Language of document : ECLI:EU:T:2018:445

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

12 юли 2018 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на електрически кабели — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Единно продължено нарушение — Отговорност за нарушението — Презумпция — Грешка в преценката — Презумпция за невиновност — Правна сигурност — Принцип на лична отговорност — Правомощие за пълен съдебен контрол“

По дело T‑419/14

The Goldman Sachs Group, Inc., установено в Ню Йорк (Съединени американски щати), за което се явяват W. Deselaers, J. Koponen и A. Mangiaracina, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват C. Giolito, L. Malferrari, H. van Vliet и J. Norris-Usher, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Prysmian SpA, установено в Милано (Италия),

Prysmian Cavi e Sistemi Srl, установено в Милано,

за които се явяват C. Tesauro, F. Russo и L. Armati, адвокати,

встъпили страни,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС, от една страна, за отмяна на Решение C (2014) 2139 окончателен на Комисията от 2 април 2014 г. относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за [ЕИП] (дело AT.39610 — Електрически кабели) в частта, в която се отнася до жалбоподателя, и от друга страна, за намаляване на размера наложената му глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, M. Кънчева (докладчик) и R. Barents, съдии,

секретар: L. Grzegorczyk, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 март 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1.      Жалбоподателят и съответният сектор

1        Жалбоподателят, The Goldman Sachs Group, Inc., е американско дружество, което действа като търговска банка и инвестиционно дружество на основните световни финансови пазари. От 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г. то е непряко дружество майка — чрез фондове „GS Capital Partners V“ (наричани по-нататък „фондове „GSCP V“) и други дружества посредници — на Prysmian SpA, както и на изцяло притежаваното от последното дъщерно дружество, Prysmian Cavi e Sistemi Srl (наричано по-нататък „PrysmianCS“), първоначално Pirelli Cavi e Sistemi Energia SpA, а впоследствие Prysmian Cavi e Sistemi Energia Srl. Prysmian и Prysmian CS образуват общо групата Prysmian, световен лидер в сектора на подводните и подземните електрически кабели.

2        Подводните и подземните електрически кабели се използват съответно под водата и под земята за преноса и разпределянето на електроенергия. Те се подразделят на три категории: с ниско напрежение, със средно напрежение и с високо и много високо напрежение. В повечето случаи електрическите кабели с високо и много високо напрежение се продават като част от проекти. Тези проекти представляват съчетание от електрически кабели и необходимото допълнително оборудване, инсталации и услуги. Електрическите кабели с високо и много високо напрежение се продават в целия свят на големи оператори на национални мрежи и на други електроенергийни предприятия предимно в рамките на обществени поръчки.

2.      Административното производство

3        С писмо от 17 октомври 2008 г. шведското дружество ABB AB прави пред Комисията на Европейските общности редица изявления и предоставя редица документи относно ограничителни търговски практики в сектора на производството и доставката на подземни и подводни електрически кабели. Тези изявления и документи са предоставени в рамките на искане за освобождаване от глоба съгласно Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ С 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер“).

4        В отговор на изявленията на ABB от 28 януари до 3 февруари 2009 г. Комисията извършва проверки в помещенията на Prysmian и на Prysmian Cavi e Sistemi Energia, както и на други европейски дружества, а именно Nexans SA и Nexans France SAS.

5        На 2 февруари 2009 г. японските дружества Sumitomo Electric Industries Ltd, Hitachi Ltd и Cable J‑Power Systems Corp. подават съвместно искане за освобождаване от глоба на основание на точка 14 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, а при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобите на основание на точка 27 от това известие. Впоследствие те правят и устни изявления пред Комисията и предоставят документи.

6        В хода на разследването Комисията изпраща на предприятия от сектора за производство и доставка на подземни и подводни електрически кабели множество искания за информация съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), и точка 12 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер.

7        На 30 юни 2011 г. Комисията образува производство и приема изложение на възраженията срещу следните юридически лица: Nexans France, Nexans, Pirelli & C. SpA, Prysmian Cavi e Sistemi Energia, Prysmian, Sumitomo Electric Industries, Hitachi Cable, J‑Power Systems, Furukawa Electric Co. Ltd, Fujikura Ltd, Viscas Corp., SWCC Showa Holdings Co. Ltd, Mitsubishi Cable Industries Ltd, Exsym Corp., ABB, ABB Ltd, Brugg Kabel AG, Kabelwerke Brugg AG Holding, nkt cables GmbH, NKT Holding A/S, Silec Cable SAS, Grupo General Cable Sistemas, SA, Safran SA, General Cable Corp., LS Cable & System Ltd, Taihan Electric Wire Co. Ltd и жалбоподателя.

8        От 11 до 18 юни 2012 г. всички адресати на изложението на възраженията, с изключение на Furukawa Electric, участват в административно изслушване пред Комисията.

9        С решения от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия (T‑135/09, EU:T:2012:596), и от 14 ноември 2012 г., Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi Energia/Комисия (T‑140/09, непубликувано, EU:T:2012:597), Общият съд отменя частично решенията за проверка, адресирани, от една страна, до Nexans и Nexans France, и от друга, до Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi Energia, доколкото тези решения се отнасят до електрическите кабели — различни от подводните и подземните електрически кабели с високо напрежение — и свързаните с тях материали и отхвърля жалбите в останалата им част. На 24 януари 2013 г. Nexans и Nexans France обжалват първото от тези съдебни решения. С решение от 25 юни 2014 г., Nexans и Nexans France/Комисия (C‑37/13 P, EU:C:2014:2030), Съдът отхвърля жалбата.

10      На 2 април 2013 г. Комисията приема Решение C (2014) 2139 окончателен относно производството по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за [ЕИП] (дело AT.39610 — Електрически кабели) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

3.      Обжалваното решение

1.      Разглежданото нарушение

11      Член 1 от обжалваното решение гласи, че няколко предприятия са участвали през различни периоди от време в единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС в „сектора на подводните и/или подземните електрически кабели с (много) високо напрежение“. По същество Комисията констатира, че от февруари 1999 г. до края на януари 2009 г. основните европейски, японски и южнокорейски производители на подводни и подземни електрически кабели са участвали в мрежа от многостранни и двустранни срещи и са установявали контакти с цел ограничаване на конкуренцията в областта на проектите за подземни и подводни електрически кабели с (много) високо напрежение в конкретни региони, като са си разпределили пазарите и клиентите и по този начин са нарушили нормалния конкурентен процес (съображения 10—13 и 66 от посоченото решение).

12      В обжалваното решение Комисията приема, че картелът има две основни конфигурации, които съставляват едно цяло. По-специално според Комисията картелът се състои от две части, а именно от:

–        „картелна конфигурация А/R“, която обединява европейските предприятия, наричани общо „членове R“, японските предприятия, обозначени като „членове А“, и южнокорейските предприятия, обозначени като „членове К“. Тази конфигурация позволява разпределянето на територии и клиенти между европейските, японските и южнокорейските производители. Това разпределяне се извършва въз основа на споразумението за „национална територия“, по силата на което японските и южнокорейските производители не се конкурират за проекти на „националната територия“ на европейските производители, а последните се ангажират да стоят настрани от пазарите на Япония и Южна Корея. Освен това се извършва разпределяне на проекти и в „износните територии“, а именно останалия свят, с изключение по-специално на Съединените щати, като за определен период от време се спазва „квотата 60/40“, което означава, че 60 % от проектите са запазени за европейските производители, а 40 % остават за азиатските производители;

–        „европейска картелна конфигурация“, която включва разпределянето на територии и клиенти между европейските производители за проекти, които трябва да се реализират на европейската „национална територия“, или за проекти, които са разпределени на европейските производители (вж. т. 3.3 от обжалваното решение и по-специално съображения 73 и 74 от това решение).

13      Комисията констатира, че участниците в картела са предвидили задължения за докладване на данни с цел проследяване на изпълнението на споразуменията за разпределяне (съображения 94—106 и 111—115 от обжалваното решение).

14      Като отчита ролята на различните участници в картела в привеждането му в действие, Комисията ги класира в три групи. Най-напред тя определя твърдото ядро на картела, към което принадлежат, от една страна, европейските предприятия Nexans France, предприятията, дъщерни дружества на Pirelli & C., по-рано Pirelli SpA, участвали впоследствие в картела, и Prysmian Cavi e Sistemi Energia, и от друга страна, японските предприятия Furukawa Electric Co., Fujikura и съвместното им предприятие Viscas, както и Sumitomo Electric Industries, Hitachi Cable и съвместното им предприятие J‑Power Systems (съображения 545—561 от обжалваното решение). По-нататък тя определя група от предприятия, които не са част от твърдото ядро, но които все пак не могат да се считат за маргинални участници в картела, и класира в тази група ABB, Exsym, Brugg Kabel и образуванието, съставено от Sagem SA, Safran и Silec Cable (съображения 562—575 от посоченото решение). Накрая тя приема, че Mitsubishi Cable Industries, SWCC Showa Holdings, LS Cable & System, Taihan Electric Wire. и nkt cables са маргинални участници в картела (съображения 576—594 от това решение).

2.      Отговорността на жалбоподателя

15      Отговорността на жалбоподателя е ангажирана поради упражняването на решаващо влияние в качеството му на дружество майка на Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi Energia в периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г.

16      По-конкретно, първо, въз основа на принципите, установени от съдебната практика на Европейския съюз, Комисията презюмира, че Prysmian е упражнявало решаващо влияние върху пазарното поведение на Prysmian Cavi e Sistemi Energia най-малко в периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г., а жалбоподателят е упражнявал решаващо влияние върху пазарното поведение на Prysmian и на Prysmian Cavi e Sistemi Energia най-малко в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г. (съображение 782 от обжалваното решение).

17      Второ, след анализ на икономическите, организационните и юридическите връзки на жалбоподателя с неговите дъщерни дружества Комисията стига до извода, че той действително е упражнявал решаващо влияние върху пазарното поведение на Prysmian и на Prysmian Cavi e Sistemi Energia най-малко в периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г. (съображение 783 от обжалваното решение).

3.      Наложената глоба

18      С член 2, буква е) от обжалваното решение се налага глоба на жалбоподателя в размер на 37 303 000 EUR, „съвместно и солидарно“ с PrysmianCS и Prysmian, за участието му в картела в периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г.

19      За изчисляване на размера на глобите Комисията прилага член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003 и методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на [посочения член] (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките за определяне на размера на глобите от 2006 г.“).

20      На първо място, що се отнася до основния размер на глобите, след като определя релевантната стойност на продажбите в съответствие с точка 18 от Насоките за определяне на размера на глобите от 2006 г. (съображения 963—994 от обжалваното решение), Комисията определя дела от стойността на продажбите, който отразява тежестта на нарушението, в съответствие с точки 22 и 23 от посочените насоки. В това отношение тя приема, че по естеството си нарушението спада към най-тежките ограничения на конкуренцията, което обосновава налагането на ставка за тежест от 15 %. Освен това Комисията увеличава коефициента за тежест с 2 % за всички адресати на основание на общия пазарен дял и почти световния географски обхват на картела, който обхваща по-специално цялата територия на Европейското икономическо пространство (ЕИП). От друга страна, тя приема, че поведението на европейските предприятия засяга конкуренцията в по-голяма степен отколкото това на останалите предприятия, тъй като, освен че са участвали в „картелна конфигурация А/R“, европейските предприятия са разпределяли помежду си и проектите за електрически кабели в рамките на „европейската картелна конфигурация“. По тази причина Комисията определя дела от стойността на продажбите, който трябва да се приложи с оглед на тежестта на нарушението, на 19 % за европейските производители и на 17 % за останалите предприятия (съображения 997—1010 от посоченото решение).

21      Що се отнася до мултипликационния коефициент за продължителността на нарушението, Комисията прилага коефициент 3,5 по отношение на жалбоподателя за периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г. Освен това тя включва в основния размер на глобата допълнителна сума, а именно входна такса, в размер на 19 % от стойността на продажбите. (съображения 1011—1016 от обжалваното решение).

22      На второ място, що се отнася до коригирането на основния размер на глобите, Комисията не установява утежняващи обстоятелства, които могат да окажат влияние върху основния размер на глобата, определено за всеки от участниците в картела, с изключение на ABB. Що се отнася до смекчаващите обстоятелства обаче, тя решава да отрази в размера на глобите степента на участие на различните предприятия в прилагането на картела. Така тя намалява с 10 % основния размер на глобата, която трябва да се наложи на маргиналните участници в картела, и с 5 % основния размер на глобата, която трябва да се наложи на предприятията, чието участие в картела е със среден интензитет. Освен това тя предоставя на Mitsubishi Cable Industries, на SWCC Showa Holdings (за периода преди създаването на Exsym), на LS Cable & System и на Taihan Electric Wire допълнително намаление от 1 %, поради това че не са знаели за определени аспекти на единното продължено нарушение и не носят отговорност за тези аспекти. На предприятията, които участват в твърдото ядро на картела, включително на жалбоподателя обаче не е предоставено никакво намаление на основния размер на глобата (съображения 1017—1020 и 1033 от обжалваното решение). От друга страна, в приложение на Насоките за определяне на размера на глобите от 2006 г. Комисията намалява допълнително размера на глобата, наложена на Mitsubishi Cable, с 3 % поради ефективното му сътрудничество извън рамките на Известието за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (съображение 1041 от посоченото решение).

II.    Производството и исканията на страните

23      На 17 юни 2014 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.

24      С молби, подадени в секретариата на Общия съд, съответно на 2 и 11 октомври 2014 г., Prysmian и PrysmianCS, от една страна, и European Private Equity and Venture Capital Association (Европейска асоциация за дялов и рисков капитал), от друга страна, искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

25      С определения от 25 юни 2015 г. председателят на осми състав на Общия съд (предходен състав), от една страна, разрешава встъпването на Prysmian и PrysmianCS — встъпилите страни, и разпорежда да им бъдат изпратени неповерителните версии на писмените защити на жалбоподателя и на Комисията. От друга страна, Общият съд отхвърля искането за встъпване на European Private Equity and Venture Capital Association.

26      Встъпилите страни представят писменото си становище при встъпване на 29 октомври 2015 г. С писма, съответно от 14 януари и 5 февруари 2016 г., Комисията и жалбоподателят представят становищата си по писмените становища при встъпване на встъпилите страни.

27      С определение от 14 септември 2016 г. председателят на осми състав на Общия съд (предходен състав) уважава частично исканията за поверително третиране на жалбоподателя и на Комисията в частта, в която встъпилите страни са възразили срещу тези искания.

28      След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав (нов състав), на който съответно е разпределено настоящото дело.

29      По предложение на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 март 2017 г.

30      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени изцяло или частично членове 1—4 от обжалваното решение, доколкото се отнасят до него,

–        да намали размера на наложената му с член 2 от посоченото решение глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

31      Комисията, подпомагана от встъпилите страни, моли Общия съд:

–        да отхвърли всички искания на жалбоподателя,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

32      В жалбата жалбоподателят отправя както искане за частична отмяна на обжалваното решение, така и искане за намаляване на размера на наложената му глоба.

1.      По искането за отмяна

33      В подкрепа на искането за отмяна жалбоподателят посочва пет основания. Първото основание е изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от явна грешка в преценката по отношение на извода на Комисията, че жалбоподателят носи отговорност за нарушенията, извършени от встъпилите страни. Второто основание е изведено от нарушение на член 2 от Регламент № 1/2003, от липсата на достатъчно доказателства и от нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС. Третото основание е изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от нарушение на принципа на лична отговорност и на презумпцията за невиновност. Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от явна грешка в преценката и от нарушение на принципите на правна сигурност и на индивидуализиране на наказанията. Петото основание е изведено от нарушение на правото на защита.

