Language of document : ECLI:EU:C:2016:258

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 14 април 2016 година(1)

Дело C‑101/15 P

Pilkington Group Ltd и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели (член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП) — Глоби — Насоки от 2006 година относно метода за определяне на глобите — Релевантна стойност на продажбите — Обменен курс за изчисляване на горната граница от 10 % за глоби съгласно член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Европейски пазар на автомобилно стъкло“





I –  Въведение

1.        Настоящото производство по обжалване дава на Съда повод да изрази становище по две групи проблеми, чието значение за бъдещата административна практика на Европейската комисия като орган по конкуренцията нe бива да се подценява.

2.        От една страна, е необходимо да се уточни кои стойности на продажбите на участници в картел могат да бъдат взети предвид като основа за изчисляване на глобите, които следва да им бъдат наложени. От друга страна, трябва да се изясни какъв обменен курс следва да се използва за преизчисляване на валута, ако дадено предприятие не публикува стойностите на продажбите си в евро. От тези уточнения зависи отговорът на въпроса дали наложена от Комисията глоба надвишава законната горна граница от 10 % от общия оборот на съответното предприятие и какви разходи биха възникнали за това предприятие във връзка с плащането на глобата.

3.        Наред с това се поставят и някои по-конкретни въпроси във връзка с принципа на равно третиране и принципа на пропорционалност по повод налагането на глоби съгласно картелното право, както и с предоставената на Съда на Европейския съюз пълна юрисдикция да правораздава във връзка с такива санкции.

4.        Посочените правни въпроси се поставят във връзка с картела за автомобилно стъкло, действащ в Европейското икономическо пространство (ЕИП), който Европейската комисия разкрива преди няколко години и за който налага глоби с решение от 12 ноември 2008 г. (наричано по-нататък „спорното решение“)(2). Това решение се обжалва в настоящото производство пред съдилищата на Съюза от няколко дружества на групата Pilkington (наричани по-нататък общо „Pilkington“).

5.        На първа инстанция жалбата на Pilkington срещу спорното решение не е уважена, а с решение от 17 декември 2014 г. (наричано по-нататък и „обжалваното решение“ или „решението на Общия съд“) тяхната жалба за отмяна на решението е отхвърлена(3). Понастоящем Pilkington продължава да поддържа предявените си по съдебен ред искания в производството по обжалване пред Съда.

6.        В момента пред Съда има още едно неприключило производство по обжалване относно картела с автомобилно стъкло(4). В това производство обаче не се оспорва същото решение на Съда и се поставят съвсем различни правни въпроси.

II –  Правна уредба

7.        В този случай приложимата правна уредба от първичното право се съдържа в член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС)(5). Доколкото е засегната и територията на Европейското икономическо пространство, член 53 от Споразумението за ЕИП съдържа разпоредба, аналогична на член 81 ЕО. Освен това от вторичното право релевантен е член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003(6).

8.        Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, цитиран със съкращения, гласи следното:

„С решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност

a)      нарушават член 81 [ЕО] или 82 [ЕО] […]

[…]

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, [глобата] не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната [финансова] година.

[…]“.

9.        В допълнение следва да се посочат и Насоките от 2006 г.(7), в които Комисията е описала административната си практика при налагането на глоби. Точки 4—6, както и точка 13 от тези Насоки гласят по-специално:

„4.      Правомощието на Комисията за налагане на глоби на предприятия или сдружения на предприятия, които умишлено или по [небрежност] нарушават членове 81 и 82 от Договора, е едно от средствата, които са ѝ предоставени с цел изпълнение на задачата за надзор, поверена ѝ с Договора. […] За тази цел Комисията трябва да гарантира, че нейните действия имат необходимия възпиращ ефект […]. Съответно, когато Комисията установи нарушение на членове 81 или 82 от Договора, може да бъде необходимо да се наложи глоба на тези, които са нарушили закона. Глобите следва да имат достатъчен възпиращ ефект, не само за да се санкционират съответните предприятия (специфично възпиране), но също така и за възпиране на други предприятия да [възприемат] или да продължат [да следват] поведение, което противоречи на членове 81 и 82 от Договора (общо възпиране).

5.      За постигането на тези цели е необходимо Комисията да [отчита] стойността на продажбите на стоките или услугите, с които е свързано нарушението, като основа за определянето на глобата. Продължителността на нарушението също така следва да играе значителна роля при определянето на подходящия размер на глобата. Тя неминуемо оказва въздействие върху потенциалните последици на нарушението върху пазара. Вследствие на това е преценено за важно глобата да отразява броя на годините, през които предприятието е участвало в нарушението.

6.      Счита се, че комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението. [Отчитането] на тези фактори осигурява добър показател за порядъка на степента на глобата и не следва да бъде разглеждано като основа на метод за автоматично и аритметично изчисление.

[…]

13.      При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден географски район в ЕИП. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната [финансова] година на неговото участие в нарушението […]“.

III –  Фактите по спора

 А – Фактически обстоятелства и административно производство

10.      Pilkington е един от водещите световни производители на стъкло, в частност на автомобилно стъкло.

11.      Както установява Общият съд, заедно с други предприятия от този сектор Pilkington виновно е участвал в създаването на картел, който се е състоял в постигането на договорености относно поръчки за доставка на части за автомобилни стъкла на всички големи производители на автомобили в ЕИП. Участниците в картела съгласували разпределение на договори за доставка на автомобилни стъкла за всички големи производители на коли в ЕИП чрез координиране на ценовите политики и стратегиите за доставка с цел запазването на общата стабилност на позициите на участниците на съответния пазар. В това отношение конкурентите също са проследявали взетите на тези срещи и чрез тези контакти решения и са се договорили за корективни мерки за взаимни компенсации.

12.      Картелът в сектора на автомобилните стъкла действал от 10 март 1998 г. до 11 март 2003 г. на територията на ЕИП, като продължителността на участието на отделните предприятия от картела била различна — за Pilkington от 10 март 1998 г. до 3 септември 2002 г. Ставало дума за едно-единствено продължено нарушение.

13.      На 18 април 2007 г. в рамките на административното производство Комисията уведомява няколко от участващите в картела предприятия, между тях и Pilkington, относно оплакванията в жалбата. На 24 септември 2007 г. Комисията провежда устно изслушване. На 12 ноември 2008 г., след обсъждане с Консултативния комитет по ограничителни споразумения и господстващо положение, тя приема спорното решение.

14.      В член 1 от спорното решение се констатира, че различни предприятия, измежду тях и Pilkington (член 1, буква в), са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики в сектора на автомобилните стъкла на територията на ЕИП.

15.      В член 2 от спорното решение е определен размерът на наложените глоби за отделните предприятия заради участието им в картела. В случая с Pilkington сумата е 370 милиона евро, която жалбоподателите следва да заплатят солидарно (член 2, параграф 1, буква в). С решение за изменение от 28 февруари 2013 г., постановено с цел коригиране на математическа грешка, посочената сума е намалена на 357 милиона евро(8). Съгласно член 2, параграф 2 от спорното решение глобата се заплаща в евро в срок от три месеца след съобщаване на решението.

 Б – Първоинстанционното съдебно производство

16.      Няколко от адресатите на спорното решение подават жалби за отмяната му пред Общия съд като първа инстанция.

17.      Що се отнася до групата Pilkington, на 18 февруари 2009 г. в рамките на първоинстанционното производство Pilkington Group Ltd, Pilkington Automotive Ltd, Pilkington Automotive Deutschland GmbH, Pilkington Holding GmbH и Pilkington Italia SpA (наричани по-нататък и „жалбоподателите“) подават заедно жалба срещу Комисията пред Общия съд.

