РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
7 февруари 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) 2015/751 — Обменни такси за платежни операции, свързани с карти — Член 1, параграф 5 — Приравняване на тристранна платежна картова схема на четиристранна платежна картова схема — Условия — Издаване от тристранна платежна картова схема на платежни инструменти, свързани с карта „с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник“ — Член 2, точка 18 — Понятие за „тристранна платежна картова схема“ — Валидност“
По дело C‑304/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Висш съд (Англия и Уелс), Queen’s Bench Division (административна колегия), Обединеното кралство) с акт от 11 април 2016 г., постъпил в Съда на 30 май 2016 г., в рамките на производство по дело
The Queen, по искане на:
American Express Company
срещу
The Lords Commissioners of Her Majesty’s Treasury,
в присъствието на:
Diners Club International Limited,
MasterCard Europe SA,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, C. G. Fernlund, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и E. Regan (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: C. Strömholm, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 април 2017 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за American Express Company, от J. Turner, QC, J. Holmes, QC, L. John, barrister, и I. Taylor, H. Ware и J. Slade, solicitors,
– за MasterCard Europe SA, от P. Harrison, S. Kinsella и K. Le Croy, solicitors, и S. Pitt и J. Bedford, advocates,
– за правителството на Обединеното кралство, от M. Holt, D. Robertson, J. Kraehling и C. Crane, в качеството на представители, подпомагани от G. Facenna и M. Hall, QC,
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, M. Rebelo и G. Fonseca, в качеството на представители,
– за Европейския парламент, от P. Schonard и A. Tamás, в качеството на представители,
– за Съвета на Европейския съюз, от J. Bauerschmidt, И. Гуров и E. Moro, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe, J. Samnadda и T. Scharf, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 юли 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването и валидността на член 1, параграф 5 и член 2, точка 18, както и до тълкуването на член 2, точка 2, от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (ОВ L 123, 2015 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са American Express Company и Lords Commissioners of Her Majesty’s Treasury (лордове комисари на Министерството на финансите на Обединеното кралство, наричани по-нататък „националният орган“), по повод обстоятелствата, при които тристранни платежни картови схеми трябва да се разглеждат като четиристранни платежни картови схеми съгласно член 1, параграф 5 от посочения регламент.
Правна уредба
Регламент № 2015/751
3 Съображения 10, 28, 29 и 43 от Регламент 2015/751 гласят:
„(10) […] В допълнение към последователното прилагане на правилата за конкуренцията по отношение на обменните такси, регулирането на тези такси би подобрило функционирането на вътрешния пазар и би допринесло за намаляване на разходите по операциите за потребителите.
[…]
(28) Обикновено платежните операции, свързани с карти, се извършват въз основа на два водещи бизнес модела — т. нар. „тристранна платежна картова схема“ (картодържател — схема за приемане и издаване — търговец) и „четиристранна платежна картова схема“ (картодържател — банка издател — приемаща плащането банка — търговец). Много четиристранни платежни картови схеми използват ясно обявена, най-често многостранна обменна такса. За да се отчете съществуването на необявени обменни такси и да се допринесе за създаването на равнопоставени условия на конкуренция следва тристранните платежни картови схеми, използващи доставчици на платежни услуги като издатели или приемащи субекти, да бъдат разглеждани като четиристранни платежни картови схеми и да бъдат подчинени на същите правила, като изискванията за прозрачност и другите мерки, свързани с търговските правила, следва да се прилагат за всички доставчици. При все това, предвид съществуващите особености на тези тристранни схеми, е целесъобразно да се допусне през определен преходен период държавите членки да могат да вземат решение да не прилагат правилата, свързани с тавана за обменните такси, ако тези схеми имат силно ограничен пазарен дял в съответната държава членка.
(29) Услугата по издаване се основава на договорно отношение между издателя на платежния инструмент и платеца, независимо от това дали издателят държи средствата от името на платеца. Издателят предоставя платежните карти на платеца, дава разрешение за извършването на операции на терминалите или равностойни устройства и може да гарантира плащането в полза на приемащия субект за операции, които са в съответствие с правилата на съответната схема. Следователно, само предоставянето на платежни карти или технически услуги, като например обикновената обработка и съхраняване на данни, не представлява услуга по издаване.
[…]
(43) Доколкото целите на настоящия регламент за установяване на еднакви изисквания по отношение на платежните операции, свързани с карти, и операциите по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на [Европейския] съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз.[…]“.
4 Член 1 от Регламент 2015/751 е озаглавен „Обхват“, включен е в глава I, озаглавена „Общи разпоредби“, и предвижда:
„[…]
3. Глава II не се прилага по отношение на:
[…]
в) операциите с платежни карти, издадени от тристранни платежни картови схеми.
4. Член 7 не се прилага към тристранните платежни картови схеми.
5. Когато тристранна платежна картова схема лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни инструменти, свързани с карти, или и двете, или когато издава платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, тя се приравнява на четиристранна платежна картова схема. При все това, до 9 декември 2018 г. по отношение на националните платежни операции този вид тристранна платежна картова схема може да бъде освободена от задълженията по глава II, при условие че платежните операции, свързани с карти и извършени в държава членка в рамките на такава тристранна платежна картова схема, не надвишават на годишна основа 3 % от стойността на всички платежни операции, свързани с карти, в тази държава членка“.
