РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

28 март 2012 година(*)

„Държавни помощи — Заем, предоставен на авиокомпания, който може да бъде отнесен към собствения ѝ капитал — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар — Продажба на активи на авиокомпания — Решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се установява, че не е налице помощ — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Заинтересована страна — Допустимост — Сериозни затруднения — Компетентност — Задължение за мотивиране“

По дело T‑123/09

Ryanair Ltd, установено в Дъблин (Ирландия), за което се явяват E. Vahida и I.‑G. Metaxas-Maragkidis, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н L. Flynn, г‑н D. Grespan и г‑жа E. Righini, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Италианска република, за която се явяват г‑жа G. Palmieri и г‑н P. Gentili, avvocati dello Stato,

и от

Alitalia — Compagnia Aerea Italiana SpA, установено във Fiumicino (Италия), за което се явяват G. M. Roberti, G. Bellitti и I. Perego,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Решение 2009/155/ЕО на Комисията от 12 ноември 2008 година относно заема в размер на 300 милиона евро, предоставен от Италия на компанията Alitalia, № C 26/08 (ex NN 31/08) (ОВ L 52, 2009 г., стр. 3), и искане за отмяна на Решение C (2008) 6745 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година с предмет държавна помощ № 510/2008 — Италия — Продажба на активите на авиокомпания Alitalia,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: г‑н S. Papasavvas (докладчик), председател, г‑н V. Vadapalas и г‑н K. O’Higgins, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 юни 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Alitalia SpA е дружество за въздушен транспорт, 49,9 % от капитала на което се притежава от италианската държава.

2        След няколко неуспешни опита за оздравяване на финансовото положение на Alitalia и търсене на международни партньорства, през декември 2006 г. италианските органи решават да продадат частта от капитала на Alitalia, която принадлежи на държавата. На 29 декември 2006 г. италианското Министерство на икономиката и финансите публикува покана за заявяване на интерес. Тази процедура обаче приключва неуспешно на 18 юли 2007 г., тъй като представените предложения са оттеглени.

3        През септември 2007 г. Alitalia назначава за съветник по финансовите въпроси банка, която да определи евентуални партньори за Alitalia. Сред получените оферти управителният съвет на Alitalia приема представената от Air Франция-KLM за най-подходяща. Поради липса обаче на споразумение със синдикалните организации, на 21 април 2008 г. Air Франция-KLM оттегля предложението си.

4        На среща, проведена на 23 април 2008 г., италианските органи уведомяват Комисията на Европейските общности, че с Decreto-legge № 80, Misure urgenti per assicurare il pubblico servizio di trasporto aereo (Декрет-закон № 80 за спешни мерки за обезпечаване на обществената услуга за въздушен транспорт) (GURI № 97 от 24 април 2008 г., стр. 5, наричан по-нататък „Декрет-закон № 80“), приет на същата дата, италианският министерски съвет е утвърдил предоставянето от страна на Италианската република на заем в размер на 300 милиона евро на Alitalia.

 A – Административно производство

5        Тъй като не е била предварително уведомена за предоставянето от страна на Италианската република на заем в размер на 300 милиона евро на Alitalia, с писмо от 24 април 2008 г. и по силата на член 11, параграф 1 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] от Договора за ЕО (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) Комисията иска италианските органи да потвърдят наличието на такъв заем, да предоставят всякаква полезна информация, позволяваща подобна мярка да бъде преценена с оглед на членове 87 ЕО и 88 ЕО, да преустановят предоставянето на посочения заем и да уведомят Комисията за взетите мерки за съобразяване с това задължение на основание член 88, параграф 2 ЕО.

6        На основание член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999 на 29 април 2008 г. жалбоподателят Ryanair Ltd подава жалба пред Комисията във връзка с наличието на държавна помощ в полза на Alitalia под формата на заем, предоставен от италианските органи на последното посочено дружество.

7        С писмо от 20 май 2008 г. Комисията посочва на жалбоподателя, че с писмо от 24 април 2008 г. е поискала сведения от италианските органи и ще проведе разследване въз основа на тях, както и на информацията, предоставена в рамките на жалбата.

8        С писмо от 30 май 2008 г. италианските органи уведомяват Комисията, че на 27 май 2008 г. е приет Decreto-legge № 93, Disposizioni urgenti per salvaguardare il potere di acquisto delle famiglie (Декрет-закон № 93 за спешни разпоредби за запазване на покупателната способност на домакинствата) (GURI № 124 от 28 май 2008 г., стр. 3, наричан по-нататък „Декрет-закон № 93“), в който е предвидена възможността Alitalia да отнесе размера на заема към собствения си капитал. На същата дата жалбоподателят сезира Комисията с нова жалба във връзка с трансформирането на предоставения от италианските органи на Alitalia заем от 300 милиона евро в собствен капитал.

9        На 3 юни 2008 г. с Decreto-legge № 97, Disposizioni urgenti in materia di monitoraggio e trasparenza dei meccanismi di allocazione della spesa pubblica, nonche’ in materia fiscale e di proroga di termini (Декрет-закон № 97 за спешни разпоредби в областта на надзора и прозрачността на механизмите за разпределяне на публичните разходи в данъчната област и в областта на удължаване на сроковете) (GURI № 128 от 3 юни 2008 г., стр. 5, наричан по-нататък „Декрет-закон № 97“) италианските органи предприемат нови действия за намиране на един или повече купувачи на Alitalia. Става дума за избор на едно или повече дружества, на които щяло да бъде възложено да подпомогнат самостоятелно, за сметка на трети лица или за своя собствена сметка представянето на оферта за придобиване на контрола над Alitalia. В края на разглежданата процедура за подбор италианският министерски съвет избира банка за тази цел.

 Б – Решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО

10      С писмо от 12 юни 2008 г. Комисията уведомява италианските органи за своето решение от 11 юни 2008 г. да започне официалната процедура по разследване в приложение на член 88, параграф 2 ЕО във връзка с мерките относно заема от 300 милиона евро, предоставен от тези органи на Alitalia и утвърден с Декрет-закон № 80, и за мерките, свързани с предвидената в Декрет-закон № 93 възможност посоченото дружество да отнесе размера на посочения заем към собствения си капитал. На същата дата Комисията отговаря на втората жалба на жалбоподателя, като го уведомява за приемането на горепосоченото решение за започване на официалната процедура по разследване и го приканва да представи становище.

11      На 18 август 2008 г. жалбоподателят представя становището си относно решението за започване на официалната процедура по разследване.

12      С приемането на Decreto-legge № 134, Disposizioni urgenti in materia di ristrutturazione di grandi imprese in crisi (Декрет-закон № 134 за спешни разпоредби в областта на преструктуриране на големите предприятия в кризисно положение) (GURI № 201 от 28 август 2008 г., стр. 3, наричан по-нататък „Декрет-закон № 134“) са внесени някои изменения в производството по извънредно управление за особено големите предприятия, които осъществяват дейност в сектора на основните обществени услуги.

13      Чрез дерогация от Decreto legislativo № 270, Nuova disciplina dell’amministrazione straordinaria delle grandi imprese in stato di insolvenza, a norma dell’articolo 1 della legge 30 luglio 1998, № 274 (Законодателен декрет № 270 за нов режим на извънредно управление на големите предприятия в несъстоятелност съгласно член 1 от Закон № 274 от 30 юли 1998 г.) (GURI № 185 от 9 август 1999 г., стр. 11, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 270“), който се прилага към предприятията в затруднено положение в Италия, се допуска тези, които упражняват дейност в сектора на основните обществени услуги, да бъдат допуснати незабавно до производството по извънредно управление, преди обявяването им в несъстоятелност. Предвижда се и възможността за оздравяване на посочените предприятия чрез прехвърляне на активите им в съответствие с производство при уговорени от страните условия на приобретатели, които могат да гарантират непрекъснатост на услугата в средносрочен план, бързината на намеса и спазването на изискванията, предвидени в италианското законодателство и в ратифицираните от Италианската република договори. Тази възможност обаче е придружена от задължение за проверка от независим експерт, назначен от италианското Министерство на икономическото развитие, на това дали продажната цена на активите съответства на пазарните цени.

14      На 29 август 2008 г. Alitalia моли Tribunale di Roma (Съдът на Рим) да установи, че е преустановило плащанията. С декрет на председателя на италианския министерски съвет от същата дата дружеството е поставено под извънредно управление.

15      На 1 септември 2008 г. Compagnia Aerea Italiana SpA (наричано по-нататък „CAI“) представя предварителна неокончателна оферта за придобиването на някои активи на дружествата от групата, към която принадлежи Alitalia (наричана по-нататък „групата Alitalia“), като тази оферта е съобразена със споразумението на синдикалните организации относно наемането на бивши членове на персонала на посочената група при нови условия на труд.

16      В съответствие с член 1, параграф 4в от Декрет-закон № 134 с министерски указ от 4 септември 2008 г. е определен независим експерт — банка, за да се провери съответствието на продажната цена на активите с пазарните цени. На същата дата е учреден надзорен комитет, чиято задача по-специално е да даде съгласието си за предложеното от извънредния управител прехвърляне на активи.

17      На 14 септември 2008 г. CAI оттегля първоначалната си оферта вследствие от неуспеха на преговорите със синдикалните организации.

18      На 15 септември 2008 г. производството по извънредно управление обхваща цялата група Alitalia.

19      На 22 септември 2008 г. извънредният управител отправя покана за заявяване на интерес за изкупуването на всички активи на групата Alitalia, като тази покана е публикувана на следващия ден в националната и международната преса. В поканата за заявяване на интерес той посочва намерението си да пристъпи към продажба на посочените активи в съответствие с производство при уговорени от страните условия. Потенциалните приобретатели са приканени да изразят интерес пред него преди 30 септември 2008 г.

20      На 25 септември 2008 г. CAI подновява неокончателната си оферта при същите условия както представената на 1 септември оферта (вж. точка 15 по-горе), като уточнява, че посочената оферта е била валидна до 15 октомври 2008 г., като впоследствие крайният срок е бил отложен за 31 октомври 2008 г.

21      На 2 октомври 2008 г. жалбоподателят сезира Комисията с трета жалба във връзка с приемането на Декрет-закон № 134 и на други мерки относно продажбата на активите на групата Alitalia.

22      С писмо от 14 октомври 2008 г. италианските органи уведомяват Комисията за процедурата по продажба на активите на групата Alitalia, като същевременно — от съображения за правна сигурност — искат от нея да потвърди, че:

–        описаното в уведомлението производство по извънредно управление не предполага предоставянето на държавни помощи на приобретателите на прехвърлените активи,

–        евентуалното придобиване от трети страни на някои активи на [групата] Alitalia въз основа на вече формулирана оферта не предполага наличието на елементи на икономическа приемственост с поставеното под извънредно управление предприятие от естество да доведат до прехвърлянето на дълговете на Alitalia на приобретателя, и по-специално задължението за възстановяване на незаконосъобразните и несъвместими държавни помощи, предоставени на Alitalia.

23      Успоредно с това уведомление и освен третата жалба на жалбоподателя (вж. точка 21 по-горе) Комисията получава три жалби, подадени от други авиокомпании и от Европейската асоциация на нискобюджетните авиокомпании (ELFAA).

24      На 27 октомври 2008 г. Декрет-закон № 134 е преобразуван в legge № 166, Conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 28 agosto 2008, № 134, recante disposizioni urgenti in materia di ristrutturazione di grandi imprese in crisi (Закон № 166 за превръщане на Декрет-закон № 134 в закон, с изменения) (GURI № 252 от 27 октомври 2008 г., стр. 4).

25      С писмо от 30 октомври 2008 г. жалбоподателят сезира Комисията с допълнителна жалба, като съобщава за определени мерки, квалифицирани от него като обезпокояващи, а именно, по-специално, увеличаването на 3 EUR на общинската такса за обслужване на пътници, заминаващи от италианските летища, според него с цел италианските органи да финансират плащането на обезщетения за прекратяване на трудовите отношения на бившите служители на Alitalia, както и твърдян разкрит от пресата конфликт на интереси между някои акционери на CAI и някои акционери на независимия експерт, които били едни и същи лица.

26      На 31 октомври 2008 г. CAI представя на извънредния управител обвързваща оферта за изкупуването на някои активи, свързани с дейността по въздушен превоз на пътници на Alitalia. На 3 ноември 2008 г. италианските органи изпращат тази оферта на Комисията.