18.      С решение от 17 декември 2014 г. Общият съд отхвърля тази жалба, но осъжда Комисията да заплати 10 % от разноските на Pilkington(9). Наред с това Общият съд осъжда жалбоподателите да заплатят всички разноски по първоинстанционното производство.

IV –  Производството пред Съда

19.      На 27 февруари 2015 г. жалбоподателите подават заедно настоящата жалба срещу решението на Общия съд.

20.      Жалбоподателите искат от Съда:

–        да отмени решението по дело T‑72/09 в частта, в която се отхвърля жалбата срещу член 2, параграф 1, буква в) от спорното решение,

–        да намали глобата, наложена на жалбоподателите в член 2, параграф 1, буква в) от спорното решение и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за производството пред тази инстанция.

21.      От своя страна Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата и

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски за производството пред тази инстанция.

22.      В производството по обжалване пред Съда са представени писмени становища, а на 2 март 2016 г. е проведено открито съдебно заседание.

V –  Преценка на основанията за обжалване

23.      В жалбата си Pilkington не повдига всички въпроси, които са били предмет на първоинстанционното производство. Така правните въпроси в производството по обжалване се свеждат вече само до изчисляването на глобата. Във връзка с това жалбоподателите изтъкват три основания, като първото от тях е свързано с взетите предвид суми на продажбите (по-нататък в буква А), второто — с релевантния за определяне на горната граница от 10 % обменен курс на еврото (по-нататък в буква Б), и третото — с различни общи правни принципи и съображения, основани на принципа на правовата държава (по-нататък в буква В).

 А – Относно сумите на продажбите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на глобата (първо основание)

24.      С първото основание се оспорват точки 201—227 (и в частност точки 217—227) от обжалваното решение. Това основание се отнася до вида на сумите на продажбите, които могат да послужат като основа за изчисляване на глобата по смисъла на член 23, параграф 2, първа алинея, буква a) от Регламент № 1/2003. Жалбоподателите считат, че Общият съд неправилно е потвърдил констатацията на Комисията, че са могли да бъдат взети предвид и доставки на Pilkington по договори от времето преди началото на нарушението, дори и тези договори да не са били предоговаряни по време на периода на нарушението. По този начин Общият съд се основал на неправилно тълкуване на точка 13 от Насоките от 2006 г.

25.      От една страна, съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. при определянето на основния размер на налаганата глоба Комисията взема за основа стойността на продажбите на стоки или услуги на засегнатото предприятие, които пряко или косвено са свързани с нарушението в рамките на даден релевантен пазар в определен район на ЕИП.

26.      Ето защо с точка 13 от Насоките се цели при изчисляването на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него (съгласно утвърдената съдебна практика на Съда(10), която, от своя страна, тясно се придържа към текста на точка 6 от Насоките). И обратно, трябва да се изключат стойности на продажби, които не отразяват реалния обхват на съответния картел на територията на ЕИП(11).

27.      В настоящия случай в основата на спора е въпросът дали между машинациите на картела и отделните компоненти на оборота, взети предвид при изчисляването на глобата, трябва да съществува причинно-следствена връзка от какъвто и да е вид. Жалбоподателите считат, че не трябва да се вземат предвид най-малкото онези продажби на автомобилни стъкла, върху които картелът логично не е имал влияние, тъй като продажбите са се основавали на договори, сключени — както се твърди, при нормални условия на конкуренция — още преди началото на нарушението и които не са били предоговаряни през периода на нарушението. Те считат, че с включването на такива продажби значението на картела се преувеличавало.

28.      В случая в никакъв случай не става дума за теоретичен спор или за технически детайл, тъй като ако посочените продажби на Pilkington не бяха взети предвид при изчисляване на основата за определяне на глобата, по данни на жалбоподателите наложената от Комисията глоба щеше да бъде по-ниска с около 49 милиона евро.

29.      Макар на пръв поглед доводите на жалбоподателите относно тълкуването на точка 13 от Насоките от 2006 г. да изглеждат подвеждащо основателни, те се оказват неиздържани при по-задълбочена проверка.

30.      Тъй като дори и самият текст на точка 13 от Насоките от 2006 г. е формулиран възможно най-широко, като става дума за всички стойности на продажбите на стоки и услуги на предприятието, които пряко или косвено са свързани с нарушението в рамките на даден релевантен пазар в определен район на ЕИП. Също така общо формулиран е и текстът на точка 5 от Насоките, а именно че глобата се изчислява въз основа на стойността на продажбите на стоките или услугите, с които е свързано нарушението.

31.      Както Съдът вече е пояснил, тълкуването на използваното в точка 13 от Насоките от 2006 г. понятие за стойност на продажбите би било твърде тясно, ако в него бъдат включени единствено продажби, за които е установено, че действително са били засегнати от подлежащия на санкциониране картел(12). Съответно, когато се определя основата за изчисляване на дадена глоба, според съдебната практика не е необходимо да се доказва положителният факт, че отделните компоненти на оборота, използвани като основа за изчислението, са били повлияни от нарушението(13).

32.      Действително използваното в точка 13 от Насоките от 2006 г. понятие за стойност на продажбите не следва да се разширява дотам, че в него да се включват дори продажби извън приложното поле на съответния картел(14). Ако обаче, какъвто е настоящият случай, става дума за продажби на съответния релевантен пазар, те несъмнено стават част от основата за изчисляване на основния размер на глобата(15). Противно на твърденията на Pilkington, тъкмо такива продажби в никакъв случай не излизат извън приложното поле на картела.

33.      Посочените продажби са полезна отправна точка за установяване на щетите, нанесени на конкуренцията в ЕИП от картела и специално от Pilkington, защото позволяват да се направи извод за икономическото значение на картела на релевантния пазар и за относителната тежест на Pilkington в рамките на картела, точно както се изисква в точки 6 и 13 от Насоките от 2006 г. и постановената в тази връзка практика на Съда(16).

34.      Ако, както настояват жалбоподателите, една част от продажбите на релевантния пазар бъде изключена като основа за изчисляването на глобата, това в много случаи би стеснило изкуствено икономическото значение на картела и следователно би противоречало диаметрално на целите на точки 6 и 13 от Насоките от 2006 г.(17) (вж. допълнително точки 4 и 5 от тези насоки). Всъщност общата тежест на даден картел не може да се представи подходящо, ако селективно се разглежда стойността само на отделни продажби, реализирани на релевантния пазар от участниците в картела.

35.      В частност начинът на изчисляване, за който настояват жалбоподателите, не обръща внимание на факта, че част от основните цели на повечето картели, също и на спорния тук картел, е да раздели пазара между участниците в картела или да поддържа техните пазарни дялове на определено договорено ниво. Както Общият съд правилно е приел(18), този стабилизиращ ефект логично се отразява върху всички дейности на участниците в картела на съответния пазар. Както Комисията посочва много убедително, дори и манипулирането само на няколко правни сделки може да е достатъчно за постигане на целите на участниците в картела на целия пазар. Когато обаче незаконната цел на картела и следователно „престъпната енергия“ на участниците в картела обхваща целия пазар, тогава и изчисляването на глобата трябва да се основава на всички реализирани на този пазар продажби.

36.      Съответно не е от водещо значение дали засегнатите предприятия доказано или дори само евентуално са действали с измамлива цел с оглед на всяка отделна осъществена правна сделка. Впрочем също в толкова малка степен е от значение дали и в какъв обхват тези предприятия действително са постигнали успешно желаната със създаването на картела цел в нарушение на конкуренцията(19). Напротив, достатъчно е, че те са имали за цел или са постигнали нарушаване на конкуренцията на съответния пазар по смисъла на член 81 ЕО (член 101 ДФЕС)(20). В такъв случай принципно при изчисляването на основния размер на глобата трябва се вземе предвид съвкупността от стойностите на продажбите, реализирани от участниците в картела на съответния пазар.