5 Член 2 от посочения регламент е озаглавен „Определения“ и гласи следното:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
2) „издател“ означава доставчик на платежни услуги, който се догов[а]ря с платеца да предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца, свързани с карти;
[…]
10) „обменна такса“ означава такса, заплащана пряко или косвено (например чрез трета страна) за всяка операция между издателя и приемащия субект, участващи в платежна операция, свързана с карта. Нетната компенсация или другите договорени възнаграждения се считат за част от обменната такса;
11) „нетна компенсация“ означава общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от издател от платежна картова схема, приемащ субект или всеки друг посредник във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности;
[…]
17) „четиристранна платежна картова схема“ означава платежна картова схема, в рамките на която се извършват платежни операции, свързани с карти, от платежната сметка на платец към платежната сметка на получател с посредничеството на схемата, издател (от страна на платеца) и приемащ субект (от страна на получателя);
18) „тристранна платежна картова схема“ означава платежна картова схема, в рамките на която самата схема предоставя услуги по приемане и издаване, и платежните операции, свързани с карти, се извършват от платежната сметка на платеца към платежната сметка на получателя в рамките на схемата. Когато тристранната платежна картова схема лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни операции, свързани с карти, или и двете, или издава платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, тя се счита за четиристранна платежна картова схема;
[…]
24) „доставчик на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, лицензирано да предоставя платежните услуги, изброени в приложението към Директива 2007/64/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 2007 г., стр. 1)], или признато като издател на електронни пари в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2009/110/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 2009 г., стр. 7)]. Даден доставчик на платежни услуги може да бъде издател или приемащ субект, или и двете;
[…]
28) „обработващ субект“ означава всяко физическо или юридическо лице, предоставящо услуги по обработка на платежни операции;
[…]
30) „платежна марка“ означава всяко наименование, израз, знак, символ в —материален или цифров вид — или съчетание от тях, което посочва по коя платежна картова схема се извършват платежни операции, свързани с карти;
[…]
32) „сътрудничество на различни марки“ означава включването на най-малко една платежна марка и най-малко една неплатежна марка в един и същ платежен инструмент, свързан с карта;
[…]“.
6 Членове 3 и 4 от Регламент 2015/751, които са включени в глава II, озаглавена „Обменни такси“, се отнасят съответно до обменните такси, приложими за операции с потребителски дебитни карти, и до обменните такси, приложими за операции с потребителски кредитни карти.
7 Член 5 от посочения регламент е озаглавен „Забрана за заобикаляне на разпоредбите“, като той също се съдържа в посочената глава II и предвижда:
„За целите на прилагането на таваните, посочени в членове 3 и 4, всяко договорено възнаграждение, включително нетна компенсация, с равностоен на обменна такса предмет или ефект, което издателят получава от платежната картова схема, приемащ субект или друг посредник във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, се счита за част от обменната такса“.
8 Членове 6—12 от Регламент 2015/751, които се съдържат в глава III, озаглавена „Търговски правила“, предвиждат задължения във връзка с платежните операции, свързани с карти.
9 Член 7 от посочения регламент е озаглавен „Отделяне на платежната картова схема и обработващите субекти“ и гласи следното:
„1. Платежните картови схеми и обработващите субекти:
a) са независими по отношение на счетоводството, организацията и процесите на вземане на решения;
б) не представят групирани цените за платежната картова схема и за дейностите по обработка и не субсидират взаимно такива дейности;
в) не правят разграничение между своите дъщерни предприятия или акционери, от една страна, и ползвателите на платежни картови схеми и други договорни партньори, от друга страна, и в частност не обуславят предлагането на която и да е своя услуга от приемането на друга тяхна услуга от договорния партньор.
2. Компетентният орган на държавата членка, в която се намира седалището на схемата, може да изисква от платежната картова схема да представи независим доклад, който потвърждава спазването на параграф 1.
3. Платежните картови схеми осигуряват възможност съобщенията за авторизация и клиринг на платежни операции, свързани с една карта, да бъдат отделени и обработвани от различни обработващи субекти.
4. Забранява се всякаква форма на териториална дискриминация в правилата за обработка, прилагани от платежните картови схеми.
5. Обработващите субекти в рамките на Съюза гарантират, че техните системи са оперативно съвместими от техническа гледна точка със системите на другите обработващи субекти в рамките на Съюза посредством използването на стандарти, разработени от международни и европейски органи по стандартизация. Освен това, платежните картови схеми не приемат, нито прилагат търговски правила, които ограничават оперативната съвместимост между обработващите субекти в рамките на Съюза.
[…]“.
10 Глава IV от Регламент 2015/751 е озаглавена „Заключителни разпоредби“ и включва членове 13—18. Съгласно член 13, който е озаглавен „Компетентни органи“:
„1. Държавите членки определят компетентните органи, оправомощени във връзка с осигуряване на спазването на настоящия регламент и на които са предоставени правомощия по разследване и осигуряване на спазването.
[…]
6. Държавите членки изискват от компетентните органи ефективно да наблюдават спазването на настоящия регламент, включително да противодействат на опити на доставчиците на платежни услуги за заобикаляне на настоящия регламент, и да вземат всички необходими мерки за осигуряване на спазването му“.
11 Член 14 от посочения регламент е озаглавен „Санкции“ и параграф 1 от него гласи:
„Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане“.
12 Съгласно член 18 от посочения регламент, който е озаглавен „Влизане в сила“:
„1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Той се прилага от 8 юни 2015 г. с изключение на членове 3, 4, 6 и 12, които се прилагат от 9 декември 2015 г., и на членове 7, 8, 9 и 10, които се прилагат от 9 юни 2016 г.“.