 В – Обжалвани решения

1.     Решение относно заема, предоставен на Alitalia

27      В Решение 2009/155/ЕО от 12 ноември 2008 година относно заема в размер на 300 милиона евро, предоставен от Италия на компанията Alitalia, № C 26/08 (ex NN 31/08) (ОВ L 52, 2009 г., стр. 3, наричано по-нататък „първото обжалвано решение“), прието в края на официалната процедура по разследване на основание член 88, параграф 2 ЕО, Комисията обявява, че посоченият заем, чийто размер е можел да бъде отнесен към собствения капитал на Alitalia, представлява незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар държавна помощ и разпорежда нейното възстановяване от получателя. Копие от това решение е изпратено на жалбоподателя на 14 януари 2009 г. и е получено от него на 20 януари 2009 г.

28      Най-напред Комисията посочва, че заемът в размер на 300 милиона евро, предоставен от Италианската република на Alitalia, е от естество да предостави на това дружество икономическо предимство посредством ресурси на държавата, като с оглед на сериозно застрашеното финансово състояние на дружеството както към датата на предоставяне на заема с Декрет-закон № 80, така и към датата на приемане на Декрет-закон № 93, това предимство не би било предоставено от благоразумен частен инвеститор. Освен това Комисията отбелязва, че посоченият извод може да се потвърди от предоставения лихвен процент, почти едновременното оттегляне на офертата на Air France-KLM и предоставянето на посочения заем, както и от липсата на друга перспектива за възстановяване и за финансова намеса на частните акционери на Alitalia едновременно с тази на италианските органи. От това Комисията прави заключение, че посочените органи не са имали поведение на благоразумен акционер, провеждащ структурна, глобална или секторна политика, воден от перспективи за рентабилност на инвестираните капитали, по-дългосрочни от тези на обикновен инвеститор.

29      Така Комисията прави извод, че заемът от 300 милиона евро, предоставен от Италианската република на Alitalia, чийто размер е можел да бъде отнесен към собствения капитал на посоченото дружество, представлява незаконосъобразна помощ, за която не е било съобщено предварително и която е несъвместима с общия пазар. Освен това Комисията установява, че посочената мярка не попада в приложното поле нито на дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, нито на дерогациите, предвидени в Насоките на Комисията за прилагането на членове [87 и 88 ЕО] и на член 61 от Споразумението за ЕИП по отношение на държавните помощи в сектора на авиацията (ОВ C 350, 1994 г., стр. 5), допълнени с Насоките на Общността за финансирането на летищата и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпаниите, опериращи на регионални летища (ОВ C 312, 2005 г., стр. 1).

30      На последно място, Комисията приема, че макар Alitalia да може да бъде квалифицирана като предприятие в затруднение, разглежданата мярка не може да бъде обявена за съвместима с общия пазар съгласно Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2). Следователно италианските органи е трябвало да вземат всички необходими мерки за това бенефициерът по тази помощ, а именно Alitalia, да я възстанови.

31      Разпоредителната част на първото обжалвано решение гласи следното:

„Член 1

Отпуснатият на Alitalia заем от 300 милиона евро, който може да се отнесе към собствения ѝ капитал, предоставен от Италия в нарушение на член 88, параграф 3 [ЕО], е несъвместим с общия пазар.

Член 2

1. [Италианската република] е длъжна да възстанови от бенефициера помощта, посочена в член 1.

2. Върху сумите, които следва да бъдат възстановени, се начислява лихва, считано от датата, на която те са били предоставени на бенефициера, до датата на ефективното им възстановяване.

[…].

Член 3

1. Възстановяването на помощта, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно.

2. [Италианската репюублика] осигурява изпълнението на настоящото решение в срок четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

Член 4

1. В срок два месеца след получаване на уведомлението за настоящото решение Италия съобщава на Комисията следните сведения:

а)      общия размер (главница и лихви), който следва да бъде възстановен от бенефициера;

б)      подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)      документите, доказващи, че бенефициерът е приканен да възстанови помощта.

2. [Италианската република] информира редовно Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, посочена в член 1. При искане от страна на Комисията [тя] предоставя незабавно информация за мерките, които са предприети или ще бъдат предприети за изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя подробна информация за сумите на възстановената помощ и изплатените лихви от бенефициера.

[…]“.

2.     Решение относно продажбата на активи на Alitalia

32      С Решение C (2008) 6745 окончателен от 12 ноември 2008 г. с предмет държавна помощ № 510/2008 — Италия — Продажба на активи на авиокомпания Alitalia (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“), прието в края на фазата на предварителното разглеждане на основание член 88, параграф 3 ЕО, Комисията обявява, че мярката, за която е направено уведомление, изменена чрез поетите от италианските органи задължения, определени в това решение, не предполага предоставянето на държавни помощи на приобретателите, ако Италианската република спази напълно посочените задължения, съгласно които продажбата на активите на групата Alitalia ще се осъществи по пазарни цени.

33      На първо място, в параграфи 21—43 от второто обжалвано решение Комисията отначало напомня правната уредба на производството за извънредно управление, на което е била обект групата Alitalia, както и ролята на различните участници в него. По-нататък, в параграфи 44—75 от посоченото решение, Комисията анализира производството по продажба на активи, вземайки предвид, първо, пазарната информация относно различните етапи на продажбата и поканата за заявяване на интерес (параграфи 44—52), второ, получените оферти за придобиване на активите на групата Alitalia, и по-специално представената от CAI оферта (параграфи 53—69), трето, възприетите критерии за оценка на офертите, и по-специално поетото от италианските органи задължение основният критерий да е този за съответствието на предложената цена с пазарните цени (параграфи 70—72), и четвърто, аспектите относно човешките ресурси (параграфи 73 и 74). Освен това Комисията разглежда задачата и ролята на пълномощника, на когото е възложен контролът върху сделката по продажбата на активи на групата Alitalia. Той е трябвало да бъде назначен от италианските органи да следи производството, за което те са направили уведомление, да бъде приложено пълно и ефективно, както и продажбата на активи да се осъществи по пазарни цени в съответствие с поетите от Италианската република задължения. В това отношение той е трябвало да предоставя изчерпателни доклади на Комисията (параграфи 76—89).

34      На второ място, в параграфи 92—151 от второто обжалвано решение Комисията осъществява преценка на мярката за продажба на активи. От една страна, преценката ѝ е свързана с проверка за наличие на държавна помощ в полза на приобретателите на активите на групата Alitalia (параграфи 92—127), а от друга страна, с опасността от заобикаляне на задължението за връщане на незаконосъобразна и несъвместима помощ (параграфи 128—151).

35      В рамките на първия аспект от своята преценка Комисията потвърждава, че производството по извънредно управление не е довело до предоставянето на помощ в полза на приобретателите. Всъщност след приключване на преценката относно открития, прозрачен и недискриминационен характер на производството, за което е отправено уведомление, в параграф 104 от второто обжалвано решение тя посочва, че последното не е прозрачно в достатъчна степен, за да гарантира само по себе си пазарна цена, но в параграф 117 от посоченото решение прави извод, че подобно производство би довело до продажба по пазарни цени, тъй като се основавало на независима оценка от страна на независими лица. Освен това в параграфи 119, 122 и 126 от разглежданото решение Комисията посочва, че разглежданото производство не води до възлагане на задължения на орган на публичната власт на приобретателите на активите на групата Alitalia, които задължения могат да поставят под въпрос целта на продажбата по пазарни цени както във връзка с човешките ресурси, така и с условията за осъществяване на дейността по въздушен транспорт. Така в параграф 127 от същото решение Комисията прави извод, че ако поетите от италианските органи задължения се прилагат стриктно, съобщената мярка би трябвало да доведе до продажба на активите на групата Alitalia по пазарни цени.

36      В рамките на втория аспект от своята преценка, в параграф 137 от второто обжалвано решение Комисията прави извод, че предвид обхвата на продажбата на активи и разделянето на офертите, представени от потенциални приобретатели, приложеното от Италианската република производство не предполага икономическа приемственост между Alitalia и приобретателите на неговите активи. При все това в параграф 138 от посоченото решение Комисията приема, че що се отнася до представената от CAI оферта, рискът от икономическа приемственост заслужава по-задълбочена проверка с оглед на широкия периметър на активите, за които се отнася офертата. Предвид посочените в параграфи 140—145 от това решение обстоятелства, а именно липсата на идентичност между акционерите на CAI и на Alitalia, различният обхват и по-ограниченият характер на дейностите на CAI в сравнение с тези на Alitalia, самостоятелната производствена стратегия на CAI и условието прехвърлянето да се осъществи по пазарни цени, в параграфи 147—149 от същото решение Комисията прави извод, че не е налице икономическа приемственост между Alitalia и CAI. Ето защо в параграфи 151—156 от разглежданото решение тя установява, че ако Италианската република е спазила изцяло поетите от нея задължения продажбата да се осъществи по пазарни цени, производството, за което е отправено уведомление, не е имало за последица нито да се заобиколи задължението на Италианската република да си възстанови помощта по силата на първото обжалвано решение, нито да предостави държавни помощи на приобретателите на Alitalia.

37      Поради това Комисията приема, че съобщената мярка, изменена посредством поетите от италианските органи задължения, не съставлява помощ, доколкото тези задължения бъдат изцяло спазени.

 Производство

38      На 28 март 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

39      С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 23 юли и на 7 август 2009 г., Италианската република и Alitalia — Compagnia Aerea Italiana (наричано по-нататък „Alitalia-CAI“) са поискали да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

40      С определения от 16 септември и 19 октомври 2009 г. председателят на осми състав на Общия съд уважава молбите за встъпване на Италианската република и на Alitalia‑CAI.

41      С молба от 11 август 2010 г. Alitalia-CAI иска да бъде разрешено ползването на италиански език в устната фаза на производството в съответствие с член 35, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, като това искане е уважено.

42      Тъй като съставите на Общия съд са променени, съдията докладчик е включен в пети състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

43      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и да постави някои въпроси на страните.

44      С Определение на председателя на пети състав на Общия съд от 13 април 2011 г., постановено след изслушване на страните, производството е спряно на основание член 77, буква а) от Процедурния правилник до постановяване на Решение на Съда по дело C‑83/09 P, Комисия/Kronoply и Kronotex.

45      С молба от 19 април 2011 г. жалбоподателят иска да бъдат предприети процесуално-организационни действия на основание членове 49 и 64 от Процедурния правилник с цел да бъде разпоредено на Комисията да представи определени документи.

46      Вследствие от постановяването на 24 май 2011 г. на Решение на Съда по дело Комисия/Kronoply и Kronotex (С‑83/09 P, Сборник, стр. I‑4441) производството по настоящото дело е възобновено. В съдебното заседание Общият съд решава да изслуша становищата на страните във връзка с това какви последици трябва да бъдат изведени от посоченото решение, що се отнася до допустимостта на настоящата жалба.

47      Съответно на 5 и 6 юни 2011 г. Alitalia-CAI и Комисията подават в секретариата на Общия съд становища по искането на жалбоподателя за процесуално-организационни действия.

48      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 30 юни 2011 г.

 Искания на страните

49      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        частично да отмени първото обжалвано решение, доколкото в него не е разпоредено възстановяване на помощта от правоприемниците на Alitalia и доколкото на Италианската република е предоставен допълнителен срок за изпълнение на това решение,

–        да отмени второто обжалвано решение и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

50      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна и

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

51      Alitalia‑CAI моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или като частично недопустима и частично неоснователна, и

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

52      Италианската република моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или при условията на евентуалност като неоснователна и

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 Г – По искането за отмяна на второто обжалвано решение

1.     По допустимостта

53      Жалбоподателят поддържа, че е заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО и че има активна процесуална легитимация да подаде жалба за отмяна на второто обжалвано решение, тъй като, в качеството му на конкурент на Alitalia и на CAI, неговите интереси са засегнати от предоставянето на заема на Alitalia и от прехвърлянето на активите на последното дружество на CAI. Освен това жалбоподателят посочва, че с жалбата си цели да защити своите процесуални права предвид обстоятелството, че отмяната на второто обжалвано решение щяло да доведе до започване на официалната процедура по разследване. Накрая той посочва, че неговото положение на пазара е съществено засегнато от посоченото решение.

54      Без да прави формално възражение за недопустимост, Комисията, подкрепяна от Alitalia‑CAI, изтъква, че жалбата е допустима само доколкото с подаването ѝ жалбоподателят цели да защити процесуалните си права, с оглед на качеството му на подало жалба до Комисията лице и на конкурент на „дружества, участвали в процеса по продажба на активите на [групата] Alitalia“. В замяна на това Комисията счита, че доколкото жалбоподателят поставя под въпрос основателността на второто обжалвано решение, дори да се предположи, че той може да се счита за „заинтересована страна“ по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, това не е достатъчно за обявяване на жалбата за допустима, освен ако не докаже, че има особен статут, така че неговото положение на пазара е съществено засегнато от помощта, която е предмет на посоченото решение, което не е било доказано в конкретния случай.