1.      По първото основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката

34      Жалбоподателят упреква Комисията, че e счела, че той носи солидарна отговорност за заплащането на глобата, наложена за нарушението, извършено от встъпилите страни в периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г. По същество жалбоподателят оспорва изложенитe в точки 15—17 по-горе изводи на Комисията, а именно, първо, че може да се презюмира, че той е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г., и второ, че анализът на икономическите, организационните и юридическите връзки между жалбоподателя и встъпилите страни във всички случаи показва наличието на такова влияние през целия период, през който жалбоподателят е притежавал дялово участие в групата Prysmian.

35      Жалбоподателят разделя първото основание на три части. В първата част той посочва, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, като е презюмирала, че той действително е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г. Във втората част жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че при всички положения той е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни през целия период, през който е притежавал дялово участие в тях. В третата част жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като по същество е приела, че той не е обикновен финансов инвеститор.

1)      По първата част, свързана с прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г.

36      Най-напред жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала грешка, като е презюмирала, че той е упражнявал решаващо влияние, тъй като дяловото му участие в Prysmian чрез фондове „GSCP V“ и други дружества посредници е било значително по-малко от 100 % през по-голямата част от периода на инвестицията му. В това отношение жалбоподателят посочва, че до 3 май 2007 г., датата, на която акциите на Prysmian са били предложени чрез първично публично предлагане на миланската фондова борса (наричана по-нататък „датата на ППП“), дяловото му участие в Prysmian, с изключение на период от 41 дни, е било едва между 91,1 % и 84,4 %. Според жалбоподателя Комисията никога не е прилагала презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в случаите, когато действителното дялово участие е под 93 %.

37      По-нататък жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала грешка, като е приложила презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние по отношение на правата на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, а не по отношение на капитала на последното дружество. Според него този подход е безпрецедентен в практиката по вземане на решения на Комисията и не се подкрепя от съдебната практика на Съюза. Освен това жалбоподателят изтъква по същество, че притежаването на всички права на глас, произтичащи от акциите на дадено дружество, не е равнозначно на притежаването на целия капитал на това дружество.

38      Освен това жалбоподателят упреква Комисията, че не е отчела надлежно нито обстоятелството, че той е прехвърлил дялове в Prysmian на Apollo Investment Corp. (наричано по-нататък „Apollo“), нито обстоятелството, че е прехвърлил дялове в Prysmian на ръководния екип на това дружество. Според него тези прехвърляния по същество показват, че той не е могъл да упражнява всички права на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, както е приела Комисията в обжалваното решение.

39      Накрая жалбоподателят твърди, че дори да се предположи, че Комисията е могла да приложи спрямо него презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в периода преди датата на ППП, той е представил достатъчно доказателства, за да обори тази презумпция.

40      Комисията и встъпилите страни оспорват тези доводи.

41      В рамките на първата част от първото основание жалбоподателят по същество излага две оплаквания, изведени, от една страна, от това, че Комисията неправилно е приложила презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, за да приеме, че той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества, за периода от 29 юли 2005 г. до датата на ППП, и от друга страна, от това, че Комисията погрешно е счела, че той не е успял да обори тази презумпция.

1)      По първото оплакване, изведено от прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г.

42      От постоянната съдебна практика следва, че дружеството майка може да носи отговорност за неправомерното поведение на дъщерно дружество, по-специално когато, макар да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно пазарното си поведение, а по същество изпълнява указанията, които му дава дружеството майка, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 58 и цитираната съдебна практика).

43      Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие по смисъла на този член, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 59 и цитираната съдебна практика).

44      Постоянна съдебна практика е също, че в особения случай, когато дружество майка притежава изцяло капитала на свое дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка действително упражнява такова решаващо влияние (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 60 и цитираната съдебна практика).

45      При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да презюмира, че последното упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. След това Комисията ще може да приеме, че дружеството майка отговаря солидарно за заплащането на наложената на дъщерното му дружество глоба, освен ако това дружество майка, в чиято тежест е да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 61 и цитираната съдебна практика).

46      Накрая трябва да се припомни, че в особения случай, когато дружество майка притежава изцяло капитала на междинно дружество, което на свой ред притежава целия капитал на дъщерно дружество от неговата група, извършило нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, също е налице оборима презумпция, че това дружество упражнява решаващо влияние върху поведението на междинното дружество, а непряко — посредством последното — и върху поведението на посоченото дъщерно дружество (вж. в този смисъл решение от 8 май 2013 г., Eni/Комисия, C‑508/11 P, EU:C:2013:289, т. 48 и цитираната съдебна практика).

47      В случая е безспорно, че Комисията е приложила презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, въпреки факта че жалбоподателят не е притежавал изцяло капитала на Prysmian през целия период от 29 юли 2005 г. до датата на ППП. Всъщност безспорно е, че както се посочва в съображения 739—747 от обжалваното решение, макар първоначално жалбоподателят да е притежавал изцяло посочения капитал, малко след това дяловото му участие в този капитал постепенно е намаляло в резултат на прехвърлянето на дялове в полза на Apollo на 7 септември 2005 г., от една страна, и на прехвърлянето на дялове в полза на ръководния екип на Prysmian на 21 юли 2006 г., от друга страна. Следователно жалбоподателят правилно е посочил в писменото си становище, че с изключение на период от 41 дни, дяловото му участие в този капитал преди датата на ППП е било между 91,1 % и 84,4 %.

48      Както обаче е видно от съображения 748—754 от обжалваното решение, Комисията не е основала прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние на размера на дяловото участие на жалбоподателя в капитала на Prysmian, а на факта, че въпреки прехвърлянето на някои дялове жалбоподателят е контролирал всички права на глас, произтичащи от акциите на посоченото дружество, което според Комисията го поставя в сходно положение с това на едноличен и изключителен собственик на групата Prysmian.

49      В това отношение, на първо място, що се отнася до въпроса дали презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние може да се приложи при тези обстоятелства, следва да се посочи, че всъщност според постоянната съдебна практика Комисията има право да прибегне до посочената презумпция, когато дружеството майка се намира в сходно положение с това на изключителен собственик от гледна точка на правото си да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2011 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия, T‑206/06, непубликувано, EU:T:2011:250, т. 56, от 12 декември 2014 г., Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия, T‑562/08, непубликувано, EU:T:2014:1078, т. 42 и от 15 юли 2015 г., Socitrel и Companhia Previdente/Комисия, T‑413/10 и T‑414/10, EU:T:2015:500, т. 204).

50      Ето защо следва да се приеме, че както по същество отбелязва Комисията в съображение 754 от обжалваното решение, когато дружество майка притежава всички права на глас, произтичащи от акциите на неговото дъщерно дружество, особено в съчетание със силно мажоритарно дялово участие в капитала на посоченото дъщерно дружество, както в настоящия случай, това дружество майка се намира в сходно положение с това на изключителен собственик на посоченото дъщерно дружество, така че дружеството майка е в състояние да определя икономическата и търговска стратегия на дъщерното дружество, въпреки че не притежава целия или почти целия дружествен капитал на последното.

51      Освен това трябва да се отбележи, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние се основава на предпоставката, че притежаването от дружеството майка на целия или на почти целия капитал на дъщерното му дружество позволява на Комисията да заключи, без подкрепящи доказателства, че това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху дъщерното дружество, без да трябва да се съобразява с интересите на другите акционери при вземането на стратегически решения или при ежедневната търговска дейност на дъщерното дружество, което не определя самостоятелно пазарното си поведение, а действа в съответствие с волята на своето дружество майка (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:262, т. 73).

52      Тези съображения са напълно приложими, когато едно дружество майка може да упражнява всички права на глас, произтичащи от акциите на неговото дъщерно дружество, тъй като това дружество майка е в състояние да упражнява пълен контрол върху поведението на дъщерното дружество, като трети лица, и по-специално други акционери, по принцип не могат да се противопоставят на този контрол. Разбира се, не е изключено в някои случаи миноритарните акционери, които не разполагат с права на глас, произтичащи от акциите на това дъщерно дружество, да могат да упражняват по отношение на него определени права, които да им позволят при определени обстоятелства да упражняват влияние върху поведението на това дъщерно дружество. В този случай обаче дружеството майка може да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, като представи доказателства за това, че то не определя търговската политика на съответното дъщерно дружество на пазара.

53      На второ място, що се отнася до въпроса дали жалбоподателят е в това положение, следва да се припомни, че в съображения 751—754 от обжалваното решение Комисията е изложила причините, поради които счита, че отношенията между жалбоподателя и Prysmian в периода от 29 юли 2005 г. до датата на ППП са сходни с тези на дружество майка, което притежава изцяло капитала на свето дъщерно дружество. По същество тя посочва, че двете прехвърляния на дялове в Prysmian, които жалбоподателят е направил, от една страна, в полза на Apollo, и от друга страна, в полза на ръководния екип на Prysmian, са били обвързани от условия, гарантиращи, че новите акционери ще бъдат само пасивни инвеститори и няма да упражняват никакво право на глас, произтичащо от дяловото им участие.

54      От своя страна жалбоподателят поддържа, че инвестициите, направени от Apollo и от ръководството на Prysmian, не са били чисто пасивни и освен това не са включвали отказ от упражняване на правата на глас, произтичащи от акциите на последното дружество, в полза на жалбоподателя. Освен това жалбоподателят упреква Комисията, че при анализа си е „пренебрегнала“ двете прехвърляния на дялове, направени от него, от една страна, в полза на Apollo, и от друга страна, в полза на ръководството на Prysmian.

55      Първо, що се отнася до прехвърлянето от жалбоподателя на дялове в Prysmian на Apollo, трябва да се посочи, че съгласно съображение 751 от обжалваното решение това прехвърляне е извършено чрез учредяването на командитно дружество, наречено GS Prysmian Co-Invest LP, в което Apollo е само ограничено отговорен съдружник. Жалбоподателят не оспорва тази констатация на Комисията. По-конкретно клауза 5.7 от договора за покупко-продажба, подписан на 7 септември 2005 г. между фондовете „GSCP V“ и Apollo, цитирана в бележка под линия № 1115 от посоченото решение, гласи следното:

„[поверително](1)“ (подчертано в обжалваното решение).

56      От точка 55 по-горе е видно, че по силата на договора за покупко-продажба Apollo признава [поверително].

57      Ето защо Комисията основателно е приела, че прехвърлянето от жалбоподателя на дялове в Prysmian на Apollo е обвързано от условия, които гарантират, че новият акционер ще бъде само пасивен инвеститор.

58      Доводите на жалбоподателя, че Комисията не може да се позовава единствено на формалния текст на договора за покупко-продажба, подписан на 7 септември 2005 г. между фонд „GSCP V“ и Apollo, който не отразявал реалната ситуация, възникнала вследствие на прехвърлянето от жалбоподателя на дялове в Prysmian в полза на Apollo, не могат да поставят под съмнение този извод. Всъщност, както твърди Комисията, жалбоподателят не е предоставил никакво доказателство за това, че този договор, и по-специално клауза 5.7, не отразява реалното положение между фондовете „GSCP V“ и Apollo.

59      Що се отнася до довода на жалбоподателя, че в текста на договорът за покупко-продажба, подписан на 7 септември 2005 г. между фондовете „GSCP V“ и Apollo, само се отчита рискът, който Apollo е готово да поеме във връзка с инвестицията си, за да бъде отхвърлен този довод, е достатъчно да се посочи, че причините за сключването на посочения договор, са без значение при проверката на това дали след като е прехвърлил дялове в Prysmian на Apollo, жалбоподателят си е запазил възможността да упражнява всички права на глас, произтичащи от тези акции.

60      Накрая доводът на жалбоподателя, че увеличаването на броя на акционерите на Prysmian само по себе си предполага, че са налице други интереси, които трябва да се вземат предвид в рамките на предприятието, не може да бъде приет. Всъщност във връзка с направените от Apollo инвестиции жалбоподателят не е предоставил информация за естеството на тези интереси или за начина, по който те могат да се проявят, в случай че Apollo не може да упражнява никакво право на глас.

61      Второ, що се отнася до прехвърлянето на дялове в Prysmian на ръководството на това дружество, от съображение 752 от обжалваното решение е видно, че това прехвърляне е било придружено от редица условия, които посоченото ръководство е трябвало да приеме и които са били определени в договор за съвместна инвестиция и в договор за доверително управление с банка, трета страна. По-конкретно с тези договори ръководителите приемат, че съответните им дялове ще бъдат придобити и държани от посочената банка като доверителен собственик. Освен това от тези договори по същество следва, че посочените ръководители ще могат да упражняват получените по силата на прехвърлянето права само посредством доверителния собственик, който на свой ред ще може до участва в общите събрания на акционерите на Prysmian само след като получи указания за гласуване от фондове „GSCP V“.

62      Жалбоподателят твърди, че що се отнася до извършеното от него прехвърляне на дялове в Prysmian на ръководството на това дружество, участващите лица са или членове на управителния съвет на Prysmian, или на този на PrysmianCS. Според жалбоподателя тези ръководители са могли да упражняват влияние върху Prysmian и да определят търговската политика на тази група, поради което не могат да се считат просто за пасивни инвеститори. Освен това той поддържа, че посоченото прехвърляне е част от схема за стимулиране на ръководството, която има за цел да подпомогне растежа на предприятието.

63      Трябва да се констатира обаче, че тези твърдения не представляват доводи, които могат да опровергаят констатациите на Комисията в съображение 752 от обжалваното решение. Всъщност, от една страна, противно на поддържаното от жалбоподателя, трябва да се посочи, че тъй като членовете на ръководството на Prysmian не могат да упражняват правата на глас, произтичащи от акциите на това дружество, те не са акционери, чиито интереси трябва да се вземат предвид от дружеството майка. При тези обстоятелства жалбоподателят не е доказал, че в тази хипотеза положението на ръководител е различно от това на ръководител на дъщерно дружество, изяло притежавано от дружеството майка. От друга страна, трябва да се посочи, че стимулирането на тези членове на ръководството на Prysmian не зависи от възможността им да упражняват посочените права на глас и следователно няма връзка с изричните клаузи на договора за съвместно инвестиране и договора за доверително управление, които забраняват на това ръководство да упражнява каквито и да било формални акционерни права.

64      От това следва, че Комисията основателно е могла да счете, че прехвърлянията от жалбоподателя на дялове в Prysmian в полза на Apollo и в полза на ръководството на Prysmian са чисто пасивни и че всъщност последицата от тези прехвърляния е отказ от упражняване на правата на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, в полза на жалбоподателя, който по този начин е продължил да притежава всички тези права на глас.

65      Трето, доколкото жалбоподателят упреква Комисията в липсата на мотиви, тъй като в анализа си последната била „пренебрегнала“ прехвърлянията от жалбоподателя на дялове в Prysmian в полза на Apollo и на ръководството на това дружество, достатъчно е да се отбележи, че обясненията в съображения 751—754 от обжалваното решение очевидно представляват подробни и достатъчни мотиви по смисъла на установената съдебна практика, за да позволят на жалбоподателя да разбере смисъла на преценката на Комисията, а на Общия съд — да упражни своя контрол върху тази преценка (вж. в този смисъл решение 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 147 и цитираната съдебна практика).

66      Предвид гореизложеното в случая възможността на жалбоподателя да упражнява решаващо влияние върху встъпилите страни, поради възможността да упражнява всички права на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, фактически е сравнима с тази, която той би имал като изключителен и едноличен собственик.

67      При тези обстоятелства след извършване на задълбочена проверка и предвид факта че жалбоподателят не оспорва констатацията на Комисията, че Prysmian е упражнявало решаващо влияние върху PrysmianCS, трябва да се счете, че Комисията е могла да приеме, без да допусне грешка, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху пазарното поведение на встъпилите страни е приложима по отношение на жалбоподателя в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г.

68      Ето защо първото оплакване от първата част трябва да се отхвърли.

2)      По второто оплакване, изведено от оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние

69      Според жалбоподателя, дори да се предположи, че Комисията е приложила уместно и адекватно презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, той във всички случаи е оборил тази презумпция в рамките на административното производство. По същество жалбоподателят счита, че са налице множество доказателства за това, че встъпилите страни са действали самостоятелно на пазара, като не са получавали каквито и да било указания от него.

