Дело C-480/08
Maria Teixeira
срещу
London Borough of Lambeth
и
Secretary of State for the Home Department
(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division))
„Свободно движение на лица — Право на пребиваване — Гражданка на държава членка, която е работила в друга държава членка и е останала там след прекратяване на професионалната си дейност — Дете, което преминава професионално обучение в приемащата държава членка — Липса на собствени средства за издръжка — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Член 12 — Директива 2004/38/ЕО“
Резюме на решението
1. Свободно движение на хора — Работници — Право на децата на работник да имат достъп до образование в приемащата държава членка — Право на пребиваване за продължаване на общо образование
(член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета)
2. Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Гражданин на държава членка, който е бил нает на работа в приемащата държава членка — Родител, който в действителност упражнява родителските права върху своето дете, обучаващо се в тази държава членка
(членове 10 и 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета; член 7 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Родител, който в действителност упражнява родителските права върху дете, упражняващо правото си на обучение
(член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета)
4. Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Родител, който в действителност упражнява родителските права върху дете, обучаващо се в приемащата държава членка
(член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета)
5. Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Родител, който в действителност упражнява родителските права върху дете, обучаващо се в приемащата държава членка
(член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета)
1. Децата на гражданин на Европейския съюз, които са се установили в държава членка, докато родителят им упражнява право на пребиваване в качеството на работник мигрант в тази държава членка, имат право да пребивават в нея, за да продължат общото си образование там съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността. Обстоятелството, че родителите на съответните деца междувременно са се развели и че родителят, упражнявал право на пребиваване в качеството на работник мигрант, повече не извършва икономическа дейност в приемащата държава членка, е ирелевантно.
(вж. точка 37)
2. Гражданинът на държава членка, който е бил нает на работа на територията на друга държава членка, в която детето му се обучава, може като родител, който в действителност упражнява родителските права върху това дете, да се позовава на право на пребиваване в приемащата държава членка единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Регламент № 2434/92, без да е необходимо да отговаря на условията, определени в Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96.
Всъщност признатото с член 12 от Регламент № 1612/68 право на детето на работника мигрант да продължи образованието си при най-добрите възможни условия в приемащата държава членка неизбежно предполага, че посоченото дете има право да бъде придружено от лицето, което в действителност упражнява родителските права върху него, и следователно, че това лице може да пребивава с него в посочената държава членка по време на обучението му. Споменатият член трябва да се прилага самостоятелно спрямо разпоредбите на правото на Съюза, които уреждат изрично условията за упражняване на правото на пребиваване в друга държава членка. Самостоятелността на член 12 спрямо отменения понастоящем член 10 от същия регламент не се поставя под въпрос с влизането в сила на Директива 2004/38. В това отношение съгласно съображение 3 от въпросната директива целта на последната по-конкретно е да се опрости и укрепи правото на свободно движение и пребиваване на всички граждани на Съюза. Ако обаче прилагането на член 12 от Регламент № 1612/68 се обуслови от спазването на предвидените в член 7 от посочената директива условия, това би довело до поставяне на правото на пребиваване на децата на работниците мигранти в приемащата държава членка с оглед започване или продължаване на образованието им там и на правото на пребиваване на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху тях, в зависимост от по-строги условия от приложимите за тях, преди споменатата директива да влезе в сила.
(вж. точки 39, 53, 54, 60 и 61; точка 1 от диспозитива)
3. Правото на пребиваване в приемащата държава членка на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху дете, упражняващо правото си на обучение съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Регламент № 2434/92, не зависи от условието този родител да притежава както достатъчно средства, така че да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на тази държава членка през периода на своето пребиваване, така и пълно здравно застрахователно покритие в тази държава.
Всъщност предвид контекста на Регламент № 1612/68 и преследваните от него цели, и по-специално член 12 от него, този член не може да бъде тълкуван ограничително и не трябва да бъде лишен от полезното си действие.
(вж. точки 67 и 70; точка 2 от диспозитива)
4. Правото на пребиваване в приемащата държава членка на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху дете на работник мигрант, обучаващо се в тази държава, не зависи от условието, към момента, когато това дете е започнало обучението си, един от родителите му да извършва професионална дейност като работник мигрант в посочената държава членка.
На практика правото на достъп на детето до образование съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Регламент № 2434/92, не зависи от запазването на качеството на работник мигрант на съответния родител. Следователно децата на бившите работници мигранти могат да се позовават на правата, произтичащи от член 12, също както децата на гражданите на Съюза, които имат качеството на работници мигранти. В това отношение е достатъчно детето, което се обучава в приемащата държава членка, да се е установило в последната, докато един от родителите му упражнява там право на пребиваване в качеството на работник мигрант. Така правото на детето да пребивава в тази държава, за да се обучава там съгласно член 12 от Регламент № 1612/68, и вследствие на това правото на пребиваване на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху това дете, следователно не може да зависи от условието към момента, когато посоченото дете е започнало обучението си, един от родителите му да упражнява професионална дейност като работник мигрант в приемащата държава членка.
(вж. точки 73—75; точка 3 от диспозитива)
5. Правото на пребиваване в приемащата държава членка на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху дете на работник мигрант, обучаващо се в тази държава, се погасява при навършване на пълнолетие от детето, освен ако детето все още има нужда от присъствието и грижите на този родител, за да може да продължи и завърши обучението си.
Всъщност, на първо място, навършването на пълнолетие няма пряко отражение върху правата, които член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Регламент № 2434/92, предоставя на детето. Предвид техния предмет и цел както предвиденото в посочения член 12 право на достъп до образование, така и неразривно свързаното с него право на пребиваване на детето се запазват, докато същото завърши обучението си.
На второ място, макар да се счита, че навършилото пълнолетие дете поначало е в състояние да задоволява собствените си нужди, правото на пребиваване на родителя, който упражнява родителските права върху дете, упражняващо правото си на обучение в приемащата държава членка, все пак може да се запази и след навършването на пълнолетие, ако детето все още има нужда от присъствието и грижите на този родител, за да може да продължи и завърши обучението си. Националната юрисдикция следва да прецени дали това действително е така.
(вж. точки 78, 79, 86 и 87; точка 4 от диспозитива)