Жалба, подадена на 7 юни 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по дело T-382/06, Tomkins plc/Европейска комисия

(Дело C-286/11 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, V. Bottka, R. Sauer)

Друга страна в производството: Tomkins plc

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение,

да отхвърли изцяло подадената пред Общия съд жалба,

да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Комисията излага следните пет правни основания:

С първото правно основание тя твърди, че като е приел в решението си по-малка продължителност на нарушението по съображения, които Tomkins изобщо не е изтъкнало, Общият съд несъмнено се е произнесъл ultra petita. В практиката си съдилищата на Съюза не признават изключения от правилото, определено в Решение по дело AssiDomän, C-310/97 P, основани на обстоятелството, че двамата жалбоподатели са част от едно и също предприятие. Неотдавна по дело ArcelorMittal Luxembourg (съединени дела C-201/09 P и C-216/09 P) Съдът уточни, че обжалването от едно от дружествата в определена група не засяга правното положение на останалите дружества в тази група.

С второто правно основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал и грешка при прилагане на правото, като е приел, че исканията на Pegler (дъщерното дружество, дело T-386/06) и Tomkins (дружеството майка, дело T-382/06) имат "една и съща цел". Макар периодът, оспорван от Tomkins, да е много по-кратък от периода, който Pegler оспорва в отделно производство, периодът на участие на двете дружества в нарушението е еднакво намален. Pegler обаче не само оспорва много по-дълъг период, но и излага в жалбата си основания, които са различни и дори противоположни на тези на Tomkins. Оспорвайки първоначално възприетия период на продължителност, Pegler е целяло да се оневини, като обвини Tomkins, докато Tomkins се е ограничило да обори доказателствата, свързани с първите 38 дни (което не би се отразило на продължителността, взета предвид при определянето на глобата).

Освен това преценката на Общия съд се основава на неправилната от фактическа гледна точка предпоставка, че Tomkins твърди, че "ако [обжалваното] решение бъде отменено по отношение на Pegler, то следва да бъде отменено и по отношение на него" (точка 42 от обжалваното съдебно решение). Tomkins не излага подобно правно основание нито в жалбата си, нито в писмената си реплика (в който случай то щеше при всички положения да бъде късно посочено). Става въпрос за изопачаване на изложено от жалбоподателя правно основание, а това само по себе си е достатъчно, за да се отмени обжалваното съдебно решение.

Третото правно основание е свързано с твърдението, че Общият съд не е отчел обстоятелството, че Tomkins е част от предприятие, за което се приема, че е извършило нарушение. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е ограничил отговорността на дружество, част от "предприятието Tomkins", а именно дружеството майка Tomkins, поради това, че за друго дружество, част от същото предприятие, а именно дъщерното дружество Pegler, е възприета по-кратка продължителност. Все пак ограничаването на отговорността на Pegler за нарушението се основава не на обстоятелството, че Pegler е "спящо дружество", а на обстоятелството, че въпросната група не е участвала в нарушението. Според Комисията обстоятелството, че за определен период от време това конкретно дъщерно дружество (Pegler) в групата може да не е било правилният адресат в рамките на тази група, ползва само това дружество, а не и цялото "предприятие". Това е още по-вярно в случай, че Общият съд (както и самото Tomkins) не поставя под съмнение факта, че оглавяваното от Tomkins предприятие е участвало в нарушението през голяма част от релевантния период.

С четвъртото си правно основание Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение не е достатъчно мотивирано и съдържа противоречия. Четвъртото правно основание е изложено при условията на евентуалност спрямо първото, доколкото дори да се приеме, че Общият съд не се е произнесъл ultra petita, съдебното решение трябва все пак да бъде отменено, тъй като не съдържа достатъчно ясни съображения за частичната отмяна (непълнота на мотивите). Най-малко два са важните въпроси, по които обжалваното съдебно решение е неясно.

Първо, Общият съд не излага ясни и непротиворечиви съображения защо се налага да се отклони от възприетото в съдебната практика по дело AssiDomän.

Второто противоречие или вторият неясен аспект в мотивите на Общия съд се състои в това, че по повод възпиращия коефициент в точка 57 от обжалваното съдебно решение този съд посочва, че "по силата на член 266 ДФЕС Комисията следва да изведе последиците за жалбоподателя от тази грешка и от солидарната отговорност за заплащане на глобата." Същевременно упражнявайки пълен съдебен контрол по отношение на глобата, в точка 59 Общият съд определя размера на глобата на Tomkins. В диспозитива на обжалваното съдебно решение отново се посочва окончателният размер на глобата, без по никакъв начин да се споменава нуждата пак да се променя този размер. Какъвто и да е точният смисъл на точка 57, Комисията отбелязва, че отмяната на възпиращия коефициент за умножение по дело T-386/06, Pegler/Комисия не следва да се отрази на приложения по отношение на Tomkins коефициент за умножение.

Накрая, с петото правно основание Комисията твърди, че Общият съд е нарушил "принципа на състезателност" и правото на изслушване, тъй като не е дал възможност на Комисията да изложи становището си по намерението му да намали глобата на Tomkins по съображенията, изложени от Pegler в отделно производство.

____________