РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
8 февруари 2018 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна — Фигуративна марка на Европейския съюз „Vieta“ — Реално използване на марката — Решение, взето вследствие отмяната на предходно решение от Общия съд — Член 65, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Сила на пресъдено нещо“
По дело T‑879/16
Sony Interactive Entertainment Europe Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство), за което се явява S. Malynicz, QC,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват J. Crespo Carrillo и D. Walicka, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
Marpefa, SL, установено в Барселона (Испания),
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 4 октомври 2016 г. (преписка R 1010/2016‑4) относно производство по отмяна между Sony Computer Entertainment Europe Ltd и Marpefa,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: A. M. Collins (докладчик), председател, M. Kънчева и J. Passer, съдии,
секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 14 декември 2016 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 28 март 2017 г.,
след съдебното заседание от 10 ноември 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 3 август 2000 г. Gedelson, SA подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация е заявена, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които е заявена регистрацията, спадат към клас 9 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Грамофонни плочи, почистващи апарати за грамофони плочи, високоговорители, устройства за възпроизвеждане на звук, усилватели, ленти за видеозапис, магнитни ленти, кутии за високоговорители, видеокамери, експонирани кинематографски филми, компактдискове, диапозитиви, фотоапарати, компютри, видеоекрани, апарати за възпроизвеждане на звук и образи, телевизионни апарати, грамофони“.
4 Спорната марка е регистрирана на 13 септември 2001 г. под номер 1790674 за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
5 На 12 декември 2002 г. прехвърлянето на спорната марка в полза на Marpefa, SL е вписано в регистъра на EUIPO.
6 На 25 юли 2010 г. регистрацията на спорната марка е подновена до 3 август 2020 г.
7 На 14 ноември 2011 г. жалбоподателят, Sony Interactive Entertainment Europe Ltd, който на посочената дата се е наричал Sony Computer Entertainment Europe Ltd, подава искане за отмяна на спорната марка съгласно член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент № 2017/1001) за всички стоки, за които е била регистрирана. В това искане жалбоподателят твърди, че марката не е била реално използвана в Европейския съюз през релевантния период от пет години и че не са съществували основателни причини за неизползването.
8 На 21 март 2012 г. Marpefa заявява в отговор на искането за отмяна на спорната марка, че същата е била реално използвана, най-малкото в Испания, в периода между 14 ноември 2006 г. и 13 ноември 2011 г., за всички стоки, посочени в точка 3 по-горе, и представя редица доказателства, съдържащи по-специално думата „vieta“, както и следната фигуративна марка на Европейския съюз (изобразена и в сив цвят):
9 С решение от 23 август 2013 г. отделът по отмяна отхвърля искането за отмяна за следните стоки: „високоговорители, устройства за възпроизвеждане на звук, усилватели“ и „компютри, видеоекрани, апарати за възпроизвеждане на звук и образи, телевизионни апарати, грамофони“. Той уважава посоченото искане за другите стоки, обхванати от спорната марка.
10 На 28 октомври 2013 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба за отмяна на решението на отдела по отмяна в частта му, в която се отхвърля искането за отмяна.
11 С решение от 2 юли 2014 г. (наричано по-нататък „първото решение“) втори апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. По същество той приема, че доказателствата, представени от Marpefa, показват, че спорната марка е била реално използвана в Съюза през релевантния период по отношение на „високоговорители, устройства за възпроизвеждане на звук, усилватели“ и „компютри, видеоекрани, апарати за възпроизвеждане на звук и образи, телевизионни апарати, грамофони“ от клас 9.
12 В първото решение апелативният състав на първо място посочва, че релевантният за преценката на реалното използване на спорната марка период се простира от 14 ноември 2006 г. до 13 ноември 2011 г. включително. На второ място, апелативният състав приема, че изискванията относно мястото на използването в случая са изпълнени. На трето място, що се отнася до продължителността на използването, той по същество приема, че взети заедно, доказателствата, представени от Marpefa, показват „честотата“ и „редовността“ на използването на спорната марка в Съюза, по-специално между 2008 г. и 2011 г. На четвърто място, що се отнася до естеството на използването, той констатира, че спорната марка не е била използвана под форма, която променя отличителния ѝ характер в сравнение с формата, в която е била регистрирана. На пето място, според апелативния състав след цялостна преценка на доказателствата е ясно, че спорната марка е била използвана за обозначаване на стоките, посочени в точка 11 по-горе. В този контекст той по-специално отбелязва в точка 46 от първото решение, че е ясно, че тези продукти са „електронни и аудиовизуални системи, изделия и стоки, които включват или са част от „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“, че „всички имат сходни или идентични естество и цел и не са допълващи се, а неразривно свързани“, и че „попадат в „полето на естественото продължение“, определено от Общия съд в решение от 14 юли 2005 г., Reckitt Benckiser (España)/СХВП — Aladin (ALADIN), T‑126/03, EU:T:2005:288. В същата точка 46 апелативният състав добавя, че изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ е дефиниран достатъчно „прецизно и тясно определено“, за да обозначи стоките, за които е било доказано използване, и че не е имало никаква основателна причина да се направят съществени деления в рамките на тази категория.