Директива (ЕС) 2015/2366
13 Съображения 2 и 6 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 2015 г., стр. 35), гласят следното:
„(2) Преработената правна рамка на Съюза в областта на платежните услуги беше допълнена от Регламент [2015/751]. […]
[…]
(6) С цел отстраняване на пропуските в регулаторната уредба следва да бъдат установени нови правила, като същевременно се осигури повече правна яснота и последователно прилагане на законодателната рамка в целия Съюз.[…]“.
14 Член 1 от посочената директива е озаглавен „Предмет“ и е част от озаглавения „Предмет, обхват и определения“ дял I от нея, а параграф 1 от него гласи:
„С настоящата директива се установяват правилата, в съответствие с които държавите членки разграничават между следните шест категории доставчици на платежни услуги:
[…]
г) платежните институции;
[…]“.
15 Член 4 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
3) „платежна услуга“ означава една или повече от стопанските дейности, изброени в приложение I;
4) „платежна институция“ означава юридическо лице, на което е издаден лиценз в съответствие с член 11 за предоставяне и извършване на платежни услуги на територията на целия Съюз;
[…]
38) „представител“ означава физическо или юридическо лице, което действа от името на платежна институция при предоставянето на платежни услуги;
[…]“.
16 От приложение I към Директива 2015/2366, което е озаглавено „Платежни услуги“, следва, че „[и]здаване на платежни инструменти и/или приемане на платежни операции“ са сред платежните услуги, посочени в член 4, точка 3 от тази директива.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 От акта за преюдициално запитване е видно, че American Express е международно дружество за услуги, което заедно с консолидираните си дъщерни дружества предлага платежни услуги, пътнически услуги, обмяна на валута и програма за лоялност на потребители и предприятия. То също така издава и приема платежни карти в целия свят, включително в Европейския съюз. Заедно с дъщерните си дружества American Express управлява платежната картова схема American Express (наричана по-нататък „Amex“), която е тристранна платежна картова схема. Посочената схема сключва споразумения за сътрудничество на различни марки и за предоставяне на услуги в рамките на Съюза, като в зависимост от отговора, който Съдът ще предостави на въпроса относно тълкуването на член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, възможната последица от това би била, че голям брой от операциите, извършени от схемата, може да попада в обхвата на посочения регламент поради разширяването на обхвата при сътрудничеството на различни марки и разширяването на обхвата при посредничеството, предвидени в член 1, параграф 5 от посочения регламент.
18 Националният орган управлява Her Majesty’s Treasury (Министерство на финансите, Обединеното кралство). То носи крайната отговорност за изпълнението на облаганите операции в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия във връзка с прилагането, изпълнението и всеки друг вид привеждане в действие на Регламент 2015/751, включително установяването на система от санкции, приложима към нарушенията на разпоредбите на посочения регламент съгласно 13 и 14 от него.
19 American Express иска от запитващата юрисдикция да допусне подаването на жалба за осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност (judicial review) на „намерението и/или [на] задължението на [националния орган] да прилага, изпълнява или по друг начин да привежда в действие разширяването на обхвата при сътрудничество на различни марки и/или разширяването на обхвата при посредничество“. Посочената юрисдикция уважава искането за допускане на жалбата.
20 Запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали тристранна платежна картова схема трябва да се разглежда като издател на платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник по смисъла на член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, независимо дали въпросният партньор или посредник е отделен доставчик на платежни услуги, който издава платежни карти, или, напротив, трябва да се счита, че тристранна платежна картова схема действа по този начин само когато самият партньор или посредник е доставчик на платежни услуги и участва в тристранната платежна картова схема като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент.
21 Освен това според посочената юрисдикция, в случай че член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751 трябвало да се тълкуват в смисъл, че тристранна платежна картова схема трябва да се разглежда като издател на платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник по смисъла на посочените разпоредби, дори когато съответната тристранна платежна картова схема продължава да е издател и се обръща към трета страна, за да извършва една или повече допълнителни функции в помощ на своята дейност на издател, то било необходимо да се произнесе по изтъкнатия от American Express довод, че посочените разпоредби са невалидни поради липсата на мотиви, наличието на явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалност.
22 При тези условия High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) [Висш съд (Англия и Уелс), Queen’s Bench Division (административна колегия), Обединеното кралство] решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Прилага ли се изискването по [член 1], параграф 5 и [член] 2, точка 18 от Регламент [2015/751] тристранна платежна картова схема, издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, да се приравнява на четиристранна платежна картова схема само доколкото партньорът в рамките на сътрудничество на различни марки или посредникът действа в качеството на „издател“ по смисъла на член 2, параграф 2 и съображение 29 от [посочения регламент] (по-точно когато този партньор или посредник е в договорно правоотношение с платеца, по силата на което той се договаря да му предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца, свързани с карти)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, невалидни ли са [член 1], параграф 5 и [член 2], точка 18 от [Регламент 2015/751], доколкото предвиждат, че такива договорености се считат за четиристранни платежни картови схеми, поради:
a) липса на мотиви в съответствие с член 296 ДФЕС,
б) явна грешка в преценката, и/или
c) нарушение на принципа на пропорционалност?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
23 С молба, подадена в секретариата на Съда на 27 юли 2017 г., American Express иска да се разпореди възобновяване на устната фаза на производството.