70      Първо, жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не е доказано, че администраторите на подразделението за преки инвестиции на неговия отдел „Merchant Banking“ (наричано по-нататък „PIA“), които ръководят фондовете „GSCP V“, са оказвали влияние върху търговската политика на встъпилите страни. Жалбоподателят твърди, че протоколите от заседанията на управителния съвет на Prysmian доказват, че тази политика е била ръководена от ръководния екип на това дружество.

71      В това отношение трябва да се посочи, както прави Комисията, че в рамките на настоящото оплакване жалбоподателят не се позовава конкретно на нито едно електронно писмо или протокол в подкрепа на твърдението си. Както обаче следва от цитираната в точка 45 по-горе съдебна практика, когато става дума за оборване на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, жалбоподателят е този, които трябва да докаже, че в действителност и противно на презюмираното от Комисията, встъпилите страни са определяли самостоятелно пазарната си стратегия. Ето защо първият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

72      Второ, жалбоподателят се позовава на публични изявления на членовете на управителния съвет на Prysmian, едно от които е направено по време на заседанието от 15 декември 2005 г. и в което се твърди, че Prysmian „не се ръководи и не се координира от друго предприятие“. Той добавя, че съгласно италианското право, ако встъпилите страни действително са били под негов контрол, те са били длъжни да го обявят публично.

73      Трябва да се приеме обаче, от една страна, че публичните изявления, направени от членовете на управителния съвет на Prysmian по време на заседанията, не могат сами по себе си да докажат истинността на съдържанието си. В това отношение трябва да се подчертае, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство в подкрепа на истинността на тези публични изявления.

74      От друга страна, обстоятелството, че тези изявления са били направени съгласно италианското право, както твърди жалбоподателят, не доказва, че в действителност жалбоподателят не е дружеството майка, което контролира групата Prysmian. Както посочва Комисията, упражняването на решаващо влияние трябва да се преценява въз основа на конкретни доказателства, така че въпросът дали дадено дъщерно дружество може да определя самостоятелно пазарното си поведение, или напротив, дружеството упражнява решаващото влияние спрямо него, не може да се преценява само с оглед на разпоредбите на съответното национално право.

75      Трето, жалбоподателят се позовава на отговора на встъпилите страни на искането за предоставяне на информация на Комисията от 20 октомври 2009 г., и по-конкретно на факта, че този в документ не се споменава нищо за него. Неспоменаването в този документ на жалбоподателя обаче също не доказва, че той не е упражнявал никакво влияние върху встъпилите страни, по-специално в периода преди датата на ППП.

76      Четвърто, жалбоподателят поддържа, че не е давал никакви указания и не е упражнявал никакъв пряк контрол върху търговската политика на групата Prysmian. В това отношение той прави „резюме“ на редица доводи, които ще бъдат разгърнати „подробно“ в рамките на втората част от първото основание. В случая обаче подобно препращане не позволява на Общия съд да определи точно обхвата на тези доводи. Всъщност, макар да не е изключено основните фактически и правни съображения, на които се основава жалбоподателят, да фигурират в жалбата, той все пак трябва да ги изложи ясно и разбираемо. По-специално не е задача на Общия съд да следи дали сред всички обстоятелства и съображения, изтъкнати в подкрепа на втората част от първото основание, може да се открият и такива, които да подкрепят настоящото основание (решение от 27 септември 2006 г., Roquette Frères/Комисия, T‑322/01, EU:T:2006:267, т. 209). Ето защо тези доводи трябва да се отхвърлят като недопустими, без да се засяга възможността те да бъдат анализирани в рамките на втората част от първото основание.

77      От гореизложеното следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, той не е успял да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, представяйки достатъчно доказателства за това, че встъпилите страни са действали самостоятелно на пазара.

78      Ето защо второто оплакване от първата част трябва да се отхвърли, както и първата част като цяло.

2)      По втората част, свързана с изводите на Комисията относно периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г.

79      Жалбоподателят поддържа, че доказателствата, на които се основава Комисията в обжалваното решение, за да приеме, че той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества за целия период на нарушението, не показват, че той е могъл да упражнява или действително е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни. По същество жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала надлежно, че встъпилите страни са образували с него единен стопански субект по смисъла на съдебната практика.

80      Комисията и встъпилите страни оспорват тези доводи.

81      От съдебната практика, цитирана точка 42 по-горе, следва, че дружеството майка може да носи отговорност за неправомерното поведение на дъщерно дружество по-специално когато, макар да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно пазарното си поведение, а по същество изпълнява указанията, които му дава дружеството майка, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта.

82      Съгласно постоянната съдебна практика, за да се установи дали дадено дъщерно дружество определя самостоятелно пазарното си поведение, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които свързват това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване (вж. решения от 14 септември 2016 г., Ori Martin и SLM/Комисия, C‑490/15 P и C‑505/15 P, непубликувано, EU:C:2016:678, т. 60 и цитираната съдебна практика, и от 9 септември 2015 г., Philips/Комисия, T‑92/13, непубликувано, EU:T:2015:605, т. 41 и цитираната съдебна практика).

83      Когато дружество майка и неговото дъщерно дружество са част от едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, не непременно отношение на подбудителство за извършване на нарушението между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участие на първото в посоченото нарушение, е това, което оправомощава Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка, а фактът, че съответните дружества представляват едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. решение от 14 септември 2016 г., Ori Martin и SLM/Комисия, C‑490/15 P и C‑505/15 P, непубликувано, EU:C:2016:678, т. 60 и цитираната съдебна практика).

84      Следва също да се отбележи, че за да може да вмени поведението на дъщерно дружество на дружеството майка, Комисията не може да се задоволи с констатацията, че дружеството майка е в състояние да упражни решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, а трябва също да провери дали това влияние действително е било упражнено (вж. решение от 26 септември 2013 г., EI du Pont de Nemours/Комисия, C‑172/12 P, непубликувано, EU:C:2013:601, т. 44 и цитираната съдебна практика, от 26 септември 2013 г., The Dow Chemical Company/Комисия, C‑179/12 P, непубликувано, EU:C:2013:605, т. 55 и цитираната съдебна практика, и от 9 септември 2015 г., Toshiba/Комисия, T‑104/13, EU:T:2015:610, т. 95 и цитираната съдебна практика).

85      Предвид факта, че по силата на член 263 ДФЕС Общият съд трябва да се ограничи до контрол за законосъобразност на обжалваното решение въз основа на съдържащите се в него мотиви, ефективното упражняване на ръководно правомощие от дружеството майка върху дъщерното му дружество трябва да се прецени единствено в зависимост от представените от Комисията в обжалваното решение доказателства, които вменяват отговорността за нарушението на дружеството майка. При това положение единственият релевантен въпрос е дали доказателството за нарушението е представено, или не с оглед на посочените доказателства (вж. решение от 9 септември 2015 г., Toshiba/Комисия, T‑104/13, EU:T:2015:610, т. 98 и цитираната съдебна практика).

86      В обжалваното решение Комисията стига до извода, че жалбоподателят е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни въз основа на обективни според нея фактори, свързани с икономическите, организационните и юридическите връзки между жалбоподателя и групата Prysmian. Тези обективни фактори, описани в съображения 758—781 от посоченото решение, са първо, правомощието за номиниране на членовете на различните състави на управителния съвет на Prysmian, второ, правомощието за свикване на общи събрания на акционерите и за даване на предложения за освобождаване на членове на управителния съвет или на целия управителен съвет, трето, действителното представителство на жалбоподателя в управителния съвет на Prysmian, четвърто, управителните правомощия на представителите на жалбоподателя в управителния съвет, пето, значимостта на ролята на жалбоподателя в създадените от Prysmian комитети, шесто, редовното получаване на актуализирана информация и на ежемесечни доклади, седмо, мерките за осигуряване на решаващ контрол и след датата на ППП, и осмо, доказването на поведение, типично за индустриален собственик.

87      Трябва да се отбележи, че според Комисията първите шест обективни фактора, посочени в точка 86 по-горе, доказват упражняването на решаващо влияние от страна на жалбоподателя както в периода преди датата на ППП, така и в периода след тази дата. За разлика от това, последните два фактора се отнасят само до последния период. В този контекст, макар, що се отнася до периода, прехождащ датата на ППП, Общият съд вече да е констатирал, че Комисията правилно е приложила презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние и жалбоподателят да не е успял да обори тази презумпция, продължава да е необходимо да се анализират всички изтъкнати от Комисията в обжалваното решение фактори, тъй като те са приложими и към периода след тази дата.

88      Следователно основателността на всеки един от изтъкнатите от Комисията фактори трябва да се разгледа в светлината на формулираните от жалбоподателя доводи, и по-специално да се провери, в съответствие с цитираната в точки 81—85 по-горе съдебна практика, дали тези фактори в тяхната съвкупност могат да докажат както възможността на жалбоподателя да упражнява решаващо влияние върху пазарното поведение на встъпилите страни, така и действителното упражняване на такова влияние.

1)      По правомощието за номиниране на членовете на различните състави на управителния съвет на Prysmian, както и правомощието за свикване на общи събрания на акционерите и за даване на предложения за освобождаване на членове на управителния съвет или на целия управителен съвет

89      В съображения 758—760 от обжалваното решение Комисията посочва, че жалбоподателят е разполагал с правомощието да назначава членовете на управителния съвет на Prysmian и че е упражнявал това правомощие през целия период на нарушението. Тя добавя, че жалбоподателят е разполагал и с правомощието да свиква общи събрания на акционерите и да прави предложения за освобождаване на членове на управителния съвет или на целия управителен съвет по време на тези събрания.

90      Жалбоподателят не оспорва констатацията в обжалваното решение относно правомощието му да назначава членовете на управителния съвет на Prysmian, както и правомощието му да свиква общите събрания на акционерите и да освобождава членовете на управителния съвет или целия управителен съвет. Както потвърждава по време на съдебното заседание, жалбоподателят не оспорва и констатациите на Комисията относно конкретния състав на различните управителни съвети на Prysmian през разглеждания период. Той обаче твърди, че тези правомощия не му позволяват да упражнява действителен контрол върху управителния съвет или да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на Prysmian. Според жалбоподателя Комисията не е доказала, че той е упражнявал такъв контрол.

91      На първо място, що се отнася до възможността на жалбоподателя да упражнява решаващо влияние върху встъпилите страни, трябва да се констатира, че правомощието да се определя управителният съвет на дадено дружество е обективен елемент, който сам по себе си позволява да се контролират решенията, които може да приема този управителен съвет, а следователно и съответното дружество. Всъщност по дефиниция управителният съвет е органът, натоварен с управлението и представителството на дружеството, а функциите му са свързани по-специално с определянето и осъществяването на търговската политика на съответното дружество, както и с определянето на ръководния екип на дружеството. Що се отнася по-конкретно до Prysmian, констатирането от Комисията на правомощието на жалбоподателя да номинира всички членове на различните състави на управителния съвет на това дружество, макар и непряко, чрез фондовете „GSCP V“, позволява да се счете, че жалбоподателят е имал възможност да контролира този съвет, както и решенията, които той трябва да приеме при осъществяване на функциите си.

92      На второ място, що се отнася до въпроса дали жалбоподателят действително е упражнявал такъв контрол, трябва да се посочи, както в съображение 759 от обжалваното решение и в съответствие с констатациите, направени при разглеждането на първата част от настоящото основание, че в периода преди датата на ППП жалбоподателят е притежавал пълен контрол върху правата на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, а също така е разполагал и с абсолютно мнозинство в общото събрание на акционерите до ноември 2007 г. По този начин жалбоподателят е номинирал, както той самият потвърждава по време на съдебното заседание, всички членове на управителните съвети, първоначално, на дружествата GSCP Athena Srl и GSCP Athena Energia Srl, станали съответно Prysmian и PrysmianCS, на 9 и 11 май 2005 г., а впоследствие на Prysmian, на 15 декември 2005 г. и на 28 февруари 2007 г.

93      Освен това следва да се отбележи, както прави Комисията в съображение 759 от обжалваното решение, че управителният съвет, номиниран на 28 февруари 2007 г., тоест преди датата на ППП, е назначен за период до 31 декември 2009 г. и остава непроменен и след датата на ППП до датата на преустановяване на нарушението. Макар през този период жалбоподателят да не притежава абсолютен контрол върху правата на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, запазването на същия състав на управителния съвет е доказателство за това, че жалбоподателят е продължил да упражнява контрол върху управителния съвет.

94      Горните изводи се потвърждават и от констатацията на Комисията, която жалбоподателят не оспорва, че той е разполагал и с правомощието да свиква общото събрание на акционерите и да прави предложение за освобождаването на членовете на управителния съвет или на целия управителен съвет. Това правомощие показва, че жалбоподателят е имал възможност да упражнява контрол върху последователните управителни съвети на Prysmian и върху решенията им. Вярно е, че както твърди жалбоподателят, единственият случай, констатиран от Комисията в съображение 760 от обжалваното решение, в който жалбоподателят е освободил членове на управителния съвет на Prysmian е бил на 9 април 2009 г., тоест след преустановяване на нарушението. Както обаче посочва Комисията, нищо не пречи факти, настъпили след формалната датата на преустановяване на нарушението, да се вземат предвид като улики, релевантни за преценката на факти, настъпили по време на нарушението. Освен това трябва да се подчертае, че жалбоподателят е разполагал със едни и същи правомощия по време на цялото нарушение.

95      От това следва, че Комисията основателно е могла да се позове като на обективни фактори на правомощието на жалбоподателя да номинира членовете на управителния съвет на Prysmian, както и на правомощието му да предлага освобождаването им, за да докаже, че жалбоподателят е могъл да контролира и действително е контролирал управителния съвет на Prysmian.

96      Жалбоподателят обаче оспорва, че правомощието му да номинира членовете на управителния съвет на Prysmian, както и правомощието му да предлага освобождаването им, представляват обективни фактори, доказващи, че той действително е контролирал този съвет. Първо, жалбоподателят твърди, че наред с това Комисията е била длъжна да докаже и по какъв начин конкретно жалбоподателят е упражнявал такъв контрол върху членовете на управителния съвет на Prysmian. В това отношение той се позовава на решение от 6 март 2012 г., FLS Plast/Комисия (T‑64/06, непубликувано, EU:T:2012:102).

97      В тази връзка трябва да се припомни, че решение от 6 март 2012 г., FLS Plast/Комисия (T‑64/06, непубликувано, EU:T:2012:102), с което Общият съд отменя частично разглежданото решение, се отнася до дружество майка, което притежава 60 % от капитала на дъщерното дружество, а останалите 40 % са собственост на трето дружество. От една страна, Общият съд е приел, че не може да се презюмира, че дружеството майка упражнява контрол, когато е налице блокираща квота от 40 % от акциите, която позволява на третото дружество също да упражнява влияние върху поведението на дъщерното дружество. Следователно при това положение Комисията е била длъжна да докаже, че жалбоподателят по това дело едностранно е упражнявал решаващо влияние. От друга страна, Общият съд е приел, че Комисията не е обяснила правомощията на представителите на дружеството майка в управителния съвет на дъщерното дружество, така че не е било доказано, че тези представители действително са могли да контролират целия управителен съвет по време на част от нарушението (решение от 6 март 2012 г., FLS Plast/Комисия, T‑64/06, непубликувано, EU:T:2012:102, т. 39 и 43).

98      Така фактите по делото, по което е постановено решение от 6 март 2012 г., FLS Plast/Комисия (T‑64/06, непубликувано, EU:T:2012:102), са различни от фактите по настоящия случай, в който жалбоподателят е могъл да упражнява всички права на глас, произтичащи от акции на Prysmian, в периода преди датата на ППП, а дори и след тази дата, като освен това, както потвърждава жалбоподателят по време на съдебното заседание, не е съществувал друг акционер със значително блокиращо дялово участие, който също да може да влияе върху поведението на посоченото дъщерно дружество. Следователно жалбоподателят не може да се позове валидно на посоченото решение и да твърди, че Комисията е била дължана да докаже и по какъв начин конкретно той е упражнявал контрол върху членовете на управителния съвет на Prysmian.