37.      Освен това административните разходи, които би следвало да произтекат от оценката на всяка продажба, реализирана от участниците в картела на съответния пазар, биха били напълно непропорционални. Всъщност в повечето случаи размерът на стойностите на продажбите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на глобата, се основава на голям брой правни сделки, за които почти не изглежда практично всяка една поотделно да бъде проверявана за своето действително или потенциално въздействие вследствие на измамните практики на участниците в картела. Това важи в още по-голяма степен, тъй като картелите се отличават с поведение на поверителност на участващите предприятия, което не би следвало да бъде допълнително „възнаграждавано“ на равнище изчисляване на глобата(21).

38.      Следователно с оглед на гореизложеното от единствено значение е обстоятелството, че продажбите, взети предвид при изчисляването на основния размер на глобата, са реализирани на релевантния пазар(22). Тъй като именно този оборот, формиран от продажбата на стоките, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение(23). По този начин се гарантира, че ще бъде наложена подходяща глоба, която да позволи ефективното налагане на правилата на конкуренция на европейския вътрешен пазар (вж. в тази връзка точки 4 и 5 от Насоките от 2006 г.).

39.      Следователно първото основание трябва да бъде отхвърлено.

 Б – Относно релевантния обменен курс за изчисляване на горната граница на глобата от 10 % (второ основание)

40.      Второто основание е насочено към точки 410—423 от обжалваното решение и се отнася до приложимата на равнище на Съюза горна граница на глобите (до момента наричана и „ограничителен праг“), така както следва от член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003. Съгласно тази разпоредба глобата, наложена на дадено предприятие, не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната финансова година.

41.      Жалбоподателите считат, че с обжалваното решение се нарушава въпросната разпоредба, защото Общият съд неправилно е определил обменния курс на валутата от лири стерлинги(24) в евро. Ако Общият съд, както и Комисията преди това, не беше изходил от средния курс на Европейската централна банка (ЕЦБ) за последната приключена финансова година на Pilkington преди приемане на спорното решение, а от искания от Pilkington актуален дневен обменен курс към момента на приемането на решението, горната граница от 10 % би била по-ниска и съответно глобата за Pilkington също би била по-ниска.

1.     Предварителни бележки

42.      Повдигнатото възражение се основава на обстоятелството, че дружеството майка на Pilkington е със седалище в Обединеното кралство и поради това в настоящия случай стойностите на продажбите на цялата група Pilkington, които служат за определяне на основата за изчисляване, са установени в лири стерлинги. За разлика от това наложените от Комисията на равнището на Съюза глоби за санкционирането на картела са посочени в евро. Следователно се налага преизчисляване на валутата, за да се установи дали определената глоба надвишава законната горна граница от 10 % от общия оборот на Pilkington за последната приключена финансова година преди приемането на спорното решение.

43.      Жалбоподателите изтъкват, като това е безспорно по делото, че общият оборот на Pilkington за финансова година от 1 април 2007 г. до 31 март 2008 г. възлиза на 2,614 милиарда лири стерлинги. Следователно като изходна база за изчисляване на горната граница от 10 % по смисъла на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 е била взета стойност от 261,4 милиона лири стерлинги (10 % от 2,614 милиарда лири стерлинги).

44.      Ако подобно на Комисията и на Общият съд се вземе предвид валидният за онзи период среден курс на ЕЦБ за преизчисляване на валутата (1 GBP = 1,415 EUR), се получава горна граница в размер на 370,1 милиона евро. Ако обаче се заложи конкретният обменен курс на ЕЦБ за 12 ноември 2008 г., тоест датата, на която Комисията приема спорното решение (1 GBP = 1,2149 EUR или 1 EUR = 0,82310 GBP)(25), ще се получи значително по-ниска горна граница в размер на 317,5 милиона евро.

45.      Следователно в първия случай наложената от Комисията глоба с коригиран размер от 357 милиона евро еднозначно попада под горната граница от 10 %(26), а във втория би превишила тази горна граница от 10 % с почти 40 милиона евро. Тоест именно за тази разлика от 40 милиона евро става въпрос, когато в рамките на това второ основание страните спорят относно избора на правилния обменен курс за преизчисляване на валутата. Следва да се изясни дали обезценката на британската лира спрямо еврото, която се е случила в периода до приемането на спорното решение, е в полза на Pilkington или обратно, представлява риск от обменния курс, който трябва да бъде поет от Pilkington.

2.     Относно възраженията на Pilkington

46.      Докато жалбоподателите изрично признават правото на Комисията да определи в евро наложените от нея глоби по картелното право съгласно член 23 от Регламент № 1/2003, те считат за грешни аргументите на Общия съд относно релевантния обменен курс за изчисляване на горната граница от 10 %.

47.      По същество възраженията, които се изтъкват срещу обжалваното решение, обхващат две групи от въпроси: от една страна, Общият съд не бил взел предвид целта на горната граница от 10 % (вж. в тази връзка раздел а) по-долу), а от друга, не е спазил изискванията за равно третиране и правна сигурност (вж. в тази връзка раздел б) по-долу).

 а) Целта на горната граница от 10 %

48.      Чрез горната граница от 10 %, така както следва от член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, в изчислението на глобите по картелното право се включва компонент, който преследва отделна и самостоятелна цел с оглед на основополагащите критерии за тежестта и продължителността на нарушението(27). Следва да се вземе предвид способността на засегнатите предприятия за плащане, както и да се избегне налагането на завишени и непропорционални глоби(28).

49.      В рамките на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 релевантна е способността за плащане на предприятието към датата, когато то е признато за отговорно за нарушението и му е наложена имуществена санкция от Комисията(29).

50.      Без съмнение способността на дадено предприятие за плащане би могла да се вземе предвид по възможно най-добрия начин, ако бъде оценена към точната дата, на която Комисията приема своето решение за налагането на глоба. Това обаче би поставило Комисията пред почти неразрешими практически трудности: от една страна, обикновено при приемането на решението за глоба не са известни точните към тази дата данни за оборота на засегнатото предприятие, поне не са налице в удостоверена и следователно надеждна форма. От друга страна, и вътрешните процеси преди приемането на решение в Комисията, най-вече задължителното по закон изслушване на Консултативния комитет(30), но също и необходимостта от вътрешноинституционално обсъждане относно целесъобразност, изчислителен метод и размер на глобата в конкретния случай(31), не позволяват постоянно до последния ден да се представят и обработват данни за оборота.

51.      Законодателят на Съюза е взел предвид това обстоятелство и като референтна стойност за способността на предприятието за плащане е заложил в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 една десета от общия оборот на съответното предприятие за финансовата година преди приемането на решението за налагане на глоба(32). В същото време законът съдържа фикцията, че за целите на определянето на глобата способността на предприятието за плащане съответства на онази способност, която произтича от удостоверените данни за оборота за последната приключена финансова година преди приемането на решението за глобата. При всички случаи може да се очаква, че установената по този начин способност на предприятието за плащане няма да се промени съществено в седмиците или месеците до приемането на решението за налагане на глобата и следователно данните за последната приключена финансова година ще продължат да бъдат актуални.

52.      Ако обаче зададената по закон референтна стойност за способността на съответното предприятие за плащане е една определена част (10 %) от неговия общ оборот през последната приключена финансова година, тогава за преизчисляването на валутата следва да е релевантен средният обменен курс по време на референтния период. Тъй като само този обменен курс позволява данните за оборота да бъдат оценени в контекста, от който произтичат, защото той в крайна сметка отразява по най-добрия начин икономическите реалности по онова време(33). Общият съд с право обръща внимание на това обстоятелство(34).