24 В подкрепа на искането си то изтъква, че анализът, направен от генералния адвокат в неговото заключение, е неправилен, тъй като не са взети предвид някои релевантни определения, които се съдържат както в Регламент 2015/751, така и в Директива 2015/2366, въпреки че тези два законодателни акта се допълват и са част от един и същ законодателен пакет, с което впрочем са съгласни страните, участвали в настоящото производство. Анализът сочел и неправилно разбиране на обхвата на член 5 от посочения регламент, по-специално обхвата на понятието „посредник“, съдържащо се там. Освен това, що се отнася до точка 98 от заключението, или нейният текст бил непълен, или изложените там съображения били противоречиви. На последно място, предложеното от генералния адвокат тълкуване на посочения регламент имало за последица разширяването на приложното поле на Регламента в много по-значителна степен, отколкото всяко друго тълкуване, поддържано от страните, участвали в производството пред Съда.
25 Съгласно постоянната практика Съдът може служебно или по предложение на генералния адвокат, както и по искане на страните да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от процедурния си правилник, ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или че трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните не са разисквали. Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда обаче не предвиждат възможност страните да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 41 и цитираната съдебна практика).
26 В конкретния случай в подкрепа на искането си да се разпореди възобновяване на устната фаза на производството, American Express по същество само критикува тълкуването на Регламент 2015/751, възприето от генералния адвокат в неговото заключение. Това основание обаче не се съдържа сред основанията, които предвид посочената в предходната точка съдебна практика могат да обосноват възобновяването на устната фаза на производството.
27 Освен това обхватът на разпоредбите от Регламент 2015/751, чието тълкуване е предмет на първия преюдициален въпрос, е бил обсъден както в писмената фаза на производството, така и в съдебното заседание.
28 При тези условия Съдът, след като изслуша генералния адвокат, смята, че разполага с всички необходими данни, за да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, и че всички доводи, необходими за решаването на настоящото дело, са били обсъдени между страните.
29 Поради това искането за възобновяване на устната фаза на производството следва да бъде отхвърлено.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта на преюдициалното запитване
30 Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия поддържат, че преюдициалното запитване е недопустимо в своята цялост, на следните основания: първо, тъй като няма действителен спор между страните по главното производство, второ, тъй като в своя акт за преюдициално запитване националната юрисдикция не посочва минимум необходими обстоятелства, доколкото не излага нито релевантни фактически обстоятелства, нито причините, поради които се съмнява в тълкуването и валидността на разглежданите в главното производство разпоредби, и трето, тъй като предявяването на жалбата в главното производство за осъществяване на контрол за законосъобразност на „намерението и/или [на] задължението“ на националния орган да прилага, изпълнява или по друг начин да привежда в действие посочените разпоредби представлява средство за заобикаляне на системата от способи за съдебен контрол, установена в Договора за функционирането на ЕС.
31 В самото начало следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 24).
32 Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване или исканата преценка на валидността на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25).
33 На първо място, във връзка със действителния характер на спора по главното производство следва да се отбележи, че с жалбата си American Express иска от запитващата юрисдикция да упражни контрол за законосъобразност на „намерението и/или [на] задължението“ на националния орган да приложи или приведе в действие спорните разпоредби. В това отношение от акта за преюдициално запитване следва, че страните по главното производство спорят по основателността на жалбата. Тъй като запитващата юрисдикция е сезирана с решаването на този спор и приема, че е налице същински спор между страните по главното производство във връзка с тълкуването и валидността на съответните разпоредби от посочения регламент, то не е очевидно, че спорът в главното производство няма действителен характер (вж. по аналогия решения от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco, C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 36 и 38 и от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 17).
34 В допълнение доводите, които имат за цел да се докаже, че спорът в главното производство е изкуствен, и са основани на факта, че не е налице нито действие, нито бездействие от страна на национален административен орган, което може да бъде повод за жалба за упражняване на контрол за законосъобразност, се опират на критичен анализ на допустимостта на жалбата и на преценката на фактите, направена от запитващата юрисдикция за целите на прилагането на установените в националното право критерии. Съдът обаче не следва нито да поставя под съмнение тази преценка, която в настоящото производство е от компетентността на националния съд, нито да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен съобразно националните правила за съдебната организация и съдопроизводството. Следователно тези доводи не са годни да оборят презумпцията за релевантност, спомената в точка 32 от настоящото решение (вж. по аналогия решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 26).
35 На второ място, във връзка с довода, че запитващата юрисдикция не е изложила нито релевантните факти, нито причините, поради които се съмнява в тълкуването и валидността на спорните в главното производство разпоредби, от една страна, следва да се отбележи, че съгласно член 94, буква а) от Процедурния правилник преюдициалното запитване трябва да съдържа „кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите“.
36 В това отношение е достатъчно от акта за преюдициално запитване да са видни предметът на спора по главното производство, както и основните последици от него, свързани с правовия ред на Съюза, за да се позволи на държавите членки да представят становищата си съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз и да участват ефективно в производството пред него (вж. решение от 8 септември 2009 г., Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C‑42/07, EU:C:2009:519, т. 41 и цитираната съдебна практика).
37 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че Amex е тристранна платежна картова схема по смисъла на член 2, точка 18 от Регламент 2015/751 и че е сключила споразумения за сътрудничество на различни марки и за предоставяне на услуги в Съюза. Поради посочените споразумения обаче е възможно — в зависимост от отговорите, които Съдът ще предостави на преюдициалните въпроси — голяма част от извършените от нея операции да попадат в обхвата на Регламент 2015/751 по силата на член 1, параграф 5 от него.
38 Така в акта за преюдициално запитване накратко, но точно са изложени поводът и естеството на спора, чието решаване според запитващата юрисдикция зависи от тълкуването и валидността на посочените разпоредби. Следователно запитващата юрисдикция е определила в достатъчна степен фактическия и правен контекст, в който се вписва нейното искане за тълкуване на правото на Съюза, така че Съдът може да бъде полезен с отговора си по това запитване (вж. по аналогия решение от 7 юли 2016 г., Genentech, C‑567/14, EU:C:2016:526, т. 27).