99      Второ, жалбоподателят поддържа, че всъщност членовете на първия управителния съвет на Prysmian от 15 декември 2005 г. са били номинирани от г‑н B., който по това време е бил изпълнителен директор (ИД) на Pirelli Cavi e Sistemi Energia, а впоследствие е станал изпълнителен директор на Prysmian.

100    Както обаче изтъкват Комисията и встъпилите страни, трябва да се констатира, че това твърдение не е подкрепено от нито едно от доказателствата, предоставени от жалбоподателя, и по-специално от електронното писмо от 20 февруари 2007 г., поради което трябва да се отхвърли. Освен това, дори да се предположи, че г‑н B. действително е предлагал кандидати за управителния съвет на Prysmian, жалбоподателят не може да твърди, че именно г‑н В., а не той самият, ги е избирал и номинирал. Накрая, макар жалбоподателят да поддържа, че фактът, че г‑н B. е бил ИД на Pirelli Cavi e Sistemi Energia преди придобиването му от фондовете „GSCP V“, показва, че Prysmian е имало самостоятелно пазарно поведение в съответствие с указанията на своето ръководство, трябва да се посочи, че както следва от съображение 781 от обжалваното решение, г‑н В. е единственият член на управителния съвет на Prysmian, който е бил служител на Pirelli Cavi e Sistemi Energia преди придобиването на последното от фондовете „GSCP V“. Съгласно съдебната практика обаче обстоятелството, че при придобиването на едно дружество от друго дружество последното сменя част от членовете на управителния съвет, представлява улика за действителното упражняване на решаващо влияние от последното дружество върху поведението на придобитото дружество (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2013 г, CEPSA/Комисия, T‑497/07, непубликувано, EU:T:2013:438, т. 176).

101    Трето, жалбоподателят подчертава, че управителният съвет на Prysmian се е провеждал само веднъж на три месеца, което според него потвърждава, че именно ръководният екип на дружеството, а не неговият управителен съвет, е управлявал дружеството. Едно такова твърдение относно редовността или честотата на провеждане на заседанията на управителния съвет обаче не може да постави под съмнение факта, че именно управителният съвет е органът, който взема решенията относно състава на ръководния екип и относно правомощията на този екип при упражняването на функциите му. Освен това жалбоподателят не изтъква нито едно конкретно доказателство, че ръководният екип, и по-специално г‑н B., в качеството му на ИД, е бил напълно независим от управителния съвет при ежедневното управление на дружеството, както твърди жалбоподателят. Ето защо доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли като неоснователен.

102    Предвид гореизложеното трябва да се приеме, че правомощието за номиниране на членовете на управителния съвет, както и правомощието за свикване на общите събрания на акционерите и за даване на предложение за освобождаване на членове на управителния съвет, са обективни фактори, които доказват, че жалбоподателят е могъл да упражнява и действително е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни.

2)      По действителното представителство на жалбоподателя в управителния съвет на Prysmian

103    В съображения 761 и 762 от обжалваното решение Комисията посочва, че жалбоподателят се е грижил да бъде пряко представляван във всеки управителен съвет на Prysmian, като е номинирал членове, с които е бил свързан чрез [поверително]. Според Комисията тези членове винаги са съставлявали най-малко 50 % от членовете на различните състави на управителния съвет на Prysmian. Комисията добавя, че в някои случаи членовете на управителния съвет, свързани с жалбоподателя, са притежавали повечето от гласовете, което е позволявало на жалбоподателя действително да контролира решенията на управителния съвет.

104    Жалбоподателят оспорва това твърдение, като посочва най-напред, че членовете на управителния съвет, определени от Комисията като негови служители, в действителност са администратори на PIA и са служители на „свързано“ с жалбоподателя дружество, а именно GS Services Ltd. По-нататък жалбоподателят изтъква, че останалите членове на управителния съвет са били независими членове, за които Комисията не е доказала, че са нарушили задължението си за независимост или фидуциарните си задължения. Накрая жалбоподателят твърди, че противно на констатираното от Комисията в обжалваното решение, той никога не е бил представляван от най-малко 50 % от членовете на управителния съвет на Prysmian.

105    Доводите на жалбоподателя в това отношение обаче не могат да бъдат уважени. Всъщност, от една страна, трябва да се приеме, че администраторите, които жалбоподателят нарича „администраторите на PIA“ и които са служители на GS Services, са служители и на жалбоподателя, тъй като, както посочва Комисията [поверително].

106    От друга страна, що се отнася до констатацията на Комисията, че през целия период на нарушението жалбоподателят е поддържал връзки с най-малко 50 % от членовете на различните последователни състави на управителния съвет на Prysmian, вярно е, както твърди жалбоподателят, че администраторите на PIA са съставлявали 43 % от членовете на различните състави на управителния съвет преди датата на ППП и около 33 % след тази дата. Това обаче не променя факта, че в съображения 761 и 762 от обжалваното решение, както и в съответните бележки под линия, Комисията е посочила доказателства, които показват, а жалбоподателят не е успял да докаже противното, че той е поддържал връзка и с други членове на управителния съвет на Prysmian, по-специално чрез [поверително].

107    В това отношение трябва да се припомни, че Съдът вече е постановявал, че е налице единен стопански субект, образуван от дружеството майка и неговото дъщерно дружество, не само когато са налице официални отношения между тях, но такъв субект може да се породи и по неформален начин в резултат по-конкретно от съществуването на връзка в персонално отношение между двете правни образувания, които съставляват подобен стопански субект (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Комисия/Stichting Administratiekantoor Portielje, C‑440/11 P, EU:C:2013:514, т. 68).

108    Следователно, като се вземат предвид както администраторите на PIA, така и администраторите, с които жалбоподателят е поддържал друг вид връзка, по-специално чрез [поверително], изводът на Комисията, че жалбоподателят се е грижил да бъде представляван най-малко от 50 % от членовете на управителния съвет през целия съответен период, е основателен. Освен това, макар жалбоподателят да твърди, че администраторите, с които той е поддържал този друг вид връзка, са били независими администратори, трябва да се констатира, че както следва от отговора на жалбоподателя на искането на Комисията за предоставяне на информация от 13 май 2013 г., приложен към репликата, този статут се основава само на оценката, направена от самия управителен съвет на Prysmian. Единствено фактът, че този управителен съвет е определил някои от своите членове като независими и дори е публикувал, както твърди жалбоподателят, такава оценка в докладите за управление на предприятието, сам по себе си не може да постави под съмнение констатацията на Комисията, че същите тези администратори в действителност не са престанали да поддържат връзки с жалбоподателя.

109    От това следва, че Комисията основателно е могла да се позове на факта, като обективен фактор, че жалбоподателят действително е бил представляван в управителния съвет на Prysmian, за да докаже, че той е могъл да упражнява и действително е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни.

3)      По управителните правомощия на представителите на жалбоподателя в управителния съвет

110    В съображение 763 от обжалваното решение Комисията посочва, че жалбоподателят се е грижил и за това неговите представители в управителния съвет да разполагат с възможно най-широки правомощия за управление. Тя посочва по-специално че на 15 декември 2005 г. и на 16 май 2007 г. четирима администратори на PIA са били назначени за „управляващи членове на управителния съвет“ на Prysmian, което включвало и делегирани правомощия за текущото управление на последното дружество, включително подписването на ежедневни управленски актове. Второ, Комисията посочва, че макар на 16 януари 2007 г. правомощията на управляващите членове на управителния съвет да са били оттеглени във връзка с участието в първичното публично предлагане, впоследствие двама администратори на PIA са били назначени в „стратегически комитет“, съставен от трима членове. Комисията признава, че този комитет не е разполагал с право на глас или на вето, но подчертава, че той е играл централна роля, като е подпомагал управителния съвет, що се отнася до стратегическите и търговските въпроси на Prysmian. Накрая Комисията посочва, че този комитет е бил разпуснат през май 2010 г. веднага след като жалбоподателят е прехвърлил изцяло дяловото си участие в Prysmian.

111    Жалбоподателят оспорва тези твърдения на Комисията. Той изтъква, от една страна, че безпристрастният анализ на доказателствата, изтъкнати в подкрепа на тези твърдения, показва, че управляващите членове на управителния съвет, администратори на PIA, не са играли никаква роля в търговската политика на Prysmian преди датата на ППП. От друга страна, жалбоподателят твърди, че стратегическият комитет не е играл никаква централна роля в търговската политика на Prysmian и че е действал само като консултативен орган. Според него нито едно доказателство не свидетелства, че администраторите на PIA са упражнявали чрез участието си в посочения комитет решаващо влияние върху търговската политика на Prysmian.

112    Във връзка с първото твърдение на жалбоподателя, отнасящо се до периода, който по същество предхожда датата на ППП, трябва да се констатира най-напред, че доказателствата, на които се позовава Комисията в обжалваното решение, и по-специално в бележки под линия 1142—1145, показват ясно и недвусмислено, че трима от общо четиримата управляващи членове на управителния съвет на Prysmian са администратори на PIA.

113    По-нататък от приложенията към жалбата е видно, че по силата на правомощията, делегирани на посочените управляващи членове на управителния съвет, администраторите на PIA са участвали в ежедневното управление на Prysmian. По-конкретно те са се произнесли по искане за откриване на клон в Катар, по номинации за членове на управителните съвети на дъщерни дружества на Prysmian и по въпроси, свързани със заемането на длъжности в това дружество.

114    При тези обстоятелства твърдението на жалбоподателя, че администраторите на PIA не са играли никаква роля в търговския живот на Prysmian преди датата на ППП, трябва да бъде отхвърлено. Освен това, макар жалбоподателят да твърди, че в повечето случаи въпросните решения вече са били взети от ръководството на Prysmian, достатъчно е да се припомни, че съгласно съдебната практика фактът, че дружеството майка или негови представители трябва да одобрят тези предложения и следователно имат право да не го направят и да се отклонят от тях, свидетелства именно за упражняването на решаващо влияние (решение от 13 декември 2013 г., HSE/Комисия, T‑399/09, непубликувано, EU:T:2013:647, т. 84).

115    Във връзка с второто твърдение на жалбоподателя, отнасящо се до периода след датата на ППП, и по-специално до стратегическия комитет, следва да се посочи най-напред, че жалбоподателят не оспорва, че този комитет действително е съставен от трима членове, двама от които администратори на PIA. Що се отнася до функциите му, от приложенията към жалбата е видно, че посоченият комитет формално е бил натоварен с разглеждането на бюджета и инвестициите на Prysmian, както и с осигуряване на финансирането му и подпомагането на управителния съвет в осъществяването на функциите му. По-специално дневният ред на заседанието му на този комитет от 16 юли 2008 г. доказва, че той е разглеждал въпроси, свързани с търговската стратегия, след които инвестиции в Бразилия, Китай, Тунис, Италия и Русия.

116    Следователно, макар, както признава самата Комисия в обжалваното решение, стратегическият комитет да няма правомощия за вземане на решения, това не означава, че той е бил лишен, както твърди жалбоподателят, от всякаква роля при вземането на стратегически решения от Prysmian.

117    По-нататък жалбоподателят поддържа обаче, че в рамките на стратегическия комитет администраторите на PIA са предоставяли само съвети под формата на кратки електронни съобщения, изхождайки от професионалния си опит в инвестирането винаги по искане и инициатива на ръководството. Въпреки това, както твърди Комисията, тези електронни съобщения доказват, че администраторите на PIA редовно са били консултирани във връзка със стратегически решения, включително за потенциални инвестиции, и че са участвали активно в решенията относно търговската политика на Prysmian.

118    Накрая, макар жалбоподателят да твърди, че именно г‑н B., в качеството му изпълнителен директор на Prysmian, и неговият управленски екип са определяли състава на стратегическия комитет, достатъчно е да се посочи, че това твърдение не се потвърждава от електронното писмо от 20 февруари 2007 г., на което се позовава жалбоподателят.

119    От това следва, че Комисията основателно е могла да заключи, че първоначално управителните правомощия на администраторите на PIA в управителния съвет на Prysmian в периода преди датата на ППП, а впоследствие след тази дата ролята им в стратегическия комитет, представляват допълнителни обективни фактори, които доказват, че жалбоподателят е могъл да упражнява решаващо влияние върху пазарното поведение на встъпилите страни и че действително е упражнявал такова влияние през целия период на нарушението.

4)      По значимостта на ролята на жалбоподателя в комитетите, създадени от Prysmian

120    В съображение 764 от обжалваното решение Комисията посочва, че администраторите на PIA са играли важна роля и в други комитети на Prysmian, създадени на 15 декември 2005 г., а именно комитетът по възнагражденията и комитетът по вътрешен контрол. Според нея първият комитет е разглеждал въпроси, свързани с възнагражденията, и до 28 февруари 2007 г. е бил съставен от трима членове, двама от които администратори на PIA. Вторият комитет е разглеждал въпроси, свързани със съответствието с действащата правна уредба, по-специално на счетоводните документи, и е бил съставен от двама членове, един от които администратор на PIA.

121    Жалбоподателят признава участието на администраторите на PIA в тези комитети, но твърди, че това обстоятелство не доказва, че той е упражнявал решаващо влияние върху Prysmian. Освен това жалбоподателят подчертава, че след 28 февруари 2007 г. само един администратор на PIA е участвал във въпросните комитети, и по-специално в комитета по възнагражденията.

122    Що се отнася до комитета по възнагражденията, трябва да се посочи, противно на поддържаното от жалбоподателя, че тъй като този комитет е можел да определя възнагражденията на ръководството на дъщерното дружество, преобладаващото участие на администратори на PIA в него, какъвто е случаят в периода преди датата на ППП, действително доказва, че дружеството майка е упражнявало решаващо влияние върху дъщерното си дружество. Комисията обаче не може да използва това обстоятелство като доказателство за упражняването на решаващо влияние в периода след посочената дата, тъй като в този период в комитета е участвал само един администратор на PIA от общо трима членове.

123    Що се отнася до комитета по вътрешен контрол, доводите на Комисията не са основателни. Всъщност, тъй като в случая правомощията на този комитет са се свеждали до контрола и проверката на счетоводни документи и до оказването на съдействие при изготвянето на годишните счетоводни отчети, не може да се заключи, че чрез посочения комитет жалбоподателят е контролирал търговската политика на дъщерното си дружество. Освен това трябва да се посочи, че както следва от съображение 764 от обжалваното решение, нито един администратор на PIA не е участвал в този комитет след 28 февруари 2007 г., така че във всички случаи това обстоятелство не може да послужи като доказателство за упражняването на решаващо влияние в периода след датата на ППП.

124    От това следва, че Комисията не е могла да счете участието на администраторите на PIA в комитета по възнагражденията и комитета по вътрешен контрол за обективен фактор, който доказва, че жалбоподателят е могъл да упражнява и действително е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни по време на целия период на нарушението.

5)      По редовното получаване на актуализирана информация и ежемесечни доклади

125    В съображение 765 от обжалваното решение Комисията се позовава на обстоятелството, че администраторите на PIA редовно са получавали актуализирана информация и ежемесечни доклади през целия период на нарушението.

126    Според жалбоподателя тези доклади са ирелевантни за преценката на това дали той е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни, тъй като те не са били изготвяни за него, а са имали за цел да направят резултатите на предприятието обществено достояние. Освен това жалбоподателят поддържа, че докладите са имали за цел само да позволят на администраторите на PIA да се запознаят с резултата от инвестицията в Prysmian и не се е очаквала реакция от тяхна страна.