53.      Ако тези данни за оборота бъдат преизчислени по различен обменен курс в по-късен период, това би могло сериозно да изкриви тяхната коректност: в крайна сметка залагането на нов обменен курс към стари данни не е нищо друго освен сравняване на ябълки с круши.

54.      От посочените от жалбоподателите решения на Съда също не може да се изведе указание, че трябва да се заложи обменен курс от по-късен етап, а именно валидният към датата на приемане на решението за налагане на глобата.

55.      Действително в няколко случая Съдът е признал, че горната граница от 10 % би могла в известна степен да предпази засегнатите предприятия от промени в обменния курс(35). Това предпазване обаче не представлява самостоятелна цел на горната граница, а в много по-голяма степен е частичен аспект от защитата, която съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 предпазва съответните предприятия от налагането на завишени и непропорционални глоби(36).

56.      Освен това в изяснените до момента случаи от съдебната практика става дума за промени в съотношението на валутите, настъпили още преди края на референтния период, с който съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 е обвързана горната граница от 10 %(37). Така Съдът същевременно насочва погледа си назад към предходни периоди, а не както настоява тук Pilkington, напред към седмиците и месеците след приключване на последната финансова година преди приемането на спорното решение.

57.      За разлика от подхода „поглед напред“, в подкрепа на подхода „поглед назад“ има основателни причини: първо, по правило фазата между прекратяването на нарушението и последната финансова година преди решението за налагане на глобата продължава няколко години и следователно е по-уязвима за промени в способността на предприятията за плащане поради валутни колебания, отколкото оспорваните в настоящия случай седмици и месеци, които непосредствено предхождат решението за налагане на глоба. Второ, само с подхода „поглед назад“ могат да се получат достоверни данни за оборота, които заедно със свързаните с тях обменни курсове да са налице достатъчно своевременно, за да бъдат взети предвид от Комисията при приемане на решението ѝ.

58.      Единственото указание в съдебната практика, което би могло да насочи към подхода „поглед напред“ и по този начин към каквато и да било релевантност на текущия за деня обменен курс, се открива в сравнителното старото решение на Първоинстанционния съд по дело Sarrió/Комисия. В посочения случай този съд се е уверил, „че стойността на глобата, преизчислена в местна валута по валидния обменен курс към момента на приемане на решението, не надвишава 10 % от общия оборот на жалбоподателя през [последната финансова година преди приемане на решението]“(38).

59.      Както се вижда обаче, този подход не се е утвърдил впоследствие. Аз също не мисля, че Съдът следва да възприема този подход.

60.      Независимо от вече посоченото основно възражение, че с използването на текущия за деня обменен курс се стига до това, че стари данни за оборота по недопустим начин се преизчисляват по нов обменен курс от различен период, становището на Първоинстанционния съд по дело Sarrió/Комисия да приеме момента на публикуването на решението ми се струва напълно неподходящо и непрактично: по правило в производства срещу картели решението се публикува доста след неговото приемане, понякога дори след години. Следователно Комисията е трябвало да притежава почти ясновидски способности, ако още при приемане на решението си е искала да вземе предвид подобен бъдещ обменен курс. Освен това не е ясно доколко валидният точно на датата на публикуване на решението обменен курс може да даде информация за способността на засегнатото предприятие за плащане към един много по-ранен момент, в който Комисията му налага глобата и я събира.

61.      По мое мнение решението на оспорвания от жалбоподателите въпрос следва да се търси на съвсем различна плоскост, и по-точно в бюджетното право на Съюза: ако се установи, че поради колебания на валутния курс или по други причини способността на дадено предприятие за плащане е силно намаляла в периода между края на последната му финансова година и момента на приемането на решението на Комисията за налагане на глоба, бюджетното право предвижда подходящи механизми за справяне със застрашаващата това предприятие прекомерна тежест в рамките на събирането на наложената от Комисията глоба(39). Тези механизми позволяват разработване на индивидуални решения, стигащи от предоставяне на дълги срокове за плащане до пълен или частичен отказ от вземания, като все пак трябва да се държи надлежно сметка за евентуални нарушения на конкуренцията (вж. по този въпрос по-специално членове 89 и 91 от Правилата за прилагане на общия бюджет на Съюза(40)).

62.      Впрочем, противно на изтъкнатите от Pilkington доводи в съдебното заседание, обстоятелството, че предвидените в бюджетното право на Съюза механизми се прилагат само в изключителни случаи, по никакъв начин не противоречи на такова решение на въпроса. Тъй като засегнатите предприятия сами трябва да понесат всички „нормални“ рискове във връзка със своята способност за плащане, и в частност нормалния риск от обменния курс(41). На този въпрос ще се върна още веднъж на друго място(42).

63.      С оглед на гореизложените съображения доводите на жалбоподателите, които се основават на целта на горната граница от 10 %, не са състоятелни.

 б) Изискванията за равно третиране и правна сигурност

64.      Освен това в настоящия случай жалбоподателите се позовават и на принципите на равно третиране и на правната сигурност. Те считат, че въз основа и на тези принципи валутата следва да се преизчисли не по средния курс от последната приключена финансова година на Pilkington преди приемането на спорното решение, а по курса за деня към датата на приемане на посоченото решение.

 i) Принципът на равно третиране

65.      От една страна, жалбоподателите упрекват Общия съд в нарушение на принципа на равно третиране. Те считат, че всички предприятия трябва да бъдат третирани еднакво независимо в каква валута водят счетоводството си. Общият съд не бил взел предвид това обстоятелство.

66.      Следва да се припомни, че принципът на равно третиране е основен принцип на правото на Съюза, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права(43). Той не може да се тълкува и да се прилага по различен начин в зависимост от правната област.

67.      Съгласно постоянната съдебна практика този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(44).

68.      Обстоятелството, че специално за определянето на глобите според картелното право Съдът признава горната граница от 10 % по силата на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 като граница, която е еднакво валидна за всички предприятия(45), не е нищо друго освен отражение на принципа на равното третиране.

69.      С оглед на интересуващата ни тук проблематика първо следва да се отбележи, че способността на всяко предприятие за плащане логично може да претърпи известни колебания в периода между приключването на последната му финансова година и датата на приемане на решение за налагане на глоба. Тези колебания могат да се дължат на неочакван спад в продажбите, но също и на разлики при преизчисляването на валути, и в частност когато дадено предприятие, без значение къде е неговото седалище, реализира голяма част от оборота си в чужда валута.

70.      В тази връзка всички предприятия са в еднакво положение и се третират по еднакъв начин от законодателя на Съюза, тъй като съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 такива промени в способността за плащане не се вземат предвид с оглед на изчисляването на горната граница от 10 %, независимо дали съответните предприятия реализират оборота си в евро или в друга валута. Следователно в настоящия случай не може да е налице нарушение на принципа на равно третиране.

71.      В допълнение, несъмнено е възможно разходът за заплащането на глоба от предприятия, които не отчитат стойността на продажбите си в евро, да бъде изложен на по-големи колебания поради промени във валутния курс в периода между последната финансова година и датата на решението на Комисията за налагане на глоба в сравнение с онези предприятия, които водят счетоводството си в евро. По този елемент положението на предприятията със седалище извън Еврозоната би могло да се различава от положението на онези със седалище в Еврозоната.

72.      Същевременно обаче единствено обстоятелството, че предприятия със седалище извън Еврозоната биха могли да пострадат повече поради промени във валутния курс по отношение на своите ликвидни средства в сравнение с предприятия със седалище в Еврозоната, не дава основание да се приеме, че те имат право да искат повторна, актуална проверка на способността им за плащане към момента, в който Комисията приема решението за налагане на глоба, като се вземе предвид валидният към тази дата обменен курс.