55      Италианската република счита, че жалбата е изцяло недопустима, тъй като жалбоподателят не е доказал, че второто обжалвано решение има преки последици за неговото конкурентно положение.

56      В самото начало следва да се напомни, че макар съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53 от посочения статут, встъпилите страни да нямат активна процесуална легитимация да правят искания, които не са в духа на тези, направени от страната, в подкрепа на исканията на която са встъпили, по силата на член 113 от Процедурния правилник допустимостта на жалбата следва да се разгледа служебно, тъй като става въпрос за възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, С‑313/90, Recueil, стр. I‑1125, точки 21—24).

57      Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО дадено физическо или юридическо лице може да обжалва решение, адресирано до друго лице, само ако посоченото решение го засяга пряко и лично.

58      Съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на такова решение (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recuiel, стр. 197, 223, Решение на Съда от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия, C‑198/91, Recueil, стр. I‑2487, точка 20 и Решение на Съда от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точка 14).

59      В самото начало трябва да се напомни, че член 4 от Регламент № 659/1999 въвежда фаза на предварително разглеждане на помощите, за които е отправено уведомление, целяща да позволи на Комисията да си състави първоначално становище относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар. В края на тази фаза Комисията констатира или че съответната мярка не съставлява помощ, или че попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО. В последната хипотеза е възможно разглежданата мярка да не събуди съмнения относно съвместимостта си с общия пазар или, обратно, да породи такива съмнения (Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 43).

60      Ако след предварителното разглеждане Комисията констатира, че мярката, за която е отправено уведомление, при условие че попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, не поражда съмнения относно съвместимостта си с общия пазар, на основание член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 тя приема решение да не се повдигат възражения (Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 44).

61      Когато Комисията приеме решение да не се повдигат възражения, тя не само обявява помощта за съвместима с общия пазар, но и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 45).

62      Ако след предварителното разглеждане Комисията констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, на основание член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 тя е длъжна да приеме решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от същия регламент. Съгласно последната посочена разпоредба това решение призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят становища в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец (Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 46).

63      Законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, зависи от това дали има съмнения относно съвместимостта на помощта с общия пазар. След като подобни съмнения трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от Регламент № 659/1999, трябва да се приеме, че всяка заинтересована страна по смисъла на последната разпоредба е пряко и лично засегната от такова решение. Всъщност ползващите се от процесуалните гаранции, предвидени в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, могат да осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят решението да не се повдигат възражения пред съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 47).

64      Следователно особеното качество на заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 във връзка с конкретния предмет на обжалване е достатъчно съгласно член 230, четвърта алинея ЕО, за да индивидуализира жалбоподателя, който оспорва дадено решение да не се повдигат възражения (Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 48).

65      Съгласно член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 заинтересована страна означава по-специално всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, тоест по-конкретно предприятията, конкуренти на получателя на тази помощ. С други думи, става въпрос за неопределен кръг адресати (вж. Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика).

66      Когато жалбоподател иска отмяна на решението да не се повдигат възражения, той възразява главно срещу това, че решението за помощта е прието без Комисията да започва официална процедура по разследване, с което нарушава неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви правни основания, които да са в състояние да докажат, че преценката на фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица преобразуването на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 юли 2009 г. по дело 3F/Комисия, C‑319/07 P, Сборник, стр. I‑5963, точка 35). Обратно, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 46 по-горе, точка 59).

67      Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали жалбоподателят има активна процесуална легитимация, за да подаде жалба за отмяна на второто обжалвано решение.

68      В конкретния случай следва да се посочи, че второто обжалвано решение е прието в края на фазата на предварителното разглеждане на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999, в което Комисията установява, че мярката, за която е отправено уведомление, не попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО и следователно не представлява помощ. Налага се също изводът, че с това решение Комисията мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване. Така в светлината на цитираната в точки 61—64 и 66 по-горе съдебна практика относно решение, прието на основание член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, с което Комисията е решила да не се повдигат възражения, следва да се приеме, че всяка заинтересована страна трябва да бъде считана за пряко и лично засегната от решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се констатира, че не е налице помощ. Всъщност дори подобно решение да бе прието на основание член 4, параграф 2, ползващите се от предвидените в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 процесуални гаранции могат да осигурят зачитането им само ако имат възможност в края на фазата на предварителното разглеждане да оспорят решението, в което се установява неналичие на помощ. Освен това, що се отнася до решенията, които водят до това да не бъде започната официалната процедура по разследване, процесуалната легитимация за подаване на жалба за отмяна не може да зависи от правното основание, на което са приети тези решения.

69      Поради това следва да се провери дали жалбоподателят е доказал надлежно, че е заинтересована страна в конкретния случай.

70      В това отношение жалбоподателят посочва, че има присъствие на 22 италиански летища и че дейностите му съвпадат с тези на Alitalia—CAI за 29 „вътрешни или международни маршрута“, като например Рим—Венеция и Рим—Мадрид. Освен това, макар да не осъществява дейността си от същите летища, той посочва, че предлага полети от и до същите градове като Alitalia-CAI. Освен това поддържа, че в качеството си на конкурент на Alitalia и на CAI неговите интереси били засегнати от прехвърлянето на активите на групата Alitalia на CAI, тъй като посоченото прехвърляне е позволило на CAI да възобнови дейността на Alitalia по въздушен превоз на пътници при изключително благоприятни условия, като същевременно се избегне оттеглянето на Alitalia от пазара.

71      Тези обстоятелства обаче не са оспорени от Комисията и установяват надлежно наличието на конкурентно отношение с Alitalia на италианския и международен пазар на въздушен транспорт на пътници.

72      Освен това доводът на встъпилите страни, че тъй като жалбоподателят е нискотарифна авиокомпания (low-cost) било трудно да си представят, че той е имал специалната позиция да продължи да покрива маршрутите на традиционна авиокомпания като Alitalia, не може да постави под въпрос обстоятелството, че страните са конкуренти на италианския и международния пазар на въздушен превоз на пътници. Всъщност съгласно съдебната практика за целите на проверката за допустимост е достатъчно да се установи, че жалбоподателят е конкурент на бенефициера по съобщените държавни мерки, доколкото тези две предприятия предоставят пряко или непряко редовни услуги за въздушен превоз на пътници от или до италиански летища, по-специално до регионални летища (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 10 май 2006 г. по дело Air One/Комисия, T‑395/04, Recueil, стр. II‑1343, точка 38).

73      С оглед на гореизложеното следва да се приеме за установено, че в качеството му на предприятие — конкурент на бенефициера на твърдяната държавна помощ, жалбоподателят е заинтересована страна, както той твърди, независимо дали бенефициерът е Alitalia или CAI, и неговите интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на тази помощ. В съответствие с посочената в точка 64 по-горе съдебна практика това особено качество на заинтересована страна, което е свързано с конкретния предмет на жалбата, описан в точка 68 по-горе, е достатъчно, за да го индивидуализира. Следователно настоящата жалба е допустима, доколкото е насочена срещу второто обжалвано решение, без да е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя относно значителното засягане на неговото конкурентно положение посредством мярката, за която е отправено уведомление.

2.     По предмета на контрола, осъществяван от Общия съд

74      Относно предмета на контрола, който Общият съд трябва да извърши, следва да се уточни, че когато цели да запази процесуалните права, които черпи от член 88, параграф 2 ЕО, жалбоподателят може да се позове на което и да е от основанията, изброени в член 230, втора алинея ЕО, доколкото те имат за цел отмяна на обжалваното решение и в крайна сметка започване от Комисията на производството по член 88, параграф 2 ЕО. В замяна на това на този етап на процедурата на разглеждане на помощта от Комисията Общият съд не следва се произнася по наличието на помощ или по нейната съвместимост с общия пазар (Решение на Общия съд от 10 февруари 2009 г. по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, Т‑388/03, Сборник, стр. II‑199, точка 66).

75      Съгласно практиката на Съда обаче понятието за държавна помощ, както е определено в Договора, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки (Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, С‑487/06 P, Сборник, стр. I‑10515, точка 111).

76      Това важи с още по-голяма сила, тъй като съгласно постоянната съдебна практика, когато Комисията не може да се убеди в резултат от първоначално разглеждане в рамките на процедурата по член 88, параграф 3 ЕО, че въпросната държавна мярка или не съставлява „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или ако бъде квалифицирана като помощ, че е съвместима с Договора, или когато тази процедура не ѝ е дала възможност да преодолее всички трудности, свързани с преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е задължена да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО „без да разполага в това отношение с право на преценка“. Това задължение впрочем е изрично потвърдено от разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (Решение по дело British Aggregates/Комисия, точка 75 по-горе, точка 113).

77      В това отношение трябва да се припомни и че съгласно съдебната практика понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и съдържанието му, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар (Решение на Общия съд от 15 март 2001 г. по дело Prayon-Rupel/Комисия, T‑73/98, Recueil, стр. II‑867, точка 47; вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 септември 1995 г. по дело SIDE/Комисия, Т‑49/93, Recueil, стр. II‑2501, точка 60). Жалбоподателят носи тежестта на доказване на наличието на сериозни затруднения и може да се освободи от нея, като представи редица непротиворечиви индиции, свързани, от една страна, с обстоятелствата и продължителността на фазата на предварителното разглеждане, и от друга страна, със съдържанието на обжалваното решение (Решение на Общия съд от 3 март 2010 г. по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, T‑36/06, Сборник, стр. IІ‑537, точка 127).

78      Макар да не разполага с никаква дискреционна власт относно решението за откриване на официалната процедура по разследване, след като констатира наличието на такива затруднения, Комисията все пак разполага с известна свобода на преценка при разглеждането и проучването на обстоятелствата по конкретния случай, за да определи дали са налице сериозни затруднения. В съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и със задължението ѝ за добра администрация Комисията по-специално може да започне диалог с изпратилата уведомлението държава или с трети лица, за да преодолее в хода на фазата на предварителното разглеждане затрудненията, които евентуално е срещнала (Решение по дело Prayon-Rupel/Комисия, точка 77 по-горе, точка 45 и Решение по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, точка 77 по-горе, точка 126). Тази възможност обаче предполага, че Комисията може да променя становището си в зависимост от резултатите на започналия диалог, без тази промяна да се тълкува a priori като установяваща наличието на сериозни затруднения (Решение на Общият съд от 12 декември 2006 г. по дело Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, T‑95/03, Recueil, стр. II‑4739, точка 139).

79      От съдебната практика следва също, че извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на фазата на предварителното разглеждане представлява индиция за наличието на сериозни затруднения (вж. Решение на Общия съд от 9 септември 2010 г. по дело British Aggregates и др./Комисия, T‑359/04, Сборник, стр. IІ‑4227, точка 57 и цитираната съдебна практика).

80      Тъй като в конкретния случай второто обжалвано решение е взето, без да е открита официалната фаза на разследване, Комисията е можела законосъобразно да го приеме само ако първоначалното разглеждане не е разкривало сериозни затруднения. Всъщност, ако такива затруднения действително са съществували, решението можело да бъде отменено въз основа на този единствен мотив поради непровеждането на състезателното и задълбочено разследване, което е предвидено в Договора за ЕО, макар и да не е било установено, че съображенията по същество на Комисията са неправилни от правна или от фактическа страна (вж. в този смисъл Решение по дело British Aggregates и др./Комисия, точка 79 по-горе, точка 58).

81      От това следва, че е необходимо да се разгледат всички изложени от жалбоподателя правни основания, целящи отмяната на второто обжалвано решение, за да се прецени по-специално дали те позволяват да бъдат открити сериозни затруднения, при наличието на които Комисията е трябвало да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 януари 2004 г. по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, Recueil, стр. II‑1, точка 91 и Решение на Общия съд от 20 септември 2007 г. по дело Fachvereinigung Mineralfaserindustrie/Комисия, Т‑375/03, Сборник, стр. II‑00121, точки 67 и 77).

3.     По съществото на спора

82      Жалбоподателят изтъква седем правни основания в подкрепа на своята жалба, доколкото тя е насочена към отмяна на второто обжалвано решение.