39 От друга страна, що се отнася до въпроса дали запитващата юрисдикция е изложила надлежно причините, поради които се съмнява в тълкуването и валидността на разглежданите в главното производство разпоредби, наистина духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на преюдициалното производство, налага запитващата юрисдикция да изложи в акта за преюдициално запитване точните причини, поради които смята, че за решаването на спора е необходим отговор на въпросите ѝ относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 24 и цитираната съдебна практика).
40 Ето защо е важно националната юрисдикция да посочи конкретно точните причини, поради които се съмнява във валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, и да изложи основанията за констатиране на невалидност, които съответно смята, че биха могли да са налице. Подобно изискване произтича и от член 94, буква в) от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 25 и цитираната съдебна практика).
41 В настоящия случай, като възпроизвежда в преюдициалното запитване част от доводите, изтъкнати в това отношение от страните по делото в главното производство, запитващата юрисдикция посочва, че тълкуването на определени разпоредби от Регламент 2015/751 не е безспорно. Освен това тя отбелязва, че в зависимост от тълкуването, което Съдът ще възприеме на тези разпоредби, може да се наложи той да се произнесе по основанията за невалидност, изтъкнати от American Express.
42 Следователно запитващата юрисдикция счита не само че доводите, изтъкнати от страните по спора в главното производство, повдигат въпрос относно тълкуването, чийто отговор не е безспорен, но и че може да са налице основанията за невалидност, изтъкнати от American Express и възпроизведени в акта за преюдициално запитване.
43 На трето място, що се отнася до довода, че предявяването на жалбата в главното производство за осъществяване на контрол за законосъобразност на „намерението и/или [на] задължението“ на националния орган да прилага и или привежда в действие Регламент 2015/751, представлява средство за заобикаляне на системата от способи за съдебен контрол, установена в Договора за функционирането на ЕС, и по-специално становището на Парламента, че посоченият орган не е предприел никакви мерки спрямо Amex, следва да се напомни, че Съдът вече е приел за допустими редици преюдициални запитвания относно тълкуването и/или валидността на актовете на вторичното право, отправени в рамките на производства по жалби за осъществяване на контрол за законосъобразност, по-специално по делата, по-които са постановени решения от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, EU:C:2002:741), от 3 юни 2008 г., Intertanko и др. (C‑308/06, EU:C:2008:312), от 8 юли 2010 г., Afton Chemical (C‑343/09, EU:C:2010:419), от 4 май 2016 г., Pillbox 38 (C‑477/14, EU:C:2016:324), както и от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325).
44 Освен това възможността на частноправните субекти да изтъкват пред националните юрисдикции невалидността на даден акт на Съюза с общо приложение не зависи от условието действително вече да са приети мерки за прилагането на този акт в рамките на националното право. В това отношение е достатъчно националната юрисдикция да е сезирана с реален спор, в рамките на който инцидентно да е поставен въпросът за валидността на такъв акт. Това условие е изпълнено по отношение на спора в главното производство, както следва от точки 21, 33, 34, 41 и 42 от настоящото решение (вж. по аналогия решения от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco, C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 40, от 16 юни 2015, Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 29, от 4 май 2016, Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 19 и от 4 май 2016, Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 35).
45 При тези условия жалбата в главното производство не се явява предявена с цел заобикаляне на способите за защита, въведени с Договора за функционирането на ЕС.
46 В заключение, гореизложените констатации не се опровергават от довода, изтъкнат от Парламента и Комисията, че настоящото дело, което се отнася до тълкуването и валидността на регламент, следва да се разграничи от делата, които се отнасят до тълкуването и валидността на директива, тъй като за разлика от директивата регламентът е пряко приложим по силата на член 288 ДФЕС и че освен това в настоящия случай разглежданите в главното производство разпоредби не изискват никаква намеса от страна на държавите членки.
47 Всъщност, както следва от точка 37 от настоящото решение, отговорите на Съда на поставените въпроси ще определят доколко трябва да се счита, че спрямо тристранните платежни картови схеми като Amex се прилагат задълженията, произтичащи от членове 3—5 и 7 от Регламент 2015/751, които предполагат определена намеса от страна на държавите членки. В това отношение следва по-специално да се припомни, че съгласно членове 13 и 14 от посочения регламент държавите членки, от една страна, определят компетентните органи, които са оправомощени във връзка с осигуряване на спазването на посочения регламент и на които са предоставени правомощия по разследване и осигуряване на спазването, и от друга страна, установяват система от санкции, приложими при нарушения на същия регламент, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Впрочем от акта за преюдициално запитване следва, че националният орган управлява Министерството на финансите, което носи крайната отговорност за изпълнението на задълженията, наложени на Обединеното кралство във връзка с всяка форма на прилагане на Регламент 2015/751, съгласно членове 13 и 14 от него.
48 От изложените съображения следва, че преюдициалното запитване е допустимо.
По първия въпрос
49 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор по сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна картова платежна схема, от друга страна, е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда въпросната схема като издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от тези разпоредби.
50 В самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 3, буква в) от Регламент 2015/751, глава II от Регламента, членове 3—5 от която предвиждат правила относно таваните на обменните такси за картови операции на потребителите, не се прилага „по отношение на операциите с платежни карти, издадени от тристранни платежни картови схеми“. Също така член 1, параграф 4 от посочения регламент предвижда, че член 7, който налага задължение за отделяне на платежната картова схема и обработващите субекти, не се прилага „към тристранните платежни картови схеми“.