13 На 19 септември 2014 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на първото решение, регистрирана под номер на дело T‑690/14. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания. Третото основание е изведено от нарушение на принципа за частично използване, посочен в член 51, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 2 от Регламент № 2017/1001) и е насочено срещу констатациите, направени от апелативния състав в точка 46 от първото решение. В рамките на посоченото основание жалбоподателят изтъква по същество, че защитата, предоставена на спорната марка за „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“, се отнася до прекалено широка категория стоки и че последната следва да бъде разделена на подкатегории. В съдебното заседание по горепосоченото дело жалбоподателят добавя, че посочената категория не е определена достатъчно ясно и точно.
14 С решение от 10 декември 2015 г., Sony Computer Entertainment Europe/СХВП — Marpefa (Vieta) (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), Общият съд уважава третото основание на жалбата, с мотива че по същество, противно на приетото в точка 46 от първото решение, не може да се счита, че изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ е дефиниран достатъчно „прецизно и тясно определено“. Общият съд отбелязва впрочем, че поканена в съдебното заседание да посочи какво включва този израз, EUIPO не е била в състояние да предостави какъвто и да било убедителен отговор. Общият съд констатира също, че посоченият израз, разбиран в неговия същински и обичаен смисъл, може да включва широк спектър от аудиовизуално и електронно оборудване, включително оборудване, по отношение на което отделът по отмяна е приел, че не е било доказано реално използване. Ето защо в точка 69 от решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), Общият съд постановява, че следва да се „отмени [първото] решение […] в частта му, в която се посочва, че е било доказано реално използване на спорната марка за „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“, и следователно в частта му, в която се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по отмяна за отхвърляне на искането за отмяна на спорната марка за посочените апарати“.
15 Точки 1 и 2 от диспозитива на решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), гласят следното:
„1) Отменя [първото] решение […] в частта, в която се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по отмяна за отхвърляне на искането за отмяна на [спорната] марка […] за „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част“.
16 С решение от 6 юни 2016 г., вследствие решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), президиумът на апелативните състави на EUIPO връща делото за разглеждане от четвърти апелативен състав, преписка R 1010/2016‑4.
17 С решение от 4 октомври 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата по преписка R 1010/2016‑4.
18 В обжалваното решение апелативният състав, най-напред, посочва, че след частичната отмяна на първоначалното решение с решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), той е следвало да прецени дали спорната марка е била използвана реално за „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ през релевантния период (т. 13 от обжалваното решение). Той уточнява, че първото решение е окончателно по отношение на „високоговорители, устройства за възпроизвеждане на звук, усилватели, компютри, видеоекрани, телевизионни апарати [и] грамофони“ и че следователно реалното използване на спорната марка за тези стоки е било доказано (т. 14 от обжалваното решение).
19 По-нататък, апелативният състав посочва, че изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ обхваща всички апарати, които могат да възпроизвеждат както звук, така и образи (т. 15 от обжалваното решение). Той приема, че телевизионен апарат е синоним на специален апарат за възпроизвеждане на звук и образ и че на това основание подадената пред него жалба от жалбоподателя трябва да се отхвърли (т. 17 от обжалваното решение). Той добавя, че изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ е „специален израз и […] достатъчно ясен и точен синоним на „телевизионни апарати“ и че той не е включен в заглавието на клас 9 (т. 18 от обжалваното решение).
20 Накрая, апелативният състав приема, че за настоящия случай вече не е бил релевантен установеният от съдебната практика принцип, припомнен в точка 61 от решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), съгласно който в случай на марка, регистрирана за категория от стоки или услуги, достатъчно широка, за да могат в нея да се разграничат редица подкатегории, които могат да се разглеждат самостоятелно, доказването на реално използване на марката за част от тези стоки или услуги дава защита само по отношение на подкатегорията/подкатегориите, в които попадат стоките или услугите, за които марката действително е била използвана (т. 19 от обжалваното решение).
Искания на страните
21 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски.