83      Първото правно основание е изведено от това, че не е започната предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване въпреки сериозните затруднения, с които се твърди, че се е сблъскала Комисията. Освен това следва да се посочи, че в рамките на първото правно основание жалбоподателят изтъква десет грешки, които опорочавали извършената от Комисията проверка. Той твърди, че този квалифициран от него като „неизчерпателен“ списък на пропуски или бездействие, които опорочават второто обжалвано решение, доказва, че обхватът и сложността на осъществената от Комисията проверка са обосновавали започването на официална процедура по разследване. Доколкото тези твърдени грешки или празнини се отнасят до другите правни основания, изтъкнати в настоящата жалба, те ще трябва да бъдат разгледани в рамките на техния анализ.

84      Второто правно основание е изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме условно решение, че не е налице помощ, след като е осъществила обикновено предварително разглеждане. В рамките на това правно основание жалбоподателят изтъква и някои доводи, които не се отнасят до компетентността на Комисията за приемане на второто обжалвано решение, но заслужават преценка по същество, а именно твърденият нереалистичен характер на поетите от Италианската република задължения продажбата на активите на групата Alitalia да бъде по пазарни цени.

85      Третото правно основание, което се подразделя на три части, е изведено от явна грешка в преценката поради твърдяната липса на проверка от страна на Комисията на всички релевантни характеристики на спорните мерки в техния контекст, както и от нарушение на задължението за мотивиране от страна на Комисията с оглед на липсата на обосновка за този пропуск.

86      Четвъртото правно основание, което се подразделя на две части, е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй Комисията не взела предвид възможностите, различни от продажбата на активите на групата Alitalia, както и от нарушение на задължението за мотивиране от страна на Комисията с оглед на липсата на обосновка за този пропуск.

87      Петото правно основание, което се подразделя на пет части, е изведено от липсата на прилагане спрямо продажбата на активи на критерия за частния инвеститор, който осъществява дейността си при нормални условия на пазарна икономика.

88      Шестото правно основание е изведено от грешка при определянето на страната, която трябва да възстанови помощта.

89      Седмото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, що се отнася по-специално до пропуските при проверката на Комисията, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на третото и четвъртото правно основание, а именно, от една страна, неразглеждането на всички характеристики на мерките в техния контекст, и от друга страна, липсата на разглеждане на възможности, различни от продажбата на активи.

90      За целите на проверката на изложените по-горе правни основания следва да се направи разграничение, като те бъдат класифицирани в три категории в зависимост от това дали се отнасят до установяване на липсата на компетентност на Комисията да приеме второто обжалвано решение, на нарушението на задължението на последната за започване на официалната процедура по разследване или на нарушението на задължението за мотивиране.

91      Поради това следва на първо място да се разгледа второто правно основание, изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме второто обжалвано решение, а впоследствие последователно да се разгледат правните основания, изведени от нарушението на задължението за започване на официалната процедура по разследване — а именно двете първи части от третото правно основание, първата част от четвъртото правно основание, петото правно основание, шестото правно основание, първото правно основание, както и доводите, изтъкнати в рамките на второто правно основание относно нереалистичния характер на поетите от италианските органи задължения, и накрая правните основания, изведени от нарушението на задължението за мотивиране, а именно седмото правно основание, втората и третата част от третото правно основание и втората част от четвъртото правно основание.

 a) По второто правно основание, изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме условно решение след осъществяване на предварително разглеждане

92      Жалбоподателят поставя под въпрос основанието за приемане на второто обжалвано решение, а именно член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999, който не допускал Комисията да приеме „условно“ решение, че не е налице помощ, след обикновено предварително разглеждане, а само в края на официалната процедура по разследване по член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999, във връзка с констатация за съвместимостта на помощта с общия пазар. Освен това жалбоподателят посочва, че с оглед на разпоредителната част на второто обжалвано решение констатацията, че не е налице помощ, зависи от несигурно събитие, а именно от спазването на определен брой задължения за поведение от страна на италианските органи, които били сходни с условията, произтичащи от приетите от Комисията решения на основание член 7, параграф 4 от посочения регламент. Накрая жалбоподателят посочва, че съгласно съдебната практика липсата на компетентност на институцията, приела обжалвания акт, е абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде изтъкнато служебно от съда на Съюза.

93      Най-напред следва да се напомни, че в края на фазата на предварителното разглеждане и в съответствие с член 4, параграфи 2—4 от Регламент № 659/1999 Комисията може приеме три вида решения. Тя може да установи или че мярката, за която е отправено уведомление, не представлява помощ, или че — макар да съставлява помощ — мярката не поражда съмнения относно съвместимостта си с общия пазар (наричано „решение да не се повдигат възражения“), или че мярката поражда такива съмнения, като тогава Комисията взема решение за започване на официалната процедура по разследване. По-нататък следва да се посочи, че Комисията има правомощието да приеме положително решение на основание член 7, параграф 3 от Регламент № 659/1999 (установявайки евентуално, след внасяне на изменение от съответната държава членка, че дадена мярка е съвместима с общия пазар) и да прибави условия, които да ѝ позволят да признае съвместимостта на посочената мярка с общия пазар, и задължения, които да ѝ позволят да контролира спазването на това решение в съответствие с член 7, параграф 4 от същия регламент.

94      При това положение следва да се посочи, че за разлика от решенията, приети в края на фазата на предварителното разглеждане, каквото е второто обжалвано решение, член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999 се отнася до положителни решения, с които Комисията установява наличието на помощ на основание член 87, параграф 1 ЕО, която впоследствие обявява за съвместима с общия пазар. В конкретния случай тази разпоредба не е приложима, тъй като с оглед на поетите от Италианската република задължения Комисията е направила извод, че мярката, за която е отправено уведомление, не представлява държавна помощ и следователно не се включва в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО.

95      От това следва, че второто обжалвано решение не може да бъде квалифицирано като условно решение по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999, с което се налагат условия или задължения на държавата членка, нито като решение, с което се налагат изменения на проекта, за който е отправено уведомление, а както поддържа Комисията, като решение, в което са отчетени задълженията за определено поведение, поети доброволно от държавата по време на фазата на изпращане на уведомление за спорната мярка с оглед изясняване на някои пунктове. Ето защо тези задължения са неразделна част от мярката, за която е отправено уведомление, както впрочем се установява от разпоредителната част на второто обжалвано решение.

96      Следователно, обратно на твърденията на жалбоподателя, на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 Комисията е компетентна да приеме решение като второто обжалвано решение, в което, констатирайки липсата на държавна помощ, тя отбелязва поетите от държавата членка задължения.

97      Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 б) По правните основания, изведени от нарушението на задължението за започване на официалната процедура по разследване

98      Що се отнася до тази категория правни основания, в конкретния случай, по отношение на твърденията за нарушения, формулирани в рамките на всяко от правните основания, следва да се определи дали осъществената от Комисията проверка е била от естество да отхвърли наличието на сериозни затруднения, така че да обоснове решението да не се започва официална процедура по разследване. В това отношение следва да се разгледат последователно твърденията за нарушения, формулирани в рамките на третото, четвъртото, петото, шестото правно основание и, на последно място, в рамките на първото правно основание, в рамките на което ще бъдат разгледани и доводите на жалбоподателя, изтъкнати в рамките на второто правно основание, които не се отнасят до компетентността, а до твърдения нереалистичен характер на поетите от италианските органи задължения.

 По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на третото правно основание, изведено от липсата на проверка от страна на Комисията на всички релевантни характеристики на мерките в техния контекст

99      Третото правно основание се подразделя на три части. Първата и втората част са изведени от явна грешка в преценката, поради липсата на проверка на цялото производство по извънредно управление и на обстоятелствата по приемане на измененията, внесени в посоченото производство от страна на Комисията. Третата част е изведена от нарушение на задължението на Комисията за мотивиране, тъй като тя не обосновала посочената липса на проверка.

100    Следва да се разгледат всички твърдения за нарушения, формулирани в рамките на двете първи части от третото правно основание.

101    В рамките на първата част жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, доколкото не е проверила дали производството по извънредно управление, което представлява отклонение от общия правен режим в областта на несъстоятелността, е довело само по себе си до предоставянето на помощ, а се е задоволила с това да разгледа някои изменения на производството, въведени с Декрет-закон № 134. В рамките на втората част жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е решила да не разглежда обстоятелствата около приемането на измененията на производството по извънредно управление, и по-специално мерките, позволяващи Alitalia и CAI да избегнат разходите относно работната ръка, свързани с безработицата и социалното осигуряване, които според жалбоподателя са неразделна част от плана за продажбата на активите на групата Alitalia и представляват условие, поставено от синдикалните организации и CAI, за да дадат съгласието си за този план.

102    В самото начало е от значение да се посочи, що се отнася до осъществяваната от Комисията проверка в рамките на фазата на предварителното разглеждане, че тя е длъжна да разгледа всички фактически и правни обстоятелства, които лицата, предприятията или сдруженията, чиито интереси евентуално са засегнати от отпускането на помощта, са довели до знанието ѝ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 51). Следователно в светлината както на информацията, съобщена от съответната държава, така и на информацията, предоставена от лицата, които евентуално са подали жалба до Комисията, институцията трябва да формира преценката си в рамките на предварителното разглеждане, установено в член 88, параграф 3 от Договора (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 май 2001 г. по дело Португалия/Комисия, С‑204/97, Recueil, стр. I‑3175, точка 35).

103    Следва да се напомни също така, че съдът на Съюза трябва да преценява законосъобразността на решение в областта на държавните помощи с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (Решение на Съда от 15 април 2008 г. по дело Nuova Agrocast, C‑390/06, Сборник, стр. I‑2577, точка 54 и Решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело Комисия/Scott, С‑290/07 P, Сборник, стр. I‑7763, точка 91).

104    Следва освен това да се напомни, че Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда какви обстоятелства са могли да ѝ бъдат представени в рамките на административното производство (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 102 по-горе, точка 60).

105    Що се отнася до твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първата част, налага се изводът, че както беше посочено в точки 33 и 34 по-горе, Комисията, от една страна, е разгледала правната уредба на производството по извънредно управление и ролята на различните участници, на които се основава това производство, и от друга страна, е преценила мярката по продажба на активи посредством поканата за заявяване на интерес и производството при уговорени от страните условия от гледна точка на режима, който се отклонява от установения в Декрет-закон № 134 общ правен режим.

106    Всъщност най-напред от параграф 39 от второто обжалвано решение е видно, че Комисията е проверила дали осъществената съгласно Декрет-закон № 134 експертиза е независима предвид разделянето на акционерите на институцията, на която експертизата е била възложена, между няколко финансови институции (тъй като притежаващите по-голямата част от капитала са чуждестранни институции), така че нито един от акционерите да не притежава дялово участие в процент, достатъчен да повлияе върху решението относно оценката.

107    Освен това, макар във второто обжалвано решение да не е направено препращане към подробностите от извършената от независимия експерт проверка на съответствието на продажната цена на активите с пазарните цени, все пак в това решение се съдържат данни, които позволяват да се направи извод, че продажбата е трябвало да се осъществи по пазарни цени. Освен това следва да се посочи, че италианските органи са поели определен брой задължения с оглед на поставяне на рамка за действията на различните участници в производството по продажба на активи, като тези задължения са отбелязани от Комисията във второто обжалвано решение, за да се гарантира, че оценката на офертата не води до определянето на цена, по-ниска от пазарната.

108    Освен това само по себе си обстоятелството, че Комисията не е разполагала с доклади на експерти към момента на приемане на второто обжалвано решение, не е достатъчно, за да се установи, че последната не е осъществила пълна или достатъчна проверка относно производството по извънредно управление, още повече че тези доклади не е следвало да ѝ бъдат предоставяни. В конкретния случай разглежданите доклади са били предадени на извънредния управител на 5 и 7 ноември 2008 г., който е трябвало да предостави окончателния си доклад на пълномощника, на когото е възложен контролът върху сделката. Освен това последният е бил длъжен да провери по-специално преценките на независимите експерти.

109    На последно място, от параграф 62 от второто обжалвано решение е видно, че Комисията е разполагала с офертата на CAI, изпратена от италианските органи на 3 ноември 2008 г., която е била предмет на анализ в параграфи 58—69 от посоченото решение. Комисията обаче се е произнесла единствено относно независимия характер на оценката на офертата на CAI от независимия експерт, а не относно резултатите от посочената оценка. Последните е трябвало да бъдат предоставени на извънредния управител, който е следвало да вземе окончателното решение относно прехвърлянето на активите. От второто обжалвано решение е видно също така, че заключенията, направени в посочените доклади относно офертата на CAI, във всички случаи е трябвало да бъдат потвърдени от пълномощника, на когото е възложен контролът върху сделката по продажба на активи, като този пълномощник е трябвало да бъде назначен от италианските органи, за да контролира спазването на поетите от последните задължения, и по-специално на задължението продажбата на активите да се осъществи по пазарни цени. Накрая, посоченият пълномощник е трябвало да изпраща на Комисията подробни периодични доклади относно спазването на процеса, за който е отправено уведомление, и относно спазването на задълженията от страна на Италианската република, както и, две седмици след неговото назначаване, изчерпателен доклад относно съответствието на офертата на CAI с пазарните цени. Според параграф 157 от това решение в хипотезата, при която италианските органи не спазват посоченото решение, Комисията си запазва правото да започне официалната процедура по разследване на основание член 88, параграф 2 ЕО.