127    Следва да се припомни, както прави Комисията, че в практиката на Общия съд вече е установено, че посредством доклади надзорният съвет на дъщерно дружество, който в по-голямата си част е съставен от представители на дружеството майка, може да бъде информиран редовно за развитието на търговската дейност на дъщерното дружество (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2013 г., HSE/Комисия, T‑399/09, непубликувано, EU:T:2013:647, т. 93). Ето защо твърдението на жалбоподателя в обратния смисъл трябва да се отхвърли.

128    Освен това трябва да се отбележи, че с въпросните месечни доклади администраторите на PIA са били информирани редовно за развитието на търговската дейност на Prysmian. Както е видно от примерите, цитирани в бележка под линия 1157 от обжалваното решение, те са получавали информация за търговската дейност на това дружество в областта на електрическите кабели по въпроси, свързани с финансите, електроенергията, телекомуникациите, сделките, човешките ресурси, логистика, покупките, разработването на продукти и качеството.

129    Така наред с правомощието на жалбоподателя да номинира членовете на различните състави на управителния съвет на Prysmian и делегираните правомощия, с които разполагат администраторите на PIA, както следва от съображенията, изложени в точки 110—119 по-горе, получаването на актуализирана информация и на ежемесечни доклади представлява допълнителен фактор, който доказва, че жалбоподателят редовно е бил информиран за търговската стратегия на своето дъщерно дружество, което пък потвърждава факта, че те са съставлявали единен стопански субект.

6)      По мерките за осигуряване на решаващ контрол и след датата на ППП

130    В съображения 766—770 от обжалваното решение Комисията твърди, че жалбоподателят е предприел мерки, за да гарантира, че и след първичното публично предлагане, той ще може да упражнява решаващ контрол върху Prysmian. Според Комисията става дума за следните четири мерки:

–        най-напред, на 28 февруари 2007 г. жалбоподателят, в качеството си на едноличен непряк акционер, е номинирал членовете на управителния съвет, който е ръководил Prysmian до 9 април 2009 г. По този начин жалбоподателят е избегнал възможността да се конституира нов управителен съвет веднага след първичното публично предлагане през май 2007 г.,

–        по-нататък, по време на общото събрание на акционерите на Prysmian от 16 януари 2007 г. жалбоподателят е изменил устава на това дружество, по-специално чрез въвеждането на предварителен списък за номиниране и назначаване на членовете на следващите управителни съвети (Комисията пояснява, че така жалбоподателят си е осигурил възможността да номинира в бъдеще, въпреки по-малкото си дялово участие, поне петима от шестимата членове на управителния съвет и по този начин си е запазил контрола върху Prysmian),

–        освен това, на 12 ноември 2007 г. 9,9 % от дяловете на Prysmian са продадени на Taihan Electric Wire, като с писмо от 6 ноември 2007 г. Taihan Electric Wire е поело задължение към Prysmian да не притежава инвестиция, надхвърляща 10 % от целия капитал на Prysmian, да не упражнява право на глас в общите събрания на акционерите на Prysmian, включително с посредничеството на други дружества от групата Taihan, за повече от 10 % от акциите с право на глас, и да не предлага кандидати за постовете администратор или одитор на Prysmian (според Комисията тези ангажименти, и по-специално последният, са гарантирали на жалбоподателя, че вторият най-голям акционер на Prysmian няма да може да предлага предварителен списък или да номинира членове на управителния съвет на Prysmian),

–        накрая, съществуват изрични позовавания на мажоритарното участие на жалбоподателя след първичното публично предлагане, по-специално в протокола от заседанието на управителния съвет от 19 декември 2007 г.

131    Жалбоподателят поддържа, че въпреки твърденията, съдържащи се в обжалваното решение, Комисията не е успяла да докаже, че той е образувал единен стопански субект с встъпилите страни по смисъла на съдебната практика в периода след датата на ППП. Най-напред жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като е ангажирала отговорността на дружеството майка при безпрецедентен размер на дяловото участие. По-нататък жалбоподателят твърди, че обстоятелството, че членовете на управителния съвет на Prysmian са били номинирани февруари 2007 г., не му е гарантирало каквато и да било контролна позиция в това дружество. Освен това той посочва, че предварителният списък е бил въведен във връзка с първичното публично предлагане. Също така според него инвестицията на Taihan Electric Wire не може да се пренебрегва.

132    В това отношение, първо, трябва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно е приела, че той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на дъщерните му дружества, при размер на дяловото участие, който според него е безпрецедентен. Всъщност достатъчно е да се припомни, че съгласно съдебната практика миноритарното участие може да позволи на дружество майка действително да упражнява решаващо влияние върху пазарното поведение на своето дъщерно дружество, ако е придружено от права, които превишават обикновено предоставените на миноритарните акционери права, за да се защитят финансовите им интереси, които, разгледани съгласно метода на съвкупността от съгласувани улики, по правната си или икономическа природа са от естество да докажат, че е упражнено решаващо влияние върху пазарното поведение на дъщерното дружество (решения от 12 юли 2011 г., Fuji Electric/Комисия, T‑132/07, EU:T:2011:344, т. 183 и от 9 септември 2015 г., Toshiba/Комисия, T‑104/13, EU:T:2015:610, т. 97).

133    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, че номинирането на 28 февруари 2007 г. на членовете на управителния съвет не му е осигурило контролна позиция, трябва да се припомни, че както бе посочено в точка 93 по-горе, управителният съвет, конституиран на 28 февруари 2007 г., тоест преди датата на ППП, е бил номиниран за период до 31 декември 2009 г. и че е останал непроменен и след датата на ППП, а дори и след датата на преустановяване на нарушението. Макар през този период жалбоподателят вече да не притежава абсолютен контрол върху правата на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, запазването на състава на посочения управителен съвет е доказателство за това, че жалбоподателят е продължил да упражнява контрол върху управителния съвет и след първичното публично предлагане.

134    Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателя относно предварителния списък, а именно, че съставянето на такъв списък се налага от задълженията, произтичащи от кодекса за поведение на дружествата, котирани на фондовата борса, трябва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва извода на Комисията, че този списък му е позволил да си осигури възможността да номинира в бъдеще, въпреки по-малкото си дялово участие, поне петима от шестимата членове на управителния съвет на Prysmian. Тъй като обаче е без значение дали списъкът се налага по инициатива на жалбоподателя или произтича от изискване на действащата правна уредба, трябва да се потвърди изводът на Комисията, че този списък е позволил на жалбоподателя да запази контрола си върху управителния съвет на Prysmian и след първичното публично предлагане. От друга страна, дори жалбоподателят да не е използвал този списък през разглеждания период, трябва да се посочи, че това не е било и необходимо, тъй като, както вече бе посочено, управителният съвет, номиниран от жалбоподателя на 28 февруари 2007 г., се е запазил непроменен и след датата на преустановяване на нарушението.

135    Четвърто, що се отнася до инвестицията на Taihan Electric Wire, направена на 12 ноември 2007 г., макар жалбоподателят да твърди, че не е попречил на това дружество да упражнява правата си, трябва да се констатира, че целта на ангажимента да не се предлагат кандидати за управителния съвет, който личи от клауза № 2 от писмото от 6 ноември 2007 г., приложено към жалбата, е това дружество да не може да определя състава на управителния съвет. Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, този ангажимент не се обуславя от увеличаване на дяловото участие на дружеството майка в капитала на Prysmian с повече от 10 %. При тези обстоятелства Комисията правилно е счела, че този ангажимент е довел до това, че жалбоподателят е запазил контрола си върху управителния съвет на Prysmian, тъй като вторият най-голям акционер на дружеството се е отказал от правото си да влияе върху състава на този съвет.

136    Пето, що се отнася до изричното споменаване на контрола на жалбоподателя, който според Комисията личи от протокола от заседанието на управителния съвет от 19 декември 2007 г., е достатъчно да се посочи, че всъщност този документ показва, че един от администраторите на PIA е заявил във връзка с оценката на продажбата в полза на Taihan Electric Wire, че не е „[поверително]“. От друга страна, въпреки че жалбоподателят оспорва доказателствената стойност на този документ, трябва да се посочи, че става дума за официален протокол, който като такъв трябва да възпроизвежда забележките, които участниците в посоченото заседание са искали да бъдат отбелязани, а жалбоподателят не е представил никакви доказателства за противното.

137    От това следва, че Комисията правилно е установила наличието на четири мерки, които доказват, че жалбоподателят е запазил контрол върху Prysmian и след датата на ППП, т.е. след като вече не е притежавал мнозинството от правата на глас, произтичащи от акциите на посоченото дружество.

7)      По доказването на поведение, типично за индустриален собственик

138    В точка 771 от обжалваното решение Комисията твърди, че доказателствата сочат, че дори в края на 2007 г., когато жалбоподателят е притежавал косвено 31,69 % от дяловете на Prysmian, той е благоприятствал, точно както би направил един индустриален собственик, кръстосаните продажби между Prysmian и други дъщерни дружества на жалбоподателя. В бележка под линия № 1165 от посоченото решение Комисията се позовава на електронните писма, разменени между г‑н O. и г‑н B. на 20 декември 2007 г., на електронно писмо от г‑н O. от 2 януари 2008 г. и на електронно писмо от г‑н S. от 30 януари 2008 г.

139    Жалбоподателят оспорва твърденията на Комисията и изтъква, че с въпросните писма г‑н О., в качеството си на управляващ администратор на PIA, просто е насочил вниманието на Prysmian към някои търговски възможности и е предоставил името на лице за контакт в норвежко дружество. Според жалбоподателя Комисията неправилно твърди, че тези електронни писма се отнасят до кръстосани продажби в рамките на групата и не е успяла да докаже, че обмяната на писма е довела до последващи контакти или че показва упражняването на натиск върху Prysmian да използва тези възможности.

140    Що се отнася до съдържанието на въпросните електронни писма, от приложенията към писмената защита е видно, че с тях г‑н О. е информирал Prysmian за придобиването от жалбоподателя на ново дружество, предлагащо телевизионни услуги в Норвегия, и му е предложил да установи контакт с посоченото дружество с оглед на възможността за осъществяване на продажби на електрически кабели. Г‑н О. е предложил да направи същото и по отношение на притежавано от жалбоподателя дружество в Съединените щати.

141    Противно на поддържаното от жалбоподателя обаче, въпросните електронни писма показват, че опериращите на пазара предприятия са считали за по-подходящо да контактуват с жалбоподателя, а не директно с групата Prysmian за евентуалната продажба на електрически кабели, което подчертава статута му на посредник в отношенията с посочената група. Макар, както твърди жалбоподателят, тези електронни писма да не съдържат указание от жалбоподателя за установяване на посочените контакти, нито да показват наличието на системна практика, Комисията не е допуснала грешка, включвайки ги в анализа си като доказателство за участието на жалбоподателя в търговската дейност на Prysmian.

142    При тези обстоятелства Комисията основателно е могла да се позове на размяната на въпросните електронни писма, и по-специално на писмата, разменени между г‑н O. и г‑н B. на 20 декември 2007 г., като доказателство за упражняването на решаващо влияние от жалбоподателя върху Prysmian.

8)      По цялостната преценка на доказателствата, посочени в обжалваното решение

143    От точки 89—142 по-горе следва, че Комисията е обосновала извода си за упражняване на решаващо влияние от жалбоподателя върху встъпилите страни, първо, на правомощието му да номинира членове на различните състави на управителния съвет на Prysmian, второ, на правомощието му да свиква общите събрания на акционерите и да предлага освобождаването на членове на управителния съвет или на целия управителен съвет, трето, на делегираните правомощия на администраторите на PIA в управителния съвет и участието им в стратегическия комитет, четвърто, на редовното получаване на актуализирана информация и на ежемесечни доклади, пето, на мерките, описани от Комисията, целящи да гарантират, че жалбоподателят ще продължи да упражнява решаващ контрол и след първичното публично предлагане, и шесто, на доказателството, че жалбоподателят е имал поведение на индустриален собственик. При тези обстоятелства трябва да се приеме, след извършването на задълбочен контрол, че Комисията е могла да счете, без да допусне грешка, че жалбоподателят е упражнявал решаващо влияние не само преди датата на ППП, но и през целия период от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г.

144    Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли.

3)      По третата част, свързана със заключението на Комисията, че по същество жалбоподателят не е обикновен финансов инвеститор

145    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че инвестицията на фондовете „GSCP V“ в групата Prysmian не е инвестиция на обикновен финансов инвеститор. Той твърди, че придобиването на Prysmian от посочените фондове е извършено от професионални акционери, а не от мениджъри или стратези. Следователно жалбоподателят не можел да носи никаква отговорност като дружество майка.

146    По-конкретно, жалбоподателят изтъква, че фондовете „GSCP V“ не са притежавали нито необходимата компетентност, нито необходимите ресурси, за да определят пазарното поведение на групата Prysmian, че управлението на дружества от инвестиционния портфейл не е сред пълномощията на PIA, създател на тези фондове, че ръководният екип на Prysmian, назначен от бившия собственик на дружеството, е продължил да ръководи търговската дейност на Prysmian, че администраторите на PIA са професионални инвеститори, чиято роля е единствено да наблюдават инвестициите, че жалбоподателят не е искал да контролират Prysmian, което било видно от факта, че той е намалил инвестициите си след придобиването на Prysmian, и че отвън групата Prysmian не е била възприемана като част от групата, на която жалбоподателят е дружество майка, и не е била включена в последната група за целите на счетоводството.

147    Освен това жалбоподателят твърди, че противно на посоченото от Комисията в обжалваното решение, мерките, които той е предприел по отношение на групата Prysmian, не са идентични с тези на холдингово дружество на индустриална група.

148    Накрая жалбоподателят упреква Комисията, че е счела, че икономическото предимство, което той е извлякъл от инвестицията си, доказва, че той не е финансов инвеститор.

149    Комисията и встъпилите страни оспорват тези доводи.

150    С третата част от първото си основание жалбоподателят оспорва по-конкретно съображенията, изложени от Комисията в съображения 773—781 от обжалваното решение, в които тя отговаря на доводите, изтъкнати от жалбоподателя в хода на административното производство, за да докаже, че поведението му спрямо групата Prysmian е поведение на обикновен финансов инвеститор.

151    Съгласно съдебната практика носенето на отговорност от дружеството майка за нарушението, извършено от дъщерното му дружество, не се прилага по отношение на обикновените финансови инвеститори, а именно на инвеститор, които притежава дялово участие в дружество с цел реализирането на печалба, но който се въздържа от всякакво участие в управлението и контрола на това дружество (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2012 г., 1. garantovaná/Комисия, T‑392/09, непубликувано, EU:T:2012:674, т. 50—52). Това, че някой е „обикновен финансов инвеститор“, обаче не представлява правен критерий, а напротив, пример за обстоятелство, при което едно дружество майка може да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:262, т. 75).

152    Най-напред, що се отнася до твърденията на жалбоподателя, от една страна, че фондовете „GSCP V“ не са притежавали нито необходимата компетентност, нито необходимите ресурси, за да определят пазарното поведение на групата Prysmian, и от друга страна, че управлението на дъщерни дружества не е сред пълномощията на PIA, трябва да се констатира, че тези твърдения са без значение за установяването на действителното упражняване на решаващо влияние. Освен това тези твърдения се оборват от обективните фактори и уликите, чиято основателност бе констатирана в точка 143 по-горе. Трябва да се добави също, както прави Комисията, че в обжалваното решение не е констатирано, че жалбоподателят е участвал в търговското управление на Prysmian, а че е упражнявал решаващо влияние върху търговските решения на това дружество. В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика тази преценка не следва да се ограничава само до елементите, свързани с търговската политика stricto sensu на дъщерното дружество на пазара (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2015 г., HIT Groep/Комисия, T‑436/10, EU:T:2015:514, т. 127 и цитираната съдебна практика).