73.      Всъщност подобни валутни колебания представляват отражение на валутния риск, който всяко предприятие следва да носи самостоятелно(46). Предприятие със седалище извън Еврозоната приема риска от неблагоприятни валутни колебания също толкова съзнателно, колкото и облагите вследствие на благоприятни такива. Такова предприятие не може да прехвърля върху всички останали избирателно само неблагоприятните последици от своето седалище извън Еврозоната, като се позовава на принципа на равно третиране.

74.      Само между другото следва да се отбележи, че още преди въвеждането на еврото не всички предприятия, действащи на вътрешния пазар, са били изложени на еднакви валутни рискове. Действително вярно е, че по това време Комисията е трябвало да преизчислява валутата за всички предприятия, преди да им наложи глоби, докато днес това е необходимо само за предприятия със седалище извън Еврозоната. Независимо от това обаче още преди въвеждането на еврото и в зависимост от държавата членка, в която е тяхното седалище, предприятията са се сблъсквали с различни валутни колебания и следователно с различни валутни рискове.

 ii) Принципът на правната сигурност

75.      От друга страна, жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е съобразил принципа на правната сигурност. Според тях всяко предприятие трябва да може да предвиди в собствената си валута финансовите тежести, които го заплашват поради наложена му от Комисията глоба.

76.      Принципът на правната сигурност, който представлява основен принцип за правото на Съюза, изисква по-специално правната уредба, която води до неблагоприятни последици за частноправните субекти, да бъде ясна и точна, а нейното прилагане — предвидимо за тях(47). Правните субекти трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях(48).

77.      В същия смисъл специално с оглед на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 Съдът е посочил, че налаганите от Комисията глоби по картелното право по силата на тази разпоредба трябва да имат предел, който може да бъде изразен в цифри и е абсолютен, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена в тежест на предприятието, може да бъде определен предварително(49).

78.      Логично на концепцията за предвидимост е присъщ и елемент на прогноза. Прогнозите се залагат по-надеждно въз основа на вече установени данни от близкото минало, отколкото въз основа на все още неизвестни бъдещи данни.

79.      Затова извън всякакво съмнение дадено предприятие може да предвиди по-добре приложимата за него горна граница от 10 % за глоби, наложени по картелното право съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, ако посочената горна граница се изчислява въз основа на средния обменен курс за последната му приключена финансова година, а не на бъдещ, предварително изцяло неизвестен актуален дневен курс към момента на приемането на решението за налагането на глоба.

80.      Съответно Общият съд с пълно основание приема(50), че прилагането на средния обменен курс на ЕЦБ за последната приключена финансова година на дадено предприятие преди приемането на решението за глоба е значително по-подходящо за гарантиране на правната сигурност, отколкото актуалният за деня обменен курс в бъдещ момент — към датата на приемането на решението за глоба.

81.      Тъй като посоченият среден курс е вече известен след изтичането на съответната финансова година и повече няма да се променя, докато актуалният дневен курс е зависим от бъдещи случайни обстоятелства, каквито са моментът, който Комисията ще избере да приеме решението си за налагане на глоба, и икономическото положение тогава. Следователно въз основа на средния курс всяко предприятие, срещу което Комисията започва процедура за картелно нарушение, може още преди окончателното решение да предвиди точно каква ще бъде максималната сума в евро на една евентуално дължима глоба.

82.      Жалбоподателите възразяват, че предприятията, които не осчетоводяват оборотите си в евро, не биха могли да предвидят разходите за заплащане на евентуално дължими глоби по картелното право така добре, както предприятията, чието счетоводство е в евро.

83.      Тази несигурност обаче произтича от валутния риск, който, както вече беше споменато(51), предприятията със седалище извън Еврозоната, винаги следва да понасят. И още нещо: едно предвидливо предприятие винаги трябва да се погрижи за своите евентуални задължения във валутата, в която те ще трябва да бъдат погасявани в бъдеще. В тази връзка няма съществена разлика между глоба по картелното право, която може да бъде наложена от Комисията, и рисковете вследствие на гражданскоправната отговорност, с които съответното предприятие може да се сблъска при процеси пред национални съдилища.

84.      Ако Комисията преследва дадено предприятие като предполагаем участник в картел в процедура съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, то в негов собствен интерес е още по време на тази процедура въз основа на собствените си данни за оборота през последната приключена финансова година да задели резерви в евро за една евентуална дължима глоба или най-малкото чрез споразумения с финансови институти да гарантира, че към момента на приемането на решението за глоба ще разполага с нужната ликвидност в евро в размер до горната граница от 10 % по член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003.

85.      Ако съответното предприятие не предприеме подобни предохранителни мерки, то в крайна сметка се впуска в спекулативна сделка във връзка с развитието на валутния курс и съзнателно поема риска по-късно да купува валутата за заплащане на евентуална глоба при по-неблагоприятни условия, отколкото след приключване на последната финансова година преди решението за налагане на глоба.

86.      Както Съдът вече е установил в друг случай, валутните колебания са случаен фактор, който може да има както положително, така и отрицателно въздействие(52). Такива валутни колебания не следва да водят до непропорционалност на правомерно наложена глоба(53).

3.     Междинно заключение

87.      Следователно, в обобщение, преизчисляването на валутата за определяне на горната граница от 10 % за глоби по картелното право по средния курс за последната приключена финансова година на съответното предприятие преди приемането на решението за налагане на глоба не противоречи нито на целта на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, нито на общите принципи на равно третиране и на правна сигурност. При заключението си в този смисъл Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото(54). От гореизложеното следва, че не е налице второто основание.

 В – Относно различни общи правни принципи и съображения, основани на принципа на правовата държава (трето основание)

88.      Третото основание се отнася до различни общи правни принципи и съображения, основани на принципа на правовата държава, които според жалбоподателите са нарушени от Общия съд. С това основание те оспорват, от една страна, точки 396—402, а от друга, точки 434, 438 и 440—444 от обжалваното решение. Първата част на третото основание засяга само правни изисквания, които произтичат от принципите на равно третиране и на пропорционалност (вж. непосредствено по-нататък, раздел 1), докато втората част разглежда правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол (вж. по-нататък, раздел 2).

89.      Съществена роля в аргументите на жалбоподателите по двете части от това основание играе проучването на едно дружество за фирмено консултиране, представено от Pilkington в първоинстанционното производство. Според жалбоподателите от това проучване може да се изведе заключението, че финансовото положение на Pilkington се е влошило значително вследствие на наложената от Комисията глоба.

90.      Предварително отбелязвам, че подходът на Общия съд по отношение на това проучване е напълно подходящ и правно обоснован. Общият съд правилно е взел предвид посоченото проучване само за целите на пълния съдебен контрол, в чиято рамка той има право да взема предвид също факти и доказателства, установени и след приемането на обжалваното решение(55). Отново съвсем правилно Общият съд не е взел предвид проучването при проверката на законосъобразността на обжалваното решение, защото при тази проверка могат да се отчитат само елементите, които са били известни на Комисията към момента на приемане на решението(56).

1.     Принципите на равно третиране и на пропорционалност (първа част на третото основание)

91.      На първо място жалбоподателите възразяват, че Общият съд не е взел предвид правните изисквания на общите принципи на равно третиране и на пропорционалност. Те се оплакват от „крещящо несъответствие“ на тежестта, която наложените от Комисията глоби представляват за отделните участници в картела. От своя страна Pilkington счита, че е много по-тежко санкционирано от съучастниците си, защото наложената му глоба съставлявала много по-голям дял от общия му оборот, отколкото при останалите участници в картела, чийто продуктов асортимент бил по-разнообразен.

92.      В тази връзка Общият съд правилно припомня(57), че окончателните стойности на глоби на съответните предприятия не следва задължително да отразяват всички разлики по отношение на общия или релевантния им оборот(58). Тъй като, независимо от установената в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 горна граница от 10 %, изчисляването на глобите по картелното право не е механичен процес, при който глобата непременно трябва да бъде обвързана в определено съотношение с общия оборот на всички засегнати предприятия.