110    С оглед на гореизложеното, що се отнася до производството по извънредно управление, Комисията не може да бъде упрекната, че е осъществила недостатъчна или непълна проверка във фазата на предварителното разглеждане във връзка с правилата, които се отклоняват от общия правен режим в областта на несъстоятелността.

111    Що се отнася до твърденията за нарушения, формулирани в рамките на втората част, трябва да се посочи, първо, що се отнася до намаленията на разходите и другите предимства, за които се твърди, че са предоставени от италианското законодателство на CAI в областта на безработицата и социалното осигуряване, че както е видно от параграф 73 от второто обжалвано решение, италианските органи са потвърдили пред Комисията, че персоналът на Alitalia не се е ползвал с каквото и да е право да бъде нает в CAI, като това дружество е имало свободата да придобие активите със или без свързания с тях персонал съгласно параграф 119 от посоченото решение. Поради това е трудно да се разбере по какъв начин CAI е било облекчено от задължението за заплащане на предоставени на уволнените служители на Alitalia обезщетения при безработица като предвидените в Декрет-закон № 134.

112    Освен това от параграфи 68 и 120 от второто обжалвано решение е видно, че ако CAI е трябвало да назначи необходимия за осъществяване на оперативната му дейност персонал, като се има предвид необходимата компетентност за експлоатиране на придобитите активи, това назначаване би се осъществило съгласно нови условия, определени изцяло от CAI.

113    Второ, с оглед на параграфи 73 и 74 от второто обжалвано решение не може да бъде уважено твърдението на жалбоподателя, че Комисията е трябвало да разгледа въведените с Декрет-закон № 134 мерки, тъй като били неразделна част от плана за продажба на активите на групата Alitalia и представлявали условие, поставено от синдикалните организации и CAI за това те да одобрят този план. Всъщност от посочените пунктове е видно, че италианските органи са посочили пред Комисията, че персоналът на Alitalia се е ползвал от мерките в областта на осигуряването срещу безработица, предвидени в действащото национално законодателство, и че Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20) не е била приложима в конкретния случай, тъй като производството по продажба на активите на групата Alitalia не е предполагало прехвърлянето на стопански субект, който запазва собствената си идентичност. Освен това италианските органи са посочили пред Комисията, че във всички случаи разпоредбите относно гарантирането на правата на работниците и служителите не били приложими в рамките на производство по пълна ликвидация на групата Alitalia.

114    Накрая следва да се напомни, че макар преговорите със синдикалните организации и CAI да не са завършили с успех към момента на представяне на първата предварителна оферта на CAI, на 25 септември 2008 г. то е представило отново офертата при същите условия (вж. точки 15, 17 и 20 по-горе). В този смисъл нищо не сочи, че в окончателната оферта на CAI са били взети предвид исканията на синдикалните организации и че поради това социалните мерки, за които съобщава жалбоподателят, са били неразделна част от плана за придобиване на активите на групата Alitalia.

115    От това следва, че що се отнася до обстоятелствата около приемането на измененията в производството по извънредно управление, Комисията не може да бъде упрекната, че е провела недостатъчна или непълна проверка във фазата на предварителното разглеждане във връзка с намаленията на разходите и другите предимства, за които се твърди, че са предоставени от италианското законодателство на CAI, тъй като посочените мерки са били ирелевантни за въпроса дали е можело да бъде предоставено предимство на приобретателя на активите на групата Alitalia.

116    Следователно, тъй като твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първата и втората част от настоящото правно основание, не позволяват да се установи, че Комисията е провела непълна или недостатъчна проверка в производството по предварително разглеждане, следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал наличието на сериозни затруднения в това отношение. Следователно посочените твърдения за нарушения трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

117    Що се отнася до твърдението, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране, тъй като не е обосновала недостатъчната проверка във фазата на предварителното разглеждане, което твърдение е изложено в рамките на третата част от това правно основание, то ще бъде разгледано в рамките на седмото правно основание.

 По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на четвъртото правно основание, изведено от липсата на проверка на възможности, различни от продажбата на активите на групата Alitalia

118    Четвъртото правно основание се подразделя на две части, като първата е изведена от явна грешка в преценката на Комисията, доколкото тази институция не е проверила дали са съществували други възможности освен продажбата на активи, а втората част е изведена от нарушение на задължението за мотивиране от страна на Комисията, тъй като тя не е обосновала липсата на посочената проверка.

119    В рамките на първата част жалбоподателят поддържа, че в съответствие със съдебната практика и със собствената си практика Комисията е трябвало да разгледа в светлината на критерия за частния инвеститор, който осъществява дейността си при нормални условия на пазарна икономика, другите възможности, различни от продажбата на активите, като например производството по ликвидация или вливането на нови капитали, заедно с преструктуриране на Alitalia или с продажба на активи, за да определи дали при сходни обстоятелства такъв инвеститор е щял да пристъпи към подобна продажба на активи, или е щял да избере други варианти. Комисията осъществила недостатъчна и непълна проверка и допуснала явна грешка в преценката, като направила извод, че е достатъчно продажбата да бъде осъществена по пазарни цени, за да се установи, че производството по извънредно управление не е довело до предоставянето на държавна помощ в полза на приобретателите на Alitalia, без да разгледа останалите възможности, различни от продажбата на активи.

120    В самото начало следва да се посочи, че макар във второто обжалвано решение да не е направено изрично позоваване на принципа за частния инвеститор, Комисията е приложила този принцип в конкретния случай, правейки извод, че продажбата на активи е осъществена по пазарни цени. Освен това Комисията многократно е подчертала, че посочената продажба е трябвало да има за цел максималното увеличаване на стойността на активите в интерес на кредиторите на Alitalia, което доказва, че е положила необходимата грижа, за да се увери, че поведението на публичните органи е водено от перспективи за дългосрочна рентабилност. Още повече, заключението на Комисията в параграф 126 от посоченото решение, че производството, за което е отправено уведомление, не води до налагане на приобретателите на активите на задължения, характерни за публичната власт, които могат да поставят под въпрос целта на продажбата по пазарни цени, свидетелства за това, че по същество Комисията е взела предвид поведението на частния инвеститор за целите на преценката на поведението на италианските органи и за да се убеди, че последните не са преследвали свързани с икономическата политика цели, които са несъвместими с общия пазар.

121    Съгласно посоченото в рамките на първата част от третото правно основание (вж. точки 107—110 по-горе) Комисията се е убедила, че продажбата на активи ще бъде осъществена по пазарни цени. Следователно, обратно на твърденията на жалбоподателя, Комисията изобщо не е била длъжна да разглежда възможностите, различни от избраното от италианските органи производство.

122    Освен това, доколкото в рамките на своята оферта CAI е предлагало придобиването на групи активи и дейността по въздушен превоз на пътници е включвала съответните необходими за нейното осъществяване слотове на Alitalia, съпоставянето на приходите от такава продажба с приходите, които могат евентуално да се получат от отделна продажба на активи или на слотовете на Alitalia, е било ирелевантно в конкретния случай.

123    С оглед на гореизложеното Комисията не може да бъде упрекната, че е провела недостатъчна или непълна проверка във фазата на предварителното разглеждане относно наличието на възможности, различни от продажбата на активи, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на сериозни затруднения в това отношение. Следователно трябва да се отхвърлят като неоснователни твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първата част.

124    В рамките на втората част жалбоподателят поддържа, че като не е разгледала други възможности, различни от продажбата на активи, и като не е предоставила никаква обосновка за този твърдян пропуск, Комисията е нарушила задължението си за мотивиране. Тази част следва да се разгледа в рамките на седмото правно основание.

 По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на петото правно основание, изведено от неприлагането към продажбата на активи на критерия за частния инвеститор, осъществяващ дейността си при нормални условия на пазарна икономика

125    Петото правно основание се подразделя на пет части, като първата е изведена от липсата на проверка на условието за непрекъснатост на услугата и от нарушение на задължението за мотивиране в това отношение, втората част е изведена от липсата на проверка на имплицитното условие за националността на приобретателя и от нарушение на задължението за мотивиране в това отношение, третата част е изведена от неотчитане на обстоятелствата, доказващи невъзможността за достигане на пазарните цени и от нарушение на задължението за мотивиране в това отношение, четвъртата част е изведена от неотчитането на обстоятелствата, установяващи наличието на държавна помощ, а петата част е изведена от липсата на данни за подходящата основа за оценката на пазарните цени.

126    Най-напред следва заедно да се разгледат твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първата и петата част, след това твърденията за нарушения, формулирани в рамките на втората част, и накрая заедно да се разгледат формулираните в рамките на третата и четвъртата част.

–       По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първата и петата част

127    В рамките на първата част жалбоподателят поддържа, че Комисията не е разгледала последиците от изискването за непрекъснатост на услугата, въведено с Декрет-закон № 134 и посочено в поканата за заявяване на интерес, което създавало задължение за обществена услуга, чиято цена трябвало да се прецени съгласно критериите, изведени в Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, Recueil, стр. I‑7747, наричано по-нататък „Решение по дело Altmark“). Жалбоподателят твърди, че ако Комисията е приела безрезервно условията, поставени по отношение на офертите, без да провери дали тези условия са имали отражение върху предложената цена, това съставлявало пропуск от естество да докаже наличието на сериозни затруднения, изпитани от тази институция. Жалбоподателят освен това посочва, че липсата на проверка от страна на Комисията на сериозността на риска от загуба на слотове (slots) поради неизползване, изтъкнат от италианските органи, за да обосноват изискването за непрекъснатост на услугата, представлява явна грешка в преценката. Накрая, липсата на обосновка за неосъществяването на подобна проверка представлявало липса на мотиви на второто обжалвано решение в това отношение.

128    В рамките на петата част жалбоподателят поддържа, че Комисията трябвало да установи подробни критерии за определяне на цената, на която са щели да бъдат продадени активите на групата Alitalia, като поне изиска предложената от CAI цена да включва, от една страна, заема от 300 милиона евро, предоставен от Италианската република на Alitalia, както и другите форми на помощ, получени от Alitalia, а от друга страна, цената на спазването на задължението за непрекъснатост на услугата. Според жалбоподателя обстоятелството, че Комисията не е предоставила данни на какво трябва да се базира оценката на пазарните цени, съставлява явна грешка в преценката, което е довело до по-ниска оценка на цената на активите на групата Alitalia.

129    В самото начало следва да се напомни, че въпросът дали Комисията е приложила неправилно критерия за частния инвеститор не се смесва с въпроса за наличието на сериозни затруднения, налагащи започването на официалната процедура по разследване. Всъщност целта на проверката за наличие на сериозни затруднения е не да се установи дали Комисията е приложила правилно член 87 ЕО, а дали към деня на приемане на второто обжалвано решение тя е разполагала с достатъчно пълни сведения, за да прецени съвместимостта на спорната мярка с общия пазар (вж. в този смисъл Решение по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, точка 77 по-горе, точка 129).

130    Обстоятелството, че според жалбоподателя преценката на Комисията е неправилна и че тази институция не е отговорила на някои изложени от него твърдения за нарушения, не означава, че тя не може да се произнесе по разглежданата мярка въз основа на сведенията, с които разполага, и поради това трябва да започне официалната процедура по разследване, за да довърши проверката си (вж. в този смисъл Решение по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, точка 77 по-горе, точка 130).

131    В конкретния случай, както поддържа Комисията, продажбата на активите на групата Alitalia не е повдигнала никакъв въпрос относно понятието за задължение за обществена услуга и критерият за непрекъснатост на услугата е бил само част от критериите за оценка на офертите. Всъщност нищо в преписката не сочи, че лицето, поемащо дейността по въздушен превоз на пътници, е било натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга в рамките на производството, за което е отправено уведомление.

132    Също така, обратно на твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме за установено, че в параграф 118 от второто обжалвано решение Комисията е изключила наличието на задължения, характерни за публичната власт, свързани с производството по продажба на активи, и по-специално е проверила, че подобни условия не са били наложени на приобретателите, както са твърдели лицата, подали жалби пред Комисията.