153    По-нататък, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че администраторите на PIA, които са участвали в различните състави на управителния съвет на Prysmian, нямат необходимата квалификация или опит да управляват дейностите на дружеството, отново трябва да се приеме, че това обстоятелство е без значение за установяване на липсата на упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху неговото дъщерно дружество. Във всички случаи то не може да постави под съмнение факта, че тези администратори са участвали в търговската политика на Prysmian, тъй като, както бе установено в точки 105 и 119 по-горе, те са били членове на управителния съвет на това дружество, както и на стратегическия му комитет, и са разполагали с делегирани управителни правомощия.

154    Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че той не е имал интерес да контролира Prysmian, това твърдение също се опровергава от факта, че жалбоподателят е номинирал всички управителни съвети на това дружество през периода на нарушението, както и че е бил член на стратегическия комитет на дружеството след първичното публично предлагане. Това твърдение очевидно се опровергава и от изявлението на администратора на PIA, разгледано в точка 136 по-горе.

155    Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че по същество отвън групата Prysmian не е била възприемана като част от групата, на която жалбоподателят е дружество майка, и не е била включена в тази група за целите на счетоводството, това твърдение трябва да се отхвърли, тъй като също не може да обори факторите и уликите, изтъкнати от Комисията в подкрепа на констатацията за наличие на решаващо влияние.

156    От гореизложеното следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, той не е успял да докаже, че целта на дяловото му участие в групата Prysmian е била единствено извършването на обикновена финансова инвестиция, и той че се е въздържал от всякакво участие в управлението и контрола на посоченото дружество.

157    Следователно третата част от първото основание трябва да се отхвърли, а оттам и първото основание в неговата цялост.

2.      По второто основание, изведено от нарушение на член 2 от Регламент № 1/2003, от липсата на достатъчно доказателства и от нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС

158    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 2 от Регламент № 1/2003 и задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, тъй като не е отчела надлежно връзката, която съществува между него и встъпилите страни, когато е стигнала до извода, че той е солидарно задължен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества.

159    Жалбоподателят разделя второто основание на две части. В рамките на първата част той поддържа, че доказателствата, на които се позовава Комисията, за да приеме, че той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества, са опорочени поради нередовности и почиват на неподкрепени изявления, направени от встъпилите страни в административното производство. В рамките на втората част той поддържа, че Комисията не е мотивирала надлежно решението си.

1)      По първата част, изведена от нарушението на член 2 от Регламент № 1/2003 и от липсата на достатъчно доказателства

160    Жалбоподателят упреква Комисията, че е основала констатацията си, че той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества, единствено на изявленията на встъпилите страни, въпреки че според него тези изявления не са точни, съгласувани и надеждни.

161    По-конкретно жалбоподателят изтъква, че изявленията на встъпилите страни не почиват на никакви доказателства и че Комисията ги е приела, без да ги подложи на критика. Жалбоподателят изтъква също, че Комисията умишлено е пренебрегнала доказателствата, които той е представил, за да опровергае информацията на встъпилите страни. Освен това жалбоподателят поддържа, че изявленията на встъпилите страни, на които се е позовала Комисията, противоречат на предходни техни изявления, както и на доказателствата, предоставени на Комисията преди изложението на възраженията. По този начин Комисията била нарушила задължението си да разгледа грижливо и безпристрастно документите, представени от встъпилите страни.

162    Комисията и встъпилите страни оспорват тези доводи.

163    Според жалбоподателя констатацията в обжалваното решение, че той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества, не се основава на достатъчни и надеждни доказателства. По същество той повтаря повечето от доводите, изтъкнати в рамките на първото основание, и тези доводи трябва да бъдат отхвърлени със същите мотиви като изложените в рамките на посоченото основание.

164    На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е възпроизвела дословно, без да ги подложи на критичен анализ, изявленията на встъпилите страни относно правомощието му да назначава управителния съвет на Prysmian, участието на администраторите на PIA в стратегическия комитет, поведението му на индустриален собственик и делегираните правомощия, с които са разполагали администраторите на PIA.

165    Най-напред, що се отнася до правомощието за номиниране на членовете на различните състави на управителния съвет, следва да се отбележи, че както е видно от съображение 762 и бележки под линия 1138—1141 от обжалваното решение, изводите на Комисията не се основават само на изявления на Prysmian, но и на информацията, предоставена от жалбоподателя и на устава на дружеството. Освен това, доколкото жалбоподателят отново изтъква, че съставът на първия управителен съвет е бил избран от г‑н B., в качеството му на изпълнителен директор на Prysmian, а не от него самия, трябва да се констатира, че както бе посочено в точка 100 по-горе, жалбоподателят не е представил никакво доказателство в подкрепа на този довод.

166    По-нататък, що се отнася до участието на жалбоподателя в стратегическия комитет, от съображение 763 и бележки под линия 1148 и 1153 от обжалваното решение е видно, че Комисията е основала извода си на електронните писма, разменени между администраторите на PIA и изпълнителния директор на Prysmian, както и на дневния ред на заседанията на този комитет и на протоколите от заседанията на управителния съвет. Следователно, за да подкрепи извода си относно посочения комитет, Комисията не е възпроизвела единствено изявленията на встъпилите страни, както твърди жалбоподателят. Освен това, както бе посочено в точка 115 по-горе, дневният ред на заседанието на този комитет от 16 юли 2008 г. показва, че комитетът е разгледал въпроси, свързани с търговската стратегия, като инвестициите в Бразилия, Китай, Тунис, Италия и Русия, което опровергава твърдението на жалбоподателя, че въпросният комитет не е имал никаква роля при вземането на стратегически решения от Prysmian.

167    Освен това, що се отнася до извода, че жалбоподателят е благоприятствал кръстосаните продажби в рамките на групата, както е обяснено в съображение 771 от обжалваното решение, той се основава на електронните писма, разменени между г‑н O. и г‑н B. на 20 декември 2007 г., на електронното писмо от г‑н О. от 2 януари 2008 г. и на електронното писмо от г‑н S. от 30 януари 2008 г. Следователно твърдението, че този извод се основава само на изявленията на встъпилите страни, трябва да се отхвърли.

168    Накрая, що се отнася до правомощията, делегирани на администраторите на PIA, от точки 112—114 по-горе е видно, че доказателството, на което се позовава Комисията в обжалваното решение, и по-специално в бележки под линия 1142—1145, е протоколът от заседанието на управителния съвет на Prysmian от 15 декември 2005 г. Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не е основала изводите си само на изявленията на встъпилите страни. Освен това твърденията на Комисията се потвърждават от приложенията към жалбата, които показват, че по силата на правомощията, делегирани на посочените управляващи членове на управителния съвет, администраторите на PIA са участвали в ежедневното управление на Prysmian. По-конкретно те са се произнесли по искане за откриване на клон в Катар, по номинации за членове на управителните съвети на дъщерни дружества и по въпроси, свързани със заемането на длъжности.

169    От гореизложеното следва, че противно на подържаното от жалбоподателя, констатациите на Комисията не се основават единствено на изявленията на встъпилите страни.

170    На второ място, доколкото жалбоподателят твърди, че изявленията на встъпилите страни са противоречиви и че Комисията не е взела предвид доказателствата, които той самият е представил по време на административното производство, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателят не посочва конкретно кои са тези изявления или доказателства, така че твърденията му в този смисъл трябва да се отхвърлят.

171    Ето защо първата част от второто основание трябва да се отхвърли.

2)      По втората част, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

172    Жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС. По-конкретно той упреква Комисията, че не е взела предвид подробната информация, предоставена от него по време на административното производство, и че не е подкрепила в достатъчна степен изводите си, по-специално относно прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние за периода преди датата на ППП, относно действителното упражняване на решаващо влияние върху групата Prysmian през целия период на нарушението и относно довода му, че ролята, която той е играл в Prysmian, е роля на обикновен финансов инвеститор.

173    Комисията и встъпилите страни оспорват тези доводи.

174    Съгласно член 296 ДФЕС всички актове, включително решенията, задължително се мотивират.

175    Съгласно съдебната практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 147 и цитираната съдебна практика).

176    Така, що се отнася до индивидуалните решения, от постоянната съдебна практика следва, че задължението за мотивиране на такова решение има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност. Следва обаче да се припомни, че предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (вж. решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 146 и 148 и цитираната съдебна практика). Ето защо твърдените нарушения и доводите, с които се цели да се оспори обосноваността на този акт, нямат действие при правно основание, изведено от липса или от непълнота на мотивите (вж. в този смисъл решения от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, EU:C:2001:178, т. 35—38 и от 15 юни 2005 г., Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, EU:T:2005:221, т. 52 и 59).

177    В случая, противно на поддържаното от жалбоподателя, мотивите на обжалваното решение са достатъчни, за да му дадат възможност да се запознае с причините, поради които Комисията е счела, че той е солидарно отговорен за заплащане на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества за прякото им участие в разглеждания картел, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

178    Всъщност най-напред, що се отнася до решението за прилагане на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние за периода преди датата на ППП, от съображения 748—754 от обжалваното решение е видно, че Комисията е обяснила, че фактът, че жалбоподателят контролира косвено всички права на глас, произтичащи от акциите на Prysmian, го поставя в положение, аналогично с това на едноличен и изключителен собственик на последното дружество. Също така в съображения 751—753 от посоченото решение Комисията е обяснила, че инвестициите на Apollo и на ръководството на Prysmian са чисто пасивни и освен това включват отказ в полза на жалбоподателя от упражняване на правата на глас, произтичащи от акциите на Prysmian. На тази база и в светлината на съдебната практика, цитирана в съображения 697—702 от това решение, Комисията е приела, че с основание може да счете, че жалбоподателят е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на дъщерните му дружества.

179    По-нататък, що се отнася до извода, че жалбоподателят е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни в периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г., Комисията е мотивирала този извод, като се е позовала, в съответствие със съдебната практика, на обективни фактори, свързани с икономическите, организационните и юридическите връзки между жалбоподателя и встъпилите страни. Тези фактори са описани поотделно и подробно в съображения 785—771 от обжалваното решение и са претеглени в своята съвкупност в съображения 772—781 от това решение. Освен това в съображения 773—778 от посоченото решение Комисията е отговорила на основните доводи, изтъкнати от жалбоподателя във връзка с тази цялостна преценка. Накрая трябва да се посочи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, обясненията на Комисията се отнасят не само до периода, предхождащ датата на ППП, но и до периода след тази дата, което личи от мерките, разгледани в съображения 766—770 от същото решение.

180    Накрая, що се отнася до извода, че жалбоподателят не е действал като обикновен финансов инвеститор по отношение на групата Prysmian, Комисията е дала ясен отговор на жалбоподателя по-специално в съображение 779 от обжалваното решение, в което е посочила, че упражняването на правото на глас във връзка решения, които са от стратегическо значение за търговското поведение на дъщерното дружество, като назначаването на висшето ръководство и одобряването на плановете за експлоатация и управление, свидетелства за явно упражняване на решаващо влияние, а не просто за временна финансова инвестиция.

181    От това следва, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, както по отношение на прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, така и по отношение на извода, че жалбоподателят е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни през целия период на нарушението. Освен това тя е обяснила и защо не може да се счете, че жалбоподателят е обикновен финансов инвеститор в групата Prysmian.

182    Ето защо втората част на второто основание трябва да се отхвърли, както и второто основание в неговата цялост.

3.      По третото основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от нарушение на принципа на лична отговорност и на презумпцията за невиновност

183    Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение нарушава основните му права.

184    По-специално, от една страна, жалбоподателят счита, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, приложена от Комисията за периода, предхождащ датата на ППП, противоречи на презумпцията за невиновност, както и на член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и на член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Той добавя, че Комисията не е взела предвид доказателствата, които той е посочил, за да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние.

185    От друга страна, жалбоподателят счита, че изводът, че поради качеството му на дружество майка той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества, нарушава принципа на лична отговорност, тъй като нито той, нито неговите представители в тези дъщерни дружества са участвали в нарушението, посочено в член 101 ДФЕС.

186    Комисията и встъпилите страни оспорват тези доводи.

187    На първо място, що се отнася до принципите на лична отговорност и на презумпцията за невиновност, следва да се посочи, че съдът на Съюза е постановявал неколкократно, че като прилага презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, Комисията не нарушава тези принципи.

188    Всъщност най-напред трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика възможността да се приеме, че дружеството майка на дадена група, което упражнява решаващо влияние върху дъщерните си дружества, е солидарно отговорно за допуснатите от тях нарушения на правото на конкуренцията, изобщо не представлява нарушение на принципа на лична отговорност, а напротив, проява на този принцип. Всъщност дружеството майка и дъщерните дружества, подложени на неговото решаващо влияние, заедно образуват едно-единствено предприятие по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза, предприятие, за което те носят отговорност, и ако целенасочено или поради небрежност това предприятие наруши нормите на конкуренцията, то ще ангажира личната и солидарната отговорност на всички юридически лица, включени в структурата на групата (вж. решение от 27 септември 2012 г., Nynäs Petroleum и Nynas Belgium/Комисия, T‑347/06, EU:T:2012:480, т. 40 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:262, т. 97).

189    По-нататък от постоянната съдебна практика следва, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние не нарушава презумпцията за невиновност, тъй като, от една страна, не води до презумпция за виновност на някое от тези дружества (вж. решение от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch/Комисия, C‑625/13 P, EU:C:2017:52, т. 149 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние е оборима (вж. решение от 19 юни 2014 г., FLS Plast/Комисия, C‑243/12 P, EU:C:2014:2006, т. 27 и цитираната съдебна практика).

190    Накрая достатъчно е да се добави, че противно на поддържаното от жалбоподателя, съгласно постоянната практика на Съда обстоятелството, че е трудно да се представят необходимите доказателства за оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, не означава, че тя на практика е необорима (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Evonik Degussa и AlzChem/Коминсия, C‑155/14 P, EU:C:2016:446, т. 44 и цитираната съдебна практика).

191    От това следва, че доводът на жалбоподателя, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние е несъвместима с принципа на лична отговорност и с презумпцията за невиновност, както са предвидени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в Хартата, трябва да се отхвърли.

192    На второ място, твърдението на жалбоподателя, че нито той, нито неговите представители са участвали в разглеждания картел, не може да се приеме предвид цитираната в точка 188 по-горе съдебна практика.

193    На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията не е посочила достатъчно причини, за да отхвърли оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от жалбоподателя, трябва да се констатира, че този довод вече бе разгледан в рамките на второто основание и следователно трябва да се отхвърли поради същите съображения.

194    От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, фактът, че е било счетено, че той е солидарно отговорен за заплащането на глобата, наложена на неговите дъщерни дружества, поради качеството му на дружество майка, не нарушава принципа на лична отговорност и презумпцията за невиновност в смисъла, твърдян от жалбоподателя в рамките на настоящото основание.

195    Ето защо третото основание трябва да се отхвърли.

4.      По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от явна грешка в преценката и от нарушение на принципите на правна сигурност и на индивидуализиране на наказанията

196    Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила принципите на правна сигурност и на индивидуализиране на наказанията, като не е определила частите, припадащи се на солидарните длъжници в рамките на вътрешното им отношение, а се е ограничила да заключи, че те носят солидарна отговорност. Според него определянето на тези части не е необходимо, когато дружествата принадлежат към една и съща група към момента на приемане на обжалваното решение. Когато обаче формираното от тези дружества икономическо образувание вече не съществува, както в случая, Комисията била длъжна да определи в това решение припадащите се части.

197    Комисията отхвърля тези доводи.

198    Жалбоподателят поддържа по същество, че тъй като той вече не е съставлявал единен стопански субект с встъпилите страни към момента на приемане на обжалваното решение, Комисията е била длъжна да определи частите от глобата, които им се припадат в рамките на тяхното вътрешно отношение.

199    Съгласно практиката на Съда понятието на правото на Съюза за солидарна отговорност за заплащането на глобата, доколкото то е само проявление ipso iure на понятието за предприятие, се отнася единствено за предприятието, а не за дружествата, от които то е съставено (вж. решение от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch/Комисия, C‑625/13 P, EU:C:2017:52, т. 150 и цитираната съдебна практика).