51 При все това член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 — както и член 2, точка 18 от посочения регламент, който определя значението на понятието тристранна платежна картова схема — предвиждат, че когато такава схема „лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни инструменти, свързани с карти, или и двете, или когато издава платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, тя се приравнява на четиристранна платежна картова схема“.
52 Следователно по принцип спрямо тристранна платежна картова схема не се прилагат произтичащите от членове 3—5 и 7 от Регламент 2015/751 задължения, освен ако тя не се намира в една от трите хипотези, уредени в член 1, параграф 5 от този регламент, а именно да е лицензирала друг доставчик на платежни услуги да издава и/или да приема платежни инструменти, свързани с карти (първа хипотеза), да е издавала платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки (втора хипотеза), или да е издавала платежни инструменти чрез посредник (трета хипотеза). Всъщност във всяка от тези три хипотези по силата на посочената разпоредба тристранната платежна картова схема се приравнява на четиристранна платежна картова схема.
53 В настоящия случай American Express поддържа, че член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 трябва да се тълкува в смисъл, че тристранна платежна картова схема може да се приравнява на четиристранна платежна картова схема само при условие че поне един трети доставчик на платежни услуги действа като издател или приемател в рамките на платежната операция, независимо дали в качеството на лицензиран издател, лицензиран приемател, на партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, извършващ дейност по издаване вместо тристранната платежна картова схема, или на посредник, който извършва дейност по издаване вместо посочената схема.
54 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 21 септември 2017 г., Комисия/Германия, C‑616/15, EU:C:2017:721, т. 43 и цитираната съдебна практика).
55 Що се отнася, на първо място, до термините, използвани в член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 при очертаването на втората и третата хипотеза, уредени там, до които се отнася първият преюдициален въпрос, следва да се отбележи, че съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент 2015/751 „издател“ означава „доставчик на платежни услуги, който се договоря с платеца да предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца, свързани с карти“. В съображение 29 от посочения регламент от своя страна се уточнява, че „[у]слугата по издаване се основава на договорно отношение между издателя на платежния инструмент и платеца, независимо от това дали издателят държи средствата от името на платеца“, и че „[с]ледователно, само предоставянето на платежни карти или технически услуги, като например обикновената обработка и съхраняване на данни, не представлява услуга по издаване“.
56 Колкото до втората хипотеза, предвидена в член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751, а именно сключването на споразумение между тристранна платежна картова схема и партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, следва да се напомни, че съгласно определението в член 2, точка 32 от посочения регламент „сътрудничество на различни марки“ означава „включването на най-малко една платежна марка и най-малко една неплатежна марка в един и същ платежен инструмент, свързан с карта“. От своя страна определението за термина „платежна марка“ се съдържа в член 2, точка 30 от посочения регламент, като той означава „всяко наименование, израз, знак, символ в — материален или цифров вид — или съчетание от тях, което посочва по коя платежна картова схема се извършват платежни операции, свързани с карти“.
57 Що се отнася до третата хипотеза, предвидена в член 1, параграф 5, от Регламент 2015/751, а именно сключването на споразумение между тристранна платежна картова схема и посредник, вярно е, че посоченият регламент не съдържа определение на понятието „посредник“. От съображение 2 на Директива 2015/2366, която също е част от правната уредба на Съюза в областта на платежните услуги, обаче следва, че посочената преработена правна уредба е допълнена с Регламент 2015/751. Освен това от съображение 6 от посочената директива следва, че намерението на законодателя на Съюза е да се гарантира последователно прилагане на законодателната рамка в целия Съюз.
58 Както отбелязва American Express, съгласно определението в член 4, точка 38 от Директива 2015/2366 „представител“ е „физическо или юридическо лице, което действа от името на платежна институция при предоставянето на платежни услуги“, като следва да се уточни, че съгласно член 4, точка 3 от посочената директива и приложение I към нея издаването на платежни инструменти и/или приемането на платежни операции фигурира сред тези платежни услуги.
59 Ето защо от релевантните определения на понятията „сътрудничество на различни марки“ и „посредник“ не може да се заключи, че партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, сключил споразумение с платежна картова схема, по необходимост участва в посочената схема като издател по смисъла на член 2, точка 2 от Регламент 2015/751.
60 Следователно се налага изводът, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 87 и 90 от своето заключение, че нито от текста на член 1, параграф 5, нито от текста на член 2, точка 18 от Регламент 2015/751 следва изрично, че самият партньор в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът трябва да участва в дейността по издаване. Ако обаче законодателят на Съюза е искал да ограничи приложното поле на член 1, параграф 5 за тази цел, той е можел изрично да предвиди това (вж. по аналогия решение от 19 март 2009 г., Комисия/Италия, C‑275/07, EU:C:2009:169, т. 99).
61 Освен това, макар съображение 28 от Регламент 2015/751 да гласи, че „тристранните платежни картови схеми, използващи доставчици на платежни услуги като издатели или приемащи субекти, [следва да] бъдат разглеждани като четиристранни платежни картови схеми“, от това не може да се направи изводът, че само това положение попада в приложното поле на член 1, параграф 5 от посочения регламент. В това отношение, както следва от точка 52 от настоящото решение, в обхвата на посочената разпоредба попада по-специално и хипотезата, в която тристранна платежна картова схема „лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни инструменти, свързани с карти, или и двете, или когато издава платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, тя се приравнява на четиристранна платежна картова схема“.