133    В това отношение, тъй като става дума по-специално за условията за осъществяване на дейността по въздушен превоз, от параграфи 123—125 от второто обжалвано решение е видно, че обратно на твърденията на жалбоподателя, Комисията е разгледала доколко релевантно за цената на активите е условието за непрекъснатост на услугата по превоз в средносрочен план. Всъщност Комисията е получила разяснения от страна на италианските органи, според които посочената в Декрет-закон № 134 и в поканата за заявяване на интерес непрекъснатост не е съответствала на задълженията за обществена услуга по смисъла на правото на Европейския съюз.

134    Трябва да се посочи освен това, че жалбоподателят не обяснява по какъв начин необходимостта да се осигури непрекъснатост в средносрочен план на услугата за въздушен превоз, която непрекъснатост била наложена посредством Декрет-закон № 134 от италианските органи в качеството на условие, на което е трябвало да отговарят офертите, е довела до намаляване на цената на активите на групата Alitalia под пазарните цени. Впрочем, обратно на твърденията на жалбоподателя, от параграфи 71 и 102 от второто обжалвано решение е видно, че критерият за непрекъснатост на услугата е бил второстепенен спрямо този за цената в рамките на оценката на офертите от извънредния управител. Освен това, както са уточнили италианските органи пред Комисията, приложеният от независимия експерт определящ критерий е бил този относно цената, тъй като както Декрет-закон № 134, така и поканата за заявяване на интерес предвиждат, че продажната цена на активите не може да бъде по-ниска от определената от независимия експерт пазарна цена. На още по-силно основание това е било гарантирано чрез поетото от италианските органи задължение, на което е направено позоваване в параграфи 71 и 72 от посоченото решение, че във всички случаи оценката на офертата няма да доведе до определяне на цена, по-ниска от пазарната, като използването на финансовия консултант позволява на извънредния управител да се убеди в това.

135    С оглед на гореизложеното възможността на представилите оферти оператори да осигурят непрекъснатост на услугата не би могла да ги освободи от първостепенното задължение да представят оферта, която е равна или по-висока от пазарните цени, тъй като при други обстоятелства тяхната оферта не би била избрана.

136    По същия начин не може да бъде уважен доводът на жалбоподателя, че условието за непрекъснатост на услугата в поканата за заявяване на интерес е довело до разубеждаване на потенциалните оференти да вземат участие, намалявайки по този начин пазарните цени. Всъщност, както е видно от параграф 53 от второто обжалвано решение, извънредният управител е получил шестдесет оферти в отговор на поканата за заявяване на интерес, публикувана на 23 септември 2008 г. Впрочем съгласно параграф 45 от посоченото решение някои от офертите, и по-специално тази на CAI, са били представени дори преди публикуването на посочената покана за заявяване на интерес, което показва, че наличието на условието за непрекъснатост на услугата в тази покана не е било определящо за офертите.

137    Във всички случаи обстоятелството, че необходимостта да се осигури непрекъснатост на услугата за въздушен превоз е била включена в поканата за заявяване на интерес сред изискванията, на които е трябвало да отговарят получените оферти, не предполага непременно наличието на задължение за обществена услуга на оператора, чиято оферта бъде приета. Дори да се предположи, че по този начин подобно задължение е наложено, от жалбата не се установява, че в цената на активите на групата Alitalia е била включена компенсация и че последната е била по-голяма от нетните разходи, породени от изпълнението на задължението за обществена услуга, така че да предостави икономическо предимство на доставчика по смисъла на Решение по дело Altmark, точка 127 по-горе. Следователно от гореизложеното по никакъв начин не произтича, че Комисията е трябвало да вземе предвид определените в посоченото решение критерии за преценяване на цената.

138    Освен това трябва да се посочи, че обстоятелствата, изложени от жалбоподателя в подкрепа на твърдението му, според което Комисията е допуснала грешка в преценката на цената на активите на групата Alitalia, са били ирелевантни за проверката на Комисията. Всъщност както финансовото състояние на Alitalia, така и предметът и значимостта на тези оферти са били различни.

139    Що се отнася до цената в офертата на Air France-KLM, представена през април 2008 г. за придобиването на Alitalia, следва да се посочи, че тази оферта е представена, преди Alitalia да бъде обявено в несъстоятелност, и е насочена към придобиване на всички активи на Alitalia не посредством прехвърляне на активи, а посредством прехвърляне на акции. Освен това, тъй като тази оферта е била оттеглена, Комисията не е можела да я вземе предвид, понеже не е била окончателна. Що се отнася до офертата на CAI, следва да се напомни, че тя е била представена в рамките на производството по извънредно управление, на което е било обект Alitalia в рамките на своята ликвидация, и тази оферта е била насочена само към придобиването на част от активите на Alitalia. При тези условия не може да бъде уважен доводът на жалбоподателя, че предложената от CAI продажна цена е трябвало да включва размера на заема. Всъщност размерът на заема няма никакво отражение върху продажната цена на активите на групата Alitalia, от които само една част е била прехвърлена на CAI по пазарни цени. На последно място, що се отнася до офертата, представена през януари 2009 г. за придобиването на 25 % от дяловете на Alitalia-CAI, налага се изводът, че общата стойност на посочената компания се е увеличила вследствие на продажбата на активите на групата Alitalia, по-специално поради придобиването от тази компания на друга авиокомпания, и че във всички случаи, тъй като тази оферта е била подадена след датата на приемане на второто обжалвано решение, Комисията не е можела да я вземе предвид.

140    Накрая жалбоподателят посочва, че ако Alitalia беше преустановила дейността си по време на производството по несъстоятелност, във всички случаи тя нямало да загуби своите слотове по силата на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 година относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 204). Така Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила задължението за мотивиране, тъй като приела безрезервно опасността от загуба от страна на Alitalia на нейните слотове като обосновка на необходимостта приобретателят на активите на групата Alitalia да осигури непрекъснатост на услугата.

141    Налага се изводът, че от параграф 125 от второто обжалвано решение, към който препраща жалбоподателят, не се установява Комисията да е приела безусловно някаква произволна обосновка на критерия за непрекъснатост на услугата с опасността от загуба на слотовете на Alitalia. Всъщност в посочения параграф Комисията е посочила по същество, че стойността на достатъчно голяма група активи включва „goodwill“ [положителна репутация], част от която представлява необходимите слотове за предоставяне на услугата. Този довод предполага Комисията да е взела предвид критерия за непрекъснатост с цел осигуряване на максимално увеличаване на стойността на активите, за които се отнася прехвърлянето, за да бъде достигната по-висока цена на прехвърлянето в интерес на кредиторите на Alitalia, а не по съображения за непрекъснатост на дейността по предоставяне на обществена услуга. Следователно във второто обжалвано решение не се съдържа каквото и да е основание, подкрепящо довода на жалбоподателя.

142    Във всички случаи жалбоподателят не доказва по никакъв начин в каква степен е била необходима проверка, за да може Комисията да прецени съответствието на условието за непрекъснатост на услугата с критерия за частния инвеститор, който осъществява дейността си при нормални условия на пазарна икономика, и следователно не представя доказателство за наличието на сериозни затруднения. Следователно в това отношение Комисията не може да бъде упрекната в каквато и да било непълнота на мотивите.

143    При тези обстоятелства следва да се отхвърлят като неоснователни твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първата и петата част от петото правно основание.

–       По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на втората част

144    В рамките на втората част жалбоподателят поддържа, че продажбата на активите на групата Alitalia е била предмет на имплицитно условие приобретателят да бъде с италиански произход, което понижило продажната цена под пазарните цени и разубедило конкурентите оференти. Обстоятелството, че Комисията не е разгледала това обстоятелство и не е направила изводи от подобна проверка, представлявало явна грешка в преценката. Липсата на каквото и да е обяснение на Комисията в това отношение представлявало и липса на мотиви.

145    В конкретния случай следва да се посочи, че Комисията е проверила, че поканата за заявяване на интерес не съдържа никаква дискриминационна клауза, основаваща се на националната принадлежност на оферентите. Тя е направила и извод, че разглежданата покана е била обект на широка публичност както на национално, така и на международно равнище. Всъщност, както беше посочено в точка 136 по-горе, във второто обжалвано решение Комисията е посочила, от една страна, че от момента на назначаването му и преди публикуването на посочената покана за заявяване на интерес извънредният управител е решил да се свърже с основните международни авиокомпании, а от друга страна, че той е получил шестдесет оферти на италиански и чуждестранни образувания.

146    Освен това Комисията е разгледала ролята на банката, избрана да подпомогне представянето на оферта за придобиване на Alitalia в производството по продажба на активи на Alitalia, и в бележка под линия 34 от второто обжалвано решение е направила извод, че тази банка е преустановила да действа като съветник на компетентния министър от момента на поставянето на Alitalia под извънредно управление, а именно от 29 август 2008 г. Всъщност освен задачата, която ѝ е била възложена преди разглежданото поставяне под извънредно управление, от второто обжалвано решение не се установява, че посочената банка е участвала в оценката на активите на Alitalia и че е можела да постави в по-благоприятно положение CAI в ущърб на другите оференти. Освен това трябва да се напомни, че италианските органи са поели задължението да не се намесват в дейността на извънредния управител.

147    При това положение не могат да бъдат уважени доводите на жалбоподателя, с които се твърди конфликт на интереси между CAI и банката, избрана да подпомогне представянето на оферта за придобиване на Alitalia, неточност на поканата за заявяване на интерес и кратки срокове, които ограничават представянето на офертите, като предоставят предимство на CAI. Всъщност, що се отнася до недискриминационния характер на производството по продажба на активи, следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал наличието на сериозни затруднения в това отношение, тъй като твърденията за нарушения, формулирани в рамките на втората част от петото правно основание, не позволяват да се установи, че Комисията е провела непълна или недостатъчна проверка в производството по предварително разследване или че не е направила изводи от проверката на условията за продажба на активите на групата Alitalia. Освен това жалбоподателят не може да твърди, че второто обжалвано решение е опорочено от липса на мотиви в това отношение. Поради това следва да бъдат отхвърлени като неоснователни твърденията за нарушения, формулирани в рамките на втората част от петото правно основание.

–       По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на третата и четвъртата част

148    В рамките на третата част жалбоподателят посочва, че тъй като производството по продажба на активите не е било открито, прозрачно и недискриминационно, то не е можело да гарантира продажба по пазарни цени. Жалбоподателят поддържа, че във всички случаи останалите гаранции за независима оценка, каквато е намесата на независимия експерт и на пълномощника, на когото е възложен контролът върху сделката, не били в състояние да гарантират, че платената от приобретателя цена е съответствала на пазарните цени. Освен това според жалбоподателя обстоятелството, че при тези условия Комисията не е направила правилни изводи от невъзможността да бъде достигната пазарната цена, представлява явна грешка в преценката. Липсата на обосновка в това отношение представлявало и липса на мотиви.

149    В рамките на четвъртата част жалбоподателят твърди, че италианските органи са намалили цената, на която CAI е можело да закупи Alitalia, като са заличили някои дългове и са направили неговата оферта по-привлекателна за синдикалните лидери. Комисията допуснала явна грешка в преценката, като не взела предвид тези фактически обстоятелства, за които е знаела, и като не е приела, че те са довели до предоставянето на помощ на CAI.

150    Както беше напомнено при разглеждането на твърденията за нарушения, формулирани в подкрепа на третото правно основание, Комисията е приела, че производството по продажба на активи при уговорени от страните условия, допълнено с поканата за заявяване на интерес, не е предлагало степен на прозрачност, която сама по себе си е достатъчна, за да гарантира, че активите ще бъдат продадени по пазарни цени. Следователно Комисията е проверила, че офертата е била предмет на независима оценка, за да се убеди, че предложената цена не е била по-ниска от пазарните цени. Освен това от извода в точки 107—109 по-горе следва, че оценката на активите от независимия експерт, подкрепена с проверката на икономическата стойност на офертите спрямо активите, осъществена от независимия съветник по финансовите въпроси, и окончателната намеса на пълномощника, на когото е възложен контролът върху сделката, са предоставяли достатъчни гаранции за независимост, които позволяват да се стигне до продажба на активите по пазарни цени.

151    От това следва, че трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни твърденията за нарушения, формулирани в рамките на третата част от това правно основание, тъй като жалбоподателят не е установил наличието на признаци за сериозни затруднения и при тези условия Комисията не може да бъде упрекната в нарушение на задължението за мотивиране.

