Дело C‑58/12 P

Groupe Gascogne SA

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на найлоновите промишлени торби — Отговорност на дружеството майка за извършеното от дъщерното дружество нарушение — Отчитане на цялостния оборот на групата при изчисляването на тавана на глобата — Прекомерна продължителност на производството пред Общия съд — Принцип на ефективната съдебна защита“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 26 ноември 2013 г.

1.        Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Основание, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството — Влизане в сила на Договора от Лисабон — Ново обстоятелство, обосноваващо късното посочване на твърдението за нарушение на презумпцията за невиновност — Изключване

(член 6 ЕС; член 42, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Съда; член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд)

2.        Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост

(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

3.        Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия

(член 256 ДФЕС; член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)

4.        Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборимост

(член 81, параграф 1 ЕО (понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС); член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Сума от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект

(член 81, параграф 1 ЕО (понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС); член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 1, параграф 1, букви а)—в) от Директива 83/349 на Съвета)

6.        Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Спазване, гарантирано от Съда — Право на всяко лице на справедлив съдебен процес — Спазване на разумен срок — Установяване в Европейската конвенция за правата на човека — Позоваване на Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективна съдебна защита

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

7.        Обжалване — Основания — Процесуално нарушение — Нарушение на принципа за провеждане на производството в разумен срок — Допустимост — Условия

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

8.        Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

9.        Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Критерии за преценка

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

10.      Извъндоговорна отговорност — Искане, основано на прекомерната продължителност на производството пред Общия съд — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Критерии за преценка — Съдебен състав

(членове 256 ДФЕС, 269 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

11.      Обжалване — Компетентност на Съда — Оспорване, по съображения за справедливост, на направената от Общия съд преценка на размера на глоба, наложена на дадено предприятие — Изключване — Довод, свързан с финансовото положение на жалбоподателя — Недопустимост

(член 101 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.        Влизането в сила на Договора от Лисабон, с което Хартата на основните права на Европейския съюз е включена сред актовете на първичното право на Съюза, не може да се смята за ново правно обстоятелство по смисъла на член 42, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Съда и съответно не обосновава представянето на нови основания в хода на производството. Всъщност още преди влизането в сила на този договор Съдът многократно е констатирал, че правото на справедлив процес, произтичащо в частност от член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, е основно право, което Европейският съюз зачита като общ принцип по силата на член 6, параграф 2 ЕС.

Това тълкуване, дадено от Съда за целите на прилагането на неговия процедурен правилник, важи съответно и при прилагането на аналогичните разпоредби на Процедурния правилник на Общия съд.

(вж. точки 32 и 33)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 35)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 37)

4.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 38—42)

5.        Когато предприятието, което е подведено под отговорност за нарушение на член 81 ЕО, оглавява група от дружества, съставляващи една стопанска единица, оборотът, който трябва да се вземе предвид за изчисляването на горната граница на глобата по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, е оборотът на цялата група. Комисията може да оцени финансовите възможности на това дружество, като вземе предвид консолидираните му отчети, доколкото същите могат да се смятат за релевантен фактор за преценка.

От Комисията не бива да се изисква, след като установи, че дружеството майка трябва да отговаря за извършеното от дъщерното дружество нарушение, да доказва за всяко отделно дъщерно дружество от групата, че не определя самостоятелно поведението си на пазара. Всъщност възможността за подвеждане на дружеството майка под отговорност за извършеното от дъщерното му дружество нарушение и забраната за налагане на глоби, надвишаващи 10 % от оборота на съответното предприятие, са отделни въпроси и имат различни цели. Ако случаят го изисква, самото дружество, което смята, че консолидираният оборот не отразява икономическата реалност, следва да докаже, че дружеството майка няма контролни правомощия.

(вж. точки 52, 55 и 57)

6.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 67, 68 и 96)

7.        Що се отнася до допустимостта на изложеното за първи път в производството по обжалване твърдение за допуснато от Общия съд процесуално нарушение, следва да се отбележи, че наистина всяка страна в процеса трябва да има възможност да възрази срещу процесуалното нарушение веднага щом установи, че не са спазени приложимите правила, но все пак не бива от нея да се изисква да го направи на етап, на който пълните последици от нарушението все още не са известни.

Що се отнася конкретно до превишаването на разумния срок за постановяване на решение от страна на Общия съд, жалбоподателят, който смята, че превишаването на този срок в производството пред Общия съд съставлява посегателство срещу неговите интереси, не е длъжен да се оплаче незабавно от това посегателство. Ако случаят го изисква, той може да изчака края на делото, за да установи цялата му продължителност, така че да разполага с всички данни, които са му необходими, за да определи точно посегателството, което смята, че е извършено спрямо него. Следователно твърдението, че е налице такъв тип процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна, е допустимо дори ако жалбоподателят го е посочил за първи път в производството по обжалване.

(вж. точка 70)

8.        Когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, доколкото този иск представлява ефективен способ за защита.

Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд.

Също така, когато няма никакви данни, които да сочат, че прекомерната продължителност на производството пред Общия съд е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да води до отмяна на обжалваното съдебно решение. Освен това предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподателя да постави под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени.

(вж. точки 72, 73, 78, 83 и 84)

9.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 85—87 и 91—96)

10.      Когато разглежда искане за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, Общият съд следва да прецени както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства.

В това отношение, когато разглежда искове за обезщетение, основани на твърдението, че е допуснал нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, състоящо се в неизпълнение на изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, съгласно член 340, втора алинея ДФЕС Общият съд следва да вземе предвид основните принципи в правните системи на държавите членки, приложими към разглеждането на искове във връзка със сходни нарушения. В този контекст Общият съд трябва в частност да изследва въпроса дали наред с имуществените може да се констатират и неимуществени вреди, които засегнатото лице да е претърпяло поради превишаването на срока и които в такъв случай трябва да бъдат съответно поправени.

Следователно Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, трябва да се произнася по такива искания за обезщетение в различен състав от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма, и като прилага критериите, определени от Съда за целите на преценката дали Общият съд е спазил принципа на разумния срок.

(вж. точки 88—90 и 103)

11.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 100 и 101)