62 Също така, както отбелязва генералният адвокат в точка 90 от своето заключение, от текста на член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751, по-специално от израза „когато тристранна платежна картова схема […] издава платежни инструменти, свързани с карти“, изглежда, следва, че самата схема участва в дейността по издаване.
63 На второ място, що се отнася до систематиката на посочената разпоредба, безспорно е, че тристранна платежна картова схема трябва да се разглежда като четиристранна платежна картова схема, по-специално в първата хипотеза, уредена в посочената разпоредба, а именно когато схемата „лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни инструменти, свързани с карти, или и двете, или когато издава платежни инструменти, свързани с карти“.
64 Следователно, както посочва генералният адвокат в точки 77 и 78 от своето заключение, положение, при което трета страна сключва споразумение с тристранна платежна картова схема, в което се предвижда, че третата страна издава или приема платежни инструменти, свързани с карти, за тази схема, съответства на посочената първа хипотеза.
65 Ето защо се налага изводът, че направеното от American Express тълкуване на втората и третата хипотеза, уредени в член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751, съгласно което споразумение с трета страна попадало в обхвата на посочените хипотези само ако третата страна издава платежни инструменти, свързани с карти, за посочената схема, би довело до опасността в голяма степен да ограничи обхвата на посочените хипотези.
66 Освен това, макар в първата хипотеза изрично да се посочва обстоятелството, че третата страна, на която е предоставена лицензия, също е „доставчик на платежни услуги“, втората и третата хипотеза не предвиждат изрично, че партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът по необходимост са такива доставчици. Ето защо не може да се изключи, че партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки може да участва в други дейности освен платежните услуги и следователно други дейности освен състоящите се в издаване или приемане на платежни инструменти, свързани с карти.
67 На трето място, що се отнася до целите, преследвани с Регламент 2015/751, който съдържа разглежданите в главното производство разпоредби, от съображение 43 от посочения регламент следва, че неговите цели се състоят в установяване на еднакви изисквания по отношение на платежните операции, свързани с карти, и операциите по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти. По-специално съгласно съображение 10 от посочения регламент уредбата на обменните такси има за цел да подобри функционирането на вътрешния пазар и да допринесе за намаляване на разходите по операциите за потребителите.
68 Колкото до приложимостта на тази уредба спрямо тристранни платежни картови схеми, от съображение 28 от Регламент 2015/751 следва, че за да се отчете съществуването на „необявени обменни такси“ и да се допринесе за създаването на „равнопоставени условия на конкуренция“, законодателят на Съюза е счел за необходимо при определени обстоятелства тези схеми да бъдат разглеждани като четиристранни платежни картови схеми и да бъдат подчинени на същите правила като последните.
69 Освен това от редица разпоредби на Регламент 2015/751, по-специално от съображение 31, член 5 и член 13, параграф 6 от посочения регламент, следва, че той има за цел и да се избегне заобикалянето на неговите разпоредби, по-специално разпоредбите относно таваните на обменните такси.
70 Що се отнася до обменната такса, съдържащото се в член 2, точка 10 от Регламент 2015/751 определение за нея е широко, като тя означава „такса, заплащана пряко или косвено (например чрез трета страна) за всяка операция между издателя и приемащия субект, участващи в платежна операция, свързана с карта“, като в посочената разпоредба се уточнява, че „[н]етната компенсация или другите договорени възнаграждения се считат за част от обменната такса“. Определение за самата „нетна компенсация“ се съдържа в член 2, точка 11 от посочения регламент, като тя означава „общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от издател от платежна картова схема, приемащ субект или всеки друг посредник във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности“.
71 При тези условия, както по същество твърди Комисията, не може да се изключи, че определен вид насрещна престация или облага може да се идентифицира като представляваща необявена обменна такса по смисъла на съображение 28 от Регламент 2015/751, без партньорът в рамките на сътрудничество на различни марки или посредникът, с който тристранна платежна картова схема сключва споразумение, по необходимост да участва в дейността на схемата по издаване. Ето защо може да се окаже трудно да се постигнат целите на Регламент 2015/751, по-специално целите по член 1, параграф 5 от посочения регламент, състоящи се в осигуряването на равнопоставени условия на пазара, ако поради това спрямо ситуациите, в които партньорът в рамките на сътрудничество на различни марки или посредникът не действа като издател по смисъла на член 2, точка 2, не трябва да се прилагат правилата, предвидени в членове от 3—5 и 7 от същия регламент.
72 Следователно, когато тристранна платежна картова схема сключи споразумение за сътрудничество на различни марки по смисъла на член 2, точка 32 от Регламент 2015/751 или споразумение с посредник по смисъла на член 4, точка 38 от Директива 2015/2366, тази схема трябва да се разглежда като четиристранна платежна картова схема по силата на член 1, параграф 5 от посочения регламент, поради което спрямо нея са приложими задълженията, произтичащи от членове 3—5 и 7 от посочения регламент.
73 Предвид изложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, не е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа в качеството на издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда посочената схема като издател на платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от посочените разпоредби.
По втория въпрос
74 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751 са невалидни, тъй като предвиждат, че тристранна платежна картова схема трябва да се счита за четиристранна платежна картова схема само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, дори посоченият партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посоченият посредник да не действа в рамките на споразумението като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент.
Относно наличието на нарушение на задължението за мотивиране
75 Във връзка със задължението за мотивиране следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда изискваните от член 296, параграф 2 ДФЕС мотиви наистина трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол, но все пак не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. Освен това спазването на задължението за мотивиране следва да се преценява с оглед не само на текста на акта, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 16 юни 2015, Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 70 и цитираната съдебна практика)..
