Language of document : ECLI:EU:T:2011:44

Дело T-68/08

Fédération internationale de football association (FIFA)

срещу

Европейска комисия

„Телевизионно излъчване — Член 3а от Директива 89/552/ЕИО — Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Световно първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право — Мотивиране — Членове 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО — Право на собственост“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Решение на Комисията, с което приети по силата на член 3а от Директива 89/552 национални мерки се считат за съвместими с общностното право — Липса на свобода на преценка на държавите членки — Жалба на първоначалния титуляр на посочените в споменатото решение права за излъчване на дадено събитие — Пряко засягане

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 3а от Директива 89/552 на Съвета, Решение 2007/730 на Комисията)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност дадено лице да бъде лично засегнато от решение с общ характер — Условия — Решение на Комисията, с което приети по силата на член 3а от Директива 89/552 национални мерки се считат за съвместими с общностното право — Жалба на първоначалния титуляр на посочените в споменатото решение права за излъчване на дадено събитие — Жалбоподател, който е определяем към момента на приемането на посоченото решение — Лично засегнат жалбоподател

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 3а от Директива 89/552 на Съвета, Решение 2007/730 на Комисията)

3.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Възможност на държавите членки да предвиждат ограничения за упражняването на установените с правото на Съюза основни свободи — Обосноваване — Гарантиране на правото на информация

(съображения 18 и 21 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 на Съвета)

4.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Събития от голямо значение

(съображение 18 и от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)

5.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Национални процедури за определяне на събитията от голямо значение за обществото

(член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 на Съвета)

6.      Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Ограничения — Обосноваване с императивни съображения от обществен интерес — Преценка с оглед на общите принципи на правото — Недопустимост на мерките, които не са в съответствие с основните права

(членове 46 ЕО и 55 ЕО)

7.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Предвидени от държава членка ограничения, обосновани с императивни съображения от обществен интерес и спазващи принципа на пропорционалност — Непреки последици за конкуренцията

(Директива 89/552 на Съвета)

1.      Системата за взаимно признаване, предвидена в член 3а, параграф 3 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, която система е резултат от решение на Комисията, с което приетите от държава членка в съответствие с посочения член 3а, параграф 1 мерки се считат за съвместими с общностното право, поражда за държавите членки задължение да запазят правните последици, произтичащи от посочените мерки. По-специално държавите членки трябва да гарантират спазването от страна на телевизионните оператори под тяхна юрисдикция на условията за телевизионно излъчване в съответната държава членка на включените в списъка на тази държава членка събития от голямо значение за обществото, които са определени от тази държава в одобрените и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз мерки. Задължението за постигане на този резултат обаче засяга пряко правното положение на телевизионните оператори, които са под юрисдикцията на държави членки, различни от държавата членка, автор на тези мерки, и желаят да закупят първоначално притежаваните от организатора на събитие права за излъчване в посочената държава членка. Следователно такова решение поражда преки последици за правното положение на организаторите на такива събития, що се отнася до първоначално притежаваните от тях права, и не оставя никакво право на преценка на държавите членки относно търсения резултат, наложен автоматично и произтичащ единствено от общностната правна уредба, независимо от въведените от националните органи особени механизми за постигането на този резултат. Ето защо тези организатори са пряко засегнати от такова решение.

(вж. точки 35—38)

2.      Субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради определени специфични за тях качества или поради фактическо положение, което ги обособява по отношение на всички останали лица и поради това ги индивидуализира аналогично на адресата на решението.

Независимо обаче от правното естество и източника на правата за излъчване на финалната фаза на световното първенство, то представлява събитие по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36 за изменение на Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение, тъй като е организирано предварително от организатор, който е законно оправомощен да продава тези права, и тъй като това положение е налице и към момента на приемане на Решение 2007/730 на Комисията относно съответствието с[ правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552. Посоченият организатор е напълно определяем към момента на приемане на това решение, което впрочем го посочва поименно, и следователно е лично засегнат от него.

(вж. точки 39—42)

3.      С член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, се конкретизира възможността на държавите членки да ограничат упражняването на установени от първичното общностно право основни свободи в аудио-визуалната област въз основа на императивни съображения от обществен интерес.

Свободата на изразяване на мнение, закриляна от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, е сред основните права, гарантирани от общностния правен ред, и представлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове такива ограничения. Съгласно параграф 1 на същия член свободата на изразяване на мнение включва и свободата да се получава информация.

