сътрудника, неоснователно не са приети представените от жалбоподателя доказателствени средства и той е упрекнат за това, че не е представил нови в рамките на производството.

8. Осмо основание — нарушение на принципа на пропорционалност

В обжалваното решение е прието, от една страна, че мерките за прилагане не оставят никаква свобода на преценка на генералния секретар при вземането на решение и, от друга, че жалбоподателят не е изложил достатъчно доводи срещу мерките за прилагане или срещу текстовете, на които те се основават.

____________