Жалба, подадена на 15 септември 2009 г. от ISD Polska sp. z o.o., Industrial Union of Donbass Corporation, ISD Polska sp. z o.o. (по-рано Majątek Hutniczy sp. z o.o.) срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (осми състав) на 1 юли 2009 г. по съединени дела T-273/06 и Т-297/06, ISD Polska и др./Комисия
(Дело C-369/09 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: ISD Polska sp. z o.o., Industrial Union of Donbass Corporation, ISD Polska sp. z o.o. (по-рано Majątek Hutniczy sp. z o.o.) (представители: C. Rapin, E. Van den Haute, avocats)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателите
да се обяви настоящата жалба за допустима;
да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (осми състав) от 1 юли 2009 г. по съединени дела T-273/06 и T-297/06;
да се уважат изцяло, а при условията на евентуалност, отчасти исканията, представени пред Първоинстанционния съд на Европейските общности по съединени дела T-273/06 и T-297/06;
да се осъди Европейската комисия да плати всички съдебни разноски;
в хипотезата, в която Съда на Европейските общности приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в приложение на разпоредбите на член 69, параграф 6 във връзка с член 72, буква а) от Процедурния правилник на Съда.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите посочват три правни основания в подкрепа на своята жалба.
С първото си правно основание същите оспорват преценката на Първоинстанционния съд, според която Протокол № 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия, приложен към Акта за присъединяването на Република Полша към Европейския съюз
1, прогласявал в точка 6 от него прилагане с обратна сила на неговите разпоредби. Всъщност, според жалбоподателите в никакъв случай не можело да се направи извод за обратна сила от текста, целта и структурата на тази разпоредба, която се ограничавала да уточни, че изброените в приложение 1 към горепосочения протокол предприятия могат да се ползват от помощи, в определени граници, през периода от 1997 г. до 2003 г. С други думи, тази разпоредба означавала, че изчисляването на помощите, които могат да бъдат предоставени на предприятията получатели до края на 2003 г., трябва да се прави като се отчитат съответно размерите на вече предоставените помощи, а не като предоставените помощи се приемат за незаконни с обратно действие. Това тълкуване впрочем било подкрепено както от Комисията, така и от Съвета, които съответно в предложение за решение на Комисията и в решение на Съвета, били констатирали, че поетите в Протокол № 8 задължения са били спазени.
С второто си правно основание жалбоподателите поддържат, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка в прилагане на правото като е приел, от една страна, че предприятията получатели на помощ можели по принцип да имат оправдани правни очаквания относно редовността на тази помощ, само ако същата е била предоставена при спазване на процедурата, предвидена в член 88 ЕО и, от друга страна, че процедурите, предвидени в Протокол (№ 2) за продуктите на ЕОВС към Споразумението за асоцииране от 16 декември 1991 г.
2, посредством които спорната помощ е била съобщена на Комисията и на Съвета, не можели да породят оправдани правни очаквания у жалбоподателите. Всъщност безспорно е, че не можело да се извърши никакво формално уведомяване за спорната помощ по член 88 ЕО, тъй като по това време Република Полша все още не била член на Европейския съюз и че Комисията наистина е била информирана за съществуването на тази помощ и в края на проверката на полския план за преструктуриране и на бизнес плановете, представени в тази връзка, последната приела, че те отговарят на изискванията на член 8, параграф 4 от Протокол № 2 към Споразумението за асоцииране и на условията, определени в Протокол № 8, приложен към Акта за присъединяване.
Накрая, с третото си и последно правно основание жалбоподателите посочват нарушение на Регламенти (ЕО) № 659/1999
3 и (ЕО) № 794/2004
4. Всъщност според последните не е достатъчно лихвеният процент, приложим за връщането на спорна помощ, да бъде определен при тясно сътрудничество със засегнатата държава членка, за да може този процент да се счита за "подходящ" по смисъла на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999. "Подходящият" характер на лихвения процент, приложим за връщането на държавна помощ, е материалноправно понятие, независещо от процедурата, която трябва да приложи Комисията в случаите, в които по изключение тя определя този процент в сътрудничество със засегнатата държава членка.