22 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
23 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания. Първото основание е изведено от нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент № 2017/1001). Второто основание е изведено от нарушение на принципа, съгласно който стоките или услугите, за които се иска защита на марката на Европейския съюз, трябва да бъдат посочени от заявителя достатъчно ясно и точно.
24 Що се отнася до първото основание, изведено от нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009, жалбоподателят твърди, че като е приел обжалваното решение, апелативният състав не е спазил диспозитива на решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), нито съображенията на Общия съд, довели до него.
25 В това отношение жалбоподателят твърди, че апелативният състав неправилно приема, че е свободен да преразгледа правния и фактически въпрос дали изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ е определен достатъчно прецизно, за да се спази принципът за частично използване, докато Общият съд е направил обратния извод в решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950). Жалбоподателят твърди, че този извод е станал окончателен, тъй като не е бил оспорен в рамките на жалба срещу това съдебно решение. Той счита, че следователно апелативният състав неправилно се е опитал да обоснове довода, че щом телевизионният апарат може да се разглежда като пример за апарат за възпроизвеждане на звук и образи, то този израз е допустим. Освен това този довод не представлявал смислен отговор на извода на Общия съд, че изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ е твърде широк с оглед на принципа за частично използване. Всъщност принципът за частично използване се прилагал именно защото в рамките на този „общ“ израз е възможно да се разграничат подкатегории, които могат да се разглеждат самостоятелно.
26 Според жалбоподателя фактът, че апелативният състав заявява в точка 19 от обжалваното решение, че установеният от Общия съд принцип за частично използване вече не е релевантен в настоящия случай, представлява друг пример за нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009.
27 EUIPO изтъква, че обжалваното решение изяснява някои понятия, по-специално обстоятелството, че „апарати[те] за възпроизвеждане на звук и образи“ са апаратите, които възпроизвеждат изключително или основно както звук, така и образи, което изключва видеокамерите или фотографските апарати. Тя също отбелязва, че апелативният състав е приел, че изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ е синоним на израза „телевизионни апарати“ — а именно стока, за която реалното използване на спорната марка е било доказано.
28 EUIPO твърди, че апелативният състав се е съобразил с решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), като е проверил дали е било възможно в рамките на категорията „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ да се разграничи някаква еднородна подкатегория стоки, която може да се разглежда самостоятелно. Апелативният състав обаче не успял да установи такава подкатегория, тъй като посочената категория съдържала само един вид стоки, в конкретния случай — телевизионни апарати. EUIPO добавя, че също и жалбоподателят не предлага подобна подкатегория.
29 EUIPO още твърди, че с включването в категорията „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“, освен на телевизионните апарати, и на кинопрожекционните апарати, възпроизвеждащите устройства за DVD и видео, би могло да се стигне до „алтернативно обяснение“ на смисъла на израза „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“. Тя счита обаче, че тези три вида стоки не са достатъчно отличими, за да образуват съгласувани категории или подкатегории, които могат да се разглеждат самостоятелно. С други думи, не било възможно да се направят съществени деления в рамките на категорията на „апарати[те] за възпроизвеждане на звук и образи“. Следователно доказването на реалното използване на спорната марка за телевизионните апарати, кинопрожекционните апарати и възпроизвеждащите устройства за DVD и видео обхващало цялата горепосочена категория. В това отношение тя изтъква, че в точка 41 от първото решение апелативният състав е установил, че е било доказано реално използване на спорната марка за преносимите прожекционни апарати и възпроизвеждащите устройства за DVD.
30 Следва да се отбележи, че съдебната практика вече е подчертала значението на принципа на силата на пресъдено нещо както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Всъщност, за да се гарантират стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани (вж. решение от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 86 и цитираната съдебна практика).
31 В този контекст е постановено, че силата на пресъдено нещо, от една страна, се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително или по необходимост са разрешени в разглеждания правораздавателен акт, и от друга страна, обхватът на силата на пресъдено нещо на този акт не би могъл да се определя единствено в зависимост от неговия диспозитив, но обхваща и мотивите му, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него (вж. решение от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 87 и цитираната съдебна практика).
32 Що се отнася до стоките, посочени в първото решение, различни от „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“, а именно „високоговорители“, „устройства за възпроизвеждане на звук“, „усилватели“, „компютри“, „видеоекрани“, „телевизионни апарати“ и „грамофони“, от решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), е видно, че Общият съд потвърждава съдържащия се в първото решение извод на апелативния състав, че е било доказано реалното използване на спорната марка за посочените стоки. Този извод впрочем по никакъв начин не се поставя под въпрос в рамките на настоящото дело.