Както обаче следва от съображение 18 от Директива 97/36 за изменение на Директива 89/552, посочените в член 3а от последната директива мерки имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на национални или ненационални събития от голямо значение за обществото. Съгласно съображение 21 от Директива 97/36 дадено събитие е от голямо значение, когато е изключително, от интерес е за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка, или в значителна част от определена държава членка и е организирано предварително от организатор на събития, който е оправомощен да продава свързаните с това събитие права.

Следователно, тъй като се отнасят до събития от голямо значение за обществото, посочените в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки са обосновани от императивни съображения от обществен интерес. Тези мерки трябва също да могат да гарантират осъществяването на преследваната от тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

(вж. точки 48 и 51—54)

4.      С член 3а от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, към който препраща съображение 18 от Директива 97/36 за изменение на Директива 89/552, не се извършва хармонизиране на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото. Следователно не може да се приеме, че вследствие на съображение 18 от Директива 97/36 включването на световното първенство в национален списък със събития от голямо значение за обществото автоматично е съвместимо с общностното право. На по-силно основание това съображение не може да се разбира в смисъл, че във всички случаи световното първенство като цяло може основателно да се включи в такъв списък, независимо от интереса, който предизвикват срещите от това състезание в съответната държава членка.

Въпреки тази липса на хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държава членка като събития от голямо значение за нейното общество, упоменаването на световното първенство в съображение 18 от Директива 97/36 предполага, че Комисията не може да разглежда включването на срещи от това състезание в списък със събития като противоречащо на общностното право, с довода че съответната държава членка не ѝ е съобщила конкретните съображения, обосноваващи характера им на събитие от голямо значение за обществото. Все пак евентуалният извод на Комисията, че включването на световното първенство като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото на държава членка е съвместимо с общностното право, с мотива че поради характерните си особености това първенство основателно се разглежда като едно-единствено събитие, може да се постави под въпрос въз основа на конкретни данни, доказващи, че срещите, които „не са първостепенни“, не са от голямо значение за обществото на тази държава членка.

(вж. точки 55, 56 и 113)

5.      Проведените от държавите членки процедури в съответствие с член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, с оглед на приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото трябва да бъдат ясни и прозрачни, в смисъл че трябва да се основават на предварително известни на заинтересованите лица обективни критерии, за да се избегне произволно упражняване на правото на преценка, с което държавите членки разполагат, за да решат кои конкретни събития да бъдат включени в техните списъци. Всъщност, макар да е вярно, че съгласно посочения член 3а, за да се включи дадено събитие в списъка, се поставя изискването то да е от голямо значение за обществото, предварителното установяване на конкретни критерии, с оглед на които се преценява това значение, все пак представлява съществен фактор за приемането на националните решения по прозрачен начин и в пределите на свободата на преценка, с която разполагат националните органи в това отношение. Изискването за яснота и прозрачност на процедурата предполага също в отнасящите се до нея разпоредби да се посочва органът, компетентен да състави списъка със събития, както и условията, при които заинтересованите лица могат да изразят становищата си.

(вж. точки 87 и 88)

6.      Когато държава членка се позовава на разпоредби като членове 46 ЕО и 55 ЕО, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на свободното предоставяне на услуги или свободата на установяване, тази предвидена от общностното право обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото, и по-специално на основните права. Поради това разглежданото национално законодателство ще може да се ползва от предвидените в тези разпоредби изключения само ако съответства на основните права, за чието спазване следят общностните юрисдикции. По подобен начин не може да се приеме, че национална мярка, която не съответства на основните права, каквото е правото на собственост, може да се ползва от признатите изключения, поради обстоятелството че отговаря на императивни съображения от обществен интерес като телевизионния достъп на широката публика до събития от голямо значение за обществото.

(виж точка 142)

7.      Последиците от обстоятелството, че поради значението, което има телевизионното излъчване на изключителна основа на срещите от световното първенство за телевизионните оператори, попадащи в установената от законодателството на дадена държава членка втора категория, последните губят интерес от закупуването на неизключителните права за излъчване, произтичат непряко от ограниченията на свободното предоставяне на услуги, до които водят мерките на съответната държава членка. Комисията обаче не е допуснала грешка, като е приела, че ограниченията на свободното предоставяне на услуги, които са последица от включването на всички срещи от световното първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в споменатата държава членка, са обосновани от императивни съображения от обществен интерес и не са нито неподходящи, нито непропорционални. Следователно не може да се приеме, че последиците за броя на потенциалните конкуренти, които неизбежно настъпват в резултат на тези пречки пред свободното предоставяне на услуги, са в противоречие с разпоредбите на Договора относно конкуренцията. При това положение не е необходимо Комисията да извършва по-задълбочен анализ във връзка с тези последици.

(вж. точки 172 и 173)