200    Макар от член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да следва, че Комисията може да наложи солидарно глоба на няколко дружества, доколкото те са включени в едно и също предприятие, нито текстът на тази разпоредба, нито целта на механизма на солидарната отговорност позволяват да се приеме, че това правомощие за налагане на санкции се простира, отвъд определянето на външното отношение на солидарна отговорност, до правомощието да се определят частите, припадащи се на солидарните длъжници в рамките на вътрешното им отношение (вж. решение от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch/Комисия, C‑625/13 P, EU:C:2017:52, т. 151 и цитираната съдебна практика).

201    Напротив, целта на механизма на солидарната отговорност се състои в това, че той представлява допълнителен правен способ, с който разполага Комисията, за да увеличи ефективността на своите действия в областта на събирането на наложените глоби за нарушения на правото на конкуренцията, при положение че този способ намалява риска от неплатежоспособност спрямо Комисията в качеството ѝ на кредитор по дълга, който представляват тези глоби, което допринася за постигането на възпиращата цел, преследвана по принцип от правото на конкуренция (вж. решение от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch/Комисия, C‑625/13 P, EU:C:2017:52, т. 152 и цитираната съдебна практика).

202    Определянето обаче на припадащите се части на солидарните длъжници в съществуващото вътрешно отношение между тях няма тази двойна цел. Всъщност става въпрос за правен спор, който се повдига на по-късен етап и по принцип вече не е от интерес за Комисията, тъй като цялата глоба ѝ е била платена от един или няколко от посочените съдлъжници (вж. решение от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch/Комисия, C‑625/13 P, EU:C:2017:52, т. 153 и цитираната съдебна практика).

203    В случая е достатъчно да се констатира, в светлината на цитираната в точки 199—202 по-горе съдебна практика, че Комисията не е била длъжна да определи частите, припадащи се на жалбоподателя и на встъпилите страни в рамките на вътрешното им отношение. Всъщност, тъй като, както следва от анализа на първото основание, Комисията основателно е стигнала до извода, че през целия период на нарушението жалбоподателят и встъпилите страни са представлявали едно предприятие по смисъла на правото на конкуренция, тя е могла да се ограничи до това да определи размера на глобата, която тези дружества дължат солидарно.

204    Доводът на жалбоподателите, че към датата на приемане на обжалваното решение встъпилите страни вече не са представлявали едно общо предприятие с него, не може да постави под съмнение извода, направен в точка 203 по-горе.

205    От една страна, трябва да се отбележи, че уважаването на този довод би било в противоречие със самото понятие за солидарна отговорност. В това отношение трябва да се констатира, че механизмът на солидарната отговорност по дефиниция предполага, че Комисията може да се обърне както към дружеството майка, така и към дъщерното дружество, без да предвижда припадащи се части в твърдения от жалбоподателя смисъл. Всъщност, както Съдът вече е постановявал, при налагането на глоба не се отдава „предимство“ на едното или другото от тези дружества (вж. решение от 18 юли 2013 г., Dow Chemical и др./Комисия, C‑499/11 P, EU:C:2013:482, т. 49 и цитираната съдебна практика).

206    От друга страна, трябва да се приеме, че уважаването на подобен довод би могло да подкопае целта на механизма на солидарната отговорност, който съгласно цитираната в точка 201 по-горе съдебна практика представлява допълнителен правен способ, с който разполага Комисията за подсилване както на ефикасността на събирането на наложените глоби, така и на целта да се постигне възпиращ ефект, която правото на конкуренция по принцип преследва.

207    Предвид гореизложеното и след извършването на задълбочен контрол трябва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, нито е нарушила принципите на правна сигурност и на индивидуализиране на наказанията, като не е определила частите, припадащи се на жалбоподателя и на встъпилите страни в рамките на вътрешното им отношение.

208    Ето защо четвъртото основание трябва да се отхвърли.

5.      По петото основание, изведено от нарушение на правото на защита

209    Жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила правото му на защита по време на административното производство. Той разделя петото основание на три части, изведени, първо, от това, че Комисията не му е предоставила достъп до документи, които са от съществено значение за защитата му, второ, от това, че Комисията е забавила неправомерно предоставянето на достъп до други документи със съществено значение, и трето, от това, че прекомерната продължителност на производството му е попречила да организира защитата си.

1)      По първата част, изведена от това, че Комисията не е предоставила достъп на жалбоподателя до документи, които са от съществено значение за защитата му

210    Жалбоподателят поддържа, че за да обоснове отговорността му за картела, в обжалваното решение Комисията се е позовала на някои уличаващи доказателства, които обаче не са му били предоставени. По-конкретно това били документ, доказващ обхвата на правомощията, делегирани на администраторите на PIA, както и документи, съдържащи доказателства за ролята на комитета по възнагражденията и на комитета по вътрешен контрол.

211    Комисията оспорва тези доводи.

212    Съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита е основно право в правния ред на Съюза, предвидено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, където се изисква спазването му във всяко производство (вж. решение от 17 декември 2014 г., Pilkington Group и др./Комисия, T‑72/09, непубликувано, EU:T:2014:1094, т. 232 и цитираната съдебна практика).

213    Зачитането на правото на защита изисква по време на административното производство на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно истинността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличието на нарушение на Договора (решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 66).

214    В този смисъл в член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 се предвижда, от една страна, че Комисията предоставя на предприятията или на сдруженията на предприятия, ответни страни в производството пред нея, възможност да бъдат изслушани по въпросите, по които тя е предявила възражения, и от друга страна, че Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище.

215    Освен това според постоянната съдебна практика несъобщаването на документ съставлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за съществуването на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ако съществуват други писмени доказателства, с които страните са се запознали в хода на административното производство, конкретно подкрепящи изводите на Комисията, изключването като доказателствено средство на несъобщен уличаващ документ не би опровергало основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното решение. Ето защо задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е стигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако като уличаващо доказателство е бил изключен несъобщен документ, на който Комисията се е основала, за да обвини в нарушения това предприятие (вж. решение от 9 септември 2015 г., Toshiba/Комисия, T‑104/13, EU:T:2015:610, т. 129 и цитираната съдебна практика).

216    В случая, макар жалбоподателят да твърди, че Комисията не му е предоставила нито документа относно обхвата на делегираните на администраторите на PIA правомощия, нито документите относно комитета по възнагражденията и комитета по вътрешен контрол, трябва да се констатира, както прави Комисията, че подобно твърдение не се подкрепя от фактите.

217    Най-напред, както посочва Комисията и жалбоподателят не го оспорва, документът относно обхвата на правомощията, делегирани на администраторите на PIA, е бил предоставен на жалбоподателя на 27 март 2012 г., като той е имал достъп както до неповерителната, така и до поверителната версия на този документ.

218    По-нататък, що се отнася до документа относно комитета по възнагражденията, следва да се отбележи, че става дума за поверителната версия на отговора на встъпилите страни на изложението на възраженията. На 4 януари и на 12 март 2012 г., както и на 11 септември 2013 г. жалбоподателят е получил достъп до неповерителната версия на този отговор, в която се съдържа информацията относно жалбоподателя, която Комисията е посочила в обжалваното решение.

219    Накрая, що се отнася до документа относно комитета по вътрешен контрол, става дума за документ, идентичен с включения в приложение 15 към отговора на встъпилите страни на искане за предоставяне на информация от 20 октомври 2009 г., до който жалбоподателят е получил достъп на 26 януари 2012 г.

220    От това следва, че Комисията не е отказала достъп до документите, посочени от жалбоподателя в жалбата и че следователно тя е изпълнила задълженията, които има съгласно цитираната в точка 215 по-горе съдебна практика.

221    Освен това, жалбоподателят твърди, че не е имал достъп и до други документи от преписката, като например документи [поверително] и [поверително]. Тъй като обаче това твърдение е формулирано за първи път пред Общия съд на фазата на писмената реплика и не се основава на обстоятелства, установени в хода на производството, то трябва да се отхвърли като недопустимо. При всички положения обаче трябва да се посочи, както отбелязва Комисията, че документ [поверително] е бил предоставен на жалбоподателя на 8 септември 2011 г., а документ [поверително] съдържа само обществено достъпна информация, което личи от бележка под линия 1127 от обжалваното решение.

222    Ето защо първата част от петото основание трябва да се отхвърли.

2)      По втората част, изведена от това, че Комисията е забавила неправомерно предоставянето на достъп до други документи, които са от съществено значение за защитата на жалбоподателя

223    Жалбоподателят твърди най-напред, че Комисията му е предоставила информация, която е от съществено значение за неговата защита, едва на много късен етап от разследването, а именно на 17 май 2013 г., така че той не е бил в състояние да упражни надлежно правото си на защита. Тази информация, която била както уличаваща, така и оневиняваща, включвала, първо, доказателства за ролята на стратегическия комитет, второ, доказателства за комитета по възнагражденията и комитета по вътрешен контрол, трето, доказателства за въпросите, които са били обсъждани по време на месечните срещи, и четвърто, доказателства в подкрепа на твърдението на Комисията, че жалбоподателят е действал като индустриален собственик.

224    По-нататък жалбоподателят поддържа, че закъснялото съобщаване на тази информация не е санирало нарушението на правото му на защита, тъй като той не е разполагал с нея нито при изготвянето на отговора си на изложението на възраженията, нито по време на изслушването, проведено през юни 2012 г. Освен това жалбоподателят счита, че ако бе получил възможност да изложи становището си относно доказателствата на по-ранен етап, Комисията е могла по-пълноценно да вземе предвид тези доказателства.

225    От друга страна, жалбоподателят твърди, че съображението на Комисията, че забавянето на достъпа до тази информация е обосновано от необходимостта да се определи предварително обосноваността на доказателствата, преди те да бъдат оповестени, не е основателно. Жалбоподателят посочва, че Комисията е разполагала с по-голямата част от доказателствата повече от една година преди това.

226    Накрая жалбоподателят моли Общия съд да задължи Комисията да предостави, в съответствие с член 64, параграф 4 от Процедурния правилник и с цел те да бъдат разгледани при закрити врати, всички релевантни вътрешни документи, съставени от Комисията между 1 март 2012 г. и 17 май 2013 г., и по-специално кореспонденцията с правния отдел и със служителя по изслушването, както и протоколите от заседанията на екипа, работил по делото, и писмените указания в рамките на този екипа.

227    Комисията отхвърля тези доводи.

228    По същество жалбоподателят поддържа, че Комисията му е предоставила със закъснение достъп до документи, които са от съществено значение за защитата му.

229    Съгласно цитираната в точка 213 по-горе съдебна практика зачитането на правото на защита по същество изисква по време на административното производство на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно истинността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства.

230    В случая трябва да се посочи, че в рамките на настоящата част жалбоподателят не твърди, както в рамките на първата част, че не е имал достъп до документи, които са от съществено значение, за да се защити срещу твърденията за нарушения, които Комисията е формулирала срещу него в обжалваното решение, а упреква Комисията само в закъснялото предоставяне на тези документи.

231    Въпреки това, първо, трябва да се отбележи най-напред, че посочените от жалбоподателя документи са му били предоставени на 17 май 2013 г., тоест около десет месеца преди приемането на обжалваното решение. При тези обстоятелства жалбоподателят не може основателно да поддържа, че не е имал възможност да изрази становището си по посочените документи, тъй като не е разполагал с достатъчно време, за да ги разгледа. По-нататък трябва да се констатира, че жалбоподателят реално се е произнесъл по тези документи един месец след предоставянето им, а именно на 17 юни 2013 г., и че нищо в писменото му становище не показва, както твърди той, че Комисията не е разполагала с достатъчно време, за да вземе предвид съображенията му. Накрая жалбоподателят не посочва конкретно доводите, които е щял да изтъкне, ако не му бе попречила липсата на време.

232    Второ, трябва да се отбележи, че два от документите, за които жалбоподателят твърди, че са му били предоставени със закъснение, се отнасят до констатациите на Комисията за участието му в комитета по възнагражденията и в комитета по вътрешен контрол на Prysmian. От анализа на първото основание в точки 120—124 по-горе обаче следва, че Комисията не може да използва тези два документа, за да обоснове извода си, че жалбоподателят е упражнявал решаващо влияние върху встъпилите страни. При тези обстоятелства упрекът на жалбоподателя за закъснялото предоставяне на тези два документа, свързани с посочените въпроси, трябва да се отхвърли като неотносим. Освен това, предвид факта че протоколите от заседанията на управителния съвет на Prysmian и ежемесечните доклади са относително кратки документи, жалбоподателят не може да се позовава на обстоятелството, че не е имал време да ги разгледа, за да подготви защитата си пред Комисията.

233    Трето, жалбоподателят не може основателно да поддържа, че доводите на Комисията се основават само на документите, предоставени на 17 май 2013 г. В това отношение трябва да се посочи, че изводите на Комисията в обжалваното решение почиват на редица други документи, които по същество са били предоставени на жалбоподателя след приемането на изложението на възраженията на 30 юни 2011 г.

234    Четвърто, макар жалбоподателят да не е имал достъп до тези документи при подготовката на отговора си на изложението на възраженията, трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика изложението на възраженията представлява подготвителен документ, в който са направени само временни фактически и правни изводи (решение от 5 декември 2013 г., SNIA/Комисия, C‑448/11 P, непубликувано, EU:C:2013:801, т. 42 и цитираната съдебна практика). Следователно няма пречка получени документи, като например отговорите на изложението на възраженията, да се използват впоследствие в окончателното решение, стига жалбоподателят да е получил възможност, както в случая, да се произнесе по тях.

235    Ето защо втората част от петото основание трябва да се отхвърли отчасти като неотносима и отчасти като необоснована. Що се отнася до предложеното от жалбоподателя процесуално-организационно действие, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не е посочил по какъв начин то ще подкрепи доводите му. При тези обстоятелства искането на жалбоподателя не трябва да се уважава.

3)      По третата част, изведена от прекомерната продължителност на административното производство

236    Жалбоподателят поддържа, че поради прекомерната продължителност на административното производство Комисията е нарушила принципа на добра администрация. В това отношение той посочва по-специално че разследването е продължило повече от пет години, а имено от 9 януари 2009 г. до 2 април 2014 г. Жалбоподателят добавя, че тази продължителност се е отразила на защитата му, тъй като той е получил изложението на възраженията едва на 30 юни 2011 г., към която дата фондовете „GSCP V“ вече са били прехвърлили (през 2010 г.) последното си дялово участие в капитала на Prysmian. Жалбоподателят счита също, че ако прекомерната продължителност на административното производство не може да обоснове отмяната на обжалваното решение, Общият съд все пак трябва да намали по справедливост размера на наложената му глоба.

237    Комисията оспорва тези доводи.

238    Съгласно установената съдебна практика спазването на разумен срок при провеждане на административните производства в областта на политиката по конкуренцията представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се гарантира от юрисдикциите на Съюза (вж. решение от 19 декември 2012 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия, C‑452/11 P, непубликувано, EU:C:2012:829, т. 97 и цитираната съдебна практика).

239    Принципът на разумен срок на административното производство е потвърден в член 41, параграф 1 от Хартата, по силата на който „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“ (вж. решение от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 284 и цитираната съдебна практика).

240    Разумният срок на всеки етап от производството се преценява в зависимост от присъщите за всяко дело обстоятелства, и по-специално от неговия контекст, от поведението на страните в хода на производството, от значението на делото за различните заинтересовани предприятия и от степента му на сложност (вж. в този смисъл решение от 20 април 1999 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, EU:T:1999:80, т. 126).

241    Съдът е постановил също, че в областта на политиката на конкуренция в административното производство пред Комисията могат да се разглеждат две последователни фази, всяка от които следва своя собствена вътрешна логика. Първата фаза, която продължава до изложението на възраженията, започва от момента, в който Комисията, упражнявайки поверените ѝ от законодателя на Съюза правомощия, предприеме мерки, за да обвини дадено лице в извършване на нарушение, и трябва да позволи на Комисията да формира становище относно по-нататъшния ход на производството. От своя страна втората фаза обхваща периода от изложението на възраженията до приемането на окончателното решение. Тя трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение (решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 38).