152    Що се отнася до четвъртата част, следва да се посочи, че CAI е наело само част от персонала на Alitalia въз основа на напълно нови условия и трудови договори и че изтъкнатите от жалбоподателя социални мерки не са се прилагали към персонала, възстановен на работа от CAI.

153    Следователно трябва да се отхвърлят твърденията за нарушения, формулирани в рамките на четвъртата част от петото правно основание. При това положение следва да се приеме, че тъй като твърденията за нарушения, формулирани в рамките на петото правно основание, не позволяват да се установи, че Комисията е провела непълна или недостатъчна проверка в процедурата по предварително разглеждане, жалбоподателят не е доказал наличието на сериозни затруднения в това отношение. Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

 По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на шестото правно основание, изведено от грешка при определяне на страната, която трябва да възстанови помощта

154    Жалбоподателят по същество изтъква, че Комисията не е разгледала всички изискуеми съгласно съдебната практика критерии за целите на преценката на икономическата приемственост между Alitalia и CAI, и по-специално цената, при която е осъществено прехвърлянето на активи, идентичността на акционерите на прехвърленото дружество и тази на неговия приобретател, момента, предмета и икономическата логика на прехвърлянето на активите. Жалбоподателят поддържа, че Комисията е съсредоточила анализа си единствено върху критерия за предмета на продажбата на активи, като е пренебрегнала останалите критерии.

155    Що се отнася до задължението за възстановяване на изплатената на дадено дружество в затруднено положение помощ, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика това задължение може да се разпростре върху ново дружество, на което разглежданото дружество е прехвърлило част от активите си, когато това прехвърляне позволява да се констатира икономическа приемственост между двете дружества. За да се направи извод за наличието на икономическа приемственост, могат да се вземат предвид следните елементи: предметът на прехвърлянето (активи и пасиви, запазване на работната сила, групи активи), цената на прехвърлянето, идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител, моментът на извършване на прехвърлянето (след началото на проучването, откриването на процедурата или окончателното решение) или пък икономическата логика на сделката (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. по дело Гърция и др./Комисия, T‑415/05, T‑416/05 и Т‑423/05, Сборник, стр. IІ‑4749, точка 135).

156    В началото следва да се приеме за установено, обратно на твърденията на жалбоподателя, че тази съдебна практика не задължава Комисията да вземе предвид всички горепосочени фактори, за което свидетелства използването на израза „могат да се вземат предвид“. Следователно Комисията не е била длъжна да разгледа конкретно, освен другите критерии, и момента на прехвърляне на активите на групата Alitalia на CAI, който е сред факторите, които „могат“ да бъдат взети предвид, за да се отхвърли икономическата приемственост между тези две образувания.

157    Във всички случаи от разглеждането на второто обжалвано решение се установява, че Комисията е направила извод за липсата на приемственост между Alitalia и CAI въз основа както на предмета и на цената на прехвърлянето на активите, така и на липсата на идентичност на акционерите и на икономическата логика на сделката. В конкретния случай в параграфи 128—151 от посоченото решение Комисията е разгледала въпроса относно приемствеността между Alitalia и CAI. Най-напред в параграф 132 от това решение Комисията е подчертала, че мярката, за която е отправено уведомление, изменена посредством поетите от италианските органи задължения, е трябвало да доведе до продажба на активите на групата Alitalia по пазарни цени. По-нататък тя е проверила дали е била налице приемственост при ползването на конкурентното предимство, създадено със заема от 300 милиона евро, между Alitalia и приобретателите на активите, за които се отнася производството по продажба на активи.

158    В това отношение в параграф 135 от второто обжалвано решение Комисията е подчертала във връзка с предмета на продажбата на активи, че тези активи не са били предложени пакетно в рамките на поканата за заявяване на интерес и следователно не са съответствали на еднородни икономически единици, което е можело да доведе до ограничаване на избора на потенциалните приобретатели. Обратно на това, в параграф 136 от посоченото решение Комисията е установила, че с оглед на разнообразните прояви на интерес в зависимост от различните активи, в края на производството по продажба на активи дейностите на Alitalia са били разпределени между много участници и организирани по различен начин. Така в параграф 137 от това решение тя е направила извод, че с оглед на обхвата на продажбата на активи и на разделянето на офертите на потенциалните приобретатели проведеното от Италианската република производство по продажба на активи не е предполагало икономическа приемственост между Alitalia и CAI.

159    Що се отнася до акционерите на Alitalia и на CAI, в параграф 140 от второто обжалвано решение Комисията е направила извод, че между тях не е била налице идентичност. Тази институция е описала CAI като консорциум на частни инвеститори, различни от акционерите на Alitalia, и е посочила, че замяната на акции на последните срещу акции на новата компания е било възможно единствено на основание на законови разпоредби относно оздравяването на предприятия в рамките на производството по предпазен конкордат, които не са били приложими в конкретния случай.

160    По-нататък, в параграф 141 от второто обжалвано решение Комисията е установила, че CAI е щяло да придобие само някои от активите, свързани с дейността на превоз на пътници на Alitalia, че CAI е следвало собствената си стратегия на предприятие и че не е било осъществено никакво автоматично прехвърляне на трудови договори между Alitalia и CAI. Освен това в параграф 142 от разглежданото решение Комисията е посочила, че CAI не продължавало дейността на Alitalia, тъй като италианските органи са поели задължение в края на процеса по продажба на активи CAI да не представлява повече от 69 % от капацитета на Alitalia, изразен в превозени на километър пътници и изчислен към датата на уведомлението. Освен това съгласно параграфи 13 и 49 от това решение продажбата на активите на групата Alitalia на CAI е била насочена към максимално увеличаване на стойността на активите на Alitalia преди неговата ликвидация, при това в интерес на кредиторите.

161    От гореизложеното следва, че — обратно на твърденията на жалбоподателя — Комисията не се е основала главно на предмета на прехвърлянето. Всъщност, както е видно от точка 160 по-горе, Комисията е разгледала и е потвърдила икономическата логика на сделката. Освен това през целия период на своята проверка тя е обяснявала причините, поради които приема, че не е налице икономическа приемственост между Alitalia и CAI. Така в параграфи 130—132 от второто обжалвано решение тя е направила извод, че никакво недължимо предимство не е можело да бъде прехвърлено на приобретателя на активите на групата Alitalia, с оглед на обстоятелството, че всички разпоредби са били приети, за да може прехвърлянето да бъде осъществено на цена, която не е по-ниска от пазарните цени. Следователно в светлината на изложените по-горе съображения и съгласно цитираната в точка 155 по-горе съдебна практика трябва да се приеме за установено, че Комисията е осъществила пълна и достатъчна проверка и че жалбоподателят не е представил доказателство за наличието на сериозни затруднения в това отношение.

162    Следователно, тъй като в конкретния случай не е изглеждало необходимо Комисията да изразява становище относно момента на прехвърлянето на активите, в това отношение тя не може да бъде упрекната в липса на мотиви.

163    С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят като неоснователни твърденията за нарушения, формулирани в рамките на шестото правно основание.

 По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първото правно основание, изведено от незапочването на официална процедура по разследване

164    Жалбоподателят посочва, че като не е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, Комисията е постановила непълно решение, което трябвало да бъде отменено. В това отношение той счита, че макар периодът от 14 октомври до 12 ноември 2008 г., посветен на предварителното разглеждане, предхождащо приемането на второто обжалвано решение, да не е бил изключително дълъг, все пак Комисията можела да разкрие сериозни затруднения. Освен това в писмената реплика жалбоподателят посочва, че тъй като фазата на предварителното разглеждане е започнала с проверката на фактите през април 2008 г., тя била почти четири пъти по-дълга от максималната продължителност от два месеца за приключване на предварителното разглеждане, установена в член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999.

165    Жалбоподателят предоставя и неизчерпателен списък на допуснатите от Комисията грешки, който доказвал, че сложността на необходимата в конкретния случай проверка обосновавала започване на официалната процедура по разследване.

166    Той поддържа освен това, че с оглед на политическия контекст на това дело поетите от италианските органи задължения продажбата на активите на групата Alitalia да се осъществи по пазарни цени били нереалистични и че във всички случаи тези задължения били наложени твърде късно в процеса, едва след необратимото настъпване на събитията, за които се предполагало, че се отнасят.

167    На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно продължителността на фазата на предварителното разглеждане, следва да се отбележи, както посочва Комисията, че жалбоподателят си противоречи в представените от него писмени становища. Всъщност, докато в жалбата поддържа, че продължителността на тази фаза, по-кратка от един месец, не е била изключително дълга, в писмената си реплика той твърди, че посочената фаза е била почти четири пъти по-дълга от максималния период от два месеца, установен в член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999.

168    В това отношение следва да се напомни, че двумесечният срок, предвиден в член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999 за приключване на предварителното разглеждане, се отнася до периода между пълното уведомление за мярката и приемането на решението на основание параграф 2, параграф 3 или параграф 4 от посочената разпоредба, а именно, в конкретния случай, периода между 14 октомври и 12 ноември 2008 г. При това положение жалбоподателят неправилно взема предвид и периода преди датата на уведомлението за започнатото от италианските органи през април 2008 г. производство по продажба на активи, в хода на което Комисията е контактувала с тях.

169    Следователно в конкретния случай трябва да се направи извод, че продължителността на фазата на предварителното разглеждане е била по-кратка от предвидената в член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999 и следователно е била напълно разумна. Поради това посочената продължителност не е от естество да докаже наличието на сериозни затруднения, с което можела да се сблъска Комисията в рамките на предварителното разглеждане, а по-скоро отразява факта, че проверката на мярката, за която е отправено уведомление, не е предизвиквала никакви особени затруднения в конкретния случай (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 1 юли 2010 г. по дело M6/Комисия, Т‑568/08 и Т‑573/08, Сборник, стр. IІ‑3397, точка 142).

170    На второ място, трябва да се посочи, че не могат да бъдат уважени доводите на жалбоподателя относно нереалистичния характер на задълженията, включени във второто обжалвано решение. Всъщност следва да се напомни, първо, че съгласно поканата за заявяване на интерес, публикувана на 23 септември 2008 г., критериите, на които офертите е било нужно да отговарят, е трябвало да са съобразени с изискванията на приложимото италианско законодателство, и по-специално че продажната цена на активите не е можела да бъде по-ниска от определената от независим експерт пазарна цена. Второ, последният е трябвало да разгледа офертите, за да се убеди — като основно държи сметка за посочената цена и въпреки че представените оферти евентуално са отговаряли на останалите критерии, — че предложената продажна цена на активите е равна или по-висока от пазарната цена. Трето, към момента на приемане на второто обжалвано решение продажбата на активи още не е била одобрена от надзорния комитет и окончателното решение на извънредния управител още не е било взето. В съответствие с производството по извънредно управление последният е трябвало предварително да получи разрешението на надзорния комитет и на компетентния министър за разглежданата продажба. При това положение поетото от италианските органи задължение компетентният министър да не се намесва в дейността на извънредния управител не е закъсняло с оглед на фазата на производството.

171    Освен това посочването на споменатите задължения във второто обжалвано решение не би могло да представлява признак на сериозни затруднения, с които се е сблъскала Комисията. Всъщност тези задължения доказват, че Комисията е взела предпазните мерки, необходими както за контрола върху спазването на посочените задължения от страна на пълномощника, на когото е възложен контролът над сделката, така и за да направи извод относно тяхното евентуално неспазване. Във всички случаи неотносими са доводите на жалбоподателя за неадекватния характер на задълженията с оглед на обстоятелството, че Комисията си е запазила правото да започне официалната процедура по разследване относно разглежданата мярка в хипотезата на неспазване на разпоредбите на второто обжалвано решение, и по-специално на задълженията, поети от италианските органи и отбелязани в посоченото решение.

172    На трето и последно място, що се отнася до десетте твърдени от жалбоподателя грешки, които трябвало да сочат наличието на сериозни затруднения, следва да се отбележи, че в действителност те съответстват на твърденията за нарушения, изтъкнати в рамките на третото, четвъртото и петото правно основание, по отношение на които тези правни основания бяха разгледани. Следователно не е необходимо да бъдат разглеждани отделно в рамките на настоящото правно основание.

173    Следователно твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първото правно основание, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

174    С оглед на гореизложеното се налага изводът, че жалбоподателят не е доказал наличието на сериозни затруднения. Следователно в съответствие с цитираната в точка 80 по-горе съдебна практика Комисията не е била длъжна да започне официалната процедура по разследване относно мярката по продажба на активи.