93.      Действително, когато налага глоби по картелното право съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/200, Комисията не може да действа изцяло по свое усмотрение, а подлежи на съдебен контрол дали е спазила общите правни принципи на Съюза и гарантираните на равнище на Съюза основни права(59), в частност принципите на равно третиране и на пропорционалност(60).

94.      В настоящия случай обаче Общият съд не е пренебрегнал правните изисквания нито на единия, нито на другия принцип.

 а) Правните изисквания на принципа на равно третиране

95.      Що се отнася най-напред до принципа на равно третиране, както вече беше споменато(61), той изисква сходните ситуации да не се третират по различен начин и различните ситуации да не се третират по един и същ начин, освен ако подобно третиране не е обективно обосновано.

96.      Принципът на равно третиране при налагането на глоби за картел обикновено е спазен, ако към всички участници в картела се прилагат еднакви критерии по отношение на изчисляването на наложените им глоби(62), така че качествено да не се прилага двоен стандарт по отношение на едно и също картелно нарушение(63). В този случай сам по себе си принципът на равното третиране не е нарушен, ако в крайна сметка наложената на дадено предприятие глоба възлиза точно на 10 % от общия му оборот, тоест се приближава или дори достига законната горна граница (член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003), докато за други участници в картела този процент е по-нисък(64).

97.      В настоящия случай жалбоподателите искат обаче да издействат специално третиране на Pilkington, като наложената му глоба да възлиза на по-нисък процент от общия му оборот. По същество те упрекват Общия съд, че ги е лишил от такова специално третиране.

98.      Прилагането на различен от класическия метод за изчисляване на глоби може да бъде обосновано тогава, когато приложеният от Комисията метод на изчисляване съгласно Насоките от 2006 г. не позволява достатъчно диференциране на глобите, наложени на отделните участници в картела с оглед на продължителността и тежестта на индивидуалното им участие в него, както и на евентуални смекчаващи или утежняващи обстоятелства(65). В настоящия случай обаче няма никакви обстоятелства в подкрепа на това, а жалбоподателите също не са изтъкнали доводи в тази връзка.

99.      В крайна сметка въпросът дали поради особени обстоятелства положението на Pilkington се различава съществено от това на останалите участници в картела и дали следователно е необходимо да бъде третирано специално при изчисляване на глобата, зависи от преценката на фактите и доказателствата. Съгласно постоянната съдебна практика(66) само Общият съд е компетентен да преценява установените факти и представените доказателствата, докато Съдът не прави повторна такава преценка в стадия на производството по обжалване освен в случай на изопачаване на факти или доказателства, какъвто обаче не е посочен в жалбата.

100. Само за пълнота добавям, че тясната специализация на Pilkington в продажбите на автомобилно стъкло и по-малката продуктова диверсификация в сравнение с останалите участници в картела сама по себе си не ми изглежда достатъчен аргумент, за да оказва съществено влияние при изчисляването на глобата, наложена на Pilkington. Напротив, Комисията правилно посочва, че предприятие като Pilkington, реализиращо една особено голяма част от общия си оборот с обхванатите от картела продукти, съответно се облагодетелства повече от евентуалните печалби, които участниците в картела могат да извлекат вследствие на тайните споразумения. При това положение обстоятелството, че наложената от Комисията глоба представлява по-висок процент от общия оборот на това предприятие отколкото при останалите участници в картела, в никакъв случай не може да се разглежда като несправедливо.

101. Това заключение не се поставя под въпрос и от факта, че в миналото Комисията в отделни случаи е намалявала глоби, за да отчете особеностите на търговския модел на отделни участници в картел. Всъщност Съдът многократно е постановявал, че по-ранната практика на Комисията при вземане на решения не служи за правна уредба, която да е приложима спрямо глобите в областта на конкуренцията(67).

102. Що се отнася специално до цитирания от жалбоподателите случай Almamet, положението на това предприятие се е характеризирало с особености, които поне според наличните в съдилищата на Съюза данни не се отнасят в същата степен до Pilkington(68).

103. Следователно възражението за нарушаване на правните изисквания на принципа на равно третиране следва да се отхвърли като необосновано.

 б) Правните изисквания на принципа на пропорционалност

104. Що се отнася по-нататък до принципа на пропорционалност, който по силата на член 49, параграф 3 от Хартата има статута на основно право(69), е прието, че той също трябва да се взема предвид при налагането на глоби за картел(70).

105. Накрая жалбоподателите упрекват Общия съд, че е пренебрегнал правните изисквания за пропорционалност с оглед на съотношението между наложената от Комисията глоба и общия оборот на Pilkington.

106. Принципно вече упоменатата(71) законна горна граница от 10 % съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 гарантира, че глобите, наложени от Комисията на участниците в картела, ще бъдат в подходящо съотношение спрямо тяхната способност за плащане и че няма да се налагат завишени и непропорционални глоби(72). Ако тази горна граница бъде спазена, се предполага, че глобата няма да натовари непропорционално способността за плащане на съответното предприятие.

107. От самото обстоятелство, че дадена глоба може евентуално съществено да утежни финансовото положение на съответното предприятие и да доведе до временно отслабване на неговата финансова способност, в никакъв случай не може да се изведе заключението, че глобата е непропорционално висока. Напротив, санкцията, наложена на предприятието под формата на глоба, трябва да бъде осезаема, за да прояви своите функции на специална и генерална превенция (в тази връзка вж. и точка 4 от Насоките от 2006 г.). Тази цел не би била постигната, ако предприятието можеше да плати наложената санкция веднага „от касата в брой“.

108. Ако евентуалното очаквано отслабване на финансовата способност на съответното предприятие вследствие на наложената му глоба по картелното право се използва като повод за намаляване на тази санкция, впрочем ще се стигне до нелогичната последица предприятието да бъде необосновано финансово поощрено за извършеното от него нарушение на конкурентните правила(73). Ако дадено предприятие изпита неочаквани затруднения за плащане, както вече беше споменато(74), бюджетното право на Съюза предвижда подходящи решения.

109. С оглед на това възражението за нарушаване на правните изисквания на принципа на пропорционалност също е необосновано, също както и възражението относно принципа на равно третиране.

2.     Упражняване на предоставеното на Общия съд правомощие за пълен съдебен контрол (втора част на третото основание)

110. На последно място в рамките на третото основание жалбоподателите възразяват, че Общият съд не бил упражнил с необходимата интензивност правомощието си за пълен съдебен контрол съгласно член 261 ДФЕС във връзка с член 31 от Регламент № 1/2003.

111. Повод за спора в този случай са преди всичко изложените съображения в точки 442 и 443 от обжалваното решение, въз основа на които Общият съд иска да намали наложената от Комисията глоба поради нейното неблагоприятно въздействие върху засегнатото предприятие само „при извънредни обстоятелства“, „когато това е оправдано от по-висш интерес“(75). Според жалбоподателите с това съображение Общият съд неоснователно се е ограничил до едно „повърхностно приложение“ на своето правомощие за пълен съдебен контрол(76).

112. Упражняването от Общия съд на правомощието за пълен съдебен контрол подлежи на проверка от Съда само за това дали са допуснати явни грешки(77). Приема се, че такива грешки са налице, когато, първо, Общият съд е нарушил пределите на правомощието си по член 261 ДФЕС(78), второ, не е отчел в достатъчна степен всички релевантни аспекти(79) и трето, е приложил неправилни от правна гледна точка критерии(80), не на последно място с оглед на принципите на равно третиране(81) и на пропорционалност(82).