242    Освен това, от съдебната практика следва, че когато нарушението на принципа на разумния срок е оказало влияние върху резултата от производството, такова нарушение може да доведе до отмяна на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, EU:C:2006:593, т. 48 и цитираната съдебна практика).

243    Трябва да се уточни обаче, че при прилагането на правилата в областта на конкуренция превишаването на разумния срок може да бъде основание за отмяна само на решения, с които се установяват нарушения, и ако е било доказано, че нарушаването на принципа на разумния срок е довело до накърняване на правото на защита на засегнатите предприятия. Извън тази конкретна хипотеза неизпълнението на задължението за произнасяне в разумен срок не оказва влияние върху законосъобразността на административното производство по реда на Регламент № 1/2003 (решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 42).

244    Накрая, тъй като спазването на правото на защита като принцип, чийто фундаментален характер е подчертаван многократно в практиката на Съда, има съществено значение в производства като това в настоящия случай, е важно да се избегне непоправимото застрашаване на това право поради прекомерната продължителност на фазата на разследване и възможността тази продължителност да попречи на представянето на доказателства с цел да се обори твърдението за наличие на поведение, което може да ангажира отговорността на засегнатите предприятия. Поради това разглеждането на евентуалното възпрепятстване на упражняването на правото на защита не трябва да се ограничава до самата фаза, в която това право има пълно действие, а именно до втората фаза на административното производство. Преценката относно причината за евентуалното отслабване на ефикасността на правото на защита трябва да обхване цялото това производство, като се има предвид общата му продължителност (вж. решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 50 и цитираната съдебна практика).

245    В случая следва да се констатира, че що се отнася до първата фаза на административното производство, тоест тази, която обхваща периода от връчването на встъпилите страни на решението за проверка през януари 2009 г. до получаването на изложението на възраженията през юни 2011 г., са изминали 29 месеца. Втората фаза на административното производство, която обхваща периода от получаването на изложението на възраженията до приемането на обжалваното решение през април 2014 г., е продължила 33 месеца.

246    В това отношение следва да се приеме, че продължителността както на първата, така и на втората фаза на административното производството не е прекомерна, като се имат предвид действията, които Комисията е трябвало да предприеме, за да довърши разследването и да приеме обжалваното решение.

247    Всъщност най-напред трябва да се посочи, както прави Комисията, че разследването се отнася до картел с глобален обхват, който включва значителен брой участници и продължава почти десет години и че в рамките на това разследване Комисията е трябвало да актуализира множество доказателства, включени в преписката, включително всички документи, събрани при проверките и получени от дружествата, отправили искане за освобождаване от глоба. Освен това в хода на разследването Комисията е изпратила до участниците в засегнатия сектор множество искания за информация на основание на член 18 от Регламент № 1/2003 и на точка 12 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер.

248    По-нататък трябва да се посочи, че многобройните доказателства са накарали Комисията да приеме решение, което във версията си на английски език е 287 страници и чието приложение 1 съдържа пълни референции към всички събрани във фазата на разследването доказателства, и че мащабът и обхватът на картела, а и езиковите трудности, също са забележителни. В това отношение трябва да се припомни, че обжалваното решение има 26 адресата от множество страни, като голяма част от тях са участвали в картела в различни правноорганизационни форми и са били преструктурирани по време на и след края на картела. Освен това трябва да се отбележи, че цялото обжалвано решение, което е съставено на английски език, е трябвало да се преведе на немски, френски и италиански език.

249    Накрая от обстоятелствата по спора, изложени в точки 3—10 по-горе, следва, че по време на административното производство Комисията е предприела серия от действия, които оправдават продължителността на всяка фаза на това производство, и че жалбоподателят не е оспорил конкретно уместността на тези действия за целите на разследването.

250    Следователно, предвид необходимостта да се даде възможност на Комисията да извърши задълбочена оценка на доказателствата и на доводите на засегнатите от разследването страни, продължителността на двете фази на административното производство е разумна.

251    От това следва, че жалбоподателят няма основание да твърди, че продължителността на административното производство пред Комисията е била прекомерна и че последната е нарушила принципа на разумния срок.

252    Във всички случаи, дори евентуално да се констатира, че общата продължителност на административното производство е прекомерна и че е нарушен принципът на разумния срок, сама по себе си тази констатация не би била достатъчна, с оглед на цитираната в точки 242—244 по-горе съдебна практика, за да се стигне до извода за отмяна на обжалваното решение.

253    В това отношение жалбоподателят изтъква, че прекомерната продължителност на административното производство „се е отразила на способността му да подготви защитата си“, по-специално, тъй като към момента, в който е бил информиран, че попада в обхвата на разследването, а именно на 30 юни 2011 г. — датата на изложението на възраженията, той вече е бил прехвърлил последното си дялово участие в капитала на встъпилите страни и следователно е имал само ограничен достъп до доказателствата относно инвестицията си. В това отношение обаче е достатъчно да се припомни, че съгласно установената съдебна практика, по силата на общото задължение за полагане на грижа, което тежи върху всяко предприятие или сдружение на предприятия, жалбоподателят е длъжен да се грижи за правилното съхранение в книжата и архивите си на онези документи, чрез които може да се проследи дейността му, по-специално за да разполага с необходимите доказателства в случай на евентуални съдебни или административни дела (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2011 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия, T‑240/07, EU:T:2011:284, т. 301 и цитираната съдебна практика). Съгласно решение от 27 юни 2012 г., Bolloré/Комисия (T‑372/10, EU:T:2012:325, т. 152), това задължение се прилага и в случай на прехвърляне на дъщерно дружество.

254    Що се отнася до поканата, отправена до Общия съд от жалбоподателя, да намали по справедливост размера на наложената му глоба, ако продължителността на административното производство не обосновава отмяната на обжалваното решение, тази покана трябва да се счита за отправена в подкрепа на искането му за намаляване на този размер, което ще бъде разгледано в точка 261 по-долу.

255    Следователно третата част на петото основание трябва да се отхвърли, както и петото основание в неговата цялост.

256    Предвид всичко изложено по-горе следва да се заключи, че жалбоподателят не е успял да докаже наличието на нередности, допуснати от Комисията, които да обосноват отмяната на обжалваното решение в частта, която се отнася до него.

257    Ето защо искането на жалбоподателя за отмяна на обжалваното решение трябва да се отхвърли.

2.      По искането за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя

258    Жалбоподателят моли Общия съд да намали размера на наложената му глоба, за да се отчетат грешките, допуснати от Комисията при изчисляването му. Освен това жалбоподателят приканва Общия съд да намали по справедливост този размер, ако продължителността на административното производство не обосновава отмяната на обжалваното решение. Накрая той моли Общият съд да се ползва от всяко намаляване на размера на глобата, което бъде присъдено на встъпилите страни в резултат на жалбата, подадена срещу обжалваното решение по дело T‑475/14, Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия.

259    Преди да се разгледат отделните искания на жалбоподателя за намаляване на размера на наложената му глоба, следва да се припомни, че контролът за законосъобразност се допълва с правомощието за пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Пълният съдебен контрол оправомощава съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция. Важно е обаче да се подчертае, че упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол не е равнозначно на служебен контрол, и да се припомни, че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на абсолютните основания за отмяна, които Съдът е длъжен да разгледа служебно, като например липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи основанията срещу решението и да представи доказателства в подкрепа на тези основания (решение от 8 декември 2011 г., KME Germany и др./Комисия, C‑389/10 P, EU:C:2011:816, т. 130 и 131).

1.      По искането за намаляване на размера на наложената глоба поради грешките, допуснати от Комисията при изчисляването му

260    На първо място, що се отнася до искането на жалбоподателя за намаляване на размера на наложената му глоба поради грешките, допуснати от Комисията при изчисляването му, трябва да се посочи, от една страна, че изтъкнатите от жалбоподателя основания в подкрепа на искането му за отмяна бяха отхвърлени, и от друга страна, че не са налице обстоятелства, които в случая биха могли да обосноват намаляването на този размер. Следователно това искане трябва да се отхвърли изцяло.

2.      По искането за намаляване на размера на наложената глоба поради прекомерната продължителност на административното производство

261    На второ място, що се отнася, до искането на жалбоподателя за намаляване по справедливост на размера на наложената му глоба поради прекомерната продължителност на административното производство, достатъчно е да се припомни, че макар нарушението на принципа на разумния срок от Комисията да може да обоснове отмяната на решение, прието от нея в административна процедура въз основа на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, при положение че това води и до нарушение на правото на защита на съответното предприятие, дори да се приеме, че е доказано подобно нарушение на посочения принцип, то не може да доведе до намаляване на размера на наложената глоба (вж. решение от 26 януари 2017 г., Villeroy et Boch/Комисия, C‑644/13 P, EU:C:2017:59, т. 79 и цитираната съдебна практика).

262    Във всички случаи, както следва от точка 251 по-горе, в случая не е констатирана прекомерна продължителност на административното производство. Следователно това искане трябва да се отхвърли.

3.      По искането за намаляване на размера на глобата, за да се ползва всяко намаляване на този размер, което бъде присъдено на встъпилите страни в резултат на жалбата, подадена срещу обжалваното решение по дело T‑475/14

263    На трето и последно място, що се отнася до искането на жалбоподателя да се ползва от всяко намаляване на размера на глобата, което бъде присъдено от Общия съд на встъпилите страни в резултат на жалбата, подадена срещу обжалваното решение по дело T‑475/14, Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi Integrati/Комисия, трябва да се припомни, че жалбоподателят не носи отговорност за разглеждания картел поради прякото си участие в неговата дейност. Всъщност съгласно член 1 от това решение той носи отговорност за нарушението единствено в качеството си на дружество майка на встъпилите страни.

264    Когато обаче отговорността на дружеството майка произтича единствено от прякото участие на неговото дъщерно дружество в нарушението и двете дружества са подали паралелни жалби с един и същ предмет, Общият съд може, без да се произнася ultra petita, да вземе предвид отмяната на констатацията за нарушение от страна на дъщерното дружество за определен период и да намали съответно размера на глобата, наложена на дружеството майка солидарно с дъщерното му дружество.

265    В това отношение, от една страна, за да се счете, че дадена стопанска единица носи отговорност, е необходимо да се докаже, че поне един субект е извършил нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията и че това обстоятелство е установено с влязло в сила решение, а от друга страна, причината, поради която е установена липсата на неправомерно поведение от дъщерното дружество, е ирелевантна.

266    Именно в този контекст се изтъква изцяло производният характер на отговорността на дружеството майка, която то носи единствено поради прякото участие на дъщерно дружество в нарушението. Всъщност в такъв случай в основата на отговорността на дружеството майка е неправомерното поведение на дъщерното му дружество, за което това дружество майка е подведено под отговорност, тъй като тези дружества формират една стопанска единица. Ето защо отговорността на дружеството майка по необходимост е функция от фактическия състав на извършеното от дъщерното му дружество нарушение, с който отговорността на дружеството майка е неразривно свързана.

267    По същите причини трябва да се уточни, че когато никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, по принцип, ако са изпълнени необходимите процесуални изисквания, това дружество майка трябва да се ползва от намалението на размера на глобата, наложена му солидарно с неговото дъщерно дружество.

268    В случая следва да се констатира, че както жалбоподателят, така и встъпилите страни са подали жалба срещу обжалваното решение и че тези жалби имат отчасти същия предмет, а именно, като главно искане, да се отмени глобата, предвидена в член 2, буква е) от посоченото решение, доколкото се отнася до тях, и при условията на евентуалност, да се намали размерът на глобата, която им е наложена солидарно.

269    При тези обстоятелства на жалбоподателя трябва се признаят същите ползи от евентуалната отмяна на обжалваното решение като тези, които са признати на встъпилите страни в рамките на жалбата по дело T‑475/14.

270    Трябва да се подчертае обаче, че с днес постановеното решение Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия, T‑475/14, Общият съд отхвърля жалбата по това дело — както искането за отмяна на встъпилите страни, така и искането им за намаляване на размера на наложените им глоби.

271    Поради това искането на жалбоподателя да се ползва от всяко намаляване, което бъде присъдено на встъпилите страни в резултат на жалбата, подадена срещу обжалваното решение по дело T‑475/14, Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi Integrati/Комисия, не може да бъде уважено и следователно трябва да се отхвърлят всички искания за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя.

272    От всичко изложено дотук следва, че настоящата жалба трябва да бъде отхвърлена.

IV.    По съдебните разноски

273    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

274    След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото по всички предявени от него искания и основания, той трябва да бъде осъден да понесе всички направени съдебни разноски.

275    Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея съдебни разноски. С оглед на обстоятелства в разглеждания спор Prysmian и PrysmianCS следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      The Goldman Sachs Group, Inc. понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия.

3)      Prysmian SpA и Prysmian CavieSistemi Srl понасят направените от тях съдебни разноски.

Collins

Кънчева

Barents

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2018 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелствата по спора

А. Жалбоподателят и съответният сектор

Б. Административното производство

В. Обжалваното решение

1. Разглежданото нарушение

2. Отговорността на жалбоподателя

3. Наложената глоба

II. Производството и исканията на страните

III. От правна страна

А. По искането за отмяна

1. По първото основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката

а) По първата част, свързана с прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г.

1) По първото оплакване, изведено от прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в периода от 29 юли 2005 г. до 3 май 2007 г.

2) По второто оплакване, изведено от оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние

б) По втората част, свързана с изводите на Комисията относно периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г.

1) По правомощието за номиниране на членовете на различните състави на управителния съвет на Prysmian, както и правомощието за свикване на общи събрания на акционерите и за даване на предложения за освобождаване на членове на управителния съвет или на целия управителен съвет

2) По действителното представителство на жалбоподателя в управителния съвет на Prysmian

3) По управителните правомощия на представителите на жалбоподателя в управителния съвет

4) По значимостта на ролята на жалбоподателя в комитетите, създадени от Prysmian

5) По редовното получаване на актуализирана информация и ежемесечни доклади

6) По мерките за осигуряване на решаващ контрол и след датата на ППП

7) По доказването на поведение, типично за индустриален собственик

8) По цялостната преценка на доказателствата, посочени в обжалваното решение

в) По третата част, свързана със заключението на Комисията, че по същество жалбоподателят не е обикновен финансов инвеститор

2. По второто основание, изведено от нарушение на член 2 от Регламент № 1/2003, от липсата на достатъчно доказателства и от нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС

а) По първата част, изведена от нарушението на член 2 от Регламент № 1/2003 и от липсата на достатъчно доказателства

б) По втората част, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

3. По третото основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от нарушение на принципа на лична отговорност и на презумпцията за невиновност

4. По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и от явна грешка в преценката и от нарушение на принципите на правна сигурност и на индивидуализиране на наказанията

5. По петото основание, изведено от нарушение на правото на защита

а) По първата част, изведена от това, че Комисията не е предоставила достъп на жалбоподателя до документи, които са от съществено значение за защитата му

б) По втората част, изведена от това, че Комисията е забавила неправомерно предоставянето на достъп до други документи, които са от съществено значение за защитата на жалбоподателя

в) По третата част, изведена от прекомерната продължителност на административното производство

Б. По искането за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя

1. По искането за намаляване на размера на наложената глоба поради грешките, допуснати от Комисията при изчисляването му

2. По искането за намаляване на размера на наложената глоба поради прекомерната продължителност на административното производство

3. По искането за намаляване на размера на глобата, за да се ползва всяко намаляване на този размер, което бъде присъдено на встъпилите страни в резултат на жалбата, подадена срещу обжалваното решение по дело T475/14

IV. По съдебните разноски


* Език на производството: английски.


1      Заличени поверителни данни.