 в) По правните основания, изведени от нарушението на задължението за мотивиране

175    Жалбоподателят счита, че Комисията не е следвала своята „постоянна практика по вземане на решения“ в областта на държавните помощи, по-специално във връзка с проверката на всички релевантни характеристики на дадена мярка и на нейния контекст, както и с проверката на възможностите, различни от продажбата на активите, в светлината на критерия за частния инвеститор, който осъществява дейността си при нормални условия на пазарна икономика. Следователно Комисията е имала по-строго задължение за мотивиране. Освен това жалбоподателят счита, че второто обжалвано решение съдържа някои лаконични заключения на Комисията, по-специално относно независимостта на експерта и относно увереността, че продажбата на активи е осъществена по пазарни цени, като за тези заключения не е възможно да се разбере обосновката на тази институция.

176    Следва да се напомни, че твърдението за нарушение, изведено от липсата на мотиви на второто обжалвано решение във връзка с неосъществяването на проверка на всички релевантни характеристики на мярката, за която е отправено уведомление, и на нейния контекст, се припокрива с третата част от третото правно основание. Освен това твърдението за нарушение, изведено от липса на мотиви на второто обжалвано решение във връзка с методите за събиране на вземанията, които съставляват възможности, различни от продажбата на активи, се припокрива с втората част от четвъртото правно основание. Следователно, както беше отбелязано в точки 89, 117 и 124 по-горе, посочените части ще бъдат разгледани в рамките на настоящото правно основание.

177    По-нататък съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (Решение на Съда до дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 102 по-горе, точка 63 и Решение от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия, С‑17/99, Recueil, стр. I‑2481, точка 35).

178    Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 253 следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, С‑350/88, Recueil, стр. I‑395, точка 16 и Решение по дело Франция/Комисия, точка 177 по-горе, точка 36).

179    По-специално, Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. Решение по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, точка 77 по-горе, точка 45 и цитираната съдебна практика).

180    Що се отнася по-конкретно до решение на Комисията, в което се прави извод за отсъствие на държавна помощ, оспорвана от жалбоподател, Комисията е длъжна да представи на жалбоподателя по задоволителен начин причините, поради които фактическите и правните обстоятелства, изложени в жалбата, не са били достатъчни за доказване на наличието на държавна помощ. Комисията обаче не е длъжна да взема отношение по обстоятелства, които са явно неотносими, лишени от значение или които са очевидно от второстепенен характер (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 102 по-горе, точка 64).

181    Всъщност следва да се напомни, що се отнася до естеството на разглеждания акт, че второто обжалвано решение е прието в края на фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в член 88, параграф 3 ЕО, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на съответната помощ, без да е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в параграф 2 от посочения член, която от своя страна е предназначена да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни относно тази помощ (Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Regie Networks, С‑333/07, Сборник, стр. I‑10807, точка 64).

182    Подобно решение обаче, което е прието в кратки срокове, трябва да съдържа единствено причините, поради които Комисията приема, че не са налице сериозни затруднения във връзка с преценката на съвместимостта на съответната помощ с общия пазар (Решение по дело Matra/Комисия, точка 58 по-горе, точка 48 и Решение по дело Regie Networks, точка 181 по-горе, точка 65).

183    В конкретния случай, що се отнася до контекста и обстоятелствата, при което е прието второто обжалвано решение, от прегледа на първата част на третото правно основание (вж. точки 105 и 110 по-горе) следва, че Комисията е разгледала ролята на различните действащи лица в рамките на производството по извънредно управление и се е убедила, че мярката, за която е отправено уведомление, е щяла да гарантира, че продажбата на активи ще се извърши по пазарни цени. Освен това в рамките на прегледа на втората част от това правно основание беше направен и извод, че Комисията не е била длъжна да разгледа въпросите, които не са били относими за нейната преценка, като например намаленията на разходите и други предимства, за които се твърди, че са предоставени от италианското законодателство на CAI поради влизането в сила на Декрет-закон № 134.

184    Освен това от разглеждането на четвъртото правно основание следва, че доколкото се е уверила, че продажбата трябва да се осъществи по пазарни цени, Комисията не е имала никакво задължение да разгледа възможностите, различни от производството по ликвидация.

185    Следователно, с оглед по-специално на цитираната съдебна практика в точка 179 по-горе, се налага изводът, че задължението за мотивиране не е налагало във второто обжалвано решение Комисията да изложи други обстоятелства освен фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението. Подобни мотиви са достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да се запознае с основанията на второто обжалвано решение, а на Общия съд — да упражни контрол за неговата законосъобразност на основание член 253 ЕО.

186    Що се отнася до изводите, до които Комисията достигнала и за които се твърди, че не са мотивирани, следва да се посочи, че в параграф 39 от второто обжалвано решение тя е посочила причините, поради които е приела, че проведената съгласно Декрет-закон № 134 експертиза е независима. Поради това не може да бъде уважено формулираното от жалбоподателя твърдение за нарушение, изведено от липса на мотиви на второто обжалвано решение във връзка с участието на някои акционери на експерта и в капитала на CAI.

187    Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от това, че във второто обжалвано решение Комисията е приела, че върху предложената от CAI цена не е имало каквото и да е отражение обстоятелството, че един от акционерите на CAI е притежавал и участие в капитала на дружество, което е хирографарен кредитор на Alitalia, достатъчно е да се посочи, че Комисията не се е основала върху това съображение, за да твърди, че предложената в тази оферта цена е съответствала на пазарната цена, така че тя въобще не е била длъжна да го обосновава.

188    С оглед на гореизложеното настоящото правно основание трябва да се отхвърли. Освен това трябва да се отхвърлят и третата част от третото правно основание и втората част от четвъртото правно основание.

189    При тези обстоятелства искането за отмяна на второто обжалвано решение трябва да бъде отхвърлено изцяло, без да е необходимо да се предприемат поисканите от жалбоподателя процесуално-организационни действия.

 Д – По искането за частична отмяна на първото обжалвано решение

190    Жалбоподателят иска също така първото обжалвано решение да бъде отменено частично, доколкото в него не е разпоредено възстановяването на помощта от приобретателите на активите на групата Alitalia, и по-конкретно от CAI, и доколкото с това решение на Италианската република се предоставя допълнителен срок от четири месеца, за да го изпълни и да си възстанови заема в размер на 300 милиона евро.

191    Жалбоподателят изтъква по същество, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация и член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999, като е предоставила на Италианската република четири допълнителни месеца, за да си възстанови предоставения на Alitalia заем, и като не е разпоредила преустановяването на помощта в приложение на член 11 от Регламент № 659/1999. Освен това жалбоподателят поддържа, че Комисията е трябвало да разпореди CAI, а не Alitalia, да възстанови помощта.

192    В самото начало следва да се посочи, че Alitalia-CAI и Италианската република считат, че жалбата срещу първото обжалвано решение е недопустима, без да повдигат формално възражение за недопустимост. В това отношение Alitalia-CAI посочва основно, че жалбоподателят няма активна процесуална легитимация да обжалва първото решение. Що се отнася до Италианската република, тя поддържа, че жалбоподателят не е лично засегнат от посоченото решение.

193    Съгласно цитираната в точка 56 по-горе съдебна практика допустимостта на жалбата следва да се разгледа служебно по силата на член 113 от Процедурния правилник.

194    Първо, що се отнася до личното засягане на жалбоподателя от първото обжалвано решение, следва да се напомни, че в областта на държавните помощи решение за приключване на производство на основание член 88, параграф 2 ЕО засяга лично предприятията, които са били в основата на жалбата, довела до това производство, и чиито становища, определили развитието на производството, са били изслушани, ако обаче положението на тези предприятия на пазара е значително засегнато от помощта, предмет на посоченото решение. От това обаче не следва, че дадено предприятие не може да докаже по друг начин — като се позове на други специфични обстоятелства, които го индивидуализират по същия начин, както адресата на решението — че е лично засегнато (Решение на Общия съд от 15 септември 1998 г. по дело BP Chemicals/Комисия, T‑11/95, Recueil, стр. II‑3235, точка 72).

195    В конкретния случай жалбоподателят посочва, от една страна, че е подал жалби и становища в рамките на производството по разглеждане, довело до приемането на първото обжалвано решение, а от друга страна, че положението му на пазара е било значително засегнато от предоставянето на заема, както и от първото обжалвано решение, доколкото в посоченото решение Комисията е предоставила четири месеца на италианските органи, за да осигурят връщането на посочения заем. Жалбоподателят се позовава и на жалбата от 29 април 2008 г., изпратена до Комисията, в която той твърди, че заемът продължава да го поставя в неблагоприятно положение спрямо Alitalia, възпрепятствайки разширяването на дейността му на вътрешния италиански пазар и в рамките на маршрутите от Италия, както и че търпи загуби на пътници и доходи поради по-ниските от разходите тарифи, които Alitalia може да предложи вследствие на предоставянето на заема. Накрая той поддържа, че интересът му от частична отмяна на решението е в бъдеще да бъдат предотвратени подобни нарушения на Комисията.

196    В самото началото следва да се посочи, че жалбоподателят е имал активна роля в производството, предхождащо приемането на първото обжалвано решение, с подаването на жалбите за оспорване предоставянето на заема на Alitalia и неговото превръщане впоследствие в собствен капитал, като тези жалби са били в основата на проверката на Комисията, и че становището на жалбоподателя е било изслушано в рамките на официалната процедура по разследване. Освен това представените от жалбоподателя становища са повлияли върху развитието на производството относно посочения заем, тъй като Комисията е приела решение, с което се обявява, че този заем представлява незаконна помощ, несъвместима с общия пазар, и че този заем трябва да бъде възстановен от неговия бенефициер.

197    Следва да се констатира обаче, че жалбоподателят не доказва, че разпореждането Alitalia, а не CAI, да възстанови незабавно помощта води до съществено засягане на неговото конкурентно положение. Освен това жалбоподателят не е доказал, че предоставеният от Комисията на Италианската република срок, за който се твърди, че позволил заобикаляне на задължението за връщане от неговия бенефициер, е засегнал интересите на жалбоподателя. Накрая жалбоподателят не е доказал и в каква степен е бил засегнат от обстоятелството, че не е било разпоредено преустановяване на помощта, което е можело да позволи на Alitalia да я превърне в собствен капитал.

198    Следователно жалбоподателят не е доказал, че е лично засегнат от първото обжалвано решение.

199    Следва обаче да се напомни, че условията за допустимост на дадена жалба са кумулативни. При това положение, без да е необходимо да се разглежда правният интерес на жалбоподателя поради липса на лично засягане, жалбата следва да се обяви за недопустима, доколкото с нея се цели отмяната на първото обжалвано решение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 декември 2003 г. по дело Olivieri/Комисия и EMEA, Т‑326/99, Recueil, стр. II‑6053, точка 66).

 По съдебните разноски

200    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това по силата на член 87, параграф 4, първа алинея от посочения правилник държавите членки, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

201    В конкретния случай, тъй като исканията на жалбоподателя са отхвърлени, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията и на Alitalia-CAI.

202    Съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник Италианската република понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Ryanair Ltd да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия и на Alitalia — Compagnia Aerea Italiana SpA.

3)      Италианската република понася направените от нея съдебни разноски.

Papasavvas Vadapalas O’Higgins

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 март 2012 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

A – Административно производство

Б – Решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО

В – Обжалвани решения

1. Решение относно заема, предоставен на Alitalia

2. Решение относно продажбата на активи на Alitalia

Производство

Искания на страните

От правна страна

Г – По искането за отмяна на второто обжалвано решение

1. По допустимостта

2. По предмета на контрола, осъществяван от Общия съд

3. По съществото на спора

a) По второто правно основание, изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме условно решение след осъществяване на предварително разглеждане

б) По правните основания, изведени от нарушението на задължението за започване на официалната процедура по разследване

По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на третото правно основание, изведено от липсата на проверка от страна на Комисията на всички релевантни характеристики на мерките в техния контекст

По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на четвъртото правно основание, изведено от липсата на проверка на възможности, различни от продажбата на активите на групата Alitalia

По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на петото правно основание, изведено от неприлагането към продажбата на активи на критерия за частния инвеститор, осъществяващ дейността си при нормални условия на пазарна икономика

– По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първата и петата част

– По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на втората част

– По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на третата и четвъртата част

По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на шестото правно основание, изведено от грешка при определяне на страната, която трябва да възстанови помощта

По твърденията за нарушения, формулирани в рамките на първото правно основание, изведено от незапочването на официална процедура по разследване

в) По правните основания, изведени от нарушението на задължението за мотивиране

Д – По искането за частична отмяна на първото обжалвано решение

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.