76 Освен това Съдът многократно е приемал, че ако акт с общо приложение разкрива съществената част на преследваната от институцията цел, би било прекалено да се изискват конкретни мотиви за отделните видове на направения технически избор (решение от 3 март 2016 г., Испания/Комисия, C‑26/15 P, непубликувано, EU:C:2016:132, т. 31 и цитираната съдебна практика).
77 В конкретния случай в съображение 28 от Регламент 2015/751 достатъчно ясно се посочва логиката, на която се основава приравняването в определени хипотези на тристранните платежни картови схеми на четиристранни платежни картови схеми. Всъщност, както беше посочено в точка 68 от настоящото решение, това съображение предвижда, че за да „се отчете съществуването на необявени обменни такси“ и „да се допринесе за създаването на равнопоставени условия на конкуренция“, следва тристранните платежни картови схеми да бъдат разглеждани като четиристранни платежни картови схеми и да бъдат подчинени на същите правила, като „изискванията за прозрачност и другите мерки, свързани с търговските правила, следва да се прилагат за всички доставчици“.
78 Освен това от съображение 28, член 1, параграф 5, второ изречение и член 2, точки 17 и 18 от Регламент 2015/751 проличават разликите, които са налице между тристранните и четиристранните платежни картови схеми и които обосновават само частичното приравняване на първите на вторите за целите на прилагането на правилата относно таваните на обменните такси и отделянето на платежната картова схема и обработващите субекти.
79 От това следва, че както по същество посочва генералният адвокат в точка 117 от своето заключение, описвайки общото положение, довело до частичното приравняване на тристранните платежни картови схеми на четиристранни платежни картови схеми и общите цели, на които служи посоченото приравняване, въпросните разпоредби дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приравняването, а на Съда — да упражни своя контрол съгласно съдебната практика, припомнена в точка 75 от настоящото решение.
80 При тези условия съгласно съдебната практика, изложена в точки 75 и 76 от настоящото решение, законодателят на Съюза не е бил длъжен да предвиди в Регламент 2015/751 мотиви за всеки вид технически избор, който е направил и на който се основават трите хипотези, посочени в член 1, параграф 5 от посочения регламент.
81 Ето защо не може да се приеме, че Регламент 2015/751 е опорочен от липсата на мотиви в това отношение, която може да доведе до невалидността на член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от него.
По наличието на явна грешка в преценката
82 От акта за преюдициално запитване следва, че в спора по главното производство валидността на член 1, параграф 5 и на член 2, точка 18 от Регламент 2015/751 се оспорва на основание, че посочените разпоредби са засегнати от явна грешка в преценката. Всъщност те предвиждали, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, не било необходимо партньорът в рамките на сътрудничество на различни марки или посредникът да участва в дейността по издаване на тристранна платежна картова схема, за да бъде считана тази схема за четиристранна.
83 От представените на Съда данни в рамките на настоящото производство обаче не следва, че законодателят на Съюза поради тази причина е опорочил с явна грешка в преценката член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751.
84 По-специално, както по същество посочва генералният адвокат в точки 121—124 от своето заключение, нищо от представените на Съда данни не е от естество да докаже, че е грешка, допусната от законодателя на Съюза при решението му относно степента на приравняване, което следва да се осъществи между тристранните и четиристранните платежни картови схеми във връзка с правилата, предвидени в членове 3—5 и 7 от този регламент, за да могат да бъдат постигнати целите, припомнени в точки 67—69 от настоящото решение.
По наличието на нарушение на принципа на пропорционалност
85 Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за осъществяването на тези цели (решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 67 и цитираната съдебна практика).
86 Що се отнася до съдебния контрол за спазването на тези условия, Съдът е признал на законодателя на Съюза, в рамките на упражняването на възложената му компетентност, широко право на преценка в областите, в които неговите действия предполагат той да направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Затова не е необходимо да се установява дали една мярка, приета в тази област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки, тъй като само нейният явно неподходящ характер с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат, може да засегне законосъобразността на такава мярка (решение от 8 юни 2010, Vodafone и др., C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 52 и цитираната съдебна практика).
87 В настоящия случай, тъй като нито едно от посочените на Съда обстоятелства не е от естество да докаже, че член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751 не са подходящи за постигането на преследваните от него легитимни цели, които бяха припомнени в точки 67—69 от настоящото решение, то трябва да се отхвърли доводът, че тъй като тези разпоредби не предвиждат за приравняването на тристранна платежна картова схема на четиристранна платежна картова схема условието съответният партньор в рамките на сътрудничеството на различни марки или съответният посредник да действа като издател, те не зачитат принципа на пропорционалност. По-специално, тъй като, както беше посочено в точка 71 от настоящото решение, не може да се изключи, че определен вид насрещна престация или облага може да се установи в случая на договор за сътрудничество на различни марки или за посредничество, без да е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да участват в дейността по издаване на тристранна платежна картова схема, предвид тези цели не е явно нецелесъобразно и за тези възнаграждения да се прилагат таваните за обменните такси, определени в посочения регламент.
88 От изложеното следва, че при разглеждането на втория въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751.
По съдебните разноски
89 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти, трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, не е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа в качеството на издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда посочената схема като издател на платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от посочените разпоредби.
2) При анализа на втория преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които са от естество да засегнат валидността на член 1, параграф 5 и на член 2, точка 18 от Регламент 2015/751.
Подписи