33 Що се отнася до „апаратите за възпроизвеждане на звук и образи“, видно от точки 63—68 от решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), Общият съд приема, че този израз не обозначава точно и тясно определена категория стоки, както твърди апелативният състав в точка 46 от първото решение, а широка категория аудиовизуални и електронни продукти. Поради това, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 61 от решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), Общият съд стига до извода в точка 68 от същото решение, че не е било доказано реално използване на спорната марка за тези апарати.
34 Въз основа на съображенията и изводите, посочени в точки 32 и 33 по-горе, Общият съд постановява в точка 69 от решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), и в точка 1 от диспозитива на същото, че първото решение трябва да бъде отменено в частта, в която с него се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по отмяна за отхвърляне на искането за отмяна на спорната марка за „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“.
35 Тъй като решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), е станало окончателно, защото не е било обжалвано, следва да се констатира, че то е придобило сила на пресъдено нещо. В това отношение следва да се поясни, че констатациите на Общия съд в решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), по отношение на обхвата на израза „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ и недоказването на реалното използване на спорната марка за тези апарати (вж. т. 33 по-горе) са решаващи за обосновката на точка 1 от диспозитива на посоченото съдебно решение, с който се отменя частично първото решение. Поради това те са обхванати от силата на пресъдено нещо, от която се ползва решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), и трябва да се считат за окончателни.
36 Освен това по силата на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 EUIPO е трябвало да вземе мерките, които са били необходими за изпълнение на решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950).
37 Съгласно постоянната съдебна практика съдебното решение за отмяна има действие ex tunc и следователно има за последица премахването с обратна сила на отменения акт от правния ред (вж. решение от 25 март 2009 г., Kaul/СХВП — Bayer (ARCOL), T‑402/07, EU:T:2009:85, т. 21 и цитираната съдебна практика).
38 От същата съдебна практика следва, че за да се съобрази с отменителното решение и да го изпълни в неговата цялост, институцията, автор на отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Всъщност именно тези мотиви, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга страна, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (решения от 13 април 2011 г., Safariland/СХВП — DEF-TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 41 и от 8 юни 2017 г., Bundesverband Deutsche Tafel/EUIPO — Tiertafel Deutschland (Tafel), T‑326/16, непубликувано, EU:T:2017:380, т. 19).
39 В конкретния случай се налага изводът, че апелативният състав правилно е изпълнил решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), като е приел в точка 14 от обжалваното решение, че първото решение е окончателно по отношение на „високоговорители“, „устройства за възпроизвеждане на звук“, „усилватели“, „компютри“, „видеоекрани“, „телевизионни апарати“ и „грамофони“ и че следователно е било доказано реалното използване на спорната марка за тези стоки.
40 Апелативният състав също така правилно е изпълнил решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), като е приел в точка 13 от обжалваното решение, че вследствие на постановената от Общия съд частична отмяна на първото решение той е длъжен да приеме ново решение по отношение на „апарати[те] за възпроизвеждане на звук и образи“, тъй като подадената пред него жалба от жалбоподателя отново е станала висяща за този конкретен аспект на делото.
41 За разлика от това с обжалваното решение апелативният състав очевидно не се е съобразил с решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), като е посочил, в пълно противоречие с констатациите на Общия съд, придобили сила на пресъдено нещо (вж. т. 35 по-горе), че изразът „апарати за възпроизвеждане на звук и образи“ има ясно и точно съдържание и обхваща само един вид стоки, а именно телевизионните апарати, и като е стигнал до извода, че е било доказано реалното използване за „апарати[те] за възпроизвеждане на звук и образи“. Следователно четвърти апелативен състав отново в пълно противоречие с точка 1 от диспозитива на решение от 10 декември 2015 г., Vieta (T‑690/14, непубликувано, EU:T:2015:950), който също е придобил сила на пресъдено нещо (вж. т. 35 по-горе), е отхвърлил жалбата на жалбоподателя срещу решението на отдела по отмяна от 23 август 2013 г., като така е потвърдил, че отхвърлянето на искането за отмяна на спорната марка за „апарати[те] за възпроизвеждане на звук и образи“ от отдела по отмяна в горепосоченото решение и впоследствие от втори апелативен състав в първото решение е било основателно.
42 От това следва, че трябва да се уважи първото основание, изведено от нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009.
43 Поради това обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглежда второто основание.
По съдебните разноски
44 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като EUIPO е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 октомври 2016 г. (преписка R 1010/2016‑4) относно производство по отмяна между Sony Computer Entertainment Europe Ltd и Marpefa, SL.
2) Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 февруари 2018 година.
Подписи