113. Изтъкваното от жалбоподателите възражение за твърде повърхностен подход по отношение на „pleine juridiction“ попада в първата от упоменатите категории: в крайна сметка Общият съд е упрекнат, че е пренебрегнал пределите на правомощието си по член 261 ДФЕС(83).

114. В действителност това правомощие е много широко: съгласно член 261 ДФЕС Общият съд има право да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на наложена от Комисията глоба по картелното право и да замени преценката на Комисията със своята преценка във връзка с определянето на размера на тази глоба(84). Следователно Общият съд може да отмени, намали или увеличи наложената санкция дори само по съображения за целесъобразност, без да е било необходимо преди това да отмени обжалваното решение(85). Следователно упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол не предполага задължително установяването на грешка при прилагане на правото.

115. В настоящия случай Общият съд без съмнение е бил наясно с тази възможност в рамките на член 261 ДФЕС(86). Този съд в никакъв случай не е изходил от това, че може да намали наложената от Комисията глоба само при извънредни обстоятелства. Напротив, той е приел, че специално заради твърдяното отслабване на финансовата способност на съответното предприятие такова намаляване е подходящо само при извънредни обстоятелства.

116. С други думи, в настоящия случай Общият съд със сигурност е разгледал аргумента на Pilkington за влошаване на финансовото му състояние, включително и с представеното от Pilkington проучване на дружество за фирмени консултации. В тази връзка Общият съд се е произнесъл срещу намаляване на глобата не по погрешно разбрани правни съображения, а единствено от съображения за целесъобразност. Това става ясно най-вече от предхождащите обстоятелства, с оглед на които Общият съд излага съображенията си относно хипотезата на „извънредните обстоятелства“: съдът е воден от загрижеността, че ефективността на политиката на Съюза в областта на конкуренцията ще бъде накърнена, ако глобите по картелното право не изразяват определена степен на строгост към съответните предприятия(87).

117. Както беше посочено по-горе(88), тези съображения не могат да бъдат оборени от правна страна. Впрочем те са напълно в съответствие с политиката на Комисията в областта на конкуренцията, определена в нейните Насоки от 2006 г.(89). Макар съдилищата да не са обвързвани от тези насоки, последните могат да направляват юрисдикциите на Съюза, когато упражняват правомощието си за пълен съдебен контрол(90).

118. Предвид гореизложеното Общият съд е упражнил надлежно правомощието си за пълен съдебен контрол. От своя страна Съдът като инстанция по обжалването поначало не може повече да преценява глобата с оглед на нейната пропорционалност. Той има право да се намеси само в особено изключителни случаи, само когато „размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност“(91). По настоящия случай обаче няма никакви данни за подобно крещящо и очевидно несъответствие между нарушение и санкция, което да налага корекция от страна на Съда като инстанция по обжалване.

119. Поради това твърдението за наличие на тази последна част от третото основание следва да се отхвърли. Следователно твърдението за наличие на цялото трето основание е неоснователно.

 Г – Обобщение

120. Тъй като нито едно от изложените от жалбоподателите основания не е уважено, жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

VI –  По разноските

121. Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния си правилник при отхвърляне на жалбата Съдът се произнася по съдебните разноски.

122. Съгласно член 138, параграфи 1 и 2 във връзка с член 184, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане; когато има няколко загубили делото страни, Съдът взема решение по разпределянето на съдебните разноски. След като Комисията е направила искане в този смисъл и жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Жалбоподателите следва да понесат тези разноски солидарно, защото са подали жалбата съвместно.

VII –  Заключение

123. С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:

„1)      Отхвърля жалбата.

2)      Жалбоподателите понасят солидарно съдебните разноски“.


1 –      Език на оригиналния текст: немски.


2 – Решение C(2008) 6815 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 от Договора за създаване на Европейската общност и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.125 — автомобилно стъкло, резюмирано в ОВ C 173, 2009 г., стр. 13), изменено с Решение C(2009) 863 окончателен от 11 февруари 2009 г. и с Решение C(2013) 1119 окончателен от 28 февруари 2013 г.


3 – Решение Pilkington Group и др./Комисия (T‑72/09, EU:T:2014:1094).


4 – Дело AGC Glass Europe и др./Комисия (C‑517/15 P, ОВ C 398, 2015 г., стр. 20).


5 – Релевантно е единствено правното положение преди влизането в сила на Договора от Лисабон, тъй като спорното решение е постановено преди 1 декември 2009 г.


6 – Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), наричан по-нататък „Регламент № 1/2003“.


7 – Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264), наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“.


8 – По-нататък като съкращение също и „EUR“.


9 – Съдът обосновава това решение относно разноските с факта, че Комисията е приела Решението за изменение от 28 февруари 2013 г. едва по време на вече започналото съдебно първоинстанционно производство (вж. по-горе т. 15 и бележка под линия 2), с което коригира две грешки при изчисляването на глобата (т. 448 и 449 от обжалваното решение).


10 – Решения Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 76), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 57 и 59), Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия (C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 148 и 149), LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 53 и 55), InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 50), AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 64) и Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 85).


11 – Решения Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 77), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 58), LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 54) и InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 62).


12 – Решения Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 76), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 57), Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия (C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 148) и LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 53).


13 – В този смисъл решение LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 57).


14 – Решения Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 76), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 57), Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия (C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 148), LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 53) и InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 55).


15 – В този смисъл решение LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 57), в което Съдът пояснява, че точка 13 от Насоките от 2006 г. се отнася до „продажбите, осъществени на съответния засегнат от нарушението пазар“.


16 – Вж. още веднъж точка 26 от настоящото заключение с бележка под линия 10.


17 – Решения Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 77), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 58), LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 54) и InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 62).


18 – Точки 224 и 226 от обжалваното решение.


19 – Картелни споразумения, които в крайна сметка не са изпълнени от участващите предприятия или не са имали желания ефект на пазара, също са и остават нарушения на правилата относно конкуренцията, които могат и трябва да бъдат преследвани от органите по защита на конкуренцията.


20 – Относно релевантността на критерия за фалшифициране на конкуренцията вж. също решения LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 63) и InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 61).


21 – Решения Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 77), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 58) и LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 54).


22 – Вж. в тази връзка още веднъж решение LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 57) с позоваването в него на „продажбите, осъществени на съответния засегнат от нарушението пазар“.


23 – Решения Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 75—78), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 57—59), Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия (C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 148 и 149), LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 53—58 и 64) и InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 51).


24 – По-нататък и като съкращение „GBP“.


25 – ОВ С 290, 2008 г., стр. 6.


26 – Първоначално определената сума от 370 милиона евро, макар и с малко, също остава под горната граница от 10 %, ако се използва средният обменен курс.


27 – Решения Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 282).


28 – Решения Musique diffusion française и др./Комисия (100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 119 и 121), Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 280 и 281), Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (C‑76/06 P, EU:C:2007:326, т. 24) и YKK и др./Комисия (C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 63).


29 – Решение YKK и др./Комисия (C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 63).


30 – Член 14 от Регламент № 1/2003.


31 – Решенията на Комисията относно глоби съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 се приемат съгласно принципа на колегиалност (вж. член 1 от Процедурния правилник на Комисията, както и член 17, параграф 6, буква б) ДЕС и член 250 ДФЕС).


32 – В този смисъл и решение YKK и др./Комисия (C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 64, първо изречение).


33 – Въпросът по какъв обменен курс оборотите на отделните дружества в дадена група се включват в изчисляването на общия оборот на тази група, дали по средния курс за съответната финансова година или по курс, валиден към определена дата, не е предмет на настоящото производство и по никакъв начин не е бил поставян от някоя от страните. Затова в настоящото заключение и аз няма да се занимавам с него.


34 – Точка 415 от обжалваното решение.


35 – Решения Enso Española/Комисия (C‑282/98 P, EU:C:2000:628, т. 59), Sarrió/Комисия (C‑291/98 P, EU:C:2000:631, т. 89) и Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 606).


36 – Вж. в тази връзка по-горе точка 48 от настоящото заключение с бележка под линия 28.


37 – Това става особено ясно от решение Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 605).


38 – Решение Sarrió/Комисия (T‑334/94, EU:T:1998:97, т. 403).


39 – В този смисъл също решение Musique diffusion française и др./Комисия (100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 135).


40 – Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, стр. 1).


41 – В този смисъл решения Enso Española/Комисия (C‑282/98 P, EU:C:2000:628, т. 59), Решение Sarrió/Комисия (C‑291/98 P, EU:C:2000:631, т. 89) и Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 604).


42 – Вж. в тази връзка по-долу точка 73 от настоящото заключение.


43 – Решения Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 54) и Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 51); в същия смисъл и решение Ruckdeschel и др. (117/76 и 16/77, EU:C:1977:160, т. 7).


44 – Решения Arcelor Atlantique et Lorraine и др. (C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 23), Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 55), Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 51) и P и S (C‑579/13, EU:C:2015:369, т. 41).


45 – Решение Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 281).


46 – В този смисъл решения Enso Española/Комисия (C‑282/98 P, EU:C:2000:628, т. 59), Sarrió/Комисия (C‑291/98 P, EU:C:2000:631, т. 89) и Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 604).


47 – Решения Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 100) и Ålands Vindkraft (C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 127); вж. и решения Van Es Douane Agenten (C‑143/93, EU:C:1996:45, т. 27) и Association nationale d’assistance aux frontières pour les étrangers (C‑606/10, EU:C:2012:348, т. 76).


48 – Решения ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 68), ThyssenKrupp Nirosta/Комисия (C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 81) и Ålands Vindkraft (C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 128).


49 – Решения Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 55), LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 51) и InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 48).


50 – Точка 420 от обжалваното решение.


51 – Вж. по-горе точка 70 от настоящото заключение.


52 – Решение Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 604).


53 – Решения Enso Española/Комисия (C‑282/98 P, EU:C:2000:628, т. 59), Sarrió/Комисия (C‑291/98 P, EU:C:2000:631, т. 89) и Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 604).


54 – Точка 421 във връзка с точки 415 и 416 от обжалваното решение.


55 – Решение Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 72).


56 – Решения Франция/Комисия (15/76 и 16/76, EU:C:1979:29, т. 7), Crispoltoni и др. (C‑133/93, C‑300/93 и C‑362/93, EU:C:1994:364, т. 43), IECC/Комисия (C‑449/98 P, EU:C:2001:275, т. 87) и Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 31).


57 – Точка 397 от обжалваното решение.


58 – Решение Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 312).


59 – Член 51, параграф 1, изречение 1 от Хартата на основните права; вж. в допълнение декларативното указание на съображение 37 от Регламент № 1/2003, според което настоящият регламент следва да се тълкува и прилага при зачитане на прогласените с Хартата права и принципи.


60 – В този смисъл решения Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 304 и 319), Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия (C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:479, т. 58) и Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 62).


61 – Вж. в тази връзка по-горе точки 66 и 67 от настоящото заключение.


62 – В този смисъл решение Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия (C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:479, т. 58), според което определянето на размера на глобата чрез прилагане на различни методи за изчисляване не може да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика, противоречаща на член 81, параграф 1 ЕО.


63 – Вж. в тази връзка заключението ми по съединени дела Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия (C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:11, т. 57).


64 – Решение Putters International/Комисия (T‑211/08, EU:T:2011:289, т. 74).


65 – В този смисъл решение Putters International/Комисия (T‑211/08, EU:T:2011:289, т. 75); вж. също така Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2015 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията, представен на 6 май 2014 г. (Резолюция на Парламента P8_TA(2015)0051, т. 29).


66 – Вж. например решения Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 177), Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия (C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 58) и Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 40 и 41).


67 – Решения JCB Service/Комисия (C‑167/04 P, EU:C:2006:594), Telefónica и Telefónica de España/Комисия (C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 189) и LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 67).


68 – Както изтъква Общият съд в решение Novácke chemické závody/Комисия (T‑352/09, EU:T:2012:673, т. 139), положението на предприятието Almamet се характеризира най-вече с „търговия с материали с висока стойност при нисък марж на печалба“.


69 – Вж. в тази връзка заключението ми по дело Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11 P, EU:C:2013:248, т. 222).


70 – Решения Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 319) и Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 365).


71 – Вж. в тази връзка моите разсъждения по-горе по второто основание, в частност точка 47 от настоящото заключение.


72 – Решения Musique diffusion française и др./Комисия (100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 119 и 121), Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 280 и 281), Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (C‑76/06 P, EU:C:2007:326, т. 24) и YKK и др./Комисия (C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 63).


73 – В този смисъл решения Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 327), SGL Carbon/Комисия (C‑308/04 P, EU:C:2006:433, т. 105) и KME Germany и др./Комисия (C‑389/10 P, EU:C:2011:816, т. 103); в същия смисъл вече решение IAZ International Belgium и др./Комисия (96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, EU:C:1983:310, т. 54 и 55).


74 – Вж. по-горе точка 59 от настоящото заключение.


75 – Точка 442 от обжалваното решение.


76 – На езика на производството: a „light touch“ review.


77 – Решение Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 365).


78 – Вж. в тази връзка заключенията ми по дела Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия (C‑105/04 P, EU:C:2005:751, т. 137) и Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11 P, EU:C:2013:248, т. 190); в същия смисъл решения Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 155 и 156) и Kone др./Комисия (C‑510/11 P, EU:C:2013:696, т. 40 и 42).


79 – Решения Baustahlgewebe/Комисия (C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 128), Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 244 и 303) и Papierfabrik August Koehler и др./Комисия (C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, EU:C:2009:500, т. 125).


80 – Решения Baustahlgewebe/Комисия (C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 128), Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 244 и 303) и Papierfabrik August Koehler и др./Комисия (C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, EU:C:2009:500, т. 125).


81 – Решения Weig/Комисия (C‑280/98 P, EU:C:2000:627, т. 63 и 68), Sarrió/Комисия (C‑291/98 P, EU:C:2000:631, т. 97 и 99) и Alliance One International und Standard Commercial Tobacco/Комисия (C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:479, т. 58).


82 – Решения E.ON Energie/Комисия (C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 126) и Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 165).


83 – В рамките на първата част на третото основание вече разгледах въпроса за правните изисквания, които произтичат от принципите на равно третиране и на пропорционалност (вж. по-горе точки 91—109 от настоящото заключение).


84 – Решения Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 692), KME Germany и др./Комисия (C‑389/10 P, EU:C:2011:816, т. 130), AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 74) и Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 75).


85 – Решения Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 692) и Prym и Prym Consumer/Комисия (C‑534/07 P, EU:C:2009:505, т. 86).


86 – Вж. по-специално точки 431, 432 и 434 от обжалваното решение.


87 – Точка 441 от обжалваното решение.


88 – Вж. по-горе точки 106—108 от настоящото заключение.


89 – Вж. по-специално точка 35 от Насоките от 2006 г.: „В изключителни случаи Комисията може при поискване да отчете неспособността на предприятието [за плащане в особен] социален и икономически контекст. Тя няма да [намалява] размера на глобата на това основание, само [поради констатацията, че предприятието е в неблагоприятно финансово положение или работи на загуба]. Намалението може да бъде предоставено само на основата на обективни доказателства, че налагането на глобата, съгласно предвиденото в настоящите насоки, необратимо би застрашило икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“.


90 – Решения Комисия/Verhuizingen Coppens (C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 80) и Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 90).


91 – Решения E.ON Energie/Комисия (C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 125 и 126), Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 164 и 165) и Telefónica и Telefónica de España/Комисия (C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 205).